Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Варна, ………….2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ШЕСТИ състав,
в публично заседание на двадесет и пети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
и при участието на секретаря Добринка
Долчинкова, като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова адм.дело N 2626 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Виста тех“ООД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление- гр.Шумен, ул.“Велики Преслав“№39,
представлявано от М.Т.Г., подадена чрез адв.П., адрес-*** против Акт за
регистрация по ЗДДС № 270421801048553/17.05.18г., издаден от орган по приходите
при ТД на НАП-Варна, потвърден с решение № 191/21.08.18г. на Директора на
дирекция “ОДОП”-Варна. Твърди, че издаденият акт за регистрация е
незаконосъобразен. Твърди, че не е налице визираното в него правно основание за
регистрация и моли да бъде изменен, като основанието за регистрация да се счита
по чл.100 ал.1 ЗДДС. Твърди, че неправилно е прието от органите по приходите,
че са налице формалните изисквания на закона по чл.132 ал.1 вр. чл.10 ал.1 т.3 ЗДДС. Не е спорно, че на 08.11.2011г. в ТР е вписано учредяване на „Виста
ТЕХ”ООД с капитал от 267 100лв. чрез извършена непарична/апортна/ вноска
от съдружниците М.Г. и съпругата му Милена Георгиева, която непарична вноска
включва недвижими имоти, подробно описани в дружествения договор, както и не е
спорно, че към датата на апорта М.Г. е бил вписан в ТР като ЕТ”МТГ-М.Г.” и като
такъв е бил регистриран по ЗДДС. Твърди, че апортираните имоти никога не са
били част от предприятието на едноличния търговец, а съгласно чл.27 ЗДДФЛ е
въведен особен ред относно вещите, придобити от физическо лице, което е
регистрирано като ЕТ и е направено разграничение за данъчни цели кога тези вещи
са част от имуществото на ЕТ и кога не. Наличието на регистрация по ЗДДС на ЕТ
не води автоматично до извод, че извършеният от него апорт на недвижим имот е
извършен в качеството му на ЕТ, респ., че е налице особената хипотеза на чл.132
ал.1 ЗДДС. Твърди, че в случая безспорно е установено, че имотите, предмет на
непарична вноска от двамата съпрузи не са били включени в предприятието на ЕТ,
не са били включени в извършваната независима икономическа дейност от М.Г. нито
в качеството му на ЕТ, нито като физическо лице. Съгласно трайната практика на
СЕС спрямо такова имущество всяко лице, което е собственик, има право на избор
относно данъчното третиране на имуществото си- да го включи в имуществото на
своето предприятие или да го запази за лично имущество и го изключи от
системата на облагане с ДДС. Притежаването на недвижими имоти от ФЛ,
регистрирано като ЕТ, включително в режим на СИО, не означава автоматично, че
тези имоти са включени в предприятието на ЕТ, като регистрацията на ФЛ по ЗДДС
е неотносима и не поражда правни последици и ефекти относно стоки и вещи, които
са придобити извън независимата икономическа дейност на ФЛ, включително тази
регистрация не поражда задължение за дружеството, което е придобило от ФЛ тези
стоки и вещи под формата на непарична вноска да се регистрира по ЗДДС. Твърди,
че задължителната регистрация на дружеството по ЗДДС поради това, че единият
съпруг, внесъл като непарична вноска недвижими имоти, притежавани от него и
съпругата му в СИО, е бил регистриран като ЕТ по ЗДДС, противоречи на целта на
закона, тъй като целта на чл.132 ал.1 ЗДДС е да се предотврати риск от данъчна
загуба, какъвто ще е налице, когато вносителят на вещта- непарична внока е
регистрирано по ЗДДС лице и на това основание е ползвал данъчен кредит при
придобиването й, а в случая е безспорно,
че при придобиване на имотите не е ползван данъчен кредит, т.е. не е налице
такъв риск. Твърди и че неоснователен е изводът на директора на дирекция
„ОДОП”-Варна, че отдаването под наем на имот, предмет на апортната вноска,
означава, че същият не бил използван за лични нужди. Имотът е придобит в условията
на СИО, като в нот.акт е записано името само на М. Г. и тя е декларирала
доходите от наем, като имотът не е станал автоматично ½ ид.ч.
собственост на ЕТ, не са налице доказателства и наемната цена да е била
включена в активите на предприятието на ЕТ. Моли да бъде отменен оспореният акт
и за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът
по жалбата, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Е., оспорва жалбата и
моли същата да бъде отхвърлена, како в полза на дирекцията бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от жалбоподателя.
След
като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 ДОПК,
административният съд приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на
интерес от обжалване, поради което е допустима.
Обжалва
се Акт за
регистрация по ЗДДС № 270421801048553/17.05.18г., издаден от орган по приходите
при ТД на НАП-Варна, потвърден с решение № 191/21.08.18г. на Директора на
дирекция “ОДОП”-Варна, с който на основание чл.132 ал.1 ЗДДС е разпоредено да
се регистрира по ЗЗДС „Виста тех“ООД с дата на регистрация датата на вписване
на обстоятелството по чл.10/10а ЗДДС.
Оспореният
акт е издаден във връзка с подаденото от дружеството по електронен път
заявление за регистрация по ЗДДС с вх. № 0000-0041377/11.05.2018 г. на
основание чл. 100. ал. 1 от ЗДДС - регистрация по избор и след извършена
проверка, възложена с резолюция № 272691801000498/11.05.2018 г.
Органът
по приходите, въз основа на събраните при проверката доказателства и извършения
им анализ, е установил, че дружеството е вписано в Търговския регистър към
Агенцията по вписвания на 08.11.2011 г., към която дата в дружеството е
направена непарична вноска /апортна вноска/ на обща стойност в размер на
267100лв. от съдружниците му- М.Т.Г. и М.И.Г., на недвижими имоти, подробно описани в
дружествения договор, като към 08.11.2011 г. М.Г. е регистрирано по ЗДДС лице,
поради което е приел, че „Виста Тех“ ООД подлежи на задължителна регистрация по
ЗДДС на основание чл. 132, ал.1 от ЗДДС от датата на вписване на
обстоятелството по чл.10. ал.1. т. 3 от ЗДДС, а именно 08.11.2011 г. и е
следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в срока по чл.132. ал.2 от ЗДДС и на основание чл.132, ал.1 от ЗДДС е извършена регистрация на дружеството
по ЗДДС, считано от 08.11.2011 г. - датата на вписването на обстоятелството по
чл.10, ал.1, т.3 от ЗДДС в ТР, съгласно чл. 132, ал. 3 от ЗДДС.
Недоволен от издаденият акт за
регистрация, жалбоподателят го е обжалвал пред директора на дирекция „ОДОП“-Варна
с твърдения, че в случая не е налице визираната в акта хипотеза на чл.132 ЗДДС.
С решение № 191/21.08.18г. решаващият орган е приел жалбата за неоснователна и
е потвърдил издаденият акт за регистрация, като е обсъдил направените възражения.
От заключението на съдебно-
счетоводната експертиза се установява, че за периода от 2009г. до 2011г.
процесните недвижими имоти не са били включени като активи в ЕТ“МТГ-М.Г.“; за
периодите от 1997г. до 2008г. не са налични документи, тъй като са за стари
периоди и са унищожени; в счетоводството на ЕТ за периодите от 2009г. до 2011г.
няма данни за реализиране на приходи от недвижимите имоти, предмет на апортната
вноска, както и няма данни за осчетоводени разходи във връзка с тях; относно
недвижим имот: кафе сладкарница „Балкан“, придобит с нот.акт № 158/2009г. не е
ползван данъчен кредит от ЕТ“МТГ-М.Г.“, а за останалите недвижими имоти вещото
лице не може да даде заключение ползван ли е данъчен кредит.
При
така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Жалбата
е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.156 ДОПК и след изчерпване на
възможността за обжалване по административен ред, поради което се явява
допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна.
При
извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 ДОПК, съдът констатира,
че оспореният акт за регистрация е издаден от компетентен орган, в предвидената
от закона форма и по предвидения от закона ред, поради което не страда от
пороци водещи до неговата нищожност.
Не
се спори, че на 08.11.2011г. в ТР е вписано учредяване на „Виста ТЕХ”ООД с
капитал от 267 100лв. чрез извършена непарична/апортна/ вноска от
съдружниците М.Г. и съпругата му М. Г., която непарична вноска включва
недвижими имоти, подробно описани в дружествения договор, както и не се спори,
че към датата на апорта М.Г. е бил вписан в ТР като ЕТ”МТГ-М.Г.” /от 1990г./ и
като такъв е регистриран по ЗДДС от 19.09.1995г., което се установява и от
събраните по делото доказателства. Предмет
на направената от съдружниците непарична вноска са недвижими имоти, подробно
описани в дружествения договор, придобити от съдружниците с представените по
делото нотариални актове.
Органът
по приходите е приел, че е налице хипотезата на чл.132 ал.1 ЗДДС за
задължителна регистрация на дружеството към датата на вписване на
обстоятелството по чл.10. ал.1. т. 3 от ЗДДС, а именно 08.11.2011 г.
Жалбоподателят
твърди, че не е налице тази хипотеза.
Съгласно чл. 132, ал. 1
от ЗДДС /в действащата за 2011г. редакция/ задължително се регистрира по този
закон лице, което на основание чл.10, ал.1 придобие стоки и услуги от
регистрирано лице, като съгласно чл. 132, ал. 3
датата на регистрацията е датата на вписване на обстоятелството по 10.
ал. 1 в Търговския регистър.
Както бе посочено, не се спори, че
съдружниците в дружеството са направили непарична вноска /апортна вноска/ на
стойност 267 100лв., на недвижими имоти, придобити в СИО, както и че към
датата на извършване на апорта М.Г. е бил регистриран като едноличен търговец с
фирма „МТГ-М.Г.”, регистриран по ЗДДС търговец. Дружеството е подало
искане за регистрация по ЗДДС при условията на чл. 100, ал.1 от ЗДДС.
Неоснователно органът по приходите е
приел, че е възникнало задължение за регистрация по реда на чл.132 от ЗДДС, тъй
като дружеството придобива чрез апортна вноска недвижими имоти от регистрирано
по ЗДДС лице. Не е налице пълна идентичност между физическото лице и
регистрирания от него едноличен търговец. Разграничаването на тези му
качествата - физическо лице и едноличен търговец е направено и в Тълкувателно
решение № 2 от 27.12.2001 г. на ОСГК на ВКС по гр. д. № 2/2001 г. Това
разграничение е видно и от разпоредбата на чл.614 ТЗ. Предприятието на
едноличния търговец е обособено от неговото останало имущество.
Обстоятелството, че единият вносител
на апортната вноска, е и регистриран едноличен търговец с регистрация по ЗДДС
не обосновава автоматично извод, че апортът е извършен именно в качеството му
на едноличен търговец и че е налице хипотезата на чл.132 ал.1 ЗДДС.
Имотите, които са апортирани в
дружеството, няма пречка при придобиването им да са били включени в
предприятието на търговеца, но такива доказателства не се събраха, а и не са
налице такива твърдения. От събраните по делото доказателства и заключението на
вещото лице се установи по безспорен и категоричен начин, че недвижимите имоти
/апортна вноска/ не са били включени като активи в ЕТ“МТГ-М.Г.“, не са налице
данни да са били реализирани от ЕТ приходи от тези имоти, нито да са
осчетоводени разходи във връзка с тях.
Не е налице пречка М. Г. да отдава под
наем собствените си недвижими имоти. Отдаването под наем на имот не означава
непременно, че същата извършва независима търговска дейност. Същата е
реализирала доход от наем, който е и констатиран в цитираните в решението на
решаващия орган ревизионен акт, издаден й след извършена ревизия. Няма пречка и
физическо лице да бъде собственик на имот с предназначение магазин и да
реализира доход от отдаването му под наем, облагането на който е по реда на
ЗДДФЛ.
С оглед гореизложеното, съдът намира,
че не е налице хипотезата на чл.132 ал.1 ЗДДС за задължителна регистрация на
дружеството, поради което и извършената с оспореният акт регистрация по реда на
чл.132 от ЗДДС е незаконосъобразна, в нарушение на материалния закон.
Оспореният акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като преписката
следва да се върне на органа по приходите за произнасяне по подаденото от
дружеството заявление за регистрация по чл.100 ал.1 ЗДДС.
При
този изход на спора и предвид направеното искане, съдът намира, че на основание
чл.161 ДОПК на жалбоподателят следва да се присъдят направените по делото
разноски в размер на 900лв., от които 50лв.- за ДТ, 250лв.- депозит за вещо
лице и 600лв.- адвокатско възнаграждение.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.160 ал.1
и ал.2 ДОПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Акт за регистрация по
ЗДДС № 270421801048553/17.05.18г., издаден от орган по приходите при ТД на
НАП-Варна, потвърден с решение № 191/21.08.18г. на Директора на дирекция
“ОДОП”-Варна, с който на основание чл.132 ал.1 ЗДДС е разпоредено да се
регистрира по ЗЗДС „Виста тех“ООД, считано от 08.11.2011 г. - датата на
вписването на обстоятелството по чл.10, ал.1, т.3 от ЗДДС в ТР, съгласно чл.
132, ал. 3 от ЗДДС.
ВРЪЩА
преписката на органа по приходите за произнасяне
по подаденото от дружеството заявление за регистрация по чл.100 ал.1 ЗДДС с вх. № 0000-0041377/11.05.2018 г.
ОСЪЖДА дирекция „ОДОП“ -
Варна при ЦУ на НАП да заплати на „Виста тех“ООД, ЕИК *** разноски по делото в размер на 900 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.
СЪДИЯ: