№ 659
гр. Варна, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20213110204252 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. ИВ. В. срещу Наказателно постановление
№ 03-009239 от 16.03.2018 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция
по труда“ – Варна, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. за нарушаване разпоредбата на чл. 12,
ал. 2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършването на строителни и
монтажни работи на основание чл. 413, ал. 2 от КТ.
Във въззивната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност
на наказателното постановление поради допуснато нарушение на
процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Отправено е
искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В проведеното открито съдебно заседание въззивното дружество се
представлява от своя процесуален представител адв. К.К., който поддържа
жалбата. Изразява становище за незаконосъобразност на наказателното
постановление поради допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, което е довело до ограничаване на процесуалните правила на
санкционираното лице, и нарушение на материалния закон. Поддържа
искането за отмяна на наказателното постановление. Моли за присъждане на
направените разноски за адвокатско възнаграждение.
1
Въззиваемата страна Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна се
представлява от своя процесуален представител Дарина Ошавкова – началник
отдел АИПО в Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, която моли за
потвърждаване на наказателното постановление, акцентирайки в своята
пледоария върху това, че нарушението е доказано по несъмнен начин. Моли
за потвърждаване на наказателното постановление и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
На 13.02.2018 г. била извършена проверка на строителен обект –
жилищна сграда в кв.Аспарухово, СО“Боровец Север“, с ПИ 1013.5401.2580,
собственост на въззивника В.. Установило се, че на обекта се извършват
строителни дейности. Проверката била във връзка с възникнал инцидент по
време на отливане на плоча, при който пострадал Пламен Златков Димитров.
Служители на Дирекция „ИТ“ Врана сред които и св. И. извършили
проверка в ПИ 1013.5401.2580, находящ се в гр.Варна, СО „Боровец-Север“,
собственост на въззивника.
Проверяващият установил, че въз.В., като възложител, преди започване
на строително - монтажните работи /на 13. 02. 2018г./, не е изпълнил
задължението си да уведоми Д - ИТ - Варна за откриване на строителната
площадка, като изпрати копие от съдържанието на информационната табела.
Съставен бил АУАН, предявен и подписан с възражения. В срока по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН били депозирани писмени такива. Административно -
наказващият орган приел констатациите на актосъставителя, като ангажирал
отговорността на въззивника. По делото са ангажирани доказателства, че въз.-
В. е собственик на посоченият недвижим имот.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на свидетелските показания, както и от писмените материали,
приобщени към доказателствата по делото. Съдът кредитира същите като
2
единни, последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични,
безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с
приетата от съда фактическа обстановка и относими към предмета на
доказване. Следва да се отчете незаинтересоваността на свидетеля от изхода
на делото.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Настоящият състав намира, че АУАН е изготвен от длъжностно лице
със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, лимитирано
изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен. НП е издадено от
компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно
връчено. Фактическата обстановка и квалификацията са еднакво отразени в
АУАН и НП.
От събраните по АНП доказателства, и конкретно от съдържанието
приложеният по делото нотариален акт се установява по несъмнен начин, че
въз.В. е собственик на недвижимият имот в който е извършено
строителството. Възложител на строежа съгл. легалната дефиниция на §1 от
ДР на Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, според
която „възложител“ е всяко физическо или юридическо лице, за което се
изготвя и изпълнява инвестиционният проект и има качеството на възложител
по смисъла на ЗУТ. Въз.В. е възложител на строежа, индивидуализиран в
АУАН и НП, и по дефиницията на чл.161 от ЗУТ, тъй като е собственик на
урегулирания поземлен имот, върху който е изградена процесната сграда .
Действително в НП въз.В. непрецизно е индивидуализиран не само като
възложител по смисъла на чл.161 от ЗУТ, но и като работодател, каквото
качество в случая те се притежава – това обстоятелство обаче не е било
посочено в издаденият АУАН, а само в процесното НП.
"Възложител" на строителния обект по посочения текст от закона -
чл. 12, ал.2 от Наредба № 2/22.03.2004 г., уреждаща минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни
и монтажни работи. От легалния прочит на разпоредбата на подзаконовия
нормативен акт е видно, че именно по отношение възложителя или
упълномощено от него лице възниква задължението, преди започване на СМР
3
да уведоми за откриването на строителната площадка съответното поделение
на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" и на Дирекцията за
национален строителен контрол. Самото уведомление се извършва чрез
изпращане на копие от съдържанието на информационната табела, която
следва да се постави на строителния обект. По същността си нарушението е
формално и не се изисква настъпване на определен противоправен разултат.
В параграф първи, т.1 от допълнителните разпоредби на цитираната
наредба, законодателят е дефинирал понятието "Възложител", като е приел,
че това е всяко физическо или юридическо лице, за което се изготвя и
изпълнява инвестиционен проект и същото има качеството на възложител по
смисъла на ЗУТ. Възложителя, който съгласно чл. 161, ал. 1 от ЗУТ е
собственикът на имота, лицето на което е учредено право на строеж в чужд
имот, лицето което има право да строи в чужд имот по силата на закон.
Не е спорно между страните, че земята върху, която се извършва
ремонта на жилищната сграда е собственост на въз.В.. От събраните по
делото гласни доказателства се установява, че ремонтът е извършван от
Преслав Петков – съпруг на дъщерята на жалбоподателя. От обясненията на
лицата дадени в хода на адм.производство се установява, че установените на
место работници са отишли да помогнат на петков за изливането на плочата,
като помощта е била на приятелски начала. Разпитания по делото свидете –
актосъставителят И. сочи, че в хода на проверката на место е получил данни,
че ремонта на сградата се извършва от Петков и това са посочили
работниците. Безспорно през 2016г. поради определени причини Петков е
прехвърлил своя имот на въз.В.– баща на неговата съпруга. Въпреки
прехвърлянето именно той е продължил да го ползва имота и той е започнал
ремонта на сградата в него.
По делото като свидетели са разпитани и св. И. и М. - двамата
инспектори на ДИТ - Варна, извършили проверката. Свидетелят И. заявява, че
са приели, че работодател е именно В., поради това, че имота е негова
собственост. Не са ангажирани доказателства работниците и
изграждането/ремонта/ на постройката да е извършено от страна на
въззивника, напротив от данните по делото се установява, че строежа е
извършен от страна на Петков и именно той е следвало да понесе адм.
отговорност за установеното нарушение.
4
Изводи за наличие на трудови отношения между жалбоподателя и
лицата, установени на обекти не се налагат от представените по делото
доказателства. Не се установи и факта, че именно той ги е наел за извършване
на конкретната работа.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че по делото не са събрани
безспорни доказателства, че жалбоподателя е действал в качеството на
възложител, строител или работодател на лицата, които са били на обекта по
време на проверката.
Съгласно ал.1 на сочената за нарушена норма на чл. 12 от Наредба №
2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при изпълнение на строителни и монтажни работи, възложителят или
упълномощеното от него лице предварително изготвя и предава на строителя
информационна табела за строежа съгласно чл. 13 при: - т.1 планирана
продължителност на работите, по-голяма от 30 работни дни, и възможност за
работа на повече от 20 работещи едновременно или т.2 - планиран обем
работа за повече от 500 човекодни. Според следваща ал.2 на същия текст,
възложителят или упълномощеното от него лице преди започване на СМР
уведомява за откриването на строителната площадка съответното поделение
на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" и на Дирекцията за
национален строителен контрол, като изпраща копие от съдържанието на
информационната табела.
От систематичното тълкуване на тези разпоредби се налага изводът, че
задължението на възложителя за уведомяване на компетентните органи за
откриването на строителната площадка възниква при наличие на една от
двете алтернативно дадени хипотези на чл. 12, ал.1, т.1 и 2 от Наредбата. В
случая обаче нито контролните органи, нито административно наказващият
орган са издирили и установили какъв е вида и обема на договорените СМР
на обекта, както и срока за тяхното изпълнение съобразно критериите на
горепосочената норма. По делото не са установени данни кой е възложител на
строителството, респ. строител на обекта и колко е броят на работещите на
обекта, както и вида на СМР.
Действително с разпоредбата на чл. 416, ал.1 от КТ е въведена
презумпция за истинност на фактическите констатации в акта, но тя се
разпростира само по отношение на редовно съставените актове, което в
5
случая не е така. От доказателствата по делото е видно, че актът, въз основа
на който е издадено НП, е съставен в нарушение на основните принципи за
истинност и служебното начало, изискващи изясняване на всички факти и
обстоятелства от значение за случая с всички възможни и допустими
средства, вкл. чрез изискване на обяснения, сведения и представяне на всички
необходими книжа и документи. Следователно същият не се е ползвал с
презумптивна доказателствена сила за отразените в него факти и
обстоятелства.
Липсата на доказателства, от които да се установи какъв е
планирания обем работа или каква е планираната продължителност на
работите и има ли възможност за работа на повече от 20 работещи на
процесния обект, прави невъзможна преценката за това изпълнени ли са
условията на чл. 12, ал.1, т.1 или т.2 от Наредба № 2/2004 г., при наличието
на които се поражда задължението по чл. 12, ал.2 от същата наредба.
Неизясняването на този въпрос е пречка да се установи налице ли е
противоправно поведение от страна на санкционираното лице заради
неизпращането на копие от съдържанието на информационната табела за
откриването на строителната площадка на съответната дирекция по труда. И
това е така, защото ако за възложителят не е възникнало задължение да
изготвя информационна табела със съдържанието по чл. 13 от Наредбата, то
не е възникнало и задължение да изпраща копие от тази табела на дирекцията
по труда. Касае се за пропуск, който не може да бъде отстранен по реда на чл.
53, ал.2 от ЗАНН, тъй като не е установено по безспорен и категоричен начин
извършването на нарушението и неговото авторство. Непълнотата на
доказателства е винаги съществено процесуално нарушение, когато не са
събрани доказателства от значение за правилното решаване на спора по
същество. Основна причина за това е бездействието на наказващия орган,
който не е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал.4 от ЗАНН, преди да се
произнесе по преписката, да провери акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост и да извърши самостоятелно разследване
на спорните обстоятелства по случая. Даденото от него тълкуване на нормите
е довело до неправилно определяне на предмета на доказване и неизпълнение
на задължението за установяване на обективната истина. Това нарушение от
своя страна е довело до неизясненост на фактическите обстоятелства по спора
и неправилно приложение на материалния закон, които заедно обуславят
6
извода за незаконосъобразност на наказателното постановление и отмяната
му поради това. Отделно от това, следва да се посочи, че въпреки
обстоятелството, че Наредба № 2 е издадена въз основа на законова
делегация, съдържаща се в Кодекса на труда, то не всички нейни разпоредби
регламентират задължения, изпълнението на които да е в пряка причинна
връзка с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. В този
смисъл, не всяко нарушение на разпоредба от наредбата може да бъде
квалифицирано като административно нарушение по смисъла на чл. 413, ал. 2
от КТ сочещ, че работодател, който не изпълни задълженията си за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на
по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от
1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-
тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. По делото не са
обективирани доказателства въз.В. да е работодател.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се поражда за въззивната
страна.
Процесуалният представител на въззиваемата страна е направил
възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК (приложим по арг. от чл. 63,
ал. 3 ЗАНН вр. чл. 144 АПК) на претендираното от въззивната страна
адвокатско възнаграждение. Въззивникът претендира присъждане на
разноски, като са представени доказателства (договор за правна защита и
съдействие) за извършени разноски в размер на 450 лв. Съгласно чл. 18, ал. 2
вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения дължимото в случая адвокатско
възнаграждение възлиза на сумата от 450 лв. Доколкото по делото е
проведено едно съдебно заседание и предвид обстоятелството, че
възнаграждението е определено към минималния размер, възражението за
прекомерност е неоснователно.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-009239 от 16.03.2018 г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на
В. ИВ. В. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000
лв. за нарушаване разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от Наредба № 2 от 22. 03. 2004
г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд
при извършването на строителни и монтажни работи на основание чл. 413, ал.
2 от КТ.
ОСЪЖДА АНО - ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА, ДА ЗАПЛАТИ на В. ИВ.
В., ЕГН **********, адрес гр. Варна, ул. „Братя Бъкстон“ № 39, вх. Б, ап. 9
сумата от 450 лв. (четиристотин и петдесет лева), представляваща направени
във въззивното производство разноски, на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН вр.
чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщенията от страните, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8