№ 1184
гр. Варна, 22.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. Петров
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно частно
гражданско дело № 20233100500470 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 вр. чл. 420, ал.3 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба вх. № 4750/20.01.2023г.
на ВРС, подадена от "ЛЕНО" АД, ЕИК *********, чрез пълномощник ю.к. М.
Щ., срещу определение № 13860/12.12.2022г. постановено по ч. гр. дело №
7735/2022г. по описа на ВРС, с което е спряно изпълнението по изпълнително
дело № 2022719040753 по описа на ЧСИ Станислава Янкова, рег. № 719 в
КЧСИ, с район на действие – Варненски окръжен съд, по отношение
длъжниците ЕТ "Амбитус - Д. Щ.", ЕИК *********, Д. И. Щ. и Н. А. Щ.. В
жалбата се твърди, че ЕТ не е представил релевантни доказателства, че не
дължи вземанията за претендираните периоди. Сочи, че ЕТ "Амбитус - Д. Щ."
като заемател е сключил два договора със заемодателя "ЛЕНО" АД: Договор
за заем Бизнес кредит от 18.05.2018г. и Договор за заем Бизнес кредит от
21.09.2018г. И по двата договора длъжникът е в забава на плащанията. Сочи,
че номерът на договорите е един и същ, поради еднаквите страни и по двата,
но падежните дати и размерът на вноските е различен. Излага, че в
настоящото производство се разглеждат вземанията по Договор за заем
Бизнес кредит клиентски № 5977 от 21.09.2018г. Твърди, че длъжникът е
злоупотребил с процесуални права, като е представил платежни нареждания,
с които е погасил задължения и по другия кредит. Излага, че последното
1
плащане по кредита е от 27.09.2019г., а платежните нареждания касаят
период преди настъпването на забавата и не всички касаят процесния
договор. Сочи, че спорът е между търговци, поради което изпълнението може
да бъде спряно на основание чл.420, ал.1 или чл.420, ал.2, т.1 от ГПК, но не и
на основание чл.420, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК.
Длъжниците ЕТ "Амбитус - Д. Щ.", ЕИК *********, Д. И. Щ. и Н. А.
Щ., действащи чрез общия си пълномощник адв. П. Н., с писмен отговор
оспорват жалбата и молят обжалваното определение да бъде потвърдено.
Частната жалба е подадена от надлежна страна – кредитор в
заповедното производство, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт –
определение по чл.420 от ГПК.
По ч. гр. дело № 7735/2022г. по описа на ВРС са издадени заповед
№4217/07.07.2022г. за изпълнение на парично задължение въз онова на
документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист в полза на кредитор "ЛЕНО"
АД, ЕИК ********* срещу длъжници ЕТ "Амбитус - Д. Щ.", ЕИК *********,
Д. И. Щ., ЕГН ********** и Н. А. Щ., ЕГН **********, за солидарно
заплащане на следните суми: сумата от 84.87 евро (осемдесет и четири евро и
осемдесет и седем евро цента) – дължима главница по Договор за Заем Бизнес
кредит с Клиентски № 5977 от 21.09.2018 г. от вноска № 13 до вноска № 44
вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на
заявлението в съда – 17.06.2022 г. до окончателното й изплащане, сумата от
3150.78 евро (три хиляди сто и петдесет евро и седемдесет и осем евро цента)
дължима неплатена падежирала договорна лихва по смисъла на Приложение
№ 1 – от погасителен план за периода от 22.09.2019 г. до 21.05.2022 г., както и
съдебно–деловодни разноски в размер на 126.58 лева – заплатена от заявителя
държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. От извършената
служебна справка се установява, че по въззивно частно гражданско дело №
470 по описа за 2023 година на ВОС е постановено определение, с което е
потвърдено разпореждането за незабавно изпълнение.
С молба вх. № 84572/07.12.2022г. длъжниците ЕТ "Амбитус - Д. Щ.",
ЕИК *********, Д. И. Щ. и Н. А. Щ., действащи чрез общия си пълномощник
адв. П. Н., са поискали от ВРС да спре принудителното изпълнение на
основание чл.420, ал.2 от ГПК. Към молбата са представени 19 вносни
бележки за извършени плащания по договор 5977, извършени в периода
2
19.10.2018г. – 27.09.2019г., на обща стойност 13035 лева.
С обжалваното определение № 13860/12.12.2022г. ВРС е спрял
принудителното изпълнение на основание чл.420, ал.2, т.1 от ГПК, като е
приел, че са представени убедителни писмени доказателства, че вземането не
се дължи. Изложени са и доводи за неправилно изчисление на дълга от страна
на кредитора.
От представените пред ОС-Варна доказателства е видно, че между
заемодателя "ЛЕНО" АД и длъжниците ЕТ "Амбитус - Д. Щ.", ЕИК
*********, Д. И. Щ. и Н. А. Щ. е сключен Договор за заем Бизнес кредит
клиентски № 5977 от 18.05.2018г., по силата на който "ЛЕНО" АД е
отпуснало на ЕТ заем в размер на 7700 евро, който е следвало да бъде върнат
със 180 месечни вноски от по 194.79 евро. Между заемодателя "ЛЕНО" АД и
длъжниците ЕТ "Амбитус - Д. Щ.", ЕИК *********, Д. И. Щ. и Н. А. Щ. е
сключен Договор за заем Бизнес кредит клиентски № 5977 от 21.09.2018г., по
силата на който "ЛЕНО" АД е отпуснало на ЕТ заем в размер на 4000 евро,
който е следвало да бъде върнат със 176 месечни вноски от по 101.31 евро.
Въззивният съд намира обжалваното определение на ВРС за правилно,
по следните съображения:
Съгласно чл.420, ал.2 от ГПК, съдът, постановил незабавното
изпълнение, може да го спре и без да е необходимо обезпечението по ал. 1,
когато е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства,
че: 1. вземането не се дължи; 2. вземането се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител; 3. неправилно е изчислен размерът
на вземането по договор, сключен с потребител.
С оглед обстоятелството, че заемателят е търговец, а не потребител,
предпоставките на чл.420, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК не са налице и
принудителното изпълнение не може да бъде спряно на това основание.
Преценката дали потребителската защита може да се приложи следва да бъде
извършена от съда разглеждащ иска по чл.422 вр. чл.415 от ГПК.
От представените от длъжниците доказателства е видно, че с 19 вносни
бележки те са заплатили на кредитора общо 13035 лева по договор 5977, като
във вносните бележки не е посочена датата на договора по който са заплатени
сумите. В случая са заплатени 13035 лева по договор 5977, а предмет на
настоящото производство са вземанията по Договор за заем Бизнес кредит
3
клиентски № 5977 от 21.09.2018г. от вноска № 13 до вноска № 44 вкл.,
заявени в общ размер от 3235.74 евро. Задължението по вноски от № 1 до №
44 е на обща стойност 4457.64 евро, т.е. 8718.39 лева, а длъжникът е погасил
13035 лева. Поради това, въззивният съд намира, че са представени писмени
доказателства, че вземането не се дължи. Налице са предпоставките по
чл.420, ал.2, т.1 от ГПК за спиране на принудителното изпълнение.
Обстоятелство, че е налице и друг договор със същия номер 5977, не може да
се тълкува във вреда на длъжниците при преценка предпоставките по чл.420,
ал.2, т.1 от ГПК за спиране на принудителното изпълнение.
В рамките на частната жалба, с която е сезиран, съдът намира, че следва
да бъде потвърдено определението с правно основание чл.420, ал.2, т.1 от
ГПК, с което е спряно принудителното изпълнение.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 13860/12.12.2022г. постановено по ч.
гр. дело № 7735/2022г. по описа на РС - Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4