Р Е Ш Е Н И Е №
гр.София, 20.10.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-14
състав, в о т к р и т о съдебно заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЯ Г.
при
секретаря Христина Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Г. търг.дело №1030
по описа на съда за 2020 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 694, ал.1, т.2 от ТЗ.
Ищецът „Г.У.С.В." ЕАД (в несъстоятелност), ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от изпълнителния директор П.Г.П., чрез адв. Г.С.предявява иск с правно основание чл.
694, ал. 1, т. 2 от ТЗ против “Д.Т.“
с ЕИК ******, в качеството му на кредитор в производството по несъстоятелност
с вземания в размер 18 474, 00 лв., представляваща разноски, за което е
издаден изпълнителен лист от 07.06.2010 г., възоснова
на решение по гр.д. № 201/2006 г. на PC –
Плевен и е образувано изп.дело № 20167410400255 по
описа на ЧСИ Х.П., включени в списъка на приетите вземания одобрен с
определение по чл.692, ал.4 ТЗ от 28.04.2020 г., с което е прието възражението
на кредитора и е изменен списъка на приетите вземания. Определението е обявено
в Търговския регистър на 04.05.2020 г.
Ищецът твърди, че вземането не съществува, тъй като
договор за цесия, сключен на 22.10.2013 г. не е произвел действие по отношение
на „ГУСВ“ ЕАД (н.) по арг. от чл.99, ал.4 ЗЗД.
Поддържа, че длъжникът се освобождава от отговорност, ако до
получаване на съобщението по чл.99, ал.3 от ЗЗД престира
на стария кредитор, след получаване на съобщението - на новия кредитор. Съобщаването на цесията – в т.ч. в хипотеза
когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение
към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на
цедираното вземане, е факт от значение за спорното право, чието настъпване
следва да бъде съобразено от съда в хода на висящото производство. Позовава се
на съдебна практика - Решение №78 от 09.07.2014г. по т.д.№2352/2013г. на ВКС,
ТК, II т. о. Твърди, че до момента на предявяването на настоящата искова молба,
съобщение, изходящо от цедента до знанието на ищцовото
дружество не е доведено.
На следващо място
- дори и да се приеме, че „Д.Т.“
ЕООД е придобило претендираните вземания и ГУСВ ЕАД е
било уведомено за извършената цесия, поддържат, че вземанията са погасени по
давност. В период, по- голям от 5 години, „Д.Т.“ ЕООД не е предприемало каквито
и да е действия за събиране на вземането си, ответното дружество не е поискало
извършването на нито едно изпълнително действие, насочено към събиране на
вземането. С оглед на изложеното и предвид факта, че претенцията на ответното
дружество произтича от договорно правоотношение (цесия), не би могло да се
третира като вземане по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Сочи, че с образуването на
изпълнителното производство през 2012 г. започнал да тече погасителният срок и
той не бил прекъсван до настоящия момент, независимо от факта, че вземането е
присъединявано по други дела или е било прехвърляно за продължаване на
действията от ЧСИ в друг съдебен район.
На следващо място –
твърди, че прехвърлените с договора за цесия вземания са погасени в рамките на
проведеното изпълнително производство в полза на първоначалния кредитор и
сключения договор за цесия е нищожен –
поради липса на предмет, евентуално като привиден.
С оглед
гореизложеното, поддържат, че са налице основания да се приеме, че ищцовото дружество не дължи на ответника и иска (искането,
уточнено с молба от 27.08.2020 г.) съдът да приеме за установено
несъществуването на вземане в размер на 18 474, 00 лв., представляваща
разноски по изпълнителен лист от 07.06.2010 г., издаден по гр.д. № 201/2006 г.
на РС Плевен и образувано изп. дело,
включени в списък на приетите вземания на кредитори на „Г.У.С.И В." ЕАД (в
несъстоятелност), одобрен с определение от 28.04.2020 г. по т.д. № 6789/2013 г. на СГС, TO, VI-
7 с-в.
В
срока за писмен отговор ответникът оспорва иска, като твърди
възникването и съществуването
на оспореното вземане.
Синдикът не е изразил становище.
СЪДЪТ, като прецени всички събрани по
делото доказателства и доводи на страните при спазване на разпоредбата на
чл.235, ал.1-3 от ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:
От представените с исковата молба
доказателства и справка в Търговския регистър по партидата на „Г.у.с.и в.“ ЕАД
е видно, че спрямо ищеца е открито производство по несъстоятелност и от синдика
е съставен списък на приетите и неприети вземания. С Определение от 28.04.2020
г. по т.д.№ 6789/2013 г. на СГС, ТО VI състав, обявено в ТРРЮЛНЦ на 04.05.2020 г. е
уважено възражение на кредитор с вх. № 107837 в частта, касаеща именно
вземанията на „Д.Т.“ ЕООД предмет на изп.дело №
20167410400255. Изложени са мотиви, че длъжникът е уведомен надлежно за прехвърляне
на вземането с договор за цесия от 22.10.2013 г. сключен с „Т.м.“ ООД,
същата е породила своето действие и вземането
не е погасено по давност, тъй като от 2016 г. до 2019 г. когато вземането е
предявено в производството по несъстоятелност не е изтекъл срока по чл.117,
ал.2 ЗЗД.
Представено е удостоверение от ЧСИ Х.П.с
рег. № 741 и район на действие ОС Кърджали с изх.№ 437/28.08.2019 г. че
дължимите суми са 18 474 лв. за разноски.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 694, ал.1, т.2 от ТЗ за допустим, тъй като оглед одобряване на списъка на приетите от синдика на
„Г.У.С.И В.“ ЕАД от съда по несъстоятелността, в който списък предявените от „Д.Т.“
ЕООД вземания са включени в резултат на уважено негово възражение по чл. 690 ТЗ, за длъжника е породено правото да оспори вземанията чрез провеждане на
установителни искове по чл. 694, ал. 1, т. 2 ТЗ. Искът е предявен в законовия преклузивен срок, във връзка с което са изложени подробни
съображения на съда в разпореждане от 18.03.2021 г.
Предметните предели на установяването в
производството по установителен иск по чл. 694 ТЗ, в случая отрицателен
(ищецът-длъжник цели установяване несъществуването на включеното в списъка
вземане на ответника), са очертани още с молбата на кредитора за предявяване на
вземането му пред синдика, респективно с определението на съда по разгледаното
възражение срещу списъка. Вземанията произтичат от изпълнителен лист изд. на
07.06.2010 г. по търг. дело № 201 по описа за 2009 г. на ОС Плевен, което е
прехвърлено на „Д.т.“ ЕООД с договор от 22.10.2013 г. По делото е представено и
уведомление с вх.№ 2000 от 22.10.2013 г. до длъжника – ищец в настоящето производство,
което съставлява доказателство за получаването му на посочената дата.
С договора за цесия между първоначалния и новия кредитор се цели да се измени титуляра на вземането в отношенията с длъжника, без той да е страна по него. Цесията има действие спрямо длъжника от момента, в който е уведомен за нея от цедента – чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД. От тогава спрямо длъжника титуляр на вземането е цесионерът, поради което старият кредитор след съобщаването на цесията по чл.99, ал.3 ЗЗД не може да иска от длъжника изпълнение. За цесията длъжникът може да се счита уведомен и с връчването на исковата молба (вж. решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о.). Договорът за цесия поражда действие спрямо длъжника от деня на съобщаването, доколкото цели да го защити от опасността да плати неточно, или да плати два пъти. Съобщаването й обаче не е елемент от фактическия състав, който поражда действие между страните по договора. Цедираното право преминава върху цесионера със сключване на договора. В хипотеза на чл. 99 ЗЗД, вземането преминава върху цесионера със самото сключване на договора за цесия и той става от същия момент негов носител, докато договорът има действие спрямо цедирания длъжник и трети лица след съобщаването й, което поражда действие само след осъществяването му от цедента. Следователно договорът за цесия е породил своето действие между страните и ищецът – длъжник не може да се позовава на липсата на уведомяване, когато не доказва погасяване на вземането на цедента, нито на нищожност на договора за цесия поради липса на предмет. Сключеният договор за цесия не е и привиден.
С
оглед твърденията в исковата молба и характера на предявения иск, в тежест на
ответника по предявените отрицателни установителни искове е да докаже пълно и
главно вземанията си доказване на основанието, от което произтичат приетите в
производството по несъстоятелност негови вземания; както изискуемостта на вземанията и техният размер, а ищецът своите
правопогасяващи възражения. Правилата за
разпределение на доказателствената тежест
задължават съда да приеме, че фактите, за които не е проведено главно и пълно
доказване от страната, носеща тежестта на
доказване, не са осъществени.
Приетото вземане за сумата от 18 474 лв. неохлихвяема сума съгласно изпълнителен лист е било предмет
на принудително удовлетворяване в производството по изп.дело
№20148490400031, преобразувано в изп.дело №
201674104000255, присъединено към изп.дело № 201674104000256 на ЧСИ П. (видно от удостоверение
от ЧСИ от 28.12.2016 г. и удостоверение с изх.№ 6517/19.04.2021 г. на ЧСИ Хр.П.). Взискателят възложил изпълнителни действия на един частен
съдебен изпълнител е ограничен в правото си да поиска продължаването на
изпълнителното производство от друг такъв частен съдебен изпълнител, които
безспорно имат едни и същи правомощия. Ето защо, прехвърлянето на
изпълнителното дело на друг ЧСИ (респ. под нов номер) не променя факта, че има
образувано и висящо изпълнително производство за събиране на парично вземане на
ищеца против длъжника. Изпълнителното производство не е било прекратено на
някое от предвидените основания и е
прехвърлено на друг ЧСИ,респ. присъединено към друго изпълнително производство.
Предприетите до този момент от ЧСИ изпълнителни действия са валидни и е
запазена висящността на изпълнителния процес. Вземането обективирано
в изпълнителния лист не е погасено по давност, тъй като същото е въз основа на
влязло в сила съдебно решение, т. е. по отношение на него е формирана сила на пресъдено нещо. Погасителната
давност е фактически състав, включващ период от време, през който носителят на
едно субективно материално право бездейства, който състав поражда правото на
задълженото лице да се позове на давността и да откаже изпълнение, следователно
относно давностния срок е приложима разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. С
Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС е проведено разграничение между последиците
от прекъсването на давността с предявяването на иск и др. действия по чл.
116, б. "б" ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на
действия за принудително изпълнение по чл.
116, б. "в" ЗЗД, като в първия случай нова давност не започва да
тече докато трае производството, а ако съществуването на вземането не бъде
признато, давността не се счита прекъсната. Посочено е, че правилата за спиране
и отпадане на ефекта на прекъсването на давността в исковия процес са
неприложими относно давността при принудително изпълнение по чл.
116, б. "в" ЗЗД и в този случай няма спиране на давността, нито
отпадане на ефекта на прекъсването, с оглед различната уредба на исковото и
изпълнителното производство и изискването към кредитора да проявява активност
за движението на изпълнителното производство. Прието е, че при изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно
с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи. С оглед на
установеното по делото (писмени доказателства л.57-64 и л.67 и л.71-72), че в
хода на изпълнителното производство за принудително удовлетворяване на
вземането са поискани и предприемани същински изпълнителни действия на
19.02.2014 г., 20.12.2016 г., както и последващо
насрочване на публична продан и присъединяване на взискател,
съдът приема, че те са породили ефект на прекъсване на давността, така както
действието й е разяснено в т. 10 от цитираното Тълкувателно решение № 3 по тълк.
д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Молбата за предявяване на вземанията в производството
по несъстоятелност е депозирана през 2019 г. – т.е.преди да са изтекли 5 години
от последно изпълнително действие, считано от който момент е започнала да тече
нова давност. В този смисъл взискателят е проявил
нужната процесуална активност и не е налице бездействие, което да е продължило
повече от 5 години, за да е довело до погасяване на вземанията, които
съществуват и подлежат на удовлетворяване от масата на несъстоятелността на „Г.У.С.И
В.“ ЕАД. Неоснователни и недоказани са твърденията за погасяване на вземанията,
а с оглед надлежното уведомяване за цесията точното изпълнение се следва на цесионера по договора от 22.10.2013 г. с оглед на горното,
съдът намира, че искът за несъществуване на вземането е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен с решението по делото.
С оглед изхода на спора, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК,
право на присъждане на разноските за производството се поражда само за
ответника-кредитор „Д.Т.“ ЕООД, но същият не представя доказателства за
извършени такива.
Предвид разпоредбата на
чл. 694, ал. 7 ТЗ държавната такса се определя върху една четвърт от
вземането, за което е предявен установителният иск и не се внася предварително.
Ако искът бъде отхвърлен, разноските са за сметка на ищеца, затова „Г.У.С.И В.“ ЕАД следва да бъде
осъдено да заплати в полза на бюджета на СГС държавна такса в размер на 184, 74
лв.
С оглед на
горното, Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Г.У.С.В." ЕАД (в несъстоятелност) с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от изпълнителния директор П.Г.П., чрез адв. Г.С.иск с правно основание чл. 694, ал. 1, т. 2 от Търговския закон против “Д.Т.“ с ЕИК ******, в качеството му
на кредитор в производството по
несъстоятелност с вземания в размер 18 474, 00 лв.,
представляваща разноски, за което е издаден изпълнителен лист от 07.06.2010 г.,
възоснова на решение по гр.д. № 201/2006 г. на PC – Плевен и е образувано изп.дело № 20167410400255 по описа на ЧСИ Х.П. и придобито
по договор за цесия от 22.10.2013 г., включен в списъка на приетите вземания с
определение по чл.692, ал.4 Търговския закон от 28.04.2020 г., с което е прието
възражението на кредитора и е изменен списъка на приетите вземания, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено с участието на
синдика М.Г.Ш..
Препис от решението да се връчи на
страните и синдика.
СЪДИЯ: