Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е №77
гр.Силистра, 18.01.2024 година
Административният
съд гр.Силистра,в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет
и четвърта година,в състав:съдия Маргарита Славова,при секретаря Виолина Рамова,
разгледа адм.дело №1 по описа на съда
за 2024г. и установи,че правото на
жалба, от външна страна, е упражнено редовно, в преклузивния срок от чл.149
ал.1 АПК,във вр.с чл.211 ЗМВР,съгласно записването на последната
страница на оспорената заповед (връчена лично на 18.12.23г.,а жалбата е
постъпила в РД“Гранична полиция“ Р.на 28.12.23г.). Спазено е правилото от
чл.152 ал.1 АПК и ответният орган е изпратил оспорването, ведно с административната
преписка,съгласно съпроводително писмо изх.№406600-2/02.01.2024г., постъпило в
съда на 04.01.2024г. (л.1).Ето защо следва да бъдат извършени процесуалните
действия по чл.154 ал.1 и чл.163 АПК.
Производството
е образувано по жалба на Н.Г.Н., подадена чрез представител по
пълномощие адвокат С.Н. ***, срещу Заповед №4066з-2481/15.12.2023г.,издадена от
директора на Регионална дирекция „Гранична полиция“ гр.Р.,с която му е наложено
дисциплинарно наказание по вид „порицание“ за срок от шест месеца,за нарушение
на чл.200 ал.1 т.12,във връзка с чл. 194 ал.2 т.4 от Закона за Министерството
на вътрешните работи (ЗМВР),с фактическо описание:„неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР“.Посочено е,че в разрез с етичното правило от чл.64 от Раздел
V „Взаимоотношения
между държавните служители“ от Етичния
кодекс за поведение на държавните служители в МВР (Обн.ДВ,бр.67/14г.,посл.изм.ДВ,бр.64/18г.)-занапред ЕКПДСМВР,е изложил неверни
и заблуждаващи твърдения,че е получил разпореждане от оперативния дежурен на
РДГП-Р.- ******** граждани (свързани с гранична проверка по време на дежурство
на оспорващия на ГКПП Силистра) „да бъдат върнати на ГКПП М.Т.“, каквото
разпореждане не е било давано. Заявеното и поддържано в хода на дисциплинарното
производство от мл.инспектор Н., е квалифицирано като „неистина“,прието за
осъществяващо главния обективен признак на нарушение на служебната
дисциплина,съгласно регламентацията от чл.194 ал. 2 т.4 ЗМВР,за което е
предвидено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца до 1 година,съгласно
чл.200 ал.1 т.12 и ал.2 ЗМВР.Дисциплинарно-наказващият орган (ДНО),съобразно
регулацията от чл.206 ал.2 ЗМВР,е изложил съображения за определяне на
наказанието в минималния предвиден размер,имащо само темпорално (времево)
измерение.
С
жалбата се оспорва главния съставомерен факт, като оспорващият
твърди, че никога не е заявявал неистина, а напротив, в хода на един от
проведените разговори (по телефона) с оперативния дежурен в РДГП Р., е получил
разпореждане - ******** граждани да бъдат допуснати за придвижване до ГКПП М.Т.,
където да им бъдат оформени документите за влизане в страната,както бил и
постъпил. Известно време след това, получил ново обаждане от ОДЧ при РДГП Р.с
настояване лицата да бъдат задържани, което обективно вече е било
неосъществимо, тъй като са били освободени. Отделно от това счита,че е нямал
никакво нормативно основание да ги задържи,предвид хипотезите от чл.72 ал.1 ЗМВР. Впоследствие разбрал, че същите лица (*****граждани) са пристигнали на
ГКПП гр.Р.(Дунав мост), където и без какъвто и да е проблем, са преминали
границата след 02:00 часа на 20.04.2023г. Ето защо поддържа,че не е нарушил
никакви правила от ЕКПДСМВР или други по служба.В обобщение настоява,че
неправилно бил приложен материалния закон по отношение на факти, които не
попълвали състав на нарушение на служебната дисциплина, което лишавало и
оспорената заповед както от фактическо, така и от нормативно
основание.Последното сочело и на несъответствието ѝ с целта на закона,
щом нямало установено дисциплинарно нарушение,не можело да има и санкция за такова,
каквато не и целта на ЗМВР.
Маркирано е (без конкретизация) и твърдение за допуснати
нарушения на дисциплинарната процедура,вкл. за неспазване на сроковете от
чл.195 ал.1 ЗМВР, с оглед на което, в обобщение на всички оплаквания, се
настоява за отмяна на оспорената заповед, както и за присъждане на съдебни
разноски.
Следователно,
повдигнатият спор с настоящата жалба е съсредоточен върху фактите, имащи
значение на юридически такива за приложения състав на дисциплинарно нарушение
по чл.194 ал.2 т.4,във връзка с чл.200 ал.1 т.12 ЗМВР „неспазване/ нарушаване
на етичните правила за поведение от ЕКПДСМВР“ и проявните
форми (изпълнителното деяние) на релевираното „неспазване/нарушаване“.В
обобщение настоящият състав приема, че е оспорена законосъобразността на дисциплинарно-наказваща
Заповед №4066з-2481/15.12.23г.,посредством поддържаните отменителни основания
по чл.146 т.3, т.4 и т.5 от АПК.
Във връзка с горните твърдения, на жалбоподателя следва
да бъдат дадени указания,че същите подлежат на доказване в съдебния процес
по аргумент от чл.154 ал.1 ГПК,във връзка с чл.144 АПК, с допустимите
доказателствени средства. Ответният орган е представил два броя СD, съдържащи аудио записи на проведените разговори от
жалбоподателя по време на дежурството му на 19.04.2023г. на ГКПП-Силистра. За
прослушването и преглед на същите звукозаписи са съставени Протоколи от
комисия, назначена със заповед на директора на Главна дирекция „Гранична
полиция“ при МВР (л.166-л.185),приобщени в настоящото дисциплинарно
производство съгласно чл.29 ал.5 от Инструкция
№8121з-877/06.07.21г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР (Обн.ДВ,бр.59/21г.,посл.изм.ДВ,бр.55/23г.),
с Протокол вх.№4066р-15408/12.09.23г. (л.62-л.63).
С оглед на засиленото служебно начало в административното
правосъдие (арг. чл.9 АПК),на ответния орган следва
да бъдат дадени освен общите указания от чл.170 ал.1 АПК - че следва да
установи съществуването на фактическите основания,посочени в оспорената заповед
и изпълнението на законовите изисквания при нейното издаване, още и:
-
Да представи по
делото Длъжностната характеристика за заеманата от жалбоподателя младши изпълнителска
длъжност -„младши инспектор“, който е старши полицай в ГКПП С.от ГПУ гр.С.към
РДГП гр.Р., както и доказателства за връчването ѝ;
-
Доказателство, че
оспорващият е бил запознат с ЕКПДСМВР, независимо от
обнародването му в Държавен
вестник.
Предвид характера на повдигнатия спор и неговия предмет, свързан с
ангажиране на личната дисциплинарна отговорност на държавен служител в РДГП Р.,
ГПУ- С.и, представения списък по чл.152 ал.3 АПК (л.6), е очевидно, че други
заинтересовани лица от изхода на съдебното производство няма,воден от което и
на основание чл.154 ал.1 АПК, съдът
конституира страните по делото:
Жалбоподател: Н.
Георгиева Н. ***,с посочен съдебен
адрес;***,чрез адвокат С.Н. ***;
Ответник по жалбата: Директор на Регионална дирекция „Гранична полиция“ гр.Р.,
с административен адрес: гр.Р., бул.“*************.
На ответния административен орган следва да бъде
дадена възможност, при условията на чл.163 ал. АПК, да представи писмен отговор
на жалбата, с посочване на доказателства, поради което и на основание чл.157
ал.1 АПК, съдът
Р А З П О Р Е Д И :
Насрочва съдебно заседание по административно дело №1/2024г. по описа на Административен съд гр.С.на 14.02.2023г.
от 14.30 часа, за която дата да се призоват конституираните
страни по делото.
Препис от разпореждането да се връчи
на жалбоподателя и на издателя на атакуваната заповед, по реда на чл.137 АПК.
СЪДИЯ: