№ 30
гр. Ямбол, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Невена Ив. Несторова
при участието на секретаря Ж.Ч.
като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно
наказателно дело № 20212330200638 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Х.К.К., ЕГН **********, пълномощник на управителя
Н.Д.К. на „МАРТИНАС - 2000“ ЕООД, ЕИК ***, с адрес на управление: гр.*** против
Наказателно постановление № 548654-F575982/16.04.2021 г., издадено от Началник на
Отдел „Оперативни дейности“-Бургас в Централно управление на Национална агенция
за приходите, с което на дружеството-жалбоподател на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС
е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лв. за
нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118,
ал.1 от ЗДДС. Със жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление.
Сочи се, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно,
постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, като
по-конкретно се излага, че е наложена санкция в максимален размер, без да се излагат
мотиви за това. Твърди се, че не е връчен екземпляр от протокола за извършена
проверка и в АУАН не са описани точно обстоятелствата по проверката, тъй като е бил
издаден фискален бон за 5 лв., вместо за 10 лв., като са били неправилно маркирани.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от редовно упълномощен
процесуален представител – адв. Е. от АК–Бургас и пледира за отмяна на
наказателното постановление. Претендира се присъждане на направените разноски за
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител –
гл. юриск. И. оспорва жалбата, като изразява становище, че нарушението е безспорно
1
доказано, наложената административна санкция отговаря на целите в чл.12 от ЗАНН и
пледира наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира и присъждане на разноски – юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 10.10.2020 г. свид. Ж. съвместно със свид. Г. – служители в ЦУ на НАП
извършили проверка в търговски обект – кафе „Дежа вю“, намиращ се в гр.***,
стопанисван от „Мартинас-2000“ ЕООД. При извършена покупка в 19.50 ч. на 1 бр.
кафе, 2 бр. фреш портокал и 1 бр. минерална вода 0,500 гр. на обща стойност 10 лв. е
извършено плащане от свид. Ж., за което плащане не е издадена фискална касова
бележка от работещото в обекта фискално устройство модел Dateks DP-150.
Плащането е прието от свид. Е.Ц.Е., ЕГН ********** на длъжност сервитьор в обекта,
като същата е издала фискален бон само за част от поръчката на стойност 5 лв.
Неиздаването на касова бележка за цялата поръчка се потвърждава и от контролната
лента на електронния носител, от която се установява, че не е регистрирана такава
продажба на 10.10.2020 г. в 19:50 ч. в горепосочения обект. Констатациите от
проверката били отразени в протокол за извършена проверка сер. АА №
0048984/10.10.2020 г. и на 19.10.2020 г. в присъствието на упълномощеното лице бил
съставен АУАН № F575982 от същата дата за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС. Впоследствие, на
16.04.2021 г., въз основа на АУАН и при идентично на отразеното в акта фактическо и
юридическо описание на нарушението, било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на
актосъставителя Ж. и на свидетелите Г. и Е., дадени в съдебно заседание и към
доказателствения материал по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира
следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от
надлежно легитимирано лице.
Разгледана по същество същата се явява частично основателна по следните
съображения:
От процесуалноправна страна наказателното постановление е законосъобразно –
издадено е от компетентен орган, в сроковете по чл.34 от ЗАНН, спазени са формата и
редът при издаването му, съдържа изискуемите от закона реквизити, в т.ч. точно и ясно
фактическо и юридическо описание на нарушението. Съставеният АУАН и издаденото
2
въз основа на него НП съдържат нормативно установените реквизити по чл.42 и чл.57
от ЗАНН, включително и съставомерните обстоятелства на вмененото нарушение.
Посочени са точно нарушените разпоредби в АУАН, които са възпроизведени и в
наказателното постановление.
От материалноправна страна, също не са налице основания за отмяна на
наказателното постановление. Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
действаща към момента на установяване на нарушението, преди да бъде изменена с ДВ
бр.68 от 2020 г., за всяко плащане, независимо от документирането с първичен
счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата. Безспорно е установено, че
на посочената в АУАН и НП дата в търговския обект, стопанисван от жалбоподателят,
при плащане на 1 бр. кафе, 2 бр. фреш портокал и 1 бр. минерална вода 0,500 гр. на
обща стойност 10 лв., представителят на жалбоподателя, осъществяващ продажбите, не
е издал фискална касова бележка от монтираното в обекта, въведено в експлоатация и
работещо ФУ за цялата сума, като нарушението е установено и от изисканите
документи. С това е осъществен състава на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, въвеждащ
задължение за издаване на фискална касова бележка от ФУ за всяка продажба на
лицата. Поради изложеното съдът намира, че дружеството-жалбоподател действително
е осъществил състава на визираното, както в акта за установяване на административно
нарушение, а така също и в издаденото въз основа на него наказателното
постановление административно нарушение.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетели Ж. и Г. като обективни,
логични и последователни, тъй като са непротиворечащи помежду си и
кореспондиращи със събраните в хода на административно-наказателната преписка
доказателства.
Съдът не кредитира показанията на свид. Е. в частта им, в която сочи, че са били
направени две отделни поръчки, като за първата е издала касова бележка, предвид това,
че се опровергават от показанията на свидетелите Ж. и Г., които заявяват, че са седнали
едновременно на кафето и са направили една обща поръчка, за която свид. Ж. е
заплатил 10 лв. Показанията на свид. Е. съдът намира за необективни и
заинтересовани, предвид това, че е работила в дружеството-жалбоподател и се е
намирала в отношения на зависимост спрямо работодателя си. Същата е била длъжна
3
да издаден касова бележка за цялата поръчка, независимо от това колко пъти са
поръчвали свидетелите.
Не са налице и основания да се счете, че случаят е маловажен по смисъла на
чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от типичните
нарушения от този вид. Действително, неиздаването на касова бележка е на минимална
стойност. Задължението за издаване на фискална касова бележка обаче е установено за
всяка отделна продажба, независимо от стойността на закупените стоки, поради което
съдът намира, че конкретната стойност на поръчката е без правно значение. При това
положение липсват основания да се счете, че процесното неизпълнение се отличава с
по-малка тежест от типичните за този вид, като не са налице някакви особени
обстоятелства, които да обосноват извода, че същото е маловажно. Да се приеме
обратното, би означавало да бъдат задължени контролните органи да правят покупки
на значителна стойност при извършваните проверки, което очевидно би създало
сериозни практически затруднения.
Правилно наказващият орган санкционирал дружеството на основание чл.185,
ал.1 от ЗДДС, като за неизпълнение на задължението си, административно-
наказателната разпоредба предвижда налагане на имуществена санкция за
юридическите лица и едноличните търговци в размер от 500 до 2000 лв. В същото
време обаче съдът счита, че административно-наказващият орган не е
индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е имуществена санкция в
максималния размер, предвиден в закона без да изложи никакви конкретни
съображения и мотиви в тази насока. Следвало е административно-наказващият орган
да изложи конкретните си съображения, поради които е решил да наложи именно тази
санкция, като е следвало да прецени тежестта на извършеното нарушение и степента на
обществената му опасност, което не е било сторено. В тази връзка, съдът като взе
предвид липсата на каквито и да е мотиви и съображения в тази насока, намира за
справедливо санкцията на нарушителя за това деяние да бъде намалена до
минималния, предвиден в закона размер, а именно имуществена санкция в размер на
500 лв.
Относно искането на процесуалните представители на страните за присъждане
на разноски, съдът намира същото за неоснователно. Изменението та НП само по
отношение на размера на наложената санкция не е равнозначно на отмяна на акта по
смисъла на чл.143, ал.1 от АПК. Това означава частично уважаване на жалбата, респ.
частично потвърждаване на НП, при което направените разноски за
юрисконсулт/адвокат следва да се понесат от страните, така както са направени, което
е съответно на изхода на спора.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 548654-F575982/16.04.2021 г.,
издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“-Бургас в Централно
управление на Национална агенция за приходите, с което на основание чл.185, ал.1 от
ЗДДС на МАРТИНАС – 2000 ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от Н.Д.К., ЕГН ********** е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 2000 лв. (две хиляди лева), като намалява
размера на наложената имуществена санкция в размер на 500 лв. (петстотин лева) за
нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118,
ал.1 от ЗДДС.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исканията на процесуалните представители на
страните за присъждане на разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Ямбол в 14 -
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5