Определение по дело №479/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 603
Дата: 28 ноември 2019 г.
Съдия: Иван Начев Иванов
Дело: 20194300600479
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 20 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

28.11.2019 г., гр. Ловеч

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия в закрито заседание на двадесет и осми ноември,  две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

 

                                                        1. ИВАН ИВАНОВ

                                      ЧЛЕНОВЕ: 

                                                        2. ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВ

ВЧН д. № 479 по описа за 2019 год.

за да се произнесе, съобрази :

 

ПРОИЗВОДСТВО ПО ЧЛ.243,АЛ.8 НПК

 

С Определение №149/2019 год. по ЧНД №282/2019 год. Тетевенкият районен съд е потвърдил постановление за прекратяване на наказателно производство от дата 20.08.2019 година на Районна прокуратура гр.Троян по следствено дело №11/2017 година по описа на ОСлО при ОП Ловеч, водено срещу С. Ю. А. от с.Гложене, Ловешка област за престъпление по чл.195 ал.1 т.6 във връзка с чл.194 ал.1 от НК, като законосъобразно.

Постъпила е частна жалба от О.И.Р. с ЕГН **********,*** -пострадал по сл. дело №11/2017 год. по описа на ОСлО при ОП Ловеч, против Определение №149/2019 год. по ЧНД №282/2019 год., по описа на PC Тетевен, в която сочи, че същото е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Моли определението да бъде отменено изцяло, като и да бъде отменено постановлението, с което на основание чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, е прекратено досъдебно производство, сл. дело №11/2017 год. по описа на ОСлС при ОП - Ловеч, пр.пр. №837 на РП Троян, водено за престъпление по чл.195, ал.1, т.6, вр. с чл.194, ал.1 от НК срещу С. Ю. А., с ЕГН ********** ***, като се отмени и взетата мярка за неотклонение „подписка" по отношение на А. и се дадат указания за отстраняване на допуснатите, отстраними процесуални нарушения в хода на сл. дело №11/2017 год. по описа на ОСлС при ОП – Ловеч. Възразява, че не са му предявени материалите по разследването и извършване на допълнителни процесуално-следствени действия.

Излага съображения, че след получаване на обжалваното определение на PC Тетевен се е запознал със съдържанието на същото и установил, че съдия Н. М. изцяло е възприел становището на прокурор Ч. Ш., за прекратяване на ДП, като въобще не е обсъдил направените възражения в жалбата му, в която ценейки доказателствата по досъдебното производство твърди, че е посочил, че в действителност, по сл. дело №11/2017 год. по описа на ОСлС при ОП - Ловеч има данни, за много по-тежко престъпление от С. Ю.А., от това за което е привлечен, не е дал указания за отстраняване на противоречията в обясненията на различните групи свидетели, не се е произнесъл по направените от него искания за пълно, обективно и „своевременно" разследване по случая.

Счита за абсурдно посоченото от съда, че непредявяване на материалите по разследването не води само по себе си и единствено до отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство, тъй като пострадалите лица могат да се конституират в съдебната фаза като частни обвинители и граждански ищци и да реализират в пълен обем правата си /арг.чл.76 и чл.84 ал.1 от НК/. Възразява, че не би имал възможност да се конституира като пострадало лице, след като наказателното производство се прекратява и твърди, че е съществено процесуално нарушение, с оглед на факта, че наказателното производство се прекратява въз основа на доказателства, които не са известни на пострадалите, като сочи, че именно тези доказателства са послужили на прокурор Ш. като основание за прекратяване на разследването.

На следващо място счита, че определението следва да бъде отменено и поради факта, че съдът не се е произнесъл по всички възражения и искания, които е направил, което води до отмяна на същото.

Преповтаря изложеното в жалбата до PC Тетевен и твърди, че след получаване на обжалваното постановление на 26.08.2019 год., отново се е запознал с материалите по разследването и е установил, че след като му е предявено разследването по сл. дело №11/2017 г. по описа на ОСлО при ОП Ловеч на 15.04.2019 год., видно от Протокол за предявяване на разследването от 15.04.2019 год. на л.117, в том ІІІ-ти на ДП - сл. дело №11/2017 год. на ОСлО при ОП Ловеч, разследващият орган е извършил допълнителни действия по разследването, които не са му известни и не са му предявявани, което счита за недопустимо. За този факт се позовава на протокола за разпит на св. Д. М. М. от 14.05.2019 год. находящ се на л.107-108 в том Ill-ти на ДП - сл. дело №11/2017 год. на ОСлО при ОП Ловеч, и на св. Д. Д. Д., разпитан на 14.05.2019 год. в протокол за разпит на свидетел, находящ се на л.105-106, след което, материалите по разследване са били предявени само на обвиняемия и неговия защитник, видно от протокола за предявяване от 04.06.2019 год. на л.121 в том Ill-ти на ДП - сл. дело №11/2017 год. на ОСлО при ОП Ловеч, като именно в този протокол, обвиняемият и защитникът му ползват тези показания - на св. М. и Д., за да развият защитната си теза.

Възразява, че не са му предявени всички материали по разследването, в качеството му на пострадалото лице, каквото е, и в случая е допуснато съществено, отстранимо процесуално нарушение, поради което само въз основа на този факт счита, че следва да бъде отменено постановлението и се дадат указания, за предявяване на всички материали по разследването.

По същество, счита че съдържанието на обжалваното постановление не кореспондира със събраните по сл. дело №11/2017 г. по описа на ОСлО при ОП Ловеч материали, тъй като по делото има категорични и безспорни доказателства за престъпление от общ характер от обвиняемия С. Ю. А., с ЕГН *********. Твърди, че ако е имал някакво съмнение за това му поведение, то и разследващият орган и наблюдаващият прокурор е следвало, вместо да прекратят работата по делото, да съберат всички доказателства, да изяснят всички противоречия и едва тогава да се прецени, извършил ли е С. Ю. А.престъпление в съучастие с други служители на РУ Тетевен, какво е престъплението и кой за какво следва да бъде привлечен като обвиняем.

Изтъква, че ако разследващият орган е установил противоречия между показанията на обвиняемия С. Ю. А. св. В.Х, св. Н. В., св. Д.Д., св. К. К., св. Н. Н. – всички служители на РУ Тетевен от една страна, а от друга страна показанията на доверителя му, показанията на пострадалия С.Н.М., М.М., С.И., М.У., св. С. Р., то е следвало да се изяснят тези противоречия, чрез провеждане на очни ставки, а не да се прави опит, чрез голословни твърдения, да се прекратява ДП. Счита, че показанията на служителите от ЗЖУ Плевен, с оглед съдържанието им, в никакъв случай не подкрепят твърденията на първата група свидетели, тъй като времето, за което разказват тези служители, на практика изключва те да са станали свидетели на описаното в неговата жалба и жалбата на С.М..

В тази връзка сочи, че на л.7 от обжалваното постановление прокурор Ш. твърди факти и обстоятелства, които липсват по делото, а именно: „Основният въпрос, който е съществен за делото е: „Защо, след като пострадалите твърдят, че са във влошени взаимоотношения с обв. А., ако той е откраднал въпросните вещи, ще отиде да ги продаде на човек, близък до хората, с които той е в явен конфликт", като сочи,че по делото няма данни, св. С. Р. да е в близки отношения нито със С.Н.М., нито с него, тъй като той не им е близък. Счита, че по делото има данни, че С.Р. и С. Ю. А.са били в близки отношения до предаване на моторния трион и акумулаторната батерия от Р. на полицейския служител М. Щ.. Освен това, до 16 февруари на 2017 год., сочи, че не е бил в лоши отношения със С. Ю. А., тъй като са работили заедно" в ПУ с. Б.и..

Твърди, че в жалбата и в показанията си, дадени пред съдия, коректно е разказал за началото на случилото се, за факта, че С. Ю. А.му се е извинил и обещал да плати щетите, като това му поведение е станало известно и на други служители на РУ Тетевен, които до момента не са разпитвани. Посочил е, че пред Н-к група Охранителна - Г.А., след като им е била дадена възможност да се изгладят отношенията им по повод повреждането на автомобила УАЗ, самият С. Ю. А. е заявил, че са се разбрали. Сочи, че ако разследващият орган и наблюдаващият прокурор са прочели внимателно протокола за разпит на св. P. К. на л.67-68 от том II - ри на ДП - сл. дело №11/2017 год. на ОСлО при ОП Ловеч, биха разбрали, че поведението на обвиняемия С. Ю. незабавно е станало известно на много хора, като сочи, че по необясними причини, този свидетел не е разпитан пред съдия, за да разкаже и за факта, че С. Ю. се е извинявал.

Счита за абсурдно приетото от прокурор Ш., че обв. А. не е продал въпросните вещи на св. Р., защото не е извършил кражбата. Сочи, че след като А. твърди, че е възприел лице, което реже с моторен трион, което означавало, че на мястото, където е задържан С.Н.М. е имало моторен трион. В тази връзка приема, че няма как лице с резачка, да избяга от полицейски служители без резачка, въоръжени, а обвиняемият дори е стрелял. Счита, че след като присъстващите полицейски служители от РУ Тетевен признават, че е правен опит да се стартира двигателя на т.а. „УАЗ" на същото място, то безспорно автомобилът е имал акумулаторна батерия, като в тази връзка счита, че следва да се кредитират с доверие, само в тази им част, показанията на св. В.Х. в протокола му за разпит от 09.05.2018 год, находящ се на на л.57-58 на том II от ДП сл. дело №11/2017 год. по описа на ОСлС при ОП - Ловеч, който накрая посочва, че акумулатор е имало „...защото УАЗКАТА" въртеше стартер".

Сочи, че е установил по делото, че са събрани негодни доказателствени средства, каквито се явяват протоколите за оглед и черно-белите фото-копия от снимки, извършени са разпити на лица в нарушение на НПК, какъвто се явява разпита на св. Н., който е извършил действия по разследване, без да са одобрени. Също така посочва,че са събирани доказателства за личността на обвиняемия, които е следвало да разколебаят обвинението, но не са събрани никакви доказателства за личността на пострадалия и на полицейския служител М. Щ.. Твърди, че и двамата имат безупречна репутация на полицейски служители и определенията, които се дават за него са обидни и недопустими. Само за информация сочи, че за да бъде защитен С. Ю.А., е бил подложен на системен психически тормоз, наказан от Главния секретар на МВР, като наказанието му е било отменено от АС Ловеч, с Решение №6 от 19.01.2018 г. по адм. дело № 370/2017 г. на Административен съд - Ловеч, като с Решение №7947/28.05.2019 год. постановено по Адм. дело №3022/2018 год. по описа на ВАС е потвърдено цитираното решение по първоинстанционното дело. Сочи, че поведението на онези, които са направили опит да го накажат именно за това, че е повдигнал въпроса за този случай, по който е образувано сл. дело №11/2017 год. по описа на ОСлО при ОП Ловеч, в с.з. по делото във ВАС, проведено на 15.05.2019 год. е било определено от прокурор от ВАП като „административен произвол" и „злоупотреба с власт".

Изказва недоумение, защо в хода на сл. дело №11/2017 г. по описа на ОСлО при ОП Ловеч не са събирани доказателства за това, кой, с какви средства и къде е повредил т.а. УАЗ, за който се твърди, че е управляван от пострадалия С.Н.М..

В жалбата изтъква, че в желанието си да се защитят по неповдигнато обвинение, от страна на обвиняемия С. Ю. А.и неговия защитник е изискано и приложено постановление за спиране на ДП - Сл. дело №21/2017 год. на ОСлО - Ловеч, касаещо нарязани гуми на 15.01.2017 год. в землището на с. Б. и., касаещо престъпление по чл.216, ал.1 от НК, за което се сочи, че извършител отново е С. Ю.А.Твърди, че четейки постановлението, че това не е оневиняващо обстоятелство, а напротив – индиция, че по идентичен начин, по какъвто пострадалият С.Н.М. твърди, че А. е нарязал гумите на автомобила „УАЗ", с идентично средство – нож, са нарязани гумите и на пострадалия по сл. дело №21/2017 год. по описа на ОСлО при ОП Ловеч - И.Б.К., т.е. ­че не се касае за инцидентно поведение на обвиняемия, а за оформен начин на поведение и изградено чувство за безнаказаност.

Обръща внимание на факта, че по делото са събрани доказателства за това, че за поведението на обвиняемия С.Ю.А.по вътрешни проверки в ОД МВР Ловеч, по материали по които са образувани сл. дело №11/2017 год. и №21/2017 год., А. – е бил предложен 2 пъти за уволнение, но компромисно му е наложено наказание „забрана за израстване за срок за 1 година", като обвиняемият не е обжалвал това наказание, наложено му от Директора на ОДМВР Ловеч и то е влязло в сила. От това заключава, че изводите на разследващия орган и на прокурор Ш. за липса на престъпление са странни, необясними и недопустими, некореспондиращи с безспорните доказателства по делото, и осъзнавайки стореното от него, А. не е посмял да обжалва наказанието на Директора на ОДМВР Ловеч, с което на практика признава вината си, но счита, че разследващият орган и прокурор Ш. по необясними причини игнорират този факт.

Изтъква, че до приключване на разследването, от познати лица му е било разказано, как на 10.02.2017 год. С.Ю.А., в питейно заведение се е хвалил, че е нарязал гумите на „УАЗ" - ката ми и че той и Началничката щели да ме оправят, като съм готов да посоча лицата, за да бъдат разпитани."

Сочи, че лично за него, посоченото и в определение №149/2019 год. по ЧНД №282/2019 год. по описа на PC Тетевен и в постановлението за прекратяване на сл. дело №11/2017 год. по описа на ОСлС при ОП - Ловеч, пр.пр. №837 на РП Троян, е обидно, но не и изненадващо. Изтъква, че дори да е служител с перфектна полицейска биография, какъвто е и св. М.Щ.Р., очевидно етноса му влияе на съда и прокуратурата, на него и на показанията му да се вярва, а не на тези, на С.Ю.А., за който това е поредният, а не първи случай и за която проява, вътрешните проверки на служители на ОДМВР Ловеч са излезли два пъти с предложение за налагане на наказание „Уволнение", но и до момента това не е сторено.

Поддържа посоченото по-горе и пред въззивната инстанция, като моли въззивния съд да отмени определението, постановено по ЧНД №282/2019 год. по описа на PC Тетевен, като даде задължителни указания за прилагане на закона, а именно:

Да му бъдат предявени всички материали по разследването по сл. дело №11/2017 год. по описа на ОСлС при ОП - Ловеч, пр.пр. №837 на РП Троян, водено за престъпление по чл.195, ал.1, т.6, вр. с чл.194, ал.1 от НК срещу С.Ю.А., с ЕГН ********** ***.

Да се задължи разследващият орган да изиска от РУ Тетевен и приложи към сл. дело №11/2017 год. по описа на ОСлС при ОП - Ловеч, пр.пр. №837 на РП Троян оригиналите на огледните протоколи по делото, както и оригиналните фото-албуми, включващи цветни фото-копия.

Да се изяснят противоречията между него, св. С.Н.М., св. С.Р., св. М.М.С.И.от една страна, а от друга – обвиняемият С.Ю.А., св. В.С., св. Н.В., св. Д.Д., св. С.Ю.А., св. В.Х.св. Н.В., св. Д.Д., св. К.К., св. Н.Н., чрез провеждане на очни ставки, за да може разследващият орган да изгради вътрешното си убеждение, кой твърди истината.

Да се разпитат допълнително св. Р.К., Г.И.А.- Н-к група ОХРАНИТЕЛНА при РУ Тетевен за това, ставал ли им е известен случаят и присъствали ли са на разговор, при който С.Ю.А.е признавал вината си, поднесъл му е извинение и е заявявал, че ще плати щетите, които е нанесъл.

Поскъпила е частна жалба от адв. С. К. С. -ЛАК, сл. адрес: *** - договорно упълномощен повереник на С.Н.М., с ЕГН **********,*** - пострадал по сл. дело №11/2017 год. по описа на ОСлО при ОП Ловеч, против Определение №149/2019 год. по ЧНД №282/2019 год. по описа на PC Тетевен, в счита същото за неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

Моли определението да бъде отменено изцяло, както и постановлението на Ч.Ш.. – прокурор в Районна прокуратура Троян, като се дадат указания за отстраняване на допуснатите, отстраними процесуални нарушения в хода на сл. дело №11/2017 год. по описа на ОСлС при ОП - Ловеч, а именно, че не са му предявени материалите по разследването и извършване на допълнителни процесуално – следствени действия.

Сочи, че след получаване на обжалваното определение на PC Тетевен се е запознал със съдържанието на същото и установил, че съдия Н.М., който е в близки, приятелски отношения със семейството на обвиняемия С.Ю.А.и Н.П.В.– бивш началник на РУ Тетевен, не се е отвел, въпреки направеното от него искане и въпреки наличието на основания за това, като е възприел необоснованото становището на прокурор Ч.Ш.., за прекратяване на ДП. Възразява, че не е обсъдил направените възражения в жалбата му, в която ценейки доказателствата по досъдебното производство твърди, че е посочил, че в действителност, по сл. дело №11/2017 год. по описа на ОСлС при ОП - Ловеч има данни, за много по-тежко престъпление от С.Ю.А., от това за което е привлечен, не е дал указания за отстраняване на противоречията в обясненията на различните групи свидетели, не се е произнесъл по направените от него искания за пълно, обективно и „своевременно" разследване по случая.

Счита за неправилно и абсурдно, че посоченото от съда, че непредявяване на материалите по разследването поначало не води само по себе си и единствено до отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство, тъй като пострадалите лица могат да се конституират в съдебната фаза като частни обвинители и граждански ищци и да реализират в пълен обем правата си /арг.чл.76 и чл.84 ал.1 от НК/. Сочи, че не би имал възможност да се конституира като пострадало лице, след като наказателното производство се прекратява и твърди, че е съществено процесуално нарушение, с оглед на факта, че наказателното производство се прекратява въз основа на доказателства, които не са известни на пострадалите, като сочи, че именно тези доказателства са послужили на прокурор Ш. като основание за прекратяване на разследването.

Възразява, че съдът не се е произнесъл по всички възражения и искания, които е направил, което от своя страна води до отмяна на обжалваното определение.

Както в жалбата му до PC Тетевен, по която е образувано ЧНД №282/2019 год. по описа на PC Тетевен и в настоящата твърди, че видно от Протокол за предявяване на разследването от 15.04.2019 год. на л.117, в том ІІІ-ти на ДП - сл. дело №11/2017 год. на ОСлО при ОП Ловеч, разследващият орган е извършил допълнителни действия по разследването, които не са известни на него и доверителя му, не са им предявявани, което счита за съществено, отстранимо процесуално нарушение. За това твърдение се позовава на протокола за разпит на св. Д.М.М.от 14.05.2019 год. находящ се на л. 107-108 в том ІІІ-ти на ДП - сл. дело №11/2017 год. на ОСлО при ОП Ловеч, и на св. Д.Д.Д., разпитан на 14.05.2019 год. в протокол за разпит на свидетел, находящ се на л. 105-106, след което, материалите по разследване са били предявени само на обвиняемия и неговия защитник, видно от протокола за предявяване от 04.06.2019 год. на л.121 в том ІІІ-ти на ДП - сл. дело №11/2017 год. на ОСлО при ОП Ловеч, като именно в този протокол, обвиняемият и защитникът му ползват тези показания - на св. М. и Д., за да развият защитната си теза.

Според повереника, само въз основа на този факт следва да бъде отменено постановлението на прокурор Ш., с което на основание чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, се прекратява досъдебно производство, - сл. дело №11/2017 год. по описа на ОСлС при ОП - Ловеч, пр.пр. №837 на РП Троян и дадат указания, за предявяване на всички материали по разследването.

Твърди, че съдържанието на обжалваното постановление не кореспондира със събраните по сл. дело №11/2017 г. по описа на ОСлО при ОП Ловеч материали, тъй като по делото има категорични и безспорни доказателства за престъпление от общ характер от обвиняемия С.Ю.А., с ЕГН *********. Сочи, че ако е имало някакво съмнение за това му поведение, то и разследващият орган и наблюдаващият прокурор е следвало, вместо да прекратят работата по делото, да съберат всички доказателства, да изяснят всички противоречия и едва тогава да се прецени, извършил ли е С.Ю.А.престъпление в съучастие с други служители на РУ Тетевен, какво е престъплението и кой за какво следва да бъде привлечен като обвиняем.

Приема, че очевидно, разследващият орган е установил противоречия между показанията на обвиняемия С.Ю.А., св. В.Х.св. Н.В., св. Д.Д., св. К.К., св. Н.Н. - всички служители на РУ Тетевен от една страна, а от друга страна показанията на доверителя му и пострадал С.Н.М., пострадалия О.И.Р., М.М.С.И., М.У., св. С.Р., като счита, че тези противоречия е следвало да се изяснят, чрез провеждане на очни ставки, а не да се прави опит, чрез факти, които въобще не са установени в хода на разследването, да се прекратява ДП. Твърди, че показанията на служителите от ЗЖУ Плевен, с оглед съдържанието им, в никакъв случай не подкрепят твърденията на първата група свидетели, тъй като времето, за което разказват тези служители, на практика изключва те да са станали свидетели на описаното в жалбата на доверителя му С. Н. М..

В тази връзка сочи, че на л.7 от обжалваното постановление прокурор Ш. твърди факти и обстоятелства, които липсват по делото, а именно: „Основният въпрос, който е съществен за делото е: „Защо, след като пострадалите твърдят, че са във влошени взаимоотношения с обв. А., ако той е откраднал въпросните вещи, ще отиде да ги продаде на човек, близък до хората, с които той е в явен конфликт"!!!

Счита, че по делото няма данни, св. С.Р. да е в близки отношения нито с доверителя му С.Н.М., нито с О.И.Р., тъй като той нито ни е близък, нито ни е приятел. Твърди, че по делото има данни обаче, че С.Р. и С.Ю.А.са били в близки отношения до предаване на моторния трион и акумулаторната батерия отР.на полицейския-служител М.Щ.. Освен това, категорично твърди, че нито С.Н.М., нито другият пострадал – О.И.Р. са били в лоши отношения със С.Ю.. А..

Счита, че приетото от прокурор Ш., че обв. А. не е продал въпросните вещи на св. Р., защото не е извършил кражбата е най-абсурдното и необосновано твърдение. Сочи, че след като доверителят му лично е възприел, как А. е взел резачката му от мястото, където е задържан, как я е свалил от полицейския автомобил, то приема, че напълно логично се явява неговото поведение – да продаде моторния трион и акумулатора на близък свой приятел, какъвто е бил св. С.Р. и то за пари.

Счита, че след като присъстващите полицейски служители от РУ Тетевен признават, че е правен опит да се стартира двигателя на т.а. „УАЗ" на същото място, то безспорно автомобила е имал акумулаторна батерия, като в тази връзка следва да се кредитират с доверие, само в тази им част, показанията на св. В.Х.в протокола му за разпит от 09.05.2018 год, находящ се на на л.57-58 на том II от ДП сл. дело №11/2017 год. по описа на ОСлС при ОП - Ловеч, който накрая посочва, че акумулатор е имало „...защото УАЗКАТА" въртеше стартер".

Твърди, че по делото са събрани негодни доказателства и доказателствени средства, като са извършени разпити на лица в нарушение на НПК, какъвто се явява разпитът на св. Н., който е извършил действия по разследване, без да са одобрени. Събирани са с изключително старание доказателства за личността на обвинияемия, които е следвало да разколебаят обвинението, но сочи, че това е шестият – пореден случай на поведение на С.Ю.А., за което следва да му се потърси отговорност.

Изразява недоумение, защо в хода на сл. дело №11/2017 г. по описа на ОСлО при ОП Ловеч не са събирани доказателства за това, кой, с какви средства и къде е повредил т.а. УАЗ, за който се твърди, че е управляван от пострадалия С.Н.М.. Твърди, че в желанието си да се защитят по неповдигнато обвинение, от страна на обвиняемия С.Ю.А.и неговия защитник е изискано и приложено постановление за спиране на ДП - Сл. дело №21/2017 год. на ОСлО- Ловеч, касаещо нарязани гуми на 15.01.2017 год. в землището на с. Б.И.касаещо престъпление по чл.216, ал.1 от НК, за което се сочи, че извършител отново е С.Ю.А.. Четейки постановлението твърди, че това не е оневиняващо обстоятелства, а напротив – индиция, че по идентичен начин, по какъвто пострадалият С.Н.М. твърди, че А. е нарязал гумите на автомобила „УАЗ", с идентично средство - нож, са нарязани гумите и на пострадалия по сл. дело №21/2017 год. по описа на ОСлО при ОП Ловеч - И.Б.К., т.е. че не се касае за инцидентно поведение на обвиняемия, а за оформен начин на поведение и изградено чувство за безнаказаност.

Обръща внимание на факта, че по делото са събрани доказателства за това, че за поведението на обвиняемия С.Ю.А.по вътрешни проверки в ОДМВР Ловеч, по материали по които са образувани сл. дело №11/2017 год. и №21/2017 год., А. е бил предложен 2 пъти за уволнение, но компромисно му е наложено наказание „забрана за израстване за срок за 1 година", като обвиняемият не е обжалвал това наказание, наложено му от Директора на ОДМВР Ловеч и то е влязло в сила. От това прави извод, че на разследващия орган и на прокурор Ш. за липса на престъпление са странни, необясними и недопустими, некореспондиращи с безспорните доказателства по делото. Сочи, че осъзнавайки стореното от него, А. не е посмял да обжалва наказанието на Директора на ОДМВР Ловеч, с което на практика признава вината си, но разследващия орган и прокурор Ш. по необясними причини игнорират този факт.

Изтъква, че доверителят му С.Н.М. не е човек, който лъже и който да се оплаква без причина. Сочи, че на съдия Н.М. е известен факта, как М. по погрешка е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража", във връзка с дело, по което той е бил съдия, как М. е прекарал седмица в следствения арест, без причинно, но независимо от факта, че по-късно е бил оправдан по това дело, той никога и на никого нито се е оплаквал, нито е предявявал искове срещу прокуратурата за случилото се. В тази връзка сочи, че да бъде удрян с шамари, ритан и задържан, очевидно тенденциозно и без причина, няма как да не се бори да се установи истината и виновниците да си понесат наказанието.

С оглед изложеното моли въззивния съд да отмени определението по ЧНД №282/2019 год. по описа на PC Тетевен, с което е потвърдено постановление от 20.08.2019 г. на Районна прокуратура Троян, като бъдат дадени задължителни указания за прилагане на закона, а именно:

Да бъдат предявени на повереника и доверителя му С.Н.М. всички материали по разследването по сл. дело №11/2017 год. по описа на ОСлС при ОП - Ловеч, пр.пр. №837 на РП Троян, водено за престъпление по чл.195, ал.1, т.6, вр. с чл.194, ал.1 от НК срещу С.Ю.А., с ЕГН ********** ***.

Да се задължи разледващият орган да изиска от РУ Тетевен и приложи към сл. дело №11/2017 год. по описа на ОСлС при ОП - Ловеч, пр.пр. №837 на РП Троян оригиналите на огледните протоколи по делото, както и оригиналните фото-албуми, включващи цветни фото-копия.

Да се изяснят противоречията между доверителя му С.Н.М., св. О.И.Р., св. С.Р., св. М.М.С.И.от една страна, а от друга – обвиняемият С.Ю.А., св. В.С., св. Н.В., св. Д.Д., св. С.Ю.А., св. В.Х.св. Н.В., св. Д.Д., св. К.К., св. Н.Н., чрез провеждане на очни ставки, за да може разследващия орган да изгради вътрешното си убеждение, кой твърди истината.

Да се разпитат допълнително св. Р.К., Г.И.А.– Н-к група охранителна при РУ Тетевен за това, ставал ли е им известен случая и присъствали ли са на разговор, при който С.Ю.А.е признавал вината си, поднесъл е извинение на другия пострадал и е заявявал, че ще плати щетите, които е нанесъл.

Да се извършат всички необходими следствени действия, касаещи твърденията в жалбата и свидетелските показания на пострадалия С.Н.М., св. С.Р., св. М.М.. и св. С.И., касаещи повреждането и унищожаването на товарен автомобил „УАЗ” от полицейски служители на РУ Тетевен, между които е и С.Ю.А..

Да се изискат от ОДМВР Ловеч и РУ Тетевен при ОДМВР Ловеч всички жалби против С.Ю.А.с ЕГН *********, проверки, справки и пълно съдържание на Заповедите за наказание в периода 01.02.2016 год. до 15.04.2019 год., когато е предявено на адв. С. разследването по сл. дело №11/2017 год. по описа на ОСлС при ОП - Ловеч, пр.пр. №837 на РП Троян, за да се убедят разследващият орган и прокурор Ч.Ш.. – прокурор в Районна прокуратура Троян, че поведението, демонстрирано от обвиняемия С.Ю.. А. и описано в жалба на поверени, по която е образувано сл. дело №11/2017 год. по описа на ОСлС при ОП - Ловеч, не е инцидентен случай и компромиси са недопустими.

С оглед твърденията на пострадалия С.Н.М. за начина, по който са отнети моторния му трион и акумулаторната батерия, и събраните по делото гласни доказателства от разпитаните пред съдия свидетели, както и неговия разпит, да се дадат указания, материалите да бъдат ценени с оглед наличие на данни за деяние, съставомерно по смисъла на чл.198, ал.4 от НК от С.Ю.. А. и данни за други престъпление от служители на РУ Тетевен.

Да се извършат всички необходими следствени действия, касаещи твърденията в жалбата и свидетелските показания на пострадалия С.Н.М., св. С.Р., св. М.М.. и св. С.И., касаещи повреждането и унищожаването на товарен автомобил „УАЗ” от полицейски служители на РУ Тетевен, между които е и С.Ю.А..

Да се изискат от ОДМВР Ловеч и РУ Тетевен при ОДМВР Ловеч всички жалби против С.Ю.А.с ЕГН *********, проверки, справки и пълно съдържание на Заповедите за наказание в периода 01.02.2016 год. до 15.04.2019 год., когато му е предявено разследването по сл. дело №11/2017 год. по описа на ОСлС при ОП - Ловеч, пр.пр. №837 на РП Троян, за да се убедят разследващия орган и прокурор Ч.Ш.. – прокурор в Районна прокуратура Троян, че поведението, демонстрирано от обвиняемия С.Ю.. А. и описано в жалбата, по която е образувано.сл. дело №11/2017 год. по описа на ОСлС при ОП – Ловеч, не е инцидентен случай и компромиси са недопустими.

С оглед твърденията на пострадалия С.Н.М. за начина, по който са отнети моторния му трион и акумулаторната батерия, и събраните по делото гласни доказателства от разпитаните пред съдия свидетели, както и неговия разпит, да се дадат указания, материалите да бъдат ценени с оглед наличие на данни за деяние, съставомерно по смисъла на чл.198, ал.4 от НК от С.Ю.. А. и данни за други престъпление от служители на РУ Тетевен.

Да се изискат от ОДМВР Ловеч кадрови справки за личностните и делови качества като полицейски служител на О.Р. и М.Щ., за да се установи, че имат безупречна репутация като полицейски служители.

Да се изиска АД №370/2017 год. по описа на АС Ловеч, по което са събрани данни за това, дали жалб. О.Р. е излъгал и подвел ръководството на ОДМВР Ловеч за случая, за който е образувано сл. дело №11/2017 год. по описа на ОСлС при ОП - Ловеч, пр.пр. №837 на РП Троян.

Като съобрази Постановлението на Районна прокуратура гр.Троян за прекратяване на наказателното производство,мотивите в определението на РС-Тетевен, оплакванията изложени в жалбата на О.Р.  и доказателствата в следствено дело 11/2017 година по описа на ОСлО при ОП Ловеч, въззивния съд приема за установено от фактическа страна, следното:

На дата 10.02.2017 година в РУП на МВР гр.Тетевен била планирана специализирана полицейска операция за противодействие на престъпления, свързани с незаконен дърводобив, като в нея участвали полицейските служители от РУП на МВР гр.Тетевен, а именно свид.К.К., свид.В.Х.обвиняемия С.А.. и трима служители ЗЖУ Плевен- свидетелите П.А., Х.К.и К.Т.. Същите били разпределени в два автомобила, единият „Л.Н.“, в който били служителите на ЗЖУ Плевен, а в другия автомобил „О.А.” се намирали тримата служители от РУП на МВР гр.Тетевен, като операцията се провеждала на територията на с.Б.И.Ловешка област.

Около 16,00-16,20 часа обвиняемият А. се качил в служебния автомобил на жандармерията, а свидетелите Х.И. К.останали в другия автомобил. След като двата екипа се разделили, около 17,00 часа обвиняемият А. съобщил на двамата си колеги, че съвместно с колегите си от ЗЖУ Плевен са опитали да спрат за проверка джип „Ш.Б.”, за който имали съмнения, че е натоварен с незаконно отсечена дървесина, че водачът на въпросния автомобил отклонил по черен път в близост до местността „Боаза”, след което обвиняемият А. и служителите от жандармерията го изгубили, но започнали да обхождат района.С цел да им окажат съдействие, обвиняемият А. извикал другите си двама колеги. В същото време те забелязали, че във въпросната местност се движел и товарен автомобил УАЗ, за който също се усъмнили, че превозва незаконно придобита дървесина. Докато обхождали района в местността „Могилата”, полицейските служители чули шум от моторен трион и приближили мястото, от където се чувал шума и забелязали свид.С.М.-жалбодател по делото, който товарел дърва в автомобила УАЗ и друго лице, неустановено по делото, което режело дърва с моторен трион. Когато обвиняемият А. извикал „стой полиция“, той и двама служители от ЗЖУ Плевен се затичали, за да задържат лицата, за които имали съмнение, че извършват престъпление по чл.235 от НК. В този момент свид.М. тръгнал да бяга, заедно с другото лице и обвиняемият А. успял да настигне и задържи свид.М., а другото лице избягало.

След като бил задържан свид.М., била извикана оперативно следствена група, за да бъде извършен оглед на местопроизшествие. На място пристигнал свид.Н., който извършил въпросното действие по разследването и свид.М.М., а така също и технически експерт-свид.Д.М.. съвместно със свид.Д.Д., служител на полицията. Към огледния протокол бил изготвен и фотоалбум от свид.Д.М..,незаверени копия от които са приложени към настоящото дело.

Докато били описвани намерените дърва и товарен автомобил, полицейските служители направили опит да стартират двигателя на процесния автомобил, но същият отказал. След няколко неуспешни опита те взели решение да отидат до дома на задържания вече М., от където да вземат манивела, която да им помогне при стартиране на двигателя. След като се върнали около 18,00-18,30 часа те продължили да правят опити, като на място останали свид.Д., който светел с фенер, обв.А., свид.Х.който въртял манивелата и свид.М., който свързвал кабели и правил опити да стартира двигателя. След тези неуспешни опити те тръгнали към служебния автомобил „Л.Н.“, с който по-рано дошъл свид.Д. и експерта НТЛ свид.М.. След като слезли в близост до главния път, свид.Х.слязъл от колата и се качил в друга служебна, а на негово място се качил свид.К..

След приключване на следствените действия, около 18,30-19,00 часа и напускане на местопроизшествието на място останал товарния автомобил УАЗ, тъй като не могъл да бъде транспортиран до сградата на полицията в гр.Тетевен. Свидетелят Д., обвиняемият А., свид.С.М. и свид.К.тръгнали заедно към сградата на полицията в гр.Тетевен, където трябвало да бъде задържан за срок от 24 часа свид.М.. По пътя, в с.Г., служебния автомобил, управляван от свид.Д. спрял и от него слязъл обвиняемия А., след което другите отново продължили към полицията.

На следващия ден-11.02.2017 година, служители на полицията в гр.Тетевен се върнали на място в местността „Могилата”, за да извършат втори оглед на превозното средство УАЗ. Когато пристигнали на място, установили, че автомобилът и дървата липсват, като имало следи в снега и по следите намерили въпросния УАЗ изоставен в покрайнините на с.Г., като било установено, че гумите на МПС били срязани, а стъклата счупени. Също така не били намерени дървата, които били натоварени от свид.М. предният ден, като бил извършен отново оглед, както и фотоснимки.

На 23.02.2017 година в Районна прокуратура гр.Тетевен постъпила жалба от свид.С.М., в която описал случилото се, като посочил също, че полицейският служител обвиняемият А. е нанесъл щетите по товарния автомобил УАЗ, като е срязал гумите, счупил е стъклата, след което е взел акумулатора на автомобила, както и 1 брой моторен трион, с който били рязани дървата. Въз основа на жалбата било образувано и настоящото наказателно производство. 

 

 

От правна страна

 

Въззивната инстанция, като взе предвид събраните по делото доказателства приема,че жалбата на О.И.Р. е подадена в срок, процесуално допустима е, и разгледана по същество е основателна.

Видно от разписката,приложена на л.34 от ЧНД 282/2019г. С.Н.М. е получил определението на РС-Тетевен на 16.10.2019г. лично. Жалбата срещу определението е заведена с вх.№5366/24.10.2019г. Съгласно разпоредбата на чл.183, ал.2 от НПК, срокът, който се изчислява в дни, започва да тече на следващия ден и изтича в края на последния ден. В чл.243,ал.7 от НПК е посочено,че определението на първоинстанционния съд може да се обжалва в седем дневен срок от съобщаването му. Т.е. жалбата на С.Н.М. е подадена след изтичане на посочения преклузивен срок и следва да бъде оставена без разглеждане, а от страна на РС-Тетевен е следвало да бъде върната на това основание на жалбоподателя.

Районен съд –Тетевен/РС-Т-н/ е приел,че изложената фактическа обстановка, е безспорно установена от показанията на свидетелите К.К., В.Х.трима служители ЗЖУ Плевен-П.А., Х.К., К.Т., Д.Д., Д.М.. и М.М., като към тях следва да бъдат приобщени и обясненията на обвиняемия А., които макар и средство за защита, звучат достоверно, последователно и логично, а също така се подкрепят от показанията на посочените свидетели, а отчасти и от показанията на свидетелите Н.П., В.В.и М.Щ., които макар и да не са присъствали на случилото се, допринасят индиректно за изясняване на фактическата обстановка и разкриване на обективната истина

По отношение на показанията на свидетелите С.М., О.Р., М.У., С.Р., С.И., М.М.. и Р.П.,е посочил,че не приема същите за обективни и съответно не ги кредитира с доверие, тъй като изцяло противоречат на събраните по делото гласни доказателства на посочените по-горе свидетели и въобще противоречат на останалия доказателствен материал и са изолирани от него.

Въззивната инстанция,като взе предвид възраженията в жалбата на О.Р., събраните по делото доказателства и мотивите на РС-Тетевен в процесното определение, счете,че определението на РС-Т-н е необосновано,тъй като в конкретния казус разследването на този етап е необективно, формално и едностранно и не са обсъдени противоречията между конкретни доказателствени материали, респективно не са използвани предвидени в НПК процесуални способи за отстраняване на тези противоречия.

По-точно, РС-Т-н- е приел, че безспорно се установява по делото, че на 10.02.2017 година в местността „Могилата” в момент на извършване на рязане на дървесина от незаловено лице и в момент на товарене на вече отсечената дървесина е задържан свид.С.М., като тази акция е била планирана със съответното разположение на конкретни служители на РУП на МВР гр.Тетевен и Зонално жандармерийско управление Плевен. Също така, че на дата 24.02.2017 година свид.С.Р. е предал доброволно 1 брой моторен трион с неустановена марка на стойност 135,00 лева и 1 брой акумулаторна батерия марка „VEGA” – 74АН720А с №5KKJ03 на стойност 107,25 лева с протокол за доброволно предаване на свид.М.Щ., полицейски служител в РУП на МВР гр.Тетевен, който след това ги е предал по съответния ред и същите са били приобщени като веществени доказателства по настоящото наказателно производство.

Не е отчетено обаче,че по отношение на тези вещи са налице противоречиви гласни доказателства, касаещи от кого е придобил същитеР.преди това. По-точноР.сочи, че ги е придобил от обвиняемия в разпита си пред съдия –л.16,т.2 от ДП.Посочил е също така че това е станало на 12.02.2017г.,около 14-15 часа, когато до гаража му е спряла бяла лада „Нива”, в която на шофьорското место е бил обвиняемия и му е предложил да закупи процесната резачка,което и след няколко дни се е осъществило като сделка.Т.е.показанията на този свидетел определено противоречат на обясненията на обвиняемия, при което е следвало тези противоречия да се отстранят чрез очна ставка по реда на чл.143,ал.1 от НПК.Нещо повече,Р.сочи,че е отишъл в дома на обвиняемия в с.Гложене, влязъл е в нещо като пристройка и там е видял процесните вещи-резачка и акумулатор .Следвало е разпита на свидетеля да бъде по подробен относно местоположението на дома на обвиняемия,самата пристройка и при положение, че свидетеля опише подробно местоположението и пристройката да се направи заключение относно достоверността на показанията му. Определено при положение, че св-ля не е посещавал дома на обвиняемия преди това,тъй като на този етап няма данни за това, прокурора следва да подложи тези показания на подробен анализ и чак след това да прецени дали същите съответстват на другите доказателства по делото.Още повече,че св-ля сочи и марката на процесния акумулатор от една страна, а от друга страна той съвпада с марката и каталожния номер на завереното копие от гаранционната карта предадена от О.Р../л.28,т.2/.При съпоставка на тези гласни и писмени доказателства определено ако прокурора не дава вяра на показанията на Р., то следва да изложи подробни съображения въз основа на кои доказателства,а не както в настоящия казус да сочи наличие на три групи свидетели и респективно даване на вяра на едната група свидетели.Законодателят в НПК, в разпоредбата на на чл.114 е посочил,че доказателства се установяват чрез гласни, веществени и писмени доказателствени средства, но никъде не е посочил, като такива- група свидетели,респективно групиране на свидетелски показания, а е задължил съдът,прокурора и  разследващите да вземат решенията си по вътрешно убеждение,основано на обективно,всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото./арг.чл.14,ал.1 от НПК/.  

Определено не е отчетено и от страна на прокурора, и от страна на първоинстанционния съд, че въпреки отразеното,че дава вяра на свидетелските показания на К.Т., полицай при ЗЖУ-Плевен и приема,че същите кореспондират на показанията на т.нар. първа група св-ли, че този свидетел изобщо не е разпитван дали е възприел обвиняемия да отнема процесните вещи-резачка и акумулатор,както и да нанася повреди на процесния товарен автомобил./л.48,т.2/. По същия начин и почти идентични са и показанията на други полицай – Х.К./л.50/.Естествено при отрицателен отговор от тяхна страна, че не са възприели такива действия от страна на обвиняемия,то следва да бъдат извършени очни ставки между тях и свидетеля С.М., предвид на това,че М. сочи, че обвиняемия е нарязал гумите и счупил прозорците на процесния автомобил и то в присъствието и на св-ля Д.Д. и В.С., с които също не е извършена очна ставка./л.22,т.2/.

Все в тази връзка не е съобразено от страна на прокурора и че приелия процесните вещи полицай-М.Р., разпитан пред съдия е заявил,че когатоР.му ги е предал, на въпрос какви са тези вещи,той му е отговорил,че е закупил същите от обвиняемия, както и че му бил прилаган натиск от различни хора.Не е уточнено кои са тези хора и в какво се е изразил този натиск,което определено следва да се установи с повторен разпит на Щ. и Р..При посочване на такива лица също следва те да бъдат разпитани за тези факти.

Не е отстранено и противоречието м-у показанията на С.О.И./л.38/, който сочи, че е бил със С.М. и всъщност след като е чул, че зад него се гърми  е избягал, но не сочи със себе си да е взел резачка,така, както е прието от страна на прокурора ./л.2 от постановлението/,което не е потвърдено и от присъствалите свидетели Х.К.и К.Т..

На л.5 от постановлението прокурора е посочил,че не дава вяра на показанията на св-ля Р.П., тъй като според него възниквали няколко въпроса, един от които е дали е възможно да се копае земята за търсене на корени по това време.При внимателния прочит на показанията на този свидетел обаче става видно,че той не е завявал,че копаел корени на процесната дата 10.02.2017г.,а е бил на разходка, с копаенето на корени е посочил,че се занимава по начало. /л.43,т.2/. А въпроса който си задава прокурора дали е било възможно свидетеля да остане незабелязан, както и да възприеме че се трошат стъкла е следвало да получи отговор чрез проверка на тези показания чрез разпит на свидетеля на место, например като св-ля посочи точно къде се е намирал и къде е възприел, че е бил спрян процесния товарен автомобил. По идентичен начин,поначало, следва да се подходи и относно свидетеля М.М.А.М.,тъй като същия твърди в показанията си пред съдия/л.40/,че е възприел как обвиняемия нарязва гумите на процесния автомобил и чупи страничните му стъкла. Следва  да се извършат и очни ставки,след повторните разпити на свидетелите и м-у М. и обвиняемия, както и м-у него и св-ля В.Х.и за който той твърди, че след като не е успял да стартира двигателя на процесния автомобил с манивелата се е ядосал и с нея е счупил предното стъкло.

Все в тази връзка следва да бъдат съпоставени тези показания и с показанията на св-ля и служител на МВР Р.К. /л.68/, който е категоричен,че е знаел,че обвиняемия е потрошил процесния автомобил но не е уточнено от кого е знаел за това .Относно отнетите процесни вещи-акумулатор и резачка,той сочи, че не е знаел, но при разговор с едно от лицата намиращите се пред дома му на 15.02.2017г.,около 19-20 часа,е чул че са отнети от обвиняемия.След тези реплики в разговора се е намесил и св-ляР.и го е попитал дали знае къде са тези вещи,след което му  е показал процесния акумулатор в багажника на автомобила си, за който е заявил, че е закупил от обвиняемия,а резачката е посочил,че се намира в дома му.В показанията си К. е посочил,че едно от събралите се пред тях лица го е попитало какви полицай са като чупят УАЗ-ки и крадат, но не е посочил името на това лице, с оглед на което и при повторен разпит на К., следва да бъде установено това лице и то да посочи от къде знае и за какви вещи и от кого е разбрал,че са отнети .Респективно следва да бъдат установени и разпитани всичките тези 4-5 лица,които е посочил К., относно това, какво знаят за процесния случай.

Сочи се в жалбата,от страна на жалбоподателя, и че пред Р.К. и Г.А.обвиняемия е признал вината си и е поднесъл извинение на Р.,което поначало е основание да бъде извършен повторен разпит на К., като и да бъде разпитан и Г.А., като бъде съобразено и установеното от тези разпити при преценката относно това, дали е извършено умишлено престъпление от общ характер.

Едва след извършването на тези процесуални действия и подробен анализ на писмените и гласни доказателства и обсъждане на противоречията между тях,ако има такива,може да се направи единствено и само възможен и обоснован извод дали са осъществени от обективна и субективна страна признаците на престъплението по чл.195 ал.1 т.6 във връзка с чл.194 ал.1 от НК, както и на друго престъпление от НК.

По отношение на оплакването в жалбата на Р. и касаещо извършване на процесуални действия, след като му е предявено разследването на 15.04.2019г.,въззивната инстанция счита същото за основателно,тъй като към  делото са приложени протоколи за разпит на св. Д.М.М.от 14.05.2019 год.  на л.107-108 в том Ill-ти на ДП - сл. дело №11/2017 год. на ОСлО при ОП Ловеч, и на св. Д.Д.Д., разпитан на 14.05.2019 год. на л.105-106, след което, материалите по разследване са били предявени само на обвиняемия и неговия защитник, видно от протокола за предявяване от 04.06.2019 год. на л.121 в том Ill-ти на ДП - сл. дело №11/2017 год. на ОСлО при ОП Ловеч.

Законодателят в разпоредбата на чл.230,ал.2 от НПК, императивно е посочил,че след извършване на допълнителни действия по разследването разследващият орган повторно предявява разследването.Нещо повече в разпоредбата на чл.248а,ал.4,т.2 от НПК законодателя е посочил, че допуснато съществено нарушение на процесуалните права на пострадалия е налично всякога,когато е препятствано участието му в производството, респективно възможността му да се запознае  с доказателствата по делото и да се възползва от правата си по чл.75 ал.1 от НПК-да бъде информиран за хода на наказателното производство, както и да прави искания, бележки и възражения..Т.е. посоченото от страна на РС-Т-н в тази насока, че пострадалия може да упражни правата си в последствие в съдебната фаза на процеса не освобождава и не санира задължението разследващия орган да изпълни процедурата по чл.230,ал.2 от НПК.

С оглед всичко гореизложено, въззивната инстанция приема,че жалбата на О.Р. против Определение №149/2019 год. по ЧНД №282/2019 год. с което Тетевенския районен съд е потвърдил постановление за прекратяване на наказателно производство от дата 20.08.2019 година на Районна прокуратура гр.Троян по следствено дело №11/2017 година по описа на ОСлО при ОП Ловеч, водено срещу С.Ю.А.от с.Гложене, Ловешка област за престъпление по чл.195 ал.1 т.6 във връзка с чл.194 ал.1 от НК, е основателна и същото следва да бъде отменено като необосновано и  незаконосъобразно и вместо него се постанови определение, с което се отмени постановление прекратяване на наказателно производство от дата 20.08.2019 година на Районна прокуратура гр.Троян по следствено дело №11/2017 година по описа на ОСлО при ОП Ловеч, водено срещу С.Ю.А.от с.Г., Ловешка област за престъпление по чл.195 ал.1 т.6 във връзка с чл.194 ал.1 от НК и се върне делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона и посочени по-горе в обстоятелствената част на определението.

Водим от гореизложеното и на основание чл.243,ал.8 от НПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОТМЕНЯ  Определение №149/2019 год. по ЧНД №282/2019 год. с което Тетевенския районен съд е потвърдил постановление за прекратяване на наказателно производство от дата 20.08.2019 година на Районна прокуратура гр.Троян по следствено дело №11/2017 година по описа на ОСлО при ОП Ловеч, водено срещу С.Ю.А.от с.Гложене, Ловешка област за престъпление по чл.195 ал.1 т.6 във връзка с чл.194 ал.1 от НК, като необосновано и  незаконосъобразно и вместо него  постановява,

ОТМЕНЯ постановление за прекратяване на наказателно производство от дата 20.08.2019 година на Районна прокуратура гр.Троян по следствено дело №11/2017 година по описа на ОСлО при ОП Ловеч, водено срещу С.Ю.А.от с.Гложене, Ловешка област за престъпление по чл.195 ал.1 т.6 във връзка с чл.194 ал.1 от НК и ВРЪЩА делото на прокурора при Троянска Районна прокуратура със задължителни указания относно прилагането на закона и посочени по-горе в обстоятелствената част на определението.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С.Н.М., заведена с вх.№5366/24.10.2019г.срещу определение №149/2019 год. по ЧНД №282/2019 год. Тетевенския Районен съд, като подадена извън срока по чл.243,ал.7 от НПК.

Определението е окончателно.

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ :         1.

 

 

 

                                                                               2.