Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. Велико Търново , 3.01.2019 година
Великотърновски районен съд, осми
състав, в публично заседание на 15.11.2018
г. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА РАДЕВА
при секретаря Д.Бабекова,
като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 1123 по описа на съда за
Обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл. 108 от ЗС и чл.109,ал.1 от ЗС
Ищците Д.Е.М.
и Е.С.Д. твърдят , че първата от тях е собственик по силата на нотариален акт
№412/2005 г. за дарение на недвижим имот, а
втората е ползвател на имота с учредено право на ползване. Твърдят, че
част от имота е ниша, разположена под стълбището на къщата до външната врата за
третия етаж, описана в исковата молба, която била завзета от ответницата без
правно основание. Ответницата извършила действия, с които направила
преустройство на нишата и я ползвала като баня. Сочат, че втората ищца е
ползвала процесната ниша до м.февруари
Ответницата З.С.С. е депозирала в срок отговор, в който оспорва изцяло
исковата молба като неоснователна и заявява, че изложените в нея фактически
твърдения не отговарят на действителното
положение.Твърди, че по силата на наследствено правоприемство от нейния баща тя
е собственик на целия долен/приземен етаж заедно с всички намиращи се в
границите на този жилищен имот обекти. Оспорва правото на собственост на
първата ищца и правото на ползване на втората ищца по отношение на процесната
ниша. Твърди, че това помещение е част от
жилищния етаж, собственост на ответника и че никога не е извършвала
неправомерни действия спрямо него. Моли съда да отхвърли претенциите като
неоснователни по наведените по -горе съображения. Алтернативно прави възражение
за изтекла придобивна давност в нейна полза с твърдение, че упражнява
фактическата власт върху процесните бани и ниши под стълбището непрекъснато,
считано от 12.12.2006 г. по силата на нотариален акт № 2726/2006 г., като към нейното владение се
прибави и владението на нейния баща. В съдебно заседание, чрез пълномощника си
адв.Х. от ВТАК поддържа отговора.Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност приема за установено следното от фактическа страна:
С нотариален акт за покупко-продажба №114,том 2, дело 503/1956 г.
Недка Иванова Халваджиева и Донка Кирчева Халваджиева са продали на Цанка
Иванова Недкова и Цочо Ненов Недков недвижим имот, находящ се в гр.В.Търново, а
именно целия първи етаж състоящ се от три стаи, хол, антре, килер, кухня,
клозет и целия таван, а от приземния етаж банята и нишите под стълбището, както
и 1/2 ид.ч. от цялото дворно място от 257,37 кв.м., образуващ самостоятелно
парцела XII в кв. 415 по регулационния план
на града при сегашни граници ул."Й.Йовков", Д.Димов, Д.Славчев и
П.Пенчев, като се отстъпва владението на северната реална част от същото. Продавачите
си запазват собствеността на таванската стая и коридора пред същата и
стълбището, входящо за приземния етаж, както и правото на ползване на клозета,
а на купувачите се предоставя правото на собственост на стълбището. С
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №68, т.3 дело № 962/63 г. Цанка
Иванова Недкова продава на Венета
Пенчева Недкова следния недвижим имот, находящ се в гр.В.Търново именно: само
1/2 ид.ч. от първия етаж, състоящ се от три стаи, хол, антре, килер, кухня и
клозет, 1/2 ид.ч. от тавана-без таванската стая и коридора пред същата, 1/2
ид.ч. от банята и нишите под стълбището намиращи се в приземния етаж и 1/4 ид.ч
от дворното място от 257 кв.м.,съставляващ парцел VII- 2668, като се владее северната реална част от дворното място. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот №9, том 2, дело 491/71 г. Любомир Иванов Михайлов продава на Цочо Ненов Недков
и Венета Пенчева Недкова следния собствен му недвижим имот: таванската стая,
коридора пред същата, стълбището водещо за приземния етаж, правото на ползване
на клозета, които се намират в къщата построена в парцел VII- 2638 в кв.56 по плана на гр.В.Търново, който имот е с
граници ул. "Й.Йовков", Д.Димов, Д.Славчев, П.Пенчев. С
Решение по гр.д.№ 858/1997 г. на ВТРС, влязло в законна сила на
17.09.1999 година, допуснатият до делба недвижим имот, представляващ 1/2 ид.ч.
от дворно място цялото от 257,37 кв.м. представляващо парцел VII-2638 в кв.56 по дворищнорегулационния план на
гр.В.Търново и реално целия първи етаж
от построената в дворното място къща, състоящ се от три стаи, хол, антре,
килер, кухня, тоалетна и целия таван с коридора и стълбището за приземния етаж,
а от приземния етаж -банята и нишите под стълбището са изнесени по реда на чл.
288,ал.1 от ГПК /отм./на публична продан, при оценка от 28 000 лева. Получената
от проданта цена следва да се разпредели според притежаваните идеални части
между съделителите, описани в съдебното решение. Въз основа на решението е
образувано изп.д. № 1063/99 г. и е
наложена възбрана върху имота вписана на 27.01.2000 г. С Постановление за
възлагане от 26.09.2000 г. вписан с вх.№ 4574/5.10.2000 г. в Служба по
вписванията, на основание чл.384 от ГПК /отм./ е възложен на Е.С.Д. следният
недвижим имот, находящ се в гр.В.Търново, ул."Й.Йовков" №3 именно:
една втора идеална част от дворно място цялото от 257,37 кв.м. представляваща
парцел VII -2638 в кв.56 по дворищно
регулационния план на гр.В.Търново и реално целият първи етаж от построената в
дворното място къща, състояща се от три стаи, хол, антре, килер, кухня, тоалетна
и целия таван с коридора и стълбището на приземния етаж, а от приземния етаж
банята и нишите под стълбището, при граници на имота ул."Й.Йовков",
имоти на Д.Димов, Д.Славчев и П.Пенчев. Постановлението е влязло в сила на
5.10.2000 г. С нотариален акт за дарение на недвижим имот №412, том 3, рег.№
4670, дело № 343 от 15.04.2005 г. Е.С.Д. е дарила на Д.Е.М. собствения си
недвижим имот, находящ се в гр.В.Търново , ул."Й.Йовков" №3
представляващ 1/2 ид.ч. от УПИ, целият с площ от 258 кв.м. представляващ УПИ VII -2638 в строителен квартал 56 по ПУП на
гр.В.Търново, при граници на УПИ-улица, УПИ VI -2637,УПИ VIII-2639 и УПИ V-2642,
заедно с целия първи етаж от построената в този имот къща, състоящ се от три
стаи, хол, антре, килер, кухня и тоалетна , както и обособено жилище, находящо
се в подпокривно пространство на сградата, състоящо се от входно антре, кухня,
дневна с трапезария, спалня, дрешник, баня-тоалетна, две тераси и обособено
таванско помещение над спалнята , стълбището на приземния етаж, а от приземния
етаж банята и нишите под стълбището , като дарителката си запазва правото на
владение и ползване върху целия първи етаж от построената в този имот къща,
стълбището на приземния етаж, а от приземния етаж банята и нишите под
стълбището. Видно от схема на
самостоятелен обект в сграда № 15-268586-30.04.2018 г. на СГКК В.Търново имотът
е с идентификатор 10447.504.318.1.2 с предназначение жилище, апартамент, брой
нива на обекта -2; Ниво 1 - съседни самостоятелни обекти в сградата на същия
етаж 10447.504.318.1.1., под обекта няма, над обекта няма; Ниво 2- съседни самостоятелни обекти в
сградата на същия етаж-няма; под обекта
10447.504.318.1.1., над обекта 10447.504.318.1.3. Приложен е проект за къща на
Кирчо Халваджиев от
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.108
от ЗС собственикът може да иска своята
вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за това. При
иск по чл. 108 ЗС е необходимо да се докаже наличието на следните предпоставки
: че ищецът е собственик на вещта, предмет на иска, че вещта се намира във
владение или държане на ответника и че ответникът владее или държи вещта без
основание. Необходимо е ищецът да проведе пълно и главно доказване съобразно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест в процеса. В
производството се претендира, че първата ищца е собственик , а втората
ищца-носител на право на ползване върху ниша, разположена под стълбището на
къщата до външната врата за третия етаж при граници от изток-друга ниша, от
запад -входно антре за третия етаж, от юг- вътрешен носещ зид , от север-двор,
която се владее от ответницата без правно основание и която е преустроена на
баня-тоалетна от ответницата. Иска се от
съда да признае за установено правото на собственост на първата ищца и правото
на ползване като ограничено вещно право на втората ищца и да осъди ответницата да им предаде владението
върху описаната по-горе ниша. Следва да се отбележи, че процесната ниша не е
самостоятелен обект на собственост , но е част от имот с идентификатор
10447.504.318.1.2, съгласно схема на самостоятелен обект в сграда №
15-268586-30.04.2018 г. на СГКК В.Търново, както и съгласно заключението на
вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза. Иска е допустим,
доколкото се твърди, че процесната ниша , която се ползва от ответницата неоснователно
е реална част от имот, върху който първата
ищца претендира право на собственост, а втората ищца претендира да е носител на
ограничено вещно право на ползване и като такава разполага с правото да си служи с вещните
искове по чл.108 и чл.109 от ЗС, съгласно чл.111 от ЗС. В случая предмет на
защита е правото на собственост и ограниченото вещно право на ползване върху
целия имот, но се иска предаване само на реалната част /преустроената ниша/ , ползвана от ответницата без основание. От приетите по делото писмени доказателства
съдът счита, че ищците доказаха , че първата от тях е собственик, а
втората-носител на ограничено вещно право на ползване на следния недвижим имот,
находящ се в гр.В.Търново ,
ул."Й.Йовков" №3 представляващ 1/2 ид.ч. от УПИ, целият с площ от 258
кв.м. представляващ УПИ VII -2638 в строителен квартал 56 по
ПУП на гр.В.Търново, при граници на УПИ-улица, УПИ VI -2637,УПИ VIII-2639 и УПИ V-2642,
заедно с целия първи етаж от построената в този имот къща, състоящ се от три
стаи, хол, антре, килер, кухня и тоалетна , както и обособено жилище, находящо
се в подпокривно пространство на сградата, състоящо се от входно антре, кухня,
дневна с трапезария, спалня, дрешник, баня-тоалетна, две тераси и обособено
таванско помещение над спалнята , стълбището на приземния етаж, а от приземния
етаж банята и нишите под стълбището. Ответницата не е собственик на претендираните
реални части от имота, тъй като приложеният нотариален акт от 1949 година не установява по
категоричен начин, че при продажбата на долния етаж от имота
на нейния баща нишите под стълбището са били част от този долен етаж. От нотариалния акт №114/1956 г. се установява, че е продаден
целия първи етаж и целия таван, а от приземния етаж- банята и нишите под стълбището
, тоест те не може да са били предмет на разпоредителната сделка от 1949 година
, при която праводателят на ответницата С. е придобил долния /приземен/ според проекта
от 1935 година етаж и 1/2 от дворното място. Ищцата Е.Д. е придобила правото на
собственост върху недвижимия имот с Постановление за възлагане от 26.09.2000 г.
на съдия- изпълнител при ВТРС , влязло в законна сила на 5.10.2000 г. и вписано
в Служба по вписванията на същата дата , въз основа на изпълнителен лист по
изп.д. № №1063/99 г. на съдия -изпълнител за изнасяне на публична продан на
допуснатия до делба недвижим имот с влязло в сила съдебно решение по гр.д.№
858/97 г. на ВТРС. С постановлението на Д.
се възлага недвижим имот, находящ се в гр.В.Търново, ул."Й.Йовков" №3
именно: една втора идеална част от дворно място цялото от 257,37 кв.м.
представляваща парцел VII -2638 в кв.56 по дворищно
регулационния план на гр.В.Търново и реално целият първи етаж от построената в
дворното място къща, състояща се от три стаи, хол, антре, килер, кухня,
тоалетна и целия таван с коридора и стълбището на приземния етаж, а от
приземния етаж банята и нишите под стълбището, при граници на имота
ул."Й.Йовков", имоти на Д.Димов, Д.Славчев и П.Пенчев. Впоследствие Д.
е дарила имота на дъщеря си -ищцата М., но е запазила пожизнено правото на
ползване върху имота, видно от приложения нотариален акт № 412/15.04.2005 г. От
постановлението за възлагане на недвижим
имот в резултат на реализираната публична продан в изпълнение на съдебното
решение по делбата и впоследствие нотариалния акт за дарение №412/15.04.2005 се
установява, че се придобиват стълбището
на приземния етаж, а от приземния етаж банята и нишите под стълбището. Тоест
ищците разполагат с валиден документ, удостоверяващ правото на собственост
върху оспорения обект- реална част от имота придобит на основание
постановлението за възлагане след публичната продан първо от ищцата Д.,
впоследствие от ищцата М.. Обектите-баня и ниши под стълбището са нанесени на
схемата на самостоятелния обект в сграда
с идентификатор 10447.504.318.1.2,
собственост на М., при ограничено вещно
право на ползване на Д. и според заключението на вещото лице са части от СОС с идентификатор
10447.504.318.1.2. Обектите съществуват реално и са разположени в
северозападния край на двуетажна жилищна сграда на нивото на приземния етаж. По
отношение направеното възражение, че ищците не доказват претендираните от тях
права върху нишата, доколкото не конкретизират върху коя точно от тях се
простират претенциите им следва да се отбележи, че от всички приложени писмени
доказателства е видно, че в целия имот има само две ниши, които са разположени
под стълбището, собственост на ищцата М.,
а претенцията е за реално предаване на едната от тях, в която е извършено преустройство от
ответницата , поради което ищците не могат да я ползват . Съобразно
заключението на вещото лице става реч за западната ниша. По отношение направеното
възражение за придобиване на тази част от имота по давностно владение, същото
не се доказа от ответницата. Напротив, то
бе опровергано от свидетелските показания на св.З. и св. С. според които ищцата Д. е ползвала нишите за складиране
на дърва и за съхраняване на строителни материали включително към 2012 година ,
а към 2016 година Д. се оплаквала, че от по-голямата ниша са изчезнали нейни
метални тръби, тоест Д. е владяла нишите към тази дата. Съдът кредитира
показанията им, тъй като същите са логични и непротиворечиви и не се изключват взаимно. От друга страна свидетелите на ответницата не изясниха
фактическата обстановка с дадените от тях показания. С представеният констативен
нотариален акт за собственост на ответницата от 12.12.2006 г. не може да се докаже
непрекъснато владение върху частта от имота, предмет на правния спор, още
повече, че с него ответницата е призната
за собственик на целия първи жилищен етаж от къщата, без конкретно описание
нито на квадратура, нито на помещения, нито на граници на имота. От друга
страна, както правилно възразяват ищците, с извършените сделки за дарение на идеални
части от имота на дъщерите на ответницата, дори предполагаемо, владението е
прекъснато, тъй даренията опровергават
предполагаемото намерение у ответницата за владение на тази част от имота като
свой. Не на последно място следва да се отчете и обстоятелството, че
ответницата не е противопоставила претенциите си относно собствеността на процесните реални
части от обекта, нито при осъществяване на публичната продан, нито при
процедурата по изменението на кадастралната карта и кадастралният регистър на
недвижимите имоти за самостоятелни обекти в сграда с идентификатор
10447.504.318.1, видно от приложеното уведомление отправено лично до нея изх.№
24-1977-10.12.2015 г. на СГКК В.Търново. От изложеното съдът счита, че се
доказа пълно и главно от ищците, че първата от тях е собственик, а
втората-носител на ограничено вещно право на ползване върху имота съгласно
нотариален акт № 412, том 3, рег.№ 4670, дело № 343 от 15.04.2005 г. с
идентификатор 10447.504.318.1.2, съгласно схема на самостоятелен обект в сграда
№ 15-268586-30.04.2018 г. на СГКК В.Търново, реална част от който е западната ниша
под стълбището на приземния етаж, преустроена на баня-тоалетна. Доказа се, че
ответницата владее процесната реална част от имота, без правно основание.
Следователно иска следва да се уважи, като се приеме за установено по отношение на
първата ищца, че е собственик, а по отношение на втората ищца, че е носител на
ограничено вещно право на ползване на
западна ниша, разположена под стълбището на приземния етаж , преустроена в
баня-тоалетна, представляваща реална част от имот с идентификатор 10447.
.504.318.1.2 съгласно схема на самостоятелен обект в сграда № 15-268586-30.04.2018 г. на
СГКК В.Търново и нотариален акт за дарение на недвижим имот № 412 том 3, рег.№
4670 дело 343 от 15.04.2005 г. и да се осъди ответницата да предаде владението върху
претендираната реална част от имота на ищците.
По претенцията
с правно основание чл.109, ал.1от ЗС: Иска
е процесуално допустим . По същество е основателен.
С
негаторния иск по чл.109 от ЗС се предоставя защита на правото на собственост
или друго ограничено вещно право срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно
въздействие върху вещта /имота/, което смущава, ограничава и пречи на пълноценното
използване на вещта според нейното предназначение, отдадено от собственика
и. Доказа се, че ищците са
съответно собственик и носител на право на ползване върху реална част от
имота-западна ниша под стълбището на приземния етаж, която е преустроена от
ответницата на баня-тоалетна. От заключението на СТЕ се доказва по безспорен
начин, че ответницата е избила отвор във външната оградна стена от северозапад
на приземния етаж към западната
ниша и на отвора е поставена PVC врата,
на отвора за достъп до нишата от северозападната част на дворното място е
монтиран PVC прозорец и
нишата е преустроена в баня -тоалетна. По този начин ответницата е ограничила
правото на достъп на ищците до тази част от техния имот и пречи на същите да
ползват нишата по нейното обикновено предназначение, като помещение за складиране на дърва или други материали. Ответницата е
извършила неоснователно нарушение, с което пречи на ищците да осъществяват
правото на собственост и правото на ползване на тази част от техния имот, следователно
иска е основателен и следва да се уважи,
като се задължи ответницата да възстанови нишата в състоянието, в което е била - да възстанови вътрешния зид, да премахне PVC вратата, да зазида отвора и да премахне PVC прозореца.
При
този изход на делото на основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответницата следва да
заплати на ищците направените разноски, възлизащи на общо 740 лева за заплатена
държавна такса за исковете, адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице,
съобразно списък по чл.80 от ГПК.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.108 от ЗС по отношение на З.С.С. с ЕГН ********** *** , че Д.Е.М. с ЕГН **********
*** е собственик, а Е.С.Д. с ЕГН ********** *** е носител на ограничено вещно
право на ползване съгласно Нотариален акт № 412, том 3, рег.№ 4670, дело № 343
от 15.04.2005 г. на нотариус Д.Денчев рег.№ 145 в НК с район на действие ВТРС
на имот с идентификатор 10447.504.318.1.2, съгласно схема на самостоятелен
обект в сграда № 15-268586-30.04.2018 г. на СГКК В.Търново, реална част от
който е западната ниша под стълбището на приземния етаж, преустроена на
баня-тоалетна и ОСЪЖДА З.С.С. с ЕГН ********** да предаде владението на
описаната реална част от имота на Д.Е.М.
с ЕГН ********** и Е.С.Д. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА на основание чл.109,ал.1
от ЗС З.С.С. с ЕГН ********** *** да възстанови
западната ниша под
стълбището на приземния етаж, представляваща реална част от имот с
идентификатор 10447.504.318.1.2, собственост на Д.Е.М. и с ползвател Е.С.Д.
, преустроена на баня-тоалетна в
състоянието, в което е била преди преустройството - да възстанови вътрешния зид, да премахне PVC
вратата, да зазида отвора и да премахне PVC
прозореца.
ОСЪЖДА З.С.С. с ЕГН ********** *** "да
заплати на Д.Е.М. с ЕГН ********** и Е.С.Д. с ЕГН ********** сумата от 740 /седемстотин и четиридесет/ лева
направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване, чрез
ВТРС пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :