№ 123
гр. Благоевград , 03.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в публично заседание на осемнадесети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Александър Трионджиев
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20211200500159 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от А. Д. Б.,
чрез адв. Б., срещу Решение № 902226/09.11.2020г., постановено по гр.д. № 813/2019г.,
по описа на Районен съд - Сандански. В жалбата се сочи, че решението е неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила, както
и е необосновано. Твърди се, че районният съд не е обсъдил в необходимата
задълбоченост и прецизност събраните писмени доказателства, подходил е
избирателно. Приетата от съда фактическа обстановка не отговаря на събраните
доказателства по делото. Необосновано и незаконосъобразно съдът е приел, че не са
налице предпоставките на чл. 534, ал. 1 ТЗ, за което се излагат подробни доводи и
съображения, посочват се и специфичните предпоставки за уважаване на предявените
искове, както и отликите му с исковете за неоснователно обогатяване. В жалбата се
цитира съдебна практика във връзка с процесния казус. Прави се искане за отмяна на
атакувания акт и уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор от въззиваемата
страна.
Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл. 269 ГПК,
при извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното решение е валидно
и допустимо, а по същество и правилно по следните съображения:
Районен съд - Сандански е сезиран с искове за менителнично неоснователно
обогатяване с правна квалификация чл. 534, ал. 1 ТЗ. В исковата си молба ищецът А.
Д. Б. твърди, че предоставил на ответницата Н. С. А. суми под формата на заем, както
следва: на 22.07.2015г. – 3000 лв. и на 04.08.2014г. – 6200 лв. За предоставените заемни
суми били издадени два записа на заповед с падеж 31.10.2014г. Сочи, че в
1
тригодишния давностен срок по чл. 531 ТЗ не е реализирал правата си по ценните
книги – до 31.10.2017г., предвид на което вземанията му са погасени по давност.
Налице е обаче неоснователно обогатяване на издателя на записа на заповед за сметка
на лицето, в полза на което са издадени. Предвид на това се прави искане ответницата
да бъде осъдена да му заплати сумите по двата записа на заповед на осн. чл. 534, ал.1
ТЗ.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата представя писмен отговор, с който оспорва
предявените искове. Сочи, че не е издател на процесните записи на заповед, не е
получавала заемни средства от ищеца, не са и предявявани ценните книги. На
следващо място сочи, че по делото не са представени доказателства за прескрибиране
на менителничния ефект, т.е че длъжникът по записа на заповед се е позовал на
изтекла погасителна давност. Твърди се, че записите на заповед никога не са
предявявани за плащане на издателя им, също така са погасени по давност исковете по
чл. 534, ал. 1 ТЗ. На следващо място се правят възражения за нищожност на ценните
книги, тъй като са посочени два различни падежа – на предявяване и на точно
определен ден.
Районният съд е отхвърлил исковете като е приел, че по делото липсват
доказателства за това да са налице предпоставките на прескрибиране на
менителничните ефекти, т. е ответницата по някакъв начин да се е позовала на изтекла
погасителна давност на вземанията по двата записа на заповед.
Ищецът не е доволен от съдебното решение, в частта с която исковете са
отхвърлени, поради което го обжалва с искане за неговата отмяна и уважаване на
осъдителните претенции по чл. 534, ал.1 ТЗ.
Пред районния съд са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначена е
и експертиза. От същите се установява следното от фактическа страна:
От страна на ищеца е представен запис на заповед, издаден на дата 04.08.2014г.,
с който ответницата Н. С. А. се е задължила срещу предявяването на записа на заповед
да заплати на А. Д. Б. сумата в размер на 6200 лв., с място на плащане – гр. Р., пл. „С.“
№ 10. Посочен е и падеж – 31.10.2014г.
Представен е и втори запис на заповед, издаден на 22.07.2014г., с който
ответницата Н. С. А. се е задължила срещу предявяването му да заплати на А. Д. Б.
сумата в размер на 3000 лв., с място на плащане – гр. Р., пл. „С.“ № 10. Посочен е и
падеж – 31.10.2014г.
Не са представени доказателства процесните записи на заповед да са
предявявани на издателя им за плащане, респ. да са инициирани действия от страна на
кредитора за заплащане на сумите по тях.
Вещото лице по назначената СГЕ посочва, че записите за заповед са подписани
от техния издател – Н. С. А..
По делото в качеството на свидетел е разпитана М.З. като нейните показания са
неотносими към процесния казус. Дали свидетелката е предоставяла парични суми на
ответницата е ирелевантно. Дали ищецът също е предоставял такива е без значение,
доколкото при предявен специален иск за неоснователно обогатяване по чл. 534, ал. 1
ГПК съдът не изследва действителното каузално правоотношение между страните /т.е
дали е налице сключен договор за заем/, както и дали е налице обогатяване, респ.
обедняване, каквито са предпоставките по предявения иск за неоснователно
2
обогатяване.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Районният съд е сезиран със специални осъдителни искове за менителнично
неоснователно обогатяване с правно основание чл. 534, ал. 1 ГПК. Съгласно
посочената разпоредба, когато приносителят на менителница, запис на заповед или чек
изгуби исковете по тях поради давност или неизвършване на необходимите действия за
запазване на правата по тях, той може да иска от издателя или платеца сумата, с която
те са се обогатили в негова вреда. В съдебната практика се приема, че този иск
принадлежи на приносителя на запис на заповед или менителница, чийто
менителнични искове са погасени поради изтичане на специалната погасителна
давност за предявяване на прекия иск срещу издателя или се дължи на преюдициране
на ефекта поради пропуск да се извършат необходимите действия за запазване на
правата по него.
За уважаването на специалния иск за менителнично неоснователно обогатяване
следва да е налице валиден запис на заповед и приносителят да е изгубил всички
останали искове по ценната книга.
В писмения си отговор ответникът оспорва да са налице предпоставките за
уважаване на иска по чл. 534, ал. 1 ТЗ. Сочи, че записите на заповед са нищожни,
отделно твърди, че не са настъпили предпоставките на т.нар. прескрибиране на ценната
книга, доколкото същата не е предявявана, поемателят не е направил каквито и да
било постъпки за събиране на сумите по тях, за да се приеме че е налице отказ на
издателя да плати сумите, позовавайки се на погасителна давност.
Съдът намира за основателно възражението на ответника за нищожност на
издадените записи на заповед, а както вече се посочи в производство по предявен иск
по чл. 534, ал. 1 ТЗ решаващият съд дължи проверка за редовността на записа на
заповед от външна страна.
Практиката на върховния съд е категорично, че е нищожен запис на заповед,
който съдържа падеж на определена дата, и в него е посочено и че е платим при
предявяване, тъй като падежът следва да бъде посочен ясно и по начин, който не буди
съмнение - в този смисъл са Определение № 146/ 23.ІІІ.2009 г. по ч.т.д. № 125/ 2009 г.
на ВКС, Опр.№ 749/ 23.ХІІ.2009 г. по т.д. №857/ 2009 г. на ВКС, Опр.№762/2.ХІ.2010 г.
по ч.т.д.№ 712/ 2010 г., в които е прието, че е нищожен запис на заповед, в който
падежът е определен едновременно по два от начините, посочени в чл. 486 ТЗ.
В настоящия случай и в дата записа на заповед е посочено, че са платими на
предявяване, като едновременно с това е посочен и конкретен падеж – на 31.10.2014г.
След като падежите по двете ценни книги не са определени по начин, който да е един
от възможните по чл. 486 ал. 1 ТЗ следва изводът, че и двата записа на заповед са
нищожни. Само на посоченото основание предявените искове се явява неоснователен.
Не е налице и следващата предпоставка за уважаване на исковете по чл. 534, ал.
1 ТЗ – прескрибиране на издадените записи на заповед. В тази насока съдът споделя
напълно изложеното от районния съд в мотивите на атакуваното решение.
За уважаване на иск за менителнично неоснователно обогатяване не е
достатъчно само обективното изтичане на определения в закона срок от време, за да
настъпи погасителното действие на давността, доколкото давността при хипотеза на
3
специалния менителничен иск по чл. 534, ал.1 ТЗ не се прилага служебно – арг. от
чл.120 ЗЗД.
В исковата си молба ищецът се позовава на изтичане на законовия тригодишен
срок след падежа на вземанията по заповедите и сочи, че менителничните ефекти са
погасени по давност. По делото обаче липсват каквито и да било доказателства за
заявена изрична воля на издателя на ефекта – ответницата да се ползва от изтекла
давност срещу исканото от кредитора доброволно изпълнение. Т.е липсват каквито и да
било данни задълженото по записа на заповед лице да е заявило по какъвто и да било
начин, вкл. и извънсъдебно чрез отказ за доброволно плащане, че правото на пряк иск
на поемателя на ефекта срещу неговия издател е погасено. Дори и само на посоченото
основание предявените специални искове са неоснователни и правилно са отхвърлени
от районния съд.
Неправилно във въззиваната жалба се сочи, че в срока по чл. 131 ГПК
ответницата се позовава на изтекла давност по смисъла на чл. 531 ТЗ. Ответницата
релевира възражение за погасени по давност искове по чл. 534, ал. 1, по повод на което
е образувано делото, а не на погасителна давност на вземанията по издадените записи
на заповед. Основните възражения са, че преди предявяване на специалните
осъдителни искове по чл. 534, ал. 1 ТЗ липсва каквото и да било съдебно, респ.
извънсъдебно заявено възражение за погасителна давност, т.е че липсва настъпило
прескрибиране на издадените ценни книги.
На следващо място съдът намира, че предявените искове са неоснователни и на
още едно основание.
В исковата си молба ищецът се позовава на наличие на каузални
правоотношения – договори за заем, за обезпечаването на които са сключени
процесните записи на заповед. При това положение следа да се приеме, че поемателят
по записите на заповед разполага с друг иск за събиране по общия ред на вземането си
по обезпечената с него каузална сделка, при което не е налице неоснователно
обогатяване на длъжника по записа на заповед поради прескрибиране на ценните
книги, тъй като поемателят – ищец разполага с друг правен способ чрез друг иск да
получи вземанията си. При това положение предявените искове по чл. 534, ал. 1 ТЗ за
неоснователно обогатяване са неоснователни, тъй като самият ищец в хода на процеса
заявява наличие на каузални правоотношения, които също са погасени по давност
поради непредявяването им в предвидените за съответното вземане давностни срокове.
В посочения смисъл е Решение № 11/14.05.2019г., на ВКС по т.д. № 1574/2018г. на I
т.о. ТК.
С оглед на всичко изложено по-горе предявените искове се явяват
неоснователни и правилно са били отхвърлени от районния съд, предвид на което
решението в обжалваната му част – в частта, с която исковете са отхвърлени, ще следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Разноски за настоящата съдебна инстанция не следва да се присъждат,
доколкото такива не са поискани, а и не са ангажирани доказателства да са сторени от
ответната страна по жалбата.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 902226/09.11.2020г., постановено по гр.д. №
813/2019г., по описа на Районен съд - Сандански в обжалваната му част.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5