№ 3244
гр. София, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радост Бошнакова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Гражданско дело №
20211100105842 по описа за 2021 година
Предявени са искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като иска за
неимуществени вреди е предявен като частичен.
Ищецът В. С. С. излага следните обстоятелства за обосноваване на исканията
си: настъпило на 11.10.2020 г. на път III-1031 в посока от гр. Червен бряг към село
Реселец ПТП по вина на водача на автомобил Тойота Авенсис с ДК № ****,
управлявал го при несъобразена с пътните условия скорост и блъснал го в крайпътно
дърво, установено с одобрено от наказателния съд споразумение от 19.07.2021 г.
(представено с молба от 05.08.2021 г. на л. 42 от делото, т.е. след произнасяне по
искане по чл. 83, ал. 2 от ГПК, която разпоредба разглежда хипотеза, различна от
посочените в ал. 1 на същия член от процесуалния закон хипотези, приложимостта на
които не предпоставя произнасяне на съда, а само осъществяването на предвидените в
тях релевантни факти); причинени му като пътник на предна дясна седалка на
автомобила с правилно поставен предпазен колан травматични увреждания,
изразяващи се във ФРАКТУРА на десен крак (бедро) и ТРАВМА в гръден кош,
затруднила дишането му, като за част от тях се наложило провеждане на оперативно
лечение; претърпени от уврежданията болки и страдания, включително и физически
дискомфорт и психическа травма, довели до посттравматично стресово разстройство –
разстройство в адаптацията, и невъзможност да се грижи за детето си; справедливото
обезщетяване на неимуществените вреди със сумата 60000 лева; наличие задължителна
застраховка ГО при застрахователя, изплатил незначителна част от дължимото
обезщетение след отправена до него писмена претенция на 10.12.2020 г., възлизаща на
3500 лева. Претендира сумата 40000 лева като част от обезщетение в общ размер от
1
60000 лева, заедно със законната лихва от 10.12.2020 г. и разноските.
Ответникът ЗАД ОЗК - з. АД в законоустановения срок оспорва исковете,
възразявайки че: механизмът и обстоятелствата, при които е настъпило
произшествието, и причинната връзка са неясни; при евентуалност възразява за
съпричиняване на вредоносния резултат поради липса на поставен предпазен колан,
знание за употреба на алкохол от водача на автомобила и неспазване на предписания
режим на лечение, и за завишаване на претендирания размер на обезщетението.
Навежда и възражения за недължимост на лихвата поради непредставянето на всички
документи за произнасяне по предявената претенция. Претендира разноски.
С определение от 25.03.2022 г. като трето лице помагач на страната на ответника
ЗАД ОЗК - з. АД е конституиран С. В. С., който не изразява становище по предявения
иск.
Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл.
235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:
По делото е представено споразумение от 19.07.2021 г., одобрено по н.о.х.д. №
227/2021 г. на РС - Червен бряг, от което заедно с представения констативен протокол с
пострадали лица от 19.10.2020 г. се установява, че С. С. е признат за виновен, че на
11.10.2020 г., около 17.20 часа, в гр. София, на път III – 1031, в посока от гр. Червен
бряг към с. Реселец, на км 22+800, нарушил правилата за движение по чл.5, ал. 1, т. 1,
чл. 20 и 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като несъобразил скоростта с пътните условия и
неосъществил достатъчен контрол върху автомобила, последният излязъл от пътното
платно и се ударил в крайпътно дърво отдясно по посоката му на движение, и по
непредпазливост причинил на В. С. – пътник в автомобила и негов син (така
представените нотариални актове), средна телесна повреда, изразяваща се във
фрактура на долен десен крайник (бедро), довело до трайно затруднение на
движението за срок от около 7-8 месеца, при нормално протичане на оздравителния
процес, като деяние е извършено в пияно съС.ие с концентрация на алкохол в кръвта
1.73 на хиляда и представляващо престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, пр. 1 във вр. с
ал. 1, б. „б“ и чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. Така и констативен протокол от 19.10.2020 г., в
който са удостоверени констатации на служител на МВР за пострадалото от
произшествието лице – пътника на предна дясна седалка В. С. на 33 години, и че за
водача на автомобил Тойота Авенсис е била сключена със ЗАД ОЗК – з. АД
застраховка Гражданска отговорност по полица № BG/23/120000855022 от 21.04.2020
г., със срок на застрахователно покритие до 29.04.2021 г. включително (като този
релевантен факт е признат и за безспорен между страните и за него е представена
справка от Информационния регистър на Гаранционен фонд). За пияното съС.ие на
водача на автомобил Тойота и неговите външни прояви е прието заключение на
съдебно-токсикологична експертиза, изводите на което съдът възприема за достоверни
2
и от които се установява, че алкохолната концентрация от 1.73 промила при водача на
автомобила – С. С., съответства на фаза 3 – вълнение, и е в диапазона 0.9 – 2.5
промила. Тази концентрация на алкохол в кръвта имала различни проявления, като:
нарушена моторна координация и рефлекси; дизартрия; брадилалия; неспособност за
адекватно възприемане на околната среда; намалена зрителна острота; емоционална
нестабилност; нарушения на дълбочината на вниманието, съобразителността и
възприятията; промени в преценките, с възможно увеличаване на самочувствието и
липсата на задръжки, и симптоми на Ромберг. Вещото лице изяснява при
изслушването си в съдебно заседание, че в седнало положение посоченото съС.ие на
алкохолно опИ.е се забелязвало от околните в проявленията му, изразяващи се в
нарушената моторно координация от хаотични и ненасочени движения на горните
крайници, дизартрия – неправилна артикулация, и брадилалията – размазан говор,
който се разбирал, но не бил напълно членоразделен, и бил забавен.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което съдът
възприема за достоверно като обективно и компетентно изготвено, се установява, че
процесното ПТП е настъпило в светлата част на денонощието с добра метеорологична
видимост на прав пътен участък на пътя между гр. Червен бряг и с. Реселец, състоящ се
от едно пътно платно, предназначено за двупосочно движение на автомобилите, като за
всяка посока по една лента с ширина по 3 м, като автомобил Тойота се е движил в
дясна лента в посока от гр. Червен бряг към с. Реселец. Приближавайки към мястото на
произшествието, водачът на автомобила се отклонил надясно със завъртане на
кормилното колело на автомобила, при което автомобилът напуснал платното в дясно
и се ударил челно в крайпътно дърво, като в момента на удара скоростта на движение
на автомобила е била около 50 км/ч. Според заключението от техническа гледна точка
причина за нестъпилото ПТП са субективните действия на водача на автомобил Тойота
със системите да управление на автомобила, който е отклонил автомобила в дясно,
завъртайки кормилното колело, и напускайки платното за движение е достигнал до
крайпътно дърво и се е ударил челно в него. Вещото лице изяснява, че водачът на
автомобил Тойота е имал техническата възможност да предотврати настъпването на
произшествието, като управлява автомобила, следейки посоката на платното за
движение. Автомобил Тойота бил оборудван фабрично с предпазни колани за всички
места за пътници, включително и на задната седалка, като в случая тялото на
пострадалия пътник в резултат от инерционната сила е политнало напред спрямо
купето на автомобила и за него е имало значение дали при произшествието е бил с
поставен предпазен колан или не.
Според заключението на съдебно-медицинската експертиза, изводите в което са
направени въз основа на обективен и компетентен анализ на констативния протокол и
представените медицински документи – фиш за спешна медицинска помощ, епикризи
и други документи, всички издадени през релевантния период, и пояснени при
3
изслушване на вещото лице в съдебно заседание, се установява, че в резултат от
настъпилото ПТП – с получен удар на десния крак в зоната над коляното в намиращи
се твърди ръбести предмети, от които са направени вътрешните детайли на
автомобилно купе, ищецът В. С., като пътник на предна дясна седалка на автомобила,
е получил травматична костна увреда, представляваща диафизарна фрактура на дясна
бедрена кост и довела до трайно затруднение на движението на крайника, и контузия
на предна част на гърдите. Спешна медицинска помощ му била оказана в УМБАЛ Д-р
Г. С., където след проведени изследвания и предоперативна подготовка на 12.10.2020 г.
бил опериран с извършено открито наместване на костните фрагменти и стабилизиране
на фрактурата с интрамедуларен пирон. Назначено било медикаментозно лечение и
след стабилизиране на общото съС.ие ищецът В. С. бил изписан, като през периода
30.10.2020 г. – 06.11.2020 г. провел начална болнична рехабилитация, която била
приключила с приучване да се движи с патерици и с ограничено натоварване на крака
поради незарастване на счупената бедрена кост, и последваща амбулаторна
рехабилитация в края на годината. Вещото лице изяснява, че оздравителният процес на
получената от ищеца фрактура на бедрената кост обичайно приключвала за срок до 5
месеца при оперативно отстраняване на напречните (заключващи) винтове след 45-я
ден от оперативната интервенция, с което се давало възможност за динамизация на
интрамедуларния пирон, но в случая не е било осъществено - не били премахнати
напречните пирони на 45-я ден след операцията, а повече от година след оперативното
лечение на ищеца (така и епикриза за проведена операция на 23.02.2022 г.), довело до
забавяне на консолидацията на фрактурата, т.е. до по-дълго зарастване, и удължаване
на оздравителния процес за повече от година, който следвало да продължи и с
извършване на последваща операция (така пояснение в съдебно заседание) за
премахване на вертикалния пирон (този по дължината на бедрото). Ищецът е търпял
интензивни болки и страдания през първите 2 месеца след произшествието и костната
операция, както и през време и около 30 дни след провежданите рехабилитации, а
извън тези периоди – рядко явяващи се болки при преумора и промяна на времето.
Към момента на представяне на заключението на експертизата (около година и
половина след увреждането) счупената бедрена кост при ищеца В. С. е зараснала, но
само с 2/3 от циркумференцията си (обиколката си), което предпоставяло периодично
явяващи се болки. Той бил на постелен режим до провеждането на рехабилитацията в
началото на м. ноември 2020 г., по време на който режим имал нужда от чужда помощ.
След това се приучил да се придвижва с помощни средства, каквито продължавал да
използва при придвижването си навън и накуцвайки, но при по-дълги преходи, и които
помощни средства следвало да премахне в кратък срок. Според вещото лице
понастоящем дясната тазобедрена става и дясна колянна става на ищеца В. С. били с
пълен обем и сила и при него нямало да останели негативни последици или
усложнения от счупването на дясната бедрена кост, въпреки продължилия с повече от
4
6 месеца оздравителен процес. Наблюдавали се оперативни белези с дължина около 6
см – 11 см, които оставали непроменени пожизнено, но не били загрозяващи. Вещото
лице изяснява, включително и при изслушването си в съдебно заседание, че според
вида и мястото на уврежданията и механизма на получаването им от процесното
произшествие ищецът В. С. е ползвал предпазен колан.
Пред настоящата съдебна инстанция е разпитана и св. Д.Ф. – майка на ищеца В.
С.. От показанията на свидетелката се установява, че на сутринта след като разбрала за
произшествието от телефонно обаждане и разговор със сина й, който непосредствено
след изваждането му от автомобила с помощта на пожарникари споделил за случилото
се и болките в крака и гърдите му, заминала за гр. Плевен и го видяла непосредствено
след операцията. Синът й имал нужда от помощ, тъй като не можел да се обслужва сам
и в болницата бил на постелен режим, който изисквал помощ дори и при обръщането
му. За лечението му той осъществявал контролни прегледи и провеждал
рехабилитации, като първоначално рехабилитациите се провели в гр. Банкя. След
произшествието се променила походката му – замятал крака си, не можел да спи и бил
неспокоен, чувствал се непълноценен и се страхувал да пътува в кола, което наложило
ползването на психолог.
За претърпените от ищеца В. С. неимуществени вреди е изслушано и
заключение на съдебно-психологична експертиза, изготвено въз основа обективен и
компетентен анализ на представените епикризи, амбулаторен лист от 06.02.2021 г. и
удостоверение от 27.02.2021 г., и психологическо изследване, от което се установява,
че процесното произшествие с последвалите оперативни интервенции и период на
възстановяване са намерили израз при ищеца В. С. първоначално в Разстройство в
адаптацията, което се е усложнило в Смесено тревожно-депресивна реакция с
преобладаващо нарушение в други емоции. Усложненията от последното били
актуални при ищеца В. С. и понастоящем, като често протичали с протрахиран
(удължен) ход, предпоставени и от личностовия терен на ищеца В. С. да реагира на
всяка несгода и неразположение в житейски план, което правила тяхната проява
възможна и при регулярен прием на медикаменти (така и поясненията при
изслушването на вещото лице в съдебно заседание).
На 10.12.2020 г. ищецът В. С. е предявил своята претенция пред застрахователя
ЗАД ОЗК – з. АД, по която застрахователят с писмо от 12.01.2021 г. е определил
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3500 лева. Безспорно е между
страните, че така определеното от застрахователя обезщетение е заплатено на ищеца В.
С..
Други доказателства не са ангажирани в предвидените от процесуалния закон
преклузивни срокове.
При така установените факти съдът приема от правна страна следното:
5
По частичния иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
За възникване на имуществената отговорност на застрахователя, исковата
претенция за която в настоящото производство е процесуално допустима поради
наличие на проведено рекламационно производство пред застрахователя по чл. 496 от
КЗ, трябва да бъдат осъществени следните материалноправни предпоставки в
съотношение на кумулативност: застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е
причинил вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното
поведение на застрахования и наличие на правоотношение по договор за застраховка
Гражданска отговорност между делинквента и ответника.
Съгласно чл. 383, ал. 1 от НПК одобреното от съда споразумение за решаване на
делото има последиците на влязла в сила присъда, а според чл. 300 от ГПК влязлата в
сила присъда е задължителна за съда, който разглежда гражданските последици от
деянието относно това, дали то е извършено, дали е противоправно и дали деецът е
виновен. В гражданския процес е изключена свободната преценка относно
осъществяването или неосъществяването на фактите, които съставляват елемент на
престъпния състав, който е установен с влязла в сила присъда. Относно
обстоятелствата, посочени в чл. 300 от ГПК, присъдата се ползва със сила на
пресъдено нещо и тази сила трябва да бъде зачетена от всички съдилища и учреждения.
След като със споразумението, имащо последиците на влязла в сила присъда, е
установено, че застрахованият при ответника ЗАД ОЗК – з. АД водач С. С. е извършил
престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, пр. 1 във вр. с ал. 1, б. „б“ и чл. 342, ал. 1, пр. 3 от
НК, то по несъмнен начин се доказа по делото, че той като водач на автомобил Тойота
виновно е нарушил правилата за движение по пътищата относно неговото участие и
скорост и дистанция – чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1 и 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
уреждащи забрани за поставяне в опасност живота и здравето на хората и задължения
на водачите за непрекъснат контрол и избор на съобразена с пътните и атмосферни
условия скорост на пътните превозни средства, които управляват, с което е причинил
вреди на увреденото лице В. С. – ищец по производството.
Когато размерът на вредата е елемент от престъпния състав, констатациите на
присъдата относно размера на причинените вреди са задължителни за съда, който
решава гражданското дело. В състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, б. „а“, пр. 1
във вр. с ал. 1, б. „б“ и чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, за което водачът на процесния
автомобил Тойота е признат за виновен с одобреното от съда споразумение по
наказателното производство и което обуславя отговорността на ответника по
настоящото дело, обаче не се включва размерът на причинените вреди вследствие на
настъпилата средна телесна повреда, включително и от твърдяната травма на гръдния
кош, поради което размерът на тези вреди може да бъде установяван в отделно исково
производство.
6
Конкретните травматични увреждания на ищеца В. С., причинени му вследствие
на процесното ПТП, се доказаха по делото от одобреното от съда споразумение за
решаване на наказателното производство и заключението на съдебномедицинската
експертиза и се изразяват в травматична костна увреда, представляваща диафизарна
фрактура на дясна бедрена кост и довела до трайно затруднение на движението на
крайника, и в контузия на предна част на гърдите.
Доказа се по делото наличието и на следващата материална предпоставка,
включена във фактическия състав, обуславящ правото на вземане на ищеца В. С. срещу
ответника ЗАД ОЗК - з. АД, а именно съществуването на валидно застрахователно
правоотношение, произтичащо от действащ към момента на процесното ПТП договор
за застраховка Гражданска отговорност. По силата на този договор ответникът
съгласно чл. 431, ал. 1 и чл. 493, ал. 1 от КЗ е обезпечил деликтната отговорност на
водачите, причинили вреди на трети лица, при управлението на автомобил Тойота.
Този правнорелевантен факт е безспорен между страните, а и се доказа от
представените констативен протокол и писма.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични блага, не биха могли да бъдат възстановени, поради
което предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя от критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД при отчитане вида и обема на
причинените неимуществени вреди, интензивност и продължителност на претърпени
болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото
икономическо съС.ие на обществото (в този смисъл Постановление № 4/1968 г. на
Пленума на ВС). Ищецът В. С. е претърпял травматични увреждания, посочени по-
горе, сред които е и средна телесна повреда, и които несъмнено са му причинили болки
и страдания. За лечението на диафизарната фрактура на дясна бедрена кост се
извършило оперативно лечение, от който ищецът понастоящем имал пожизнени и
незагрозяващи го оперативни белези с дължина около 6 см – 11 см, като лечебният му
и възстановителен период продължил повече от 1 година и продължавал понастоящем
с приучването му да се движи правилно без ползването на помощни средства и с
необходимостта от провеждане на нова (трета) оперативна интервенция за премахване
на вертикалния пирон. Той се нуждаел от чужди грижи непосредствено и около месец
след произшествието, свързани и с трудностите му да се приучва да ползва помощни
средства след преустановяване на постелния му режим и невъзможността да стъпва на
увредения си крак, като причинените му болки и страдания били с висок интензитет
през първите 2 месеца непосредствено след увреждането и проведената костна
операция и през време и около 30 дни след провежданите рехабилитации. Процесното
произшествие с последвалите оперативни интервенции и период на възстановяване са
потиснали ищеца, чувствал се непълноценен и се страхувал да пътува, нарушен бил
сънят му, и тези негативни преживявания намерили израз първоначално при него в
7
съС.ие „разстройство в адаптацията“, усложнило в такова на „смесено тревожно-
депресивна реакция“ с преобладаващо нарушение в други емоции, усложненията от
което обаче били актуални и понастоящем. Понастоящем дясната тазобедрена става и
дясна колянна става на ищеца В. С. били с пълен обем и сила и нямало прогноза за
остатъчни негативни последици или усложнения от счупването на дясната му бедрена
кост, въпреки продължилия с повече от 6 месеца оздравителен процес поради трудната
консолидация на костта, за лечението на която същият е спазвал дадените му
предписания, противно на наведените от ответника възражения в тази насока.
Съобразявайки посочените обстоятелства, както и младата работоспособна възраст на
ищеца – навършени 33 години, и лимитите на застрахователна отговорност по
задължителна застраховка ГО като проявна форма на икономическите условия в
страната към момента на настъпване на произшествието – м. октомври 2020 г., съдът
намира, че справедливото обезщетение за претърпените от него болки и страдания и
неудобства възлиза на 50 000 лева.
Настоящият състав на съда намира за основателно направеното от ответника
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца В. С., тъй като той
съзнателно е пътувал като пътник в автомобила с водач, употребил алкохол, но не и
поради неизползването от него на предпазен колан и неспазване на предписаното му
лечение за уврежданията. Съвкупната преценка на събраните по делото
доказателствени средства и установените от тях данни за съС.ието на алкохолно
опиянение при концентрация на алкохол в кръвта от 1.73 промила на водача на
автомобил Тойота и видимите типични признаци на посоченото му съС.ие,
включително и при седнало положение, видими следователно и за ищеца В. С. като
пътник в автомобила, чието добро познанство с водача се предпоставя и от близкото
им родство като баща и син, водят до несъмнения извод за знание на ищеца за пътуване
в автомобил, управляван от водача С. С. след употреба на алкохол. Такова поведение
съставлява рисково поведение и обективен принос, който е противоправен и е в пряка
причинна връзка с вредоносния резултат, последица от реализираното пътно-
транспортно произшествие (в този смисъл т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от
23.12.2015 г. по тълк. дело № 1/2014 Г. на ОСТК на ВКС).
Неоснователно е обаче възражението на ответника за съпричиняване на
причинените от процесното ПТП вреди поради неизползването от ищеца В. С. на
предпазен (обезопасителен) колан в нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и неспазване
от него на дадените му предписания за лечение. Установи се от вида и мястото на
уврежданията – фрактура на дясна бедрена кост и травма на предна част на гърдите, и
механизма на получаването им, че при настъпване на процесното ПТП ищецът е
използвал предпазен колан, с какъвто и автомобилът е бил оборудван към момента на
произшествието. Използването на такъв следва и от отсъствието на други увреждания
при ищеца В. С. от процесното произшествие, включително и на черепно-мозъчна
8
травма, каквито биха настъпили при непоставен предпазен колан и осъществения удар.
Установи се и че той е спазвал предписания му режим на лечение за настъпилите от
произшествието увреждания.
Затова съдът, след като прецени причините, довели до настъпилото ПТП
(преимуществено поради загубата на контрол над автомобила и напускане на платното
в дясно с последвал удар в крайпътно дърво) и настъпилите от него вреди, съдът
приема, че е налице 20 % съпричиняване, поради което обезщетението за
неимуществени вреди, възлизащо на сумата от 50000 лева, следва да се намали с
посочения процент на съпричиняване. Следователно ответникът дължи на ищеца В. С.
за причинените му неимуществени вреди обезщетение в размер на сумата от 40000
лева. Приспадайки извършеното от ответника плащане на сумата от 3500 лева за
обезщетяване на неимуществените вреди, предявеният частичен иск следва да бъде
уважен за сумата от 36500 лева (40000 лева – 3500 лева), представляваща част от общо
претендираното обезщетение от 60000 лева, а за разликата над сумата от 36500 лева до
пълния предявен размер от 40000 лева – отхвърлен, като неоснователен.
По акцесорната претенция за лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е регламентирано, че
застрахователното покритие включва и лихвите за забава. Следователно
застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за тях
пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84,
ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за забава в рамките на застрахователната сума и
считано от датата на уведомяване от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна – арг. от
чл. 429, ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ.
В случая основателността на главния иск в посочения размер води до
основателност и на акцесорната претенция. Като при липса на данни по делото, а и
твърдения от страните, за по-ранна дата на уведомяване на ответника от застрахования
или увреденото лице за настъпването на процесното застрахователно събитие, съдът
намира, че лихвата за забава се дължи от предявяване на застрахователната претенция
от ищеца В. С. – 10.12.2020 г., до окончателното изплащане на дължимата му
обезщетение, и следва да бъде уважена.
Предвид изхода и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 и чл.
38, ал. 1 от ЗАдв ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Р. И. сумата
1578.62 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 (в
релевантната ред. – ДВ, 68 от 31 юли 2020 г.) от Наредба № 1 от 2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата) от възнаграждение
в размер на 1730 лева без включен ДДС (поради липсата и на твърдения за регистрация
9
по ЗДДС), за предоставената на ищеца безплатна правна помощ, съразмерно на
уважената част на иска.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да се присъди сумата
307.65 лева, представляваща разноски по производството за адвокатско
възнаграждение и за възнаграждения за вещи и определени съразмерно на
отхвърлената част на иска.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати на съда сумата
2117 лева, представлява дължимата държавна такса от 1460 лева и 657 лева разноски за
възнаграждения на вещи лица, определени съразмерно на уважената част на иска.
По изложените съображения Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК - з. АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. Възраждане, ул. ****, да заплати на В. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ул. ****, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата 36500 лева, представляваща
част от общо претендирано обезщетение от 60000 лева за претърпени от него
неимуществени вреди в резултат от осъществено на 11.10.2020 г., около 17.20 часа, на
път III – 1031, в посока от гр. Червен бряг към с. Реселец, на км 22+800,
пътнотранспортно произшествие по вина на водача на автомобил ТОЙОТА Авенсис с
ДК № **** – С. В. С., чиято деликтна отговорност е обезпечена чрез договор за
задължителна застраховка Гражданска отговорност при застрахователя, заедно със
законната лихва върху тази сума от 10.12.2020 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 36500
лева до пълния предявен размер от 40000 лева.
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК - з. АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. Възраждане, ул. ****, да заплати на адв. Р. И. от САК на основание чл. 38,
ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗА сумата 1578.62 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение по Наредба № 1 от 2004 година за предоставената на В. С. С.
безплатна правна помощ по производството.
ОСЪЖДА В. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ****, да заплати на
ЗАД ОЗК - з. АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
Възраждане, ул. ****, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 307.65 лева – разноски
по производството.
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК - з. АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. Възраждане, ул. ****, да заплати на Софийски градски съд на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата 2117 лева, представляваща дължимите държавна такса и
разноски за възнаграждения на вещи лица.
10
РЕШЕНИЕТО е постановено с участие на трето лице помагач на страната на
ЗАД ОЗК - з. АД – С. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ****.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11