№ 483
гр. бл., 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – бл., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно гражданско дело №
20211200500969 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.437, ал.1 вр. с чл.435, ал.2, т.7 ГПК.
Образувано е въз основа на жалба, подадена от КР. Д. АНДР., ЕГН **********, с адрес:
гр.бл., ул.“Б.С.“ №31, чрез адв.П.З., против Разпореждане от 17.09.2021 г. по изп.д.№400/21
г. по описа на ЧСИ Ш.Д., рег.№796 в КЧСИ, с район на действие ОС-бл..
С атакуваното разпореждане съдебният изпълнител е отказал да редуцира приетите по
изпълнителното дело разноски за заплатен адвокатски хонорар на процесуалния
представител на взискателя – адв.Б., в размер на 500 лв.
В жалбата се посочва, че атакуваното разпореждане е незаконосъобразно и необосновано.
Жалбоподателят твърди, че от съвместното си съжителство с АНН. Т. Т. имат родени две
деца, ненавършили пълнолетие – М. и Кр.. Посочва, че с искова молба с правно основание
чл.127, ал.2 СК е образувал гр.д.№34/2021 г. по описа на РС бл., с която е поискал от съда
родителските права върху децата. Твърди се, че с определение от 04.06.2021 г., постановено
по гр.д.№34/21 г. на РС бл., съдът е определил привременни мерки и е постановил
жалбоподателят да упражнява родителските права върху децата докато съдът вземе
окончателното решение по предявената искова молба, като бил определен режим на лични
контакти между децата и майката. Навежда се, че жалбоподателят никога не е пречел на
контактите на децата с майката, като посочва, че децата към настоящия момент не желаят да
контактуват със своята майка, тъй като се чувстват накърнени от нейните действия –
напускане на семейното жилище и заживяването й с друг мъж. Твърди се, че по искане на
АНН. Т. Т. въз основа на постановените от РС бл. привременни мерки е било образувано
1
изп.д.№400/2021 г. по описа на ЧСИ Ш.Д., в рамките на което жалбоподателят е получил
съответните съобщения и е депозирал съответните становища, в които изрично е заявил, че
прави всичко възможно децата да се виждат с майка си, за което е говорил многократно с
децата. Посочва се, че на 17.09.2021 г. около 18 ч. в дома на жалбоподателя пристигнал ЧСИ
Ш.Д., майката А.Т. и адв.Богова, на които жалбоподателят е заявил, че от негова страна
няма никакъв проблем децата да се виждат и отидат с майка си, но детето М. отказала да
тръгне с майка си. Липсвало какъвто и да е протокол за тези действия по изпълнителното
дело. Жалбоподателят посочва още, че във връзка с получено на 27.09.2021 г. уведомление,
на 01.10.2021 г. се явил лично с двете си деца в кантората на ЧСИ в гр.бл.. За целта бил
съставен и протокол, в който ЧСИ бил посочил, че децата не желаят да говорят с майка си и
не желаят да отидат с нея. В жалбата се посочва още, че с оглед горната фактическа
обстановка се установявало по един безспорен и категоричен начин, че настоящият
жалбоподател не е възпрепятствал по никакъв начин срещите на децата с майка им, а
причина за неосъществяване на срещите било нежеланието на децата за това. В този
контекст се посочва, че разноските по изпълнението следва да не са за сметка на длъжника
на основание чл.79, ал.1, т.3 ГПК и при условията на евентуалност е налице прекомерност
на адвокатското възнаграждение от 500 лв. Жалбоподателят посочва още, че от материалите
по изпълнителното дело не се установявало прилагането на изпълнителни способи, поради
което на основание чл.79, ал.1, т.3 ГПК направените разходи от взискателя за заплащане на
такси към ЧСИ в размер на 248 лв. с ДДС също така не се дължат. В заключение на
изложените съображения се иска от съда да отмени атакуваното разпореждане от 17.09.2021
г. по изп.д.№400/2021 г. по описа на ЧСИ Ш.Д.. Претендира се и присъждане на сторените
по делото разноски, в това число такива за заплащането на адвокатско възнаграждение,
държавна такса по жалбата и такса, платена по сметка на ЧСИ.
По реда на чл.436, ал.3 ГПК е подадено възражение на жалбата от АНН. Т. Т., чрез
пълномощника си адв.А.Б.. В него се посочва най-напред, че жалбата е недопустима. В
подкрепа на това становище се посочва, че с поканата за доброволно изпълнение, връчена на
длъжника на 07.09.2021 г., ЧСИ се е произнесъл по размера на разноските, включващи
претендираните от длъжника разноски за адвокатско възнаграждение, както и за авансово
внесените към онзи момент такси. Твърди се, че това е актът, който е подлежал на
обжалване във връзка с разноските, а не разпореждането на ЧСИ с отказ да извърши
корекция на същите. Твърди се, че доколкото разпоредбата на чл.436, ал.1 ГПК изисквала
подаването на жалбата да стане в двуседмичен срок от връчване на акта, а връчването на
поканата е на 07.09.2021 г., то при липса на жалба срещу него до 21.09.2021 г., то актът на
ЧСИ е влязъл в сила и същият не подлежи на изменение. Посочва се, че подадената след
този срок жалба, каквато се явява настоящата, е недопустима и това е основание за
оставянето й без разглеждане. На следващо място, във възражението се поддържа, че
жалбата е и неоснователна. Неоснователно се твърдяло в жалбата, че е налице изпълнение
на съдебния акт по привременни мерки, във връзка с които е образувано настоящото дело.
Твърди се, че заявяването на „готовност за предаване“ на децата от страна на А. е
извършвано многократно в рамките на съдебния процес в РС бл., но нито един от
2
контактите, определени от съда, не е осъществен, за което пред ЧСИ били представени
съответните доказателства. На следващо място, във възражението се посочва, че в писмени
становища на длъжника до ЧСИ от м.09.2021 г. неколкократно същият изразил становище,
че между взискателя и децата липсва осъществяване на контакт, поради отказ на децата в
тази насока, които твърдения представляващи признание за липса на доброволно
изпълнение на съдебния акт за привременни мерки, което било и причина за образуване на
производството, а оттам и длъжникът по него е задължен за направените разноски по него.
Твърди се, че след като в писменото становище до ЧСИ от 08.09.2021 г. А. изрично заявява,
че не желае да дава указания на децата си относно изпълнение на режима на контакти с
майката, то безспорно е налице неизпълнение на постановените привременни мерки по
доброволен път, а оттам и наличие на предпоставки за принудителното им осъществяване.
Посочва се, че в протокола от 01.10.2021 г. на ЧСИ липсвало отбелязване децата да са
предадени на майката, както и липсвало отбелязване длъжникът да е осъществил съдействие
за това. Ето защо се поддържа, че той дължи сторените от взискателя разноски по
изпълнителното дело, а възраженията в обратната насока са неоснователни. На следващо
място, във възражението се поддържа, че са неоснователни и възраженията на длъжника в
депозираната жалба, свързани с претенцията за разноски както на ЧСИ, така и за адвокатско
възнаграждение. В тази насока се посочва, че съгласно чл.10, т.1 от Наредба №1/2004 г. на
ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното
възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200 лв., а при извършване на
действия, които са извън изрично упоменатите в тази разпоредба, т.5 предвижда
допълнително заплащане от 200 лв. Твърди се, че в настоящия случай се касае до действия
по предаване на деца, които действия са извън изрично уредените в Наредбата и респ.
същите се обхващат от текста на чл.10, т.1 и т.5 от същата, което водело до определяне на
възнаграждение за образуване и представителство по делото от не по-малко от 400 лв.
Посочва се, че в случая се касае до действия по предаване на две деца, правата на взискателя
за предаване на всяко от тях са отделни, поради което минималното възнаграждение за всяко
от тях е не по-малко от 400 лв. или общо 800 лв. за двете деца. В този смисъл се поддържа,
че заплатеното от страна на Т. адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. не е
прекомерно, а се явява определено под минималните размери по цитираната по-горе
Наредба, а оттук възражението за прекомерност било неоснователно. Поддържа се още, че
именно длъжникът е причина за завеждане на делото, поради което той следва да понесе
отговорност за възстановяване и на разходите по същото, представляващи внесени авансово
такси, както и окончателните такива в полза на ЧСИ. В заключение се моли жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна. Моли се за отхвърляне и на искането за присъждане на
разноски в настоящото производство, като се излагат подробни съображения, че такива в
случая не се дължат. Твърди се, че същото е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител
по възражение на длъжника и не е свързано с процесуално поведение на ответната страна,
поради което нормата на чл.78 ГПК не следвало да намери приложение. Посочва се също, че
за извършените разноски в производството по жалба срещу действия на ЧСИ правоимащата
страна разполага с възможността по чл.74 ЗЧСИ.
3
Съдебният изпълнител е представил мотиви по реда на чл.436, ал.3 от ГПК, в които е
изложил аргументи за неоснователност на депозираната жалба. Твърди се, че длъжникът
отговаря за сторените от взискателя разноски по изпълнителното дело, включително за
адвокатско възнаграждение, освен хипотезите на чл.79, ал.1, т.1 и 2 ГПК, които в случая не
са налице. Посочва се, че в кориците на изпълнителното дело се съдържат доказателства,
удостоверяващи, че взискателят не само е упражнил правото си да образува изпълнително
производство, но и същият, чрез своя пълномощник е посочил и поискал извършване на
определени изпълнителни действия. Навежда се още, че в настоящия случай се касае именно
до действия по предаване на деца, не на едно, а на две, поради което заплатеното от
взискателя адвокатско възнаграждение по делото в размер на 500 лв. не е прекомерно, а се
явява определено под минималните размери на наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения. Твърди се, че длъжникът с незаконосъобразното си поведение е принудил
кредитора да търси и плаща за съдебни и изпълнителни производства, затова следва да
отговаря за всички такси и разноски, които се явяват санкция за неговата
недобросъвестност. Наред с изложените съображения, ЧСИ излага и съображения, че
жалбата е просрочена, тъй като срокът за подаване на жалба е започнал да тече от момента
на връчване на поканата за доброволно изпълнение (07.09.2021 г.) и е изтекъл на 21.09.2021
г., към която дата не е била подадена жалба. В заключение се иска жалбата да бъде оставена
без разглеждане, като недопустима (просрочена).
Съдът, след като взе предвид данните в изпълнителното дело, приема за установено по
делото от фактическа страна следното:
От материалите по изп.д.№400/21 г. по описа на ЧСИ Ш.Д., рег.№796 в КЧСИ, с район на
действие ОС-бл., се установява, че същото е образувано по молба на АНН. Т. Т., ЕГН
**********, чрез пълномощника си адв.А.Б., срещу КР. Д. АНДР., ЕГН ,,,,,,,,,, въз основа на
изпълнителен лист от 24.08.2021 г., издаден по гр.д.№34/21 г. по описа на РС-бл., имащ за
предмет определяне на режим на лични контакти на майката АНН. Т. Т., ЕГН **********, с
децата М. Кр.ова А.а, ЕГН ********** и Кр. Кр.ов А., ЕГН **********. С изпълнителния
лист е определен следния режим на лични отношения на АНН. Т. Т. с децата М. и К.А.и, а
именно: всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца, за времето от 18 часа в петък
до 18 часа в неделя с преспиване при майката; половината от пролетната ваканция на децата,
като конкретните дни се определят ежегодно спрямо периода на ваканцията, определян от
МОН; всяко лято за общо 30 (тридесет) дни, което време да не съвпада с годишния отпуск
на бащата или предвидената от него лятна почивка с децата; рождените и именни дни на
бащата и майката, децата ще празнуват с всеки един от тях, като остават при съответния
родител с преспиване; майката ще има право да взима децата за празници на членове на
нейното семейство; за Коледни празници – всяка година за времето от 14, 00 часа на 25
декември до 19, 00 часа на 26 декември; за Новогодишните празници – всяка четна година от
09:00 часа на 30 декември до 18:00 часа на 01 януари; за Великденските празници – всяка
година за времето от 09:00 часа до 19:00 часа на празничния понеделник; рождените и
именните деца се честват в присъствието на двамата родители; извън горепосочения режим
4
на контакти, майката може да вижда децата по всяко време след предварителна уговорка с
бащата.
С Разпореждане от 24.08.2021 г. съдебният изпълнител Ш.Д. е образувал изпълнителното
дело, като едновременно с това е признал извършените от взискателя разноски по делото в
общ размер на 748 лв., от които 248 лв., представляваща авансова такса за образуване на
изпълнителното дело, и 500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение от взискателя.
Вносна бележка за заплащане на авансовата такса е представена на л.3 от изп.д., а договор за
правна защита и съдействие, удостоверяващ заплащането от взискателя на разноски за
адвокат в размер на 500 лв., се намира на л.4 от изп.д. Видно е от договора за правна защита,
че заплащането на адвокатското възнаграждение е извършено в брой.
Поканата за доброволно изпълнение е изпратена на 24.08.2021 г. и е връчена на длъжника
КР. Д. АНДР. на 07.09.2021 г. В тридневен срок от получаване на ПДИ, длъжникът е
изпълнил задълженията си по чл.528, ал. 2 ГПК. На 08.09.2021 г. е депозирана молба
(„становище“) от длъжника КР. Д. АНДР., в която той е заявил, че: от негова страна няма
проблем майката да осъществява определения от съда контакт с децата; изразява готовност
да предаде децата си в мястото и времето, определено от съда; както и че към настоящия
съществуват пречки и те са единствено и само в нежеланието на децата да контактуват с
майка си. В молбата си длъжникът заявява още, че децата са достатъчно големи и сами
определят къде и с кого да бъдат, като няма да допусне по отношение на тях да се упражнява
какъвто и да е психически и физически натиск. Посочил е, че когато и където децата желаят
могат да се виждат с майка си, но само когато те искат. Едновременно с това, длъжникът е
заявил, че прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
На 17.09.2021 г. по изпълнителното дело е постъпила нова молба („заявление“) от длъжника
КР. Д. АНДР., като баща на децата М. и К.А.и, в която същият е посочил, че винаги говори
и е говорел с децата си да се виждат със своята майка и никога и по никакъв начин не е
възпрепятствал и няма да пречи на личните контакти на децата с майката. Заявил е
готовност да съдейства с всички законни способи за да могат децата да се виждат със своята
майка. Посочил е още, че при разговор с тях, същите му заявили, че са обидени от майка си,
защото ги е напуснала и е заживяла с друг мъж.
С атакуваното разпореждане от 17.09.2021 г. съдебният изпълнител Ш.Д. е отказал да
редуцира приетите по изпълнителното дело разноски, представляващи заплатен адвокатски
хонорар на процесуалния представител на взискателя – адв.Б., в размер на 500 лв.
С друго разпореждане от 20.09.2021 г. съдебният изпълнител е насрочил за 01.10.2021 г. от
16.00 часа среща между родителите, децата и социалния работник в офиса на ЧСИ Ш.Д., на
адрес: гр.бл., ул.“Васил Мечкуевски“ №32.
Установява се от съдържанието на съставения протокол за предаване на дете от 01.10.2021
г., че на посочената дата длъжникът КР. Д. АНДР. е осигурил за предаване на майката двете
деца – М. Кр.ова А.а и Кр. Кр.ов А., като това е станало в присъствието на социален
5
работник и психолог. Според посоченото в протокола, в присъствието на взискателя, децата,
социалния работник и психолога, КР. Д. АНДР. е заявил готовност за доброволно
изпълнение предмета на изпълнителното производство, а именно: осъществяване режим на
лични контакти на майката АНН. Т. Т. с децата си М. Кр.ова А.а и Кр. Кр.ов А., така както е
предписано в диспозитива на изпълнителния лист от 24.08.2021 г., издаден по гр.д.№34/21 г.
по описа на РС-бл.. В протокола е отразено още, че присъстващите деца – М. Кр.ова А.а и
Кр. Кр.ов А., заявили категорично, че не желаят да имат контакт с майка си, не желаят да
отидат при нея, както и да разговарят със същата. Отразено е, че децата заявили, че желаят
само и единствено да останат при баща си КР. Д. АНДР.. В протокола е посочено още, че
социалния работник и психолога заявили становище и препоръка децата М. Кр.ова А.а и Кр.
Кр.ов А., както и техните родители имат нужда от среща със специалист, за преодоляване на
проблемите помежду им.
При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на съдебен контрол акт
на съдебния изпълнител от длъжника – по арг. от чл.435, ал.2, т.7 ГПК, поради което същата
е процесуално допустима. Според съдебната практика с чл.435, ал.2, т.7 ГПК законодателят
е предвидил възможността длъжникът да обжалва всеки акт на съдебния изпълнител, с
който се произнася по задължението му за разноски (вж. т.2 на ТР №3/10.07.2017 г. на ВКС
по тълк.д.№3/2015 г. на ОСГТК). В случая атакуваното с жалбата разпореждане, с което е
отказано редуциране на приетите по делото разноски за адвокатско възнаграждение
несъмнено съдържа такова произнасяне, поради което жалбата е процесуално допустима.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите на взискателя и тези на съдебния
изпълнител в мотивите по чл.436, ал.3 ГПК, че жалбата е просрочена, а оттук и процесуално
недопустима, тъй като длъжникът е можел да обжалва поканата за доброволно изпълнение,
в която са определени дължимите от длъжника разноски, в това число и адвокатско
възнаграждение. Действително, с поканата за доброволно изпълнение съдебният изпълнител
се е произнесъл по размера на дължимите от длъжника разноски по изпълнението, в това
число и тези за адвокатско възнаграждение. Несъмнено това произнасяне на съдебния
изпълнител подлежи на обжалване по арг. от чл.435, ал.2, т.7 ГПК и цитираното по-горе
тълкувателно решение. Това обаче изобщо не означава, че длъжникът не разполага с
възможността да атакува отказа на съдебния изпълнител да намали размера на разноските за
адвокатско възнаграждение. В тази насока съдът съобрази задължителните разяснения,
дадени в цитираната по-горе т.2 от Тълкувателно решение №3 от 10.07.2017 г. на ВКС по
тълкувателно дело № 3/2015г., ОСГТК, съгласно която на обжалване по реда на чл.435, ал.2
ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на
задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Това означава, че на обжалване
подлежи и произнасянето на съдебния изпълнител по искане на длъжника за намаляване на
размера на претендираните от взискателя разноски поради тяхната прекомерност, респ.
недължимост, какъвто е и разглежданият случай. Това разпореждане е връчено на
жалбоподателя на 27.09.2021 г., а жалбата срещу него е подадена на 08.10.2021 г., което я
6
прави подадена в предвидения в чл.436, ал.1 ГПК срок. Ето защо релевираните от
взискателя възражения за недопустимост на жалбата поради просрочие са неоснователни.
Жалбата е насочена не срещу разноските, обективирани в поканата за доброволно
изпълнение, а срещу отказът на съдебния изпълнител от 17.09.2021 г. да редуцира размера
на приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното
производство. Жалбата има допустим предмет на съдебен контрол – постановление, с което
се отказва да се намалят разноските за адвокатско възнаграждение и е подадена в
предвидения преклузивен срок от съобщението, поради което е процесуално допустима.
Във връзка с предмета на обжалване следва да се уточни още, че предмет на делото във
връзка с подадената жалба е само и единствено отказа на съдебния изпълнител, касаещ
искането за редуциране на приетите разноски за адвокатско възнаграждение.Атакуваното
разпореждане касае единствено разноските за адвокатско възнаграждение, поради което и
съдът ще разгледа правилността на изводите на съдебния изпълнител във връзка с отказа му
да редуцира тези разноски. Останалите разноски по изпълнителното дело, изразяващи се във
внасяне на авансова такса за образуване на изпълнителното дело, не са предмет на
атакуваното разпореждане, поради което и съдът не разполага с правомощия да проверява
законосъобразното им начисляване. Ето защо, същите ще останат извън предмета на
разглеждане в настоящото производство.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, по следните съображения:
За разлика от исковото производство, в изпълнителното дело отговорността за разноски се
преценява с оглед разпоредбата на чл.79 ГПК. Съгласно чл.79, ал.1 ГПК разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника, а по силата на ал.2 – когато таксите по
изпълнението не са внесени от взискателя, се събират от длъжника. Изключение е
предвидено съгласно чл.79, ал.1 ГПК в следните случаи, а именно: когато делото се
прекрати съгласно чл.433, освен поради плащане, направено след започване на
изпълнителното производство, ако изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя
или отменени от съда, и т.3 – ако разноските са за изпълнителни способи, които не са
приложени. За разлика от нормативната уредба по отменения ГПК от 1952 г. (чл. 423а ГПК
(отм.), който по отношение на изпълнението на съдебното решение относно родителските
права и мерките относно личните отношения между родители и деца пряко препращаше към
процесуалните правила, уреждащи принудителното изпълнение на задължения за лични
незаместими престации), в действащия ГПК детайлно са уредени правилата за принудително
изпълнение на съдебното решението относно родителските права и мерките относно
личните отношения между родители и деца - в чл.528 ГПК. Задължението за предаване на
дете от единия на другия родител съобразно определения със съдебното решение режим на
лични отношения представлява по своето правно естество лична незаместима престация, но
законодателят е предвидил различен изпълнителен способ за изпълнение на това лично
незаместимо задължение.
В случая не се констатират посочените по-горе изключения в чл.79 ГПК, при които
разноските остават за сметка на взискателя. Доводите на жалбоподателя, свеждащи се до
7
това, че не дължи заплащането на разноски по изпълнителното дело, тъй като не е
възпрепятствал изпълнението на определения от съда режим на лични отношения на
майката с двете деца и не е дал повод за иницииране на изпълнителното производство, съдът
намира за неотносими при преценка задължението за заплащането на разноските в
изпълнителното производство. Разноските на взискателя за внесени държавни такси и
адвокатско възнаграждение са приети за събиране в изпълнителното производство на
основание чл.79 ГПК по силата на разпоредбата, че разноските са за сметка на длъжника,
освен в случаите на прекратяване на изпълнителното производство по чл.433 ГПК, плащане
след започване на изпълнителното производство и на изоставяне на изпълнителните
действия от страна на взискателя. Следователно в настоящия случай освобождаващите от
отговорност за заплащане на такси и разноски по изпълнението предпоставки не са налице,
тъй като изпълнителното производство не е прекратено, не са изоставени изпълнителните
действия от взискателя, като изпълняемото право не е парично, за да се преценява дали
длъжникът е извършил плащане на дълга и взискателят недобросъвестно е образувал
изпълнително производство за повторното му събиране по принудителен ред. След като се е
снабдил с изпълнителен лист, взискателят винаги има правен интерес да образува
изпълнително дело за предаване на дете при съблюдаване на особените правила, предвидени
в чл.528 ГПК. Направените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение във връзка
с образуването и движението на делото са необходими и подлежат на заплащане от
длъжника на основание чл.79 ГПК, а разпоредбата на чл.78, ал. 2 ГПК не намира
приложение в настоящата хипотеза, тъй като се изпълнява съдебен акт на спорна
администрация на гражданските правоотношения, който се ползва с изпълнителна сила.
Разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК е неприложима в изпълнителното производство, тъй като се
отнася само и единствено за исковото производство. От значение е само и единствено дали е
налице някое от изключенията по чл.79, ал.1 ГПК, което не се установи по делото, а дори и
не се и твърди от жалбоподателя. В случая доколкото цитираните изключения не са налице,
на общо основание длъжникът отговаря за разноските. Изпълнителното производство е
образувано надлежно – въз основа на изпълнителен лист, издаден в полза на взискателя,
който му дава правомощието да инициира принудително изпълнение на правата и
задълженията по него при спазване особените правила на чл.528 ГПК, охраняващи
интересите на детето. Ако длъжникът счита, че взискателят действа недобросъвестно с цел
да му причини вреди, т.е. че злоупотребява с права по смисъла на чл.3 ГПК, то тези
твърдения следва да бъдат установени по общия исков ред, но за изхода на настоящия спор
се явяват неотносими. Ето защо твърденията на родителя, комуто е предоставено
упражняването на родителските права, че не препятства изпълнението на определения
режим на лични отношения, а децата не са пожелали да отидат с майка си, са ирелевантни за
настоящия процес и не могат да бъдат обсъждани.
При преценката за дължимостта на претендираните от страна на взискателя разноски за
адвокатско възнаграждение окръжният съд съобрази задължителните указания по т.1 от
Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които присъждането
на разноски за адвокатско възнаграждение на страната е предпоставено от наличието на
8
сключен договор за правна помощ с определен адвокат, съдържащ размер на уговореното
възнаграждение и изрично посочване на начина на плащането му, както и от представяне на
доказателства за реално извършено плащане на възнаграждението.
В конкретния случай, представеният с молбата за образуване на изпълнителното дело
договор за правна помощ, сключен между А.Т. и адв.А.Б. съдържа всички необходими
реквизити, що се отнася до размера на уговореното адвокатско възнаграждение от 500 лв. и
начина му на плащане. В него изрично е декларирано, че възнаграждението от 500 лв. е
платено на адвоката в брой, поради което прилагайки задължителните указанията на
посоченото по-горе тълкувателно решение, договорът има характер на разписка за
получаването на сумата от 500 лв., поради което същият се явява доказателство за
извършване на претендирания разход за адвокатско възнаграждение по изпълнителното
дело.
Съдът намира обаче, че съдържащото се в жалбата, а и в подаденото пред съдебния
изпълнител молба, възражение за прекомерност на адвокатския хонорар по чл.78, ал.5 ГПК,
заплатен от взискателя, за основателно. Възможността да се иска намаляване на разноските
за адвокат на насрещната страна е уредена в разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК. Съгласно
цитираната законова разпоредба, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може
по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 ЗА. Според т.3 от
Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк.д.№6/2012 г., ОСГТК, докладчик
съдиите Елеонора Чаначева и Албена Бонева, при намаляване на подлежащо на присъждане
адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, съдът не е
обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да
намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Преценката за правната и фактическата сложност на изпълнението по изпълнителното дело
следва да се извърши с оглед на всички факти и обстоятелства по делото и след което да се
направи преценка за обема и сложността на правната помощ, както и с оглед на
извършените по изпълнителното дело процесуални действия от процесуалния представител
на взискателя. С оглед на тези критерии съдът намира, че уговореното и заплатено в
настоящия случай адвокатско възнаграждение от взискателя, което следва да заплати
длъжника в изпълнителния процес, в размер на 500 лв. е прекомерно завишено с оглед
фактическата и правна сложност на производството. На първо място, следва да се посочи, че
изпълнителното производство е образувано по издаден изпълнителен лист за осъществяване
на режим на лични отношения между молителката и непълнолетните й деца. На второ
място, анализът на проведеното изпълнение в производството по изпълнително дело
№400/21 г. на ЧСИ Ш.Д. еднозначно показва, че след упражняване на правото за подаване
на молбата за образуване на изпълнителното дело до момента на определяне на
възнаграждението за разноски, а и след това – до момента на подаване на възражението по
чл.78, ал.5 от ГПК, от страна на процесуалния представител на взискателя – адв.А.Б., не са
9
осъществявани каквито и да е било процесуални действия във връзка с провеждания
изпълнителен процес. Обстоятелството, че съдебният изпълнител е провел действие по
приложението на чл.528, ал.2 от ГПК не създава основания по отношение на взискателя да
се заключава, че активно е съдействал за неговото иницииране. Инициирането действие е по
служебен почин на съдебния изпълнител, който след образуването на изпълнителния процес
е пристъпил към извършване на действие насочено към последващо прилагане мерки на
принудително изпълнение спрямо длъжника (арг. от чл. 528, ал.2 от ГПК). Паралелно с
изложеното е важно да се отбележи, че без всякакво значение за размера на дължимия за
репарация адвокатски хонорар е това, какъв е определения режим на лични отношения,
който подлежи на изпълнение и по отношение на колко на брой деца. Това, че се касае до
принудително изпълнение на режим на лични отношения по отношение на две деца, не
означава нито, че изначално делото е с фактическа и правна сложност, нито пък, че се дължи
адвокатско възнаграждение в двоен размер, както неправилно се поддържа във
възражението на взискателя и мотивите на съдебния изпълнител. Това е така, най-напред,
защото взискателят по изпълнителното дело е един, поради което няма как да му се присъди
адвокатско възнаграждение в двоен размер. На следващо място, длъжникът също е един и се
касае до изпълнение на единен по отношение и на двете деца режим на лични отношения.
Преценката за прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК всякога следва да се базира
само на осъществените до момента на навеждане на възражението процесуални действия от
страната изискваща присъждане на съответното възнаграждение. В този смисъл
евентуалните бъдещи действия, които могат да се реализират в пределите на изпълнителния
процес няма как да бъдат отчитани от съда. От материалните по изпълнителното дело е
видно, че пълномощникът на взискателя единствено е подал молба за образуване на
изпълнителното производство по чл.426, ал.1 от ГПК, като към настоящият етап не се
установява извършване от него на други действия. Адвокатското възнаграждение следващо
се за образуване на изпълнителното дело, по смисъла на чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 09 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения по разглежданото
изпълнително дело няма как да надвишава минималния размер от 200 лв., тъй като
изготвянето на молбата по чл.426, ал.1 от ГПК не се отличава с някаква завишена правна
сложност, или с необходимост от осъществяването на допълнителни проверки на
обстоятелства, свързани с използвания от кредитора изпълнителен титул, нито с
установяване на някакъв широк кръг от длъжници. В този смисъл сумата от 200 лв. е
напълно съответна на положения от адвоката на взискателя труд във връзка с изготвянето на
молбата за образуване на изпълнителния процес, като за заплатения разход над тази сума до
сумата от 500 лв. определеното от ЧСИ възнаграждение е прекомерно и подлежащо на
редуциране по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК.
В този смисъл начислените от ЧСИ Ш.Д. разноски по изпълнителното дело в размер на 500
лв. за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, следва да бъдат намалени
до 200 лв. (доколкото по делото няма данни в сключения договор адвокатското
възнаграждение на упълномощения адвокат да включва и ДДС).
10
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав следва да отмени
обжалваното разпореждане от 17.09.2021 г. по изп. дело №400/21 г. на ЧСИ Ш.Д. и да се
произнесе по същество, като постанови намаляване размера на адвокатско възнаграждение
на пълномощника на взискателя до размера на сумата от 200 лв.
Разноски в настоящото производство не се дължат, независимо от изхода на делото. Същото
е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител и не е свързано с процесуално поведение на
ответната страна, поради което нормата на чл.78 ГПК не следва да намери приложение.
Предмет на настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебен
изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при което с оглед изхода от
спора се разпределя отговорността за разноски. За извършените разноски в производството
по жалба срещу действия на ЧСИ правоимащата страна разполага с възможността по чл.74
от ЗЧСИ.
Водим от горните съображения и на основание чл.437, ал.1 чл.435, ал.2 във вр. с чл.78, ал.5
от ГПК, бл.ският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 17.09.2021 г. по изп.д.№400/21 г. по описа на ЧСИ Ш.Д., рег.
№796 в КЧСИ, с район на действие ОС-бл., с което съдебният изпълнител е отказал да
редуцира приетите по изпълнителното дело разноски за заплатен адвокатски хонорар на
процесуалния представител на взискателя – адв.Б., в размер на 500 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на разноските за адвокатско възнаграждение, заплатено от взискателя
по изпълнителното дело АНН. Т. Т., ЕГН **********, на адв.А.Б., от 500 лв. (петстотин
лева) на 200 лв. (двеста лева).
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4, изр. второ от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11