№ 216
гр. Варна , 02.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20203100502768 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 260599/14.08.2020г. от
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ ,
със седалище и адрес на управление: гр.София,ул.“Пиротска“ № 171 А, чрез процесуален
представител с адрес за призоваване гр.Варна, бул.“Сливница“ № 159,чрез юрисконсулт С.П.
срещу Решение № 3724/06.08.2020г. по гр.д. № 21042/2019г. на ВРС,40св., с което
въззивникът е осъден да заплати на П. Г. П. ЕГН **********, съд. адрес гр. Варна, ул.
„И.С.“ 2А, офис 317, сумата от 1639,97 лева за положен и незаплатен труд в размер на
239,10 часа за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване
на положения нощен труд с коефициент 1.143 ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на завеждане на иска - 23.12.2019г. до окончателното изплащане на
сумата, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 86, ал.1 ЗЗД .
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли за отмяната му
и постановяване на друго, с което иска да бъде отхвърлен. Твърди, че е налице изрична
норма, която урежда заплащането на положения от ищеца нощен труд,в която не се
предвижда приетото от съда преизчисляване с коефициент 1.143. Твърди се, че съда
неправилно е приложил разпоредбите на КТ, т.к. в Закона за МВР, чл.187 ал.3
продължителността на нощния труд е не повече от осем часа. Излага се, че е налице
специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в
МВР и следователно не може да намерят приложение разпоредбите на общото гражданско
законодателство. Оспорва и алгоритъма за изчисляване на положен от ищеца нощен труд.
Твърди, че за процесния период са били действащи Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за
1
реда за организацията и разпределянето на работното време, режима на дежурство, време за
отдих и почивките на държавните служители в МВР /отм. с решение № 8585/11.07.2016г. на
ВАС по адм.д. № 5450/2016г., обн. ДВ 59/29.07.2016г./ и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.
за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, време за
отдих и почивките на държавните служители в МВР / обн. ДВ 60/02.08.2016г., в сила от
02.08.2016г./. В чл.3, ал.3 на двете наредби е регламентирано, че служителите в МВР е
възможно да полагат труд през нощта между 22ч. до 6ч, като работните часове не следва да
надвишат средно 8часа за всеки 24-часов период, което съответства на чл. 187, ал. 3 ЗМВР,
където е разписана 8часова продължителност на нощния труд. В този смисъл твърди, че в
случая не е налице празнота в закона, липсва основание за трансформиране на нощния в
дневен труд и положеният такъв се заплаща в съответствие със Заповед № 8121з-
791/28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи. Излагат се твърдения, че ЗМВР е
специален и по никакъв начин приложението не дискриминира ищеца т. к. на служителите в
МВР, в качеството им на държавни такива са предоставени компесаторни механизми -
повече дни платен годишен отпуск , по висок процент клас прослужено време на всяка
година, обезщетения при прекратяване на служебните правоотношения , социални
придобивки и др. Вътрешноправната уредба е в съответствие и чл.8 от ДИРЕКТИВА №
2003/88/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 04.11.2003г.Твърди се , че на ответника
вече е изплатил на ищеца изцяло и своевременно положения от него нощен труд.
Моли за присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание по същество, въззивника, редовно призован, не се явява,чрез
процесуалния си представител с писмена молба поддържа подадената жалба, претендира
отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковете, както и присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК от насрещната по жалбата страна не е депозиран
отговор.
В съдебно заседание по същество, въззиваемия, редовно призован не се явява и не се
представлява.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Иска е основан на твърдения за възникнало служебно правоотношение с ответника,
по силата на което ищецът е назначен на длъжност “мл.инспектор“ в Регионална дирекция
“Пожарна безопасност и защита на населението”-Варна. Твърди се, че в периода от
01.10.2016г. до 30.09.2019г. е положил многобройни часове извънреден труд, които са
останали неизплатени, което обуславя правният му интерес от предявяване на осъдителните
претенции.
2
Ответникът Главна Дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” в
Министерство на вътрешните работи оспорва иска по размер релевирайки правопогасяващо
задължение за плащане на претендираните суми. Твърди, че за процесния период е била
действаща Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители
в МВР / обн. ДВ 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./, поради, което не е налице празнота
в закона.
В съдебно заседание страните поддържат тезите си и претендират за присъждане на
направените по делото разноски.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
От събраните по делото пред първа инстанция доказателства съдът, намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а и видно от представените и приети писмени
доказателства,че страните са обвързани от служебно правоотношение, по силата на което
ищецът мл.инспектор П. Г. П. през процесния период от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. е
полагал труд на длъжност последно „водач на специален автомобил първа степен“ в РС
„ПБЗН“ - Долни Чифлик към Регионална дирекция “Пожарна безопасност и защита на
населението” /РДПБЗН/ - Варна, която дирекция е на структурно подчинение към Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ /ГДПБЗН/ в МВР.
По делото са приети като писмени доказателства: Заповед №8121з-791 от 28.10.2014 г.,
кадрова справка, Писмо Изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011г. на МТСП,протоколи за отчитане на
отработеното работно време между 22.00 ч. и 06.00 ч., времето на разположение и
3
положеният труд по време на официални празници в Първа РСПБЗН – Варна от ищеца през
официалните празници за процесния период,протоколи за положен по заповед труд извън
редовното работно време от държавни служители, работещи на смени в Първа РСПБЗН –
Варна, платежни бележки за начислени и изплатени часове за положен извънреден труд за
претендирания период, графици за дежурства
Прието по делото е заключение по ССЕ, неоспорено от страните, което съда
кредитира, в което вещото лице е в табличен вид е изготвило справка за общо положения
нощен труд за периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г. Същия е 1730 часа, преизчислени по
коефициент 1.143 – 1978 часа или разлика за доплащане - 248 часа. Общо дължимата сума за
неизплатения на ищеца извънреден труд, получен от преобразуването на нощния за периода
01.10.2016г. до 30.09.2019г. е в размер на 1717.46 лева.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до следните
правни изводи:
Предявени и разгледани пред ВРС са облигационни претенции за заплащане на
допълнително възнаграждение за положен от ищеца труд при преизчисляване на положения
нощен труд през периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г. , в едно с акцесорна претенция за
заплащане на законна лихва от дата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на претенцията.
Настоящия съдебен състав счита, че по отношение на държавните служители в
Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението“ и териториалните й
служби, какъвто безспорно е ищецът по делото, намират приложение разпоредбите на
Закона за Министерството на вътрешните работи в редакцията от 27.06.2014 г. / в сила от
01.07.2014г./, доколкото в този закон не е предвидено друго. ЗМВР е специален по
отношение на ЗДСл и в него е уреден статутът на държавните служители, полагащи труд по
служебно правоотношение в системата на МВР арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР).
По делото няма спор , че предвид характера на заеманата длъжност през процесния
период ищеца е полагал труд както през нощта / 22.00 – 06.00 часа /, изпълнявал е
служебните си задължения на 12-часови работни смени,съгласно графици, а отработеното
работно време се е изчислявало сумарно. Надвишаването на нормата на работни часове за
периода се заплаща като извънреден труд. Спорен по делото е алгоритъма на изчисляването
на положените часове труд и съответно размера на дължимото допълнително
възнаграждение.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 178 ал.1 т.3 от ЗМВР за
заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд чрез
преизчисляването на положения нощен труд и обезщетение за забава в размера на законна
лихва,предмет на въззивното обжалване, съдът намира следното:
4
Както вече беше посочено за целия процесния период 01.10.2016г. до 30.09.2019г., за
който се претендира заплащането на нощен труд, чрез преизчисляването му в дневен и
отчитането му като извънреден, относими са разпоредбите на чл. 187 ЗМВР в редакцията от
27.06.2014 г. / в сила от 01.07.2014г./ В ал.3 на същия е посочено, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени - сумирано за тримесечен период. От ал.5 на същата разпоредба е видно, че
работата извън редовното работно време се компенсира със:1. допълнителен платен годишен
отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в
почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден;2. възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на
смени. В ал.9 е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.
В периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., е действала Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г./в сила от 02.08.2016г./ издавани от министъра на вътрешните работи,
уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. В чл. 3, ал.3 е посочено,че "При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период".
Преди това са действали - Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г.- отменена с
приемането на Наредба № 8121з-592 издадена от министъра на вътрешните работи, обн.,
ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г. Наредба № 8121з-592 от своя страна е отменена с Решение №
8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016 г., влязло в сила от датата на
постановяването му и обнародвано-29.07.2016г.
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи /ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ,
бр.40 от 02.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г./. изрично е предвидено, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за
отчетния период се умножава по 0,143 – чл.31, ал.2 от наредбата. В следващите две Наредби
изрична регламентация за преизчисляване липсва. Доколкото в цитираната наредба е
посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен
алгоритъм за преизчисляване, правилно първоинстнанционния съд е приел, че е налице
празнота и следва да се приложи по аналогия КТ и по специално - чл.9 ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата.Съгласно текста - при сумирано изчисляване на
5
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място.Ето защо положеният от
ищеца извънреден труд подлежи на възмездяване и то чрез преизчисление на положения
нощен с коефициент 1.143 за целия претендиран период.
Размера на дължимата сума за доплащане е посочена в приетото по дело и
неоспорено от страните заключение по ССЕ.
Ищецът не е направил искане по чл.214 от ГПК , за увеличаване размера на
претенцията си.
Предвид изложените аргументи за алгоритъма на изчисляване на дължимото
възнаграждение, депозираната въззивна жалба е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена. Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, както за присъдената
главница в размер на 1639.97 лв., така и за акцесорната претенция с правно основание чл. 86 от
ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати законна лихва върху нея, считано от дата на подаване на
исковата молба в съда – 23.12.2019г. до окончателното изплащане.
Предвид изхода на настоящото производство, на въззивника не се дължат разноски.
Въззиваемия не е направил и претендирал такива в настоящото производство.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3724/06.08.2020г. по гр.д. № 21042/2019г. на
ВРС,40св.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7