Р Е Ш Е Н И Е
№ 260232/12.03.2021 г.
гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, LI наказателен състав, в публично съдебно заседание,
проведено на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АНДОН ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Красимира
Андонова, като разгледа НАХД № 194 по описа на РС - Бургас за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К.А.Г., ЕГН **********,
срещу Наказателно постановление № 251а-203/02.10.2020 г., издадено от директора
на Областна дирекция на МВР – Бургас, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева, на основание чл. 209а,
ал. 4 ЗЗ, за нарушение по чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, вр. чл. 63, ал. 1 ЗЗ, вр. т. I, подточка 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на
МЗ.
Жалбоподателят оспорва НП като
незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се
явява, представлява се от адв. С. П. от БАК, който поддържа жалбата и прави
искане за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган, редовно
уведомен, не изпраща представител. По делото е изразено писмено становище за
неоснователност на жалбата и за потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
На 18.04.2020 г., на жалбоподателя К.А.Г.
е съставен акт за установяване на административно нарушение, за това, че на
същата дата – 18.04.2020 г., около 23:30 часа, в гр. Бургас, се е намирал на
открито обществено място в градска градина, находяща се в ж.к. Славейков пред
бл. , като седи на пейка в нея, с което нарушил въведена в т. I, подточка 1 от
Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на МЗ, противоепидемична мярка по чл. 63, ал.
1 от ЗЗ, с което нарушил чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, вр. чл. 63, ал. 1 ЗЗ, вр. т. I,
подточка 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на МЗ.
Актът бил предявен на жалбоподателя, който
се запознал с неговото съдържане, подписал го и получил препис от него,
посочвайки, че няма възражения по акта. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН също не е
подадено писмено възражение.
На 02.10.2020 г. било издадено обжалваното
НП, като на основание чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ, за нарушение по чл. 209а, ал. 1 от
ЗЗ, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, на жалбоподателя е наложено наказание глоба в
размер на 300 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани
в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са
непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти. Като цяло жалбоподателят
не оспорва, че към момента на проверката се е намирал на посоченото място, но
излага съображения за незаконосъобразност на производството.
От
правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се
приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено
от компетентен орган, а АУАН е съставен от компетентно (териториално и
материално) лице, видно от приложената по делото Заповед № 251з-1247 от
24.03.2020 г. на директора на ОД на МВР - Бургас. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН.
В АУАН и в НП нарушението е описано
подробно, като изчерпателно са посочени всички съставомерни признаци на
състава. Посочено е в какво се изразява неправомерното поведение на
жалбоподателя, както и относимата заповед на министъра на здравеопазването,
която въвежда съответните изисквания. Дадената правна квалификация също
кореспондира на установените факти, като съвсем коректно актосъставителят и АНО
са посочили, че се касае за нарушение на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, съгласно която,
който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от
директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал.
4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление,
се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., като правилно е направена връзка с разпоредбата
на чл. 63, ал. 1 ЗЗ. Нормата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ съдържа в себе си както
правило за поведение, така и санкция за неизпълнение на това правило, поради
което и посочването й е напълно достатъчно, за да се приеме, че изискването за
квалифициране на деянието е изпълнено. Актосъставителят и АНО коректно са
цитирали и коя точно разпоредба от заповедта на министъра на здравеопазването
не е били изпълнена.
Съдът не възприема доводите на защитата,
че нарушителят не следвало да носи отговорност, съгласно разпоредбата на чл. 3,
ал. 2 ЗАНН. В случая не е приложима разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, тъй
като дори да е последвала друга заповед/и, то нарушената разпоредба на чл.
209а, ал. 1 ЗЗ не е отменена или изменена в по благоприятна за жалбоподателя,
респ., не е отпаднала отговорността за нарушение или неизпълнение на въведени
от министъра на здравеопазването противоепидемични мерки. Към датата на
извършване на нарушението посечената в АУАН и НП заповед е била действаща и е
следвало да бъде спазвана.
Съдът намира, че в случая правилно
актосъставителят е приел, че жалбоподателят се е намирал в градска градина,
независимо от въведената забрана, поради което и правилно контролните органи са
приели, че се касае за административно нарушение с посочената правна
квалификация и правилно са ангажирали административнонаказателната отговорност
на К.А.Г..
Нарушението,
за което жалбоподателят е бил санкциониран не е маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН. В случая конкретното деяние не се отличава от обичайните нарушения от
този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН би било незаконосъобразно.
По делото липсват конкретни доказателства, които да сочат на по-ниска степен на
общественаопасност на извършеното от жалбоподателя. Нещо повече, видно от
разпита на актосъставителя – св. И. /л. 28/, на самото място на проверката е
имало струпване на доста хора, което е наложило и изпращане на органите на
реда. Относно обстоятелството, че жалбоподателят в момента учи също не може
самостоятелно да доведе до отпадане на отговорността му, още повече, че
размерът на санкцията е определен в минимален размер.
Предвид всичко горепосочено, съдът
счита, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя, като издаденото НП е законосъобразно и следва да се потвърди
изцяло.
В конкретния случай, с оглед изхода на
правния спор разноски се дължат в полза на АНО, който обаче не е поискал
присъждането им, поради което и съдът няма как служебно да ги възложи в тежест
на жалбоподателя.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 251а-203/02.10.2020 г., издадено от директора на Областна
дирекция на МВР – Бургас, с което на жалбоподателя К.А.Г., ЕГН **********, е
наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева, на основание чл.
209а, ал. 4 ЗЗ, за нарушение по чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, вр. чл. 63, ал. 1 ЗЗ, вр.
т. I, подточка 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на МЗ.
РЕШЕНИЕТО
може
да бъде обжалвано пред Административен съд – Бургас в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да
се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВО:К.А.