№ 4654
гр. София, 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20231110138561 по описа за 2023 година
Предявени са от „СЪНФУДС БЪЛГАРИЯ" ЕООД,ЕИК : 83150793, гр.София
против Н. В. А.,ЕГН : ********** ,с адрес в гр.Варна, по реда на чл.422 от ГПК
положителни установителни искове,с правно основание чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ, вр. чл. 92 ЗЗД
и чл.86 от ЗЗД за сумата от 1200лв.,представляваща неустойка за неизпълнение на
задължение по Договор за повишаване на квалификацията от 09.05.2022год.,ведно със
законната лихва от 03.04.2023год.,до окончателното й заплащане ,както и сумата в размер на
34,33лв.,мораторна лихва за периода 23.12.2022год. до 04.04.2023год.,за които суми е
издадена Заповед № 2779/17.05.2023год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д.№ 4306/2023год. по описа на Районен съд – Варна,9 състав.
Ищецът „СЪНФУДС БЪЛГАРИЯ" ЕООД твърди, че с ответника бил сключен
трудов договор, по силата на който последният бил назначен на длъжност „ресторантски
работник“ в ресторант „Делта Планет Мол“ с адрес в гр.Варна,бул.“Сливница“ № 185. Към
трудовия договор бил сключен Договор за повишаване на квалификация от 09.05.2022 г.
Съгласно чл. 12 от договора, ответника се бил задължил да не прекратява трудовото
правоотношение по време на предстоящите обучения и 18 месеца след тяхното
приключване. Съгласно чл. 13 от договора, в случай, че служителят прекрати едностранно
трудовото правоотношение преди изтичане на сроковете по чл. 12, същият дължи на
работодателя неустойка в размер на 1200,00 лв.
Съгласно Договора за повишаване на квалификацията от 09.05.2022 г. на ответника
бил проведен курс на обучение – „Основен курс за управление на смяна“, който приключил
с успешно положен изпит на 07.07.2022 г.
По време на обучението ,преди провеждането на курс на обучение „Напреднал курс
за управление на смяна“, ответникът подал молба от 05.11.2022год.,с която го уведомила ,че
считано от 05.11.2022год. прекратява едностранно трудовото си правоотношение,за което
била издадена Заповед №8038/05.11.2022год.
С оглед горното ищецът счита, че в негова полза е възникнало вземане за сумата от
1200лв., представляваща неустойка по договора за повишаване на квалификация Претендира
1
и че ответника е изпаднал в забава ,считано от деня,следващ този получаването на покана за
доброволно изпълнение на 22.12.2022год. Претендира мораторна лихва в размер на 34,33лв.
за периода 23.12.2022год. до 04.04.2023год.
За посочените вземания се снабдил със заповед за изпълнение от 17.05.2023г. по
ч.гр.д. № 4306/2023 г. на РС-Варна, срещу която длъжникът е възразил.
Моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че последният му
дължи посочените суми.Претендира разноски.
Ответникът Н. В. А. депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК,чрез адв.Е.
Д.. По същество оспорва предявените искове ,като не оспорва ,че е сключила трудов договор
№ 38/22.03.2022год. като изпълнявала длъжността „готвач,заведение за бързо
хранене“,отговарящо на длъжността „ресторантски работник“,с място на работа в
гр.Варна,ресторант Делта Планет Мол.Не оспорва и че е подписала договор за повишаване
на квалификацията към трудовия договор,а в последствие и договор от 09.05.2022год.Сочи
,че на 05.11.2022год. подала заявление за прекратяване на трудовия й договор,като й била
връчена заповед №8038/05.11.2022год. ,с която на основание чл.327,ал.1,т.6 от КТ било
прекратено трудовото й правоотношение. Оспорва да са налице основания ищеца да
претендира неустойка на основание чл.13 от подписания договор за повишаване на
квалификация като счита ,че последния е неразделна част от трудовия договор и не
произвежда действие извън това на трудовия й договор ,като прекратявайки последния
,работодателя се бил съгласил с всички негови последици.Поради изложеното претендира
отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото ,а и се установява от представения Трудов договор №
38/22.03.2022год. ,че между страните е възникнало трудово правоотношение ,като Н. В. А. е
изпълнявала длъжността „готвач,заведение за бързо хранене“,отговарящо на длъжността
„ресторантски работник“,с място на работа в гр.Варна,ресторант Делта Планет Мол.
Към трудовия договор е сключен и договор за повишаване на квалификацията от
09.05.2022 г.,съгласно който работодателят се е задължил да проведе курс за повишаване на
квалификацията на служителя за длъжността „мениджър“ ,а служителя съответно да я
усвои.Съгласно чл.2 ,работодателят ще подготви и проведе два курса - „Basic Shift
Management Course“ и „Advanced Shift Management Course“.Същите ,съгласно чл.3 следва да
бъдат проведени в срок от шест месеца от сключването на договора.
Предвидено е курсът „Basic Shift Management Course“ да е с продължителност три
дни /чл.4/ ,а курсът „Advanced Shift Management Course“ ,също с продължителност три дни
,следва да се проведе в срок от три месеца от завършването на първия /чл.5/.
Задължение на работодателя е да уведоми работника за дните на провеждане на
курса,поне три дни преди неговото начало.
Също така всички разходи,свързани с провеждането им са за сметка на
работодателя,,а работодателя поема разходите на работника за транспорт,храна и спане по
време на курса.
С клаузата на чл. 12 от същия служителят се е задължил да не прекратява трудовото
правоотношение по време на обучението и 18 месеца след неговото завършване. В чл. 13 е
уговорено, че при едностранно прекратяване на трудовото правоотношение преди изтичане
на сроковете по чл. 12, то служителят дължи на работодателя неустойка в размер на 1 200
лв.
Представени са списъци, удостоверяващи организирането от страна на „Сънфудс
България“ ЕООД на курс „Basic Shift Management Course“ ,проведен в периода 05-
2
07.07.2022год. като е отбелязано ,че Н. А. е взела участие.
С молба с вх. № 7632/05.11.2022год. същата е отправила искане за прекратяване на
трудовото й правоотношение с ищеца „Сънфудс България“ ЕООД, на основание
чл.327,ал.1,т.6 от КТ,считано от връчването на молбата.
Видно от резолюцията в горния десен ъгъл на документа искането на ответника е
било удовлетворено.
Със заповед № 8038/05.11.2022 г. считано от 05.11.2022г. трудовото
правоотношение между страните е било прекратено, на основание чл. 327, ал.1,т.6 КТ.
По делото е представена електронна кореспонденция между служители на „Сънфудс
България“ЕООД като от писмо от 12.09.2022год. е видно ,че провеждане на курсът
„Advanced Shift Management Course“ е предвидено в седмицата от 13 до 15 октомври.
С писмо от 03.10.2022год. се уведомяват ,че служителката Н. А. няма да вземе
участие в него,като е посочено ,че тя е подала молба за напускане и е в предизвестие.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира
следните правни изводи:
Страните са обвързани от договор за повишаване на квалификацията на работника
като задължение на работодателя е било да осигури повишаване на квалификацията на
служителя,чрез провеждане на два курса - „Basic Shift Management Course“ и „Advanced
Shift Management Course“ ,в срок от шест месеца от подписването на договора ,т.е. до
09.11.2022год.
С нормата на чл. 234, ал. 3 КТ, законодателят изрично е предвидил възможността в
договора за повишаване на квалификацията на работника или служителя, страните да
уговорят задължение на работника или служителя да работи при работодателя за определен
срок, но за не повече от 5 години (т. 1), както и отговорност при незавършване на
обучението, както и при неизпълнение на задълженията по предходната точка (т. 2).
В процесния договор е уговорено задължението на служителя,по време на
обучението ,а и след повишаване на квалификацията си да продължи да работи при
работодателя за срок 18 месеца ,т.е. тоест под максимално допустимия срок съгласно
разпоредбата на чл. 234, ал. 3, т. 1 КТ, като при неизпълнение на това задължение е
фиксирана и отговорността на работника – заплащане на неустойка в размер от 1200лв.
,съгласно чл.13 от договора за повишаване на квалификацията , вр. чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ.
От доказателствата по делото се установява , че работодателят е осъществил своята
престация ,но само частично - осигурил е провеждането на курс „Basic Shift Management
Course“ от 05 -07.07.2022год. ,като ответницата е взела участие в същия.
Следователно работодателя е следвало да проведе втория курс с срок до три месеца
от провеждането на първия или до 07.10.2022год.
Същия е организирал втория курс за седмицата от 13 до 15 октомври 2022год. ,но
няма доказателства да е изпълнил задължението си по чл.6 от договора ,да уведоми
участника поне три дни преди датата на провеждането му.
Молбата на ответницата за прекратяване на трудовото й правоотношение е от
05.11.2022год.,като от тази дата същото е прекратено ,на основание чл.327,ал.1,т.6 от КТ
,което не предвижда отправяне на предизвестие от работника .Ето защо няма как да бъде
кредитирано писмо от 03.10.2022год. ,че към тази дата тя е била в предизвестие ,което
предполага ,че няма да вземе участие в курса.
Ето защо съдът приема ,че към 05.11.2022год. ищецът ,като работодател не е
3
изпълнил задълженията си да проведе и двата квалификационни курса,съобразно
договореното ,поради което като неизправна страна не може да претендира от ответницата
неустойката по чл.13 от договора ,свързана с неизпълнение от негова страна на
задължението по чл.12 от същия.
По изложените съображения искът по чл.92 от ЗЗД подлежи на отхвърляне,както и
акцесорната претенция по чл.86 от ЗЗД,която следва съдбата на главния иск.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора , на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ,право на разноски има
само ответната страна.
Същата е доказала разноски в размер на 400лв.,адвокатско възнаграждение
,уговорено и платено в брой ,съгласно договор за правна защита и съдействие от
13.03.2023год.За претендираните в списък на разноските по чл.80 от ГПК разноски – 100лв.
за път, не са представени надлежни доказателства за разход,поради което не следва да бъдат
присъдени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Сънфудс България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Проф. Цветан Лазаров“ № 48, срещу Н.
В. А.,ЕГН : ********** ,с адрес в гр.Варна,ж.к.“Дружба-Аспарухово“ 3,вх.Б,ет.1,ап.11 , по
реда на чл.422 от ГПК положителни установителни искове,с правно основание чл. 234, ал.
3, т. 2 КТ, вр. чл. 92 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за признаване на установено ,че Н. В. А.,ЕГН :
********** дължи на „Сънфудс България“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от
1200лв.,представляваща неустойка за неизпълнение на задължение по Договор за
повишаване на квалификацията от 09.05.2022год.,ведно със законната лихва от
03.04.2023год.,до окончателното й заплащане ,както и сумата в размер на
34,33лв.,мораторна лихва за периода 23.12.2022год. до 04.04.2023год.,за които суми е
издадена Заповед № 2779/17.05.2023год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д.№ 4306/2023год. по описа на Районен съд – Варна,9 състав.
ОСЪЖДА „Сънфудс България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Проф. Цветан Лазаров“ № 48 да заплати на Н. В. А.,ЕГН :
********** ,с адрес в гр.Варна,ж.к.“Дружба-Аспарухово“ 3,вх.Б,ет.1,ап.11 , на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, сумата от 400 лв., представляваща деловодни разноски ,съобразно
отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4