Р Е Ш
Е Н И Е
№ ............/ .........2020 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на шести декември през 2019 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 9867 по описа
за 2018 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от И.А.В., подадена чрез пълномощник адв.К.Р., срещу решение № 393258 от 24.04.2018 г.,
постановено по гр.д. № 87193/2017 г. на СРС, 128 състав, в частта, която е отхвърлен предявеният от него иск за
отмяна на решение на Общото събрание на Етажна собственост на сграда с адрес
гр.София, ж.к.*****, бизнес-сграда „Азимут”, взето на 14.11.2017 г. по т.9 от протокола,
а именно „Приема оферта на фирма Контракс за нови камери, записващи устройства
и монитори”, и обусловената от това отговорност на ответника за разноски в
пълен размер.
С въззивната жалба на
ищеца се излагат доводи за неправилност на пръвоинстанционното решение в обжалваната част поради нарушение на
материалния закон-ЗУЕС и предвиденото в чл.17, ал.3, т.3 от същия изискване за
минималното мнозинство за вземане на решение за полезни разходи и пар.1, т.12
от ЗУЕС, и необоснованост поради извода на решаващия съд, че решението по т.9
се отнасяло за подмяна на вече монтирани устройства за видеонаблюдение, и не
било решение за одобряване на разход, а за обновяване на техническите средства,
закупени в изпълнение на предходно решение на Общото събрание на Етажна
собственост /ОС на ЕС/ за
видеонаблюдение, което не се подкрепяло от събраните доказателства, тъй като
нямало взето преди това решение на ОС на ЕС за монтиране на камери за
видеонаблюдение. Моли да се отмени решението в обжалваната част, и искът му да
се уважи като се отмени решението по т.9 от протокола от проведеното на 14.11.2017
г. ОС на ЕС на сградата на горепосочения адрес, както и да му се заплатят от
ответника изцяло разноските по делото в размер на 1280 лв., също и разноски за
въззивната инстанция по списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна – ответник Етажната
собственост на сграда с адрес гр.София, ж.к.*****, бизнес-сграда „Азимут”, предствалявана
от Р.А.К., не е взела становище по нея в срока по чл.263 от ГПК. С писмена
молба след този срок, подадена в съда на 06.12.2019 г. от управителя Р.К.,
жалбата се оспорва, прави се и възражение за прекомерност на претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията
в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното
производство:
Първоинстанционното
решение е валидно, а в обжалваната част и допустимо, тъй като има съдържанието
по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявената с исковата молба
претенция с основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС за отмяна на решение, взето на ОС на
ЕС, проведено на 14.11.2017 г., и исковата
молба е подадена в срока по чл.40, ал.2 от ЗУЕС.
В останалите части, в
които искът за отмяна решения на ОС на ЕС по същия протокол от 14.11.2017 г.,
но по други точки, е бил частично уважен и отхвърлен, решението не е обжалвано
от страните, и се счита влязло в сила, следователно не е предмет на въззивна
проверка за допустимост и правилност, вкл. и относно определените с него
разноски.
При произнасянето си по
правилността на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Въззивният съд,
предвид оплакванията с въззивната жалба на И.В., не споделя извода на първоинстанционният съд,
че решението по т.9 от протокола от 14.11.2017 г. не е такова за одобряване на разход,
а предвижда обновяване на техническите средства, закупени в изпълнение на
предходно решение на ОС за видеонаблюдение, при което необходимото мнозинство
за приемането му е 50 % от представените идеални части от общите части на
етажната собственост.
Ищецът се легитимира
като етажен собственик в сградата, при което има интерес за иска отмяна на
решение на ОС на ЕС.
Установява се от
приетото и неоспорено доказателствено копие от протокол от ОС на ЕС на вх.Б от сградата
с адрес гр.София, ж.к.*****, бизнес-сграда „Азимут” от 14.11.2017 г., че на
същата дата е проведено такова събрание, и е взето решение по т.9 от дневния
ред за „Приема оферта на фирма Контракс
за нови камери, записващи устройства и монитори. Нужни на охраната за
видеонаблюдението в сградата и около нея ” с мнозинство 72,24% ид.ч. от общите
части, или 88,90% от представените идеални части от общите части. От
съдържанието на протокола от 14.11.2017 г. не може да се направи извод, че
решението по т.9 касае подмяна на вече съществуваща система за видеонаблюдение,
а че такава система за видеонаблюдение е нужна на охраната. От посоченото, че
камерите ще са нови, не следва извод за подмяна на вече съществуващи такива. Не
са ангагирани по делото доказателства, че преди 14.11.2017 г. ОС на ЕС на
посочения вх.Б е взело предходно решение да се осъщестявва видеонаблюдение на
сградата за нуждите на охраната.
Съгласно чл.14 и
чл.15 от ЗЗД, с приемането на отправена оферта се постигта съгласие между двете
договарящи страни, като договорът се счита сключен с достигане на приемането до
предложителя. Приемането на офертата от ОС на Ес, освен съгласие за вида на
договора, обхваща и съгласие относно цената на договора, следователно взетото
решение по т.9 от процесния протокол от 14.11.2017 г. на ОС на ЕС е такова
както за изграждане на такава система за видеонаблюдение, така и за одобряване
на разхода за нея.
По спорния въпрос за
характера на този разход, въззивният съд намира, че той има характеристиката на
полезни разходи по смисъла на пар.1, т.12 от ДР на ЗУЕС, тъй като ще се
изгражда нова система, която ще има характер на обща част на ЕС по смисъла на
чл.38 от ЗС. Така минималното мнозинство за взимане на решение за полезни
разходи е 75 % от общите части, което мнозинство в случая не е спазено, тъй
като решението по т.9 е взето с по-малко мнозинство- 72,24% ид.ч. от общите
части. Този разход не е такъв за управление и поддържане на общи части, нито
такъв по чл.17, ал.2, т.5 и т.6 от ЗУЕС, поради което неможе да бъде взето
решение за такъв полезен разход с по-малко мнозинство от 75 % от общите части.Това
налага отмяна на решението като незаконосъобразно, взето в нарушение на чл.17,
ал.2, т.3 от ЗУЕС.
Отделно от това,
въззивният съд, при извършената служебна проверка за спазване на императивни
правни норми, намира, че решението за приемане оферта за изграждане система за
видеонаблюдение се отнася за охрана на сградата и пространството около нея,
която не се сочи да се извършва от портиер, при което такава охрана има
характеристиките на охранителна дейност по смисъла както на отменения Закона за частната охранителна
дейност /ЗЧОД/ от 2004 г., но приложим към 2017 г., така и на действащия ЗЧОД
от 2018 г., в частта по охрана на имущество на частни ФЛ и ЮЛ, и може да се извършва и чрез технически
системи за сигурност и помощни средства / чл.5, ал.2 от ЗЧОД /отм./, каквато
несъмнено е видеонаблюдението, изрично регламентирано в действащия ЗЧОД. За
разликата между дейността на портиера и разхода за такъв, и за дейността по
охрана, е постановено решение № 287 от 18.12.2014 г. по гр. д. № 3888/2014 г.,
Г. К., І г. о. на ВКС, според което по-широкият обхват на охранителната
дейността надхвърля функциите по поддържане и управление на етажната
собственост, и затова решението на общото събрание на етажната собственост сградата,
вместо да има портиер, да се охранява със специализирана фирма по ЗЧОД,
надхвърля компетенциите на общото събрание по чл. 11, т. 5 ЗУЕС, и до колкото
общите части се съпритежават от всички етажни собственици, те могат единодушно
да решат да охраняват общите части по този начин с цел по-голяма сигурност, но
мнозинството не може да вземе решение, което надхвърля функциите по поддържане
и управление, с което да задължи малцинството. Въззивнит съд споделя изложените
в посоченото решение на ВКС съображения и приема, че след като решението за
охрана на сграда-ЕС излиза извън компетенциите на ОС на ЕС, и следва да се
вземе единодушно от етажните собственици, то и решението за изграждане на
система за видеонаблюдение за нуждите на такава охрана и разхода за такава
система за видеонаблюдение, също следва да се вземе единодушно от етажните
собственици, което е отделно, самостоятелно основание за отмяна на оспорваното
решение по т.9 от ОС на ЕС на 14.11.2017 г., доколкото ОС на ЕС не е компетентно
да вземе такова решение като надхвърлящо правомощието му по чл.11 от ЗУЕС, при
което решението на ОС е незаконосъобразно и на това основание като невзето
единодушно от всички съсобственици / в този смисъл и решение от 17.03.2016 г.
по в.гр. дело № 13207/2015 г. на СГС, ГК, ІІ-Б въззивен състав/.
Поради разминаване изводите на двете
съдебни инстанции, решението в обжалваната му част следва да се отмени, като искът за отмяна
решението по т.9 от ОС на ЕС на 14.11.2017 г. бъде отменено като
незаконосъобразно.
При този изход на спора на ищеца се дължат още разноски над
признатите му такива с решението в необжалваната част, или още 256 лв. Ищецът е
направил общо 1280 лв. разноски за за отмяна на 5 решение на ОС на ЕС, или за
всеки иск се следват по 256 лв. разноски, при липсата на възражение от
насрещната страна по чл.78, ал.5 от ГПК пред СРС, от които СРС е уважил иска частично
и отменил две от оспорваните решения и е присъдил на ищеца 2х256 лв. общо 512
лв. Въззивният съд уважава частично иска, като отменя още едно, трето решение,
от оспорените общо 5 решения на ОС на ЕС. Така ищецът няма право да възстанови
в пълен размер направените от него разноски пред СРС, тъй като не е бил уважен
иска му за отмяна на останалите две решения от ОС на ЕС.
По разноските за въззивната инстанция :
С оглед изхода на
спора пред въззивната инстанция, въззивникът-ищец има право на разноски по
чл.78, ал.1 от ГПК, каквито доказва да е направил и са включени в списъка по
чл.80 от ГПК в размер на 40лв. за държавна такса и 1000 лв. за възнаграждение
за адвокат. Насрещната страна обаче е направила своевременно, преди приключване
на устните прения пред въззивния съд, възражение за прекомерност на заплатеното
и претендирано за възстановяване, адвокатско възнагарждение, което възражение
въззивният съд намира за основатено, предвид липсата на фактическа и правна
сложност на спора пред въззивната инстанция, и намалява същото до минималния
размер по чл.7, ал.1, т.4 от НМРАВ № 1/2004 г. на ВАвС от 300лв., съобразно и
обжалваемия интерес за отмяна на едно от решения на ОС на ЕС- по т.9, по
неоценяем иск. Така дължимите на въззивника-ищец разноски от товтената страна
по чл.78, ал.1 от ГПК за въззивната инстанция се определят на 340лв.
Въззиваемата страна-ответник
няма искане за разноски.
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 393258 от 24.04.2018
г., постановено по гр.д. № 87193/2017 г. на СРС, 128 състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, в която е отхвърлен предявеният от И.А.В.
срещу Етажна собственост на сграда с адрес гр.София, ж.к.*****, бизнес-сграда
„Азимут”, иск за отмяна на решение на
Общото събрание на взето на 14.11.2017 г. по т.9 от протокола, а именно „Приема
оферта на фирма Контракс за нови камери, записващи устройства и монитори”,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА :
ОТМЕНЯ решение на Общото
събрание на Етажна собственост на сграда с адрес гр.София, ж.к.*****,
бизнес-сграда „Азимут” взето на 14.11.2017 г. по т.9 от протокола - „Приема
оферта на фирма Контракс за нови камери, записващи устройства и монитори”, по
иск с основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС, предявен от И.А.В. ЕГН ********** с адрес ***,
офис 30, срещу Етажна собственост на сграда с адрес гр.София, ж.к.*****,
бизнес-сграда „Азимут”, представлявана от Р.А.К. с адрес ***, м.*****.
ОСЪЖДА Етажната
еобственост на сграда с адрес гр.София, ж.к.*****, бизнес-сграда „Азимут”,
представлявана от управителя Р.А.К., да заплати на И.А.В., ЕГН **********, с
адрес ***, офис 30, на основание чл.78, ал.1 от ГПК още 256 лв. разноски за
първата инстанция, и на основание чл.78, ал.1 и ал.5 от ГПК сумата 340 лв. разноски
за въззивната нистанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.3, т.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.