№ 67
гр. Елин Пелин, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ
ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Г. Т.
при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева
като разгледа докладваното от Росица Г. Т. Гражданско дело №
20221820101079 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК от
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.”Ястребец” № 23Б, чрез процесуалния му представител
юрисконсулт П. Н.а срещу ответниците Б. И. Б., ЕГН ********** и Р. Т. Б.,
ЕГН ********** двамата от гр.София, район Подуяне, ж.к. „....“, ...., вх.А,
ет.2, ап.5 за установяване вземането на ищеца за следните суми дължими
разделно за всеки един от ответниците по 1/2 идеална част: 1325,83 лева
главница представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от м.11.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от
09.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и 162,19 лева
мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 01.06.2022 г., както и суми за
дялово разпределение – 60,77 лева главница за периода от м.05.2019 г. до
м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 09.06.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането и 11,42 лева лихва за периода от 01.07.2019 г. до
01.06.2022 г., както следва:
1. За Б. И. Б. сума в размер на 662,91 лева – главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от м.11.2019 г. до
1
м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 09.06.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането и 81,09 лева – мораторна лиха за забава от 15.09.2020
г. до 01.06.2022 г., както и суми за дялово разпределение – 30,38 лева
главница за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва
от 09.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и 5,71 лева лихва
за периода от 01.07.2019 г. до 01.06.2022 г.
2. За Р. Т. Б. сума в размер на 662,91 лева – главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от м.11.2019 г. до
м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 09.06.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането и 81,09 лева – мораторна лихва за забава от
15.09.2020 г. до 01.06.2022 г., както и суми за дялово разпределение – 30,38
лева главница за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната
лихва от 09.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и 5,71 лева
лихва за периода от 01.07.2019 г. до 01.06.2022 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 880/2022 г. по описа на
РС Елин Пелин.
Длъжниците Б. И. Б. и Р. Т. Б. са възразили срещу издадената заповед за
изпълнение, поради което с разпореждане постановено по ч.гр.д. № 880/2022
г. по описа на РС Елин Пелин от 16.09.2022 г. на заявителя „Топлофикация –
София“ ЕАД е указано, че следва да предяви иск относно вземанията си, с
оглед на което в законоустановения срок по чл.415 ал.1 от ГПК е предявен
настоящия иск срещу ответниците Б. И. Б. и Р. Т. Б..
В исковата молба се сочи, че ответниците, като собственици на
топлоснабден имот находящ се в гр.София, район Подуяне, ж.к. „....“, ....,
вх.А, ет.2, ап.5 с абонатен № ..... са битов клиент на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката, съгласно
който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда –
етажна собственост присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда определени в Наредба № 16-334/06.04.2022 г. г. за
топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове,
ответниците са клиенти на топлинна енергия и за тях важат разпоредбите на
2
действащото за посочения период законодателство в областта на
енергетиката.
Съгласно чл.150, ал.1 от Закона за енергетиката продажбата на
топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна
енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти за битови нужди в
гр.София, които се изготвят от „Топлофикация София“ ЕАД и се одобряват
от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в
едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
клиентите на топлинна енергия без да е необходимо изричното им приемане
от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството.
Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“
ЕАД на потребители за битови нужди от гр.София, са одобрени с решение от
2016 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ в сила от 10.07.2016
г.. В раздел IХ от Общите условия – „Заплащане на топлинна енергия и
услугата дялово разпределение“, чл.31, ал.1 е определен редът и срокът по
които купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия. В този смисъл, задължението на
ответникът за заплащане на дължимите от него суми в размера посочен в
ежемесечно получаваните фактури е 45-дневен считано от датата на
публикуването им на интернет страниците на Продавача, като с приетите
Общи условия е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните
стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай, че
клиентът изпадне в забава т.е. след изтичане на 45 дневния срок от датата на
публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. С
изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава за тази
сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху
дължимите суми.
Ответниците са използвали доставяната от дружеството топлинна
енергия през процесния период и не са погасили задължението си.
На основание чл.139 от Закона за енергетиката, разпределението на
топлинна енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се
3
извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с
лице вписано в публичния регистър по чл.139а. В конкретния случай в
изпълнение на разпоредбата на чл.138б от Закона за енергетиката,
собствениците в сградата, в която се намира имота на ответника са сключили
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с фирма „Тахем сървисис“ ЕООД за предоставяне на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл.140, ал.1 т.2 от Закона за
енергетиката сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани
от „Топлофикация София“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края
на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата –
„Тахем сървисис“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007
г. за топлоснабдяването. За имота на ответниците са издадени изравнителни
сметки, които са начислени по действителен разход на уредите за дялово
разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Съгласно
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай,
че резултатът от изравнителните сметки е за доплащане, то тя се прибавя към
първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от
изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от тях служебно се
приспадат месечните задължения, като се започне от най-старото.
Препис от исковата молба и доказателствата са връчени на
ответниците Б. И. Б. и Р. Т. Б., които в срока по чл.131 от ГПК депозират
писмен отговор, с който оспорват иска като неоснователен и недоказан и
молят да бъде отхвърлен.
Твърдият, че оспорват само основанието за дължимост на сумите,
както и основанието за лихви и дялово разпределение и не оспорват размера.
Ако съдът установи основанието на иска, то се моли да се приеме и
претендирания размер, като се отхвърлят сумите погасени по давност.
Излагат се съображения, че между ищеца и ответниците не е налице
облигационно отношение, тъй като не са носители на вещно право спрямо
имота. Липсват доказателства, които да установят, че именно ответниците са
собственици или носители на вещно право спрямо имота, както и за какъв
размер от претенцията следва да отговаря всеки един от ответниците за
4
претендираните суми. Факта че няма доказана собственост и вещно право за
имота за процесния период и до момента не се предоставят доказателства за
наличието на възникнало по реда на чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ чл.150, ал.1 от ЗЕ
облигационно правоотношение, следва че задължението за заплащане на
топлинната енергия се свързва с притежанието на правото на ползване на
имота, където се доставя енергията. Затова при съществуването на вещно
право на ползване относно топлоснабдения имот, неговият титуляр-
потребител би бил задължен да плаща доставената топлинна енергия, а не
формалния собственик и в този смисъл е съдебната практика.
Получените до момента документи – отчети за дялово разпределение и
фактури и изравнителни сметки, сумите се претендират единствено от единия
ответник, а другият не фигурира в тези документи. След като ищецът приема,
че вещен ползвател на имота е конкретен ответник, то същият би бил
единствено отговорно лице за ползваната енергия, а другия е гол собственик
на имота и не може да се приеме за задължено лице.
Претенцията на ищеца, че ответниците са обвързани с договорни
отношения съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия е в
противоречие със съдебната практика, установена от съдилищата, които
приемат, че Общите условия за продажба на топлинна енергия, не
представляват по своята правна същност индивидуален, общ или нормативен
административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, чл.65 и чл.75 от АПК, като
същите не променят характера на правилата като договорни.
Претендираните суми за лихва също не са доказани относно датата на
публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин,
респективно не е установено изпадането в забава на ответниците за този
период с оглед на което и акцесорната претенция се явява неоснователна.
Претендираните суми за дялово разпределение са недължими, тъй като
няма доказателства нито за основанието им нито за размера още повече, че
иска е за потребено количество топлинна енергия и няма нищо общо със суми
за дялово разпределение, след като е представено доказателство, че такова се
извършва от ФДР „Тахем сървисис“ ЕООД. Ищецът основава претенцията си
на твърденията за извършен реален отчет за действително потребена енергия.
Нормативната уредба – Закона за енергетиката и Наредба № 16-334 ясно
разграничават двете хипотези – реален отчет и сума за дялово разпределение,
5
като на практика урежда различни по вид вземания, произтичащи от различни
правопораждащи юридически факти. Вземането Дялово разпределение има
договорно задължение, което не кореспондира с предмета на делото, който е
за реално потребена енергия. Уважаването на иска на различни от твърдяните
от ищеца факти и признаването на различно от претендираното от ищеца
вземане е недопустимо, тъй като би било нарушено диспозитивното начало в
процеса, поради което искът за дялово разпределение е недължим. Поради
изложените съображения се моли съдът да отхвърли иска като недоказан,
поради нарушение на материалния закон и на процесуалните правила.
Районен съд Елин Пелин, като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическата страна:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 880/2022 г. по описа на РС Елин
Пелин, на основание чл.410 от ГПК съдът е издал заповед за изпълнение на
парично задължение № 569 от 22.08.2022 г. срещу ответниците Б. И. Б. и Р. Т.
Б., с която последните са осъдени да заплатят на „Топлофикация София” ЕАД
разделно по ½ идеална част от следните суми: 1325,83 лева главница
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
м.11.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 09.06.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането и 162,19 лева мораторна лихва за
периода от 15.09.2020 г. до 01.06.2022 г., както и суми за дялово
разпределение – 60,77 лева главница за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021
г., ведно със законната лихва от 09.06.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането и 11,42 лева лихва за периода от 01.07.2019 г. до 01.06.2022 г.,
както и сторените в заповедното производство разноски – 31,20 лева внесена
държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение, които вземания
произтичат от доставена топлинна енергия за топлоснабден имот находящ се
в гр.София, район Подуяне, ж.к. „....“, ...., вх.А, ет.2, ап.5.
В срока по чл.414 от ГПК ответниците са депозирали писмени
възражения по заповедното производство пред Районен съд Елин Пелин, с
които оспорват вземанията на заявителя.
С разпореждане от 16.09.2022 г. съдът на основание чл.415, ал.1,т.1 вр.
ал.4 от ГПК е указал на заявителя „Топлофикация София” ЕАД, че може да
предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок. Видно от
приложеното по делото съобщение, заявителят „Топлофикация София” ЕАД
6
е уведомен за указанията на съда на 04.10.2022 г., като в преклузивния
едномесечен срок е предявил настоящия иск за установяване на вземанията си
срещу ответниците.
Видно от молба до първи нотариус при Народен съд гр.София е, че на
Б. И. Б. и Р. Т. Б. е отпуснат заем за строителство на жилище находящо се в
гр.София, ж.к. „....“, ...., вх.А, ет.2, ап.5.
Представен е протокол от 21.08.2002 г. установяващ проведено Общо
събрание на етажните собственици на сграда находяща се в ж.к. „....“, ....,
вх.А, от който се установява, че е взето решение за сключване на договор с
„Тахем сървисис“ ЕООД за извършване на индивидуално измерване на
потреблението на топлинната енергия и вътрешно разпределение на
разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални
сметки. Към протокола от проведеното общо събрание е представен и списък
на етажните собственици на сградата в ж.к. „....“, бл. ...., вх.А, видно от който
под номер 5 е записан Б. И. Б. с ЕГН **********, като етажен собственик на
апартамент номер пет и същият е положил подписа си в изготвения списък.
С договор от 20.09.2002 г. сключен между „Тахем сървисис“ ЕООД и
етажна собственост с адрес гр.София, ж.к. „....“, бл ...., вх.А възложителят
етажна собственост е възложил на изпълнителя „Тахем сървисис“ ЕООД да
извърши монтаж на термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за
разпределяне на разходи на топлинна енергия и да извършва индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода, включително издаването на обща и
индивидуална сметка.
Представена е справка за дължими суми от абонатен номер ..... по
издадени фактури от месец 05.2019 г. до м.05.2021 г.
Представени са и Общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия по чл.139в от Закона за енергетиката;
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр.София; индивидуални справки
за отопление и топла вода изготвени от „Тахем сървисис“ ЕООД за клиент Б.
И. Б. с абонатен номер ..... за отчетен период от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.
и за отчетен период от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г..
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните
7
правни изводи:
Предявеният установителен иск по чл.422 от ГПК е допустим, тъй като
е налице правен интерес от водене на настоящото производство, предвид
наличието на образувано заповедно производство, в което е депозирано
възражение от длъжника. Разгледан по същество, съдът го намира за
основателен по следните съображения:
По иска с правно основание чл.422 от ГПК за установяване
съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена по договор за
продажба на топлинна енергия, в тежест на ищеца е да установи възникването
на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е
престирал, поради което за ответника е възникнало задължението да заплати
уговорената цена.
В случая ответниците по делото не оспорват начина на начисляване и
размера на исковите претенции, оспорва се основанието на което се
претендират вземанията, с твърдението, че между страните по делото не е
възникнало годно облигационно правоотношение.
От представените по делото писмени доказателства - молба от
Държавна спестовна каса, адресирана до Първи нотариус при Народен съд
гр.София, се установява, че ответниците се легитимират като собственици на
процесния топлоснабден имот находящ се в гр.София, ж.к. „....“, ...., вх.А,
ет.2, ап.5. Обстоятелството, че и в приложения списък на етажните
собственици неразделна част от договора сключен между етажната
собственост и „Тахем сървисис“ ЕООД, като етажен собственик фигурира
ответника Б. И. Б., също потвърждава, че собствеността по отношение на
процесния имот към този момент не е променяна.
Видно от представените по делото фактури касаещи процесния
топлоснабден недвижим имот обслужван от абонатен номер ....., договорната
сметка е на името на ответника Б. И. Б., а адреса за кореспонденция съвпада с
адреса за който ищецът претендира, че е подавана топлинна енергия -
гр.София, ж.к. „....“, ...., вх.А, ет.2, ап.5.
В този смисъл съдът намира, че ответниците се легитимират, като
съсобственици на процесния имот и затова се явяват клиенти на топлинна
енергия, като облигационната връзка между страните по делото е възникнала
ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне
8
качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.
Ищцовото дружество “Топлофикация София” ЕАД осъществява
своята дейност по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия
съгласно условията регламентирани в чл.150, ал.1 от Закона за енергетиката,
според която продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди,
включително за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява
при публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, поради което следва да се приеме, че
облигационната връзка между доставчика на топлинна енергия и потребителя
е възникнала по силата на закона.
От своя страна качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди
е определено в разпоредбата на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката, според
която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От посочените
правни норми се установява, че за да възникнат облигационни отношения за
покупко-продажба на топлинна енергия за битови нужди не е необходимо
между страните да е сключен писмен договор, тъй като съдържанието на
облигационната връзка се определя от закона и се регламентира по-детайло
от общите условия на топлопреносното предприятие, одобрени по съответния
ред от ДКЕВР. Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и
се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Общите условия
определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и
клиентите на топлинна енергия за битови нужди; реда за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при
неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и
прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления.
Следователно законовата презумпция, че ответниците в качеството им
на съсобственици на процесния недвижим имот са потребители на топлинна
енергия не бе оборена по никакъв начин в хода на съдебното дирене.
В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната
9
енергия се извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона
като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в
сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна
топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за
отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и
топлинна енергия за отопление на общите части - чл.142, ал.1 и 2 от Закона
за енергетиката, като последните два вида топлинна енергия съгласно чл.143,
ал.3 от Закона за енергетиката се разпределя между всички потребители
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Според
чл.153 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл.140, ал.1, т.3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл.36, ал.3.
Всичко изложено води до извод, че в случая се касае за специфичен
договор, който е възникнал по силата на закона и чието съдържание се
определя от закона и общите условия, поради което и приложението на
общите принципи на гражданското право е ограничено. Топлофикационните
дружества имат задължение да доставят топлинна енергия на всички
потребители, без каквато и да е възможност да избират своите контрагенти,
каквато воля имат страните при свободното договаряне.
Съгласно Общите условия купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните
сметки се заплаща също в такъв срок.
В случая страните по делото не спорят относно начина на отчитане и
размера на исковите претенции, поради което и с оглед и изявлението на
ответника, съдът е приел за безспорно по делото, че страните не спорят
относно обстоятелствата за доставка, количествени стойности, качество на
топлинната енергия и начина на отчитане и размера на топлинната енергия за
процесния период.
10
Цената предлагана от топлоснабдителните услуги се регулира
административно от ДКЕВР и не може да бъде договаряна свободно от
доставчиците.
Освен системата за дялово разпределение, Законът за енергетиката не
предвижда друг начин за разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сградите етажна собственост. При тази система
потреблението на топлинна енергия се отчита индивидуално за всеки отделен
потребител посредством монтираните в имота уреди за дялово
разпределение. В случая по делото са представени индивидуални справки от
„Тахем сървисиз“ ЕООД, касаещи процесния имот, в които са посочени
количеството потребена енергия и нейната стойност.
Съгласно от Общите условия, продавачът изпраща писмени
уведомления на купувачите за дължимите месечни суми за топлинна енергия
и едва след плащане на дължимите суми продавачът издава на купувача
квитанция за извършено плащане. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя
документи съдържащи данни за начисляване на сумите за топлинна енергия
по компоненти: за отопление на имот, сградна инсталация, общи части, топла
вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като потребителят
получава квитанцията след заплащане на сумата.
С оглед така констатираните обстоятелства, исковите претенции за
установяване дължимостта на сумите за доставена и използвана топлинна
енергия за процесния период от м.11.2019 г. до месец 04.2021 г. и за дялово
разпределение за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. се явяват
основателни и доказани и следва да бъдат уважени в пълен размер.
С оглед изхода на спора досеждо главните искове, основателни се
явяват и претенциите за заплащане на обезщетение за забава в размер на
162,19 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 01.06.2022 г.,
както и мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер
на 11,42 лева дължима за периода от 01.07.2019 г. до 01.06.2022 г.
Настоящият състав намира възражението по чл. 111, б.”в” от ЗЗД за
погасяване на вземанията по давност, релевирано от ответниците с отговора
на исковата молба за неоснователно, по следните съображения:
Задължението за заплащане на консумираната топлоенергия e
периодично плащане по смисъла на чл.111, б. "в" от ЗЗД, тъй като са налице
11
повтарящи се през определен период от време еднородни задължения (ТР №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС), които се погасяват с тригодишна давност.
Според чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, давността тече от
деня на падежа. Както бе посочено и по-горе, съгласно Общите условия
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. В случая съобразно разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК,
искът се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение - 09.06.2022 г., а заявената претенция касае периода
от м.11.2019 г., поради което съдът приема възражението за неоснователно.
При тези съображения предявените искове с правно основание чл.422
от ГПК на „Топлофикация София” ЕАД против ответниците се явяват
основателни и следва да бъдат уважени в пълен размер.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сторените по исковото
производство разноски в размер на 74.26 лева внесена държавна такса и
100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, като всеки един от тях дължи
разделно по ½ идеална част от сумите.
Ответниците дължат и сторените от ищеца разноски по заповедното
производство по ч.гр.д. № 880/2022 г по описа на РС Елин Пелин, от които
31.20 лева внесена държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско
възнаграждение, като всеки един от тях дължи разделно по ½ идеална част от
сумите.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че Б. И.
Б., ЕГН ********** и Р. Т. Б., ЕГН ********** двамата от гр.София, район
Подуяне, ж.к. „....“, ...., вх.А, ет.2, ап.5 ДЪЛЖАТ НА „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”Ястребец” № 23Б, разделно по ½ идеална част за всеки един от тях
следните суми: 1325,83 лева /хиляда триста двадесет и пет лева и
осемдесет и три стотинки/ главница представляваща стойност на
12
незаплатена топлинна енергия за периода от м.11.2019 г. до м.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 09.06.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането и 162,19 лева /сто шестдесет и два лева и деветнадесет
стотинки/ мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 01.06.2022 г.,
както и суми за дялово разпределение – 60,77 лева /шестдесет лева и
седемдесет и седем стотинки/ главница за периода от м.05.2019 г. до
м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 09.06.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането и 11,42 лева /единадесет лева и четиридесет и две
стотинки/ лихва за периода от 01.07.2019 г. до 01.06.2022 г., както следва:
1. За Б. И. Б. сума в размер на 662,91 лева /шестстотин шестдесет и два
лева и деветдесет и една стотинки/ – главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия за периода от м.11.2019 г. до м.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 09.06.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането и 81,09 лева /осемдесет и един лева и девет стотинки/ – мораторна
лихва за забава от 15.09.2020 г. до 01.06.2022 г., както и суми за дялово
разпределение – 30,38 лева /тридесет лева и тридесет и осем стотинки/
главница за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва
от 09.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и 5,71 лева /пет
лева и седемдесет и една стотинки/ лихва за периода от 01.07.2019 г. до
01.06.2022 г.
2. За Р. Т. Б. сума в размер на 662,91 лева –/шестстотин шестдесет и два
лева и деветдесет и една стотинки/ – главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия за периода от м.11.2019 г. до м.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 09.06.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането и 81,09 лева /осемдесет и един лева и девет стотинки/ – мораторна
лихва за забава от 15.09.2020 г. до 01.06.2022 г., както и суми за дялово
разпределение – 30,38 лева /тридесет лева и тридесет и осем стотинки/
главница за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва
от 09.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и 5,71 лева /пет
лева и седемдесет и една стотинки/ лихва за периода от 01.07.2019 г. до
01.06.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д. № 880/2022 г. по описа на РС Елин Пелин.
ОСЪЖДА Б. И. Б., ЕГН ********** от гр.София, район Подуяне, ж.к.
„....“, ...., вх.А, ет.2, ап.5 да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК .....
13
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Ястребец” № 23Б сумата
от 87.13 лева /осемдесет и седем лева и тринадесет стотинки/ сторени
разноски по исковото производство и 40.60 лева /четиридесет лева и
шестдесет стотинки/ разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
880/2022 г. по описа на РС Елин Пелин.
ОСЪЖДА Р. Т. Б., ЕГН ********** от гр.София, район Подуяне, ж.к.
„....“, ...., вх.А, ет.2, ап.5 да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК .....
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Ястребец” № 23Б сумата
от 87.13 лева /осемдесет и седем лева и тринадесет стотинки/ сторени
разноски по исковото производство и 40.60 лева /четиридесет лева и
шестдесет стотинки/ разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
880/2022 г. по описа на РС Елин Пелин.
Решението е постановено при участието на „Тахем сървисис“ ЕООД,
трето лице помагач на страната на ищеца “Топлофикация София”
ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане на решението в сила, ч.гр.д. № 880/2022 г. по описа на РС
Елин Пелин, да бъде върнато в деловодството на съда, като към същото бъде
приложен заверен препис от настоящото решение.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
14