Срещу подсъдимия С.П.П.,
роден на ***г***, пл."***" № ******, българин, български гражданин,
със средно образование, женен, не работи, осъждан, но реабилитиран, наказван по
реда на чл.78а от НК, ЕГН ********** е повдигнато обвинение за това, че
1.
На 24.06.2019г. около 20.00 часа в гр.Плевен, в близост до входа/изхода на град
Плевен откъм с.***, района на кръстовището на ул."***" и ул."***",
при управление на МПС - л.а. "***" с рег.№ ***, нарушил правилата за
движение по пътищата - чл.5, ал.1 и ал.2, т.1, чл.16, ал.1, чл.116, ал.1 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и чл.3 от Правилника за приложение на
закона за движение по пътищата (ППЗДвП), според които:
"Чл. 5. (1) – ЗДвП: Всеки
участник в движението по пътищата:1. с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди;
(2) Водачът на пътно превозно
средство е длъжен:
1. да бъде внимателен и предпазлив
към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на
двуколесни пътни превозни средства;
Чл. 16. (1) – ЗДвП: На пътно платно с
двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено:
1. когато платното за движение има
две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение,
освен при изпреварване или заобикаляне;
Чл. 116 – ЗДвП: (Изм. и доп. - ДВ,
бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.) Водачът на пътно превозно средство е
длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците…"
Чл. 3 – ППЗДвП: Участниците в движението са длъжни:
1. да спазват правилата за движение;
2. да пазят живота и здравето на
хората;
3. да не
създават опасности или пречки за движението;"
– като допускал причиняването на телесна повреда на другиго,
като, движейки се по ул."***", непосредствено след кръстовището с
ул."***", в посока изхода на гр.Плевен към с.***, умишлено и без
необходимост навлязъл в лентата за насрещно движение, по която се движела с
велосипед Л.Б.Б. ***, и препречил с автомобила си пътя й на движение, с което я
принудил да спре в непосредствена близост до страничната мантинела и да слезе
от велосипеда, а след това я преследвал с автомобила си по улицата и в района
на разделителния затревен остров на кръстовището на ул."***" и
ул."***" я ударил с предната броня на автомобила си в областта на
десния прасец, причинявайки й контузия с кръвонасядане на площ около 4х4 см,
довело до болки и страдания (лека телесна повреда) – престъпление по чл.342, ал.1 от НК;
2.
На 24.06.2019г. около 20.00 часа в гр.Плевен, в близост до входа/изхода на град
Плевен откъм с.***, района на кръстовището на ул."***" и ул."***",
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава
с изключителен цинизъм и дързост – крещял обиди и закани по адрес на Л.Б.Б. и В.Н.П.
***: "Боклук, курви мръсни, ще ви размажа, ще ви пребия!",
нанесъл побой на Л.Б. чрез удари с ръце в областта на тялото и главата, с което
й причинил множество контузии с травматичен характер – охлузване и
кръвонасядане на китката на дясната ръка, повърхностна травма на главата,
кръвонасядане на седалището, насиняване в областта на опашната кост – довели до
болки и страдания с разстройство на здравето, временно и неопасно за живота
(комплексна лека телесна повреда) – престъпление по чл.325, ал.2, във вр. с ал.1
от НК.
В
хода на съдебното производство процесуалният представител на Окръжна
прокуратура Плевен ангажира становище, че авторството и съставомерността и на
двете деяния, за които са повдигнати обвинения са безспорно установени, като
съдът следва да наложи наказание към минимума предвиден в Закона.
Защитника- адв. Н.М. ангажира
становище, че от доказателствата по делото не се установява да е извършено
деяние по чл.342 ал.1 от НК, като няма никакви безспорни доказателство относно
това, че на пострадалата е причинено при управлението на МПС-то от подсъдимия
нараняване или каквото и да било телесно увреждане. По отношение на второто
обвинение са ангажира становище, че словестния конфликт е поддържан и от
подсъдимия и от пострадалата, като действията на първия са били провокирани от
многократното нарушаване на правото на собственост в негов имот, където
пострадалата и една от свидетелките прониквали за да хранят негово куче.
В хода на съдебното производство е
предявен и приет за разглеждане граждански иск от пострадалата Л.Б.Б. срещу
подсъдимия С.П.П. с цена на иска 5000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди вследствие на деянието по чл.325 от НК, ведно
със законната лихва, считано от
18.03.2007 година до окончателното изплащане на сумата.
Приет е за съвместно разглеждане в рамките на
наказателното производство и граждански иск предявен от пострадалата Л.Б.Б. срещу подсъдимия С.П.П. с цена на иска 285
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди вследствие на деянието по
чл.325 от НК, ведно със законната лихва, считано от момента на увреждането, до окончателното изплащане
на сумата.
Л.Б.Б.
е конституирана в качеството си на ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ и ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ с
повереник адв. К. от ПлАК.
Адв.К. ангажира становище, че от
събраните по делото доказателства се установява, че е възникнало
съприкосновение между автомобила управляван от подсъдимия и пострадалата в
следствие на което й е нанесено телесно увреждане. От друга страна се навеждат
доводи, че с действията си по преследването на пострадалата, използване на
сила, за да я задържи при слизането от велосипеда, както и отправяните реплики,
подсъдимият е реализирал и състава на чл.325 от НК. Прави се искане за
уважаване на гражданските претенции в пълен размер, тъй като пострадалата е
претърпяла болки и страдания от хулиганското поведение на подсъдимия. По
отношение на вторият иск за имуществени вреди / представляващи стойността на
велосипеда / се иска уважаването му, тъй като веща не е намерена от собственика
на мястото където била оставена.
Съдът,
като прецени събраните в хода на досъдебното производство и съдебното следствие
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и
правна страна :
Подсъдимият
С.П.П. е роден на ***г***, ЕГН **********.***,
пл."***" № ***** Българин, български гражданин. Има завършено средно
образование. Женен е. Не работи. Осъждан, но реабилитиран, наказван и по реда
на чл.78а от НК.
Подсъдимия
П. притежавал вилен имот край гр.Плевен, в местността "Мъртвата
долина" под парк "Скобелев", който имот не обитавал постоянно. В
двора на имота държал куче, вързано на верига в недобро общо видимо състояние.
Пострадалата Б. и св.В.П. през свободното си време често карали велосипеди и
преминавали в района на недвижимия имот на подсъдимия. При едно от преминаванията
си в района през пролетта на 2019 г. забелязали куче в един от имотите във
видимо недобро здравословно състояние и решили да носят храна на животното.
Двете влизали в имота в отсъствието на П., отвързвали кучето и му давали храна.
Съседи на подсъдимия му съобщили, че в имота му влизат две жени и хранят
животното. Подсъдимият останал недоволен от това и искал двете жени да
преустановят влизането в имота му, както и да не отвързват кучето, тъй като
газело насажденията. При едно от идванията на П. и Б. съседи го уведомили по
телефона и последният пристигнал на мястото, където все още били двете жени.
Подсъдимият им казал, че е против да влизат в имота му и да хранят кучето,
както и да го освобождават от веригата, за която било вързано. От своя страна
пострадалата и свидетелката П. / която била и по-настоятелна/ поискали от него
да положи грижи за животното или да го евтаназира, тъй като според тях то изпитвало болки и мъки. Подсъдимият не се
съгласил и забранил на двете жени да влизат в имота и да се занимават с
животното. Въпреки това Б. и П. продължили да идват и да хранят кучето, като П.
прескочила оградата и насипала гранулирана храна в двора.
На
24.06.2019г. привечер, около 20.00 часа, съседи на П. отново го уведомили по
телефона, че двете жени са в имота му и се занимават с кучето. Подсъдимият се
ядосал и решил да се саморазправи с тях. В изпълнение на това свое намерение и
управлявайки личния си лек автомобил "***" с рег.№ *** се отправил
към имота в местността „М.д.“. В района на кръстовището на ул."***",
по която се изкачил и ул."***", малко преди разделителния тревен
остров, забелязал двете свидетелки да се придвижват с велосипедите си, в посока
от с.*** към гр.Плевен. Подсъдимият първоначално се движел в дясната лента на
пътя по ул."***" в посока с.***, но като приближил Б. навлязал в насрещната лента, по която се
движела пострадалата и спрял автомобила перпендикулярно на пътната лента с
предна част насочена към мантинелата с цел да препречи движението на двете
велосипедиски. Св.П. заобиколила автомобила след неговото спиране и продължила
движението си. Пострадалата Б. напуснала пътната лента с велосипеда и спряла до
мантинелата в затревен участък. Подсъдимиятт излязъл от автомобила си и се
нахвърлил върху Б. с обиди и закани за саморазправа с нея и с П., наричал я с
думите: "Боклук! Курви мръсни! Ще ви размажа! Ще ви пребия!". П. се уплашила от агресивното поведение на
подсъдимият и избягала, като викала и към Б. да бяга и да се спасява. Б.
не успяла да продължи движението си с велосипеда, тъй като П. й препречвал пътя.
П. хванал с две ръце кормилото на велосипеда, а после Б. за ръцете в областта
на китките. Непосредствено след това й нанесъл няколко удара с ръце по главата
и тялото, причинявайки й охлузване и кръвонасядане на китката на дясната ръка,
повърхностна травма на главата, кръвонасядане на седалището, насиняване в
областта на опашната кост. Б. успяла да се измъкне и побягнала, изоставяйки
велосипеда си на мястото. П. от своя страна се качил в автомобила си и тръгнал
да я преследва с него. Подсъдимият достигнал до пострадалата в районна на разделителния
тревен остров между улиците "***" и "***". Стресирана от
случващото се Л.Б. *** и забелязала
автомобил "Тойота" с рег.№ ЕН 1605 КВ, управляван от св.Р. Д.. В
упрахата си му препречила пътя и го принудила да спре, качила се в автомобила и
извикала на водача да кара бързо, като в това време потърсила помощ на тел.112
от личния си телефон видимо силно стресирана в състояние на емоционална възбуда
и уплаха. Б. не можела да обясни на
оператора какво точно се случва от уплаха и дала апарата на св.Д. Последният
съобщил на оператора, че ще спре на паркинга пред магазин "Лайф",
който се намирал наблизо и там ще изчака полицията – което и направил. Пред магазина дошъл и П.
управлявайки автомобила си. Слязъл от него и тръгнал към автомобила на Д.,
където с Б. си разменили реплики през прозорците. Уплашена, последната се
заключила в автомобила на Д., до пристигане на полицейски автопатрул, който се
заел с изясняване на случая. С това инцидентът приключил.
Така
описаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на
досъдебното производство и тези в съдебната фаза на делото писмени и гласни
доказателства. Няма спор и това се установява от показанията както на
пострадалата, така и на св.П., че двете през относително продължителен период
от време преминавали в близост до вилния имот на пъдсъдимия и правили опити да
полагат грижи за животно, което видимо било в лошо здравословно състояние. Тези
факти се установяват и от обясненията на подсъдимия дадени в открито съдебно
заседание. От показанията на св.В.К. и Л.И. се установява, че именно те са
уведомили подсъдимия за това, че в двора му проникват две жени, които се грижат
и за кучето. От соченото от Б., както и показанията на св.П. и обясненията на
подсъдимия се установява,че в районна на ул.*** двете се движили с велосипедите
си, при което автомобил навлязъл в тяхната пътна лента, след което препречил
движението им като спрял автомобила напреко на пътя с предната част насочена
към мантинелата. От тези доказателствени източници се установява, че П. успяла
и заобиколила спрения автомобил, а Б. останала с колелото до мантинелата, като
към нея видимо ядосан се насочил водача на автомобила, когото двете разпознали
като подсъдимия. От показанията на Б. се установява, че П. държал колелото й,
после я стискал за китките, като и нанесъл удар в областта на корема и главата.
Съдът кредитира доверие изложеното от пострадалата, тъй като то напълно си
кореспондира с находките описани в удостоверението за направен медицински
преглед, както и със заключението по съдебно медицинската експертиза относно
механизма на причиняване на тези увреждания. Пострадалата заявява,че след като
успяла да избяга от мястото, където било преустановено движението й с
автомобила побягнала, но била преследвана от подсъдимият с управляваното от
него МПС като в райнна на затревен участък възникнал удар между автомобила и
задната част на единият й крак. Съдът не намира обаче други безспорни и
категорични доказателства в тази насока подкрепящи твърдението, че е възникнал
удар между моторното превозно средство и тялото на пострадалата. Поради това в
тази част не кредитира показанията като достоверни и отдава евентуалните такива
впечатления на пострадалата на силната уплаха и стрес от предходното агресивно
поведение на подсъдимият спрямо нея. В тази насока от показанията на св.Л.Ц. –
полицейски служител Сектор „ Пътна полиция“ , която е била изпратена в екип със
св. Д.Д. след позвъняване на тел.112 се установява, че е възприета конфликтната
ситуация между подсъдимия и пострадалата. Свидетелката обаче изрично заявява,
че ако пострадалата е била съобщила за съприкосновение между нея и автомобила
то задължително това би довело до съставяне на акт на водача на моторното
превозно средство. В същата насока са и показанията на св.Д.. Съдът напълно
кредитира с доверие показанията на тези двама свидетели като логични,
последователни и обективни. Предвид на това приема, че нито пострадалата, нито
друго лице към момента на пристигане на полицейския екип не е съобщавало за
настъпило ПТП причинено от подсъдимия при управление на автомобила и спрямо
пострадалата. Двамата свидетели са категорични, че при съобщаване на такива
обстоятелства задължително във всеки един случай извършват проверка по
твърденията на страните, за каквато в конкретния случай няма данни. От
показанията на св. Д. се установява, че заедно с Б. е отишъл до мястото, където
тя е изоставила колелото си, но не са открили веща. Тези двама свидетели дават
идентични и кореспондиращи си показания относно това, че присъстващите лица /
включая подсъдимия / са съобщили за възникнала конфликтна ситуация между
пострадалата, св.П. и П.. В тази насока са и обясненията на подсъдимия дадени в
открито съдебно заседание. П. заявява, че е имал няколко предходни конфликта с
двете жени, които били свързани с това, че прониквали във вилния му имот и не
преустановявали това свое поведение въпреки изричната му забрана. Подсъдимия
дава обяснения, че бил афектиран от информацията за ново проникване в имота му
и това го мотивирало да открие двете жени и да преустанови това им поведение. В
обясненията на подсъдимия се сочи, че препречил пътя на двете велосипедистки с
цел да се разправи с тях, както и че влязъл в конфликт с Б., при което задържал
колелото й, а в последствие я стискал за
китките на ръцете. Съдът счита, че в тази им част обясненията на подсъдимия са
годен доказателствен източник, тъй като напълно си кореспондират с показанията
на Б. и П..
От показанията на всички свидетели
по делото се установява,че пострадалата Б. била силно изплашена и стресирана,
когато се установила в автомобила на св. Д.където дори не могла сама да съобщи
на тел.112 какво се е случило. Същите впечатления за силна уплаха и стрес
останали и у свидетелите – полицейски служители, които дошли на място, както и
у свидетелите придружили пострадалата до районното полицейски управление и до
болничното заведение. В подкрепа на тези данни е и заключението на вещото лице
относно състоянието на пострадалата непосредствено след конфликта, както и
пряката връзка на причинения стрес и последващото развитие на херпес зостер при
Б..
В хода на досъдебното производство е
назначена и изготвена съдебно медицинска експертиза, която е изслушана и приета
и в съдебно заседание. Част от заключението на вещото лице се основава на
данните, които се черпят от медицинско удостоверение за находки при
освидетелстване от 28.06.2019г. издадено на Б. при преглед от съдебен медик. Според
заключението на експерта на пострадалата Л.Б. са били причинени множество
контузии – охлузване, кръвонасядане, одраскване в областта на главата и
крайниците: охлузване на китката на дясната ръка 1/1 см и кръвонасядане със
зеленикав цвят 2/2.5 см; на седалището – кръвонасядане с кафеникав цвят 3/3 см;
в областта на опашната кост – подобно
насиняване 2/2.5 см; на десен прасец – средна трета – зеленикаво кръвонасядане
на площ 4/4 см и драскотина с кафеникава коричка, с дължина 5 см, които са
травматични и в своята съвкупност са довели до болки и страдания с разстройство
на здравето, временно и неопасно за живота на пострадалата. Вещото лице е
констатирало също така наличието на активен херпес зостер в поясната област на
пострадалата, за който допуска, че може да е резултат от преживяната от нея
психотравма от инкриминирания инцидент. Пояснява, че само по себе си това
заболяване не е опасно за живота, но е силно болезнено, нуждае се от специфично
лечение, което трае поне 10-15 дни. От изложението на вещото лице дадено в
съдебно заседание от 20.11.2020 година се установява, че нараняването в
областта на прасеца с размери 4х4 см е възможно да е получено по начина, по
който съобщава пострадалата при съприкосновение между тялото й и автомобила
управляван от подсъдимия. Вещото лице обаче не изключва и друг механизъм на
причиняване на това увреждане. Сочи, че евентуалната площ на съприкосновение е
била по-малка от размера на насиняването, тъй като прегледа и установяването на
размера на синината е направено в по-късен момент, когато кръвонасядането се е
разнесло и съответно увеличило по размер. Вещото лице обаче не изключва и друг
механизъм на причиняване на травмата и конкретно сочи на удар с части от
велосипед, за какъвто има данни, че пострадалата е управлявала. Относно
установената драскотина върху синината изрично дава заключение, че е при удар
между тъп предмет / каквато е бронята на автомобила/ и крака на пострадалата
върху травмата не би следвало да има драскотина, чиито произход е
съприкосновение с предмет със остър ръб. На въпрос относно това дали е възможно
нараняването да е получено при съприкосновение/ удар/ с предния регистрационен
номер / който има остри краища / отговорът е отрицателен, като вещото лице
заявява, че при такъв механизъм площа на кръвонасядането трябва да е значително
по-голяма.
При така установената и възприета
фактическа обстановка, съдът приема, че обвинението по чл.342 ал.1 от НК за
това, че подсъдимият на 24.06.2019г. около 20.00 часа в гр.Плевен, в близост до
входа/изхода на град Плевен откъм с.***, района на кръстовището на ул."***"
и ул."***", при управление на МПС - л.а. "***" с рег.№ ***,
нарушил правилата за движение по пътищата - чл.5, ал.1 и ал.2, т.1, чл.16,
ал.1, чл.116, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и чл.3 от Правилника
за приложение на закона за движение по пътищата (ППЗДвП) като допускал
причиняването на телесна повреда на другиго, като, движейки се по ул."***",
непосредствено след кръстовището с ул."***", в посока изхода на гр.П.
към с.***, умишлено и без необходимост навлязъл в лентата за насрещно движение,
по която се движела с велосипед Л.Б.Б. ***, и препречил с автомобила си пътя й
на движение, с което я принудил да спре в непосредствена близост до страничната
мантинела и да слезе от велосипеда, а след това я преследвал с автомобила си по
улицата и в района на разделителния затревен остров на кръстовището на
ул."***" и ул."***" я ударил с предната броня на автомобила
си в областта на десния прасец, причинявайки й контузия с кръвонасядане на площ
около 4х4 см, довело до болки и страдания (лека телесна повреда) е НЕДОКАЗАНО,
поради което и на основание чл.304 от НПК подсъдимия следва да бъде признат за
невинен по това обвинение. Съображенията на съда за това са следните :
От събраните по делото доказателства
безспорно се установява,че подсъдимият е управлявал моторно превозно средство
към момента на срещата му с пострадалата в районна на ул.*** и ул.*** в гр.П.
Установява се също по един безспорен начин, че траекторията на движение на
автомобила навлизайки в насрещното пътно платно, в което се движела Б. и П. е в
нарушение на посочените от прокурора чл.5, ал.1 и ал.2, т.1, чл.16, ал.1,
чл.116, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и чл.3 от Правилника за
приложение на закона за движение по пътищата. От данните по делото обаче се
установява,че преминавайки в насрещната пътна лента подсъдимият е отклонил
движението на автомобила така, че когато е преустановил движението му, то моторното
превозно средство е било разположено перпендикулярно на пътното платно с
предната си част към мантинелата. Така позиционирано моторното превозно
средство не е представлявало пряка опасност към момента когато е било в
движение за двете велосипедиски. П. е заобиколила автомобила, а Б. се е
намирала извън пътното платно. Действията на подсъдимият при управление на
автомобила и определяне на траекторията му на движение явно сочат, че целта е
била да препречи пътя на двете жени с велосипедите. Предвид на това съдът не
може да приема, че с поведението си подсъдимият е създал опасност за настъпване
на телесни повреди или смърт на лицата. В хипотезата на чл.342 ал.1 от НК с
употребеното понятие „допуска“ законодателят изключва прекия умисъл, когато не
са настъпили последиците по чл.342 ал.3 от НК. По делото не се установяват
данни,че подсъдимият е допускал увреждане на здравето на лицата и се е
съгласявал с настъпването им, макар че не ги е целял пряко. Напротив цялостното
поведение на подсъдимия свързано с управлението на автомобила в момента на
препречване на пътя на двете велосипедиски не сочи на целяно или допускана от
него възможност за причиняване на вредоносен резултат.
По отношение на частта от
обвинението свързана с нанасянето на лека телесна повреда на Б. възприета като
синина с размер 4х4 в задната на част на крака, то от доказателствата по делото
не може да се направи еднозначен и категоричен извод, че такова съприкосновение
между автомобила и пострадалата е възникнало в един по-късен момент. Както бе
посочено по-горе от заключението на вещото лице по съдебно медицинската
експертиза се допускат поне два варианта на причиняване на такова травматично
увреждане – кръвонасядане с изключително малки размери, което е малко вероятно да
се получи при удар с бронята на автомобила и изключено в съчетание с драскотина
върху него да се получи при удар с рег. Табела на моторното превозно средство.
За такъв механизъм на причиняване на увреждането практически съобщава само
пострадалата, като в тази част съдът не кредитира с доверие показанията й по
съображения изложени по-горе. В този смисъл съдът приема, че по тази част от
обвинението по чл.342 ал.1 от НК относно причиняване на леката телесна увреда
не се събират безспорни и категорични доказателства. В този смисъл присъдата не
може да почива на предположения, на съмнителни и колебливи обстоятелства
относно обективните и субективни признаци на престъпното деяние. Задължение на
съда е да призне подсъдимия за виновен само и единствено, когато обвинението е
доказано убедително /чл. 303 НПК/, което е гаранция за реализиране на неговите
права в наказателния процес, произтичащи от презумпцията за невиновност,
изрично установена в чл. 16 от НПК. В тази насока е и практиката на ВС на РБ.
/Р 196/1991 г. по н. д. № 202 на ВК, Р 624/1993 г. по н. д. № 579/1992 г. на 1
н. о. на ВС и Р 228/1995 г. по н. д. № 231/1995 г. на ВК на ВС на РБ/.
По отношение на второто обвинение за
престъплението по чл.325 ал.2 във връзка с ал.1 от НК за това, че на
24.06.2019г. около 20.00 часа в гр.Плевен, в близост до входа/изхода на град
Плевен откъм с.***, района на кръстовището на ул."***" и ул."***",
подсъдимият П. извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред
и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание
се отличава с изключителен цинизъм и дързост – крещял обиди и закани по адрес
на Л.Б.Б. и В.Н.П. ***: "Боклук, курви мръсни, ще ви размажа, ще ви
пребия!", нанесъл побой на Л.Б. чрез удари с ръце в областта на тялото
и главата, с което й причинил множество контузии с травматичен характер –
охлузване и кръвонасядане на китката на дясната ръка, повърхностна травма на
главата, кръвонасядане на седалището, насиняване в областта на опашната кост –
довели до болки и страдания с разстройство на здравето, временно и неопасно за
живота, то съдът приема, че последното е доказано по един безспорен и
категоричен начин. От съвкупният доказателствен материал по делото се
установява, че подсъдимият с поведението си по преследването на двете жени,
физическото нападение над Б., отправяните обидни реплики и думи грубо е нарушил
общоприетите норми на поведение в обществото демонстрирайки явното им
незачитане. Действията му следва да се квалифицират като такива отличаващи се
със изключителен цинизъм и дързост, тъй като са продължили дълъг период от
време, били са насочени срещу беззащитни жени, подсъдимият е упорствал в
преследването на Б. с цел да продължи да отправя към нея обиди и нецензурни
думи, като това му поведение не било преустановено до пристигане на
полицейските служители. Дори затварянето на пострадалата в автомобил на
непознат минувач не възпряло подсъдимия да продължи да търси начин за продължаване
на конфликтната ситуация. В следствие на
действията на П. на пострадалата са причинени контузии с травматичен характер,
които макар да са довели като краен резултат до лека телесна повреда не следва
да се подценява тяхната множественост и данните за последващото състояние на
стрес на пострадалата довело до последващи здравословни неразположения.
При реализация на деянието по чл.325
от НК подсъдимият е действал при форма на вината пряк умисъл. Действал е с
явното съзнание, че действията му са в разрез с общоприетите норми на поведение
и скандализират обществото, както и че това не е начина по който е следвало да
разреши личният си проблем свързан с поведението на Б. и П., и въпреки това,
като е съзнавала и обществените последици от действията си е извършила
деянието.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът съобрази като
смекчаващи вината обстоятелства данните относно ниската степен на обществена
опасност на дееца – лице не осъждано за престъпления от общ характер, за което
няма данни да е системен нарушител на установените правила на поведение. В
допълнение към това няма как тук да се игнорира и установения факт във връзка с
предходно възникнало напрежение между подсъдимия и пострадалата и св. П.. В тази насока следва
да се отбележи, че поведението на пострадалата и свидетелката след като изрично
собственика на имота – подсъдимият им е заявил, че е против и не ги допуска до
имота или до животното, което е в него, да продължат с тези си действия до не
малка степен е провокирало агресивното му отношение. Съдът не констатира
отегчаващи вината обстоятелства. Предвид правната квалификация на деянието по
чл.325 ал.2 от НК, то последното не се отличава с по-висока степен на обществена
опасност от обичайното за този вид деяние. Тук отново следва в полза на
подсъдимият да се отчете факта, че действията му са били провокирани от
поведението на пострадалата и свидетелката, което по своята същност също излиза
извън правните форми за уважение и неприкосновенност на чуждата собственост. С
оглед на това, съдът приема, че за изпълнение на целите на чл.36 от НК на
подсъдимия П. за престъплението по чл.325,
ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 54 от НК следва да се наложи
наказание от ТРИ МЕСЕЦА „Лишаване от свобода“, като на основание чл. 66 от НК
изтърпяването на наказанието следва да се отложи с ТРИГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК.
Съдът приема, че в конкретният случай са налице предпоставките по чл.66 от НК – подсъдимият не е осъждан и не е наложително
ефективното изтърпяване на наказанието с цел постигане на ефекта на осъждането.
При
този изход на наказателното производство подсъдимият С.П.П. следва да бъде
осъден да заплати на пострадалата
Л.Б.Б.
***, ЕГН **********,
сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди вследствие на деянието по чл.325 от НК, ведно
със законната лихва, считано от
18.03.2007 година до окончателното изплащане на сумата. От събраните по делото доказателства
се установява, че с действията си подсъдимият е причинил на Б. комплексна лека
телесна повреда изразяваща се обаче в много контузии и кръвонасядания. Извън
това от заключението на вещото лице се установява, че в следствие на преживения
стрес допълнително пострадалата е развила херпес зостер, което е предполагало
допълнително лечение и е причинило болки и страдания. От показанията на
свидетелите по делото се установява, че Б. е изпитала стрес, дълго време е
изпитвала страх и не могла да се възстанови психически от травмата, която й е
нанесъл подсъдимият със агресивното си поведение. В този смисъл съдът приема,
че справедливият размер на обезщетението за претърпените болки и страдания е в
размер на 2 000 лева. За разликата до 5000 лева, иска следва да бъде
отхвърлен като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
По отношение на предявения от пострадалата Л.Б.Б. срещу подсъдимия С.П.П. граждански иск с
цена 285 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди вследствие на
деянието по чл.325 от НК, ведно със законната лихва, считано от момента на увреждането, до окончателното
изплащане на сумата
съдът приема, че следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недозакан. В хода на съдебното производство
ищцата практически не е ангажирала никакви доказателства във връзка със
основателността на тази своя искова претенция. Размера на иска съставлява
стойността на велосипеда, който след приключване на инцидента последната не
могла да намери. По делото обаче не се събират данни изчезването на велосипеда
да е било свързано с противоправното поведение на подсъдимия във връзка с
повдигнатото му обвинение по чл.325 от НК. Предполага се, че вредата следва да
е в пряка връзка с изпълнителното деяние, а тук такава не може да бъде
установена. С оглед на това, съдът приема, че иска следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
При
този изход на наказателното производство и на основание чл.189, ал.3 от НПК
подсъдимия С.П.П. следва да заплати нана пострадалата Л.Б.Б. сумата от 400 лева, представляваща разноски за повереник
пред първата инстанция.
Подсъдимият
следва да бъде осъден на основание чл.189, ал.3 от НПК да заплати разноски за
експертизи в размер на 84,00 лева лева по сметка на ОД на МВР – гр. Плевен и
40,00 лева по сметка на Окръжен съд – гр. Плевен за съдебни разноски по време
на първоинстанционното производство.
След
влизане на присъдата в сила, ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО 2 бр. компактдискове,
съдържащи записи на разговори с телефон № 112 да бъде УНИЩОЖЕНО.
При
тези съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: