РЕШЕНИЕ
№ 94
гр.Русе, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, в публично заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
|
|
|
при секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с участието на
прокурора РАДОСЛАВ ГРАДЕВ, като разгледа докладваното от съдия АГУШ
КАН дело № 58 по описа за 2022 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е касационно по чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за
административните нарушения и наказания), във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Р.Р.К. ***, срещу
решение № 44/21.01.2022год. на Районен съд гр.Русе, постановено по НАХД № 1725/2021г.
по описа на съда. С решението е изменено наказателно постановление (НП) № 38-0002123
от 30.07.2021г., издадено от директора на РД „Автомобилна администрация“ Русе
към Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация”(ИА „АА”) гр. София, с
което на Р.К., в качеството му на водач на ППС, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.
2 от Закон за движени по пътищата, вр. с чл.6, ал.1, т.3, б. „а“ от Наредба № 11 от 3.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки пътни превозни средства, като размерът на глобата е намален на 1500 лева.
В жалбата са изложени оплаквания, свързани с
искането за отмяна решението на въззивния
съд, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати
съществени
процесуални нарушения, както и явна неспарведливост на наложеното наказание, касационни
основания, регламентирани в чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Касаторът оспорва и
факта на извършеното нарушение, вменено му в качеството на водач на ППС, като
счита, че този вид нарушения се доказват след извършени специални измервания с
техническо средство, както изисква Наредбата.
Иска се отмяна на оспореното решение и съответно отмяна на наказателното
постановление. Претендират се направените разноски.
Ответникът по касационната жалба изразява писмено становище за
неоснователност на жалбата.
Представителят на РОП дава заключение за неоснователност на жалбата и прави
искане да се остави в сила оспорения съдебен акт.
Съдът, след като обсъди касационните основания в жалбата, становищата на
страните, събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно
чл. 218 АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и
производството, поради което е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С решението, предмет на касационната
проверка, Районен съд Русе е изменил наказателно постановление № 38-0002123 от 30.07.2021г.,
издадено от директора на РД „Автомобилна администрация“ Русе. Със санкционния
акт на Р.К., в качеството му на водач на ППС е наложено административно
наказание „глоба“ в размер - 3 000 лева, което РРС е намалил на 1500 лева.
На 24.06.2021г. касационният жалбоподател
управлявал т.а. „Даф“, категория N 3, с ДК № А 6371 МХ и прикачено към него
полуремарке, категория О4 с ДК № А 2509 ЕМ, като извършвал превоз на товар –царевица
от с.Ресен, обл.В.Търново за гр.Русе. В района на КПП „Хижа Приста“ бил спрян
за проверка от служители на РД „АА“ Русе, с оглед извършване на проверка за
спазване на ЗАПр и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане.
В хода на проверката проверяващите констатирани че ППС-то е с надвишения на
нормите на Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или
тежки пътни превозни средства, с маса, надвишаваща с 5т. и 660 кг
допустимата такава, разписана в чл.6, ал.1, т.3, б. „а“ от Наредбата, а именно
до 40 т. Този тонаж квалифицирал ППС като извънгабаритно.
В такива случаи, за да е допустимо движението на ППС по републиканската
пътна мрежа, е необходимо издаването на специално разрешение по реда и
условията, посочени в ЗП/ЗДвП и Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Липсата на разрешение
представлява административно нарушение на разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, според
която норма движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат „с
размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не
представляват опасност за участниците в движението“. Поради това на водача на ППС бил съставен и АУАН № 291656 от 24.06.2021г.
Въз основа на този акт, подписан без възражения от приетото за нарушител лице,
е издадено и процесното НП.
РРС, въз основа на така установените
релевантни факти, след обстоен анализ
на събраните по делото писмени и гласни доказателства, заключение на СТЕ, и на
приложимите в случая правни норми, направил правните изводи, че НП е законосъобразно, но не
и по отношение размера на наказанието. Развил е мотиви, че АНО е наложил глоба
в максималния размер - 3 000 лева, което не съответства на критериите на
чл.27 от ЗАНН, като е съобразил данните относно имотното състояние на
нарушителя, че нарушението е извършено за първи път, както и размера на
претоварването, е изменил размера на административно наказание „глоба“ от 3000
лева на 1500 лева.
С касационната жалба се оспорва факта на извършеното нарушение, досежно начина
на установяване от страна на длъжностните лица на тонажа на ППС-то, управлявано
от касатора.
Касационна инстанция изцяло споделя мотивите,
изложени в решението досежно факта на извършеното нарушение, личността на
нарушителя, и необходимостта от наказание за това поведение на водача.
АС - Русе, на основание нормата на чл.221,
ал.2, изр. 2-ро от АПК, препраща към изложените
във въззивното решение мотиви на Районен съд Русе относно доказаността на деянието
на Р.К., управляващ ППС, извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредба
№ 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства, и представляващо административно нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, наказуемо по реда на чл.177, ал.3, т.1 от с.з.
По отношение на оплакванията в касационната
жалба:
Водачът К. осъществява движение на тежко ППС,
без разрешение, издадено от администрацията, управляваща пътя - АПИ. Това е и
фактическия състав на нарушението, което регламентира разпоредбата на чл.139,
ал.1, т.2 от ЗДвП. Аналогична норма има и в чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от Закон
за пътищата. Деянието на водача на ППС, който се е движел по пътищата, отворени
за ползване, управлявайки ППС с натоварване надвишаващо с 5660 кг допустимата
такава, безспорно нарушава разпоредбата на ЗДвП. При такова натоварване е било
необходимо движението да се извършва след издадено разрешително.
По отношение на възражението за начина на
установяване от страна на длъжностните лица от РД АА – Русе на тонажа на
ППС-то, управлявано от касационния жалбоподател:
Писменият документ, въз основа на който контролният орган е приел, че
пътното превозно средство е с тегло от 45660 кг е частен, изходящ от трето лице
и при извършване на проверката нарушителят не е оспорил верността му и не е
поискал претегляне на пътното превозно средство.
Липсва задължително изискване да се установи теглото на ППС с измервателно
средство, особено при проверки по ЗДвП.
В случая е налице неприложимост на разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г.
По изложените съображения възражението за нарушение на чл. 35, ал. 3 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. е неоснователно.
Едно административно нарушение, извършено от
физическо лице, за да е наказуемо, е необходимо да нарушава установения ред на
държавното управление, да е извършено виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред.
От изложеното следва правният извод, че
нарушението е безспорно установено, доказано и за него правилно е ангажирана
административно-наказателната отговорност на водача на ППС-то.
Правилно е и решението на РРС, с което е изменено
наказателно постановление № 38-0002123 от 30.07.2021г., като размерът на наложеното
на касатора административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 лева е определен
на 1500 лева. Не са налице основания за намаляване на санкцията към нейния
минимален размер. Съдебният акт не страда от сочените от касатора пороци и
следва да бъде оставен в сила.
Предвид изложено, Административен съд Русе
намира оспореното решение за допустимо, валидно и постановено в съответствие
със закона, поради което следва да се остави в сила.
Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 44/21.01.2022
година, постановено по НАХД № 1725/2021г. по описа на РРС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: