№ 489
гр. Варна, 20.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесети май през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петър Митев
СъдебниСоня Ян. И.
заседатели:Пламен П. Витанов
при участието на секретаря Теодора Св. И.
и прокурора Ж. Ем. Е.
Сложи за разглеждане докладваното от Петър Митев Наказателно дело от
общ характер № 20223100200364 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
Подсъдимият В. В. К., уведомен от предходно заседание, явява се лично и с адв. Бр.
Б., редовно упълномощен от преди.
Частните обвинители:
Н. Н. Г., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Св. С., редовно
упълномощен от преди.
Н. С. Г., редовно призован, явява се лично и с адв. Св. С., редовно упълномощен от
преди.
В. С. Г., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Св. С., редовно
упълномощен от преди.
Свидетелят А. Д. Д., редовно призован, явява се лично.
Свидетелят Г. Т./Д. З., редовно призован, явява се лично.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. С.: Да се даде ход на делото.
Адв. Б.: Да се даде ход на делото.
1
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ОТ ФАЗАТА НА
СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
СЪДЪТ докладва постъпили писмени доказателства от ЕТ „a. – А. К.“ – Варна -
заверено копие на разписка и план за дежурства.
Прокурорът: Да се приемат.
Адв. С.: Да се приемат.
Адв. Б.: Да се приемат.
СЪДЪТ намира, че докладваните писмени документи са относими и допустими, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА доказателства по делото писмо от ЕТ „a. – А. К.“ – Варна от 16.04.2024 г. с
приложен заверено копие на лист с изписан на ръка текст и положени 8 бр. подписи, ведно с
график за дежурства за м. май 2020 г.
СЪДЪТ на основание чл.273 от НПК отстранява свидетеля З. от съдебната зала и
пристъпва към разпит на свидетеля Д..
Свидетелят А. Д. Д. – ЕГН **********, ***********
Свидетелят А. Д.: Работя в ЕТ „a.“. От 2007 г. работя в тази фирма като патрул. Не
знам точно какво се е случило на дата 22.05.2020 г. Знам за какво ме викате, но не съм бил
там. Имало е катастрофа. Когато в 19:20 часа отидохме там, вече нямаше нищо. Това, че е
станала катастрофа знаем от колегите от дневната смяна – Д и В.. Д доколкото разбрах е
звънял на телефон 112. Аз и Г. ги сменихме. На бензиностанцията стана смяната между
19:20 и 19:30 часа. По принцип на книга се записваме, че сме се сменили, но не пишем час.
Записват се километрите на колата и кой е застъпил. Час не отразяваме.
СЪДЪТ предявява на свидетеля Д. приобщените в днешно заседание писмени
доказателства - заверено копие на лист с изписан на ръка текст и положени 8 бр. подписи,
2
ведно с график за дежурства за м. май 2020 г.
Свидетелят Д.: Това показва кога ние сме застъпили - Д. и З.. Отразили сме
километрите на автомобила и на края на смяната сме записали също километрите на
автомобила. Този автомобил по принцип, когато нямаме сигнали, си стои там. Ако имаме
сигнал, тогава се движи. Когато е станало произшествието, не мога да кажа дали е местен
автомобила. Като отидохме вече всичко беше финализирано, нямаше нищо.
На въпроси на прокурора:
Свидетелят Д.: Ние като отидохме нямаше нито катастрофирали коли, нищо.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Свидетелят Г. Д. З. – на 30 години, ЕГН **********, ****************,
предупреден за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК, обещава да говори
истината.
Свидетелят Г. З.: Работя в Общинска полиция. Имам предположение защо съм тук –
за една катастрофа, ако не се бъркам. По спомен катастрофата беше станала на дневната
смяна, а ние бяхме нощна смяна с колегата, който преди малко излезе от залата, т.е. всичко
беше приключило. Аз тогава работих в ЕТ „a.“ като автопатрул, охранител. Не помня кои са
били на смяна, когато е станало произшествието. Около 19:00 часа отидохме да ги сменим,
предполагам нещо такова. По време на смяната се обаждаме на централата и съобщаваме, че
сме се сменили с колегите. Там дежурната част приема обаждането. Подписваме нещата,
които са в автомобила и поемаме смяната. Не разбрахме какво е станало през деня. Не
помня какво са ни казали за катастрофата.
СЪДЪТ предявява на свидетеля З. приобщените в днешно заседание писмени
доказателства - заверено копие на лист с изписан на ръка текст и положени 8 бр. подписи,
ведно с график за дежурства за м. май 2020 г.
Свидетелят З.: Има мой подпис на този документ. Текстът не мога да се сетя кой го
е писал. Мисля, че не е мой почеркът.
На въпроси на прокурора:
Свидетелят З.: Като отидохме с колегата, всичко вече се беше случило. Като
отидохме не констатирахме нищо, всичко беше приключило, имаше останали само следи по
пътя от катастрофата. Полицаи не си спомням дали имаше, както и събрани хора.
На въпроси на адв Б.:
Свидетелят З.: През 2020 г. нарядът от дневна в нощна смяна се сменяше в 19:00
часа. Не е възможно да се е сменял в 20:30 или 21:00 часа, защото е много късно.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ предоставя възможност на подсъдимия за обяснения.
3
Подсъдимият К.: Желая да дам обяснения. На първо място искам да кажа, че
съжалявам изключително много за случилото се, не употребявам наркотици. Не съм
употребявал в деня на ПТП-то, нито преди това.
Пътувайки за работа в деня на ПТП-то, когато видях, че отсрещната кола навлиза на
платното веднага реагирах, натиснах спирачната система, но поради причината, че
отсрещната кола рязко навлезе в платното на движение и се опита да направи обратен завой,
поради тази причина спря косо в моята лента, не успях да извия волана вдясно, за да избегна
удара, понеже отдясно от мен имаше коли и поради тази причина леко наляво започнах да
свивам волана. Когато видях автомобила и реагирах бях на около 50-100 метра от него.
Реагирах абсолютно веднага. Движих се с не повече от 70-80 км/ч.
След като се случи удара, излязох от колата и желаех да помогна на пострадалия, но
се бяха събрали хора, които ме дръпнаха от колата. Казаха, че съм в шок, че имам прилив на
адреналин и е по-добре за мен да се отдръпна. След това дойде една линейка, която желаеше
да ме прегледа, но аз отказах и пожелах да окажа помощ на отсрещната кола. Те ми казаха,
че вече са погледнали човека. Това искам да кажа.
Прокурорът: Нямам искания за събиране на нови доказателства, да се приключи
съдебното следствие.
Адв. С.: Да се приключи съдебното следствие, нямам искания по доказателствата.
Адв. Б.: Да се приключи съдебното следствие, нямам искания по доказателствата.
На основание чл.283 от НПК председателят на състава прочита протоколите за оглед
и останалите, приложени към Досъдебното производство доказателства.
На основание чл.284 от НПК се предявиха веществените доказателства по делото.
СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните, намира, че са извършени всички
относими и необходими процесуални действия за изясняване обстоятелствата по делото и
на основание чл.286, ал.2 от НПК председателят на състава обяви съдебното следствие за
приключено.
На основание чл. 291 от НПК, съдът
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Прокурорът: Поддържам обвинението, както е повдигнато с обвинителния акт. В
хода на съдебното следствие от събраните доказателства се изясни фактическата обстановка,
която е сходна с подробно описаната в обвинителния акт.
На 22.05.2020 г. подсъдимият К. отивал на работа, управлявайки лек автомобил
4
„Ауди А3“, като се придвижвал по главен път № 19 към КК „Зл. Пясъци“. Подсъдимият К.,
управлявал същия с около 80 км/ч малко преди отбивката за Евксиноград подсъдимият
забелязал знак за ограничение на скоростта до 60 км/ч, но въпреки това не намалил
скоростта и продължил да се придвижва с около 80 км/ч.
По същото време пострадалият С Г. приключил работа в резиденция „Евксиноград“,
качил се в лекия си автомобил „Опел Корса“ и тръгнал да се прибира към вкъщи. На изхода
на резиденцията Г. спрял автомобила си, за да пропусне движещите се по главен път МПС-
та, като се изнесъл леко напред, т.к. видимостта му била ограничена от намиращата се на
пътя спирка и се изнесъл почти до пътното платно. В момента, в който управлявания от К.
автомобил се намирал на 90 м от отбивката Г. привел автомобила си в движение и
предприел пресичане на главния път по дъговидна траектория, т.к. намерението му било да
се включи в обратния завой и да се прибере в гр. Варна. Когато управляваният от Г. л.а.
„Опел Корса“ достигнал до лявото платно за движение подсъдимият установил опасността и
предприел спиране, като натиснал спирачка. Спирачната система сработила след около 1,2
секунди и оставила следи по пътната настилка. Въпреки това управляваният от подсъдимия
автомобил „Ауди“ не успял да спре и последвал удар между двата автомобила, който бил
челно-страничен между предната дясна част на л.а. „Ауди“ и заден ляв панел и лява врата на
л.а. „Опел Корса“. Мястото на удара било около границата на лявата лента за движение и
лентата, предназначена за обратен завой.
Под въздействието на ударния импулс л.а. „Опел Корса“, управляван от Г. се
завъртял обратно на часовниковата стрелка спрямо оста на пътя и навлязъл в тревната площ,
разделяща двете платна за движение, като се ударил с дясната си странична част в дърво и
спрял в положение перпендикулярно на оста на пътя, завъртян обратно на часовниковата
стрелка. След удара л.а. „Ауди А3“ се отклонил вляво от първоначалната си посока на
движение, изминал 23,4 м и спрял до лявата граница на платното за движение, като предната
му лява гума била вляво от левия бордюр.
Всички назначени по делото съдебна автотехническа експертиза са категорични, че
ударът е станал на границата между лявата лента за движение и лентата за обратен завой,
както и че мястото на удара е именно в задния ляв панел и лява врата на л.а. „Опел Корса“,
като експертите разпитани в съдебно заседание от комплексната съдебна автотехническа
експертиза бяха категорични, че именно това е мястото на съприкосновение на двата
автомобила, т.к. в противен случай инертните сили биха били различни и съответно
автомобилите биха били намерени на друго място, а не на това, на което са се
позиционирали след удара.
В резултат на огъванията на автомобила С Г. останал заклещен в автомобила си, но
същият бил все още жив и в съзнание. На място са пристигнали линейка, полиция и
пожарна, които успели да извадят пострадалия и са го откарали в МБАЛ „Св. Анна –
Варна“. В резултат на ПТП-то С Г. е получил тежка комбинирана травма – гърди, корем, таз,
тежка контузия на белите дробове, разкъсване на черен дроб, жлъчен мехур, слезка и
кръвоизливна анемия. В резултат на тази тежка травма той е починал, въпреки
5
своевременната медицинска намеса.
Полицейският служител свидетеля Н. тествал подсъдимия К. за употреба на алкохол,
като тази проба е отчела 0 промила, а след това с драг-тест за употреба на наркотици.
Дрегер-драг е отчел наличието на наркотично вещество марихуана, в резултат на което
свидетелят Н. е издал талон за кръвна проба и по-късно подсъдимият К. е бил придружен до
ВМА – Варна, където е взета проба от кръв и урина за извършване химичен анализ за
наличие на наркотично вещество. Видно от назначената съдебно-химическа експертиза и в
кръвта, и в урината на подсъдимия не са установено метаболитно тетрохидраканабинол,
който е установен чрез имунохимичен скрининг и е доказан по надлежния ред посредством
газхроматографски анализ. Идентифицираният метаболит категорично доказва съС.ие след
употреба на наркотично вещество с висока степен на риск, а именно касабис/марихуана.
Моля да не кредитирате дадените в тази връзка обяснения от подсъдимия, както и
показанията на свидетеля Й. К., че въпросното наркотично вещество, попаднало в кръвта и
урината на подсъдимия не е в резултат на употреба от негова страна, а в резултат на т.нар.
пасивно пушене, а именно, че същият е бил принуден, попадайки в задимена среда, да диша
този въздух. По време на разпита на вещото лице Б., изготвило съдебно-химическта
експертиза същият бе категоричен, че действително е възможно известно количество
активна субстанция на канабиса да попадне в лице не чрез пряко, а чрез пасивно пушене. За
целта обаче същото е трябвало да бъде затворено без вентилация, в камера с малък обем и
поставено в такава димна среда, при която мнозина други активни пушачи трябва да пушат с
часове. Въпреки това вещото лице е категорично, че при такава ситуация в кръвта и урината
би имало само следи от наркотичното вещество, като в конкретния случай
хроматографският сигнал е с много ясен интензитет, а в урината на подсъдимия се открива
посочената субстанция при граница над 3 грама, над 50 нанограма. При тези резултати в
разпита като вещото лице и в експертизата Б. беше категоричен, че не става въпрос за
пасивен прием на наркотично вещество, а активен такъв.
Освен това отново свидетелят Б. изясни какви са часовете на задържане на
наркотичната субстанция, както в кръвта, така и в урината след единична употреба, особено
когато се касае за непушач. В такъв случай вещото лице заяви, че в кръв същата се задържа
за срок от 36 часа, а в урина - 87 часа. Ако приемем показанията на свидетеля К. и
обясненията, дадени от подсъдимия в тази връзка, че е пушил пасивно марихуана, според
тях това е станало на 19.05.2020 г. вечерта между 20:00 и евентуално 22:00 часа, т.к.
обясняваха, че ходили до магазина, който работил до 20:30 часа. Пробата, видно от
документите по делото е взета в 20:50 часа на 22.05.2020 г. Следователно от 20:00 часа на
19.05.2020 г. до 20:50 часа на 22.05.2020 г. имаме изминали 72 часа. Вещото лице каза, че
при еднократен активен прием на марихуана същата не може да бъде установена в кръвта
след 36 часа, а тук имаме 72 часа след евентуално пасивно пушене. Ако приемем това, то не
би следвало да бъде намерено никакво количество от наркотичното вещество в кръвта на
подсъдимия, т.к. 72 часа са повече от необходимите за задържане на активното наркотично
вещество.
6
Прави впечатление и разминаването на показанията на свидетеля К., които са дадени
в досъдебното производство и последствие тези, които бяха дадени в съдебното
производство. В досъдебното производство свидетелят К. каза, че веднага след като са се
върнали от магазина, са усетили неприятната остра миризма на марихуана и започнали да
проветряват помещението. В съдебното производство тази версия вече беше доста изменена,
като каза, че са се върнали, седнали да вечерят и след около час установили неприятната
миризма, разпитали, разбрали, че е марихуана и отворили да проветряват, но се
проветрявало много бавно, защото такова било разположението на кухнята. Предвид това,
отново моля да не кредитирате в тази част показанията на свидетеля К., т.к. освен, че
противоречат на останалия доказателствен материал, са и вътрешно противоречиви.
Искам да отбележа изявлението на подсъдимия, което направи днес в съдебно
заседание, че никога не е употребявал марихуана. В тази връзка моля да имате предвид
справката му за съдимост, от която е видно, че през 2017 г. е осъждан като непълнолетен за
държане на високорисково наркотично вещество марихуана. Предвид изложеното моля да
имате предвид тази част от неговите обяснения единствено като защитна теза.
Относно самия удар, както и на определената скорост, всички автотехнически
експертизи, които изслушахме, включително и допълнителните такива, определиха скорост
на движение преди задействане на спирачките около 80 км/ч. Има леки разминавания в
експертизите, но при всички е над 70 км/ч. В днешно съдебно заседание подсъдимият заяви,
че е управлявал автомобила си с около 70-80 км/ч. Т.е. налице е нарушение на ЗДвП, т.к.
преди отбивката за Евксиноград категорично има знак, който поставя ограничение 60 км/ч,
което е създадено именно заради опасния участък там, включващите се автомобили и
опитите им за обратен завой. Експертите са категорични, че скоростта на л.а. „Ауди“ към
момента на удара е 65,5 км/ч, т.е. дори след активирана спирачна система към момента на
удара скоростта продължава да е над разрешената за движение в този пътен участък.
Скоростта на л.а. „Опел Корса“ към момента на удара според експертите е 22 км/ч, като
преди да започне да навлиза на пътното платно л.а. „Опел“ е бил спрял на знак „Стоп“.
Определената опасна зона с тази скорост, посочена от комплексната съдебна
автотехническа експертиза е 68 метра, като експертизата е категорична, че и със скоростта, с
която е управляван автомобила, подсъдимият е имал възможност да спре, в случай че е
реагирал своевременно към момента на възникване на опасността, която започва от
момента, в който спрелият л.а. „Опел“ започва да навлиза на пътното платно. Той е имал
възможност да спре и единствено закъснялата му реакция е причина това да не се случи.
Действително става въпрос за леко закъснение – според експертите от 2,3 секунди, но това е
поради скоростта.
Искам да обърна внимание на заключението, изготвено в допълнителната комплексна
автотехническа експертиза, която съвпада с допълнителната автотехническа експертиза в
досъдебното производство, където се казва, че ако подсъдимият К. се е движил с поС.на
скорост от 60 км/ч, каквото е ограничението в този участък, л.а. „Опел Корса“ би бил на
повече от 4 метра след мястото на началото на удара и при такъв вариант удар нямаше да
7
има, защото л.а. „Опел Корса“ с пострадалия С Г. би приключил своята маневра преди да
бъде застигнат от управлявания от подсъдимия К. автомобил.
По отношение на разпитаните поемни лица и свидетелите, които са ги сменили, в
опит да докажем, че те не са били на място, моля да имате предвид изявлението на поемното
лице В. И., направено в разпита му по делото, където казва, че като станали поемни лица
отишли при полицаите, колегата му е бил там, а той отишъл после. И двете поемни лица са
категорични, че подписите, положени в протокола са техни. Свидетелите, които разпитахме
в днешно съдебно заседание са категорични, че когато са отишли да ги сменят всичко е било
приключило и е нямало нищо. От тези доказателства следва, че поемните лица са били на
място и огледът е приключил с тях. Какви са били часовете, предвид изминалото време,
никой не си спомня.
От така събраните доказателства, от заключенията на комплексната автотехническа
експертиза, на автотехническите експертизи от досъдебното производство и изслушаните в
съдебно заседание е видно, че подсъдимият К. е нарушил правилата за движение по
пътищата, управлявал е автомобил със скорост по-висока от разрешените 60 км/ч след
употреба на наркотично вещество и тези нарушения са в пряка причинно-следствена връзка
с настъпилата смърт на С Г.. Предвид изложеното считам, че се доказа по безспорен и
категоричен начин, че той е извършил възведеното му престъпление по чл.343 ал.3 б.“б“ вр.
ал.1 вр. чл.342 ал.1 от НК и моля да го признаете за виновен. При определяне на наказанието
му, моля да имате предвид смекчаващите отговорността доказателства, а именно, че
подсъдимият е в млада възраст, реабилитиран, с чисто съдебно минало. Също така моля да
се има предвид и съпричиняване от страна на пострадалия, т.к. същият все пак не е
пропуснал всички движещи се превозни средства по главен път. Предвид изложеното, моля
да определите наказание на подсъдимия лишаване от свобода към минимума, предвиден в
закона. Моля да определите наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от
около 5 години. Моля да постановите отнемане на моторното превозно средство „Ауди А3“.
Моля да осъдите подсъдимия да заплати направените по делото разноски.
Адв. С.: От името на доверителите ми считам, че в хода на досъдебното
производство и съдебното производство пред първоинстанционния съд по безспорен и
категоричен начин се доказаха всички факти и обстоятелства, установени в двете
производства. Безспорно е това какво е било поведението на подсъдимия преди и по време
на настъпване на ПТП-то. Поддържам изцяло изложеното от представителя на Варненска
окръжна прокуратура.
Подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да реагира и да спре така, както
ЗДвП позволява в една конкретна пътна ситуация. Това е така, защото на първо място той не
е съобразил скоростта, с която се е движил и е управлявал МПС-то след употреба на
високорисково наркотично вещество. Тези два компонента по време на движение не са му
позволили да реагира своевременно на възникналата опасност на пътя и в тази връзка
вещите лица по всички автотехнически експертиза бяха категорични, че ако подсъдимият се
е движил с разрешената скорост за пътния участък, нямаше да се стигне до този изход. Това
8
не се е случило, поради поведението на подсъдимия.
Относно възраженията на защитата в хода на проведеното наказателно производство,
както и представителя на прокуратурата заяви всички тези претенции не бяха установени и
доказани, както с изводите на съдебно-химическата експертиза, която е категорична, че има
наличие на наркотично вещество и в урина и в кръвта. Т.е. всякакви опити на защитата да се
опровергаят изводите на вещото лице Б. бяха неуспешни, т.к. те не кореспондират с никакви
доказателства в тази връзка. Относно протокола за оглед, оспорен чрез разпит на поемни
лица считам, че това няма как да бъде установено, още повече двете помени лица са
удостоверили съдържанието на огледния протокол със своите подписи, не отрекоха, че са
техни подписите. След изминалото време да дават показания по отношение на това да са
категорични какво точно се е случило, просто няма как да опровергае изводите на
разследващия полицай, отразени в огледния протокол. Това стана ясно и от двамата
служители, извършили смяната, че след като са отишли на място не са заварили нищо – нито
полицейски коли, нито участвалите в ПТП-то.
Относно поведението на подсъдимия считам, че с оглед приложената справка от
Сектор „ПП“ за нарушенията, които е извършил, е видно кога е издадена книжката му, а
именно през 2019 г. За такъв кратък период от време са фиксирани фишове и наказателни
постановления за нарушения на ЗДвП, а една година след това подсъдимият реализира
тежко ПТП с превишена скорост и след употреба на наркотични вещества.
Предвид изложеното, от името на моите доверители моля настоящия съдебен състав
да наложи наказание, което да е над средния предвиден в разпоредбата размер, което да
бъде изтърпяно ефективно в условията на затвор. Относно лишаването от право да
управлява МПС предоставям на съда според това, което ще определи като наказание
лишаване от свобода. Моля да бъде отнет и процесния автомобил.
СЪДЪТ обявява 30-минутна почивка по молба на адв. Б..
Съдебното заседание продължава в 10:30 часа с участието на страните по
същото.
Адв. Б.: Представлявам защитата на подсъдимия В. К., срещу когото Варненска
окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт с обвинение по реда на чл.343 ал.3 б.“б“ вр.
ал.1 вр. чл.342 ал.1 от НК, като в него е посочила, че на 22.05.2020 г. - точно преди 4 години
същият, поради превишена скорост по-висока от упоменатата от пътен знак, съгласно ЗДвП
е предизвикал ПТП, в следствие на което има починал гражданин.
Ще започна с казаното от подсъдимия, че дълбоко съжаляваме, че един човешки
живот си е заминал, но това не значи, че за починалият трябва да се говори само добро или
нищо. За да постанови един правилен и законосъобразен съдебен акт, Вие трябва да се
съобразите с много обстоятелства и законови разпоредби, както процесуално-правни, така и
материално-правни, които поставя нашия НПК, за да установите и приемете за доказано, че
9
действително тези две нарушения на ЗДвП и ППЗДвП са единствената причина за
настъпването на това ПТП, а от там и на негативния резултат от него.
Аз ще се обърна към съдебните заседатели с идеята им припомня някои общи
постановки, за да може да говорим кое е правилно и не, кое е законно и кое не. Искам да
уведомя съдебните заседатели, че централно място в наказателния процес, съобразно чл.7 е
съдебното следствие, т.е. съдът. За това има поС.на практика на ВКС и често самите
прокурори, когато нежелаят да уважат едно или друго искане на обвиняемото лице, казват
да го иска, когато стигне делото в съда. Казвам това, защото исканията, които направихме
пред Вас свързани с оглед на определени веществени доказателства и искания за контролна
проба относно това къде действително е отразено в протокола и относно наличието на
наркотици в кръв и урина на подзащитния ми, не са направени ей така, защото сега ми се е
приискало, а защото това, което съм искал преди това не е било уважено, има постановления
в тази насока, и от друга страна задължение е всички доказателства и доказателствени
средства да придружават делото до окончателното му приключване. Моля да имате тази
постановка, че делото се решава тук, на база на това, което Вие лично възприемете.
По-нататък в този закон следва да е ясно, че страните по делото, защото ако в
досъдебното производство прокуратурата има основна роля да надзирава производството, да
одобрява, да взема мерки за неотклонение, защото това й е възложено по силата на закона,
то в съдебното следствие тя е страна по делото и има същите права, каквито имат защитата
и останалите участници в наказателното производство. Това задължава с чл.11 НПК съдът
да прилага еднакво закона за всички граждани, включително и подсъдимия. За съжаление
това задължение го има прокуратурата и разследващите органи и в досъдебното
производство, но то по една негласна традиция не се спазва, като казвам, че действията по
това правомощие на прокуратурата за съжаление не подлежи на съдебен контрол.
В следващия текст страните имат равни процесуални права и това, което мога да
поискам е еднакво по сила с искането на останалите страни в процеса, т.е. няма приоритет
във възможностите на обвинението и защитата, т.е. не може едната страна да има по-малко
процесуални права от другата. Така, че наше право е да поискаме това, което считам за
необходимо за разкрИ.е на обективната истина, което е основното, което законът ни
задължава да установим в един съдебен процес.
Следващото, на което ще обърна вниманието Ви е чл.18, който казва, че
доказателствата, въз основа на които се взема Вашето решение се проверяват лично от съда.
Това е направено така, защото това, което се прави на досъдебното производство, с оглед на
неговия затворен характер и има следствена тайна и обвинението може да бъде повдигнато с
една бланкетна норма, без да се сочат доказателства, че разпитите се извършват от трето
лице, било то прокурор или разследващ полицай, където обвинителният уклон взема страна,
без да твърдя такова нещо по отношение на представителя на настоящото обвинение,
защото тя не е извършвала подобни действия по това досъдебно производство, но държа да
отбележа, че Вие трябва да се убедите лично в това, което се твърди в кориците на делото -
не чрез прочит, анализ или други такива косвени средства, а лично – какво например показва
10
кръвната проба. За това се взема и се съхранява и контролна проба, която трябва да се пази
до края на делото. Обяснението, което ни се даваше е, че била унищожена по надлежния ред,
което е пропуск на разследващия и на надзираващия го. Този пропуск прави невъзможно
Вие, уважавайки моето искане, да се убедите още веднъж дали действително това, което е в
протокола отговаря на това, което Вие ще намерите в тази контролна проба. Тя се съхранява
при определени условия. Да, има наредба, която казва, че непотърсени проби в 1-годишен
срок се унищожават, но това е когато няма последици и няма да бъде използвана. Ако са ти
взели проба без да има ПТП, тогава има 1-годишен срок, в който да бъде поискана и
действително би могло да бъде унищожена след изтичането му. Тук обаче трябва да имате
предвид, че контролната проба не е пазена и всъщност Вие нямате възможност да се
убедите, че това, което пише в този протокол и свидетеля Б., който бе човекът от
лабораторията твърди, че е намерено такова количество там. Много пъти съм искал такова
контролно изследване и резултатите са се оказвали различни. С оглед на твърдението от
днешното съдебно заседание на подсъдимия заявявам, че аз вярвам на моето момче, което е
от добро семейство и няма индикации той да лъже или да е криминално проявен. За това и
до ден днешен дълбоко съм убеден, че това, което казва, че не е вземал такава субстанция и
да пуши марихуана е вярно и за това съм в правото си да искам такава контролна проба.
Същото е положението относно непосредствеността и доколко, т.к. другият основен
въпрос е по какъв начин се е движил л.а. „Опел“, дали това, че е правил дъга, което
удължава неговото движение в неговата опасна зона, защото ако се прави дъга разС.ието ще
бъде 12 или 15 метра, докато единствените законни доказателства, които имаме в тази
насока са обясненията на подсъдимия. Чухте ли прокуратурата да каже, че това, че се е
движил в дъга се установява от някое от доказателствата по делото. Това е опасна отсечка в
този район, където живеят хиляди хора. А точно на тази пресечка за резиденция
„Евксиноград“, от която излизат поС.но хора, които имат самочувствието, че могат да
правят това грубо нарушение на правилника, почти всяка година става по една тежка
катастрофа с пострадали лица, защото трафикът е изключително интензивен, особено в
летните месеци.
Така, че когато говорим за това, аз исках ние всички с вещите лица да присъстваме на
оглед на двата автомобила, което е задължително като веществени доказателства да бъдат
съхранявани до края на делото и никой не може да ме убеди в противното. Това, съобразно
разпоредбите на нормите, е задължение на прокуратурата. Към папката, която Вие
разглеждате трябваше да има списък с веществени доказателства – кръвна проба, автомобил
А, автомобил Б, части и т.н. Така изисква закона, а не аз, чл.246 НПК го изисква. Тогава
основният спор за това дали ударът е в дясната задна част на автомобила или е по средата,
щеше да бъде изяснен. Оказа се, въпреки обещанието да се намери въпросния автомобил, че
същият го няма, което значи, че Вие не можахте да се убедите и като видите снимките ще
теоретизираме как е станал удара. Това, че тези веществени доказателства не са били
запазени и не са били на разположение на съда, са в минус на обвинението, защото
основният принцип в наказателния процес е, че подсъдимият е невинен до доказване на
11
противното, т.е. в тежест на представителя на обвинението е да докаже, че това, което
твърди в обвинителния акт действително е станало по този начин. Защо не са били
съхранявани тези веществени доказателства намирам опора в това, че някой не е упражнил
достатъчен контрол по реда на чл.46 ал.2 НПК да се следи и да каже на разследващия, че
всичко събрано като веществени доказателства е трябвало да ги представи по делото първо
на прокурора, защото той носи отговорността и след това на съда. За това и когато има
присъди, които не съответстват на обвинителния акт, исковете се водят срещу
прокуратурата. Очевидно в случая прокуратурата е била подведена. Възражението ни
относно мястото на удара още на досъдебното производство сме го направили. Правата,
които имаме сме ги използвали именно в законовата рамка и нищо извън допустимото не
сме използвали.
Понеже присъдата се гради на базата на събраното като веществени доказателства с
веществени доказателствени средства изрично е написано в чл.109 до чл.111 НПК, че
веществените доказателства се съхраняват до приключване на съдебното производство или
наказателния процес, като те се описват, съобразно чл.110 и се пазят съобразно чл.111 ал.5
НПК, която казва, че пробите, т.е. пробата, която се твърди, че е взета на подсъдимия
относно наличието на канабис в кръв и урина се съхранява. Изрично се позовавам на чл.111
ал.5 от НПК.
Има още един проблем, който прави това дело безсмислено. Става въпрос за ПТП,
което няма спор, че е неумишлено Д.ие и никой не е искал настъпването на вредни
последици. Но едно от основните доказателствени средства е огледният протокол. Това е
основа на всяко дело, което се води за ПТП, т.к. там трябва да се фиксират съвсем точно
всички мерни единици, какво е пътното платно, знаците, къде се намират, както и
автомобилите, ако искаме това произшествие да бъде изяснено и по този начин да се
постанови законосъобразна присъда. В Решение № 234/05.05.2019 г. по дело № 798/2011 г.
на Трето НО на ВКС се казва, че огледният протокол е процесуален документ, какъвто е
визиран в чл.128 и чл.129 от НПК. Т.е. той е основен документ, установяващ определени
факти, които няма как да бъдат иззети като веществени доказателства. Още по-силно
основание е казаното относно този тип престъпления. Въпросът с огледа е развит като част
от средствата за установяване на определени факти и обстоятелства в разпоредбата на
чл.136 от НПК, където се казва какво е огледът, какво да съдържа огледния протокол, кой го
изготвя. Там изрично са описани всички тези неща и има чл.137 от НПК. Поради което и
този огледен протокол е нищожен и все едно го няма, и не може да служи нито за
експертизи, нито за доказателство, защото не е направен по законоустановения ред, защото
винаги огледи се правят в присъствието на поемни лица.
В тази връзка ще си позволя да цитирам практика, а именно Решение №
92/17.02.2009 г. по дело № 45/2009 на Трето НО на ВКС, където се казва, че „При настъпило
ПТП към протокола за оглед се прикрепят важни обстоятелства…“ (цитат). Т.е. или той е
направен на 22.05.2020 г., съобразно чл.136 и чл.137 НПК или този протокол го няма, т.к.
няма как да го повторим. Това казва ВКС в едно от своите решения. Във връзка с функцията
12
на поемните лица е Решение № 3/04.05.2015 г. по дело № 1301/2014 г. на Трето НО, където
съдия Лада Паунова изрично казва: „Функцията на поемните лица, които задължително
присъстват при извършване на претърсване и изземване...“ (цитат). ВКС казва, че трябва да
присъстват и възприемат за установяване в чл.137 НПК техните права. Ето нещо, което няма
спор в нашия случай и защо не може да се третират обясненията на поемните лица - да,
отишъл разследващия, написал данните им, казал им да се подпишат и с това техните
действия са приключили. И самите поемни лица при разпита си не казаха, че са мерили,
ширили, правили - няма такова нещо. Включително и тези хора, разпитани днес казаха, че
смяната е станала някъде от 19:00 до 19:30 часа, т.е. след този час тези две поемни лица не са
били на място и те го обясниха какво е станало. Т.е. отразеното в протокола за оглед, че
поемните лица са били предупредени, съобразно изискванията на закона, като махнем
напечатания текст от бланката, който е написан за улеснение на разследващите, нищо не са
им обяснили реално. Моля да приемете за безспорно установено, че поемни лица реално,
както изисква закона на този оглед и на това ПТП на 22.05.2020 г. не е имало.
В тази връзка ще цитирам още едно Решение № 294/04.07. на ВКС, където се казва,
че нормата на чл.137 НПК придава на поемните лица качеството на особени независими
участници в процеса и се допуска техния разпит, съобразно чл.118 НПК. Тук е посочено, че
институтът на поемните лица е, за да има контрол върху органите, съставящи протоколите, с
оглед тяхната важност, а огледният е фиксиращ определена обстановка, около която е
станало престъпление и с оглед неговата важност се изисква тези данни да бъдат проверени
от тези лица, които да са различни от прокурор, пострадал и водач на МПС, участвало в
ПТП. Те трябва да са независими, за да вярваме, на описаното там. Щом ги е нямало по
време на съставянето му и формално са се подписали на протокола, очевидно е, че
функцията им и задължението да бъде действително огледен този протокол, е
недействителна, защото противоречи на основния закон. За това ние следва да изключим от
доказателствения материал въобще този основен документ по делото, т.е. огледния
протокол. Моля да приемете, че все едно го няма, т.к. той е съставен реално без
присъствието на поемни лица, участвали в него, които да потвърдят данните, описани в
него. А за да постановите една присъда, Вие трябва да сте сигурни, че описаното там
действително е така. Защото, след като е недействителен, аз мога да кажа, че спирачните
следи не започват от там, където е описано, а доста преди това, че са по-дълги от описаните
и никой не може да ме опровергае, нито частното обвинение, нито държавното, защото няма
как да докажат, че описаното там е така. При положение, че отпадне въпросния огледен
протокол, това вече създава много други въпроси.
Ще цитирам едно Решение № 795/10.01.1995 г. по дело № 770 на Второ НО и едно
Решение № 92/17.02.2009 г. на Трето НО на ВКС. Всички тези решения са близки до нашата
материя за ролята на огледния протокол в едно ПТП. Тук се говори за експертизи и съгласно
Решение 795/10.01.1995 г. на Второ НО се казва, че експертизата не е средство за
установяване на доказателства. Обръщам Вашето внимание на този факт, защото тук с т.нар.
тройна или петорна експертиза, защото проблемът с мястото на удара остава неизяснен по
13
моите виждания, а вещите лица се опитваха да Ви убедят, че са установили мястото на удар
и къде били левите и десните гуми, но експертизата няма как да направи такова нещо, още
повече от фотоснимки, които ги нямаше на огледния протокол. Ние ги поискахме, за да се
доближим до истината. Вещите лица отговарят с една формула, но тя е безспорна само при
един случай – когато имаме едни спирачни следи, които започват от точка А и свършват в
точка Б, които са с определена дължина и по тази формула се водят за всички изчисления
по-нататък. Когато има сблъсък, няма как да се установи точната скорост и нека някой да ме
обори и да, има Решение на ВКС по коя формула ще се установи скоростта. Няма
доказателства защо към момента на сблъсъка скоростта е посочено, че е 65 км/ч, кое дава
основание да се каже, че е толкова, а не е 45 км/ч например. Може ли да каже вещото лице
от вредите на автомобила ли взема данни, от масата на автомобила, а имаме и влачене към
дървото.
Всички експертизи и съобразно огледния протокол са безсмислени в нашето дело,
защото не могат да ни кажат колко е била скоростта. Това е основен въпрос, защото такова е
обвинението. Това е написала прокуратурата и това е рамката, в която се движим и казваме,
че друго няма какво да оборваме, освен това. За това твърденията на вещите лица, с оглед че
си позволяват да коментират снимков материал, който реално не е част от огледния
протокол и няма доказателствена стойност, защото законът изрично казва, че в
наказателното производство могат да се ползват доказателствата, само и единствено
събрани по законния ред, по НПК, и те само могат да послужат за осъдителна присъда. А
щом такова доказателство няма, това значи, че ще трябва да разсъждавате в друга посока.
Експертизата може да се ползва за специални знания, нещо да се изясни, но тя не
може да създава доказателства и да казва коя следа каква е, и да приема скорости и
фактологии, които ги няма като доказателства или доказателствено средство. При това
положение обвинението ще трябва да отпадне и следва да бъде постановена само една
оправдателна присъда.
С подсъдимия сме били винаги на разположение от първия момент, когато е станало
ПТП-то, не сме се отклонявали, не сме създавали проблеми със събиране на доказателства,
не сме шиканирали процеса и сме се опитвали да помогнем с това, което знаем и това са
неговите обяснения. Той не ги е дал сега. Той няколко пъти обяснява и пред досъдебното
производство като свидетел, въпреки че можеше да каже, защото бе убеден в казаното, че
автомобилът е намалил леко на осевата линия, която разделя пунктира на спирката от двете
пътни платна, че е тръгнал рязко в права посока, за да мине и очевидно усещайки, че идват
автомобили отгоре, защото движението е било доста интензивно, това го казват няколко от
свидетелите, което се покрива с обясненията на подсъдимия, които е потвърдил като
обвиняем и като подсъдим пред Вас, т.е. въпросът с неправомерното пресичане.
Прави чест на представителя на обвинението, че каза, че има нарушение на основни
правила от страна на пострадалия, а най-страшното от тях е да не спреш на знак „Стоп“.
Няма спор, че автомобилът на пострадалия, неговия път, независимо от знака, който е по-
нагоре, но като служител на НСО той знае, че трябва да спре, за да осигури предимство на
14
идващите и тогава да премине, когато е абсолютно убеден в това. Вещите лица казват, че
ако сме карали с 60 км/ч нямало да се случи това произшествие. От къде и въз основа на
какви доказателства се твърди, че това ще стане така, посочи ли някой доказателство за
това, да е видял, че е завивал по този начин, че не е с 60 км/ч и не успява да стигне до края,
защото тръгва рязко от осевата линия. От досъдебното производство се стараем да го
изясним това. Когато говорим, че пострадалият в уплахата си и в желанието си бързо да
премине, бързал е за някъде очевидно, той стига до обстоятелството, че спира преди да стане
удара, защото разС.ието, което започва от острова за обратен завой е малко и за да не се
блъсне, спира и тогава настъпва удар между него и автомобила на моя подзащитен. При
такава обстановка и рязко излизане от портала на резиденция „Евксиноград“ се получава
така. Защо казвам, че ударът е настъпил при този механизъм - има фотоснимки, които
показват мястото, където е ПТП-то.
Водачът на л.а. „Опел“ представлява опасност, съобразно правилата на ЗДвП, когато
пресече крайната линията на лентата за движение и тогава има задължение лицето, движещо
се по бул. „Княз Б.“ да предприеме действия за аварийно спиране на автомобила. Имаме
такова от страна на подсъдимия, има спирачни следи, което значи, че той го е видял, когато
е тръгнал рязко да пресича платното за движение, натиснал е спирачки и е направил всичко
възможно да го предпази, дори е завил леко вляво и за това ударът между двата автомобила
реално е с неговата дясна част в лявата част на въпросния автомобил. Няма да коментирам
протокола за оглед, който няма характеристиките, които биха били необходими, за да се
установи точния момент на удара. Независимо от това, ако бе описал точно, ако ударът е
бил където твърди представителя на обвинението щеше да има тъмносиня боя по
светлосинята на автомобила на пострадалия. Исках да се провери, ако има приплъзване,
защото няма как да няма смесване на двете части на автомобила. Оказа се, че няма как да
проверим дали това е така, а всичко, което няма как да проверим е в полза на това младо
момче (сочи подсъдимия). Ламарината е огъната на ватата, защото когато има удар от
автомобил и той е силен, където е силата на удара, там огъването е най-силно. От снимките
е видно, че това е страничния праг на автомобила, т.е. най-стабилната част на автомобила.
Твърди се, че от това, че опелът бил ударен в задна дясна част, той се бил извъртял -
няма такова нещо. Като удариш една кола в края й тя започва да се върти. Има ли спор, че
автомобилът, ако не бе ударен в средата щеше да се върти. Няма такива данни. Данните са,
че когато подсъдимият се опитва да избегне удара, т.к. аудито е с по-голяма маса от опела,
той бута напред опела и за това има описани следи от приплъзване, за да го удари в дървото,
където спират двата автомобила. Масите на автомобилите имат значение. Мястото на удара
е фиксирано на снимките и ясно се вижда. В дясна предна част е ударът спрямо автомобила
на подсъдимия, като засяга много малка част от фара. Фотоснимките показват, че ударът е
станал с предна дясна част на аудито в средна част на вратата на опела, в следствие на което
опелът е избутан и е спрял в дървото в позицията от снимките. Това е механизмът на ПТП-
то.
При този механизъм на причиняване на ПТП и това място на удара, дори и скоростта
15
да е била по-висока няма значение, защото при това рязко излизане от пресечката на
резиденция „Евксиноград“ до мястото на удара е невъзможно едно техническо средство да
спре, независимо от желанието на водача, защото спирачните системи на всеки един
автомобил са направени така, че когато лицето види, че има опасност и реагира, има 0,5
секунди за реакция, 0,1 секунда за сцепление на автомобила, за да се стигне до този
резултат. Т.е. подсъдимият е направил всичко възможно, за да предпази въпросния
автомобил от удар, но поради неправомерното му поведение - нарушение на указания на
знак „Стоп“, навлиза в оживен път, двулентов път с движение в една посока, където всеки
би могъл да приеме, че другите участници трябва да спазват неговото предимство и да не
позволяват то да бъде отнето, още повече във време, в което да няма физическата
възможност да реагира и да предприема спасителни действия за предотвратяване на удар.
Това е фактологията по това дело.
Относно употребата на наркотици искам да отбележа, че е известно и аз имам едно
решение на ВКС относно наркотиците, където се казва, че за разлика от алкохола, където
имаме разграничаване на влиянието на алкохола върху поведението на водача, защото
засилената наказателна отговорност за шофиране в нетрезво съС.ие и след употреба на
наркотици е направена за това, че ако си пил повече от 0,5 промила, което е доказано с
многократни медицински експертизи, че едно такова съдържание на алкохол оказва
негативно влияние върху реакциите на човека. По тази причина се приема, че всеки един
водач е пил повече и законът приема, че е бил повлиян и му пречи да реагира своевременно
на възникнали опасности на пътя. Относно наркотиците не е така. Аз лично винаги съм бил
против приемането на каквито и да е наркотици, защото това е бич, няма спор. Когато
постановяваме и твърдим, че пиенето на алкохол и вземане на наркотици е повлияло върху
поведението на водача, то ние трябва да имам предвид, че за разлика от алкохола,
наркотиците нямат граници.
Доколкото на мен ми е известно от делата, по които съм се явявал, ако си пушил
марихуана преди 15 дни, тя дава отражение в дрегерите и след 15 дни. Никой обаче не може
да каже дали на 14-тия няма показания в дрегерите, защото скала, която да каже колко си
бил замаян от тези наркотици и това му е помогнало да наруши закона и да направи ПТП.
Няма да казвам, че марихуаната е т.нар. лека дрога, независимо че законът ни приема, че е
обратното. Дебат се води и при нас доколко марихуаната следва да се приеме, т.к. върви в
някои европейски страни либерализация на нейната употреба, което най-вероятно ще се
отрази и на законодателството ни. Поради липсата на такава градация ние не може да
кажем, че подсъдимият, дори и да е вземал, а той твърди, че не е, но дори и да е вземал, с
какво е бил и до колко повлиян.
Когато поисках да допуснете експертизата в София да провери пробата и да каже
каква субстанция има точно там, дали е 1%, или повече, защото това има значение за това
дали му е повлияло и дали може да се получи по начина, по който той обяснява, защото
твърдението на вещото лице, то на няколко пъти каза, че не е компетентен по някои
въпроси, въпреки че отговаря теоретично. За това исках в София във ВМА да направят това
16
нещо. Това е допустимо, защото съдилищата имат усещането, че няма как, без да се дозира
това, да приемаме, че е повлияло на реакцията на водача и е допринесло за катастрофата.
Това е буквата на закона.
Аз лично не одобрявам употребата на наркотици, но за съжаление го правят по целия
свят - събират се, пушат. Възможно е да се случи, както обяснява подсъдимия, защото съм
чел такива експертизи, където казват - да, че при това намерено количество наркотик,
особено когато става въпрос за трева. Когато става въпрос за кристали, за хероин, защото
няма как да ги приемеш като ги пушиш, там приемът е по друг начин. Спецификата е в
тревата. Да не говорим, че има най-различни видове марихуана с различно съдържание на
активния компонент. С нищо не се оборва твърдението, че не е вземал и ако има въобще, в
което се съмнявахме от първия ден, но бяхме длъжни да го поискаме, когато е възможно да
се установи, че това количество или е минимално или пък действително въобще няма такова
количество. Не вярвам на тези лаборатория, защото сега много е модерно да ходят в
частните лаборатории да си правят контролни проби и си нямате представа какви различия
установяват между двете лаборатории. Тези проби първо се вземат без поемни лица, но
самото изготвяне на тези анализи се извършва от един човек, дали в съдебна медицина или
военна болница и за това законодателят дава възможност на обвинения да поиска контролна
проба, каквато при нас не можа да се получи, а ние твърдим, че тя щеше да излезе нулева и
нямаше да има следи от наркотици в нея. А тя не е запазена и ние приемаме, твърдя, че
умишлено не е запазена, за да не може да бъде изследвана от съда.
Твърдя, че няма други доказателства относно движението на л.а. „Опел Корса“, освен
показанията на моя доверител и не виждам, след като ги е дал няколко пъти непосредствено
след произшествието, Вие защо да не дадете вяра на обясненията му. А на кого ще дадете
вяра. Няма някой, който да е казал това, което прокурорът заяви в пледоарията си. Този
въпрос с мястото на удара в колата на пострадалия няма как да се получи, защото тогава
щеше опелът да се върти и щеше да го удари друга кола, движеща се от дясната лента.
Относно казаното по повод показанията на свидетеля К. искам да кажа, че се правят
опити да се каже, че в разпити с разлика от 3 години има разминавания. Лично аз не
намирам такива, но имайте предвид, че разпитите от водени досъдебното производство се
водят от разследващ полицай и той дава насока, а тук ние задаваме въпроси за изясняване
на обективната истина и почти винаги се получават разминавания, неизбежни са. Нормално
е за някои неща да не се сеща защото от тогава са минали 3 години и то в такива детайли,
които са несъществени по своята същност. Когато говорих преди малко за причината за
станалото произшествие полицейският служител от КАТ, пръв отишъл на мястото казва, че
виновен е шофьорът на въпросния автомобил опел, защото не е спазил задължението да
спре на знак „Стоп“ и е пресякъл пътя в силен трафик. Казва още нещо по отношение на
това дали е бил адекватен подзащитният ми или не. Той казва, че е говорил с подсъдимия и
се е учудил, че апаратът е отчел наличие на нещо. Което говори за това, че не е установил
поведение на употребил наркотично вещество - няма блясък в очите и друго подобно
поведение.
17
Искам да кажа защо водачът на л.а. „Опел“ е предприел тази неправилна маневра и е
причина за станалото ПТП. Възрастта не е порок. Това е човек на 77 години, за който
медицинските критерии имат значение, доколко реакциите му са по-забавени от тези на
млад човек, който може по-бързо да реагира в опасна ситуация, защото не е необходимо да
си вещо лице и да имаш специални знания, за да установиш, че човек на възраст е нормално
да има забавени реакции, защото и кости, и мускули, и нерви са със затихващи функции и
по причина на физиологията реагират по-бавно. За него свидетелката С. и още един
свидетел казват, че го познават, добър човек е, за което не се съмнявам, че е така, но казват,
че поначало е идвал рядко с колата – най-вероятно поради тези причини, че на тази възраст
няма тези реакции, които би следвало да има един водач на МПС. Водачи на МПС,
възрастни хора стават причина за ПТП, заради забавените си реакции и законодателят
инициира проверки на медицинското им съС.ие доколко са годни да управляват МПС, след
като вече са преминали 65 години.
В нашия случай имаме няколко неща, които ме смущават и те са свързани с неговите
медицински документи, които изискахме и в които намирам следното: от двата документа,
които бяха представени за медицински преглед за водач на МПС, единият с № 2322 от
12.05.2010 г. на С Г. има отразено, че има 0,7+1 диоптър, което показва, че има известни
проблеми със зрението. С това е взел продължение на своята шофьорска книжка. Има още
едно медицинско удостоверение, което е направо фрапиращо, защото то е издадено толкова
набързо от един лекар, който е ударил печата без да го провери, защото даже тук не е ясно, а
пише нещо като конюктивит или нещо подобно по отношение на зрението, а Вие знаете, че
неговите близки и колеги споменаха, че е бил със слухов апарат. Т.е. нито в едното, нито в
другото медицинско намирам този факт. Знаете, че когато има кандидат за водач на МПС и
има проблеми, например диоптри, задължително в медицинското удостоверение се пише и
се казва, че може да управлява МПС с очила. Когато има проблем със слуха, ако е
допустимо да управлява МПС и трябва да се каже дали му е разрешено.
Този човек не е управлявал често автомобил. На 77 години трудно се е справял с
тежката пътна обстановка в България, още повече на такъв участък, какъвто е изхода на
резиденция „Евксиноград“, особено през летния сезон, още повече между 16:00 и 20:00 часа,
когато всички, които живеят в този регион се прибират от работа. За това той не е могъл,
благодарение на тези проблеми, които има със своята възраст на базата на това, че не чува и
очевидно е имал проблеми. Аз намирам тук причината за този трагичен случай за това, че
този човек със забавени реакции и с проблеми с очите и слуга е предприел неправилна
маневра, в следствие на което се е уплашил, не е могъл да вземе завоя, спрял е, което не е
дало възможност на моя подзащитен да предотврати удара, ударил се е в него, в следствие
на последващия удар са настъпили травми, които са били несъвместими с човешкия живот,
за което още веднъж заявяваме, че съжаляваме.
Поради изложеното единственият правилен изход на това дело е на базата на това,
което има като годни доказателства, да постановите една оправдателна присъда за моя
подзащитен и да приемете, че същият не е виновен за причиняване на пътно-транспортното
18
произшествие.
СЪДЪТ на основание чл.297 от НПК дава на подсъдимия право на
ПОСЛЕДНА ДУМА
Подсъдимият К.: Нямам какво друго да кажа, освен че съжалявам за случилото се.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ, след тайно съвещание постанови присъда, която председателят на състава
обяви публично и разясни на страните срока и реда за обжалването пред Апелативен съд –
Варна, както и че мотивите ще бъдат изготвени в срока по чл.308, ал.2 от НПК.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12:30 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
19