Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260353 22.07.2021г. Град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІІ
нак. състав
На седми юли Година 2021
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Петя Котева
Секретар: Антония Стоева
Като
разгледа докладваното от председателя административнонаказателно дело № 00709 по описа на съда за 2021 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 21-1158-000805
от 29.03.2021 г., издадено от С.Г.Л.– Началник сектор „Пътна полиция” („ПП”) към
ОД МВР-Перник, с което на Р.Р.М., ЕГН **********
е наложено на основание чл. 638, ал.3 от
Кодекса за застраховането (КЗ) административно наказание глоба в размер на 400
лв (четиристотин лева) за това, че на
21.02.2021г., в 22:15 часа при проверка в района зад бл. 17 на площад „Кракра”
в гр.Перник се установило, че управлява по ул. Брегалница, в посока към ул.
Кресна като ползвател лек автомобил „БМВ 330” с рег. № *******, собственост на К.Р.Б.,
ЕГН ********** за който няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” („ГО”) на автомобилистите - нарушение на
чл. 638, ал.3 от КЗ.
Жалбоподателят Р.Р.М. по изложени в жалбата доводи,
моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, като изтъква, че
собственик на автомобила е неговата майка и той не следва да бъде наказван.
Лично не участва в хода на съдебното производство, в което се представлява от
своя пълномощник адв. А.В. ***, който поддържа изложените в жалбата
съображения, релевирайки твърдения, че към момента на проверката автомобилът е
бил със загасен двигател, поради което и М. не е бил водач на същия, Излага аргументи и за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Претендира за направени по делото разноски.
Административнонаказващия орган ОД на МВР – Перник,
сектор „ПП” – редовно призован, не изпраща представител за съдебно заседание. В
придружителното писмо, с което е изпратена административнонаказателната
преписка, е посочено, че жалбата е
неоснователна.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и
гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен интерес, поради което е
допустима, а разгледана по същество последната е неоснователна.
От фактическа страна:
На 21.02.2021 г. към 22:15 свидетелите М.Ю.Й. и А.Б.Б.
– полицейски служители в група „ООР” при Първо РУ при ОД на МВР Перник
изпълнявали служебните си задължения, пътувайки със служебен автомобил по ул.
Брегалница в гр. Перник. Разминавайки се със срещуположно движещ се лек
автомобил „БМВ 330” с рег. № *******,
който завил в посока към ул. Кресна, автопатрулът го последвал, за да извърши
проверка на неговия водач. Без да губят визуален контакт полицейските служители
възприели, че колата спира в района зад бл. 17 на площад „Кракра”. Насочили се към „БМВ-то” и установили, че на
шофьорското място седи Р.Р.М., като в автомобила пътували още две лица. В хода
на проверката констатирали, че собственик на превозното средство е К.Р.Б., ЕГН **********,
както и че за него няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” („ГО”) на автомобилистите. За установеното подали
сигнал на дежурния полицейски служител. На място пристигнал автопатрул на
сектор „ПП”към ОД МВР-Перник, в чийто състав бил св. Д.С.С., който в
присъствието на М. съставил акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) серия GА № 321041 от 21.02.2021г., с
който актосъставителят поставил началото
на административнонаказателното преследване срещу жалбоподателя за нарушени на
чл. 638, ал.3 от КЗ.
След проверка по реда на чл. 52, ал.4 от ЗАНН
административнонаказващият орган (АНО) приел, че са налице основанията по
чл.53, вр. чл. 83, ал.1 от ЗАНН и издал обжалваното НП, с което ангажирал
административнонаказателна отговорност на Р.Р.М. за нарушение на чл. 638, ал.3
от КТ, за което му наложил административно наказание глоба в размер на 400 лв
(четиристотин лева).
Процесното НП било връчено на жалбоподателя на
13.04.2021 г.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за
установена по несъмнен начин, предвид приетите като писмени доказателства АУАН
серия GА № 321041 от 21.02.2021г. и заповед рег. № 313з-281 от 09.02.2016г. на директора
на ОД на МВР-Перник. Разпитани в хода на съдебното следствие свидетелите Д.С.С.,
М.Ю.Й. и А.Б.Б. поддържат изцяло констатираните в АУАН обстоятелства.
Последните двама са очевидци и пряко са възприели неправомерното поведение на
жалбоподателя, който е управлявал лекия автомобил „БМВ 330” с рег. № ******* по
ул. Брегалница в посока към ул. Кресна и е спрял в района зад бл. 17 на площад
„Кракра”, където именно му е била извършена проверка. Не се спори, че към този
момент по отношение на този автомобил не е имало валидно сключена и действаща
застраховка „ГО” на автомобилистите.
От правна страна:
В разпоредба на
чл. 647, ал.2 от КЗ е предвидено, че за нарушения на чл. 638, ал.3 от КЗ
наказателните постановления се издават от директора на областната дирекция на
Министерството на вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението,
или от оправомощено от него длъжностно лице. В настоящия случай директора на ОД
на МВР-Перник с приложената по административнонаказателната преписка своя
заповед № 313з-281 от 09.02.2016 г. е упълномощил съответни длъжностни лица,
между които и началник на сектор „ПП” към ОД на МВР– Перник, които да издават
наказателни постановления по чл.638, ал.3 от КЗ. Именно такава длъжност заема
АНО и същият притежава оперативна материална компетентност да издаде обжалвания
санкционен акт, който е свързан именно с
посочената разпоредба на чл. 638, ал.3 от КЗ.
Същото е относимо и за актосъставителя Д.С., който
заема длъжност „мл. автокотрольол” в сектор „ПП” и по силата на т.1 на
горепосочената заповед е оправомощен да съставя АУАН за нарушения по чл. 638,
ал.3 от КЗ.
Съдът констатира, че АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити по чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН, тъй като нарушението е описано от фактическа и правна страна
в достатъчна степен, поради което и
нарушителят е разбрал в какво точно нарушение е бил обвинен. Посочения
по-горе доказателствен материал безспорно сочи, че жалбоподателят е управлявал на 21.02.2021 г. лекия автомобил
„БМВ 330” с рег. № ******* по ул. Брегалница
в посока към ул. Кресна, към който момент за пътното превозно средство
не е имало валидно сключена застраховка „ГО” на автомобилистите, което не се
оспорва и от жалбоподателя. Това задължение на водача произтича от нормата на
чл. 483, ал.1, т.1 от КТ и е без значение дали ще бъде изпълнено от собственика
или от друго лице, т.е. жалбоподателят, като несобственик на управляваното МПС,
за което не е била сключена задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите, е
субект на нарушение на чл. 638, ал.3 от КЗ, съгласно която лице, което не е
собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „ГО” на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лева. Факт е, че
към момента на извършената от контролните органи проверка е лисвало изпълнение
на това законово задължение от негова страна, т.е. същият е управлявал към този
момент МПС, без да е имал сключена и валидна застраховка „ГО”. Контролните
органи правилно и законосъобразно са посочили нарушената от жалбоподателя
материална норма от КЗ, както и че следва да бъде ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност по посочения нормативен акт, тъй като
несъмнено с бездействието си жалбоподателят е осъществил състава на
административното нарушение по чл. 638, ал.3 от КЗ. Няма спор в настоящия
случай, че жалбоподателят е правоспособен водач, запознат е с нормативната
уредба, регламентираща извършваната от него дейност, включително и със задълженията му да носи документ за сключена
задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите за МПС, което управлява, което
му е вменено с разпоредбата на чл.100, ал.1, т.3 от Закона за движението по
пътищата, поради което и като несобственик
на лекия автомобил той е дължал сключването на застрахователния договор
с оглед разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
Неоснователно е възражението, че жалбоподателят не е
управлявал моторното превозно средство, тъй като този факт не само че не е
оспорен от него по време на проверката, а напротив бил е потвърден лично при
подписването на съставения му АУАН, в който е отбелязано, че няма възражения по
направените констатации. Същевременно както в срока по чл. 44,
л.1 от ЗАНН, така и в хода на съдебното производство не са ангажирани
доказателства за оборване на описаното нарушение в АУАН.
Съдът не намира за основателно възражението, че АНО е
следвало да приложи чл. 28 от ЗАНН, защото счита, че процесния случай не може
да се квалифицира като маловажен по
смисъла на чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 93 т.9 от НК, тъй като не се установява
конкретното деяние да е извършено при смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да го отличават от обикновените случаи на нарушения от този вид, поради
което и същото не разкрива по-ниска степен на обществена опасност oт обичайната
за тях. Характерът на нарушението е формален и за съставомерността му не е предвидено
и не се изисква настъпване на вредоносен резултат. Периодът на забавата не е от
значение за съставомерността на деянието, тъй като управляването на моторно
превозно средство е правнорегламентирана дейност, която е източник на повишена
опасност, поради което и с договора за застраховка „ГО” застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
По вида и размера на наказанието:
Правилно наказващият орган е наложил на жалбоподателя
административно наказание глоба в императивно предвидения в чл.638, ал.3 от КЗ
размер от 400 лв, предвид конкретния субект на нарушението. Санкцията е
фиксирана по вид и размер и изключва възможността за преценка на
обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН, поради което и същата не може да се
редуцира в по-нисък размер.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното НП е
правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
По разноските:
Искането за присъждане в полза на на жалбоподателя на
разноски за адвокатско възнаграждение се явява неоснователно и следва да бъде
оставено без уважение, предвид потвърждаване на обжалваното НП като правилно и
законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 63,
ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно наказателно
постановление № 21-1158-000805 от 29.03.2021 г., издадено от С.Г.Л.– Началник
сектор „Пътна полиция” към ОД МВР-Перник, с което на Р.Р.М., ЕГН ********** е наложено на основание чл. 638, ал.3 от Кодекса за
застраховането административно наказание глоба в размер на 400 лв (четиристотин
лева) за това, че на 21.02.2021г., в
22:15 часа при проверка в района зад бл. 17 на площад „Кракра” в гр.Перник се
установило, че управлява по ул. Брегалница, в посока към ул. Кресна като
ползвател лек автомобил „БМВ 330” с рег. № *******, собственост на К.Р.Б., ЕГН **********
за който няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите - нарушение на чл. 638, ал.3 от КЗ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на сторени разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд Перник
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава
дванадесета от АПК.
Председател:/п/
Вярно с
оригинала,
ИЕ