Решение по дело №8601/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 969
Дата: 11 ноември 2021 г.
Съдия: Иван Александров Стоилов
Дело: 20211110208601
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 969
гр. София, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря Стефани М. Матoва
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20211110208601 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 522254-F537465/06.07.2020 г., издадено от началник на отдел
„Оперативни дейности“-София в ЦУ на НАП, на „******” ООД, с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Продан Таракчиев № 10, ет. 2,
представлявано от Д А П,
за това, че при извършена на 31.01.2020 г. в 17:15 часа проверка в търговски
обект по смисъла на §1 т.41 от ДР на ЗДДС – офис летище, находящ се в гр. София, ******,
стопанисван от „******” ООД, с ЕИК ******, била установена промяна в касовата
наличност в общ размер на 175, 362 лева (сумата е с положителна разлика), която
представлявала въвеждане на пари в касата, което не било отразено на фискалното
устройство в момента на извършването и с точност до минута, поради което „******” ООД
не бил изпълнил задължението си, извън случаите на продажба, да отбележи всяка промяна
на касова наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на
ФУ, чрез операциите “служебно въведени” или “служебно изведени” пари. С горното
„******” ООД нарушил чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, вр.чл. 118, ал. 4 от
ЗДДС.
Предвид горното, на основание чл. 185, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДДС, на „******”
ООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.
Постановлението е обжалвано в срок от „******” ООД, чрез процесуален
представител, който в подадената жалба моли НП да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. В жалбата и в с.з. се изтъква, че НП било антидатирано и издадено след
1
шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, тъй като между издаването и
връчването на НП била налице разлика от 11 месеца. По същество се отрича дружеството да
е осъществило посоченото в НП административно нарушение. Установените разлики в
касовата наличност не представлявало нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-
18/13.12.2006г., тъй като при доплащане за пътнически самолетен багаж, дължимо към
авиокомпанията (в случая **) не следвало да се издава фискален бон с оглед разпоредбата
на чл. 4, т. 4 от Наредба Н-18/13.12.2006г. Подробно се обяснява за практиката на „******”
ООД по събиране на плащания за продажби на самолетни билети и други услуги
(доплащане на пътнически багаж и такса обслужване) на авиокомпанията ** от името на
авиокомпанията и на база търговско споразумение между авиокомпанията ** и надземния
оператор „******” ООД. Цените на всички услуги се определяли от авиокомпанията и били
достъпни на нейния интернет сайт. Уточнява се, че превозът на пътнически багаж не можел
да се закупи като услуга отделно от самолетния билет и доплащането за него било
неразделна част от самия самолетен билет, поради което не следвало да се издава касов бон.
Поради тази причина била невъзможна и контролна покупка от страна на проверяващите
органи, тъй като това било невъзможно без притежанието на самолетен билет.
Приходооправдателен документ за това доплащане били разписките на **, собственост на
авиокомпанията, с уникален индивидуален номер. При доплащане на багаж служителите на
наземния оператор „******” ООД предоставяли на клиента именно такава разписка от
авиокомпания **, която впоследствие се отчитала на авиокомпанията след края на всеки
календарен месец, на база подписаното споразумение. Тъй като наземният оператор, от своя
страна, имал право на възнаграждение за наземното обслужване на полетите на **, при така
съществуващите насрещни задължения, вместо да извършват плащания, авиокомпанията и
дружеството извършвали прихващания до размера на по-малкото от тях към дадения
месечен период, каквато възможност била предвидена в чл. 6.4. от търговското
споразумение. „******” ООД надлежно осчетоводявало и издавало съответните фактури за
вземанията си към **, както и отразявало счетоводно посочените прихващания на
периодична база. Обобщава се, че събирането от „******” ООД за доплащане на багаж, за
което не се издавало фискален бон, съставлявало вземане и приход не на дружеството, а на
авиокомпанията **, който авиокомпанията отчитала по съответния ред. Това обяснявало
разликата в касовата наличност, защото сумите, които съхранявало дружеството, били сбора
от тези, за които били издадени касови бележки и тези, за които били издадени разписки на
**. Жалбоподателят се позовава и на решение № 15605/16.12.2020 г. на ВАС, постановено
във връзка с подадена жалба от „******” ООД срещу Заповед за налагане на ПАМ. Моли се
и за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Административно наказващият орган, редовно призован, изпраща
представител, който моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Уточнява се, че НП касаело установена разлика в касата, а не неиздаване на касов бон.
Служебно въведените и изведени суми трябвало да бъдат отразени. Претендира се и
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
2
1. По допустимостта на жалбата.
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на
който същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването им по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и точни описания на
нарушението; актът и наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани
от ЗАНН; издадени са от компетентни за всяко от действията съответни органи (видно от
приложено по преписката заверено копие на Заповед №ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018г. на ИД
на НАП, във връзка с компетентността на АНО и актосъставителя); налице е съответствие
между текстовата част на АУАН и НП; нарушените законови разпоредби са посочени в
АУАН и НП по непротиворечив и достатъчно ясен начин, тоест не се констатират
нарушения по чл. 42 и 57 от ЗАНН.
Съобразно датата на издаване на АУАН от 12.02.2020 г. и датата на издаване на
атакуваното НП от 06.07.2020 г., съдът констатира, че НП е издадено в рамките на
шестмесечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, като изразеното в жалбата
становище за антидатиране на НП не почива на конкретни данни или факти и не следва да
бъде споделено.
3.Относно приложението на материалния закон.
от фактическа страна:
По делото е установено като безспорно следното:
На 31.01.2020 г. в 17:15 часа инспектори по приходите към ЦУ на НАП, сред
които и свидетелите Е.Я. и А.Я., извършили проверка на обект – офис летище, находящ се в
гр. София, ******, стопанисван от „******” ООД, с ЕИК ******. Посоченото дружество
извършвало търговска дейност като наземен оператор по силата на Търговско споразумение
от 01.11.2018 г. с авиокомпания „** *****.“ (**), като събирало от пътници, ползващи
услугите на ** такси за доплащане за пътнически багаж и такса за обслужване (service
charge). За първата такса срещу получената от клиента сума за доплащане за багаж
наземният оператор не издавал касова бележка, а разписка от името на авиокомпанията ** с
индивидуален уникален номер. Разписките за тази такса се отчитали след края на всеки
календарен месец пред **.
При проверката било установено, че разчетената касова наличност от
монтираното в обекта и въведено в експлоатация фискално устройство (ФУ) модел
“ELTRADE A1 KL”, с ИН на ФУ ЕD 310926 и ИН на ФП 44310926, регистрирано в НАП с
потвърждение № 4063355/08.03.2019 г., съгласно междинен дневен финансов Х отчет №
0019356/31.01.2020 г. в 17:35 часа, била в размер на 270 лева, от които 180.00 лева получени
в брой и 90.00 лева – получени с дебитни/кредитни карти. Фактическата наличност в касата
на обекта била в размер на 150.00 лева и 105 евро, съгласно изготвен опис на паричните
средства от ** – агент продажба билети. ФУ, инсталирано в обекта, притежавало операциите
“служебно въведени” и “служебно изведени” суми за регистриране на извършената промяна
в касовата наличност.
В писмено обяснение ** уточнила, че за извършване на плащане на клиента се
3
давала бележка с пореден номер, описана в услугата, за която се заплаща и сумата. Към тази
бележка се закрепял касов бон с такса за наземния оператор – в случая „******” ООД.
За констатираното проверяващите изготвили протокол за проверка №
0399715/31.01.2020 г., подписан от горепосочените свидетели и служителя Велкова.
от правна страна и по доказателствата:
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното
производство гласни доказателства – показанията на свидетелите непосредствено участвали
в проверката, в лицето Е.Я. и А.Я., както и от приложените по преписката и допълнително
на съдебното следствие писмени доказателства – протокол за проверка №
0399715/31.01.2020 г.; опис на парични средства в касата от 31.01.2020 г.; заверени копия от
дневни финансови отчети; писмено обяснение до **; копия от разписки за такса доплащане
за багаж; Търговско споразумение от 01.11.2018 г. между„******” ООД и авиокомпания „**
*****.“; разпечатка от ценова листа на услуги от ** и становище на ЦУ на НАП с вх.№ 20-
00-311/25.06.2020 г.
Гласните доказателства са в достатъчна степен подробни, логични, вътрешно
непротиворечиви и кореспондиращи помежду си, поради което следва да бъдат кредитирани
изцяло. Същите кореспондират и на писмените доказателства, като в съвкупност с тях
допринасят за установяване на фактическата обстановка. Последната не се опровергава от
нито едно гласно или писмено доказателство.

При така установената фактическа обстановка, безспорно доказано е, че
горепосоченият обект - офис летище, находящ се в гр. София, ******, стопанисван от
„******” ООД, представлява «търговски обект» по смисъла на §1 т.41 от ДР на ЗДДС.
Безспорно доказано е също, че функциониращото и експлоатирано в горепосочения
търговски обект ФУ е притежавало операциите "служебно въведени" и "служебно изведени"
суми, по смисъла на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Съгласно разпоредбата на
чл.33 ал.1 от горепосочената Наредба Н-18/13.12.2006 г., извън случаите на продажби всяка
промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно
изведени" суми.
В този смисъл, предвид така установената към момента на проверката от 31.01.2020
г. положителна разлика между фактическата наличност в касата и тази разчетена от ФУ в
размер на 175, 362 лева, която представлявала въвеждане на пари извън касата, което не
било регистрирано в инсталираното и работещо в обекта ФУ чрез функцията “служебно
въведени” пари, Съдът счита за безспорно доказано, че „******” ООД е осъществил
формално нарушение на посочената разпоредба на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006
г., издадена от Министъра на финансите, на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
Изложените от жалбоподателя аргументи са неоснователни, тъй като изместват
4
фокуса от действителния предмет на доказване. Няма спор, съобразно и приложеното
становище на ЦУ на НАП от 25.06.2020 г., че таксата за доплащане за багаж, събирана от
наземния оператор „******” ООД, представлява увеличение на цената на услугата по
превоз на пътника, поради което тази такса е част от самолетния билет, издаван от
авиокомпания **. Поради тази причина, и съобразно разпоредбата на чл. 4, т. 4 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г., за наземния оператор не възниква задължение за регистриране и
отчитане на тези продажби чрез издаването на фискален бон. На „******” ООД обаче не е
предявено административно нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, свързано с неиздаване на
фискална касова бележка от ФУ при осъществена продажба, и неиздаването на касови
бележки не е предмет на настоящото дело. Касае се за задължението на търговеца, извън
случаите на продажба, да отбележи всяка промяна на касова наличност (в случая въвеждане
на пари във и извън касата) на ФУ, чрез операцията „служебно въведени” пари, което е
довело и до положителна разлика между фактическата наличност в касата и тази разчетена
от ФУ в размер на 175, 362 лева. Констатациите за липса на задължение по издаване на
касова бележка за такса за доплащане на багаж не освобождава търговеца от горепосоченото
задължение по чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.
За нарушената разпоредба на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. АНО
правилно е приложил санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, като е
приел (макар и мълчаливо), че нарушението не е довело до неотразяване на приходи.
Случаят не може да бъде третиран като «маловажен» по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
доколкото нарушението е формално и съставомерно при нерегистриране на всяка промяна
на касовата наличност (включително въвеждане на пари във и извън касата) във ФУ чрез
операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Същевременно,
установената разлика в касовата наличност не е пренебрежимо незначителна или
минимална, за да се приеме, че обществената опасност на нарушението е с ниска степен. В
този смисъл, наложената минимална предвидена от законодателя имуществена санкция от
500 лева се явява законосъобразна и съответна на тежестта на нарушението.
С оглед потвърждаването на атакуваното НП, искането на АНО за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и съобразено с разпоредбата на чл.63
ал.5 от ЗАНН („В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт“), вр.чл.144 от АПК, във връзка и с чл.63 ал.3 от ЗАНН, съгласно която
разпоредба страните имат право на присъждане на разноски. Съобразно разпоредбата на
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, наказаното дружество следва да
заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 522254-F537465/06.07.2020 г., издадено от началник на
5
отдел „Оперативни дейности“-София в ЦУ на НАП, на „******” ООД, с ЕИК
******.
ОСЪЖДА „******” ООД, на основание чл.63 ал.5 от ЗАНН, да заплати на НАП
сумата от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6