Р
Е Ш Е Н И Е
№ /….08.2019г.; гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Варна, 10-и състав, на единадесети юли две хиляди и деветнадесета
година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: ***
при секретаря ***, като
разгледа докладваното от съдията ***гражданско дело № 7771 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
предявена искова молба от „О.Б.Б.“ АД, като
правоприемник на „***“ ЕАД, ЕИК ***, срещу В.С.К., ЕГН **********, с искане да
бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото
дружество следните суми: - 19 158,82
лв., представляваща неизплатена главница по договор за кредит; - 1866,23 лв., представляваща дължима
договорна лихва за периода от 15.12.2016г. до 23.10.2017г.; - 734,52 лв., представляваща
обезщетение за забава, начислено за периода от 15.12.2016г. до 27.11.2017г. и 103,50 лв., представляваща сума за
просрочени такси, ведно със законната лихва върху главницата, от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение номер 9790/01.12.2017г. и изп. лист по ч.гр.д. номер 18071/2017г. по описа на ВРС.
Твърди се, че съгласно договор
за потребителски кредит №
РК – 11-04605/04.10.2011г., сключен между „***“ ЕАД, като кредитор, и В.К.,
като длъжник, банката е предоставила на кредитополучателя потребителски кредит
в размер на 30 000,00 лв., със срок на издължаване 120 месеца. Поради неплащане
на общо 12 месечни погасителни вноски, на 30.08.2017г. банката е обявила
кредита за предсрочно изискуем. След тази дата са падежирали
и останалите две месечни вноски с общ размер от 837,86 лв.. По делото е
представен погасителен план. Сочи се, че размерът на месечната вноска е бил
418,93 лв., като по кредита има платени общо 60 месечни вноски и 12 неплатени.
В срока по чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор на исковата
молба от ответника, като се изразява следното становище: Към датата на подаване
на заявлението по реда на чл. 417 ГПК в съда, ответницата не е била уведомена
надлежно за настъпването на предсрочната изискуемост. Сочи се, че договорът е
недействителен на осн. чл. 22 ЗПК. Твърди се, че в
сключения между страните договор са налице следните нарушения: - текстът на
договора е със шрифт в размер по – малък от 12, с което е нарушен чл. 10, ал. 1 ЗПК; - липсва информация за периодите, условията и процедурите за промяна на
лихвения процент, с което е нарушен чл. 11, т. 9 ЗПК, - липсва методика за
изчисляване на референтния лихвен процент, съгласно чл. 33а ЗПК, - липса
методика за изчисляване на БЛП, като така се нарушава чл. 11, т. 9а ЗПК, -
нарушение на чл. 11, т. 10 ЗПК, както и че към договора липсва представен
погасителен план. Твърди се, че са налице неравноправни клаузи, както и
нищожност на такива.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е между страните, а и от
представеното по делото Удостоверение от 08.02.2018г., издадено от Агенция по
вписванията, се установява, че „О.Б.Б.“ АД е
правоприемник на „***“, ЕИК ***.
По делото е представен заверен
препис на договор за потребителски кредит, сключен на 04.10.2011г. между „***“
ЕАД и В.С.К., от който се установява, че страните се договорили банката да
предостави на длъжника потребителски кредит в размер на 30 000,00 лв. Срокът на
договора е уговорен да бъде 120 месеца. Посочено е, че няма фиксиран годишен
лихвен процент. Плаващият годишен лихвен процент е в размер на 11,25 %, БЛП –
6.40 %, а ГПР – 12,40 %. Уредено е, че общата дължима сума по договора за
кредит е 50 700,82 лв.
Установява се от представената
по делото нотариална покана, че В.К. е била уведомена за настъпването на предсрочната
изискуемост на кредита. Нотариалната покана е връчена лично на ответницата от
нотариус ***на 16.10.2017г.
По делото е допуснато
извършването на ССЧЕ, като от заключението на вещото лице се установява
следното: Кредитът е усвоен на 04.10.2011г., като сумата от 30 000,00 лв. е
преведена от кредитора по разплащателна сметка на титуляр В.К.. В системата на
банката кредитът е заведен под номер РК 11 – 04605. На 24.10.2017г. кредитът е
осчетоводен като предсрочно изискуем в системите на банката. От отпускане на
кредита ответницата е погасила сумата от 10 841,18 лв. – главница и 14 495,93
лв. – договорна лихва. Към момента на изготвяне на заключението дължимата
главница е в размер на 19 158,82 лв., а дължимата договорна лихва за периода от
15.12.2016г. до 24.10.2017г. е в размер на 1866,23 лв. Задължението за лихви за
забава е в размер на 734,52 лв., а задължението за разноски по уведомяване за
предсрочна изискуемост на кредита е в размер на 103,50 лв.
От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предвид така предявените искове ищецът следваше да установи, че с ответника
се намират в облигационни правоотношения, по силата на сключен договор за
потребителски кредит, изпълнението си по договора и надлежното уведомяване на
ответницата за настъпването на предсрочната изискуемост.
В тежест на ответника бе да
докаже точно изпълнение на договорните си задължения, както и всички изгодни
факти и обстоятелства, относно направените възражения.
С оглед на изложеното
безспорно се установи от събраните по делото доказателства, че страните са били
в облигационни правоотношения по силата на сключен помежду им Договор за потребителски
кредит с номер РК 11 – 04605 от 04.10.2011г., по силата на който банката е
предоставила на длъжника потребителски кредит в размер на 30 000,00 лв.
От заключението на допуснатата
ССЧЕ, което съдът кредитира изцяло като компетентно дадено, допълващо останалия
доказателствен материал и отговарящо напълно на
поставените въпроси се установи, че ответницата е усвоила кредита на
04.10.2011г., като сумата от 30 000,00 лв. е преведена от кредитора по
разплащателна сметка на титуляр В.К.. Към момента на изготвяне на заключението
дължимата главница е в размер на 19
158,82 лв., а дължимата договорна лихва за периода от 15.12.2016г. до
24.10.2017г. е в размер на 1866,23 лв.
Задължението за лихви за забава е в размер на 734,52 лв., а задължението за разноски по уведомяване за предсрочна
изискуемост на кредита е в размер на 103,50
лв.
Ответницата не успя в
условията на пълно и главно доказване да установи, че е изпълнила своето
задължение по сключеният договор за потребителски кредит и е погасила изцяло
задълженията си към банката – ищец.
Освен това възражението, че
ответницата не е била уведомена за настъпване на предсрочната изискуемост на
кредита е неоснователно, доколкото по делото се представиха доказателства, че В.К.
лично е получила връченото съобщение от нотариус ***на 16.10.2017г.
По направените възражения от
ответницата за противоречие на Договора за потребителски кредит със ЗПК, съдът
намира следното: Настоящият договор е сключен между страните през 2011г., т.е.
същият следва да бъде съответстващ на нормите в закона, действащи към този
момент. Чл. 22 ЗПК (стара редакция) урежда, че когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7
- 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Чл. 10, ал. 1 ЗПК, в редакцията към
момента на подписване на договора, урежда, че Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, в два екземпляра - по един за всяка
от страните по договора. Липсва изискване за размер на шрифта в договора,
поради което възражението в тази насока е неоснователно. Възражението, че в
сключения между страните договор липсва информация за периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент също е неоснователно, доколкото в т.
15 на същият подробно е уреден този въпрос. Към момента на сключване на
договора между страните в ЗПК липсва чл. 11, т.9а, а чл. 33а е изменен през
2014г., поради което позоваването, че има противоречие с тях е неоснователно.
Позоваването на неспазване на изискването на чл. 11, т. 10 ЗПК също е
неоснователно, доколкото в договора между страните е посочен фиксиран размер на
ГПР и общо дължимата сума. Погасителният план е представен по делото и се
съдържа в кориците.
Следва да
се посочи, че по делото не се събраха данни, нито се наведоха твърдения, че по
време на договорения период банката ищец е променяла размера на лихвения
процент едностранно, за да се обсъжда въпросът дали тази едностранна промяна на
лихвен процент е нищожна или не. В крайна сметка с подписване на договора
ответницата се е съгласила с изложените в него клаузи, приела ги е и в
настоящото производство не е навела твърдения, че банката ищец без нейно
съгласие е изменяла размерът на задълженията по договора.
С оглед на
гореизложеното предявените искове се явяват изцяло основателни и следва да
бъдат уважени.
По разноските:
С
оглед изхода на спора ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата от общо 1240,73 лв., представляваща сторените в настоящото производство и в
предхождащото го заповедно производство разноски, на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.С.К.,
ЕГН **********, дължи на „О.Б.Б.“ АД, ЕИК ***, сумата от 19 158,82 лв. /деветнадесет хиляди сто петдесет и осем лева и
осемдесет и две стотинки/, представляваща неизплатена главница по Договор
за потребителски кредит с номер РК 11 – 04605 от 04.10.2011г., сключен между
страните, ведно със законната лихва
за забава върху главницата, дължима от датата на подаване на заявлението в съда
– 28.11.2017г. до окончателното изплащане на сумата, за която има издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. номер 18071/2017г. по
описа на ВРС.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.С.К.,
ЕГН **********, дължи на „О.Б.Б.“ АД, ЕИК ***, сумата от 1866,23 лв., /хиляда
осемстотин шестдесет и шест лева и двадесет и три стотинки/ представляваща дължима договорна
лихва за периода от 15.12.2016г. до 23.10.2017г., по сключен между страните Договор за потребителски кредит с
номер РК 11 – 04605 от 04.10.2011г., за която сума има издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. номер 18071/2017г. по описа на ВРС.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.С.К., ЕГН **********, дължи на „О.Б.Б.“
АД, ЕИК ***, сумата от 734,52 лв.,
/седемстотин тридесет и четири лева и петдесет и две стотинки/,
представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 15.12.2016г. до
27.11.2017г., дължима по Договор за потребителски
кредит с номер РК 11 – 04605 от 04.10.2011г., за която сума има издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. номер 18071/2017г. по
описа на ВРС.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.С.К., ЕГН **********, дължи на „О.Б.Б.“
АД, ЕИК ***, сумата от 103,50 лв., /сто
и три лева и петдесет стотинки/, представляваща сума за просрочени такси, дължима
по Договор за потребителски кредит с
номер РК 11 – 04605 от 04.10.2011г., за която сума има издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. номер 18071/2017г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА В.С.К., ЕГН **********, да заплати на
О.Б.Б.“ АД, ЕИК ***, сумата от 1240,73 лв., представляваща
сторените в настоящото производство и в предхождащото го заповедно производство
разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който
започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд –
Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................