Р Е Ш Е Н И Е № 4491
В И М Е ТО Н А Н
А Р О Д А
25.11.2019г., гр.
Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на
трети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Василена
Стефанова като разгледа гражданско дело № 6640 по описа за 2017г. на съда, за
да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото са искове с правна
квалификация чл.45 ЗЗД и чл. 47 вр. с чл. 48 ЗЗД вр. с чл. 52 ЗЗД.
Ищец И.Р.Т. с ЕГН ********** *** ****твърди,
че на ***, в ***часа е застъпил на смяна като ш. на л.. Около **часа постъпил сигнал
за мъж с кислородна недостатъчност. На адреса на **пристигнали в **часа. Д. л. ***
М. Т. тръгнала към съответния апартамент на адреса, а ищецът останал на
улицата. Към него се насочил младеж, който викал и му търсел сметка, защо л.та
се била забавила. Ищецът обяснил, че са пристигнали по най-бързия начин. В този
момент младежът – Б.Г.Б. блъснал силно ищеца и го ударил с юмрук в лицето.
Ищецът опитал да се защити, като хванал нападателя за врата, но той се
отскубнал и отново го ударил в лицето. В този момент се намесили хора, който
били наблизо. Те удържали Б., който продължавал да посяга към ищеца с ръце и с
крака. Уведомени били и органите на МВР. Пред полицаите младежът признал за
нанесения побой. В резултат от ударите били причинени следните травми на ищеца:
разкъсно-контузна рана на носа, счупвания на носни
кости, кръвонасядания и отоци по клепачите на двете
очи, кръвонасядане по дясната половина на гръдния
кош. Ищецът бил прегледан от л. около **часа. Установена била открита рана на
носа му и бил поставен тампон, който трябвало да стои 48 часа. Ищецът доизкарал
смяната си, защото нямало кой да го замести и на следващия ден постъпил в **.
Установено било, че има счупвания на носните кости и е необходимо извършването
на оперативна интервенция. Операцията била извършена, като ищецът бил лекуван и
медикаментозно. Изписали го на **При извършен контролен преглед на **било
установено, че има образувани сраствания в носните кухини, което наложило
повторна оперативна интервенция. Вследствие на причинените от ответника травми
ответникът бил нетрудоспособен през периода от 13.08.2016г. до 15.10.2016г.. На
**докато изпълнявал служебните си задължения получил инфаркт. Подробно е
мотивирано какви психически и физически страдания е претърпял ищецът по причина
на гореописания инцидент като се поддържа, че в резултат от извършеното
нападение преживял силен и емоционален стрес, психически шок. Ищецът твърди, че
в резултат на полученото счупване на носни кости изпитвал силни болки в
областта на главата и носа, които били с най-голям интензитет в първите 8 часа,
имал кръвонасядания и травматични отоци по клепачите
на двете очи.
Ето защо се иска осъждането на
ответник Б.Г.Б. с ЕГН ********** *** – непълнолетен към датата на инцидента
действащ лично и със съгласието на майка си Д.П.К. солидарно да заплати заедно
с майка си Д.П.К. с ЕГН ********** ***
сумата от 5000 лева, която представлява обезщетение за претърпените
неимуществените вреди, настъпили в резултат на нанесените
на ищеца юмручните удари в лицето на *** в ***, които са му причинили травматични
увреждания както следва: разкъсно-контузна рана на
носа, счупвания на носни кости, кръвонасядания и
травматични отоци по клепачите на двете очи, кръвонасядане
по дясната половина на гръдния кош ведно със законната лихва за забава считано
от датата на увреждането *** до окончателното изплащане на сумата. Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски.
Ответниците
непълнолетния Б.Г.Б. – лично и със съгласието на майка си Д.П.К. и последната в
лично качество като родител не подават отговор по чл. 131 ГПК. В първото по
делото съдебно заседание процесуалния им представител – адв.
Н.П. оспорва иска по размер. Заявява, че се касае до лекостепенно
увреждане, което е отзвучало за десет, петнадесет дни. Нямало усложнения. Не се
оспорва деликтоспособността на непълнолетния Б.Б. по чл. 45 ЗЗД. Заявява се, че ударът е бил само един, а
не са били няколко удара. Освен това ищецът е предизвикал непълнолтения
ответник с поведението си. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Съдът след като се запозна с
твърденията на страните и събраните по делото доказателства поотделно в
съвкупност и на основание чл. 12 ГПК намира за установено от фактическа страна
следното.
Установява се от показанията на св.П.
П. и св. Д. Т., че докато ищеца е бил на
работа на *** като ш. на л. в спешна помощ, при посещението му на адрес в ***,
след като е д. л. е тръгнал към пациента е бил нападнат и ударен в носа от
непълнолетния към този момент ответник Б.Б..
Свидетелите имат преки впечатления от настъпилото травматично увреждане, но не
и от нанасянето на удара. И двамата свидетели си спомнят, че ищеца е бил подут,
едното му око затворено и цялото в кръв, а носът счупен. Ищецът бил два месеца
в болнични, на дренаж в болницата, течала гной от носа му, секрети, постоянно
бил с тампони, не можел да шофира, ходил за манипулации всеки ден, получил
сраствания след счупването. След инцидента се затворил, душевно се разстроил.
Показанията на св. А. Г. и А. С.
също са в насока, че ищецът е бил нападнат и ударен от ответник при посещението
му на адрес като ш. на л.. И двамата свидетели заявяват, че Б. бил притеснен за
състоянието на баща си за когото била повикана л.та, че се бавела дълго време.
Когато л. дошла и л. тръгнала нагоре Б. започнал да крещи на ш. че се е забавил
и колко време ще го чака, ищецът отвърнал: „Кой сти,
че да ти давам обяснения кога ще дойда“, при което непълнолетния ответник го
ударил, след което ги разтървали. св. А. Г. е бил непосредствен очевидец на
инцидента като е видял нанасянето на удар в лицето на ищеца. св. А. С. не е
видял нанасянето на удара, но разбрал за него от думите на ищеца.
Видно от съдебно-медицинското
удостоверение № **. от дата *** е установена разкъсно-контузна
рана на носа, счупване на носни кости, кръвонасядане
и травамтични отоци по клепачите на двете очи, кръвонасядане на дясната половина на гръдния.
Видно от комплексната
съдебно-медицинска и психологична експертиза с В.л. З.Н. – съдебен л. и А.Д. – п.се
установява, че на ищеца е била причинено счупване на носните кости, разкъсно-контузна рана на носа, отоци и кръвонасядане
в областта на клепачите на двете очи, кръвонасядане
на дясната половина на гърдите. Счупването на носните кости е следвало да
премине в рамките на оздравителен процес от месец, а кръвонасяданията,
отоците и разкъсно-контузната рана следва да преминат
за 10-15 дни. Не се очаква последици за физическото здраве на пострадалия както
и остатъчни увреждания. Здравословното състояние е с добра прогноза по
отношение на описаните травматични увреждания.
В психологически /емоционален/ аспкет п. вещо лице посочва, че се касае до неудоволствени изживявания, но събитието не било тежко и
драматично преживяване с психотравмиращи последствия,
които да повлияват на качеството на личностово,
социално и емоционално и професионално функциониране. Случилото се като
преживяване имало друг акцент в емоционален аспект – воден от заложената у
ищеца ценностна система поради усещането му за справедливост.
По делото е била приета и
съдебно-медицинска експертиза с вещо лице *** И.Д. – о. към ***. Според В.л.непосредствено
след като са му нанесени удари в областта на лицето и носа, ищецът получава
открита фрактура на носните кости, която е репонирана
и е нложен шев на разкъсно-контузнатата
рана на гърба на носа съгласно оперативния протокол и е поставена предна тампонада, свалена при изписване. Впоследствие, по време на
контролни прегледи двукратно са съсичани синехии в
носни ходове и е налагана предна тампонада поради ексцесивно кървене, което е довело до по-продължителен
период на нетрудоспособност.
И.Р.Т. има затруднено носно дишане,
особено нощем при сън, което се подкрепя от локалния статус на носа. Било е
проведено специализарано дихателно изследване, което
е установило за Т. по-ниски от нормалните стойности инспираторен
обем.
В.л.посочва, че измененията в
локалния статус на пациента съответстват
на типичните такива след нанесена травма в областта на носа със счупване
на носните кости и биха били още по-изразени ако не е била извършена
своевременна репозиция.
Носното дишане е физиологично
нормално дишане, за разлика от дишане през устата, което е патологично.
Продължителното затруднено носно дишане води до натоварване за дихателната и
сърдечно-съдовата система на пациента, които могат да резултират
в патологични системи и допълнително влошено качество на живот.
В.л.посочва, че продължаващите и в
момента оплаквания от нарушеното носно дишане на ищеца се дължат на нанесената
травма с открито счупване на носните костици и
последвалите усложнения при нейното лечение.
В.л.счита, че в следствие на
нанесеното увреждане ищеца е претърпял и продължава да търпи физически и
емоционални страдания, респ. страда от нарушено качество на живот.
При разпита си В.л.Д. посочва, че
при счупването на носа е увредената лигавицата и има налично стеснение, което е
настъпило в резултат на травмата, което затруднява дишането, води до влошаване
качеството на съня, а от там рефлектира и върху качеството на живот на
пациента.
При така установената фактология съдът намира от правна страна следното.
На първо място, категорично по
делото е доказано, че непълнолетния към момента на инцидента ответник Б.Г.Б. е
нанесъл побой на ищеца по време на изпълнение на служебните му задължения като ш.
на л. в ***, при посещение на адрес в *** на дата *** Това обстоятелство не се
оспорва от ответниците относно мястото, дата,часа и
качеството на ищеца, оспорва се единствено твърдението за ненени
два юмручни удара. Оспорването не се приема от настоящата инстанция, тъй като
СМУ както и съдебния л. по комплексната експертиза ** З.Н. е категорична за
броя травматични увреждания – четири на брой които очевидно не могат да бъдат
причинени с един удар в лицето, респ. носа на пострадалия. Според съда налице
са множество удари от страна непълнолетния ответник към ищеца, което
характеризира и събитието като побой. Не се кредитират показанията на св. Г.
затова че ударът е бил един тъй като от медицинската документация, а и от
разпита на В.л. л.и не може да направи извод затова че се касае до един удар,
респ. нямам как да се приеме тезата на ответник Б.Б.
поради това че тя не обяснява откъде са дошли другите травматични увреждания по
ищеца. В тази насока следва да се посочи, че той е освидетелстван от съдебен л.
още в деня на инцидента, и обследваната от В.л. медицинска документация е
категорична относно наличието на претърпените травматични увреждания. Следва да
се посочи и обстоятелството, че св. Г. няма спомен да е имало кръв от носа на
пострадалия, а В.л.Д. заявява, че фрактурата е била открита, респ. имало е разкъсно-контузна рана, която пък предполага наличието на
кръв. Ето защо показанията на този свидетел съдът приема и като недостоверни
относно обстоятелството, че ударът е бил един.
Крайно противоречиви са и
показанията на св. А. С.. Един път св. заявява, че Б. се изтървал и ударил един
път ищеца, а след това св. заявява, че не бил видял самия удар като резонен
остава въпроса видял ли е изобщо нещо свидетеля. Следователно, не може да се
кредитират и тези показания относно обстоятелството, че ударът е бил един.
Не могат да се кредитират и
показанията на св. Г. и С. затова, че ищецът е провокирал ответника, т.е съдът
категорично отхвърля възражение за съпричиняване
вредоносния резултат, тъй като такова реално няма. Дори да се приеме тезата, че
л. е закъсняла макар в тази насока ответниците не агажират каквито и да било доказателства /кога е подадена
сигнала на 112, кога е препратен към ЦСМП, кога е тръгнала л.та/, то
закъснението й в никой случай не може да се възприеме като основателна причина,
която да извини или намали отговорността на извършителя. В случая отново не се
кредитират показанията на с.в С., че ищецът е нарекъл ответник Б. „пикльо“, тъй като другия свидетел Г. не заявява да е имало
употреба на обидна дума към момчето.
Следователно, налице е противоправно виновно поведение от страна на ответника Б.,
което вредоносно и което е причинили четирите описани в исковата молба
травматични увреждания.
На второ място, следва да се обърне
особено внимание на счупването на носа на ищеца, тъй като относно това
травматично увреждане има противоречия в заключенията на В.л.*** З.Н. и *** И.Д..
В.л.Н., от една страна, не е специалист със специалност УНГ поради което и
нейното заключение дава базисна обща информация за възникването, лечението и
оздравителния процес на това травматично увреждане. Същевременно заключението
на *** Д. е детайлизирано, подробно и подлага на анализ всички констатирани при
прегледа и документацията находки, които имат пряко отношение към предмета на
доказване и към оценка на неимуществените вреди. В тази връзка съдът не
кредитира заключението на В.л.Н. относно хода на възстановителния процес за
счупения нос – един месец. *** Д. посочва, че ищецът дори и към настоящият
момент не е с възстановен инспираторния дихателен
обем на носа, има стеснения в резултат на удара и налице патологично дишане
през устата. Д. изтъква още, че и към настоящия момент качеството на живот на
ищеца е увредено. Другояче казано ищецът не се е възстановил от травмата
причинена му от ответника Б. досежно счупения нос,
което е изцяло в противовес на констатацията на В.л.Н., че не се очакват
негативни последици за физическото здраве на пострадалия както и остатъчни
увреждания. Относно тази констатация на В.л.Н. съдът я приема, първо за
неправилна, с оглед противно установеното от тесния специалист Д., и второ за
крайно необоснована, тъй като В.л.Н. изобщо не посочва въз основа на какви
медицински наблюдения прави това заключение и как съпоставя обективното
състояние на ищеца с възстановителния процес. Заключението на Н. е общо,
недетайлизирано и изцяло опровергано досежно
възстановителния процес от заключението на В.л.Д., което съдът кредитира поради
задълбочеността и аналитичността му.
На трето място, налице е причинно
следствена връзка между поведението на ответника Б. и претърпените от ищеца
травматични увреждания.
Справедливата оценка на
неимуществените вреди, които подлежат на обезщетяване е в размер на 4 000
лева, тъй като: налице са четири травматични увреждания, една от които –
счупения нос е с последици, които влошават качеството на живот на ищеца и до
днес. Всяко от травматичните увреждания е било придружено с болки, чийто
интензитет в началото на причиняването им е бил висок, а впоследствие е
затихнал, с изключения интензитета на болките от счупения нос и свързаните с
него неудобства от ежедневни посещения при л., неудобства от затрудняване на
дишането, прием на л.ства, претърпяната хирургична
интервенция, болничния престои от 4 дни, сцепване на образуваните сраствания и
наместване на костите, т.е възстановителния процес е протекъл с усложнения.
Именно поради обстоятелството, че при ищеца няма завършил възстановителен
процес, който изцяло да заличи последиците от счупения нос съдът отдава
преимущество на болките и страданията изживени досежно
това травматично увреждане и най-вече на обстоятелството, че понастоящем близо
3 години след инцидента качеството му на живот е влошено. Останлите
увреждания са отшумели в рамките на до един месец и според съда не са свързани
с продължителните и трайни болки и страдания.
Споделят се твърденията на ищеца
относно отрицателните му емоционални преживявания констатирани и от В.л.п.А.Д.
и потвърдени от свидетелите П. П. и Д. Т.,
които са довели до затварянето му и ограничаването на социалните контакти.
Изпитаното чувство на унижение и оскърбление от нанесения побой по време на
изпълнение на трудовите задължения на ищеца, изпитаните затруднения на
социално-битово ниво.
Всички тези обстоятелства сочат на уважване на предявения иск в посочения по-горе размер.
Причината поради която съдът не присъжда в пълен размер претендираното
обезщетение е обстоятелството, че ответника Б. към момента на инцидента е бил
непълнолетен макар и разбиращ свойството и значението на постъпките и можещ да
ги ръководи, т.е деликтоспособен / което
обстоятелство се предполага съгласно т.4 Постановление № 7 от
1959 г., Пленум на ВС/. Именно
съдът отчита младата възраст на делинквента като
причина за неговата емоционална незрялост, както и обстоятелството, че неговия
баща е бил тежко болен и очаквал л., което допълнително е стресирало ответника,
респ. улеснило е процеса по формиране на внезапното решение за нападение на
ищеца, без затова да има личен мотив, а като израз на страха, притеснението от
загубата на родител, които психични изживявания погрешно са били свързани
поведението на ищеца. С оглед на обстоятелството, че към дата на увреждането
ответника Б. е бил на 16 години съдът намира, че поведението му е израз на
лекомислие на личност, която не
завършена и е склонна към проява на агресия поради усещане за заплаха за
живота и здравето на близък. Именно поради тези причини при определяне размер
на справедливото обезщетение следва да се отчете и личността на дееца, неговата
незрялост и лекомислие, което да се отчете при индивидуализиране размера на
гражданската му отговорност.
Солидарно следва да се осъди и
майката на ответника – втория ответник Д.П.К.,
тъй като нейната отговорност е на самостоятелно основание по силата на чл. 48, ал. 1 ЗЗД съгласно, който отговорност се носи от родителя, който
упражнява родителските права и при когото детето живее. В случая не се събраха
доказателства, че непълнолетния Б. е живеел отделно от майка си, нито пък че
родителските права са упражнявани от друго лице. Отговорността на родителите,
които упражняват родителските права, за вредите, причинени от децата им, които
не са навършили пълнолетие и живеят при тях, е лична. Те могат да се освободят
от отговорност само ако докажат, че добре са ги възпитавали и са ги държали под
свой контрол и надзор, но въпреки това не са успели да предотвратят
настъпването на вредите. В случая не се установиха факти и обстоятелства които
да изключат отговорността на родителя.
На основание чл. 78 ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски по съразмерност на уважения иск – сума в
размер на 1 512 лева.
В полза на ответниците
следва да се присъдят разноски по съразмерност от 60 лева / по делото не се
представя списък на разноските поради което и се присъждат разноските за
адвокатско възнаграждение/, респ. след извършено прихващане разноските, които
следва да се заплатят на ищеца са в размер на 1452 лева.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Б.Г.Б. с ЕГН ********** заедно със своята майка Д.П.К. с ЕГН ********** и
двамата с постоянен адрес: *** ДА
ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО в полза на И.Р.Т. с ЕГН ********** *** *** СУМАТА ОТ 4 000 / четири хиляди/
лева, която представлява обезщетение за претърпените неимуществените вреди,
настъпили в резултат на нанесените на ищеца от непълнолетния
към този момент ответник Б.Г.Б. юмручните удари на *** в ***, които са му
причинили травматични увреждания както следва: разкъсно-контузна
рана на носа, счупвания на носни кости, кръвонасядания
и травматични отоци по клепачите на двете очи, кръвонасядане
по дясната половина на гръдния кош ведно със законната лихва за забава считано
от датата на увреждането *** до окончателното изплащане на сумата КАТО ОТХВЪРЛЯ
така предявените искове за сумата над 4000 лева до пълния претендират размер от
5000 лева или за разликата от 1000 лева като неоснователен и недоказан;
ОСЪЖДА
Б.Г.Б. с ЕГН ********** заедно със своята майка Д.П.К. с ЕГН ********** и
двамата с постоянен адрес: *** ДА
ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО в полза на И.Р.Т. с ЕГН ********** *** *** сумата от
1452 лева разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/
ВЕСЕЛИН
АТАНАСОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.