РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2445
гр. Пловдив, 19.12.2022 год.
Административен
съд – Пловдив, XXVI касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти
ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА
ДИЧЕВА
ДАРИНА
МАТЕЕВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и с участието на
прокурора ЗДРАВЕНА ЯНЕВА, като разгледа докладваното от съдия Дичева КАНД № 2270
по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с
чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба, предявена от Й.Р.Т., ЕГН *********
***, против решение № 1509/21.07.2022 г. по АНД № 559/2022 г. по описа на ПРС.
Твърди се неправилност и незаконосъобразност
на решението с доводи, че е неизяснен въпроса от ПРС за какво именно е използван от жалбоподателя
пътя, съответно това му е повлияло да разбере за какво е наказан, като по този
начин е нарушено правото му на защита.
Иска се отменя на обжалваното
решение, съответно отмяна и на потвърденото с него НП.
В съдебно заседание жалбата
се поддържа по изложените в нея съображения. Твърди се несправедливост на
обжалваното решение.
Претендират се разноски.
За ответника по
касационната жалба, ОД на МВР - Пловдив, не се взема становище.
Участвалият по
делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е
подадена в рамките на преклузивния срок от лице, имащо правен интерес, за което
решението е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
С
обжалваното Решение № 1509 от 21.07.2022 г., постановено по АНД № 559/2022г., Пловдивският районен съд е потвърдил НП №
21-1030-011504/07.12.2021 г. на началник група в сектор ПП Пловдив, с което на Й.Р.
Т., ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание глоба в размер на
3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за
нарушение по ч.104 б, т.2 вр. Чл.175а,
ал.1, пр.3 от ЗДвП, както и глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл.100,
ал.1, т.2 вр. С чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Решението е правилно.
Изложените в
касационната жалба доводи се припокриват с тези по първоначалната жалба,
подадена пред ПРС, по които въззивната инстанция се е произнесла, като ги е
разгледала и обсъдила изключително подробно и в крайна сметка са изведени правилни изводи. Настоящата инстанция споделя
изцяло мотивите на районния съд, поради което и на основание чл.221,ал.2 от АПК
препраща към тях.
В оспорения съдебен
акт са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на НП. Фактите по
делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност.
От една страна
описанието на нарушението е
достатъчно ясно и пълно, при което направените оплаквания за нарушено право на
защита и невъзможност на жалбоподателя да разбере за какво е наказан са
неоснователни. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно показанията на
св.К., водачът е направил т.нар.“дрифт“, след което е бил последван от
контролните органи с пуснати светлинен и звуков сигнал на патрулния автомобил,
след което водачът повторил маневрата в
обратна посока с цел да се отдалечи от полицаите, като при извършването на
втората маневра отново изгубил правоуправление, при което щял да се удари в
паркирали срещу входа на Кауфланд коли. Едва след червен сигнал на светофарната
уредба, същият спрял и бил настигнат от проверяващите. В този смисъл са и показанията
на св.Ч., който допълва, че водачът си е
признал, че е изключил т.нар.“тракшън контрол“, като свидетелят сочи още, че
водачът няма как да се извинява, след като е спрян, ако не осъзнава вината си,
като неговите думи след спирането били „…извинявам се, извинявам се…“, от което
свидетелят прави извод, че водачът използвал пътя, „за да си направи кефа“.
Тези показания не са опровергани и от показанията на св.Н., който освен че е
заинтересован от изхода на делото, поради приятелските си отношения с
наказаното лице, както правилно е посочил и първоинстанционният съд, е заявил,
че водачът бил „по-рязък“ и направил обратен завой „с 20-30 км.“, което
кореспондира на показанията на другите двама свидетели, както и съответства на
извършеното нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП, доколкото същите сочат, че
водачът е подал умишлено газ и по този начин преднамерено е извадил автомобил
от контрол.
Що се отнася до другото нарушение, за което
водачът е бил санкциониран - за това, че
не носи свидетелство регистрация на МПС /в първоинстанционната и в касационната
жалба се сочи, че се обжалват съответно цялото НП и цялото съдебно решение/,
същото е безспорно установено и доказано. В тази връзка и изложените мотиви в
първоинстанционното решение по отношение на двете нарушения се споделят от
настоящият състав на съда и не е необходимо да бъдат повтаряни, а е достатъчно
препращане към същите.
Обжалваното
пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно, допустимо и
правилно, и като такова следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното,
Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1509 от 21.07.2022 г.,
постановено по АНД № 559/2022г.. по описа на
Пловдивски районен съд.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: