Р Е Ш
Е Н И Е № 2
С. 07
януари 2022 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
С.ският районен съд, Іви
състав в публично съдебно
заседание на двадесет и седми октомври
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КИРИЛ ПАВЛОВ
при секретаря
Евелина Пейчинова, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело № 186 по описа за
2020 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ж.
Е. К. е предявил срещу С.А.М. *** с ЕГН **********
иск за сумата 2700 лева, от които с
разписка подписана от него ответникът получил сумата от 1000лв. на датата 19.
07. 2017год.; с разписка подписана от него на 25. 03. 2019г. ответникът се твърди, че получил сумата от
500лв.
Твърди
се в исковата молба, че на 07,12,2017г. ответникът поискал на ищеца 1000лв. за
да посрещне Нова година, тъй като нямал пари, а ищецът от поисканите 1000 лева
дал на ответника 770лв. тъй като толкова имал в момента.
Също
така се твърди в исковата молба, че на 09,05,2018г. ответникът поискал на ищеца
и той му дал 500лв. които му били
необходими тъй като дъщеря му имала абитуриентски бал. Потвърждава се в
исковата молба, че за последните две суми ответникът не е подписвал на ищеца
разписка, тъй като му вярвал, а и сумите му бяха предадени на описаните дати в
офиса на ищеца на ул.М. в присъствието на свидетели.
Твърди
се в исковата молба, че ответникът не е върнал на ищеца сумите предмет на иска.
В петитума на
исковата молба се съдържа искане съдът да постанови решение с което осъдите
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 3344,09лв. включваща главница
2770лв., както и законна лихва за забава, както следва:
1.
за сумата 1000лв. главница се претендира 264,17лв. лихва за забава тази сума, считано
от момента на възникване на задължението 19. 07. 2017г. до завеждането на
исковата молба;
2. за твърдяните като получени в заем 500лв.
главница, ищецът претендира 46,81лв. лихва за забава, считано от момента на
възникване на задължението 25. 03. 2019г. до завеждането на исковата молба;
3. за твърдяните като получени 770лв. главница
ищецът претендира сумата 173,25лв. лихва за забава, считано от възникване на
задължението 07,12,2017г. до завеждането на исковата молба;
4. за претендираните като получени на 09. 05.
2018 година 500лв. главница ищецът
претендира 89,86лв. лихва за забава за периода, считано от възникване на
задължението – 09. 05. 2018 година до завеждането на исковата молба;
В
петитума на исковата молба се съдържа и искане с правно основание чл. 86 от ЗЗД, а именно съдът да осъди ответника да заплати на ищеца законната лихва
върху посочените главници считано от датата на завеждане на иска до
окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.
В
съдебно заседание Ж. Е. К. поддържа
предявения иск чрез пълномощника си адвокат Г.В. от САК.
Ответникът
С.А.М. оспорва предявения иск чрез пълномощника си адвокат Е.А. от САК. В
отговора на исковата молба се оспорва на първо място ответникът да е получил
твърдяните в исковата молба суми в заем, оспорва се ответникът да е написал и
подписал разписките на които ищецът се позовава за първите две от исковите
суми.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства прие за установено следното:
На
датата 19. 07. 2017 година ответникът по договор за заем получил от ищеца
сумата 1000 лева, за което подписал разписка от същата дата, препис от която е
приложен по делото, както и оригинала. Безуспешно е останало оспорването на
тази разписка. Тъй като същественото за нея е кой е подписал разписката и видно
от кредитираното от съда заключение на вещото лице П.В.П. именно ответникът е
положил подписа си на тази разписка.
Това
че ответникът не е написал ръкописния текст и на разписката е без значение, тъй
като до подписът му на разписката същата е била проект и щом с тази разписка
ответникът е потвърдил с подписа си, че е получил сумата, това е годен за
установяване на това получаване документ. Самият договор за паричен заем се
доказва с този документ, наред с получаването на сумата. Този договор е
подписан от страните по делото, като страни по договора, от които ищецът
заемодател, а ответникът заемополучател. При договорите никой не се интересува
кой е написал проекта на договора, който след подписването му става текст на
договора. В случая този проект е написан на ръка, но с полагане на подписа си и
потвъждавайки получаването на дадената в заем сума ответникът С.А.М.
потвърждава съдържанието на постигнатото с договора съгласие а именно че
получава в заем сумата 1000 лева без посочен падеж на връщане на заема.
При
това положение приложима е разпоредбата на чл. 240 ал. 3 от ЗЗД, съгласно
който, ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или
вещи в течение на един месец от поканата.
При
липса на доказателства за друга покана, съдът приема, че с предявяване на иска
и получаване на препис от исковата молба и приложението й ответникът е поканен да
върне процесните заеми. Това е станало на 29. 06. 2020 година. От датата 29.
07. 2020 година – месец след това съдът приема че ответникът е в забава и като
е бил длъжен, а не е върнал получената в заем сума от 1000 лева следва да се
осъди да заплати на ищеца тази сума, ведно със законната лихва считано от
датата 29. 06. 2020 година до окончателното й изплащане.
На 25. 03. 2019 година ответникът С.М. получил
в заем от ответника сумата 500 лева, за което подписан разписка, препис от
която е приложен по делото, както и оригинала. Безуспешно е останало
оспорването и на този документ, тъй като видно от кредитираното от съда
заключение на графологичната експертиза изготвена от вещото лице П.В.П., именно
ответникът С.А.М. е подписал тази разписка, потвърдил е получаването на всяка
от сумите, от които 500 лева са получени в заем. Също така съдът приема, че
като е подписал разписката ответникът е подписал и следователно е потвърдил
като свое съдържанието на тази разписка, в което влиза и основанието „заем“ на
което е получена сумата 500 лева от общо получените 2500 лева.
Това
че ответникът не е написал ръкописния текст и на разписката от 25. 03. 2019
година е без значение, тъй като до подписът му на разписката същата е била
проект и щом с тази разписка ответникът е потвърдил с подписа си, че е получил
сумата, това е годен за установяване на това получаване документ, включително и
че основанието на това получаване е заем. Това че е сключен договор за заем от
страна на ответника е потвърдено извънсъдебно, както и получаването на
получената в заем сума 500 лева от общо получените 2500 лева. Съдът приема за
доказан и този договор за заем от 25. 03. 2019 година в който ищецът е
заемодател, а ответникът е заемополучател
и е потвърдил това ведно с получаване на сумата с процесната разписка от 25.
03. 2019 година за което достатъчно е че е подписал тази разписка. При
договорите и разписките за получени суми никой не се интересува кой е написал
проекта на договора и разписката, всеки от които документ след подписването се
преценя съответно като волеизявление на страната, която го е подписала. В
случая разписката е написана на ръка, нито за автетичност, нито за
действителност се изисква именно ответникът да е подготвил текста на разписката,
като с подписването й, с полагане на подписа си и потвъждавайки получаването на
дадената в заем сума ответникът С.А.М. потвърждава съдържанието на постигнатото
с договора съгласие а именно че на 19. 03. 2019 година получава в „заем за
връщане“ сумата 500 лева без посочен падеж на връщане на заема.
При
това положение и за този заем приложима е разпоредбата на чл. 240 ал. 3 от ЗЗД,
съгласно който, ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите
пари или вещи в течение на един месец от поканата.
От
събраните по делото доказателства не се установява и съдът приема че до
приключване на устните състезания по делото никоя от заетите на ответника суми
съответно на 19. 07. 2017 година 1000 лева и 500 лева получени в заем на 25.
03. 2019 година не е върната от
ответника нито изцяло, нито каквато и да било част от нея.
При
липса на доказателства за друга покана, съдът приема, че с предявяване на иска
и получаване на препис от исковата молба и приложението й ответникът е поканен
да върне процесните заеми. Това е станало на 29. 06. 2020 година. Месец след
тази дата, а именно считано от 29. 07. 2020 година съдът приема че ответникът е
в забава и като е бил длъжен, а не е върнал получената на 25. 03. 2019 година в
заем сума от 500 лева следва да се осъди да заплати на ищеца тази сума, ведно
със законната лихва считано от датата 29. 06. 2020 година до окончателното й
изплащане.
По
изложените съображения, съдът на основание доказаните договори за заем
съответно от 19. 07. 2018 година и от 25. 03. 2019 година и на основание чл. 240 ал. 3 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД
съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 1500 лева. От тази
сума ответникът дължи 1000 лева на основание договор за заем от 19. 07. 2018
година и сумата 500 лева на основание договор за заем от 25. 03. 2019 година.
На
основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД ответникът дължи и законната лихва върху посочените
суми считано от 29. 07. 2020 година до окончателното им изплащане.
Не
е основателно никое от възраженията на ответника по предявения иск за връщане
заем на сумите 1000 лева, получени на 19. 07. 2017 година и за сумата 500 лева,
получена в заем на 25. 03. 2019 година. По представения договор за закупуване
на жабково скеле, освен че това скеле е закупено от ответника. Показанията на
св. Б. също не установяват ищецът по делото да дължи нещо на ответника, още
по-малко пари. Соченото от свидетеля Б., че само половината от скелето е
върнато, а другата половина не е върнат не е доказателство, защото възпроизвежда
извърсъдебни твърдения на ответника С.М. които го ползват. Видно от показанията
на св. Б. това че цялото скеле ищецът не го е върнал, свидетелят го е възприел
от самия С.М. и съдът не приема тези извънсъдебни твърдения за доказателство,
макар и същите да са възпроизведени от свидетел. Остава си в тежест на
ответника, а не се установява от никое доказателство по делото, включително и
показанията на св. Б. възникване на каквото и да било парично задължение на ищеца
към ответника включително и за скеле, за което не се установява ищецът да го е
получавал. Това че пред св. Б. ищецът е казал че ще върне поискано му от
ответника се установява никакво задължение на ищеца, още по-малко парично което
да е от значение за исковите суми, включително и за тези за които доказано
ответникът е получил в заем от ищеца, не ги е върнал и дължи връщането им.
В
тежест на ищеца е на доказване, а не установява да е дал на ищеца в заем сумите
770 лева, за която твърди, че му е поискана и получена от ответника на 07. 12.
2017 година за посрещане на Нова година, както и сумата 500 лева, за която
твърди, че ответникът му поискал и получил на 09. 05. 2018 година за
обезпечаване абитуриентски бал на дъщеря му. За никоя от тези суми, оспорени от ответника,
ищецът не представя за доказване на получаването им в заем нито гласни, нито
писмени доказателства. В гражданския процес правилата на доказателствената
тежест установяват в чия сфера настъпват неблагоприятни последици от
недоказване на факт, на който страната основава своите искания или възражения.
При положение че ищецът не доказва получаването на никоя от тези суми, още
по-малко същата да е дадена и получена в заем, съдът прилагайки правилата на
доказателствената тежест приема, че такова получаване не е имало и тези
претенции следва да бъдат отхвърлени.
Следва
да се отхвърлят като неоснователни и претенциите с правно основание чл. 86 ал.
1 от ЗЗД за лихви за забава до предявяване на иска суми, а именно 264, 17 лева
лихва за забава на получените в заем 1000 лева, за периода от 19. 07. 2017
година; 46, 81 лева лихва за забава на
получената в заем сума 500 лева за периода от 25. 03. 2019 година до
предявяване на иска; за сумата 173, 25 лева лихва за забава на претендираната
сума за получена в заем на 07. 12. 2018 година сума 770 лева за периода от 07.
12. 2018 година до датата на предявяване на иска, както и за сумата 89, 86 лева лихва за забава на претендираната
за получена в заем на 09. 05. 2018 година
сума от 500 лева . За първите две
суми, получени в заем съответно на 19. 07. 2017 година и на 25. 03. 2019 година
в тежест на ищеца е на доказване, а не установява да е поставил ответника в
забава преди датата 29. 06. 2020 година, когато с връчване на препис от
исковата молба съдът приема че ответникът е поканен да върне получените в заем
суми. Ясно е че никоя от разписките не съдържа падеж и се прилага чл. 240 ал. 3
от ЗЗД. Щом покана в по-ранен момент не се установява, съдът прилагайки
правилата на доказателствената тежест приема че поканата е едва с предявяване
на иска и изтичане на месец откакто ответникът е получил препис от исковата
молба.
За
сумите 770 лева и 500 лева от 09. 05. 2018 год. за които главния иск се
отхвърля е неоснователна и акцесорната претенция за лихви с правно основание
чл. 86 от ЗЗД.
Съобразно
уважената част на иска ответникът на основание чл. 78 ал. 1 от ЗЗД дължи на
ищеца сумата 329, 15 лева и тази сума съдът следва да го осъди ответника да
заплати на ищеца на това основание.
Съобразно
отхвърлената част на иска, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищецът дължи на
ответника 598, 32 лева и тази сума ищецът следва да заплати на ответника на
това основание.
Мотивиран
от изложените съображения, съдът,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
С.А.М. с ЕГН ********** и адрес *** да заплати на Ж. Е. К. ЕГН ********** с
адрес *** сумата 1500 (хиляда и петстотин) лева, от които 1000 лева получени по
договор за заем от 19. 07. 2017 година и 500 лева получени по договор за заем
от 25. 03. 2019 година, ведно със законната лихва върху всяка от посочените
суми - главници, считано от 29. 07. 2020 година до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА
С.А.М. с ЕГН ********** и адрес *** на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК да заплати
на Ж. Е. К. ЕГН ********** с адрес *** сумата 329, 15 лева за разноски по
делото съобразно уважената част на иска.
ОТХВЪРЛЯ
като НЕОСНОВАТЕЛНИ иска на Ж. Е. К. ЕГН **********, предявен срещу С.А.М. с ЕГН
********** за сумите 770 лева,
претендирана като получена в заем от С.А.М. на 07. 12. 2017 година, както и за
сумата 500 лева, претендирана за получена в заем на 09. 05. 2018 година, както
и иска за претендираните като лихви за забава до предявяване на иска суми, а
именно 264, 17 лева лихва за забава на получените в заем 1000 лева, за периода
от 19. 07. 2017 година; 46, 81 лева
лихва за забава на получената в заем сума 500 лева за периода от 25. 03. 2019
година до предявяване на иска; за сумата 173, 25 лева лихва за забава на
претендираната сума за получена в заем на 07. 12. 2018 година сума 770 лева за
периода от 07. 12. 2018 година до датата на предявяване на иска, както и за
сумата 89, 86 лева лихва за забава на
претендираната за получена в заем на 09. 05. 2018 година сума от 500 лева.
ОСЪЖДА
Ж. Е. К. ЕГН ********** на основание чл. 78 ал. 3 ГПК да заплати на С.А.М. с
ЕГН ********** сумата 598, 32 лева за разноски по делото съобразно отхвърлената
част на иска.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред СОС в двуседмичен срок от връчване
преписа на страните.
Районен
съдия: