Решение по дело №902/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1244
Дата: 17 юни 2021 г.
Съдия: Владимир Стоянов Вълчев
Дело: 20217180700902
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№ 1244

гр. Пловдив,17.06.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети май, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА

      ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

                                                      СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА 

при секретаря К.Р. и с участието на прокурора Владимир Вълев, като разгледа касационно административно - наказателно дело № 902 по описа на съда за 2021г., докладвано от съдия Вълчев, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.63, ал.1 от ЗАНН и Глава ХII от АПК.

Образувано е по касационна жалба от ИА „Рибарство и аквакултури“, седалище гр.Бургас подадена чрез пълномощника юрк. А. против Решение № 10 от 18.02.2021г., постановено по АНД № 532/2020 г. по описа на Районен съд -Карлово, 3 наказателен състав. С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление №16-13 от 26.06.2020г., издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол- Южна България“ град Пловдив, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 600,00 лева на основание чл.75, ал.1 от Закон за рибарството и аквакултурите /съкр.ЗРА/ за нарушение на чл.38 ал.1 от ЗРА.

В касационната жалба, се сочи незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, като се твърди постановяването му в нарушение на закона и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Изложени са подробни съображения, като се прави искане за отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява. Постъпило е писмено  становище от юрк.А., която поддържа жалбата. По същество моли да се отмени атакувания административен акт поради съществени нарушения на административнонаказателния процес. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационна жалба Х.Б.Н., редовно призован не се явява. С писмен отговор на касационната жалба взима становище по нейната неоснователност. Моли жалбата да бъде отхвърлена, а съдебното решение оставено в сила. Не се претендират разноски.

Контролиращата страна чрез участвалия по делото прокурор при Окръжна прокуратура - Пловдив изразява становище за основателност на касационната жалба.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с наведените в жалбата касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е провел пълно и всестранно разследване по делото, като е възприел за установена описаната подробно в обжалваното решение фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия съд, като поради това е ненужно да се повтаря. Въз основа на констатираните факти първоинстанционният съд е направил и законосъобразен извод за наличие на категорично установено нарушение на разпоредбите на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗААН, касаещ липса на ясно, обективно, всестранно и пълно описание на вмененото административно нарушение на чл.38 ал.1 от ЗРА на жалбоподателя. В тази връзка обосновани са изводите на пръвоинстанционният съд относно липса на подробни фактически основания по извършването му, съществено засягат и ограничават правото на защита на нарушителя. И това е така, доколкото на практика при описание на фактическата обстановка, предхождаща посочените изводи на съда относно правната квалификация на установеното нарушение, следва винаги да е дадена с коректно, ясно и правно съответно на нормите описание, с което действието на жалбоподателя да може да се определи като съставомерно нарушение на посочената забрана. Налице са изцяло посочените от първоинстанционният съд пороци на проведеното административно – наказателно производство, поради което липсва и извод за съставомерно поведение на нарушителя по посоченият състав. В тази връзка съдът е направил законосъобразен извод, като е преценил цялата доказателствена съвкупност, анализирана преди това подробно в мотивите, въз основа на която е дал законосъобразни правни изводи. Поради това и възраженията на касационният жалбоподателя се явяват неоснователни и необосновани. В тази насока и настоящият съд препраща на основание чл.221, ал.2 от АПК към мотивите на първоинстанционното съдебно решение, като споделя напълно изводите му като обосновани и законосъобразно направени. Съдът се е произнесъл конкретно и по възражението на жалбоподателя относно наличието на основания за приложението на разпоредбата на чл.28 б.а от ЗАНН, като законосъобразно е посочил, че в случаят е налице маловажен случай на деянието на вмененото административно нарушение, в която връзка са и изложените пред съда обстоятелства относно семейното, здравословно и имуществено състояние на жалбоподателя и отражението на последиците от нарушението. В конкретният случай правилно е отчетено от негова страна, че законосъобразното приложение на чл.28 б.а от ЗАНН, с оглед тежестта на нарушението, не обосновава основания да бъде приложена санкционната норма на чл.75 ал.1 от ЗРА по отношение на жалбоподателя.  Следва да се отбележи относно възражението на касатора, че приложимата в случая санкционна норма е обсъдена съобразно възможностите, предвидени в ТР №1/12.12.2007г по тълк. Дело №1/2005г на ВКС, като минималния размер на наказанието в конкретният случай е особено тежък и затова не би допринесъл за постигане на целите на наказанието. При извършената проверка от страна на настоящия съд по реда на чл.218, ал.2 от АПК, не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Затова и тъй като не са налице и касационните основания, визирани в касационната жалба, следва решението на районния съд да бъде оставено в сила.

С оглед този изход на спора, разноски се дължат на касационният ответник, който не е направил своевременно искане за тяхното присъждане, поради което съдът не дължи произнасяне.

Воден от горното, на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 10 от 18.02.2021 г., постановено по АНД № 532/2020 г. на Районен съд – Карлово - III наказателен състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                    ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                                                                                                                                   2.