МОТИВИ:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.
С
Решение № 112/27.03.2019 г., постановено по НАХД № 114/2019 година Районен
съд-Хасково е признал обвиняемия Д.А.С. за невиновен в това, че на 14.01.2019
година в с.Стамболово, област Хасково, без надлежно разрешително държал
високорискови наркотични вещество, а именно – марихуана 8коноп, канабис/ с
нетно тегло от 1,09992 грама със съдържание на активен наркотично действащ
компонент „тетрахидроканабинол“ от 8,6 тегловни процента на стойност 6,60 лева,
като случаят е маловажен, поради което и на основание чл.378 ал.4 от НПК и чл.9
ал.2 от НК го е оправдал по предявеното му обвинение за престъпление по чл.354а
ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК. Съдът е отнел в
полза на държавата вещественото доказателство – наркотично вещество с
горепосочени характеристики и е постановил неговото унищожаване.
Против
това решение е постъпил протест от прокурора към Районна прокуратура-Хасково,
чийто първоначално бланкетен вид, е запълнен впоследствие с допълнителни
съображения за неправилност и необоснованост на съдебния акт. Твърди се от
прокурора, че съдът е наприл неточна оценка на доказателствата, установяващи
степента на обществена опасност на извършеното и най-вече на опасността на
самия деец, който макар да бил с чисто съдебно минало заради настъпилата
съдебна реабилитация по предходното му осъждане, не следвало да бъде третиран
като извършител с инцидентна и случайна противоправна проява в резултат на
младежко увлечение или любопитство. На следващо място съдът не отчел социалната
значимост на извършеното деяние, необходимостта от изграждане на обществена
нетърпимост към подобни прояви, както и необходимостта от поправяне на дееца,
което следвало да стане по пътя на наказателната отговорност, а не чрез „сигнали“,
подтикващи продължаването на дейността. Не били отчетени на следващо място и засегнатите
обществени отношения и особено значимата понастоящем необходимост от тяхното
охраняване, не била взета предвид възможността държаното от обвиняемия
наркотично вещество да бъде „споделено“ от неговия спътник и така да бъде
увеличен периметърът на засегнатата от деянието обществена сфера. Така
мотивирано, искането на прокурора е за отмяна на решението, по силата на което
обвиняемият бил признат за невиновен и за постановяване на друго, с което същият
да бъде освободен от наказателна отговорност за престъплението по чл.354а ал.5
вр. ал.3 т.1 от НК и му бъде наложено наказание „глоба“.
Защитникът на обвиняемия намира
протеста за неоснователен, а решението на първоинстанционния съд – за правилно.
Счита, че са налице всички предпоставки, за да се приеме, че случаят е
малозначителен и необщественоопасен, тъй като предметът на престъплението бил в
нищожно количество и на ниска стойност, а държането му било осъществено от
зависимо към упойващи вещества лице, което следвало да бъде лекувано, а не
наказвано. Именно тези обстоятелства били правилно отчетени от
първоинстанционния съд, който законосъобразно приел наличие на условията в чл.9
ал.2 от НК, за да стигне до извода за невиновност. Поддържа се на следващо
място, аргумент за порочност на приложените в хода на досъдебното производство
доказателствени способи. В тази връзка се твърди, че огледът на наркотика бил
извършен няколко дни след изземването му от обвиняемия, а върху изготвения към
огледния протокол фотоалбум била записана дата, несъвпадаща с тази от протокола,
както и друга следваща я дата, създаваща съмнения относно действителния момент,
в който следственото действие е било реализирано. На тази плоскост защитникът
релевира недоказана идентичност между иззетото от обвиняемия и изследваното от
експертизата вещество, а от тук и довод за доказателствена необезпеченост на
обвинителната теза. Искането му е атакуваният съдебен акт да бъде потвърден.
Обвиняемият се съгласява с изложените от
защитника му доводи без да формулира конкретно искане по постъпилия протест и по
правилността на обжалваното решение.
Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалванато решение по направените оплаквания, изтъкнатите доводи
и извърши служебна проверка на същото, констатира следното:
Съдебното производство е образувано по
предложение на прокурора от РП-Хасково за освобождаване от наказателна
отговорност на обвиняемия Д.А.С. за това, че на 14.01.2019 година в с.Стамболово, област Хасково,
без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещество, а именно –
марихуана /коноп, канабис/ с нетно тегло от 1,0992 грама със съдържание на активен
наркотично действащ компонент „тетрахидроканабинол“ от 8,6 тегловни процента на
стойност 6,60 лева, като случаят е маловажен – престъпление по чл.354а ал.5 вр.
ал.3 т.1 от НК. В хода на проведеното по правилата на глава ХХVІІІ от НПК
съдебно следствие обвиняемият е признал верността на изложените в
постановлението на прокурора факти, не е оспорил валидността на събраните в
досъдебната фаза доказателства, както и законосъобразността на приложените доказателствени
способи, заявил е, че не желае събирането на нови доказателства, като е дал
обяснения по предявеното му обвинение. Съдът също не е констатирал пороци в
процесуалната дейност на разследващия орган и прокурора, не е намерил основания
за проверка на някои от доказателствените източници и след като е приобщил
писмените материали от досъдебното дело, е пристъпил към съдебните прения, в
хода на които обвиняемият /явил се без защитник/ не е успял да формулира ясна
позиция по основателността на обвинението, по предмета на доказване и изобщо по
съществените за наказателното производство въпроси, което с основание е дало
повод на съда да възобнови процеса и да назначи психиатрична експертиза, чиято
задача е била изследване на психическата годност на обвиняемия за участие в
производството, както и за конституиране
като субект на наказателна отговорност и страна по възникналото процесуално
отношение. Изготвеното от експерта М. заключение, базирано на приложен тест за
употреба на наркотични и упойващи вещества, снета анамнеза и извършен
медицински преглед, е, че С. не страда от психично заболяване или друга болестна
/постоянна или временна/ промяна на психиката, която да препятства разбиране на
свойството и значението на извършеното или да засяга волевия момент, т.е.
способността да се ръководят постъпките. Не е констатирано и постоянно или
временно разстройство на съзнанието, ограничаващо или изключващо възможността
за участие в наказателния процес. В устния си доклад експертът е потвърдил своето
заключение, като е посочил, че по време на прегледа С. не е демонстрирал
болестна симптоматика – отговарял на зададените му въпроси адекватно, обяснил
как е закупил наркотичното вещество, като отрекъл зависимост и дори употреба на
наркотици, което приложеният тест опровергал, тъй като той отчел положителен резултат за наличие на
такива вещества в кръвта на изследвания. Имайки предвид това експертно мнение
съдът е продължил разглеждането на делото и е постановил решението, предмет на
настоящата проверка, в което след анализ на събраните по делото доказателства приел, че макар извършеното от обвиняемия да
осъществява признаци на визирания в чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК престъпен
състав, деянието следвало да се квалифицира като малозначително по смисъла на
чл.9 ал.2 от НК, защото степента на засягане на защитените обществени отношения
било така незначително, че то не следвало да се третира като престъпно. Този
извод на съда, макар и базиран на една законосъобразно проведена доказателствена
дейност и валидно изграждане на вътрешното убеждение, е неправилен.
По делото
е било установено, че на неустановена дата обвиняемият С. се е сдобил с
наркотично вещество – съгласно обясненията му, включително тези, дадени пред
въззивния съд, това станало ден преди инкриминираната дата, когато той се
срещнал с непознати нему лица, които му предложили марихуана, която той приел
/без да плати цена/ и започнал да носи у себе си до момента на извършената
проверка от полицейските служители Т.Ш.
и Н.Х., които в изпълнение на служебните си задължения спрели управлявания от свидетеля И.Ч.лек автомобил, в
който пътувал Д.С.. В хода на тази проверка и в изпълнение на решението на
двамата полицаи да извършат контрол и за държане или съхранение на забранени от
закона предмети, към С. бил отправен въпроса дали държи у себе си наркотични
вещества, а след положителния му отговор, той предал на двамата полицейски
служители малък прозрачен полиетиленов плик, в който била положена суха зелена
на цвят листна маса, изследването на която чрез експертиза установила произход
от растението канабис. Същата експертиза установила теглото на веществото –
1,0992 грама, процентното съдържание на активния компонент – 8,6 тегловни
процента, както и пазарна стойност – 6,60 лева. Именно тази фактическа
обстановка е била приета, както от прокурора, така и от първоинстанционния съд, чийто извод за
реализация на обективните признаци на инкриминираната престъпна дейност, е
правилен, а изложения от защитата довод за тяхната недоказаност несподелим.
Вярно е, че огледът на доброволно предадената от обвиняемия листна маса,
поставена в полиетиленов плик, е бил извършен два дни след приобщаващото я към
делото следствено действие, което обаче
не може да постави съмнение в идентичността между предадения и огледания
предмет, доколкото описанието в двата процесуални документа – протокол за
доброволно предаване и протокол за оглед, в никакъв случай не създава съмнения
за съществени разминавания във физичните и материални характеристики както на
веществото, така и на придружаващия го елемент /опаковка/. Обстоятелството пък,
че върху изготвения от техническия помощник фотоалбум е записана дата на
огледа, различна от отразената в самия протокол, обективиращ резултатите от
това действие, следва да се разглежда като техническо недоразумение, а не като
нарушение, опорочаващо следственото действие, още по-малко в степен, налагаща
неговото изключване от доказателстената маса. Записаната пък във фотоалбума дата
– 24.01.2019 година, не може да се разглежда като пропуск, а като илюстрираща действителния
момент на изготвяне на този съпътстващ огледа фотоматериал, чието техническото
изработване е разбираемо да стане в момент, по-късен от този, в който
доказателствения способ е бил приложен.
Вторият съществен по делото въпрос е въпросът
за обществената опасност на извършеното, обуславяща наличието или липсата на
престъпление. Обществената опасност е
определящо, обективно и обществено качество на престъплението, изразяващо
се в отрицателното въздействие на
проявата върху обекта и функционално производната на това нейна обществена
укоримост. За степента на обществена
опасност следва да се съди от начина, по който защитеният обект е бил засегнат,
от вида на увредения или застрашен предмет, от времето, мястото и условията,
при които е реализирано това засягане, както и от субективните особености на
проявата. В крайна сметка степента на обществена опасност е обусловена от
нивото, на което обществените отношения са били увредени или застрашени от
увреда. В този смисъл малозначително е това деяние, което въобще не е в състояние
да засегне защитения обществен порядък, или пък засягането му е така нищожно,
че то не е годно да окаже това отрицателно въздействие, което законодателят е
счел за достатъчно сериозно при криминализирането на проявата. В аспекта на
увреждащите здравето престъпления, сред които попада и разглежданото, преценката
за степента на тази опасност следва от характера на застрашаващото обекта
действие, от условията, при които то е осъществено, а и от способността му то
да изпълни този рефлектиращ върху здравната сфера негатив, нормативно заложен в
обективната страна на наказателната норма. Криминализираната престъпна форма „държане
на наркотично вещество“ по дефиниция е с най-ниска в сравнение с останалите
форми степен на опасност от увреда, а маловажния случай е този, при които
степен качествено се различава от типичните случаи. Коя е типичната, обичайна форма е фактически въпрос,
отговорът на който е свързан и с въпроса кога изобщо отсъства опасност от
негативно обществено влияние или то е явно незначително. Становището, че
степента на обществена опасност на този род престъпления е изводима и
обусловена единствено от количеството на
наркотичното вещество и неговата стойност очевидно не би отчело нито
разнообразието от увреждащите здравето наркотични вещества, нито начина и
степента, в която те могат да увредят човешкото здраве. Това становище не би взело
предвид и производните на самото държане увреждащи действия, които биха могли
да настъпят и които непряко,
но пък сериозно, да причинят вредите, които наказателната норма цели да
предотврати. Разглежданият случай сочи, че обвиняемият се е сдобил с въпросния
наркотик от неустановени лица, като целта на придобиването той не конкретизира,
макар уклончиво да обяснява с нужда от лечение /на неустановена болест/, но пък
в същото време отрича не само зависимост към такъв род вещества, но изрично
отхвърля и тяхната употреба. За намерения у него наркотик С. е категоричен, че
не е пристъпил към неговото използване
съобразно вида, въпреки че описвайки себе си като „преследван изобретател на
природен компютър“, намеква необходимост от употреба с цел облекчаване на
физически страдания. Обърканите, неясни и непоследователни обяснения на
обвиняемия поставят под сериозно
съмнение действителната цел на инкриминираното държане, защото не дават отговор
на въпроса дали то е свързано с намерение за лична употреба, за фактическа
власт, упражнявана за другиго или за споделено с друго лице ползване на
веществото. От друга страна, несъмнено не може да бъде оставено без внимание
обстоятелството, че обвиняемият е държал наркотика не в дома си или друго
обитавано единствено от него място, а на обществен терен, а след това и в лек
автомобил и то без установена по делото причина, нужда или цел на тази
пространствена промяна, сама по себе си изключваща не само версията за лична
употреба, но и поддържаната от защитника болестна зависимост, наличието на
каквато безспорно предполага непосредствена след придобиването консумация, а не
транспортиране към друго населено място /различно от мястото на придобиване/. Тук
следва да се посочи, че положителният резултат за употреба на канабиноиди,
установен при прегледа от лекаря-психиатър, в никакъв случай не е показател за
физиологично заложена в организма на обвиняемия болестна необходимост от
употреба на съдържащи този метаболит вещества, нито илюстратор на целта за
лично ползване, защото, както вече се посочи, самият обвиняем отрича тази цел и
не представя в обясненията си логична и житейски аргументирана теза за бъдещата
съдба на намиращото се у него вещество. При това положение, въпреки сравнително
малкото количество на същото и неговата относително ниска стойност, не може да
се приеме, че защитените от наказателната норма отношения, свързани с охраната
на общественото здраве, не са били поставени под заплаха или тяхната увреда не
е била в риск, както е приел решаващият съд, изходил в своята преценка
единствено от количествените и стойностни характеристики на непосредствения
обект и игнорирал останалите елементи на противоправната проява. Различно би
било положението, при което тази проява беше прецедент в битието на обвиняемия,
което обаче нито обясненията му сочат, нито демонстрираното отношение към
стореното показва, а в последното прозира отсъствие на каквато и да е
критичност, потвърдена в последователно изразено безразличие към обществената
укоримост – отношение, генерирано не от
болестен процес, а от неправилно структуриране на социалната нагласа към този
вид дейност и възприемането й за „нормална“, заради популярност, масовост или
обичайност. Тези нагласи са индикатор за обществената опасност на самия деец, както
и за субективните параметри на извършеното – мотиви, подбуди, причини, които на
свой ред отхвърлят малозначителността на деянието при неговата цялостна оценка
от гледна точка на способността му окаже това негативно влияние върху
обществения ред, което е имал предвид законодателят при криминализирането на
дейността. Ето защо, съдът прие, че извършеното от С. не носи белезите на
визираната в чл.9 ал.2 от НК проява, която само формално изпълнява признаците
на престъпление, а то следва да бъде квалифицирано именно по предложения от
прокурора начин – като маловажен случай на престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК, т.е. като съставомерно по текста на чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК.
За това престъпление обвиняемият беше освободен от наказателна
отговорност, тъй като към момента на осъществяването му са били налице
предпоставките на чл.78а ал.1 от НК – извършителят не е осъждан за друго престъпление
от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност /за осъждането
по НОХД № 202/2005 г. на ОС-Бургас е настъпила реабилитация/, от престъплението
не са настъпили имуществени вреди, а за него законът предвижда наказание „глоба
до 1000 лева“. Административното наказание, с което наказателната отговорност
следва да бъде заменена, е наложително да бъде съобразено с имущественото
състояние на виновния, а то сочи, че размер, надвишаващ минималния предвиден от
закона, не би бил в съответствие с установените по делото факти, касаещи
имотния статус, а и предвид ограничителната разпоредба в чл.78а ал.5 от НК и
предвидената санкция в специалната норма, този размер не е възможно да бъде
надхвърлен. Ето защо, съдът наложи на обвиняемия наказание „глоба в размер на
1000 лева“, на основание чл.354а ал.6 от НК отне в полза на държавата предмета
на престъплението, а на основание чл.189 ал.3 от НПК осъди обвиняемия да
заплати направените от бюджета на ОД на МВР-Стара Загора деловодни разноски в
размер на 127,85 лева.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.