Решение по дело №891/2019 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 131
Дата: 9 юли 2020 г. (в сила от 8 юли 2021 г.)
Съдия: Лилия Георгиева Терзиева Владимирова
Дело: 20195210100891
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 август 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ №

гр. Велинград, 09.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА

при участието на секретар Мария Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 891 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени е от Юробанк България'’ АД, ЕИК000694749, представлявано от изпълнителните директори Д.Б.Ш. и М.В.- прокурист, със седалище и адрес управление: гр. София, бул, ‘'Околовръстен път” № 260,  против К.Н.П., ЕГН: ********** *** и Й.Д.П., ЕГН: ********** ***, иск с правно основание  чл.135 ЗЗД, с който ищцовото дружество иска съдът да постанови решение по силата, на което да се обяви за недействителна по отношение на него сключената на 10.05.2017г. с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 117, том I, per. № 1573, дело № 115 от 2017г. сделка между К.Н.П. - като дарител и Й.Д.П. - като дарен, по отношение на собствените на ответника К.Н.П. 1/6 идеални части от поземлен имот, за който регулацията е приложена, означен на приложената по делото скица № 156/09.02.2017г. на отдел „ТСУ“ при община Велинград, като УПИ V-8603. в квартал 243 по Регулационния план на град Велинград, е площ от 482 кв.м., който урегулиран поземлен имот е отреден за „жилищно застрояване“, имот е пълен кадастрален номер 5048603 и пл. Номер 8603 от кадастрален район 504, при граници и съседи: от север - УПИ III-1110 и УПИ IV-1109, от изток - улица „Мур“, от юг - УПИ VI-1432 и от запад - УПИ II-1111, както и по отношение на собствените на ответника К.Н.П. 1/6 идеални части от жилищна сграда, изградена в груб строеж, състояща се от два жилищни етажа и тавански етаж, със застроена площ от 77,00 кв.м., построена в югоизточната част на поземлен имот, за който регулацията е приложена, означен на приложената по делото скица № 156/09.02.2017г. на отдел „ТСУ“ при община Велинград, като УПИ V-8603, в квартал 243 по Регулационния план на град Велинград, е площ от 482 кв.м., който урегулиран поземлен имот е отреден за „жилищно застрояване“, имот с пълен кадастрален номер 5048603 и пл. Номер 8603 от кадастрален район 504, при граници и съседи: от север - УПИ III-1110 и УПИ IV-1109. от изток - улица „Мур“, от юг - УПИ VI-1432 и от запад — УПИ II-1111, заедно е построения в югозападната част на описания урегулиран поземлен имот гараж, на един етаж, със застроена площ от 22,00 кв.м..

В исковата молба ищецът излага, че по силата на Договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия - плюс" BL 5567 от 07.03.2007г., сключен между „Българска пощенска банка"АД  и ЕТ „КАТИ МК-М.К.-К.П.“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, ул. Мур № 4, представлявано от К.Н.П. - в качеството й на физическо лице- търговец - като кредитополучател, й е предоставен кредит в размер па 140 000 лева, като крайният срок за ползване и погасяване на кредита бил 240 месеца, считано от откриване на заемната сметка- 23.03.2007 г.. Излага, че за обезпечаване на всички вземания на ищцовото дружество ответницата е учредила в негова полза договорна ипотека с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №166, том I. peг. № 1177, дело №164 от 09.03.2007 г., върху следните недвижими имоти: Поземлен имот, застроен и незастроен, извън регулация, целият с площ от 2598 кв.м., съставляващ имот № 006082 по картата за възстановяване на собственост на землище Велинград, ЕКАТТЕ 10450, с начин на трайно ползване „Стопански двор" в местността „Стопански двор“ № 1, ведно със сграда-краварник, пореден номер 20, гр. № 018, на застроена площ от 715 кв.м., част от която сграда-краварник с площ от 245 кв.м. е преустроена в „Дърводелска работилница, гатер, офис и битова стая“. Сочи, че към процесния договор са сключени Анекс № 1 от 31.08.2009г., Анекс № 2 от 15.10.2010., Анекс № 3 от 21.02.2011г., Анекс № 4 от 26.09.2011г. и Анекс № 4 от 29.09.2011 г.. По силата на чл. 14, ал. 1 от Анекс № 4 от 26.09.2011 г. към договора К.Н.П.. ЕГН: ********** встъпва като съдлъжник по банковата сделка, а съгласно чл. 15 от същия анекс се задължава да отговаря солидарно с кредитополучателя към кредитора. Излага, че с решение от 01.11.2007 г. е вписана промяна на наименованието на „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА” АД., а на 11.01.2013г. в Търговски регистър е вписана промяна в наименованието на дружеството от „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД. Твърди, че е обявил предсрочна изискуемост по процесния кредит с писмо с изх. № F641/23.08.201Зг., получено от М.к.на 26.8.2013 г. - майка на К.П.. Излага, че на 18.10.2013г. „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД подава заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т. 2 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. №1081/2013г., по описа на Районен съд - гр. Велинград и са издадени срещу ЕТ КАТИ МК-М.К.-К.П., ЕИК: ********* и К.Н.П., ЕГН: **********, заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 551 от 23.10.2013г. и изпълнителен лист от 20.01.2014г. за следните суми: 162 393,49 лв. /сто шестдесет и две хиляди триста деветдесет и три лева и четиридесет и девет стотинки/ - главница, 36 306,12 лв. /тридесет и шест хиляди триста и шест лева и дванадесет стотинки/— договорна лихва, 2 022,71 лв. /две хиляди и двадесет и два лева и седемдесет и една стотинки/- такси, законна лихва върху главницата, считано от 17.10.2010 г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 6 963,12 лв./шест хиляди деветстотин шестдесет и три лева и дванадесет стотинки/ - направени разноски по делото. Издадена е по описа на Районен съд - гр. Велинград,  които като неоспорени са влезли в законна сила. Твърди се, че при проучване на имущественото състояние на ответницата е установено, че на 10.05.2017 г. е извършена разпоредителна сделка, а именно дарение на следните недвижими имоти: 1.) 1/6 ид.ч. от Поземлен имот, за който регулацията е приложена, означен на приложената по деото скица № 156/09.02.2017г. на отдел „ТСУ“ при община Велинград, като УПИ V-8603, в квартал 243 по Регулационния план на град Велинград, с площ от 482 кв.м. , който урегулиран поземлен имот е отреден за „жилищно застрояване“, имот с пълен кадастрален номер 5048603 и ил. Номер 8603 от кадастрален район 504, при граници и съседи: от север - УПИ III-1110 и УПИ IV-1109, от изток-улица „Мур“, от юг - УПИ VI-1432 и от запад - УПИ 11-1111. 2.) 1/3 ид.ч. от жилищна сграда, изградена в груб строеж, състояща се от два жилищни етажа и тавански етаж със застроена площ от 77,00 кв.м., построена в югоизточната част на поземлен имот, за който регулацията е приложена, означен на приложената но делото скица № 156/09.02.2017г. на отдел „ТСУ“ при община Велинград, като УПИ V- 8603, в квартал 243 по Регулационния план на град Велинград, с площ от 482 кв.м. , който урегулиран поземлен имот е отреден за „жилищно застрояване“, имот с пълен кадастрален номер 5048603 и пл. Номер 8603 от кадастрален район 504, при граници и съседи: от север - УПИ 111-1110 и УПИ IV-1109, от изток-улица „Мур“, от юг - УПИ VÍ-1432 и от запад - УПИ 11-1111, заедно с построения в югозападната част па описания урегулиран поземлен имот гараж, на един етаж със застроена площ от 22,00 кв.м., които са прехвърлени на трето лице Й.Д.П., ЕГН: **********, с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 117, том 1, per. № 1573, дело № 115 от 2017г.. Сочи се, че дарението е реализирано след обявяване на предсрочната изискуемост на вземането по процесния договор и след образуване на изпълнително дело за принудително събиране на задълженията по него, като ответницата е получавала книжа по делото, с които е уведомена за наличието и за насочването на принудителното изпълнение върху имуществото й, т.е. е била напълно наясно за съществуването на задължението й и неговата изискуемост. Твърди се, че извършеното от ответницата разпореждане с процесиите имоти, представлява съзнателно предприети действия от нейна страна целящи да увредят интересите на кредитора и намаляват имуществото й. Поддържа се, че в случая, тъй като разпореждането е безвъзмездно не се изисква знание за увреждането от третото лице - ответника Й.П., тъй като не е налице насрещна престация. На следващо място се изтъква, че ответникът Й.П. е низходящ на прехвърлителя К.П.- нейн син, поради което приложение намира законовата презумпция, уредена в чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която знанието за увреждане на кредитора от страна на Й.П. се презюмира. Твърди, че увреждането като обективна предпоставка на състава по чл.135 от ЗЗД е налице винаги, когато длъжникът се лишава от свое имущество. Поддържа, че качеството му на кредитор е възникнало още със сключването на процесния договор за кредит. Излага се, че по образуваното изпълнително дело № 533/2018 г., по описа на ЧСИ Георги Тарльовски текат публични продани за реализиране на ипотекирания в полза на взискателя недвижим имот и удовлетворяване на съществуващото вземане, но към настоящия момент нито пазарната му стойност, определена от компетентно вещо лице - експерт, нито началната тръжна цена са достатъчни за цялостното удовлетворяване на съществуващото вземане. Предвид изложеното моли предявеният иск да бъде уважен. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника К.П., в който излага, че по силата на наследствено правоприемство от баща й, починал на 16.01.2016 г.,  придобила 1/6 ид.част от дворно място представляващо УПИ V-8603, в кв. 243 по плана на Велинград и по 1/6 ид.част от постройките намиращи се в него. Твърди, че последната му воля била имуществото му да бъде оставено в собственост на неговия внук -Й.П. и синът му - В.к., която тя обещала, че ще спази, поради което и извършила процесната разпоредителна сделка без да е имала за цел да увреди ищцовото дружество. Оспорва, че квотата която притежава е 1/3, а поддържа, че е в размер на 1/6 ид. част, тъй като имота е придобит от баща й по време на брака му с майка й, в режим на СИО. По изложените съображения моли да се отхвърли претенцията като неоснователна. Ангажира доказателства.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника Й.  П., с който оспорва исковете като неоснователни. Признава, че е получил процесните имоти по силата нотариален акт за дарение на недвижим имот № 117, том I, per. № 1573, дело № 115 от 2017г.. Твърди, че много преди него неговият дядо разпределил имотите между него и вуйчо му - В.Н.К.и че волята му е била съобщена на майка му- К.П., баба му- М.к.и вуйчо му- В.к., които заявили, че ще я спазят, поради което процесните имоти му били прехвърлени. Поддържа, че не е налице увреждане, тъй като майка му не е дала нейното имущество. Оспорва същата да притежава 1/3 ид. част. Излага, че дареното му жилище е било в груб строеж, а той е извършил строително-монтажни работи с негови лични средства, като поставил дограма, извършил окабеляване и поставяне на ВиК инсталация, външни и вътрешни мазилки и обзавел първия етаж с нужното оборудване. Поддържа, че приетия критерии за оценка на строителство в груб вид, съгласно Приложение № 2 към ЗМДТ, раздел III, чл.12, ал.1, т.2, в размер на 63% от действителната стойност е обективен и моли в случай, че се уважи  ищцовата претенцията да се съобрази факта, че е получил жилище в груб вид, което е довършено във вид годен за обитаване и да се уважи искането само за 63% процента от 1/6 ид.част от процесния имот-жилище в груб строеж.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При предявен иск с правно основание чл. 135 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че има качеството на кредитор спрямо първия ответник, че извършената сделка го уврежда, че приобретателя също знае за това увреждане. В тежест на ответниците е да оборят законовата презумция по чл. 135, ал. 2 ЗЗД или липсата на знание на третото лице за увреждащия характер на сделката.

С доклада по делото с оглед становищата на страните за безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени обстоятелствата, че между ищцовото дружество и ответницата в качеството й на едноличен търговец е сключен Договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия - плюс" BL 5567 от 07.03.2007г. и Анекс № 4 от 26.09.2011г., по силата на който тя е встъпила в дълга като солидарен длъжник в качеството й на физическо лице, вземанията на ищцовото дружество по него са били обезпечени с учредена в негова полза договорна ипотека с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №166, том I. per. № 1177, дело №164 от 09.03.2007г.. Поради неизпълнение на задълженията на ответницата по процесния договор ищцовото дружество е обявило кредита за предсрочно изискуем и се е снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 551 от 23.10.2013г. и изпълнителен лист от 20.01.2014г.. Въз основа на изпълнителния титул било образувано изпълнително дело № 533/2018 г., по описа на ЧСИ Георги Тарльовски. Ответницата към момента на извършване на процесната разпоредителна сделка е била наясно за задълженията си към ищцовото дружество и за образуваното по повод на тях изпълнително дело. Ответникът Й.Д.П. е син на ответницата К.Н.П.. Процесните имоти ответницата П. е придобила на основание наследствено правоприемство от нейния баща Н.В.К., починал на 16.01.2016 г.. Изложеното се установява от приетите и неоспорени писмени доказателства- Договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия - плюс" BL 5567 от 07.03.2007г., приложение, Анекс № 1 от 31.08.2009г., Анекс № 2 от 15.10.2010., Анекс № 3 от 21.02.2011г., Анекс № 4 от 26.09.2011г. и Анекс № 4 от 29.09.2011 г. към него; заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 551 от 23.10.2013г., по ч.г.д. № 1081/2013 г., по описа на РС Велинград и издаден въз основа на нея изпълнителен лист; справка по лице в Служба по вписванията- Велинград нотариален акт за дарение на недвижим имот № 117, том I, per. № 1573, дело № 115 от 2017г..

От нотариален акт за дарение на недвижим имот № 117, том I, per. № 1573, дело № 115 от 2017 г., се установява, че първата ответницата е дарила на 10.05.2017 г. на сина си- втория ответник следните недвижими: 1/6 идеални части от поземлен имот, за който регулацията е приложена, означен на приложената по делото скица № 156/09.02.2017г. на отдел „ТСУ“ при община Велинград, като УПИ V-8603. в квартал 243 по Регулационния план на град Велинград, е площ от 482 кв.м., който урегулиран поземлен имот е отреден за „жилищно застрояване“, имот е пълен кадастрален номер 5048603 и пл. Номер 8603 от кадастрален район 504, при граници и съседи: от север - УПИ III-1110 и УПИ IV-1109, от изток - улица „Мур“, от юг - УПИ VI-1432 и от запад - УПИ II-1111, и собствените й идеални части от жилищна сграда, изградена в груб строеж, състояща се от два жилищни етажа и тавански етаж, със застроена площ от 77,00 кв.м., построена в югоизточната част на поземлен имот, за който регулацията е приложена, означен на приложената по делото скица № 156/09.02.2017г. на отдел „ТСУ“ при община Велинград, като УПИ V-8603, в квартал 243 по Регулационния план на град Велинград, е площ от 482 кв.м., който урегулиран поземлен имот е отреден за „жилищно застрояване“, имот с пълен кадастрален номер 5048603 и пл. Номер 8603 от кадастрален район 504, при граници и съседи: от север - УПИ III-1110 и УПИ IV-1109. от изток - улица „Мур“, от юг - УПИ VI-1432 и от запад — УПИ II-1111, заедно е построения в югозападната част на описания урегулиран поземлен имот гараж, на един етаж, със застроена площ от 22,00 кв.м.. Следователно се установява, че към момента на разпоредителната сделка ищцовото дружество е имало качеството на кредитор на парично вземане, произтичащо от неизпълнението на процесния договор за кредит, като безспорно процесното действие, а именно безвъзмездно разпореждане с недвижимо имущество представлява увреждаща кредитора сделка, тъй като е от категорията на тези, които затрудняват удовлетворяването на кредиторовия интерес, доколкото се намалява имуществото на длъжника. 

От представените доказателства по делото по безспорен начин се установява, че е било налице знание за увреждащия характер на сделката от страна на първия ответник, а от друга страна не бяха събрани доказателства, оборващи презумцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД за наличие на знание у втория ответник- приобретател, въпреки указанията на съда в тази насока. Наведените от ответниците възражения, че дареното имущество е било собственост на втория ответник по силата на завещателно разпореждане, извършено в негова полза не са в състояние да разколебаят нито извода за наличие на увреждащия характер на извършената сделка, нито за наличието на знание за това у ответниците. Те само обосновават недопустимост на искането им за приемане едва в първото открито съдебно заседание на обявеното саморъчно завещание, доколкото е видно, че не са били налице предпоставките на разпоредбата на чл. 147 ГПК, като те не твърдят нови обстоятелства, посочват и представят нови доказателства, които не са могли да узнаят, посочат и представят своевременно, нито твърдят нововъзникнали обстоятелства и представят доказателства за тях. Това е така не само поради изложените възражения от тях с отговорите им на исковата молба, но и поради обстоятелството, че именно вторият ответник- Й.Д.П. е бил свидетел при изготвяне на саморъчното завещание, видно от същото. Ето защо искането им е било преклудирано с изтичане срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК и представеното завещание не следва да бъде ценено по делото, а да трябва да бъде изключено от доказателствената съвкупност. От друга страна при еднопосочни твърдения на ответниците, че дареното имущество е било собственост на втория ответник буди недоумение каузата на извършената от тях сделка.

Възраженията на процесуалния представител на ответника във връзка с даденото разрешение по т. 3 от ТР№ 2/2017 от 09.07.2019 год. са напълно ирелевантни към настоящия случай, тъй като последващ приобретател на разпореденото имущество няма. Единственото относими са мотивите на Върховния съд по цитираната точка, съобразно които въпросът дали имотът, предмет увреждащата сделка, може да бъде върнат в патримониума на длъжника не е предмет на исковото, а на изпълнителното производство, като в него при наличие на решение, с което е уважен иск по чл.135 ал.1 ЗЗД, кредиторът преценява реализирането на правата си по решението. Приложимо е и разрешението дадено по т. 1 от ТР№ 2/2017 от 09.07.2019 год., съгласно което защитата на кредитора по чл.135 ЗЗД е приложима по отношение на извършени от поръчителя разпоредителни действия.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск по  чл. 135 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен, като бъде обявено спрямо ищцовото дружество за недействително безвъзмездно разпореждане, обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 117, том I, per. № 1573, дело № 115 от 2017г., извършено от  първия ответник в полза на втория ответник по силата на което са прехвърлени следните недвижими имоти: 1/6 идеални части от поземлен имот, за който регулацията е приложена, означен на приложената по делото скица № 156/09.02.2017г. на отдел „ТСУ“ при община Велинград, като УПИ V-8603. в квартал 243 по Регулационния план на град Велинград, е площ от 482 кв.м., който урегулиран поземлен имот е отреден за „жилищно застрояване“, имот е пълен кадастрален номер 5048603 и пл. Номер 8603 от кадастрален район 504, при граници и съседи: от север - УПИ III-1110 и УПИ IV-1109, от изток - улица „Мур“, от юг - УПИ VI-1432 и от запад - УПИ II-1111, и собствените й 1/6 идеални части от жилищна сграда, изградена в груб строеж, състояща се от два жилищни етажа и тавански етаж, със застроена площ от 77,00 кв.м., построена в югоизточната част на поземлен имот, за който регулацията е приложена, означен на приложената по делото скица № 156/09.02.2017г. на отдел „ТСУ“ при община Велинград, като УПИ V-8603, в квартал 243 по Регулационния план на град Велинград, е площ от 482 кв.м., който урегулиран поземлен имот е отреден за „жилищно застрояване“, имот с пълен кадастрален номер 5048603 и пл. Номер 8603 от кадастрален район 504, при граници и съседи: от север - УПИ III-1110 и УПИ IV-1109. от изток - улица „Мур“, от юг - УПИ VI-1432 и от запад — УПИ II-1111, заедно е построения в югозападната част на описания урегулиран поземлен имот гараж, на един етаж, със застроена площ от 22,00 кв.м..

По разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцовото дружество следва да бъдат присъдени направените от него разноски по делото, съобразно уважената част от иска или сума в размер на 183,58 лв., представляваща държавна такса по иска и за издаване на съдебно удостоверение, съобразно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК.

Така мотивиран, съдът

Р  Е  Ш  И :

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 135 ЗЗД по отношение на Юробанк България'’ АД, ЕИК000694749, представлявано от изпълнителните директори Димтър Б.Ш. и М.В.- прокурист, със седалище и адрес управление: гр. София, бул, ‘'Околовръстен път” № 260, сключения между К.Н.П., ЕГН: ********** ***, от една страна, и Й.Д.П., ЕГН: ********** ***, от друга страна, договор за дарение на недвижими имоти, представляващи: апартамент № 63 с идентификатор № 68134.4358.122.4.15, находящ се в [населено място],[жк] част, [жилищен адрес] със застроена площ от 65,20 кв. м., състоящ се от стая, дневна, кухня и обслужващи помещения, заедно с припадащото се избено помещение № 15 с площ от 4,10 кв. м. и с 2,371 % идеални части от общите части на вход В и вход Г и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор № 68134.4358.122, която сделка е обективирана в обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 117, том I, per. № 1573, дело № 115 от 2017г., по описа на нотариус Мария Рангелова, с № 650 в регистъра на НК и район на действие ВРС, по отношение на собствените на К.Н.П., ЕГН: ********** 1/6 идеални части от недвижимите имоти.

ОСЪЖДА К.Н.П., ЕГН: ********** *** и Й.Д. П., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Юробанк България'’ АД, ЕИК000694749, представлявано от изпълнителните директори Димтър Б.Ш. и М.В.- прокурист, със седалище и адрес управление: гр. София, бул, ‘'Околовръстен път” № 260, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 183,58 лв., разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

                                                                РАЙНОЕН СЪДИЯ:

ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА- ВЛАДИМИРОВА