Р
Е Ш Е
Н И Е
№
16.09.2019 г. гр.Плевен
В И
М Е Т
О НА Н
А Р О
Д А
Плевенският окръжен съд, четвърти
въззивен наказателен състав, в открито заседание , на 17.07.2019 г., в състав:
Председател: Румен Лазаров
Членове: Иван Радковски
Доротея
Симеонова
Секретар: И. Цветков
Прокурор : Дойчо Тарев
Като
разгледа докладваното от съдия Иван Радковски
ВНОХД № 517/2019 г., по описа на Плевенски окръжен съд, за да се
произнесе взе предвид следното:
Въззивното
производство е образувано по жалба адвокат Ж.Н.,***, като защитник на
подсъдимия С.Т. против присъда № 75,
постановена по НОХД №339/2019 г., по
описа на Районен съд-гр.Плевен.
В жалбата е
изложено становище за неправилност и необоснованост на първоинстанционната
присъда, както и че тя е постановена при съществени нарушение на материалния
закон и на процесуалните правила. Посочено е че присъдата е постановена без
обективно, всестранно и пълно да са изследвани всички относими обстоятелства,
че обвинението не е доказано по несъмнен начин, че събраните доказателства не
са подложени на внимателна съвкупна преценка и анализ, както и че присъдата не
се основава на събраните по делото доказателства, а почива на предположения.
Въз основа на
изложеното, в жалбата е направено искане първоинстанционната присъда да бъде
отменена.
В допълнително
писмено изложение към жалбата са изложени подробни съображения касаещи
посоченото в жалбата, изразяващи се
най-общо в следното:
Установява
се противоречие между диспозитив и мотиви на присъдата, тъй като за деянието в
диспозитива е посочено, че се изразява в принуждаване на свидетелите В.К. и А.В.
да преустановят изкопните работи в местността „*****“, но никъде в мотивите,
при излагане на фактическата обстановка не е посочено, че работата / изкопните
работи/ са били спирани.
Приетата за
установена фактическа обстановка не се основава на установените доказателства.
Съдът не е
обсъдил показанията на свидетелите А.П. и И. Г. и неоснователно е кредитирал
показанията на свидетеля В.К., който в действителност е лъжесвидетелствал.
Свидетелите В.К. и А.В. не са извършвали
изкопни работи, за да е възможно, съобразно обвинението да са били принудени да
спрат същите, а по делото е доказано, че такова е извършвал единствено
багериста Г.Г., който е заявил, че не е спирал работа, в резултат на заплаха.
За
разлика от диспозитива на присъдата, в приетата фактическа обстановка никъде не
е посочено изрично отправено искане от подсъдимия именно към В.К. и А.В. за
спиране на изкопната дейност, а се говори само за реплики към група хора, в
множествено число.
В
мотивите се посочва наличие на пряк умисъл за извършване на деянието принуда,
но едновременно се говори само за заплаха, с цел постъпване по определен начин,
но без да се посочва резултат.
В
действията на подсъдимия Т. липсва умисъл за принуда и намерение за извършване
на престъпление, а целта е само спиране, преустановяване на противоправни
действия извършени от собственик, който защитава собствеността си, за
преустановяване на извършване на престъпление.
Първоинстанционният съд не е обсъдил позоваването от защитата на
подсъдимия Т., че той е действал в конкретната ситуация при условията на
неизбежна отбрана.
Незаконосъобразно първоинстанционният
съд е приел, че отегчаващи обстоятелства са „интензитета на упражнената заплаха
и обстоятелството, че същата е довела до основателен страх у пострадалите за
осъществяването и“, както и че при заплахата било използвано огнестрелно
оръжие, тъй като заплахата, по какъвто и начин да е реализирана, е част от
състава на престъплението и затова не може да бъде допълнително негативно
обстоятелство.
В
съдебно заседание защитникът на въззивния жалблоподател- адвокат Ж.Н.,*** пледира, обявилият се за пострадал В.К. няма нищо общо с водното сдружение, както и че
липсват обективна и субективна страна на деянието и какъвто и да е умисъл за
извършване на престъпление от страна на С.Т., а е налице самопомощ и неизбежна
отбрана в извършените от него действия, която може да се осъществи и срещу
престъпление и срещу друго нарушение.
Подсъдимият С.Т. заяви, че поддържа
казаното от неговия защитник, като добави, че В. К. се е самоопределил като
председател на ВиК сдружението, че не счита че е извършил нещо нередно и че е
произвел изстрел в земята от мъка, яд и унижение.
Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Плевен изрази становище, че
жалбата е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение, а
първоинстанционният съдебен акт следва да бъде потвърден, тъй като Плевенският районни съд подробно се е
мотивирал относно това – какви доказателства са кредитирани, обоснован е
направеният правен извод, аргументирани са видът и размерът на наложеното
наказание.
Заинтересованата страна В.К. заяви, че е доволен от първоинстанционната
присъда и моли тя да бъде потвърдена.
Въззивната инстанция, като се запозна със съдържанието на жалбата и допълнителното писмено изложение към нея,
както и със становищата на страните, изложени в съдебното заседание, при
изпълнение на задълженията си по чл.313 от НПК, прие за установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законовия
срок. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения:
С обжалваната присъда подсъдимият подсъдимият С.Т. е бил признат за
виновен в това, че на 30.10.2018 година, в град Плевен, принудил лицата В.К. и и А.В. да
извършат нещо противно на волята им, а именно да преустановят изкопни
дейности в местността „*****”,
като употребил за това заплашване, чрез насочването на огнестрелно оръжие –
боен пистолет „Bersa“ модел „Lusber844“
кал. 7,65х17 мм към К. и В.., като
произвел и един изстрел в посока
към долните крайници на К., поради което и на основание чл.143, ал.1, предл .2 и чл.54 от НК е бил осъден на 1 година
лишаване от свобода.
На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил
изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия С.Т.,
за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК съдът е отнел в полза на държавата веществените
доказателства – 1 бр. боен пистолет „Bersa“ модел „Lusber844“ кал. 7,65х17 мм. и 1 бр. празен пълнител, оставени на съхраняване в Служба
„КОС” при Първо РУ към ОД на МВР-Плевен.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е
осъдил подсъдимия С.Т., да заплати на частния обвинител В.К.,
направените по делото разноски, в размер на 800 лв. за адвокатско
възнаграждение.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е
осъдил подсъдимия С.Т., да заплати по сметка на ОД на МВР – Плевен направените по делото
разноски в размер на 135,37 лв. и 80,00 лв. разноски по сметка на РС-Плевен.
Настоящата съдебна
инстанция провери изцяло правилността на обжалваната присъда, по която е приета
за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият С.Т. от значително дълъг период от време обитавал
жилищен недвижим имот, находящ
се в местността „*****“в град Плевен. За
обезпечаване на нуждите на обитавания от
подсъдимия имот, от водоснабдяване на
обитавания от подсъдимия имот и на останалите в местността недвижими имоти било учредено сдружение, по отношение на
което било издадено и съответното разрешение
от надлежните органи за
конструирането на водопреносна мрежа.
През 2017 година В. Г., от гр.
Плевен, който стопанисвал седем парцела
и един жилищен недвижим имот в
местността „*****”, в град Плевен, сключил договор за
присъединяване към електропреносната
и водоснабдителна мрежи с представителя на сдружението "*****"
– В.К..
В изпълнение на писмените уговорености, в края на месец октомври 2018
година следвало да се реализират изкопни
мероприятия, изразяващи се в прокопаването на канал между два имота, за полагането на
съответната водопроводна тръба, за включването и на имотите на
Г. към изградения водоизточник.
За осъществяването на необходимите мероприятия, поради наличието на
специализирана техника В.К. наел А.В.,
от гр. Плевен.
На 30.10.2018 година сутринта А.В.,
съвместно с Г.Г. се отправил със стопанисваната си специализирана техника - багер към местността „*****“,
където били предприети и съответните
изкопни дейности в присъствието на В. Г..
Около 14.00 часа в на мястото, където
се извършвали изкопните дейности
пристигнал с лек автомобил подс. С.Т.,
който без наличието на каквото и да било
провокативно поведение от намиращите се лица,
на висок тон изискал от същите
преустановяване на изкопните мероприятия и зариването на прокопания канал. На казаното от него никое от намиращите се лица не откликнало,
като водача на багера продължил занятието си.
В изпълнение на формираното от страна на подсъдимия Т. престъпно намерение по принудително спиране
на извършваната дейност, същият на
висок тон отправил следното изявление: „Веднага да заринете, нямате право
да взимате вода от нас!“ и „Аз ще Ви убия
всички Ви!“, което съпроводил с изваждането на притежаваното от негова страна
огнестрелно оръжие. По същото време В.К. се присъединил към останалите лица и
се намирал на отстояние около 2-
Независимо от отправената му със спокоен тон молба от К. и В. подсъдимият Т. отново насочил огнестрелното си
оръжие към последният с изявлението „Ще ви убия!“, след което, при намесата на
неустановено лице, същият се отправил към автомобила си и потеглил в
неустановена посока.
От своя страна присъстващите на възникналата инкриминира ситуация лица депозирали сигнал пред
надлежните органи на полицията. При
посещението на полицейските служители в дома на подсъдимия, същият, при условията на доброволност, предал 1 бр. боен пистолет „Bersa“, модел „Lusber
844“ кал. 7,65х17 мм, които бил
предоставен за съответното техническо изследване.
Изложената фактическа обстановка първоинстатционният съд е приел за
установена и доказана въз основа на показанията на свидетелите В.К., А.В., Г.Г.,
С. Т., В. Г., А.П., И. Г., които са възпроизведени в мотивите към присъдата,
като съдът е изложил подробни съображения относно това, защо кредитира изцяло
показанията В.К., А.В., Г.Г., С. Т., В. Г., считайки, че показанията на тези
свидетели дават подробно описание на извършените от подсъдимия Т. действия,
както и отправените към К. и В. словесни
заплахи и произвеждането на изстрел с пистолет.
Относно показанията на свидетелите А.П. и И. Г. районният съд е посочил, че
кредитира същите, доколкото те не противоречат на приетата за установена
фактическа обстановка, тъй като тези двама свидетели не са очевидци на
инцидента, а казаното от тях е източник на информация за характеристичните
данни за подсъдимия.
Подробни съображения относно обясненията на подсъдимия са изложени в
мотивите към обжалваната присъда, според които първоинстанционният съд не е
кредитирал тези обяснения в частта им, в която се твърди, че свидетелят В.К. е
пристигнал на мястото на инцидента заедно с трима цигани, които са се държали
агресивно с Т., поради което той решил да ги респектира, като произведе изстрел
в краката на К., оценявайки ги като голословни и неподкрепени от други
доказателства, а и защото при проведената очна ставка между К. и Т. последният
е бил разколебан и не е могъл да посочи от кой автомобил са слезли при
пристигането си лицата от ромски произход.
Анализирайки доказателсвата и доказателствените средства
първоинстанционният съд е възприел заключенията на представените по делото
съдебно-психиатрична и съдебно-балистична експертизи и изчерпателно е изброил
писмените доказателства, въз основа на които е била приета за установена
изложената фактическа обстановка.
При така изложеното първоинстанционният съд е приел,
че с деянието си С.Т. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл. чл.143, ал.1, предл.2 от НК,
като на 30.10.2018 година в град Плевен принудил В.К. и А.В. от същия град да извършат нещо противно на волята им, а именно
да преустановят изкопни дейности
в местността „*****”, като употребил за това заплашване, чрез
насочването на огнестрелно оръжие – боен пистолет „Bersa“
модел „Lusber844“ кал. 7,65х17мм към К. и В., като произвел и
един изстрел в посока към долните крайници на К..
Относно обективната страна на извършеното от
подсъдимия деяние съдът е възприел показанията на свидетелите В.К., А.В., В. Г.
и Г.Г., които установяват отправеното от
Т. искане към К. и В. да преустановят изкопните работи, което е било противно
на волята им и съпроводено от заплахи,
че ако не сторят това ще ги убие, като същевременно подсъдимият е насочил към тях пистолет и е
произвел с него изстрел в посока към краката на К..
Осъществената принуда по отношение на К. и В. се е изразила чрез извършване на описаните
действия от подсъдимия, квалифицирани от първоинстанционния съд като
противоправно мотивиращи посочените две лица към поведение, което те не желаят
и което е било противно на волята им, а именно – да преустановят изкопните
работи.
От субективна страна първоинстанционният съд е приел ,
че подсъдимият е извършил деянието при форма на вината – пряк умисъл, тъй като
е действал, знаейки, че К. и Г. не желаят да преустановят изкопните дейности и
въпреки това е отправил заплахите към тях и е произвел изстрела с пистолет,
като по този начин е искал да ги принуди да постъпят по противен на волята им
начин, от което съдът е направил извод, че Т. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, както и неговите последици, настъпването на които пряко е
целял и искал.
Настоящият
съдебен състав възприе изцяло приетата за установена и доказана фактическа
обстановка от първоинстанционния съд, както и изложените съображения относно
авторството, обективната и субективна страна на извършеното деяние, а така също
и неговата правна квалификация.
Твърдяното наличие на противоречие
между диспозитив и мотиви на присъдата от защитата на подсъдимия, тъй като за деянието в диспозитива е посочено,
че се изразява в принуждаване на свидетелите В.К. и А.В. да преустановят
изкопните работи в местността „*****“, но никъде в мотивите, при излагане на
фактическата обстановка не е посочено, че работата / изкопните работи/ са били
спирани, според въззивната инстанция не е налице. В мотивите към
своя акт съдът е изложил подробни съображения относно обективната страна на
деянието, осъществено от подсъдимия, според които,…. „В конкретния случай, под
въздействие на упражнената от подсъдимия Т. принуда, К. и В. са били мотивирани
да предприемат поведение, което е било противно на волята им.“ От приетата
фактическа обстановка е видно, че през време на възникване и развитие на
конфликта нито В.К., като представител на посоченото сдружение, нито А.В., като
нает от К. изпълнение на изкопните работи, са извършвали някакви действия, във
връзка с осъществяване на тези изкопни работи, а са били ангажирани да
успокояват подсъдимия Т. и да го приканват да прибере оръжието и да спре да отправя
заплахите си към тях, като самият В., както сочи в показанията си,
възпроизведени в първоинстанционните мотиви, дори е бил принуден да скочи в
изкопа, страхувайки се от насочения към него пистолет, т. е. това е било
тяхното проявеното от тях поведение, през времето на конфликта, „което е било
противно на волята им“.
При така изложеното настоящата
инстанция прие, че не е налице твърдяното от защитата на подсъдимия
противоречие между диспозитив и мотиви на обжалваната присъда, тъй като на
посоченото в мотивите на присъдата
въздействие на упражнената от
страна на подсъдимия принуда спрямо К. и В., с която те са били мотивирани да
предприемат поведение, което е било противно на волята им, а именно – да
преустановят изкопните работи, съответства записаното в диспозитива – че подсъдимият, на
посочените време и място е принудил Комитскки и В. да извършат нещо противно на
волята им, а именно да преустановят изкопните дейности.
Соченото в допълнителното писмено
изложение, че първоинстанционният съд не е обсъдил показанията на свидетелите А.П.
и И. Г., също не е налице, според настоящата инстанция. На стр.8 от мотивите
към първоинстанционната присъда съдът е посочил, относно показанията на свидетелите А.П. и И. Г., че кредитира същите, доколкото те не
противоречат на приетата за установена фактическа обстановка, тъй като тези
двама свидетели не са очевидци на инцидента, а казаното от тях е източник на
информация за характеристичните данни за подсъдимия.
Въззивната инстанция не
възприе и доводът на защитата на подсъдимия, че за разлика от диспозитива на присъдата, в приетата
фактическа обстановка никъде не е посочено изрично отправено искане от
подсъдимия именно към В.К. и А.В. за спиране на изкопната дейност, а се говори
само за реплики към група хора, в множествено число.
Видно от
изложеното в мотивите на стр. 2 и стр. 3,
заплахите на подсъдимия са били отправени към В.К., към краката на
когото Т. произвел изстрел с пистолета, към свидетеля Г.Г., който управлявал
специализираната техника и към свидетеля Александър Воиников, който „ изискал от подсъдимия Т. прибирането
на огнестрелното оръжие“. Веднага след това в мотивите е посочено следното : „Нежеланието на визираните лица / К., Г. и В./ да се
съобразят с предписаното от подс. Т. поведение било обективирано явно и недвусмислено изразено и възприето от подс. Т., който отново в опита си да ги мотивира да
преустановят изкопните мероприятия и възстановят предходното фактическо
положение е употребил отново настойчиви и заплашителни реплики в изпълнение на престъпното си намерение.“
От
изложеното ясно е видно, според въззивната инстанция, че в мотивите на районния
съд са посочени конкретно лицата, към които подсъдимият е отправил своите
заплахи, а именно – В.К., Г.Г. и А.В..
По
съображенията, изложени по-горе, относно твърдяното противоречие между мотивите
и диспозитива на първоинстанционната присъда,
настоящата инстанция не възприе доводът на защитата на подсъдимия, че в
мотивите се посочва наличие на пряк умисъл за извършване на деянието принуда,
но едновременно се говори само за заплаха, с цел постъпване по определен начин,
но без да се посочва резултат.
Действително
в мотивите на районния съд липсва становище относно позоваването от защитата на
подсъдимия на това, че той е действал в конкретната ситуация при условията на
неизбежна отбрана, но според настоящия съдебен състав този пропуск не е
съществен, тъй като по делото липсват каквито и да било доказателства за
наличието на непосредствено и противоправно нападение срещу личността и правата
на подсъдимия, изискуеми от хипотезата на чл. 12, ал.1 от НК, който, съобразно установената по делото фактическа обстановка, е бил единственото
лице с агресивно поведение, от всички присъствали на мястото на инцидента.
Неоснователен е и доводът на защитата на подсъдимия, че
незаконосъобразно първоинстанционният съд е приел, че отегчаващи обстоятелства
са „интензитета на упражнената заплаха и обстоятелството, че същата е довела до
основателен страх у пострадалите за осъществяването и“, както и че при
заплахата било използвано огнестрелно оръжие, тъй като заплахата, по какъвто и начин да е реализирана, е част
от състава на престъплението и затова не може да бъде допълнително негативно
обстоятелство.
Действително
наличието на заплаха е елемент на една от проявните форми на изпълнителното
деяние по чл. 143, ал.1 от НК, но в мотивите към обжалваната присъда е посочена
като отегчаващо обстоятелство не самата заплаха, /която безспорно е елемент от
престъпния състав/, а нейния „интензитет и това, че при нейното осъществяване е
използвано и употребено огнестрелно оръжие“. Многообразни са в правния мир
възможностите за осъществяване на заплашване,
от едно лице спрямо друго лице или лица, но очевидно такава заплаха,
извършена с огнестрелно оръжие и произведен с него изстрел се характеризира със
значително по- висока степен на обществена опасност от заплахата, при която в
друг случай извършителят само вербално е отправил закани със саморазправа. Това
е имал предвид и първоинстанционният съд, отчитайки посоченото отегчаващо
обстоятелство.
По всички
изложени до тук съображения въззивната инстанция оцени като несъстоятелни
доводите на защитата на подсъдимия за неправилност и необоснованост на
първоинстанционната присъда, както и че тя е постановена при съществени
нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, без обективно,
всестранно и пълно да са изследвани всички относими обстоятелства, че
обвинението не е доказано по несъмнен начин, че събраните доказателства не са
подложени на внимателна съвкупна преценка и анализ, както и че присъдата не се
основава на събраните по делото доказателства, а почива на предположения.
При
индивидуализацията на наказанието, което е наложил на подсъдимия Т. за
извършеното престъпление първоинстанционният съд правилно е отчел като
смекчаващи обстоятелства – чистото му
съдебно минало, доброто процесуално поведение и напредналата му възраст,
а като отегчаващи такива – посочените по-горе начин на осъществяване на
изпълнителното деяние - чрез използване на огнестрелно оръжие и произвеждане на
изстрел с него, както и и интензитетът
на упражнената заплаха, като при превес на смекчаващите обстоятелства, които по
тежест и значение преобладават, е
наложил наказание, което по размер е достатъчно за осъществяване на целите на
генералната и специална превенция и е отложил изтърпяването му, с оглед добрите
характеристични данни за подсъдимия.
Въз
основа на изложеното настоящият съдебен състав счете, че обжалваната присъда
№75, постановена по НОХД № 339/2019г. на Плевенски районен съд, следва да бъде
потвърдена, като правилна, обоснована и
законосъобразна, тъй като не са налице основания за нейната отмяна или
изменение.
По изложените съображения и на
основание чл. 338, във вр. с чл.334, т. 6 от НПК ,
Плевенският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда №75, постановена по НОХД №339/2019 г., по описа на Районен
съд-гр.Плевен.
Решението не подлежи на касационна жалба и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.