Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Маркова | |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по искова молба от Г. ф., със седалище и адрес на управление [населено място], ул. представлявано от изпълнителния директор Б. И. М., със съдебен адрес [населено място], ул. - чрез адв. Р. И. против Е. К. Б.ЕГН [ЕГН], [населено място], ул. , К. К. К. ЕГН [ЕГН], [населено място], ул. и М. С. В. ЕГН [ЕГН], [населено място], общ. В. ул., с която се иска да бъдат осъдени ответниците да заплатят на Гаранционен фонд припадащите им се по 1/3 част от исковата сума 6000.00 лв. (шест хиляди лева), в размер на по 2000.00 лв., представляваща изплатеното от ф. обезщетение, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски. В исковата молба се твърди, че Г. ф. на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "б", от Кодекса за застраховането е изплатил по щета № 1 ЗВн/17.07.2009 г. на В. М. Ф. от [населено място] обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 4000.00 лв. определени при условията на 1/2 съпричиняване и по щета № 134н/17.07.2009 г. на Б. З. М. от [населено място] обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 2000.00 лв.. за получените от тях телесни увреждания от ПТП, настъпило на 12.03.2008 г. Сочи се, че виновен за катастрофата съгласно влязла в сила присъда по нохд 1431/2008 г. на PC- В. е наследодателят на ответниците К. К. В., който управлявайки след употреба на алкохол собствения си колесен трактор „ЮМЗ" с ДК [рег.номер на МПС] , с прикачен за него навесен плуг, при извършване на маневра „ляв завой" не пропуска движещото МПС „Ф. Ф." с ДК [рег.номер на МПС] , при което водача му В. Ф. и пътника до него Б. М. са получили телесни увреждания. Твърди се в исковата молба, че в нарушение на чл. 259 от Кодекса за застраховането наследодателят на ответниците е управлявал процесния автомобил, без да има сключена за него задължителната застраховка "Гражданска отговорност". Поддържа се, че с регресни покани №384, 385/17.07.2014 г. и 295/19.06.2014 г. ответниците са поканени да възстановят платеното от Гаранционен фонд, но и до днес лицата не са погасили задължението си. С разпореждане № 7830/17.11.2014г. съдията докладчик след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявеният с нея иск, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят до ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК. Видно от данните по делото в законоустановения срок на 18.12.2014г. е постъпил писмен отговор от ответниците. Същите поддържат, че предявеният иск е неоснователен. Твърди се, че исковата претенция е погасена по давност по отношение на ответниците, като наследници на починалия К. В.- на основание чл. 114, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите. Това е така, тъй като пътно-транспортното произшествие е настъпило на 12.03.2008 година. Още в момента на ПТП са известни както причините, довели до ПТП, така и участниците в него, и вината за съпричиняването на ПТП от двамата водачи- К. В. и В. Ф.. За настъпилото ПТП е изготвен Протокол за оглед от 12.03.2008 година и е образувано досъдебно производство №349/2008г. на ОД на МВР-В.. Съгласно изнесеното в Констативен протокол №349/2008година на ОДМВР-В., е видно, че трактора, управляван от наследодателя им е без платена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" към момента на ПТП. С оглед изложеното и съобразно разпоредбата на чл. 114, ал. 3 от ЗЗД, давността за вземания от непозволено увреждане, каквито са уврежданията на пострадалите лица, за които се претендира обезщетение по настоящото дело, започва да тече от откриване на дееца. Сочи се, че дейците, при условията на съпричиняване, са двамата водачи - В. и Ф. и те са установени още в момента на констатирането на ПТП -12.03.2008г. Тоест, 12.03.2008 година е началната дата на давността и тя е изтекла на 12.03.2013 година. Сочи се още в отговора, че видно от приложените писмени доказателства по делото , щетата пред Гаранционен фонд е образувана на 17.07.2009година, като първата регресна покана е изпратена до общия им наследодател на 12.06.2013година, тоест близо четири години след образуване на щетата пред ГФ и пет години и три месеца след настъпване на деликта пътно¬транспортното произшествие и във всички случаи след изтичане на давностния срок. Това е станало близо осем месеца след неговата кончина дори, тъй като той починла на 04.10.2012 година. Поддържа се от ответниците, че тъй като давностните срокове за предявяване на настоящата претенция са изтекли по отношение на общия им наследодател, то безспорно тези срокове са изтекли и по отношение на неговите наследници по закон, тоест трите ответници. Сочи се още в отговора, че исковата претенция е неоснователна и по размер, тъй като приживе наследодателят им е платил на пострадалите лица обезщетения, които те получили лично от него за преживените от тях болки и страдания. Твърди се, че те знаят това, тъй като и двамата пострадали получили суми, каквито се договорили в брой, в техния общ дом в [населено място]. При получаването на сумите като обезщетения на двамата пострадали присъствали и свидетели. В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове. В писмено становище излага съображения за доказаност и се иска уважаването изцяло, претендират се и сторените по делото разноски с представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответниците не се явяват в съдебно заседание, чрез пълномощник в писмено становище поддържат, че предявената искова претенция е неоснователна, поради погасяването й по давност, както и поради плащане на обезщетение от наследодателя им лично на пострадалите лица. Претендират се и сторените по делото разноски, с приложен списък по чл. 80 от ГПК. По делото са събрани писмени и гласни доказателства, прието е заключение по допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, въз основа на анализа на които, ведно с доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното: От фактическа страна: С влязла в сила на 12.05.2009г. Присъда № 97/11.02.2009г., постановена по НОХД № 1431/2008г. по описа на РС-В., подсъдимият К. К. В. е признат за виновен в това, че на 12.03.2008г. по главен път ІІІ-121 между селата К. и Н., обл. В., при управление на МПС-колесен трактор „ЮМЗ“ с ДК [рег.номер на МПС] , с прикачен на него навесен плуг, в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта си 0, 7 на хиляда, установено с химическа експертиза, нарушил правилата за движение по пътищата, с което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на В. М. Ф., изразяваща се в трайно затруднение движението на десен долен крайник, включително счупване на дясно бедро в горната трета и в дисталната трета с разместване-престъпление по чл. 343 ал.3, б.”а”, вр. ал.1 б.”б”, вр. чл. 342 ал.1 от НК вр. с чл. 129, ал. 1 от НК, поради което му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 /четири месеца/, като на основание чл. 66 от НК е отложено изтърпяването му за срок от 3 години, както и е наложено наказание „лишаване от правоуправление на МПС”. /видно от приетата по делото присъда л. 39 от делото и Решение № 55/12.05.2009г., постановено по в.н.о.х.д. № 49/2009г. по описа на ОС-В. на л. 5-7 от делото/. Видно от констативен протокол № 349/08г. на ОД на МВР-В., че в момента на настъпване на ПТП на 12.03.2008г. трактора, управляван от К. К. В. е бил без платена „Гражданска отговорност“, като обстоятелството, че към датата на настъпване на ПТП е липсвала сключена застраховка „Гражданска отговорност“ се установява и от справка от база данни на Информационен център към Г.ф. /л. 17 от делото/, като посоченото обстоятелство не се оспорва и от ответниците по иска. От служебна бележка рег. № 24433/11.12.2008г. на ОД на МВР-В. /л. 25 от делото/ е видно, че със същата е удостоверено, че на 12.03.2008г. при възникналото ПТП, за което както се посочи К. В. е бил осъден, Б. З. М. с ЕГН [ЕГН] е бил пътник в лекия автомобил, управляван от В. М. Ф. и е пострадал, като в хода на разследването по ДП № 349/2008г. по описа на РУ на МВР е установено, че в следствие на ПТП му е причинена лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК. Посоченото не е оспорено от ответниците по иска. Настъпилото увреждане се установява и от приетите по делото Епикриза от МБАЛ „С. П. АД-гр. В. на Б. З. М. медицинско свидетелство изх. № 580/21.03.2008г. На 17.07.2009г. В. М. Ф. чрез пълномощник е депозирал претенция пред Г. ф.-С. за изплащане на причинените му от ПТП-то неимуществени вреди. Въз основа на същата е образувана щета № 210133/17.07.2009г. Видно от протокол № 30/06.10.2009г. на проведеното на тази дата заседание на управителния съвет на фонда е взето решение на В. М. Ф. да бъде изплатено обезщетение в размер на 4000, 00 лв. при условията на 1/2допринасяне за вредоносния резултат по щета № 210133/17.07.2009г. Преди това на 05.10.2009г. е проведено заседание на застрахователно-медицинската комисия при Г. ф. за определяне размера на обезщетението за нанесени неимуществени вреди на В. М. Ф. по горецитираната щета. По делото е приложена и медицинска експертиза, изготвена от д-р М. В., както и епикриза от МБАЛ [фирма] отропедотравматологично отделение на В. Ф., от които е видно причинените телесни увреждания в резултат на настъпилото ПТП. С преводно нареждане от 09.11.2009г. ищецът е наредил да се изплати на В. Ф. сумата от 4000, 00лв., като основание за превода е отразено обезщетение по щета №21-0133/17.07.2009г. Установява се от приетото и неоспорено заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице В. Х., че сметката на пострадалото лице В. М. Ф. е заверена на дата 10.11.2009г. със сумата от 4 000, 00 лв. На 17.07.2009г. Б. З. М. чрез пълномощник е депозирал претенция пред Г.ф.-С. за изплащане на причинените му от ПТП-то неимуществени вреди. Въз основа на същата е образувана щета № 210134/17.07.2009г. Видно от протокол № 30/06.10.2009г. на проведеното на тази дата заседание на управителния съвет на фонда е взето решение на Б. З. М. да бъде изплатено обезщетение в размер на 2000, 00 лв. по щета № 210134/17.07.2009г. Преди това на 05.10.2009г. е проведено заседание на застрахователно-медицинската комисия при Г. ф. за определяне размера на обезщетението за нанесени неимуществени вреди на Б. З. М. по горецитираната щета. По делото е приложена и медицинска експертиза, изготвена от д-р М. В., както и епикриза от МБАЛ [фирма] на Б. З. М., медицинско свидетелство, от които е видно причинените телесни увреждания в резултат на настъпилото ПТП. С преводно нареждане от 15.12.2009г. ищецът е наредил да се изплати на Б. З. М. сумата от 2000, 00лв., като основание за превода е отразено обезщетение по щета №21-0134/17.07.2009г. Установява се от приетото и неоспорено заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице В. Х., че сметката на пострадалото лице Б. З. М. е заверена на дата 15.12.2009г. със сумата от 2 000,00 лв. Съдът кредитира заключението на вещото лице Х. като компетентно и неоспорено от страниште. Видно от представеното удостоверение за наследници изх. № 293/13.06.2014г. К. К. В. е починал на 04.10.2012г. и е оставил за свои наследници съпругата си и двете си дъщери – ответници в настоящото производство. Видно от представените по делото регресни покани Г. ф. е приканил както К. В., така и настоящите ответници да му възстановят сумата по щетите, но липсват ангажирани доказателства ответниците да са възстановили сумата. По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Н. Б.-съпруг на ответницата Е. Б. В показанията си свидетелят твърди, че познава К. В., който е баща на съпругата му, били в добри отношения, често им ходили на гости в [населено място]. Заявява, че за настъпило ПТП на 12.03.2008 година чул от преразказано от К. В.. Не ги познава двамата пострадали В. Ф. и Б. М.. Знае, че единият е шофьора на таксито, а другият бил пътникът в таксито. Сочи, че през 2008 година били на гости в [населено място], в къщата на К. В. и един ден той започнал разговор, че ще пристигне “шефа на таксиметровата компания”, Л. и Ф., за да вземат 3000.00 /три хиляди/ лева. Свидетелят твърди, че К. В. пред него преброил парите. Появили се двама господа на входа на къщата, В. излязъл и свидетелят видял как им дава парите. Сочи, че не познава господата, които били там, но от разговора с В. разбрал, че няколко пъти го е тормозил шефа на тази таксиметрова фирма, че трябва да заплати за ремонт на таксито, както и обезщетенията на двамата водачи, което ще струвало 3000.00 /три хиляди/ лева. Сочи, че К. В. дал 3 000, 00 лв. на едно от лицата, но не знае на кой-на Л. или на В., тъй като не ги познава. Съдът не кредитира показанията на свидетеля като намира, че същите са дадени от заинтересовано от изхода на делото лице- съпруг на ответницата, непоследователни са, неясни, не се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал. На следващо място от същите не се установява по безспорен начин, че наследодателя на ответниците е изплатил на двамата пострадали от ПТП обезщетение за причинените им телесни увреждания, доколкото се сочи, че са дадени 3 000, 00 лв. на шефа на таксиметровата компания за повредите по лекия автомобил, както и за обезщетения, но свидетелят не познава лицата, на които са предоставени парите, поради което съдът намира, че не се установява по безспорен начин, че едно от лицата е било именно пострадалия В. Ф. и че са заплатени суми за обезщетение на пострадалите от наследодателя на ответниците. Необсъдените писмени доказателства съдът намира за неотносими, както и недопустимо да бъдат кредитирани в настоящото производство, доколкото се касае до оглед, експертизи по ДП. От правна страна: Предявените обективно и субективно съединени искове са процесуално допустими - налице е активна и пасивна процесуална легитимация, както и правен интерес за воденето им. Изложеното като факти и искане за защита сочат правното основание на предявените искове – чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховането във вр. с чл. 45 от ЗЗД. Претенцията на ищеца се основава на разпоредбата на чл.288 ал.12 от КЗ, съгласно която - след изплащане на обезщетението по ал.1 и 2 фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното. Целта на предвидената в чл. 288 ал.12 КЗ суброгация е да се даде възможност на Г. ф., платил обезщетение по чл.288 ал.1 от КЗ на увреденото лице, да реализира след това регресното си право по чл. 288 ал.12 от КЗ срещу прекия причинител на вредите. Видно от твърденията в исковата молба е, че ищецът твърди, че ПТП е настъпило на територията на Р Б., като водача К. В. е признат за виновен с влязла в сила присъда и не е имал сключена към този момент задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. По смисъла на чл.287 ал.1 и чл.288 ал.1 от КЗ Гаранционният фонд е юридическо лице със седалище С., дължащо плащания по обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при хипотезите, визирани в т.1 и т.2. Съгласно чл.288 ал.1 т.2, б.А от КЗ, Гаранционният фонд изплаща обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за имуществени вреди вследствие на смърт, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Р. Б. и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Р. Б., и виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите – какъвто безспорно е настоящият случай. В тази хипотеза ищецът, като лице, което изпълнява чужд дълг, разполага с регресен иск против прекия виновен причинител на вредата – в случая против наследниците му и може да се суброгира в правата на увредените субекти, доколкото се касае до виновно увреждащо поведение - действие или бездействие на наследодателя на ответниците и до размера на изплатеното обезщетение на увредените трети лица. Основателността на регресната претенция на ищеца в случая предполага съществуването на деликтно правоотношение /чл.45 от ЗЗД/, за да възникне валидно задължение на длъжника да възстанови на ищеца стойността на причинените от виновното му противоправно поведение неимуществени вреди. По несъмнен начин се установи, че на 12.03.2008г. наследодателят на ответниците К. К. В. при управление на МПС след употреба на алкохол и при нарушаване на правилата за движение е причинил ПТП, при което В. М. Ф. е нанесена средна телесна повреда, а на Б. З. М.-лека телесна повреда. Тези факти се установяват от влязлата в сила присъда, постановена по НОХД № 1431/2008г. по описа на РС-В. и от служебните бележки от ОД на МВР-В., въз основа на данните от досъдебното производство, медицински свидетелства и епикризи. Налице са предпоставките за законово преминаване на правата на увредените лица върху Гаранционния фонд, тъй като с плащането на обезщетенията последният придобива регресно право за връщането им срещу самия деликвент, който е увредил третите лица. Налице са и предпоставките на регресната отговорност, намиращи израз в елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД, а именно: причинена е вреда; тази вреда е резултат от виновно противоправното поведение на ответника, налице е и причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди – с оглед разпоредбата на чл.300 от ГПК и обвързващата сила на постановената в наказателното производство присъда, както и с оглед обстоятелството, че от страна на ответниците не са оспорвани посочените факти. Причинителят на вредата не е притежавал застраховка “Гражданска отговорност” за управлявания от него колесен трактор. Съгласно разпоредбата на чл. 292, ал. 1, т. 3 от КЗ, за целите на предоставяне на възможност на увреденото лице да получи обезщетение по застраховките “Гражданска отговорност” и “Злополука”, към Гаранционния фонд се създава Информационен център, който поддържа регистър на данни от договорите за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, от сертификатите “Зелена карта” и от договорите за гранична застраховка относно номер на застрахователния договор, името на застрахователя, начална и крайна дата на покритието, регистрационния номер и номер на рама /шаси/ на моторното превозно средство, име/наименование и адрес/адрес на управление на собственика на моторното превозно средство. От представената справка по делото от ИЦ към ГФ съдът констатира, че към датата на процесното ПТП липсва информация за сключен договор за задължителна застраховка “ГО” на процесния трактор. Установи се от представените писмени доказателства, както и от приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, че ищецът е заплатил на пострадалите претендираните суми съотв. на 10.11.2009г. сумата от 4000, 00 лв. на В. Ф. и на 15.12.2009г. сумата от 2000, 00 лв. на Б. М.. С изплащането на въпросните суми, за Гаранционния фонд е възникнало правото да претендира възстановяването им от причинителя на щетата – в случая предвид настъпилата негова смърт от неговите наследници-ответници по настоящите искове. Съдът намира, че остана недоказано по делото възражението от страна на ответниците, че наследодателят им е обезщетил пострадалите приживе. С оглед некредитиране на показанията на свидетеля в тази им част и липсата на други доказателства съдът намира, че липсват доказателства за настъпило плащане от страна на наследодателя на ответниците. Ответниците са сторили и възражение, че исковата претенция е погасена по давност, като поддържат становище, че давността тече от откриване на дееца, в случая от настъпване на ПТП. Съдът намира за неоснователно твърдението на ответниците, че давността тече от датата на ПТП. В случая основанието за регресните искове възниква от фактически състав, който включва изплащане на сумата на правоимащото лице по силата на застраховката и даденото от закона право на регрес, поради което началният момент на погасителната давност по чл. 110 ЗЗД е датата на плащане на застрахователното обезщетение на правоимащия и за този иск тече погасителна давност, различна от тази за задължението по чл. 45 и 49 ЗЗД, което е изискуемо от момента на причиняване на вредите, от който момент длъжникът изпада в забава.След като исковата претенция, основана на чл.288 ал.12 от КЗ не е породена от застрахователно правоотношение, то по отношение на продължителността на погасителната давност е приложима разпоредбата на чл.110 ЗЗД. Именно с оглед основанието на регресния иск, според трайно установената съдебна практика плащането на обезщетението е начален момент, от който започва да тече 5-годишният давностен срок, а не от настъпването на увреждането. В посочения смисъл е задължителното за съдилищата разрешение, дадено в т.14 от Постановление № 7/1977 г. на Пленума на Върховния съд, което не е загубило своето значение, както и постановените по реда на чл.290 и сл. от ГПК решения на Върховния касационен съд, Търговска колегия: Решение № 178 от 21.10.2009 г. по т.д.№ 192/2009 г., ІІ т.о; Решение № 173 от 30.10.2009 г. по т.д.№ 455/2009 г., ІІ т.о., Решение № 53 от 16.07.2009 г. по т.д.№ 356/2008 г., І т.о. и др. Цитираните решения съставляват задължителна съдебна практика съобразно т.2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В случая ищецът е изплатил на 10.11.2009г. сумата от 4000, 00 лв. на пострадалия В. Ф. и на 15.12.2009г. сумата от 2000, 00 лв. на пострадалия Б. М.. Настоящият съдебен състав намира, че предвид, че се касае до две претенции до Гаранционен фонд на две пострадали лица, регресното право на ищеца възниква от датата на плащане на обезщетението за всяко от пострадалите лица. Съдът не споделя твърдението и довода на процесуалния представител на ищеца в писмено становище, че петгодишната погасителна давност на регресния иск е започнала да тече от 15.12.2009г., тъй като това било последното извършено частично плащане, включено в регресната претенция на Г.ф. В случая обезщетенията на двамата пострадали не са изплащани на части, а еднократно. Според съда от датата на плащане на всяко от обезщетенията възниква отделно регресно право за Г.ф., а не от по-късната дата на плащане на втория пострадал. В случая обезщетението на пострадалия В. Ф. е изплатено на 10.11.2009г., поради което от тази дата тече погасителната давност за предявяване на регресния иск от Г.ф. за изплащане на това обезщетение. Видно от данните по делото настоящата искова молба е подадена на 14.11.2014г., т.е. след изтичане на 5 годишната погасителна давност /изтекла на 10.11.2014г./, поради което в тази част исковата претенция е неоснователна като погасена по давност и следва да бъдат отхвърлени претенциите на ищеца за осъждане на ответниците всеки от тях да заплати по 1/3 част от сумата от 4 000, 00 лв., представляваща изплатено обезщетение на пострадалия В. Ф., ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на дължимите суми. Обезщетението на пострадалия Б. З. М. е изплатено на 15.12.2009г., поради което тази дата тече погасителната давност за предявяване на регресния иск от Г. ф. за изплащане на това обезщетение. Видно от данните по делото настоящата искова молба е подадена на 14.11.2014г., т.е. претенцията е предявена преди изтичане на 5-годишния давностен срок да това обезщетение и възражението в тази му част на ответниците е неоснователно. Изплатеното обезщетение от ищеца е в размер на 2000, 00 лв., като ответниците като наследници на причинителя на вредата отговарят по равно, съобразно наследствените си части, а не солидарно. С оглед изложеното следва да бъде осъден всеки от ответниците да заплати на ищеца сумата от по 666, 66 лв., представляваща 1/3 част от сумата от 2000, 00 лв.-изплатено от Г. ф. на 15.12.2009 г. обезщетение за неимуществени вреди на пострадалия Б. З. М. за получени от него телесни увреждания от ПТП, настъпило на 12.03.2008 г., видно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 14.11.2014г. до окончателното изплащане на сумите. И двете страни са претендирали присъждане на разноски, като с оглед изхода от делото на всяка от тях се следват такива-на ищеца съобразно уважената част от исковете, а на ответниците съобразно отхвърлената част. Видно от данните по делото ищецът е сторил разноски в размер на 440, 00 лв.- 240, 00 лв.-внесена държавна такса и 200, 00 лв.-възнаграждение на вещо лице. С оглед уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците дължат на ищеца по равно сумата от общо 146, 67 лв. Видно от данните по делото ответниците са сторили разноски в размер на 800, 00 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед отхвърлената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът дължи на ответниците сумата от 533, 33 лв. След извършена съдебна компенсация на дължимите разноски, следва да бъде осъден ищеца да заплати на ответниците сумата от 386, 66 лв., представляващи сторени от същите разноски съобразно отхвърлената част от исковете след съдебна компенсация. Воден от гореизложените съображения, съдът Р Е Ш И : ОСЪЖДА Е. К. Б. с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], ул. да заплати на Г. Ф. - [населено място], ул. “ представляван от Изпълнителния директор и Председател на УС на ГФ Б. И. М., със съдебен адрес [населено място], ул. чрез адв. Р. И. сумата от 666, 66 лв. /шестстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща 1/3 част от сумата от 2000, 00 лв.-изплатено от Г. ф.на 15.12.2009г. обезщетение за неимуществени вреди на пострадалия Б. З. М. за получени от него телесни увреждания от ПТП, настъпило на 12.03.2008г., причинено от наследодателя К. К. В., видно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 14.11.2014г. до окончателното изплащане на сумата. ОСЪЖДА К. К. К. с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], ул. да заплати на Г. Ф. - [населено място], ул., представляван от Изпълнителния директор и Председател на УС на ГФ Б. И. М., със съдебен адрес [населено място], ул. чрез адв. Р. И. сумата от 666, 66 лв. /шестстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща 1/3 част от сумата от 2000, 00 лв.-изплатено от Г. ф. на 15.12.2009г. обезщетение за неимуществени вреди на пострадалия Б. З. М. за получени от него телесни увреждания от ПТП, настъпило на 12.03.2008г., причинено от наследодателя К. К. В., видно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 14.11.2014г. до окончателното изплащане на сумата. ОСЪЖДА М. С. В. с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], общ. В. ул. да заплати на Г. Ф. - [населено място], ул. , представляван от Изпълнителния директор и Председател на УС на ГФ Б. И. М., със съдебен адрес [населено място], ул.- чрез адв. Р. И. сумата от 666, 66 лв. /шестстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща 1/3 част от сумата от 2000, 00 лв.-изплатено от Г.ф. на 15.12.2009г. обезщетение за неимуществени вреди на пострадалия Б. З. М. за получени от него телесни увреждания от ПТП, настъпило на 12.03.2008г., причинено от наследодателя К. К. В., видно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 14.11.2014г. до окончателното изплащане на сумата. ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.Ф. - [населено място], ул., представляван от Изпълнителния директор и Председател на УС на ГФ Б. И. М., със съдебен адрес [населено място], ул.чрез адв. Р. И. против Е. К. Барудова с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], ул., К. К. К. с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], ул. и М. С. В. с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], общ. В. ул., искове, с които се иска осъждане на ответниците да заплатят на Г. ф. припадащите им се по 1/3 част от сумата от 4000.00 лв. /четири хиляди лева/- изплатено от Г. ф. на 10.11.2009г. обезщетение за неимуществени вреди на пострадалия В. М. Ф. за получени от него телесни увреждания от ПТП, настъпило на 12.03.2008г., причинено от наследодателя К. К. В., видно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 14.11.2014г. до окончателното изплащане на сумата, КАТО ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ . ОСЪЖДА Г Ф - [населено място], ул., представляван от Изпълнителния директор и Председател на УС на ГФ Б. И. М., със съдебен адрес [населено място], ул. - чрез адв. Р. И. да заплати на Е. К. Б. с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], ул. , К. К. К. с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], ул. и М С. В. с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], общ. В. ул. сумата от 386, 66 лв. /триста осемдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки/, представляващи сторени разноски съобразно отхвърлената част от исковете след съдебна компенсация. Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Бл. чрез Районен съд- Бл., в двуседмичен срок от връчването му на страните. Препис от решението да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК. РАЙОНЕН СЪДИЯ: |