№ 1725
гр. Русе, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20234520104123 по описа за 2023 година
Претенцията на ищеца се основава на твърдения, че
ответника претендира от него общо 13 050 лв. съгласно справка за кредитна
задлъжнялост и данните от Централен кредитен регистър към БНБ към дата
31.01.2023 г. Ищецът твърди, че при справката му е било обяснено, че това е
дълг от кредит към ОББ АД, който е цедиран на ответника. Периодично му
били изпращани покани за доброволно изпълнение. Периодично продължавал
да има и телефонни обаждания от представители на ответника с претенции за
заплащане на сумата. Твърди, че при справка за кредитни задължения към
ОББ АД главницата, представляваща неизплатен кредит към банката била
6485 лева. Твърди, че само това било задължението, което евентуално е било
цедирано на ответника. Счита обаче, че същото е погасено по давност и моли
на това основание да бъде признато по отношение на ответника, че не му
дължи сумата в размер на 6485 лв., представляваща част от общо
претендирана от ответника сума в размер на 13 050 лв., тъй като липсвало
основание за вземането, а ако имало, самото вземане било погасено по
давност.
Съдът квалифицира правно предявения отрицателен
установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК.
1
Ответникът взема становище по иска като посочва, че не са
били предприемани съдебни действия за удовлетворяване на вземането. С
отговора на исковата молба е заявил, че признава иска, но едновременно с
това са изложени и възражения срещу иска. Поради това е поискано да
уточни становището си и с изрична молба становище от 04.12.2023 г.
пълномощника на ищеца - адв. К., е заявено, че искът се признава.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
Предявеният иск е отрицателен установителен иск за недължимост на
парично задължение. По същия доказателствената тежест е обърната. Ищецът
не следва да доказва, че вземането не съществува, а именно ответникът трябва
да докаже, че то съществува, респ. не е погасено по давност. В случая не само
липсват такива доказателства, но е налице и продължителен период от време
от възникването на задължението по договор за банков кредит от 2006 г. като
не се твърди и не са представени доказателства давността да е спирана или
прекъсвана. С оглед на това искът се явява основателен и следва да се уважи
изцяло.
По отношение на въпроса за дължимост на разноски по делото съдът
съобрази следното:
„Съгласно чл.78, ал.2 от ГПК „ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат
върху ищеца“. Елемент от фактическия състав на тази хипотеза е
извънпроцесуалното поведение на насрещната страна. В изрично уредения с
чл. 78, ал. 2 ГПК случай ответникът, макар да е имал неправомерно от
материалноправна гледна точка извънпроцесуално поведение, не е дал повод
за завеждане на делото, поради което отговорността за направените в
производството разноски се възлага върху ищеца като санкция за
неоснователното ангажиране на правораздавателната власт. Предпоставките
за това са освен липсата на извънсъдебен спор по съществуването на
претендираното от ищеца право, ответникът веднага (с отговора на исковата
молба) да признае иска и да обезсмисли провеждането на
съдопроизводството, например – като заплати претендираната с осъдителен
иск сума (в този смисъл – Решение № 551 от 8.05.1995 г. по гр. д. № 754/94 г.,
ВС, IV г. о.). С оглед установените по делото обстоятелства е видно, че
ответникът още към момента на цедиране на вземането през 2019 г. е бил
2
наясно, че същото е с давност повече от 12 години и при липса на предприети
действия по събирането му от страна на предишния кредитор е погасено по
давност. Въпреки това той не само е придобил вземането, но е предприел
действия по претендирането му срещу длъжника/ищеца/. С това свое
поведение той е станал причина за завеждане на делото и не може да се
ползва от разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК.
По изложените съображения СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ответника
„ЕОС МАТРИКС”ЕООД-София, ЕИК *********, че ищецът И. Р. Ц.,
ЕГН:********** не му дължи сумата от 6 485 лв. – частичен отрицателен
установителен иск от обща сума в размер на 13 050 лв., т.к. вземането е
погасено по давност.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС”ЕООД-София, ЕИК
*********, да заплати на дв. К. И. Б., ЕГН ********** от АК - Русе, с адрес:
гр. С., ул.“***“ №31 сумата от 948,50 лв., представляваща дължимо
адвокатско възнаграждение за оказаната на ищеца безплатна адвокатска
помощ по делото.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС”ЕООД-София, ЕИК *********, да
заплати по сметка на РРС сумата в размер на 259,40 лв. – държавна такса
върху уважения размер на иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Русе в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните пред РОС
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3