№ 902
гр. Пловдив, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. Стоянов
Иван Г. Йорданов
при участието на секретаря А.инка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20255300501570 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от А. А. А., ЕГН: **********, от с.
Х.Д., обл. Пловдив, ул. ***, чрез пълномощника по делото адвокат Ш., против
Решение с рег. № 123 от 28.03.2025 г., постановено по гр. д.№ 1065/2024 г. по описа на
РС-Карлово, с което е отхвърлен предявения от въззивника против Б. Е. И., ЕГН:
**********, с адрес: с. Х.Д., обл. Пловдив, ул. *** иск, с който се иска да бъде
отменен договор за дарение, извършен с Нотариален акт №40, том I, дело
№35/18.02.2019 г. по описа на нотариус С.Р. от А. А. А. в полза на Б. Е. И. на следния
недвижим имот, със запазено върху него право на пожизнено и безвъзмездно ползване,
а именно: 3/5 /три пети/ идеални части от ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА с РЗП от 80 кв. м. /осемдесет квадратни метра/, с мазе към нея с площ от 4
кв. м. /четири квадратни метра/, построена въз основа на отстъпено право на строеж
върху общински парцел – УПИ XI-450 /единадесет римско, четиристотин и петдесет/,
в кв.26 /двадесет и шести/ по устройствения план на с. Х.Д., общ. Карлово, обл.
Пловдив, одобрен със Заповед №35 от 1985 г., при граници и съседи: улица, и УПИ Х-
450, УПИ XV-435, УПИ XIV-434, УПИ XIII-433 и УПИ XII-451, поради отказ на
надарената да дава издръжка, от която дарителката се нуждае.
В жалбата са релевирани доводи за неправилност и необоснованост на
първоинстнационното решение, постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон, като се отправя искане до въззивния съд за неговата отмяна и
постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде уважена изцяло.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна Б. Е. И., ЕГН: **********, подаден чрез пълномощника й адвокат
М., с който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за
потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски.
1
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД- VII-ми възз.гр.с-в, след като провери
обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да обжалва и
срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално
допустима.
Пред Районен съд – Пловдив ищцата А. А. А. е предявила срещу Б. Е. И. иск
с правна квалификация член 227, алинея 1, буква "в" от ЗЗД за отмяна на дарение
обективирано в Нотариален акт №40, том I, дело №35/18.02.2019г. по описа на
нотариус С.Р., рег. №099 на НК и район на действие PC гр. Карлово, който акт е вписан
в Сл. вп. при КрлРС, под №76, том II, дело №263/2019 г. В исковата молба ищцата
твърди, че е пенсионерка по болест, имала множество заболявания, с водеща
диагноза: Лека умствена изостаналост, значително нарушение на поведението,
изискващо грижи и лечение, а общото й заболяване било тежка дебилност с
психомоторна забавеност. С оглед заболяванията й за нея било невъзможно да си
намери някаква работа, с дохода от която да се издържа и поема сама разходите,
необходими за нормалното й съществуване. Единствените й доходи били от пенсията,
която получавала в размер на 359.63 лв., видно от Разпореждане на НОИ от 30.06.2023
г. Също така получавала финансова подкрепа от ДСП Карлово по чл.70, т.2 от ЗХУ в
размер на 75.60 лв., видно от Заповед от 12.12.2023 г. на Директора на ДСП Карлово.
Поради заболяванията си ищцата трудно се обслужвала сама. От една страна, не
можела да поеме с пенсията си всички най-необходими разходи за нормален живот, за
ток, вода, отопление, храна и лекарства, които приемала ежедневно. От друга страна,
невъзможността да се обслужва изцяло сама налагало да търси чужда помощ, а такава
без заплащане нямало кой да й окаже. Многократно през последната година молила
ответницата, с която живеели в една къща, да й оказва ежедневно съдействие и помощ
за нормалното й обслужване, но такова й било отказвано от нея. С оглед на това,
ищцата, виждайки, че с всеки изминал ден все повече се нуждае от чужда помощ,
помолила единия си племенник А.Ц. да поеме ангажимент да я гледа и обслужва.
Същият се отзовал на тази молба и належаща нужда и я настанил да живее в дома му в
същото село, като полагал ежедневни грижи за ищцата от няколко месеца. Ищцата
твърди, че през последната година многократно устно искала помощ и съдействие от
ответницата, от които се нуждаела за нормалното си съществуване. Заявила й, че ако
не й предостави нужното съдействие и грижи, то да й заплаща сумата от 300 лв.
ежемесечно, чрез които средства да поеме разходите по нормалното си съществуване,
за отопление, храна, за наемане на жена да я гледа и да може да взема част от
лекарствата. Ответницата категорично заявявала, че няма да я гледа, нито да дава
някаква издръжка и да се оправяла сама. Освен това тя и семейството й гонели ищцата
от стаята в която живеела, за да не им пречи. И до момента те не й били давали
никаква парична сума вместо гледане. Имали неколкократно и разговори, в които
ищцата ги предупреждавала, че щом така постъпват, щяла да се принуди да развали
дарението, което й била направила. Ответницата отговаряла, че няма как да го
развали, защото тя имала пари и връзки и нямало да успее. Тя работела и реализирала
добри доходи.
2
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата Б. Е. И. е подала писмен отговор, с
който оспорва иска. Не оспорва обстоятелството, че с Нотариален акт №40, том I, дело
№35/18.02.2019г. по описа на нотариус С.Р., ищцата й дарила описания в исковата
молба имот, като си запазила върху него правото на пожизнено и безвъзмездно
ползване. Оспорва всички останали обстоятелства изложени в исковата молба. Твърди,
че въпреки, че договорът за дарение не я обвързва да полага лични грижи за ищцата –
нейна леля, тя се отзовала на нейна покана за съвместно обитаване на жилището.
Няколко години преди прехвърлянето на имота, заедно с мъжа си заживели в
жилището на леля й, за да й помагат в домакинството. В знак на благодарност през
2019 г. същата решила да й дари собствените си идеални части от имота. Ответницата
продължила да участва активно в домакинските задължения, като чистела, готвела,
пазарувала и пр. Със свои средства плащала данъка за имота, купувала необходимите
за ищцата лекарства и храна, всеки месец заплащала и разходите за консумирана ел.
енергия и вода. Твърди, че в началото на 2024 г. ищцата претърпяла операция на
ръката. Ответницата и мъжът й я завели до болницата в Пловдив, помагала в
цялостното й обгрижване, както и закупувала нужните лекарства. С дарителката се
разбирали много добре, но вероятно под влияние на други хора отношението й към
ответницата коренно се променило. Започнала да я обвинява, че й била откраднала
определена сума пари, отказвала услугите и грижите, които продължавала да й
предлага. Пред всички техни познати започнала да говори, че ще направи всичко
възможно, за да я изгони от жилището. Нито един път през периода на съвместното им
съжителство ответницата не била разбрала, че ищцата има нужда от допълнителни
средства за издръжка, нито същата била поискала от нея допълнително такава. Не й
била отправяла и писмена покана. За нужда от издръжка научила едва с получаването
на исковата молба. Оспорва твърдението, че за ищцата е налице трайна нужда от
издръжка. Месечните доходи, които получавала заедно с мъжа си, били в размер по-
нисък от този на ищцата, като ежемесечно ответницата правела разходи за отопление,
телефон, храна и др. Имала три малолетни деца, за които полагала грижи. Най-
малкото дете – Т., роден на 16.04.2022 г., имал здравословни проблеми, които налагали
консултация с детски невролог, но поради липса на средства не можели да го заведат
до Пловдив. И трите им деца били малки и постоянно боледували, поради което
разходите за лекарства били значителни. С мъжа й били безработни, а предвид липсата
на образование не можели да си намерят постоянна работа. Средствата, с които се
издържало петчленното им семейство били единствено помощите отпуснати им от
ДСП Карлово, възлизащи на общо на 820 лв. месечно. Ответницата твърди, че не
притежава никакви недвижими имоти, от които да може да реализира доходи.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията
си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо.
Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде
проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при
служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни
норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната
част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си
проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е
длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно
задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Решението е и правилно.
3
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани с въззивната жалба, твърденията и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, а и това се установява от приетия като писмено
доказателства Нотариален акт №40, том I, дело №35/18.02.2019 г. по описа на нотариус
С.Р., че А. А. -ищца е дарила на Б. И. – ответницата, която е племенница на ищцата,
следния недвижим имот: 3/5 /три пети/ идеални части от ДВУЕТАЖНА МАСИВНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА с РЗП от 80 кв. м. /осемдесет квадратни метра/, с мазе към нея с
площ от 4 кв. м. /четири квадратни метра/, построена въз основа на отстъпено право на
строеж върху общински парцел – УПИ XI-450 /единадесет римско, четиристотин и
петдесет/, в кв.26 /двадесет и шести/ по устройствения план на с. Х.Д., общ. Карлово,
обл. Пловдив, одобрен със Заповед №35 от 1985 г., при граници и съседи: улица, и
УПИ Х-450, УПИ XV-435, УПИ XIV-434, УПИ XIII-433 и УПИ XII-451, като А. А. си
е запазила правото на пожизнено и безвъзмездно право на имота.
Видно от Удостоверение изх. № 66040003276/18.07.2024 г. на Отдел „МДТ“
при Община Карлово данъчната оценка на процесния имот е общо 1515.70 лева, а на
притежаваната от ответницата идеална част – 23.94 лева.
От приетите писмени доказателства- Експертно решение №2048 от
117/01.07.2013 г. на Специализирана ТЕЛК „Психиатрична“ Пловдив, се установява,
че ищцата има множество заболявания, с водеща диагноза: Лека умствена
изостаналост, значително нарушение на поведението, изискващо грижи и лечение, а
общото й заболяване е: Тежка дебилност с психомоторна забавеност.
От приложените към делото Разпореждане №15231105441/30.06.2023 г. на ТП
на НОИ – Пловдив, Заповед №ЗХУ-ИО-/ДРВ-К71528/ФП/12.12.2023 г. на Директор
ДСП – Карлово и Индивидуална оценка относно потребностите на А. А. А. се
установява, че ищцата е пенсионер по болест. Отпусната й е пенсия в размер на 359.63
лева, като получава и финансова подкрепа от ДСП Карлово по чл.70, т.2 от ЗХУ в
размер на 75.60 лева, като считано от 30.06.2024 г. пенсията на ищцата е увеличена на
399.19 лева.
Видно от приетите три броя удостоверения за раждане ответницата е майка
на три малолетни деца – Т. Д.Б., на 3 г., Ф.Д. Б., на 8 г. и Д. Д.Б., на 10 г. Баща на
децата е Д.Й.Б.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че две от децата
на ответницата – Д. и Ф. са ученици в ОУ „***“ - с. Х.Д., през учебната 2024/2025 г.,
като редовно посещават учебните занятия. Освен това децата на ответницата
периодично се нуждаят от лечение и страдат от простудни и респираторни
заболявания, характерни за възрастта им. По-усложнено е здравословното състояние
на най-малкото дете – Т., на когото е поставена основна диагноза Миопатия,
неуточнена; Вроден ларингеален стридор. Консултиран е с детски невролог и ортопед
и е насочен за диагностично уточняване и планова хоспитализация в детска клиника.
От удостоверение изх. №ЗСПД/Д-РВ-К/5487 от 04.11.2024 г. на ДСП Карлово
е видно, че за периода м. октомври 2023 г. – м. октомври 2024 г., включително, на
ответницата са изплатени помощи и добавки по чл.10а, ал.1 и чл.7, ал.1 от ЗСПД и
чл.9 от ППЗСП в размер на общо 10838.22 лева или средно по 833.70 лева на месец.
Със Заповед №Д_РВ_К-Л-11/15.01.2025 г. на Директора на ДСП Карлово Д.Й.Б.е
лишен от подпомагане за периода от 01.11.2024 г. до 31.10.2025 г., поради това, че е
започнал работа от 02.10.2024 г., без да уведоми за настъпилата промяна в
4
обстоятелствата, при които му е била отпусната социална помощ. От представената
Служебна бележка изх. №60-06-05/02.12.2024 г. на Агенция по заетостта, Дирекция
„Бюро по труда“ – гр. Карлово се установява, че от 19.11.2024 г. Д.Й.Б.е регистриран
като безработен.
От заключението на съдебно -икономическата експертиза, което настоящата
съдебна инстанция кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено, се
установява, че месечните доходи на ищцата А. А. А. са в размер на 474.79 лева и се
формират от индивидуалната й месечна пенсия – 399.19 лв. и изплащаните
помощи/добавки от ДСП Карлово в размер на 75.60 лв. Вещото лице М. посочва, че
общият разход за А. А. А. месечно е в размер на 583.63 лева, по групи, както следва:
храна – 293.82 лв.; облекло и обувки – 7.20 лв.; жилища, вода. електроенергия и горива
– 107.13 лв.; жилищно обзавеждане и поддържане на дома –10.92 лв.; здравеопазване –
91.49 лв.; транспорт – 15.22 лв.; съобщения – 8.04 лв.; разнообразни стоки и услуги –
27.53 лв.; потребителски общ разход – 561.34 лв.; данъци – 5.67 лв.; други разходи –
16.62 лв.
По делото са разпитани свидетелите А.А.Ц. и Б.А.А.. От показанията на св.
А.Ц. се установява, че е племенник на ищцата и братовчед на ответницата. Живеел в с.
Х.Д. на ул. „20-та“ №25. От м. февруари 2025 г. в дома му заживяла и неговата леля –
ищцата А. А.. Дотогава тя живеела заедно с Б., в къща, която ищцата й дарила.
Въпреки този жест, ответницата не се грижела за нея, макар, че била длъжна. Тя й
мъжът й захвърлили ищцата в една стая, където било студено, имало едно легло и един
телевизор с обикновена телевизия. В същото време Б. и мъжът й живеели охолно,
имали „плазма и музики“. Когато се срещали, А. често се оплаквала на свидетеля, че
не се грижат за нея. Не само това, ами дори я биели, което се виждало и от белезите по
нея в някои от случаите. При последния такъв случай А. потърсила свидетеля и го
помолила да живее при него. Казала, че пак са я били, рамото й било посинено, имало
кръв. Свидетелят говорил с Б., която му заявила, че леля й не я слушала и затова я
набили. Казала му да си я взима, че не й трябвала. Оттогава ищцата заживяла при него
и той изцяло поел грижите за леля си – осигурявал й всичко необходимо, водел я по
лекари, когато се налагало, купил й слухов апарат. Доходите на ищцата или само от
получаваната пенсия – около 400 лева, а имала немалко здравословни проблеми. В
същото време Б. и мъжът й разполагали с достатъчно средства. Преди време
последният работел в „Аркомат“, а след това в Съвета. През лятото берял боровинки,
от което на ден се изкарвали по 500 лева. Свидетелят знаел, защото също ходел за
боровинки, ардъч, хвойна, шипки. За 2-3 месеца през лятото се изкарвали 10 – 15 000
лева. Имало случай, при който мъжът на Б. изкарал палет със злато и дал на свидетеля
златен пръстен, за да го остави в заложна къща и да си поправи колата.
Според свидетеля Б.А., който е племенник на ищцата и братовчед на
ответницата и живеел в къща в с. Х.Д. заедно с брат си, майка си, ответницата Б. И. и
нейното семейство, до пролетта на 2024 г. там живеела и леля му А., но тя решила да
се изнесе. Това жилище било на бабата и дядото на свидетеля – Ф. и А., които били
5
отгледали Б.. Тяхната воля била поне половината от имота да остане за нея и тя да си
остане там. Това го знаели всички в семейството. Тъй като била още малка, те
прехвърлили собствеността на леля й А., а след смъртта им ищцата изпълнила волята
им и дарила своите идеални части на Б.. Тя от своя страна се задължила да я гледа и да
се грижи за нея. Ответницата правела всичко по силите си леля й да е обгрижена –
осигурена и била прехраната, имала своя стая, обзаведена с всичко необходимо,
телевизия, интернет и пр. Можела свободно да ползва и останалата част от жилището,
понякога дори отивала да спи при Б.. Случвало се двете да се карат, но за дребни неща
и това било съвсем нормално. Свидетелят не бил присъствал, нито бил разбрал някога
Б. или мъжът й да се били ищцата. Тя самата също не се била оплаквала от подобно
нещо. Всъщност, ако не бил мъжът на Б., положението на ищцата щяло да бъде много
по-тежко. Той 2-3 пъти излизал в чужбина да работи и всички средства, което
изкарвал, ги влагал в дома им и затова условията там били добри за всички,
включително и за ищцата. Тя сама решила да си тръгне, никой не я бил гонил. Носели
се слухове, че зад всичко стоял А.Ц., който я взел при себе си и плащал разходите по
делото. Целта била ищцата да си върне дела в имота, да го продаде и да му даде
парите. Той се нуждаел от средства, защото имал деца, на които бил осъден да плаща
издръжка, а А. щял да живее при него и на нея пари не й трябвали. Тя, както и Б.
винаги си били живели в къщата, която ищцата решила да напусне. Заедно празнували
празници, никога не била изолирана или гонена. Дори предния ден ищцата влезнала в
двора, видяла се с Б. и никой нищо не й казал. Б. и мъжът й Д. живеели добре,
жилището им било обзаведено. В момента Д. не работел. През лятото се занимавал с
кърска работа, за да спестят и да имат за зимата. Той, както и свидетелят ходели да
берат боровинки, рози, шипки и други плодове. Всеки изкарвал различно, според това
колко успявал да набере. Свидетелят можел да набере на ден не повече от 15-20 кг.
ардъч, който се изкупувал на 3.80 лв/кг. или 20-25 кг. боровинки, които били по 5 лв/кг.
Имало берачи, които можели да наберат до 35 кг. боровинки.
Съдът не кредитира свидетелките показания на свидетеля А.Ц. относно
фактите, че ответницата не е полагала грижи за ищцата, отнасяла се лошо с нея,
ищцата била тормозена, че ответница и мъжа й я биели и че ответницата разполагала с
достатъчно средства, тъй като неговите показания противоречат на приетите писмени
доказателства и на показанията на свидетеля Б.А., които съдът, преценявайки ги по
реда на чл. 172 ГПК, кредитира като обективни, достоверни, правдиви, последователни
и житейски логични.
Съдът е сезиран с иск с правно основание член 227, алинея 1, буква "в" от ЗЗД
за отмяна на цитирания по-горе договор за дарение на недвижим имот, тъй като
надареният е отказал да даде издръжка на дарителя.
За основателността на предявения иск с прана квалификация по член 227,
алинея 1, буква "в" от ЗЗД, за отмяна на дарение поради недаване на издръжка от
страна на надарения в тежест на ищеца е да установи по безспорен начин
кумулативното наличие на следните предпоставки: извършено дарение в полза на
6
ответника и възникването след дарението на трайна нужда от издръжка, която е
поискана от надарения и последния да е отказал такава.
Доколкото по-горе бе посочено, че не е налице спор между страните, че
ищцата е прехвърлила на ответницата процесния имот, то първата предпоставка е
налице.
В тежест на ищцата е съобразно разпоредбата на член 154, алинея 1 от ГПК е
да установи, че след извършване на дарението трайно се е нуждаела от издръжка. В
закона липсва легална дефиниция на понятието „трайна нужда“, но съдебната
практиката приема, че тя следва да се преценява във всеки конкретен случай с оглед
личността на дарителя, неговите конкретни битови и здравословни нужди, като се
вземе предвид неговата социална среда и икономическите условия на живот.
Съобразно решение № 473 от 20.01.2012 г., постановено по гр. д. № 263/2011 г. на ВКС
– ІV ГО нуждата от издръжка по смисъла на член 227, алинея 1, буква "в" от ЗЗД се
установява при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или може да
ползва за съответните месеци и конкретна сума, която му е необходима за покриване
на специфичните му нужди. От представените по делото писмени доказателства и от
заключението на вещото лице по приетата пред първата инстанция съдебна експертиза
се установява следното: ищцата страда от лека умствена изостаналост, значително
нарушение на поведението, изискващо грижи и лечение, а общото й заболяване е:
тежка дебилност с психомоторна забавеност. Общият месечен доход на ищцата е
474,79 лв., а общия разход на ищцата е 583,63 лв. Следва да бъде отчетен и факта, че
ищцата е запазила правото на ползване върху дарения имот, тоест тя е с осигурен
подслон и не разходва средства за наем.
По начало дарението не създава задължение за дареното лице да издържа
дарителя си. Такова задължение възниква само, ако дарителят изпадне в трайна нужда,
каквато безспорно се установи по делото, и ако поиска от дарения издръжка.
Смисълът на разпоредбата е да се върне подареното, за да може дарителят да
разполага с необходимите му средства за издръжка.
Вторият елемент на фактическия състав на иска по чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД е
дарителят да е поискал издръжката, от която се нуждае. Формата на поканата е без
значение, като същата може да бъде както устна, така и писмена (Решение № 435 от
02.11.2011 г., постановено по гр. д. № 1370/2010 г. по описа на ВКС, IV г. о.). Тя, също
така, може да касае цялостно подпомагане на издръжката на дарителя или само
отделни негови нужди (за плащане на консумативи, за закупуване на лекарства –
Решение № 293 от 14.07.2011 г., постановено по гр. д. № 1302/2010 г., на ВКС, IV г. о.).
Наличието на покана се доказва с всички доказателствени средства (писмени и
гласни), като в тежест на ищеца е да установи, че е отправил покана и че същата е
достигнала до знанието на ответника. Искането на дарителя към надарения за помощ
при покриване на всички или част от потребностите, за които не разполага с
финансови средства или има нужда от гледане, по съществото си е искане за даване на
издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД. В съдебната практика, освен това се
приема, че исковата молба има и характер на покана до ответника за даване на
издръжка – така решение № 222 от 10.07.2000 г. на ІІ ГО ВКС, доколкото е осъществен
факт с правно значение в хода на висящ исков процес, който съдът е длъжен да вземе
7
предвид по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК. Ако липсва отправена покана преди
предявяване на иска, следва да се отчете, че предявеният иск с правно основание чл.
227, ал. 1, б. "в" ЗЗД съдържа искане за издръжка от надарения, което следва да се
вземе предвид съобразно изискванията на чл. 235, ал. 3 от действащия ГПК (Решение
№ 222/10.07.2000 г., по гр. д. № 1349/99 г., на II г. о.; Решение № 322/09.04.2009 г., по
гр. д. № 656/2008 г., на IV г. о.; Решение № 293/14.07.2011 г., по гр. д. № 1302/2010 г.,
на IV г. о.; Решение № 473/20.01.2012 г., по гр. д. № 263/2011 г., на IV г. о.).
Следващият елемент от динамичния фактическия състав на иска по чл. 227,
ал. 1, б. "в" ЗЗД е надареният да е отказал да дава поисканата от него издръжка. За да е
налице отказ от даване на поисканата издръжка не е необходимо същият да е изричен и
категоричен. Отказът може да се изразява и в бездействието на надарения, който
заявява, че ще предостави средства, но не ги предоставя. За установяването на отказа
са допустими всички доказателствени средства. Доколкото се касае до отрицателен
факт – неполучаване на издръжка, което е равнозначно на отказ да се даде издръжка, в
тежест на ответника е да установи, че е предоставил исканата му издръжка чрез
предоставяне ползването на дарения имот, или на друг имот, чрез заплащане на
консумативни разноски на дарителя, заплащане за лечение, даване на парични средства
или подпомагане в натура и т. н. При иск за отмяна на дарение на основание чл. 227,
ал. 1, б. "в" ЗЗД не е налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави
поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на
достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе
си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на
дарителя, каквото е задължителното разрешение, дадено в Тълкувателно решение №
1/2013 от 21.10.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГК на ВКС.
От друга страна надареният следва да разполага с необходимите средства,
които да му позволяват да дава на дарителя издръжка в такава степен, че да не постави
себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на
дарителя. Релевантно за изхода на спора е дали ответницата разполага с възможност да
дава издръжка /с какви доходи и имущество разполага, има ли задължения по закон за
издръжка на други лица, каква е необходимостта от средства за собствената му
издръжка/. Ответницата не работи, грижи се за домакинството и трите си малолетни
деца – понастоящем на 10 години, на 8 години и на 3 години. Същевременно се доказа
безспорно по делото, че малкото дете на ответницата страда от миопатия, неуточнена;
вроден ларингеален стридор. Единствените доходи на ответницата са помощи и
добавки по чл.10а, ал.1 и чл.7, ал.1 от ЗСПД и чл.9 от ППЗСП, като средно получа по
833.70 лева на месец. Бащата на трите деца е безработен, лишен от социални помощи.
С оглед така обсъдените доказателства за доходите на ответницата съдът
достигна до извод, че същата не е в състояние да предостави на ищцата /дарителка/
издръжка, от която тя трайно се нуждае, поради липса на достатъчно средства,
доколкото с даването на издръжка би поставила себе си и трите си малолетни деца, за
които е длъжна да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя.
В конкретния случай не е установена непризнателност, която да е морално
8
укоримо и която да е предпоставка за отмяна на дарението.
С оглед съвпадане на изводите на районния съд с направените по-горе от
въззивната инстанция, решението на първоинстанционния съд следва да бъде
потвърдено.
По разноските
С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция на пълномощника на
въззиваемия се дължи адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно
представителство пред настоящата инстанция, на осн. чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА, в размер
на 400 лева, платимо от жалбоподателя.
По изложените съображения, настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение с рег. № 123 от 28.03.2025 г., постановено по гр.
д.№ 1065/2024 г. по описа на РС-Карлово.
ОСЪЖДА А. А. А., ЕГН: **********, от с. Х.Д., обл. Пловдив, ул. ***, да
заплати на адвокат П. Н. М., адрес: гр. Карлово, ул. „Д. Събев“ №6 сумата от 400 лв.
(четиристотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното
производство, на основание чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд
в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9