РЕШЕНИЕ
№ 803
гр. Велико Търново, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ
при участието на секретаря ТАНЯ К. МАРГАРИТОВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело
№ 20244110101257 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид:
Предявени са искове, имащи за предмет вземания за трудови възнаграждения,
допълнителни възнаграждения за положен извънреден труд, обезщетение за неползван
платен годишен отпуск, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва - с
правна квалификация, изведена от нормите на чл. чл.128,ал.1, т.2 КТ, чл.150 във вр.чл.262
от КТ, чл.224, ал.1 от КТ, вр. с чл.86 от ЗЗД.
Ищецът В. С. П. от с.*** чрез пълномощника си адвокат К. С. от ВТАК, твърди , че е
работил при ответника ***, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.*** по
силата на трудов договор № *****/**** г. като охранител на хотел *** в с.***, полагайки труд
по 12 часа дневно, без почивни дни.
Към датата на прекратяване на трудовия договор -01.04.2024 г., работодателят не му
е изплатил дължимите трудови възнаграждения в брутен размер за м.септември 2023г.-
717,24 лева ; за м. октомври 2023 г. - 830,72 лева; за м. ноември 2023 г. – 830,72 лева; за м.
декември 2023 г. – 679,68 лева ; за м. януари 2024 г. – 982,08 лева ; за м. февруари 2024 г. –
937,44 лева и за м. март 2024 г.- -892,80 лева – или общо 5 870.92 лева.
Не му е изплатил и дължимите допълнителни възнаграждения за положения
извънреден труд в почивни , празнични и работни дни за периода от 01.04.2021г. до
31.03.2024 г., на обща стойност от 52 499 лева, както следва: I. от 01.04.2021 г. до 31.12.2021
г . : 1/ 187 работни дни , в които е работил извънредно по 4 часа или общо 748 часа , при ставка от
5.88 лева на час – на обща стойност от 4398.24 лева; 2/ в неприсъствени 91 почивни дни, в които
е работил по 12 часа , или общо 1092 часа, при ставка от 6.66 на час- на обща стойност от 7272.72
лева ; 3/ в 7 празнични дни / 3 през май , 2 през септември и два през декември / - общо 84 часа ,
при часова ставка от 7,84 лева на час- на обща стойност 658,56 лева; II. от 01.01.2022 г. до
31.12.2022 г. : 1/ в 248 работни дни- по 4 часа или 992 часа, при ставка от 6.44 лева на час- на обща
стойност от 6388.48 лева; 2/ в неприсъствени 103 почивни дни, в които е работил по 12 часа- общо
1236 часа, при ставка по 7.51 лева на час – на обща стойност от 9282.36 лева; 3/ в празнични 14
дни, по 12 часа – общо 168 часа ,при часова ставка от 8.58 лева на час – на обща стойност от
1
1441.44 лева; III. от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г . :1/ в 248 работни дни – по 4 часа , или общо
992 часа , при ставка от 7.08 лева на час – на обща стойност от 7023.36 лева; 2/ в неприсъствени
91 почивни дни- по 12 часа , или общо 1092 часа, при ставка по 8.26 лева на час- на обща стойност
от 9019.92 лева; 3/ в празнични 14 дни - по 12 часа, или общо 168 часа, при ставка от 9.44 лева на
час- на обща стойност от 1558.92 лева; IV. от 01.01.2024 г. до 31.03.3024 г. : 1/ в 64 работни дни –
по 4 часа , или общо и 256 часа, при ставка от 8.37 лева на час – на обща стойност от 2142.72
лева; 2/ в неприсъствени 26 почивни дни- по 12 часа , или общо 312 часа, при ставка по 9.76 на
час- на обща стойност от 3045.12 лева; 3/ в празнични 2 дни по 12 часа , или общо 24 часа , при
ставка от 11.16 лева на час- на обща стойност от 267.84 лева.
Не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск в размер на 60 дни през последните три
години, по причина , че работодателят не уважил нито една от подадените молби за ползването му
, поради което му дължи плащане на обезщетение в размер на 2667 лева/ изчислено на основата
на работна заплата от 933 лева на месец по 44,45 лева на ден, при 21 присъствени дни/, което не му
е изплатил .
Предвид горетвърдяното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да му заплати горепосочените суми , заедно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху тях , считано от подаване на исковата молба до окончателното им
изплащане, както и направените по производството разноски .
В с.з. поддържа исковете с доводи , изложени в писмена защита
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба..
Впоследствие с писмено изразено становище и на устните състезания с представена
писмена защита чрез пълномощника си адвокат Д. С. от САК оспорва по размери исковете , както
и обезщетението за забава в размер на законната лихва върху дължимите нетни трудови
възнаграждения възлизащи общо на 2768,16 лева , поради отказ на ищеца да ги получи
своевременно , което обстоятелство изключва забавата като основен елемент на фактическия
състав на нормата на чл.86, ал.1 от ЗЗД на работодателя.
Претендира присъждане на направените по производството разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235 от ГПК
събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено и обосновава следните
правни изводи:
Изложените в исковата молба твърдения за съществуване на трудово правоотношение
между страните , възникнало от трудов договор, сключен на 01.08.2018 г. / вж. заверено копие на
л.102 от делото/ , по силата на който ищецът е работил като охранител на хотел собственост на
*** в с.***, са признати и писмено документирани факти. Същият съгласно съдържанието на
трудовия договор е предвидено да полага дневен труд на 8 часово работно време при сумирано
месечно отчитане срещу правото му да получава основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 510 лева / такъв е бил размерът при сключването на договора/ с доплащане за нощен
труд по 0,25 лева на час, платимо до края на втория месец след месеца , за който се отнася , но не
по-късно от последния ден на третия месец след месеца , през който е изработено / т.6/ . Трудовият
договор е прекратен на 01.04.2024 г. на основание чл. 325, ал.1, т.4 от КТ / вж. копие на заповед за
освобождаване № 10447/26.03.2024 г. – л.115/.
По исковете за заплащане на месечни трудови възнаграждения в брутен размер:
Те са доказани по основание за м. декември 2023 г. , януари, февруари и март 2024 г.
Признат и документално установен / с представените от ответника фишове за изплащане на
трудови възнаграждения- л.50, 51,.99 / факт е , че през м. септември ,октомври , ноември и
декември 2023 г. , януари , февруари и март 2024 г./ периода на претенциите/ ищецът е изпълнявал
длъжността си с присъствие на охранявания хотелски обект.
Тъй- като полагания по трудово правоотношение труд по начало винаги е парично
възмезден / чл. 242, чл. 269, ал.1 от КТ/ , в тежест на ответника работодател е възникнало
задължението да му заплати уговореното трудово възнаграждение в установените срокове – чл.
128, т.2, чл.270, ал.2 от КТ.
2
Плащането му в предходни времена обичайно е извършвано на ръка срещу разписка /
начин , допустим от закона – чл. 270, ал.3 от КТ/ , каквато е представлявал фиша за
възнаграждение / показанията на свидетеля Н. Б., изпълнявал функциите на регионален
представител на ответното дружество и показано с битуващия на представените по делото фишове
за възнаграждение отпреди декември 2023 г. подпис срещу „получил“ , неоспорено изхождащ от
ищеца/. Тъй-като на фишовете за трудово възнаграждение на В. С. П. за м. септември , м.
октомври и м. ноември 2023 г. / л.99 от делото / е наличен подпис срещу „чиста сума за
получаване“ / след приспадане на дължимите удръжки към НАП, ДОО и ЗО/ в размер на 605,27
лева , 605,27 лева и 649, 75 лева , правният извод от това обстоятелство е категорично
непоколебим : ищецът се счита , че ги е получил/ подписът тук е логически аргумент , че
изявлението за знание за получаване , извлечено от съдържанието на частния документ вярно , т.е
фактът е настъпил , защото иначе е напълно нелогично да се полага – чл.180 от ГПК, чл.270, ал.3
от КТ/ , което означава , че ответникът е изпълнил задължението си да му изплати трудовите
възнаграждения в нетен размер за въпросните месеци.
Ответникът признава , че ищецът не е получил трудовите си възнаграждения за м. декември
2023 г., януари , февруари и март 2024 г. , чийто брутен размер възлиза съответно на 837,33 лева ,
991,80 лева , 991,80 лева и 746,40 лева,- общо 3 567.33 лева, а нетния им размер, получен след
приспадане на дължимите към бюджета от работодателя – осигурител вноски за данък , с който се
облагат доходите на физическите лица , социално и здравно осигуряване, е съответно 649,75 лева
, 769,61 лева, 769,61 лева и 579,19 лева , или общо 2 768.16 лева / вж. приложените фишове за
работни заплати и заключението на вещото лице по приетата съдебно- счетоводна експертиза /.
Неизпълненото на падежа , установен да бъде в края на месеца, следващ този/ 31.01.2024 г. ,
28.02.2024 г. , 31.03.2024 г. и 30.04.2024 г./ , за който се отнасят трудовите възнаграждения/ чл.6 от
договора, вр. с чл. 270, ал.2 от КТ/ задължение е в посочения им по-горе нетен размер а не в
търсения им брутен , защото между страните не е е изрично уговорено изплащането им да става в
брутен размер и би било нелогично да е уговорено това , по причина, че всеки работодател
длъжен да начислява/ отчислява/ удържа от същия размер и внася към бюджета данъка по
ЗОДФЛ/ чл.42, ал.4 / и осигуровките по КСО/ чл.5, ал.1/ и ЗЗО/ чл.40, ал.1, т.1 / в полза на
работника или служителя и в случая ответникът е изпълнил това изискване на закона.
Затова исковете подлежат на уважаване само за м. декември 2023 г. , януари , февруари и
март 2024 г. в общ размер на 2 768.16 лева , за м. септември , октомври и ноември 2023 г.
подлежат изцяло на отхвърляне като неоснователни, а за м. декември 2023 г. , януари , февруари и
март 2024 г. подлежат на отхвърляне като неоснователни за разликата до претендираните им
брутни размери от 679,68 лева , 982,08 лева , 937,44 лева и -892,80 лева.
Поради факта, че ответникът не е изпълнил на 31.01.2024 г. , 28.02.2024 г. , 31.03.2024 г.
задължението си да изплати дължимите трудови възнаграждения за м. декември 2023 г. , м.
януари и февруари 2024 г. , той се счита изпаднал в положение на забава от деня , следващ
всяка от посочените дати- чл. 84, ал.1, изр.1-во от ЗЗД , пораждащо право на ищеца кредитор
да търси плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва- чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
По отношение на изпълнението на задължението да заплати трудовото възнаграждение за
м. март 2024 г. забавата е настъпила на 01.05.2024 г. Обстоятелството/ установено с
показанията на свидетеля Н. Б./ , че веднага след прекратяване на трудовия договор/
съвпадащо с прекратяване на охраната на обекта/ на ищеца е предложено да получи сумата
на неизплатените към момента трудови възнаграждения , но той под някакво афектирано
влияние на съпругата си/ която заявила, че сумата не отговаря на дължимата им / не ги е
взел, не изключва забавата на ответника. Това е така , защото по отношение на трудовите
възнаграждения, дължими за м. декември 2023г., януари и февруари 2024 г. вече се намирал
в положение на забава , а относно трудовото възнаграждение за м. март все още не е бил
настъпил падежа му и за да се освободи от задължението си / независимо че е търсимо от
кредитора – чл. 270, ал.3 от КТ /е могъл да вложи за съхранение сумата в банка по сметка,
открита на името на ищеца/ чл.97, ал.1, изр.2-ро от ЗЗД/.
По изложените съображения претендираното обезщетение за забава в размер на законната
лихва за вземанията за трудови възнаграждения за м. декември 2023 г. , януари и февруари 2024 г.
подлежи на присъждане от поискания начален момент -датата на подаване ан исковата молба в
съда / 15.04.2024 г./ , тъй-като е по-късен от датите на забавата , а относно вземането за трудово
3
възнаграждение за март 2024 г. , считано от 01.05.2024 г.
По предявените искове за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд:
Съгласно определението, изложено в текста на а чл. 143, ал.1 от КТ извънреден е
трудът , който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя в повече от
юридически установеното за него/ с нормативен акт, КТД или с трудовия договор/ работно
време, изчислявано в работни дни- подневно/ чл.142, ал.1 от КТ/ или сумирано с
разпореждане на работодателя – седмично , месечно или друг календарен период , който не
може да бъде повече от 6 месеца/ чл.142, ал.2 от КТ/ .
Полагането му е юридически факт , пораждащ безусловно/ независимо дали трудът е
бил полаган съобразно изискванията на закона / задължение на работодателя да му заплати
възнаграждение според уговореното помежду им , а ако липса такава уговорка, според
минимално установените в закона размери – чл.150, ал.1 , вр. с чл.262, ал.1 от КТ.
Има утвърдени от работодателя графици, по които е работил ищецът В. П. в периода
01.04.2021 г. – 25.03.2024 г., и които са ползвани от съдебния експерт за установяване на
реално отработените часове.
Ищецът през периода на претенциите / 01.04.2021 г. -31.03.2024 г. , всъщност до
25.03.2024 г./ е работил на 12 часов сменен режим в изпълнение на чл.19, ал.3 на
утвърдения от управителя на ответното дружество Правилник за вътрешния трудов ред,
заедно със съпругата си при установено от- работодателя съгласно Заповед №
52/30.12.2020 г. на управителя на дружеството сумирано изчисляване на работното време
определено да се прави на 4 месеца- безспорни и установени с констатациите на съдебно-
счетоводната експертиза и представените по делото графици за носене на дежурствата,
съставени от прекия му ръководител Н. Б. , факти/ с изключение на въпроса дали е полаган
или не нощен труд след април 2021 г. / .
Оспорването на верността на съдържанието на графиците/ потвърдено с показанията
на посочения свидетел/ от пълномощника на ищеца, по причина , че не ги е подписал и не
сочат , че е полагал и нощен труд е лишено от правна стойност , тъй-като освен че не е
доказал с изслушаните непълни ,оскъдни и неконкретни и затова – несигурни, показания
на свидетелите А. А. и Д. П., твърденията си за полаган труд над нормалната му
продължителност , посочен в исковата молба по периоди , обем часове в повече в работни,
неприсъствени и празнични дни, според анализа на данните , извлечени от тях/ графиците/,
се оказва , че всъщност те са в негова полза, защото подкрепят/ доказват основанието на
исковете за заплащане на полаган сменен труд, който поради надвишаването на норматива
при сумирано изчисляване на работното време и сменен режим от 12 часа / 56 часа на
работна седмица – чл.142, ал.4 от КТ/ и поради съвпадението му с някой от дните , обявени
за официални празници има характер на извънреден..
Вещото лице констатира на основата на анализа на данните в графиците
съпоставени с тези във фишовете за работни заплати , че през целия период въпреки
прилагането на сумирано изчисляване на работното време, ищецът е отработил 556 часа/
вж. таблицата на л. 5 от експертизата/ , попадащи в категорията на извънредния труд по
смисъла на чл. 262, ал.1, т.4 от КТ, чиято възнаградителна и неначислена от работодателя
стойност възлиза общо на 3 818,99 лева в брутно измерение / определена като увеличение
с 50 на сто над основното трудово възнаграждение /.
Тази стойност подлежи на присъждане , заедно с обезщетение за забава в размерна
законната лихва , считано от 15.04.2024 г. до окончателното й изплащане.
Безспорен и установен със заключението на приетата съдебно счетоводна експертиза,
факт е , че ищецът е полагал труд и през дни на официални празници / вж. таблицата на л.
7 от експертизата /, който не е начислен и заплатен , възлизащ общо на 235 часа , чиято
определена съгласно правилото на чл.262, ал.1, т.3 от КТ и подлежаща на присъждане
стойност възлиза общо на 1090,25 лева в брутно измерение/ увеличение сто на сто над
основното трудово възнаграждение /
4
За разликата до претендираните им размери исковете подлежат на отхвърляне като
неоснователни и недоказани.
По предявения иск за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен
отпуск :
Искът е доказан по основание.
През целия период / 01.04.2021 г. – 25.03.2024 г. / се установява / от заключението на
съдебно- счетоводната експертиза, заявления за ползване на отпуск, заповед за разрешаване
на отпуск № 202/28.08.2023 г. подписана и от ищеца, фишове за работни заплати/ , че
ищецът е имал право да полза 60 работни дни платен годишен отпуск / 15 работни дни за
2021г., по 20 работни дни за 2022г. и 2023г., както и 5 работни дни за 2024 г./, ползвал е от
тях 20 дни за 2023 г и следователно не е ползвал останалите 40 дни. Затова е възникнало
претендираното от него законоустановено право по чл.224 от КТ да получи парично
обезщетение за неползването им , възлизащо общо на 1696,40 лева в брутен размер,
подлежащ на присъждане , доколкото ответникът не твърди и доказва да го е изплатил/
макар и да го е признал в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение / . За
разликата до пълния му претендиран размер искът подлежи на отхвърляне като
неоснователен.
При този изход на спора ищецът има право на разноски съразмерно с уважената-
чл.78, ал.1 от ГПК , а ответникът съразмерно с отхвърлената част от исковете- чл.78, ал.3 от
ГПК. Подлежащите на присъждане разноски на първия възлизат на 76,78 лева , а на втория
– на 2708,57 лева.
На основание чл.78, ал.6, вр. с чл.71, ал.1, чл.72 от ГПК ответникът дължи плащане
на следващата се държавна такса върху уважените искове , възлизаща общо на 374,94 лева ,
както и възстановяване на разноските за вещо лице, направени от бюджета в размер на
100 лева.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.128, т.2 от КТ ***, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. *** да заплати на В. С. П., ЕГН **********, с постоянен адрес
с. ***, ул. *** сумата от 2 768.16/ две хиляди седемстотин шестдесет и осем лева и
шестнадесет стотинки/ лева- представляваща сбор от дължимите нетни трудови
възнаграждения за периода 01.12.2023 г. до 25.03.2024г, както следва: м. декември –
649.75лв.; м. януари – 769.61лв; м. февруари – 769.61лв.; м. март – 579.19лева , заедно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумите от 649.75 лева ,
769.61лева и 769.61 лева , считано от 15.04.2024 г. до окончателното им изплащане, а
върху сумата от 579,19 лева , считано от 01.05.2024 г. до окончателното й изплащане ,
като отхвърля исковете за разликата до претендирания им общ размер от 5 870.92
лева / включително и по основание за м. септември , октомври и ноември 2023 г./
като неоснователни .
ОСЪЖДА на основание чл.150, във вр. чл.262, ал.1, т.3 и т.4 от КТ ***, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: *** да заплати на В. С. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес с. ***, ул. *** сумата от 3 818.99 / три хиляди осемстотин
и осемнадесет лева и деветдесет и девет стотинки/лева - представляваща сбор от
дължими допълнителни трудови възнаграждения/в брутен размер/ за 556 часа положен
извънреден труд над установеното сумирано изчислявано работно време от 4 месеца в
периода от 01.04.2021 г. до 25.03.2024 г., изработени както следва: 8 часа за м. април
5
2021г.; 68 часа за м. май - м. август 2021г.; 68 часа за м. септември – м. декември; 72
часа за м. януари – м. април 2022г.; 52 часа за м. май – м. август 2022г.; 76 часа за м.
септември – м. декември 2022г.; 72 часа за м. януари – м. април 2023г.; 56 часа за м. май
– м. август 2023г.; 52 часа за м. септември – м. декември 2023г.; 32 часа за м. януари –
м. март 2024г., както и сумата от 1090.25 /хиляда и деветдесет лева и двадесет и пет
стотинки/лева, представляваща възнаграждение/ в брутен размер/ за положени 235
часа извънреден труд през официални празнични дни за същия период , заедно с
обезщетение за забава върху тези суми, считано от 15.04.2024 г. до окончателното им
изплащане, като отхвърля иска за разликата до претендирания му на всички
основания/ за полаган извънреден труд в работни , обикновени неприсъствени и в
празнични дни/ общ размер от 52 499 лева- като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.224 от КТ ***, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. *** да заплати на В. С. П., ЕГН **********, с постоянен адрес с. ***,
ул. *** сумата от 1 696.40 / хиляда шестстотин деветдесет и шест лева и четиридесет
стотинки/лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск от
40 дни за периода 01.04.2021 г. до 25.03.2024г./ в брутен размер/, заедно с обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 15.04.2024 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разлика до
претендирания му размер от 2667 лева- като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6, чл.71, ал.1, чл.72, ал.1 от ГПК ***, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. *** да заплати по сметката на
ВТРС сумата от 374,94/ триста седемдесети четири лева и деветдесети четири
стотинки/ лева - представляваща сбор от следващи се държавни такси върху
уважените искове, както и сумата от 100/сто лева/ лева , представляваща направени
разноски за вещо лице от бюджета.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ЗЗД ***, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.***, да заплати В. С. П., ЕГН **********, с
постоянен адрес с. ***, ул. ***, сумата от 76,78 лева, представляваща направени по
производството разноски, съразмерно с уважената част от исковете .
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК В. С. П., ЕГН **********, с
постоянен адрес с. ***, ул. *** да заплати на ***, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. ***, сумата от 2708,57 лева , представляваща направени по
производството разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му – пред
ВТОС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6