№ 1371
гр. Варна, 04.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на четвърти октомври
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20233100900373 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба предявена от Н. Н. К., с ЕГН
**********, с адрес: гр.В., ж.к.“В.“, бл.**, вх.*, ап.**, ет.*, действаща чрез адв.Я. Я., със
съдебен адрес: гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ №105, офис 1, против “ДЗИ Общо
застраховане“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Витоша“ №89Б, представлявано заедно от Коста Христов Чолаков и Бистра Ангелова
Василева, действащи чрез юрисконсулт П. Н., с която са предявени обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД , за осъждане
на ответника да заплати на ищцата сумата от 50000лв., представляваща обезщетение за
претърпени от първата неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от смъртта
на брат й-В. Н. Б., починал на 30.08.2020г. в следствие от ПТП настъпило на 22.08.2020г.,
около 12.40 часа по път III-902 на около 4 км преди с.Рогачево, по вина на водача на лек
автомобил “Шевролет Каптива“, с рег.№** **** **, който към датата на инцидента е бил
застрахован при ответника по застрахователен договор “Гражданска отговорност на
автомобилистите“, с обективиран в Полица № BG/06/120001832758, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 24.02.2021г.-датата на изтичането на срока от 15
работни дни от надлежното сезиране на застрахователя с претенция за плащане на
застрахователно обезщетение до окончателното изплащане на сумата. Сочи се банкова
сметка за доброволно плащане на претендираното обезщетение с IBAN:
**********************.
Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и
чл.128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на преписи от същата на
ответника.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който
поддържа становище за неоснователност на иска.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се
1
оспорват релевираните с отговора възражения за неоснователност на претенцията.
В срока по чл.373 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на допълнителната
искова молба.
По допустимостта на предявеният иск:
Съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, поради което
производството по делото, следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК
съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от ГПК-“Производство по
търговски спорове“.
По доказателствените искания на страните:
Представените от ищцата, писмени доказателства се явяват допустими, относими и
необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат
допуснати до събиране по делото.
Искането ищцата за събирането на гласни доказателства посредством разпит на
двама свидетели, за установяване на отношенията й с починалият, както и интензитета на
претърпените неимуществени вреди следва да бъде уважено, доколкото с гласните
доказателства ще се установяват релевантни за спора факти.
Следва да се допуснат поисканите от страните съдебни Психологическа и
Комплексна медицинска и ювто-техническа експертизи, тъй като отговорите на
формулираните от страните въпроси ще послужат за изясняване на спора от фактическа
страна.
Искането на ответника за изискване на НОХД №420/2020г. по описа на СГС, следва
да се уважи, тъй като с материалите по същото ще се установяват релевантни за спора
факти.
Искането на ответника за издаване на удостоверение, което да послужи за снабдяване
с историята на постоянния и настоящия адрес на ищцата и на починалият й брат, следва да
се уважи, доколкото със същото ще се установява твърдението, че те са живели в едно
домакинство.
Искането на ответника за разпит на свидетел за установяване на съпричиняване на
вредоносния резултат, следва да се уважи, с оглед факта, че показанията на същия ще
установяват относими за спора обстоятелства.
Предвид безспорността на обстоятелствата по наличието на застрахователен договор
и оттегляне на искането от страната, следва да се остави без уважение искането на ищцата за
задължаване на ответника да представи документи по реда на чл.190 от ГПК.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към медиация
или към спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще
2
съкрати продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди
взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските в
производството.
Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава ХХХII от
ГПК-“Производство по търговски спорове“.
СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание
чл.374, ал.2 от ГПК:
Постъпила е искова молба от Н. Н. К., против “ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, с
която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от
50000лв., представляваща обезщетение за претърпени от първата неимуществени вреди,
изразяващи се в болка и страдание от смъртта на брат й-В. Н. Б., починал на 30.08.2020г. в
следствие от ПТП настъпило на 22.08.2020г., около 12.40 часа по път III-902 на около 4 км
преди с.Рогачево, по вина на водача на лек автомобил “Шевролет Каптива“, с рег.№** ****
**, който към датата на инцидента е бил застрахован при ответника по застрахователен
договор “Гражданска отговорност на автомобилистите“, с обективиран в полица №
BG/06/120001832758, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.02.2021г.-
датата на изтичането на срока от 15 работни дни от надлежното сезиране на застрахователя с
претенция за плащане на застрахователно обезщетение до окончателното изплащане на
сумата.
В исковата молба се твърди, че на 22.08.2020г., около 12.40 часа на път III-902 на
около 4 км преди с.Рогачево, настъпва пътнотранспортно произшествие по вина на водачът
на лек автомобил “Шевролет Каптива“, с рег.№** **** **, който блъска лек автомобил
“Нисан Патфайндер 2.5 Д“, с рег.№** **** **, в резултат на което е пострадал возещият се
във вторият автомобил пътник-В. Н. Б., който е бил с опасност за живота. Сочи се, че за
произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №1/2020г.,
издаден от РУ на МВР-Албена, както и че непосредствено след инцидента пострадалият В.
Н. Б. е приет в клиника по неврология в МБАЛ “Света Анна-Варна, където той почива на
30.08.2020г. Твърди се, че по отношение на процесното МПС-л.а.“Шевролет Каптива“, с
рег.№** **** ** и отговорността на неговият водач, към датата на описаният инцидент с
ответника е имало сключена и валидна застраховка “Гражданска отговорност“,
обективирана в Полица №BG/06/120001832758. Сочи се, че деянието, вината на водач на
процесното МПС и причинно-следствената връзка между деянието и причинените телесни
увреждания, довели до смъртта на В. Б., са установени с влязла в сила Присъда №61 от
11.04.2023г. по НОХД №420/2023г. по описа на Софийски градски съд. Сочи се още, че
ищцата е сестра на починалият В. Б., като между тях е съществувала близка и силна
3
емоционална връзка, като те са живеели са в един град, в разбирателство и без конфликти.
Твърди се, че двамата са поддържали регулярни контакти, като починалият е помагал на
своята сестра с парични средства и физически в отглеждането на децата й /негови
племенници/, предвид факта, че ищцата е била разведена. Поддържа се, че след смъртта на
брат й, ищцата била съкрушена, сломена психически и изпитвала значими душевни
страдания. Също така започнала да страда от безсъние и рухнала психически, като мисълта,
че е загубила завинаги брат си, не й давала покой. Поддържа се още, че смъртта на брата на
ищцата прекъснала тяхната изключително силна емоционална връзка, тъй като починалият
бил основен елемент от нейния свят, той бил този, на който тя се доверявала, възхищавала и
при който е търсила опора. Загубата на брата на ищцата, я извадила от равновесие и тя все
още не може да намери баланс, разстройва се, когато говори или мисли за него. Починалият
бил човекът, с когото ищцата споделяла съкровените си желания и мисли, и се доверявала
на съветите му, като след загубата му станала раздразнителна, мрачна и затворена, което се
отразява негативно и на отношенията й с останалите близки и роднини. Сочи, се че ищцата
изживяла изключително тежко случилото се необратимо събитие с брат й, като за период от
два месеца след смъртта му е приемала успокоителни. С оглед изложеното се поддържа, че
освен формалната връзка на родство на ищцата с починалият, между тях е била установена
трайна и дълбока емоционална връзка, чието прекъсване когато той е бил едва на 43 години-
в разцвета на младостта и силите и по такъв нелеп начин, причинява на ищцата огромна
болка и непреодолима тъга, които ще я съпътстват през целият й жизнен път и никой и
нищо, не би могъл да ги запълни. Ето защо се поддържа, че в случая са налице
предпоставките за присъждане на обезщетение на лице от разширения семеен кръг
съобразно критериите за справедливост визирани в чл.52 от ЗЗД и в нормативните лимити
предвидени по отношение на застраховката “Гражданска отговорност“. На следващо място
се поддържа, че ограничението на размера на застрахователното обезщетение до 5000лв.,
което е предвидено в § 96, ал.1 и ал.3 от ПЗР на ЗИДКЗ противоречи както на закрепеният е
чл.52 от ЗЗД принцип за определяне размера на обезщетение по справедливост, така и на
европейското право, в частност на чл.9, ал.1 от Директива 2009/103 ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 16.09.2009г., която има непосредствено приложение и дерогира
прилагането на противоречащото и вътрешно право. В заключение се поддържа, че за да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени болки и страдания от деликт, е
необходимо да се отчете действителния размер на моралните вреди, съобразен с нивата на
застрахователното покритие за неимуществени вреди за процесния период, като дължимото
обезщетение, следва да се определи по справедливост по правилата на чл.52 от ЗЗД, без да
се съобразява предвидения в § 96, ал. 1 от ЗИД на КЗ максимален размер. На последно
място се сочи, че на основание чл.497, ал.1, т.1 от КЗ застрахователят дължи законна лихва
за забава върху размера на застрахователното обезщетение, считано от изтичането на 15
работни дни от представянето на всички доказателства нужни за плащането, като в случая
началната дата е 02.02.2021г., когато от ответника е получена писмена претенция по реда на
чл.380 от КЗ. Твърди се, че към настоящия момент ответникът не е изплатил обезщетение за
претърпените от неимуществени вреди, поради което за нея е налице правен интерес от
4
предявяване на настоящия иск.
С депозирания от ответникът в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор, се
поддържа становище за неоснователност на претенциите. Не се оспорва наличието на
застрахователен договор покриващ отговорността на водача на процесният автомобил
към датата на инцидента, както и причинно следствената връзка между деянието и
смъртта на Веско Бонев. Не се оспорва и че ищцата е депозирала застрахователна
претенция, по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, по повод която е била образувана Преписка
№43072952000170 и е постановен за отказ за плащане на застрахователно обезщетение.
Оспорва наличието на “особено близка връзка с починалия и действително претърпени
вреди от смъртта му“ по смисъла заложен в т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Оспорва се
наличието на въпросното изключение, съответно на създадена трайна и дълбока
емоционална връзка между ищцата и починалият, като се поддържа, че отношенията
съответстват на традиционните за българското общество в близкия родствен и семеен кръг,
каквито са брата и сестрата. Сочи се относима съдебна практика. В условията на
евентуалност се поддържа становище за прекомерност на претендираното обезщетение,
чиито размер е силно завишен и не съответства на обичайно присъжданите суми за
обезщетения, включително и от ВКС, като се прави и възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, който в нарушение на чл.137а от ЗДвП е
пътувал без поставен предпазен колан към момента на ПТП. Поддържа се, че при поставен
обезопасителен колан от страна на пострадалият, е нямало да настъпят всички претърпените
травми довели до летален ктрай и/или те биха били в по-лека степен и вид. Поддържа се
още, че съотношението, в което пострадалото лице е съпричинило собствените си травми
поради пътуването без поставен колан, е 50 %, поради което дължимото обезщетение, следва
да бъде редуцирано с този размер. Оспорва се иска за лихва за забава като акцесорен на
главният такъв, като в допълнение се сочи, че претендиращото лице не е представено
доказателство за наличието на основание за плащане на обезщетяване, поради което
застрахователят не е изпадал в забава и не дължи лихва.
С подадената от ищцата допълнителна искова молба, се оспорват изложените в
отговора на исковата молба възраженията на ответника за отсъствието на изключението
предвидено в решението по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и досежно размера на
дължимото обезщетение. Поддържа се, че ищцата е активно материалноправно
легитимирана да получи обезщетение за причинените неимуществени вреди от смъртта на
нейният брат в резултат на ПТП, тъй като между тях е била установена трайна и дълбока
емоционална връзка, респективно че тя е претърпяла сериозни като интензитет и
продължителност морални болки и страдания от смъртта на своя родственик. Оспорват се
доводите на ответника за завишеност на претендираното обезщетение и възражението за
наличие за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице.
Поддържа се, че настъпилото в случая увреждане е най-тежкото възможно и необратимо
такова, доколкото смъртта на близък човек е сред най-тежките изпитания за психиката и
емоционалното състояние на преживелия родственик и е свързано с изключително
5
негативни изживявания, болки и страдания, особено когато загубата, както в случая, е
внезапна и неочаквана. Поддържа се още, че не е налице поведения на починалия, което да е
довело до съпричиняване на вредоносния резултат, или ако евентуално е налице такова, то
съпричиняването от страна на пострадалият е в незначителен размер.
Предявените претенции намират правното си основание в чл.432, ал.1 вр. чл.493,
ал.1, т.1, т.4 и т.5, чл.429, ал.1, т.1 и ал.3 вр. ал.2, т.2 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед становищата на страните, СЪДЪТ ПРИЕМА за безспорни и ненуждаещи се
от доказване обстоятелствата, че към датата на процесното ПТП-02.02.2021г. с ответното
дружество е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор “Гражданска
отговорност на автомобилистите“ относно лек автомобил “Шевролет Каптива“, с рег.№**
**** **, което е обективирано в Полица №BG/06/120001832758. Също така, че на
02.02.2021г. ищцата е депозирала застрахователна претенция, по реда на чл.380, ал.1 от КЗ,
в резултат, от което е била образувана Преписка №43072952000170, по която е постановен
за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение.
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест всяка от
страните, следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и относно
изгодните за нея факти. В конкретния случай ищцата, следва да установи, че е съществувала
трайна и дълбока емоционална връзка между нея и починалият, и че търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания. Следва да установи още, че смъртта на
починалото лице, е резултат от противоправно поведение на застрахованият-водача на
автомобила, станал причина за ПТП, при наличие на валидна застраховка с ответника и
какъв е размера на претърпените вреди. Ответникът следва да установи обстоятелства
изключващи отговорността на водача, причинил процесното ПТП, т.е. че поведението му не
е виновно и противоправно, както обстоятелства редуциращи размера на отговорността-
наличие на съпричиняване и получаването от пострадалата на плащане обезщетяващо
същите вреди.
Съдът намира, че страните са ангажирали доказателства в подкрепа на твърденията
си.
ДОПУСКА до събиране в о.с.з. представените от ищцата писмени доказателства.
ДА се изиска НОХД №420/2020г. по описа на СГС, за послужване.
НАЗНАЧАВА Съдебно-психологическа експертиза , вещото лице по която да
отговори на въпросите формулиран от ищцата в исковата й молба.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице д-р Румяна Стоянова Георгиева.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на по 350лв.,
платими от бюджета на съда.
ДА се съобщи задачата на вещите лица и се призоват за о.с.з.
Указва на в.л., че следва да депозира заключението си в едноседмичен срок преди
о.с.з.
6
НАЗНАЧАВА Комплексна съдебно медицинска и автотехническата експертиза ,
вещите лица, по която да отговорят на въпросите формулирани от ответника в отговора на
исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ за вещи лица д-р Д. А. Д. и инж.Й. Л. М..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещите лице в размер на по 400лв. или
общо 800лв, вносими от ответника в едноседмичен срок от съобщаването, за което следва
да се представят доказателства по делото.
След представяне на доказателства за внесен депозит от ответника, да се съобщи
задачата на вещите лица и се призоват за о.с.з.
Указва на в.л., че следва да депозират заключението си в едноседмичен срок преди
о.с.з.
ДА се издаде съдебно удостоверение, което да послужи на ответникът пред
Министерство на регионалното развитие от Регистъра на населението-Национална база
данни “Население“ за снабдяване със справка за постоянния и настоящ адрес, както и за
промяна в адресните регистрации на: Н. Н. К., с ЕГН: ********** и на В. Н. Б., с
ЕГН:**********, след представяне на доказателства за платена ДТ в размер на 5лв.
ДАВА възможност на ищцата да се ползват от показанията на двама свидетели, при
режим на водене, за установяване на отношенията й с починалият, както и за интензитета на
търпените неимуществени вреди.
ДАВА възможност на ответникът да се ползва от показанията на свидетелката С. А.
С., с ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул.“С. В.“ №*, ет.*, ап.**, при режим на призоваване,
за установяване наличието на съпричиняване.
ЗАДЪЛЖАВА ответникът, в едноседмичен срок от съобщаването да представи
доказателства за внесен депозит за призоваване на свидетелката в размер на 110лв., от
който 10лв. за разноски.
ОСТАВЯ без уважение искането на ищцата за задължаване на ответника да
представи документи на основание чл.190 от ГПК
НАСРОЧВА производството по т.д.№373/2023г. на ОС Варна за разглеждане в
открито съдебно заседание на 09.11г. от 14.30 часа , за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
НАСОЧВА страните към процедура по медиация, която могат да заявят и
осъществят безплатно в Център за медиация към Окръжен съд Варна, находящ се в сградата
на Съдебно-изпълнителната служба при РС Варна, на адрес: гр.Варна, ул.”А.Кънчев“ №12,
със служител за контакт Нора Великова - ет.4, стая 419 в сграда на ОС Варна, на тел.052 62
33 62, както и на e-mail: *********@***.**.
Указва на страните, че решаването на спора, чрез медиация ще съкрати
продължителността на производството, като разреши спора по взаимноизгоден и приемлив
начин, и ще намали разноските им.
7
Приканва страните към спогодба, като им разяснява, че приключването на спора
по този ред, ще съкрати продължителността на делото и ще доведе до окончателно уреждане
на взаимоотношенията им, като същевременно ще намали размера на разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8