№ 6744
гр. София, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петя Т. С.ова Владимирова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Петя Т. С.ова Владимирова Гражданско дело
№ 20251100107850 по описа за 2025 година
Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 във връзка с член 4 от ЗОДОВ
за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на С. Ф. К., с ЕГН
********** сума в размер на 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
С. Ф. К. неимуществени вреди от повдигнато обвинение в извършване на престъпление по
чл.210. ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1, пр.1 от НК, по досъдебно производство №2273МИП
№15021/2015 г. по описа на 03 РУ – СДВР, пр. пр. №55674/2014 г. /впоследствие
преобразувана в пр.пр. №HCH 40/2017г./ по описа на Софийската районна прокуратура, по
което ищецът е оправдан с влязла в сила Присъда от 04.03.2020г. по НОХД №6406/2017г. по
описа на СРС, НО, 101 състав, потвърдена с Решение №91 от 30.07.2021г. по ВНОХД
№24325/2021г. по описа на СГС, НО, 15 в.с., както и сума в размер на 394.74 лева -
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди - пропуснати
ползи от неизползването на сумата от 1000 лева, заплатена като парична гаранция, в периода
от 21.04.2016г. до 11.03.2020г. и сума в размер на 4800лв., представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди – заплатени адвокатски възнаграждения по делата
в съдебна фаза, ведно със законната лихва върху сумите за периода от 30.07.2021 г. — дата
на влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното изплащане на сумите.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че наказателното
производство спрямо ищеца е продължило 5 години, 4 месеца и 9 дни, в които ищецът
живеел в ежедневни притеснения за съдбата си, за семейството си и за търговската си
дейност. Посочва, че се влошило здравословното му съС.ие, станал потиснат и крайно
раздразнителен, не можел да спи, сънувал кошмари, започнал да получава хипертонични
кризи, което наложило поС.ен прием на медикаменти, било влошено зрението на дясното
му око, като загубил част от зрителното му поле. Заявява, че воденото срещу него
наказателно производство било оповестено в медиите, бил злепоставен в обществото,
опозорено било доброто му име на гражданин и професионалист, били накърнени честта и
достойнството му. Воденото срещу ищеца наказателно производство за извършено
престъпление при упражняване па предприемаческата му дейност в сферата на
строителството, довело до края на развиваната търговска дейност и финансови проблеми.
Посочва, че в изпълнение на наложената му мярка за неотклонение парична
гаранция, на 21.04.2016 г. ищецът внесъл сумата от 1000 лева. Мярката му за неотклонение
1
била отменена с протоколно определение на СРС от 04.03.2020 г. по н.о.х.д. №6406/2017 г.,
влязло в сила на 11.03.2020 г. Вследствие на това ищецът претърпял имуществена вреда,
изразяваща се в невъзможността да използва внесената сума и да реализира доход от нея.
В законно установения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника-
Прокуратура на РБ, в който предявените искове се оспорват изцяло като неоснователни и
недоказани по основание и размер. Твърди се, че въззивната проверка е извършена по жалба
на конституиран частен обвинител, поради което ако има настъпила вреда, то тя не е само в
резултат на актове и действия на ответника. Сочи се, че отговорността на ПРБ не следва да
се ангажира за вреди от медийно разгласяване на обвинението срещу ищеца, поради това, че
приложените публикации не съдържат изявления на ответника. Посочват, че не са
представени доказателства за влошаване на здравословното съС.ие на ищеца за времето на
наказателното производство, доколкото всички прегледи са извършени след края му.
Оспорва се иска за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи. Оспорва се и
акцесорната претенция за лихва. Прави се възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение в наказателното производство и възражение за изтекла давност
по отношение на акцесорните претенции за лихва.
Излагат се доводи, че търсеното обезщетение е значително завишено и не съответства
на претендираните вреди, на икономическия стандарт в Р България, на справедливостта като
критерий по чл. 52 ЗЗД и на практиката по аналогични случаи. Сочи се, че следва да се
вземе предвид и това, че размерът на обезщетението не следва да бъде и източник за
обогатяване на пострадалия.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235
ГПК, намира следното:
По делото е изискано и приложено НОХД №6406/2017г. по описа на СРС, НО, 101
състав, към което е приложено и досъдебно производство №2273МИП №15021/2015 г. по
описа на 03 РУ – СДВР, пр. пр. №55674/2014 г. /впоследствие преобразувана в пр.пр. №HCH
40/2017г./ по описа на Софийската районна прокуратура. От ДП се установява, че с
Постановление от 22.01.2015г. е образувано досъдебно производство срещу С. Ф. К. за
престъпление по чл.209, ал.1 от НК – за това, че в началото на месец юни 2010 г., с цел да
набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение у С.Д.П.-Й., че срещу учредяване
на право на строеж на имот в гр.Велико Търново, ще я обезщети с два имота от
новопостроената сграда. Видно е, че досъдебното производство е започнало като преписка
на Районна прокуратура гр.Велико Търново през 2014г., като там са дадени обяснения от С.
Ф. К. и С.Д.П.-Й., след което поради повдигнат спор за компетентност, производството е
продължило в СРП. С Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за
неотклонение от 21.03.2016г. С. Ф. К. е привлечен в качеството му на обвиняем за
извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1, пр.1 от НК и спрямо него е
взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 1000лв. Протокол за разпит на
обвиняем е изготвен на 14.04.2016г., когато на С. Ф. К. е съобщено и постановлението за
привличането му като обвиняем. От платежно нареждане от 14.04.2016г. се установява
заплащането на определената гаранция в пари в размер на 1000лв. от името на С. Ф. К., но с
вносител Ф.С. К.. Производството е продължило с разпит на свидетели, част от които
извършени по делегация, изготвяне на Графическа експертиза, Съдебно-икономическа
експертиза, събирани са писмени документи, изискано и приложено е изпълнително дело.
Обвинителен акт е внесен в СРС на 11.04.2017г. и е образувано НОХД №6406/2017г.
по описа на СРС, НО, 101 състав. С Разпореждане от 04.07.2017г. на СРС, 101 състав делото
е насрочено за разглеждане в разпоредително заседание на 09.08.2017г., в което не е даден
ход на делото поради отсъствие на адвокат И.Л.. Ход в разпоредително заседание не е даден
и на 14.12.2017г. поради изменения в НПК, касаещи разпоредителното заседание. Ход на
разпоредително заседание е даден на 01.03.2018г., като С.Д.П.-Й. е конституирана като
частен обвинител. Производството е протекло в още 7 заседания – на 16.05.2018г., в което са
разпитани по-голямата част от свидетелите, приети са експертизите и са изискани
документи от РС-Велико Търново, на 04.07.2018г., когато са разпитани останалите свидетели
и отново са изискани документи от РС-Велико Търново, на 24.10.2018г, когато е допусната
Съдебно-счетоводна експертиза, на 30.01.2019г., когато не е даден ход поради ангажираност
на друг защитник на подсъдимия, на 24.04.2019г. и 17.10.2019г., отложени поради липса на
2
изготвена ССчЕ, на 04.03.2020г., когато са дадени обяснения от С. Ф. К.. С Присъда от
04.03.2020г. по НОХД №6406/2017г. по описа на СРС, НО, 101 състав С. Ф. К. е признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Въззивна жалба срещу присъдата е
подадена единствено от частния обвинител С.Д.П.-Й. и с Решение №91 от 30.07.2021г. по
ВНОХД №24325/2021г. по описа на СГС, НО, 15 в.с. присъдата е потвърдена, т.е. влязла е в
сила на посочената дата.
Към исковата молба са представени разпечатки от публикации в бр.34 от 19.02.2015г.
и бр.173 от 11.09.2014г. на областен всекидневник „Борба“, представляващ местно издание
за гр.Велико Търново, в които се съобщава за разследване на вестника по случая.
Към исковата молба е представен Договор от 19.09.2017г., с който С. Ф. К. възлага на
Адвокатско дружество Д., А. и съдружници да го представлява по НОХД №6406/2017г. по
описа на СРС, НО, 101 състав, като е уговорено възнаграждение от 2400лв., платимо по
банков път, като е представено и извлечение от банкова сметка, удостоверяващо плащането.
Представен е и Договор от 28.01.2021г. за представителство на С. Ф. К. по жалба срещу
присъдата, отново с уговорено възнаграждение от 2400лв., платено по банков път. Видно
обаче от приложените НОХД №6406/2017г. по описа на СРС, НО, 101 състав и ВНОХД
№24325/2021г. по описа на СГС, НО, 15 в.с., двата представени към исковата молба
договори не са представени и приложени по делата.
Представени са два амбулаторни листа от 2025г., като в първия от 17.01.2025г. е
вписано, че С. Ф. К. е хипертоник от години и е на системно поддържащо лечение, а втория
от 04.03.2025г. констатира съС.ие на сърцето му, което настоящия състав не може да
коментира поради липса на специални знания. Представен е и амбулаторен лист от
22.06.2022г. с основна диагноза атрофия на зрителния нерв.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля И. К.а –
съпруга на ищеца, която заявява, че разбрала за наказателното производство от
съпруга си и от пресата, поради това, че в един местен вестник – „Янтра днес“ била
публикувана остра статия спрямо съпруга й. Посочва, че по това време съпругът й бил
строителен предприемач. След началото на наказателното производство съпругът й се
отделил в друга стая, спрял да комуникира с нея и общите им деца, не виждал
светлина в нищо и не можел да си върши работата, приключили доста приятелски
отношения заради случилото се, имало отдръпване на много приятели в следствие на
делото, делото се отразило на отношенията му с родителите, които са юристи, спрял
да комуникира с баща си. Посочва, че в следствие на обвинението не можел вече да
работи това, което правел – да бъде строителен предприемач, не виждал и как ще си
намери друга работа и заминал за чужбина. Връщал се в страната за всяко заседание
по наказателното дело, иначе рядко си идвал. Работи в чужбина и по настояще, защото
смята, че не може да си намери работа в страната дори и оправдан. Посочва, че
наказателното производство се отразило и на здравето му – преди да му повдигнат
обвиненията нямал здравословни проблеми. Сега имал проблем с очите, като лекарите
ги отдавали на стрес.
При така установените факти от значение за спора съдът приема от правна
страна следното:
Доколкото се претендира обезщетение за вреди от незаконно обвиняване в
извършване на престъпление, при което наказателното производство е приключило с
оправдателна присъда, пасивно легитимирана да отговаря по исковете е единната и
централизирана Прокуратура на Република България /т. 5 от ТР № 3 от 22.04.2005 г./, която
съгласно чл. 127 от Конституцията е органът, който привлича към наказателна отговорност
за извършени престъпления и поддържа пред съда обвинението по наказателните дела от
общ характер. В конкретния случай фактът, че ищецът е бил оправдан по повдигнатите му
обвинения, обуславя възникване на отговорност на държавата при наличие на причинна
връзка между незаконното обвинение в извършване на престъпление и причинените вреди
/т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г./. В този смисъл оправдаването не е самостоятелно основание
за присъждане на обезщетение- по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ следва да бъдат установени и
конкретните имуществени и неимуществени вреди, явяващи се пряка и непосредствена
последица от увреждането.
3
Видно от исковата молба ищецът живеел в ежедневни притеснения за съдбата си, за
семейството си и за търговската си дейност, влошило се здравословното му съС.ие, станал
потиснат и крайно раздразнителен, не можел да спи, сънувал кошмари, започнал да
получава хипертонични кризи, което наложило поС.ен прием на медикаменти, било
влошено зрението на дясното му око, като загубил част от зрителното му поле, бил
злепоставен в обществото, опозорено било доброто му име на гражданин и професионалист,
били накърнени честта и достойнството му, поради оповестяване в медиите на воденото
наказателно производство, наказателното производство за извършено престъпление при
упражняване на предприемаческата му дейност в сферата на строителството, довело до края
на развиваната търговска дейност и финансови проблеми. По-голямата част от
претендираните вреди обаче не се установяват от събраните по делото гласни доказателства
или посредством представените медицински документи. От показанията на св. К.а се
установява търпения от ищеца стрес, психическо напрежение, потиснатост и
раздразнителност. Твърдените нарушения на съня не се установяват от свидетелските
показания – св. К.а посочва, че съпругът й се преместил да спи в друга стая и се
отделил от тях, но не посочва изобщо дали съпруга й е имал безсъние и кошмари. Не
се установява и твърдяното влошаване на здравословното съС.ие на ищеца –
свидетелката посочва, че съпругът й е нямал здравословни проблеми преди да започне
наказателното производство спрямо него, но от амбулаторен лист на стр.109 от делото,
издаден на 17.01.2025г., се установява, че ищеца сам е съобщил, при снемане на
анамнеза, че е хипертоник от години и е на системно поддържащо лечение. От
представените медицински документи не се установява настъпване на хипертонични
кризи по време на наказателното производство, не се установява и зрителните
нарушения на ищеца да са се появили именно по време на провеждане на
наказателното производство, нито то да е допринесло за тях. От показанията на
свидетелката се установява, че приятелите на съпруга й са се отдръпнали от него,
което до някаква степен може да се приеме, че е в следствие на нарушаване на доброто
му име, не се установяват обаче другите сочени репутационни вреди. В исковата молба
се твърди, че случая е бил медийно отразен, поради което са нанесени значителни
вреди на ищеца. По делото обаче се представя статия във вестник Борба, която е
областен всекидневник във Велико Търново, публикувана на 11.09.2014г., т.е. преди на
ищеца изобщо да е повдигнато обвинение, като в статията се сочи, че е резултат от
журналистическо проучване на медията. Доколкото причина за започване на
разследването не е наказателното производство, то ответника не носи отговорност за
вредите, които тази статия би могло да нанесе на ищеца. Не се установяват публикации
за които отговорност да носи ответника. Доказва се обстоятелството, че дейността на
ищеца като строителен предприемач е преустановена след образуване на ДП, но видно
от съобщение на баща му по досъдебно производство №2273МИП №15021/2015 г. по
описа на 03 РУ – СДВР, пр. пр. №55674/2014 г. /впоследствие преобразувана в пр.пр.
№HCH 40/2017г./ по описа на Софийската районна прокуратура, С. Ф. К. е заминал да
работи в чужбина още в началото на воденото ДП, т.е. вредите следва да са търпени в
непродължителен период от време. От показанията на свидетелката е видно, че С. Ф. К.
не се връща да работи в България дори няколко години след края на наказателното
производство. Семейството му живее в България, но въпреки това К. се връща много рядко,
по думите на съпругата му. Видно е, че живота на ищеца е уреден по различен начин, от
този преди началото на досъдебното производство, но С. К. не желае промЯ.та му, поради
което продължаващия различен начин на живот, не може да доведе до вреди, които да се
вменят в тежест на ответника.
От досъдебното производство е видно, че няма чести действия с участието на ищеца
– дал е показания в качеството си на свидетел, повдигнато му е обвинение и са му предявени
материалите. Досъдебното производство е продължило от 22.01.2015г., когато е
образувано именно срещу ищеца до 11.04.2017г., когато е внесен обвинителен акт, или
производството в досъдебна фаза е протекло за 2 години, 2 месеца и 20дни, която
продължителност е значителна, но тази продължителност в част се дължи на това, че е
следвало да се извършват действия по разследването по делегация в гр.Велико Търново.
4
Наказателното производство в съдебна фаза е протекло в общо 10 заседания, като ищеца се е
явил на всички, но в 2 от тях не е даден ход на производството поради неявяване на
защитници на С. К., поради което следва да се приеме, че явяването на ищеца е било нужно
в 8 заседания, поради което може да се приеме, че до известна степен са създадени
затруднения за С. К..
С оглед на това съдът счита, за доказана исковата претенция по основание, а
обстоятелството, че част от вредите не са установени следва да се отрази единствено на
размера на дължимото обезщетение.
Относно определянето на размера на обезщетението трябва да се вземат под
внимание ред обстоятелства. Съгласно чл. 52 ЗЗД при предявен иск за неимуществени вреди,
съдът следва да определи размера на обезщетението по справедливост. В този случай
съдебната практика е наложила няколко обективни критерия, съгласно които да се определи
точният размер на обезщетението. На първо място това е тежестта на обвинението,
продължителността на наказателното производство, получило ли е производството
обществен отзвук, вземането на мярка за неотклонение.
Съгласно решение № 123/23.6.2013 г. по гр.дело № 254/14 г. на ВКС, Трето ГО,
моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да
съответства на необходимото за преодоляването им, и че не е пряка проява на
справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение
по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди, като се обсъдят всички
наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи по-нисък размер на обезщетение. При
определяне на дължимото обезщетение следва да се държи сметка и за обществените
представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено-икономически условия
на живот.
По отношение на обстоятелствата, свързани с тежестта на повдигнатото обвинение,
настоящия състав констатира, че на С. Ф. К. е било повдигнато обвинение в извършване на
престъпление по чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1, пр.1 от НК, предвиждащо наказание
лишаване от свобода от една до осем години, което по смисъла на чл.93, т.7 от НК,
представлява тежко престъпление. От представените материали от ДП и делата от съдебната
фаза на наказателното производство, се установява, че наказателното преследване е
осъществено в периода от 21.03.2016г., когато е повдигнато обвинение на ищеца до
30.07.2021г., когато оправдателната присъда е влязла в сила или за период от 5 години, 4
месеца и 9 дни. На лице е значителна продължителност, която се дължи в известна степен на
обстоятелството, че се е наложило извършване на действия по разследването по делегация,
не е даден ход на две съдебни заседания поради неявяване на защитник на подсъдимия,
имало е обективно забавяне – поради законодателни промени, поради неизготвяне на
експертиза в продължение на 3 заседания, нужда от получаване на документи от друг
съдебен район. Обстоятелството, че ищецът е следвало да пътува от друга държава, за да
участва в голям на брой заседания следва да се отрази на размера на обезщетението, като го
завиши, доколкото се касае за значителна ангажираност и засягане на ежедневието му.
По отношение на С. Ф. К. е била взета мярка за неотклонение „гаранция в пари“ в
размер на 1000лв., като няма доказателства заплащането й да е създало затруднения.
Ищецът не е осъждан към момента на повдигане на обвинение, като в тези случаи
практиката приема, че наказателното преследване се отразява в по-голяма на лице, което не
е имало досег с наказателно производство, в сравнение с лице, което е запознато с това по
какъв начин протича наказателното производство.
С оглед отражението на извършеното спрямо ищеца наказателно преследване и вида
на установените неимуществени вреди -доказани в хода на настоящото производство и
социално - икономическият стандарт в страната по време на провеждане на наказателното
производство, съдът намира, че справедливият размер на обезщетение е 10000лв., в който
размер следва да бъде уважена исковата претенция и отхвърлена за разликата до 100 000лв.
като неоснователна.
Съгласно т.4 от ТР №3/2005год. на ОСГК на ВКС отговорността на държавата за
вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в
сила на оправдателната присъда, съответно това е и началният момент на забавата. От
5
страна на ищецът се претендира заплащане на законна лихва върху сумата, считано от
30.07.2021г., която му се следва. От страна на ответника е направено възражение за изтекла
3 годишна погасителна давност за претенцията за лихва, което се явява основателно.
Ответникът е изпаднал в забава на 30.07.2021г., а исковата молба е подадена на 09.07.2025г.,
т.е всички вземания за лихва възникнали преди 09.07.2022г. са погасени по давност. Лихва
следва да се присъди считано от 09.07.2022г.
По претенциите за имуществени вреди:
В практиката е прието, че се дължи обезщетение за имуществени вреди като
пропуснати ползи от законна лихва върху сумата, внесена като парична гаранция в
производство по незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което лицето е
оправдано или наказателното производство е прекратено, за периода на задържането на
гаранцията от датата на внасянето й до датата на освобождаването й. В случая взетата
спрямо ищеца мярката за неотклонение "парична гаранция" се явява незаконна, поради
влизане в сила на оправдателна присъда и задържането на внесената въз основа на нея сума
е без правно основание. През периода на нейното задържане ищецът е бил в невъзможност
да я използва за задоволяване на свои нужди и да реализира доход от нея, поради което
същият е пропуснал да реализира полза, което представлява имуществена вреда, подлежаща
на обезщетяване. Вредата обаче винаги настъпва за лицето, което се е лишило от средствата,
което е внесло собствени средства за гаранция или накар и да са внесени от трето лице, това
разпоредително действие е на основание някаква договореност. В случая от платежно
нареждане от 14.04.2016г. се установява заплащането на определената гаранция в пари в
размер на 1000лв. от името на С. Ф. К., но с вносител Ф.С. К.. Не са представени никакви
доказателства, че средствата заплатени от Ф.С. К. са собственост на ищеца или, че са
внесени на някакво правно основание – в следствие на съглашение между вносител и лице,
в чиято полза се извършва плащането. Установяването, че сумата от 1000лв. е излязла от
патримониума на С. Ф. К. и вредата настъпва именно за него, е изцяло в доказателствена
тежест на ищеца. От последния обаче не са представени доказателства за установяване на
увредата и предявения иск следва да се отхвърли.
Претендира се и нанасяне на имуществена вреда в размер на 4800лв. за заплатени
адвокатски възнаграждения. По делото са представени Договор от 19.09.2017г., с който С. Ф.
К. възлага на Адвокатско дружество Д., А. и съдружници да го представлява по НОХД
№6406/2017г. по описа на СРС, НО, 101 състав, като е уговорено възнаграждение от 2400лв.,
платимо по банков път, като е представено и извлечение от банкова сметка, удостоверяващо
плащането и Договор от 28.01.2021г. за представителство на С. Ф. К. по жалба срещу
присъдата, отново с уговорено възнаграждение от 2400лв., платено по банков път.
Последователна и непротиворечива е практиката на ВКС, съгласно която липсата на
процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в наказателния процес от
лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия, обуславя извод, че направените
разходи от него в хода на наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда
или с прекратяване на същото, представляват имуществена вреда, за която държавата му
дължи обезщетение с оглед нормата на чл. 4 от ЗОДОВ / решение № 843/23.12.2009 г. по гр.
д. № 5235/2008 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 126/10.05.2010 г. по гр. д. № 55/2009 г. на ІV
ГО на ВКС, решение № 433/23.06.2010 г. по гр. д. № 563/2009 г., ВКС, ІV г. о. и др. /.
Видно от приложените наказателни дела, в рамките на производството са
представени единствено пълномощни, но не и договори за правна помощ, удостоверяващи
уговаряне и заплащане на възнаграждение. Двата договора за правна помощ, ведно с
доказателства за заплащане на сумите, уговорени в тях, са представени едва с настоящата
искова молба. Адвокатско възнаграждение в наказателното производство не се присъжда,
тъй като такава отговорност не е изрично уредена в НПК, поради това е разбираемо
непредставяне договор за правна помощ в наказателното производство. Поради това и за
тези разноски може да се претендира обезщетение по реда на ЗОДОВ ако се установи, че
действително са направени във връзка с воденото наказателно производство. Двата договора
– от 19.09.2017г. и от 28.01.2021г. нямат достоверна дата поради това, че не са представени
по някое от двете дела в съдебната фаза на наказателния процес, но това дали са сключени
именно на посочените дати може да се установи и посредством други доказателства. По
делото е представена фактура от 16.10.2017г. за същата сума, като тази, уговорена в Договор
6
от 19.09.2017г., като получател е записан С. Ф. К., а като наименование на услугата НОХД
№6406/2017г. по описа на СРС, НО, 101 състав и отбелязан договор 3937, който именно е
номера на Договор от 19.09.2017г. Представено е извлечение от банкова сметка на
адвокатското дружество, от което е видно, че С. Ф. К. е превел сума в размер на 2400лв. на
16.10.2017г., с основание Договор от 19.09.2017г. Съвкупността на представените документи
установява, че сумата от 2400лв. е заплатена именно за адвокатско възнаграждение за
представителство по НОХД №6406/2017г. по описа на СРС, НО, 101 състав и представлява
имуществена вреда, подлежаща на обезщетяване. Същото важи и за Договор от 28.01.2021г.
– за представителство по жалба срещу присъдата. Отново е представена фактура от
22.02.2021г. за сумата, посочена в договора, като основание е посочено именно жалба срещу
присъдата и номер на договора, както и извлечение от банкова сметка, удостоверяващо
заплащане на сума в размер на 2400лв. от С. Ф. К. въз основа на Договор от 28.01.2021г. за
защита пред СГС.
От страна на ответника е направено възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение, което следва да се разгледа. Видно от чл.13, ал.1, т.3 от Наредба
№ 1/09.01.2004 г. възнагражденията за адвокатска работа, в редакцията й към датата на
договор от 19.09.2017г. е предвидено минимално възнаграждение при представителство по
наказателно дело при повдигнато обвинение, за което се предвижда наказание до 10 години
/в случая е до 8 години/ в размер на 800лв. към този период в Наредбата е липсвала
разпоредба, която да предвижда допълнително възнаграждение при повече от 2 проведени
заседания, но настоящия състав намира, че следва да се приложи по аналогия разпоредбата
на чл.14, ал.1 от наредбата, предвиждаща към периода на сключване на договора,
възнаграждение в размер на 100лв. на ден при заседания, продължили повече от един ден. В
случая производството пред СРС е протекло в 8 заседания с явяване на защитници в
изпълнение на договора, т.е. към сумата от 800лв. следва да се добави сума в размер на
600лв. или се дължи възнаграждение от 1400лв. или 1680лв. с ДДС, до който размер следва
да се присъди възнаграждението за първа инстанция. За въззивното производство се дължат
1000лв. или 1200лв. с ДДС, съгласно редакцията на разпоредбата към 28.01.2021г., поради
което предявения иск следва да се уважи общо за сума в размер на 2880лв.
В полза на ищеца съразмерно с уважената част от претенцията, на основание чл.78,
ал.1 ГПК следва да се присъдят и сторените по делото разноски в размер на 10 лв. за
заплатена държавна такса. Поискано е и присъждане на адвокатско възнаграждение в размер
на 1800лв., но от страна на ответника е направено възражение с правно основание чл.78,
ал.5 ГПК, което следва да се разгледа преди определяне на размер на тези разноски.
С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1
ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. възнагражденията за адвокатска работа не
са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга,
вкл. когато се касае за заварени договори, като не обвързват съда и при определяне на
размер на адвокатско възнаграждение. В практиката на ВКС, се налага схващането, че
минималните размери по Наредба №1 са ориентировъчни за установените в страната
пазарни измерители на размера на възнаграждението, като не е задължително дословното
съобразяване с приетия минимален размер, но възнаграждението следва да се определя
съобразно критериите на Наредбата, т.е. и при съобразяване на цената на исковете.
Минималния размер на възнаграждението съгласно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. е в размер 8857,79лв., поради което възнаграждението не се явява прекомерно. С
оглед на уважената част от претенциите, следва да се присъди в размер на 220,39лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София,
бул.”Витоша”№2 да заплати на С. Ф. К., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София,
ул. „********“ №4А, чрез адвокат Я. Д., на осн.чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ сума в размер
на 10000лв. /десет хиляди лева/, обезщетение за неимуществени вреди от повдигнато
обвинение в извършване на престъпление по чл.210. ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1, пр.1 от НК, по
7
досъдебно производство №2273МИП №15021/2015 г. по описа на 03 РУ – СДВР, пр. пр.
№55674/2014 г. /впоследствие преобразувана в пр.пр. №HCH 40/2017г./ по описа на
Софийската районна прокуратура, по което ищецът е оправдан с влязла в сила Присъда от
04.03.2020г. по НОХД №6406/2017г. по описа на СРС, НО, 101 състав, потвърдена с Решение
№91 от 30.07.2021г. по ВНОХД №24325/2021г. по описа на СГС, НО, 15 в.с. и сумата от
2880лв. /две хиляда осемстотин и осемдесет лева/, представляваща обезщетение за нанесени
имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение за представителство в съдебна
фаза на наказателното производство, ведно със законната лихва върху сумите, считано от
09.07.2022г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
обезщетение за нанесени неимуществени вреди за разликата над 10000лв. до пълния
предявен размер от 100 000лв., предявения иск за присъждане на обезщетение за претърпени
от ищеца имуществени вреди - пропуснати ползи от неизползването на сумата от 1000 лева,
заплатена като парична гаранция, в периода от 21.04.2016г. до 11.03.2020г. в размер на
394.74 лева и иск за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени
вреди – заплатени адвокатски възнаграждения по делата в съдебна фаза за сумата над
присъдения размер от 2880лв. до пълния претендиран размер от 4800лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес гр.София,
бул.”Витоша”№2, да заплати на С. Ф. К., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София,
ул. „********“ №4А, чрез адвокат Я. Д. съдебно-деловодни разноски в размер на 230,39лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8