РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Русе, 04.01.2024г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, IХ - ти състав, в публично заседание на седми
декември, през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Галена Дякова
при
секретаря Цветелина Димитрова и с участието на прокурора Георги Манолов, като
разгледа докладваното от съдия
Дякова адм. дело № 369 по описа за 2023 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.203 и
сл. от АПК, вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Постъпила е искова молба от „Медикъл
хелп 79“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, чрез адв. М.,
срещу Агенция за хората с увреждания (АХУ), за присъждане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди, които са произлезли от незаконосъобразно издадено
Наказателно постановление (НП) 30/0023-3877/03.07.2018 г. на изпълнителния
директор на АХУ, отменено с решение №12430/15.01.2019 г. по АНД № 12371/2018 г.
по описа на Районен съд София, влязло в
сила на 07.02.2019г. Според исковата молба имуществените вреди произтичат от заплатения
адвокатски хонорар на осъществилия защитата адвокат в съдебното производство
пред Районен съд София при обжалване на наказателното постановление. Претендира
се ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпени
имуществени вреди в размер на 830 лева, заедно със законната лихва, считано от
датата на влизане в сила на окончателното съдебно решение – 07.02.2019 г. до
окончателното заплащане на сумата от 830 лв. Молят да бъдат присъдени и
направените в настоящото производство разноски.
Ответникът – Агенция за хората с
увреждания, редовно призована, в писмен отговор изразява становище за
недоказаност по основателност и размер на исковата претенция. Сочи се, че тя не
може да бъде претендирана по реда на ЗОДОВ, тъй като заплатеният адвокатски
хонорар не представлява вреда. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Прави се възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна
разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе, участващ в процеса на основание чл. 10 от ЗОДОВ, дава заключение за
основателност и доказаност на предявения иск за имуществени вреди. По отношение
на акцесорния иск за лихви се излага становище за частичното му погасяването по давност, като прокурорът посочва, че лихви се дължат от 21.06.2020г., тъй като
искът е предявен на 21.06.2023г., като искането за присъждане на лихви за
периода 07.02.2019г. до 21.06.2020г. следва да се отхвърли.
Съдът, като обсъди и прецени
поотделно и в тяхната съвкупност приетите по делото доказателства, както и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
От събраните по делото писмени доказателства,
които се съдържат в АНД № 12371/2018 г. по описа на РС София се установява, че
с НП 30/0023-3877/03.07.2018 г. на изпълнителния директор на АХУ, на ищеца е
наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв за нарушение на чл.12
от Наредбата за условията и реда за осъществяване и контрол на дейността по предоставяне на помощни
средства. Имуществената санкция следва да се заплати в полза на АХУ. Наказателното
постановление е било обжалвано пред РС София. С решение № №12430/15.01.2019 г.
по АНД № 12371/2018 г. по описа на Районен
съд София, влязло в сила на 07.02.2019г. районният съд отменя изцяло
наказателното постановление. Решението не е било обжалвано пред състав на АССГ и е влязло в сила на 07.02.2023г.
Пред Софийски районен съд настоящият ищец е
ползвал адвокатска защита и е бил представляван от адвокат В.М. ***, съгласно
договор за правна защита и съдействие от 23.10.2018 г. Страните по сключения
договор са уговорили адвокатско възнаграждение в размер на 830 лева, за които
не е отбелязано по какъв начин са
заплатени. Предявената в настоящия процес искова претенция е в същия размер – 830
лв.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав на Административен съд - Русе направи следните правни изводи:
Касае се за
административнонаказателно производство по налагане на административно
наказание – налагане на имуществена санкция. Т.е. налице е административна
дейност на административен орган при упражняване на административнонаказващата
му функция. В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 2/2014 от 19.05.2015
г. на Общото събрание от съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен
съд и Първа и Втора колегии на Върховния административен съд и Тълкувателно решение
№ 1 от 15.03.2017 г. на общото събрание от съдиите от Първа и Втора колегии на
Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г.
Безспорно е установено, че за
обжалването на посоченото наказателно постановление в първата съдебна инстанция
ищецът е ангажирал адвокат, като е договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение. Направените от ищеца разноски, съставляващи заплатен адвокатски
хонорар в общ размер 830 лв., несъмнено представляват имуществени вреди по
смисъла на закона и подлежат на възстановяване,
независимо от принципно вярното твърдение на ответника, че след като
процесуалният закон, към момента на
разглеждане на делото, не предвижда разноски, то и такива не се дължат в
административнонаказателното производство.
Налице е и пряка причинно-следствена
връзка между направения от ищеца разход за адвокатско възнаграждение и отмененото
наказателно постановление, тъй като адвокатската защита е ангажирана именно и
единствено във връзка със съдебното производство по обжалване на НП 30/0023-3877/03.07.2018г. на
изпълнителния директор на АХУ. Ангажирането на адвокат в случая е било една закономерна
и правомерна последица от издаването на наказателното постановление, тъй като е
логично, разумно и правомерно санкционираното лице да се погрижи за защита на
интересите си и негово право и да използва адвокатско съдействие за успешна
защита на правата, които претендира в съдебния спор. В тази връзка твърдените
от ищеца имуществени вреди се явяват пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразно издаденото наказателно постановление, което впоследствие е
отменено като такова.
Съдът следва да отбележи, че
действително законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в
производствата по ЗАНН към момента на отмяната на наказателното постановление,
което обаче не е основание за изключване на приложението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски
в административнонаказателния процес налага извода, че разноските в хода му,
когато той е приключил с отмяна на атакувания санкционен акт, се явяват за
лицето, подложено на неоправдана административнонаказателна репресия,
имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ. Действително процесуалната защита по тези дела не е задължителна
съгласно чл.94 от НПК, но това не означава, че осъществяването ѝ е в
нарушение на процесуалните правила. Налице е субективен елемент на наказаното
лице по отношение на реализирането му на правото на защита, което не подлежи на
съдебен контрол и не може да бъде отречено по никакъв начин. Безспорно е в
случая, че в съдебното производство ищецът е бил представляван от адвокат,
което предполага и реалното осъществяване на тази защита, а не формалния
ѝ характер.
Кумулативно са налице елементите от
правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, с оглед на което съдът приема, че предявеният от „Медикъл
хелп 79“ ЕООД иск срещу Агенцията за хората с увреждания е доказан по
основание.
Исковата претенция се явява доказана
и по размер, тъй като видно от приложения договор за правна защита и
съдействие, се установява по безспорен начин, че ищецът е договорил да заплати договореното
възнаграждение в общ размер 830.00 лв. за процесуално представителство по АНД №
12371/2018 г. по описа на РС София. В случая приложеният договор за правна
защита и съдействие няма характер на разписка, тъй като в нея не е отбелязано,
че сумата е платена в брой, поради което да удостоверява по надлежния ред
извършеното плащане (в този смисъл е и Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г.
по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС). За установяване факта на реално плащане по
искане на ищеца е допусната, назначена и изготвена съдебно-счетоводна
експертиза. От заключението на в.л. се установява, че на адв. М. е платено
адвокатско възнаграждение в размер на 830лв от „Медикъл хелп 79“ ЕООД по АНД №
12371/2018 г. по описа на РС София по договор за правна защита и съдействие от 23.10.2018г. и това плащане е отразено като
доход за периода м.януари 2019г. Същият доход е отразен и в ГДДекларация по
чл.50 от ЗДДФЛ за данъчен период 2019г. Съдът е приел неоспореното от страните заключение на вещото лице, като го
кредитира изцяло и въз основа на него приема за доказано по делото, че ищецът,
чрез реално заплащане на адвокатски хонорар е претърпял имуществени вреди в
размер на 830.00 лв., изразяващи се в направени от него разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение във връзка с воденото съдебно производство по
обжалването на наказателно постановление, отменено като незаконосъобразно с
влязъл в сила съдебен акт.
В този смисъл по безспорен начин е
установено и доказано наличието на всеки един от елементите от правопораждащия
фактически състав за отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за
претърпени от ищеца имуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно наказателно
постановление, поради което исковата претенция се явява доказана по основание и
размер и следва да бъде уважена изцяло.
Възражението на прокуратурата за
погасяване на вземането за лихви е основателно.
Съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ, за
неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и
трудовите закони. Погасителната давност е уредена в чл. 110 - чл. 120 от ЗЗД и
представлява институт на материалното гражданско право, което се упражнява чрез
възражение. Съгласно чл. 111, б. "в", пр. 2 от ЗЗД, вземанията за
лихви се погасяват с изтичане на тригодишна давност.
Законна лихва върху платените в
административно-наказателните съдебни производства адвокатски възнаграждения е
дължима, като началният момент, от който същата законна лихва се дължи, е
датата на влизане в сила на съдебното решение, с което НП е отменено като
незаконосъобразно, стига лихвата да е поискана от тази дата, като в този смисъл
е и Тълкувателно решение № 5 от 17.07.2022 г. по тълк. д. № 4/2020 г. на ОСС на
ВАС, I и II колегия.
Лихви се дължат за всеки изминал ден
след изпадане на длъжника в забава. С оглед на това, след като искът е предявен
след като са изтекли три години от възникване на вземането за лихви, не се
погасяват всички лихви, а само тези, които са били дължими преди тригодишния
срок от предявяване на иска. В случая искът е предявен на 21.06.2023 г. Считано
над три години назад, ще е погасено вземането за лихви за времето от 07.02.2019
г., когато съдебното решение е влязло в сила до 21.06.2020г. За времето от 21.06.2020г.
до 21.06.2023г. ответникът дължи лихви за забава (в този смисъл решение № 4076/28.04.2022
г. по адм. д. № 11367/2021 г. на ВАС; решение № 6221/23.06.2022 г. по адм. д. №
1160/2022 г. на ВАС и др.).
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, претенцията на ищеца за присъждане на
направените по делото разноски е основателна. Направените разноски са в размер
на 680лв, от които 50лв – д.т., 480лв – адв.възнаграждение и 150лв – за в.л. Ответникът
е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Същото се явява
неоснователно. За случая е приложима
разпоредбата на чл.8, ал. 1, вр. чл.7,
ал.2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в редакцията й ДВ, бр. 88 от 2022г. Според нея за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с
материален интерес до 1000 лева минималното възнаграждение е 400 лева. Така
възнаграждението от 480 лв., с включено ДДС, е съответно на минимума по
Наредбата и липсва основание то да бъде редуцирано.
Предвид изхода на спора и на
основание чл.10, ал. 3 от ЗОДОВ, в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в общ размер на 680 лева.
Воден от гореизложеното
Административен съд – Русе, девети състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция за хората с увреждания, на
основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, да заплати на „Медикъл хелп 79“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, ул.“Алея Бели
брези“№10, вх.2, ет.3, представлявано от С.А.К. сумата от 830.00 (осемстотин и
тридесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
вследствие на отменено с влязъл в сила съдебен акт Наказателно постановление №
30/0023-3877/03.07.2018 г. на изпълнителния директор на АХУ, както и законната лихва
върху сумата на обезщетението за имуществени вреди, считано от 21.06.2020г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Агенция за хората с увреждания, на
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на „Медикъл хелп 79“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, ул.“Алея Бели брези“ №10,
вх.2, ет.3, представлявано от С.А.К. за съдебни разноски в настоящото
производство сумата от 680лв, от които 50лв – д.т., 480лв – адв.възнаграждение
и 150лв – за в.л.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: