Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 52
гр. Габрово 10.08.2018
год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Габровският окръжен съд в публично заседание на десети август през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГОВЕСТА
КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: СИМОНА МИЛАНЕЗИ Мл.съдия:
МАРИЯ ДЪЛГИЧЕВА
при секретаря В.Йосифова и прокурора Н.Желева като разгледа докладваното от съдията Костова
ЧНД№ 82 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
чл.35 и сл. от ЗЕЕЗА.
В Габровски окръжен съд е постъпило искане от
ОП-Габрово за образуване на съдебно производство по изпълнение на Европейска
заповед за арест /ЕЗА/, издадена на 08.05.2018г. от СЪД ВЪНЖУ МАРЕ- обл.Мехединци,
Румъния по присъда № 10/25.01.2018г.
постановена по наказателно дело № 967/332/2017 на СЪД Вънжу Маре
обл.Мехединци., влязла в сила с издаване на наказателно решение №
517/12.04.2018г., произнесено от Апелативен съд Крайова, обл.Долж и издадена
заповед за изпълнение на присъдата №11/12.04.2018г. С присъдата на българския
гражданин В.Д.Д. е наложено наказание от две години лишаване от свобода.
В съдебно заседание представителят на Габровска
окръжна прокуратура изразява становище, че са налице предпоставките на чл.40
ал.1 т.4 от ЗЕЕЗА за отказ да бъде изпълнена внесената в ОС-Габрово ЕЗА.
Лицето, чието предаване се иска, признава, че е
участвал в наказателно производство пред румънския съд, уведомен е ,че е налице
влязла в сила присъда по отношение на него от две години лишаване от свобода и изразява желание да търпи наложеното му
наказание в български затвор. Същият
сочи , че постоянното му местоживеене ***, където има постоянна работа и
семейство. Твърди ,че не знае румънски език, не е пребивавал трайно на
територията на Румъния, а ПТП предизвикано от него е при еднократно преминаване
през страната..
Адв.Е.П.- защитник на В.Д. не оспорва ,че клиента му е осъден с влязла в сила присъда на румънския
съд и прави искане същия да не бъде
предаван на румънските власти за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване
от свобода, а наказанието да бъде приведено в изпълнение от ОП-Габрово след
спазване на законовите изисквания. Адв.П. излага подробни аргументи в подкрепа
на становището си, като обсъжда конкретното деяние на осъденото лице, семейната
му среда и изразява становище, че за Д. би било крайно тежко да изтърпи
наложеното му наказание в чужда държава в която той няма близки и познати и не
знае езика. Счита, че целите на наказанието ще се постигнат в пълнота при изтърпяване на наказанието в български затвор
в който Д. ще може да общува на родния си език.
За да се
произнесе по направеното искане от Окръжна прокуратура-Габрово, съставът на
съда прецени доводите на страните и представените и приети по делото писмени
доказателства:
Производството по делото е образувано в 7-дневния срок
след задържането на лицето от българските полицейски органи, с оглед на
постъпила европейска заповед за арест с
искане за предаването му на съдебните органи на Румъния, за провеждане в изпълнение на постановената по
отношение на него присъда от две години лишаване от свобода.
На 08.05.2018г.
от СЪД ВЪНЖУ МАРЕ- обл.Мехединци, Румъния по
присъда № 10/25.01.2018г. постановена по наказателно дело № 967/332/2017
на същия съд, влязла в сила с издаване на наказателно решение №
517/12.04.2018г., произнесено от Апелативен съд Крайова, обл.Долж и издадена
заповед за изпълнение на присъдата №11/12.04.2018г. е издадена европейска заповед за арест. Иска
се предаване на българския гражданин В.Д.Д.
за изтърпяване на наложеното му наказание от две години лишаване от свобода.
Европейската заповед за арест е в писмена форма,
съдържа всички реквизити регламентирани в чл.37 ал.1 от ЗЕЕЗА и е преведена на
български език.
Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 6 ЗЕЕЗА, при постановяване
на решението си съдът следва да прецени наличието на условията по чл. 36,
необходимите гаранции, изискуеми по чл. 41 от същия закон, както и дали не са
налице отрицателните предпоставки по чл. 39 и 40 от ЗЕЕЗА, за да е допустимо
предаването на лицето на издаващата държава.
Европейската заповед за арест е издадена по отношение на лице на което е
наложено наказание лишаване от свобода за срок не по малко от четири месеца ,
съгласно чл.36 а л.1 от ЗЕЕЗА. Деянието за което е осъден В.Д.- непредумишлено убийство
по чл.192 ал.2 от НК на Румъния
съставлява престъпление и по българското законодателство по чл.343 ал.1,
буква.”в” от НК. От съдържанието на Европейската заповед за арест и от
изявленията на В.Д. пред настоящия съд се установява, че българския гражданин е
бил уведомен и е участвал в наказателния процес срещу него и не са налице
предпоставките на чл.41 ЗЕЕЗА за изискване на гаранции от издаващата държава.
Липсват абсолютните предпоставки за отказ , предвидени
в чл.39 от ЗЕЕЗА. Съгласно чл. 39 от ЗЕЕЗА, съдът следва да откаже изпълнение
на европейската заповед за арест когато: Престъплението, за което е издадена
заповедта, следва да е амнистирано в България и същевременно да попада в
нейната юрисдикция; исканото лице да
е осъдено за същото престъпление, за което е издадена заповедта, с
влязла в сила присъда на българския съд или на съда на трета държава членка и
изтърпява или е изтърпяло наказанието, или присъдата да не може да бъде
приведена в изпълнение според законодателството на държавата, в която е
осъдено; исканото лице да е малолетно съгласно българското законодателство.
Факултативните основания за отказ да се изпълни
Европейска заповед за арест са разписани н чл.4 от Рамковото споразумение и
съответно в чл.40 т.т. 1-5 от ЗЕЕЗА. Съгласно чл. 40 от ЗЕЕЗА , съдът може да
откаже изпълнение на Европейска заповед
за арест , когато преди получаването на
заповедта за престъплението, за което е издадена, лицето е привлечено като
обвиняем или е подсъдим в Република България; наказателното производство за
престъплението, за което е издадена заповедта, е прекратено в Република
България преди получаването й; давностният срок за наказателно преследване или
за изпълнение на наказанието е изтекъл съгласно българското законодателство и
престъплението е подсъдно на българския съд; когато Окръжният съд е уведомен,
че исканото лице е изтърпяло или изтърпява наказание в държава, която не е
членка на Европейския съюз, по влязла в сила присъда за същото престъпление, за
което е издадена заповедта или присъдата не може да бъде изпълнена според
законодателството на държавата, в която е осъдено; исканото лице живее или е постоянно пребиваващо в Република България,
или е български гражданин и българският съд приеме да се приведе в изпълнение
от прокурора наказанието лишаване от свобода или мярката, изискваща
задържане на лицето, наложени от съда на издаващата държава членка;
престъплението е извършено изцяло или частично на територията на Република
България, или е извършено извън територията на издаващата държава членка и
българското законодателство не допуска наказателно преследване за такова
престъпление, извършено извън територията на Република България. Настоящият
съдебен състав констатира ,че в конкретния случай е налице едно от
факултативните основания за отказ от страна на съда за предаване на български
гражданин на издаващата ЕЗА държава, а именно предпоставката на чл.40 ал.1 т.4.
Исканото за предаване лице В.Д. е български гражданин, който живее постоянно на
територията на РБ в гр.***.Същият,
видно от трудов договор №*** работи в „**** в гр.****като *** . В.Д. е семеен и от брака си с *** има едно дете –***, родено на ***г.
Съдът счита ,че следва да се приложи разпоредбата на
чл.40 ал.1 т.4 от ЗЕЕЗА , както с оглед направеното изрично искане от В.Д. така
и с оглед установените по делото обстоятелства. Д. е български гражданин,
работи и живее заедно със семейството си
в гр.***. Не се установяват обстоятелства, които да налагат българския гражданин Д. да изтърпява наказание
лишаване от свобода в чужда държава,
чиито език той не говори и в която няма
близки и подкрепящи го лица.
Предвид изложеното и за постигане целите на
наказанието, настоящият съдебен състав намира ,че въпреки ,че Европейската
заповед за арест с която е сезиран отговаря на всички законови изисквания, изпълнението
и следва да бъде отказано, тъй като е налице една от факултативните
предпоставки за отказ по чл.40 ал.1 т.4 от ЗЕЕЗА и съдът приема, че българския гражданин В.Д. не
следва да бъде предаван на властите на Република Румъния за изтърпяване на
наложеното му наказание лишаване от свобода за срок от две години. Настоящият
съдебен състав приема да бъде приведено
в изпълнение наложеното на В.Д. ***,
след изпълнение на процедурата по 457 ал.1 от НПК.
Водим
от горното, Габровски окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТКАЗВА изпълнение на Европейска заповед за арест,
издадена на 08.05.2018г. от СЪД ВЪНЖУ МАРЕ,
обл.Мехединци, Румъния по отношение на българския гражданин В.Д. ***, ЕГН **********
за изпълнение на наказание по ПРИСЪДА № 10/25.01.2018г. постановена по
наказателно дело № 967/332/2017 на СЪД Вънжу Маре обл.Мехединци., влязла в сила
на 12.04.2018г.
ПРИЕМА да
бъде приведено в изпълнение от
съответната прокуратура на РБ,
наложеното наказание от две години лишаване от свобода с ПРИСЪДА № 10/25.01.2018г.
постановена по наказателно дело № 967/332/2017 на СЪД Вънжу Маре обл.Мехединци,
Румъния, на В.Д. ***, ЕГН **********, на
основание чл.44, ал.8 във вр.с чл.40 т.4 от ЗЕЗЗА.
След влизане в сила на решението, препис от същото да
се изпрати на ОП-Габрово за изготвяне на
предложение по чл.457 ал.1 от НПК.
След влизане в сила на решението, да се уведоми
незабавно издаващия орган за решението по Европейската заповед за арест, на
основание чл.44 ал.10 от ЗЕЕЗА.
След влизане в сила на решението, да се изпрати
незабавно заверен препис от настоящето решение на Върховна касационна прокуратура и на
Министерство на правосъдието, на основание чл.53 ал.2 от ЗЕЕЗА.
Решението подлежи на обжалване и протестиране в
5-дневен срок от днес пред Апелативен съд- В.Търново .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.