№ 68
05.03.2020г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, ІІ
състав, в публично съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Албена Ангелова
и с
участието на прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Г. Динкова административно дело № 917 по описа
за 2019г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на С.А.Н. с адрес: ***, уточнена
с молба вх.№ 5934/ 26.11.2019г., против Заповед с рег.№ 316з-2644 от
26.09.2016г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“/ПП/, отдел
„Охранителна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Плевен /ОДМВР/, с която
заповед на основание чл.19 във връзка с чл.17, ал.3 от Наредба № I-157/
01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на
моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, е разпоредено да се изземе свидетелството за управление на
МПС № хххх на С.А.Н.. Жалбоподателят иска оспорената
заповед да бъде обявена за нищожна за да може да предприеме нужните действия за
възстановяване на правоспособност по реда на ЗДвП. Не оспорва, че е извършил на
територията на Кралство Испания нарушение на правилата за движение по пътищата,
за които са му били отнети контролни точки, но твърди, че не е бил уведомен за
решението на испанските контролни
органи, поради пребиваването му вече в България.
Ответникът по жалбата - Началник
сектор "Пътна полиция" към Областна Дирекция на МВР - Плевен, редовно
и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото
и не взема становище по основателността на оспорването.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
Във връзка с подадено от С.А.Н. до Сектор ПП
при ОДМВР – Плевен заявление вх.№ 2044/ 13.05.2015г. за възстановяване на
българските права на водач и връщане на испанско СУМПС № Х3450904-F, на 15.05.2015г. на жалбоподателят
в настоящото производство е било издадено българско свидетелство за управление
на МПС с № *********, валидно до 15.05.2025г. Предаденото испанско СУМПС №
Х3450904-F, валидно до
03.09.2009г., е било изпратено на ГДНП-София, за връщане на страната, която го
е издала.
С писмо вх.№
328600-50739/ 08.09.2016г. в ГДНП е постъпила информация от Посолството на
Кралство Испания, че подмененото испанско свидетелство № Х3450904-F е с изтекъл срок на валидност до
03.09.2009г. и е „невалидно“ за подмяна поради „изцяло отнемане на точки“.
С оспорената
в настоящото съдебно производство Заповед рег.№316з-2644/ 26.09.2016г.,
издадена от Началник сектор "Пътна полиция" към Областна Дирекция на
МВР - Плевен, е разпоредено, на основание чл.19 във
връзка с чл.17, ал.3 от Наредба № I-157/ 01.10.2002г. за условията и
реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства,
отчета на водачите и тяхната дисциплина,
да се изземе свидетелството за управление на МПС № хххх,
издадено по реда на чл.17, ал.3 от Наредба № 157/ 01.10.2002г. на С.А.Н., до
отпадане на основанието. От фактическа страна възприетото административно
решение е обосновано с обстоятелството, че съгласно получена информация от
испанските власти представеното от С.Н. испанско СУМПС № ххххх е невалидно за
подмяна заради пълно отнемане на контролните точки, поради което според
Директива 2006/126/СЕ българските власти нямат право да подменят невалидно
свидетелство за управление на МПС, издадено от страна член на ЕС.
Заповедта е
била връчена на жалбоподателя на 24.07.2018г.,
а жалбата до съда е подадена на 15.05.2019г. след изтичане на преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК.
Така
установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Жалбата
е подадена срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1
от АПК и от надлежно процесуално легитимирано лице - негов адресат. Доколкото
оспорването е с искане за прогласяване нищожността на Заповед
рег.№316з-2644/ 26.09.2016г. на Началника на
сектор "Пътна полиция" към ОДМВР - Плевен, по
аргумент от разпоредбата на чл.149, ал.5 от АПК, същото не е обусловено от преклузивен срок, поради което съдът намира, че жалбата е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество, е неоснователна.
В
производство, образувано по искане за прогласяване нищожността на един
административен акт, съдебната проверка за законосъобразност обхваща единствено
и само съществуването на правоизключващи юридически
факти спрямо разпоредените с акта правни последици.
Следователно предмета на доказване включва онези факти и обстоятелства, които
могат да релевират наличието на съществени пороци на
административния акт, обуславящи неговата невалидност. В действащото българско
законодателство няма легална дефиниция и нормативно установени критерии за
разграничаване на незаконосъобразните административни актове като нищожни и унищожаеми. Според константната съдебна практика основание
за обявяване /прогласяване/ на нищожност са такава съществени, основни
недостатъци на административните актове, които ги дисквалифицират като правопораждащи юридически факти за разпоредените
с тях правни последици. На първо място такова основание би било издаването на
административния акт от некомпетентен орган, т. е в нарушение на нормативно
установените изисквания за материална, териториална или по степен
компетентност. Нищожни са и актовете, постановени при неспазване на изискуемата
от закона съществена форма и издадените без каквото и да е нормативно основание
/т. е при пълна липса на условията и материалноправните
предпоставки, визирани в съответната правна норма/. Валидността на акта, чиято нищожност се иска
да бъде прогласена, следва да се преценява към момента на издаването му.
Съгласно
разпоредбата на чл. 19 от Наредба № I - 157 от 01.10.2002г. за условията и реда
за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета
на водачите и тяхната дисциплина /в редакцията й ДВ бр.18/ 2013г./, на
основание и при прилагането на която норма е постановена оспорената заповед,
свидетелство за управление на МПС, издадено или подменено въз основа на
документ с невярно съдържание или не по реда, установен в тази наредба, се
изземва с писмена заповед на началника на съответното звено "Пътна
полиция", който го е издал или подменил. В случая свидетелството за
управление на моторно превозно средство, изземването на което е разпоредено с обжалвания административен акт - СУМПС №
*********, е издадено от сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Плевен. С оглед на
което съдът приема, че оспорената Заповед рег.№ 316з-2644/ 26.09.2016г. е
издадена от материално и териториално компетентния административен орган по чл.
19 от Наредба № I – 157/ 01.10.2002г. – Началник сектор „Пътна полиция” при
Областна дирекция на МВР – Плевен.
Обжалваната
заповед е постановена при спазване на съществените изисквания за форма и
съдържание на акта. Не се установява липса на обективирано по надлежния начин и
в предвидената от закона форма волеизявление; пълна липса на мотиви /фактически
и правни основания/ в акта или в преписката по неговото издаване или липса на
съществени реквизити, имащи за последица невъзможност да се установи органът –
издател на акта или неговия адресат, съдържанието на волеизявлението и на
правните му последици. От посоченото правно основание /чл. 19 във връзка с чл.17,
ал.3 от Наредба № I-157/ 01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина/ и от фактическите основания за издаването
на заповедта, еднозначно се установява, че упражнената от Началника на сектор
ПП при ОДМВР – Плевен компетентност е за изземване на СУМПС, което е било
подменено в нарушение на реда, регламентиран в наредбата.
В
случая обжалваният административен акт се основава на разпоредбата на чл.19 от
Наредба № I - 157 от 01.10.2002г., поради което не се явява издаден при
изначална липса на нормативно основание за упражненото нормативно правомощие,
нито е постановен при пълна липса на условията и материалноправните
предпоставки, визирани в приложената правна норма. Действително постановената в
случая принудителна административна мярка /каквато по своята правна същност и
съдържание представлява изземването на СУМПС на основание чл. 19 от Наредба № I
- 157 от 01.10.2002г./ не се основава на законова разпоредба, а на подзаконова
такава, което е нарушение на изискването, регламентирано в разпоредбата на
чл.23 от ЗАНН, съгласно която случаите, когато могат да се прилагат принудителни
административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за
тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния
закон или указ. Изложеното обаче представлява нарушение на материалния закон,
което да доведе до незаконосъобразност на издадения акт, но не и да релевира неговата нищожност. Поради изтичане на законния преклузивен срок за обжалване на Заповед
рег.№316з-2644/ 26.09.2016г. съдът е лишен от възможността да
осъществи комплексен контрол по законосъобразност на същата.
Нарушенията
на административно - производствените правила, дори и да са от категорията на
съществените такива, също не могат да опорочат оспорения акт до степен на
нищожност.
Несъответствието
с целта на закона би могло да се разглежда като основание за нищожността на
административния акт, само когато целта на разпоредените
с акта правни последици е несъвместима със законовата цел, за която е
регламентирано упражняването на правомощието за издаването на акта. В случая не
може да се приеме че с издаването на обжалваната заповед се преследва цел,
несъвместима със законовата, поради което в конкретния случай не е налице и
превратно упражняване на власт.
Предвид
изложеното съдът приема, че след като по отношение на Заповед
рег.№316з-2644/ 26.09.2016г. на Началника на
сектор "Пътна полиция" към ОДМВР - Плевен, не
са установени пороци, дисквалифициращи я като валиден административен акт,
оспорването на заповедта с искане за прогласяване на нейната нищожност се явява
неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Водим
от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предл.
четвърто от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.А.Н.
против Заповед с рег.№ 316з-2644 от 26.09.2016г., издадена от Началник сектор
„Пътна полиция“, отдел „Охранителна полиция“ при Областна дирекция на МВР –
Плевен,
с искане за обявяване на нейната нищожност, като неоснователна.
Решението не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: