О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер 260026 12.08.2020г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на дванадесети август
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
като разгледа докладваното от
съдия Михов гражданско дело № 1218 по описа
за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от А.Т.Г., ЕГН **********, с адрес: *** против „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1463, бул. “Витоша“ № 89Б, представлявано заедно от главния изпълнителен директор Коста Христов Чолаков и изпълнителния директор Бистра Ангелова Василева, или гр.София, ул.“Г.Бенковски“ № 3, чрез пълномощник адв. Мая Великова от АК-Бургас, със съдебен адрес:***6, да бъде осъдено ответното дружество да заплати сумата от 75 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение, 11 041.66 лв. мораторна лихва за периода 23.12.2018 – 04.06.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.
При проверка на редовността на разменените книжа съгласно чл.140 от ГПК, съдът констатира следното: Разглеждането на настоящите искове с оглед предмета им следва да се извърши по общия исков ред. Исковата молба, подчинена на общите изисквания на ГПК към нея за предявяването й, е редовна. На основание чл. 131 от ГПК, са изпратени преписи от исковата молба, заедно с приложенията към нея на ответника, на който е указано да подаде писмен отговор в месечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права. По делото в срок е постъпил отговор на исковата молба. При това положение книжата по делото до настоящия момент са съставени и разменени редовно съобразно разпоредбите на исковото производство по граждански спорове.
При проверка
на допустимостта на предявения иск съгласно чл. 140 ал.1 от ГПК, съдът
констатира следното: Искът, предмет на настоящото дело е подсъден на
съдилищата, като е налице правен интерес от предявяването му, тъй като се
твърди, че в полза на ищцовата страна е възникнало изискуемо вземане за застрахователно
обезщетение поради извършено престъпление. Исковете са предявени съобразно
правилата за родова и местна подсъдност на чл. 104 т.4 и чл. 115 ал. 2 от ГПК,
а именно пред Бургаски окръжен съд като първа инстанция, с оглед размера на
цената на исковата претенция, който е и съд по местонастъпване на
застрахователното събитие. Внесена е
дължимата държавна такса.
Възражението на ответника за нередовност на исковата молба на основание чл.127 ал.4 от ГПК – непосочване на банкова сметка, ***, но може да бъде изправено в хода на производството.
До настоящия момент не са станали служебно известни на съда факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки, водещи до недопустимост на предявените искове. При това положение предявените искове са допустими.
С оглед на горните констатации по отношение на редовността и допустимостта на предявените искове, съдът счита, че на основание чл. 140 от ГПК, следва да пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание. В настоящото определение съдът следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе по допускането на доказателствата, заявени от страните.
Проект за доклад:
Твърди се в исковата молба, че на 07.03.2018г. Г. а закупил от 2 физически лица МПС – лек автомобил с рег. № В 62 42 ВР, марка „Порше“, модел „Карера 911“, с договор с нотариална заверка на подписите, за сумата от 6100 лв. На 15.03.3018г. е направил промяна в регистрацията на автомобила, който е получил ДК № А 16 31 НК. Първоначално имал застраховка „Каско“ със ЗД „Олимпик“, а на 09.08.2018г. сключил застраховка „Каско+“ с „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД с валидност от 10.08.2018 до 09.08.2019 г., със застрахователна сума 75 000 лв. и застрахователна премия 4390 лв., разсрочена на 4 равни вноски, като платил първите две от тях. Автомобил бил огледан, сниман и ищецът представил на застрахователя 2 – та получени автомобилни ключа. На 23.12.2018г. паркирал пред бл.65 в к-с „Братя Миладинови“ в Бургас около 20 .00 ч. на следващият ден излязъл около 09.15 – 09.25 ч. и не намерил автомобила си. Веднага се обадил на ЕЕН 112 и отишъл във 2-ро РУ-Бургас, където подал сигнал. По-късно подал и заявление за щета № 44010211808744 пред застрахователя. Предоставил и останалите изискани от ответника документи, вкл. 2 бр. ключове за автомобила и постановление на РП-Бургас за спиране на досъдебното производство. С писмо от 04.10.2019г. ответникът го уведомил, че не са налице основания за изплащане на застрахователно обезщетение и е постановен отказ по заведената щета.
Заявява се, че отговорността на ответното дружество произтича от сключения договор за застраховка „Каско +“ по полица № 440118021030094 от 09.08.2018г., със срок на валидност от 10.08.2018 до 09.08.2019 г. Застраховката покривала отговорността на застрахователя при кражба на застрахованото МПС. Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, е постъпил писмен отговор от ответника, с който претенцията се оспорва изцяло както по основание, така и по размер. Ответникът не оспорва наличието на валиден застрахователен договор, действащ към датата на събитието. Заявява обаче, че ищецът не разполага с право на иск, тъй като са налице предпоставките на чл.408 от КЗ за отказ за заплащане на застрахователното обезщетение. Първо, при завеждане на щетата автомобилът няма 2 бр. заключващи устройства. Г. притежавал 2 бр. ключове, но представил само единият от тях. Или е налице неизпълнение на договора – чл.10.6, вр.чл.348 от КЗ – при изгубване на заключващи механизми да уведоми в срок от 24 часа застрахователя. Второ, на основание чл.408 ал.1, т.3 от КЗ и чл.10.6 от договора, засегнат е важен интерес на застрахователя, предвиден и в договора, като липсата на втория ключ у ищеца осигурява свободен достъп до автомобила. Трето, непредставянето на всички ключове представлява изключен риск според Общите условия, тъй като чл.9.3.2 освобождава застрахователя от задължението да плати. Четвърто, застрахованият не е предприел всички мерки за за опазване на автомобила – чл.395 от КЗ, което също изключва отговорността на застрахователя според чл.9.1.8 от ОУ, след като е налице „груба небрежност“. Това е нарушение и на чл.10.1, 10.2 и 10.3 от ОУ или налице са предпоставките на чл.408 ал.1, т.3 от КЗ за неизплащане на застрахователно обезщетение. Пето, с непредставянето на двата оригинални ключа, ищецът е декларирал неверни обстоятелства пред застрахователя, което изпълват състава на чл.363 ал.4 от КЗ.
Ответната страна оспори всички изложени обстоятелства в исковата молба, като счита, че няма никакви доказателства за настъпването на събитието. При условията на евентуалност е направено възражение за неизпълнение на задължението на ищеца да уведоми застрахователя в срок от 24 часа, предвиден в чл.9.5.2 от ОУ, което според чл.403 ал.4 от КЗ позволява на застрахователя да откаже да плати.
Също при условията на евентуалност е направено възражение за намаляване размера на застрахователното обезщетение, на основание чл.10.8 от ОУ и чл.395 ал.4 от КЗ – непредставяне на двата ключа от застрахования.
Застрахованият автомобил към момента на отнемането, не е бил с твърдяната стойност, а с по-ниска.
Направено е и възражение за прихващане с дължимите втора и трета застрахователна премии в общ размер от 2238.90 лв.
Не се дължи и мораторна лихва, след като главната претенция е неоснователна. От друга страна, съобразно чл.409 от КЗ застрахователят дължи лихва за забава след изтичане на срока по чл.405 от КЗ.
На основани чл.390 от КЗ се твърди алтернативно тотална щета, тъй като автомобилът не бил снет от отчет, поради което застрахователят не е изпаднал в забава. Представени са доказателства, направени са доказателствени искания.
Предявените искове са с правно основание в чл. 405 от КЗ, вр. чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
Съдът, с оглед изразените становища счита за необходимо да обяви на страните, че следните обстоятелства са безспорни и не се нуждаят от доказване, а именно: наличие на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и ответника по застраховка „Каско +“ за моторното превозно средство, предмет на исковете.
Съгласно чл. 154 ал.1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Ищецът носи тежестта да установи при условията на пълно и главно доказване настъпването на застрахователното събитие, размера на вредите, причинно-следствената връзка между събитието и претенцията си. Ответникът носи тежестта да докаже своите правоизключващи и правопогасяващи възражения, да установи своите твърдения, въведени в процеса с отговора на исковата молба, както и всички свои възражения, свързани с оспорения размер на предявените и поддържани против него претенции за заплащане на застрахователно обезщетение.
На основание чл.146 ал.4 от ГПК следва да бъдат приети представените с исковата молба и в отговора на ответната страна писмени доказателства. Съдът счита доказателствените искания - за приемане на представени от страните при предварителната размяна на книжа писмени доказателства, за относими към предмета на делото, тъй като посредством тях се заявява, че ще се установяват твърдените факти. Това не се отнася до приложените експертизи, доколкото са извършени и приети не в настоящото производството, като същите няма да бъдат взети предвид от съда при постановяване на решението. Доказателствените искания са допустими и необходими, тъй като законът не поставя ограничения за събиране на доказателства за установяване на тези обстоятелства, а без събирането им и преценката им, решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка. С оглед на горното, те следва да се приемат.
Съдът ще се произнесе по направените доказателствени искания след като предостави на ищцовата страна срок, в който да вземе отношение по доказателствените искания на ответника.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.140 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА представени от страните при предварителната размяна на книжа писмени доказателства.
ПРИЕМА на основание чл.146 ал.1, т.4 от ГПК за ненуждаещо се от доказване обстоятелството за наличие към 23/24.12.2018 г. на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и застрахователя по застраховка „Каско +“ за моторно превозно средство лек автомобил с рег. № А 16 31 НК, марка „Порше“, модел „Карера 911“.
ПРЕДСТАВЯ на страните гр.дело № 1218/2020 год. съобразно проекта за доклад в мотивната част на настоящото определение.
ПРЕДОСТАВЯ на ищеца двуседмичен срок за писмено становище по доказателствените искания на ответната страна.
ПРИКАНВА страните към сключване на спогодба.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.09.2020 год. от 15.20 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните по делото, като за ответника това бъде сторено на посочения съдебен адрес чрез процесуалния му представител. На ищеца да се връчат и преписи от отговора на исковата молба и приложенията.
Определението не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: