№ 1085
гр. Варна, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Константин Д. Иванов
при участието на секретаря Петя П. П.а
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20233100501239 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 32684/02.05.2023г. на М. П.
Х. ЕГН **********,чрез процесуален представител срещу Решение № 1203/11.04.2023г. по
гр.д. № 13594/2022г. на ВРС,В ЧАСТТА, с която съдът Е ОТХВЪРЛИЛ предявения от
въззивника против Прокуратурата на Република България , със седалище: гр. София, бул.
"Витоша" № 2 , иск с правно основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за заплащане сумата от 4000
лева, представляваща разликата от присъдените 4000 лева до претендирания размер от 8000
лева представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие
на водено наказателно производство, приключило с оправдателна присъда № 2600053 от
10.03.2021г., постановена по НОХД № 5833/2017г. по описа на ВРС, потвърдена с Решение
№ 241/19.11.2021г. по ВНОХД № 641/2021г. по описа на ВОС, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 19.11.2021г.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли да бъде
отменено и вместо него постановено друго, с което иска да бъде уважен до пълния предявен
размер. Изложени са съобразения, че съда неправилно е преценил събраните по делото
доказателства и неправилно е приложил критерия за справедливост по чл.52 от
ЗЗД.Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК насрещната страна не е депозирала отговор на
въззивната жалба.
В съдебно заседание М. Х., чрез процесуален представител, с писмена молба,
поддържа жалбата, моли да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и
иска бъде уважен за целия предявен размер. Претендира присъждане на сторените по
делото разноски.
В съдебно заседание по същество, Прокуратурата на РБ, чрез прокурор при ВОП,
оспорва жалбата, моли да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение като правилно
1
и законосъобразно да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
Производството пред районния съд е образувано по предявен от М. П. Х. ЕГН
********** срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2,
ал.1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 8 000 /осем/
лева - неимуществени вреди, в следствие на незаконното обвинение от Прокуратурата на Р.
България по водено наказателно производство, приключило с оправдателна присъда №
2600053 от 10.03.2021г., постановена по НОХД № 5833/2017г. по описа на ВРС, потвърдена
с Решение № 241/19.11.2021г. по ВНОХД № 641/2021г. по описа на ВОС, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 19.11.2021г. , както и сторените съдебно-
деловодни разноски.
В исковата молба, ищецът твърди, че с постановление за привличане на обвиняем от
06.10.2017г. е привлечен като обвиняем по ДП № 698/2015г. по описа на Второ РУ при ОД
на МВР Варна за това, че е причинил средна телесна повреда на М.Ж.П., като деянието е
извършено по хулигански подбуди- престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл. 129 ал.2 вр.
ал.1 от НК. Срещу ищеца била взета мярка за неотклонение „Подписка" от 06.10.2017г. до
10.03.2021г. От РП-Варна бил внесен обвинителен акт, по който било образувано НОХД №
5833/2017г. по описа на ВРС. С присъда № 2600053 от 10.03.2021г. подсъдимият бил
признат за невиновен, като присъдата била потвърдена с Решение № 241/19.11.2021г. по
ВНОХД № 641/2021г. по описа на ВОС, влязло в законна сила на 19.11.2021г. Твърди
причиняването на неимуществени вреди – накърняване на доброто му име и достойнството му,
както и на репутацията му сред обществото като порядъчен човек, който до този момент не е
бил осъждан. Ищецът твърди,че е изпитвал притеснения, стрес, неудобство, напрежение в
семейния, социалния и приятелския кръг, както и във финансов план. Страхувал се, че ще
загуби работата си, както и от възможно осъждане. Приятелите му се отдръпнали от него.
Станал нервен и избухлив, затворил се в себе си, имал оплаквания от световъртеж и общо
безпокойство, напрегнатост, безсъние.
В срока по чл.131 ГПК ответника е депозирал отговор на исковата молба, с който
искът се оспорва като неоснователен и недоказан по основание и по размер. Сочи се, че по
отношение на претендираните от ищеца неимуществени вреди не са налице доказателства,
пораждащи обективната отговорност на ответника-Прокуратурата на РБ, а именно:
настъпили за ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в изпитан стрес, безспокойство и
душевни терзания. Твърди се, че не съществува пряка и непосредствена причинно-
следствена връзка между недоказаните, но твърдени неимуществени вреди, понесени от
ищеца, и воденето срещу ищеца наказателно производство. Моли съдът да отхвърли иска,
като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат
становищата си за основателност, респективно за неоснователност на предявения иск.
2
От събраните по делото пред първа инстанция доказателства съдът, намира
за установено следното от фактическа страна:
С постановление за привличане на обвиняем от 06.10.2017г. М. П. Х. е привлечен в
качеството на обвиняем по ДП № 698/2015г. по описа на Второ РУ ори ОД на МВР Варна за
това, че на 10.04.2015г. в гр. Варна причинил средна телесна поведа на М.Ж.П., като
деянието е извършено по хулигански подбуди -престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл. 129
ал.2 вр. ал.1 от НК. Срещу обвиняемия е била взета мярка за неотклонение „Подписка" за
периода от 06.10.2017г. до 10.03.2021г. По внесен от РП-Варна обвинителен акт, е
образувано НОХД № 5833/2017г. по описа на ВРС. С присъда № 2600053 от 10.03.2021г.
подсъдимият е признат за невиновен.Срещу оправдателната присъда от Прокуратурата на
Р.България е подаден протест, приемайки, че същата е необоснована и с искане за
въззивния съд да постанови осъдителна присъда.
С решение № № 241/19.11.2021г. по ВНОД № 641 по описа за 2021г. на Окръжен съд
– Варна, влязло в законна сила на 19.11.2021г.решението на ВРС е изцяло потвърдено.
За установяване на твърдените в исковата молба неимуществени вреди, както и
причинната им връзка с повдигнатото обвинение и воденото наказателно
производство/съдебно и досъдебно/ ищеца е ангажирал гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите В.Д. Х.а – негова майка, чиито показания съда кредитира в условията на чл.172
от ГПК и доколкото са непосредствени и К.П. П. , без дела и родство със страните, чиито
показания съда цени като обективни.Съвкупно от показанията им се установява, че
производство оказало сериозно влияние върху психиката на ищеца. Същия станал затворен,
стоял си в къщи, изолирал се от познатите и приятелите си, някой от тях загубил. Изпитвал
страхове за бъдещето, притеснение, страдал от безсъние. Поради необходимостта от
извършване по отношение на него процесуални действия в досъдебна и съдебна фаза се
наложило да прекрати доходна работа в чужбина, често да смята местоработата си в
страната, която била с по-ниско възнаграждение. Искал да започне работа като охранител,
но това било невъзможно т.к. е подсъдим.
В първоинстанционното производство по искане на ответника е приета справка от
ТД на НАП-Варна, от която са видни регистрираните в процесния период осем на брой
трудови договори, всеки от които е сключван след прекратяване на предходния. Има и
период, в които ищецът не е имал сключен трудов договор. В периода от 2012г. до 10.2017г.
ищецът има регистрирани пет трудови договора, един от които е сключен на 05.07.2017г.
/преди повдигане на обвинението и прекратен на 01.05.2018г. /след повдигане на
обвинението/ - с „Енергоремонт Варна" ЕАД. В този период ищецът е сключил и още един
трудов договор на 16.11.2017г. с „Корабен и индустриален сервиз" ЕАД, който е прекратен
на 23.04.2018г. От представената справка за осигуряване става ясно, че в периода м.07-
м.10.2017г. при осигурител „Енергоремонт Варна" ЕАД ищецът е имал осигурителен доход
от около 1300 лева месечно, а в периода м.11.2017г. - м.04.2017г. няма вписан осигурителен
доход от този работодател. Въпреки това в периода м.11.2017г. - м. 02.2018г. ищецът има
вписан осигурителен доход от осигурител „Корабен и индустриален сервиз" ЕАД, който
средно месечно е около 2000 лева. Съгласно справката,без доход ищецът е останал през м.
03 и 04.2018г. След това през м. 05 няма осигурител, а през м.06 и 07 има вписан
осигурителен доход при „Гриф-Варна" ООД, съответно около 590 лева и 250 лева, а от
м.08.2018г. отново е осигуряван от „Енергоремонт Варна" ЕАД за четири поредни месеца,
средномесечно около 2500 лева.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи :
Настоящият казус попада в хипотезата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. Държавата
отговоря за вредите причинени на граждани от органите на дознанието, следствието и
3
прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано.
Предявеният от ищеца иск е процесуално допустим, насочен срещу надлежна страна.
Съгласно Тълкувателно Решение № 3 от 22.4.2005 г. по т. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС
исковете за обезщетение по чл.2 от ЗОДОВ се предявят срещу Прокуратурата на Република
България, когато е единно и централизирано юридическо лице / чл.7 ЗОДОВПГ/.
В тези случаи обезщетението се определя самостоятелно.
За да бъде уважен предявеният иск за неимуществени вреди по чл.2 от ЗОДОВ,
ищецът следва да установи и докаже, че е осъществен фактическия състав на визираната
правна норма: неправомерно предявяване на обвинение, оправдаването на ищеца с влязъл в
сила съдебен акт, причинените вреди и причинно- следствената връзка между
неправомерното привличане към наказателна отговорност и настъпилия вредоносен
резултат .
В конкретната хипотеза, от анализа на събраните гласни и писмени доказателства се
извежда извода, че ищецът е установил твърдения от него факт, че за времето от
06.10.2017г. до 19.11.2021г. спрямо него се е водело наказателно производство в досъдебна
фаза и съдебна фаза, приключило с оправдателна присъда.Следва да се отчете и факта и, че
ВНОХД № 641/2021г. по описа на ВОС, с решението по което ищеца е окончателно признат
за невиновен е образувано по протест на Прокуратурата на Р.България.
Установено е, че в посочения по – горе период от време на ищеца е повдигнато
обвинение за престъпление от общ характер и с него са провеждани и други процесуално –
следствени действия.
Действията по привличане към наказателна отговорност на ищеца са започнали по
ДП и с първото предявяване на обвинение и под контрола на наблюдаващият делото
прокурор при РП-Варна. Именно от датата на предявяване на първото обвинение за
извършване на престъпление от общ характер, ищецът е придобил процесуалното качество
обвиняем по досъдебното производство. Не само предявяването на обвинение става под
контрола и ръководството на Прокуратурата. Същата е поддържала обвинението в съдебна
фаза пред първа инстанция , както и е протестирала оправдателната присъда.
Прокуратурата не отрича и оспорва, че М. Х. е имал качество на обвиняем и
подсъдим, като воденето срещу него наказателно производство е приключило с
оправдателна присъда – т.е. налице е първата от всички кумулативни предпоставки.
Възраженията на въззивника – Прокуратурата, за недоказаност на претърпени от Х.
вреди както и, липсата на причинно следствена връзка с повдигнатото и поддържано
обвинение е неоснователно,по следните съображения:
От ангажираните от ищеца гласни доказателства се обосновава извод, че в резултат
на продължилото разследване по делото ищецът се е притеснил относно бъдещето си ,
изпитвал е тревожност, срам, страх, променил е обичайното си поведение спрямо
приятелите си, изолирал се е.
Видно от приложената по делото присъда ищеца не е осъждан. По делото няма
представени доказателства за процесния период спрямо него да се е водило друго
4
наказателно производство.
Следва да се вземе предвид и, че макар на ищеца да не е налагана най-тежката
мярка за неотклонение „задържане по стража”, приложената по отношение на него мярка
„подписка„ му е причинила неудобства. От една страна всяка мярка за неотклонение
предвидена в НПК,макар и в различна степен има ограничителен характер- личен или
материален. Не следва да се неглижира и фактът, че в подобни случаи,често с оглед нивото
на правосъзнание у околните, самия факт на повдигане на обвинение се приема като
равнозначен на извършване на престъпление. По делото не са събрани доказателства, че
наложената мярка е променила значително режимът на живот на Х. и с нея е било
ограничено правото му на предвижване, както и му е била ограничена възможността да се
труди. Видно от приетите по делото писмени доказателства за периода 06.10.2017г. до
19.11.2021г. същия е полагал труд при различни работодатели, като не са установени с
категоричност по делото причините за смяна на местоработата му, както и ,че именно
воденото против него наказателно производство го е принудило да напусне високоплатена
работа в чужбина/каквито са свидетелските показания/. От друга страна безспорно
процесуалното качество на „обвияем“ и „подсъдим“ ноторно известно е спънка за
назначаване на определени позиции и работодатели. Настоящият съдебен състав намира, че
е установена и доказана причинно-следствената връзка между незаконосъобразното
обвинение и претърпените на ищеца неимуществени вреди. Доказателства в посока на
опровергаване на тази връзка не са ангажирани от ответната страна.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ Държавата дължи на ищеца обезщетение за
имуществените и неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това дали са причинени виновно или не от длъжностно лице.
Според § 1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на
гражданските и трудовите закони.
Съдът, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
следва да приложи критерият за справедливост, визиран в нормата на чл.52 ЗЗД.
Определянето на размера на обезщетението по справедливост е свързано с
преценката на редица обективно съществуващи обстоятелства които трябва да се вземат
предвид /Постановление № 4/68 на Пленума на ВС/
С оглед събраните и обсъдени по делото доказателства съда приема, че сума в
размер на 4000.00 лева би била справедлива обезвреда на установените неимуществени
вреди, причинени на ищеца от незаконното обвинение. В хода на производството ищеца е
доказал,че е претърпял обичайните, характерни за всяка личност, подложена на незаконно
наказателно преследване неимуществени вреди, изразяващи се в негативни изживявания:
чувствал се е неудобно, бил е унизен, притеснен и несигурен; нарушено е социалното му
общуване. От друга страна по делото няма представени доказателства, за потърсена от
ищеца специализирана помощ и такива за предписани и приемани медикаменти,
респективно за негативни преживявания довели до сериозно влошаване на здравословното
му състояние и дълбока промяна на начина му на живот.
С оглед формирания извод за основателност на главния иск, основателен е и
акцесорния такъв за присъждане на законна лихва от датата на влизане в сила на акта, с
5
който се признават за незаконни действията на държавния орган, в случая 19.11.2021год. От
този момент ответната страна изпада в забава и дължи лихва върху присъденото
обезщетение.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, първоинстанционното решение в
обжалваната част следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба оставена без
уважение.Това не предполага коригиране на обжалвания съдебен акт в частта за
присъдените разноски.
С оглед изхода на спора на въззивика в настоящото производство не се дължат
разноски.
По изложените съображения, Окръжен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1203/11.04.2023г. по гр.д. № 13594/2022г. на ВРС,В
ЧАСТТА, с която съдът Е ОТХВЪРЛИЛ предявения от въззивника против Прокуратурата
на Република България , със седалище: гр. София, бул. "Витоша" № 2 , иск с правно
основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за заплащане сумата от 4000.00/четири хиляди/ лева,
представляваща разликата от присъдените 4000 лева до претендирания размер от 8000 лева
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие на
водено наказателно производство, приключило с оправдателна присъда № 2600053 от
10.03.2021г., постановена по НОХД № 5833/2017г. по описа на ВРС, потвърдена с Решение
№ 241/19.11.2021г. по ВНОХД № 641/2021г. по описа на ВОС, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 19.11.2021г. , както и в частта за присъдените разноски.
В останалата част Решение № 1203/11.04.2023г. по гр.д. № 13594/2022г. на ВРС не е
обжалвано и е влязло в законна сила.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6