РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№366/23.2.2023г.
град Пловдив, 23.02.2023 год.
Административен
съд – Пловдив, XXVI касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и пети януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА
ДИЧЕВА
ДАРИНА
МАТЕЕВА
при
секретаря Станка Журналова и с участието на прокурора Светослава Пенчева като
разгледа докладваното от съдия Дичева КАНД № 3083 по описа на съда за 2022 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от
Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба, предявена от В.Ж.Г., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адвокат
Н., против Решение № 1940 от 17.10.2022 год. на Пловдивски районен съд,
постановено по а.н. дело № 3537 по описа на същия съд за 2022 г., с което е
изменен Електронен фиш серия К № 4730287 на ОД на МВР гр. Пловдив, с който на В.Ж.Г.
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 /осемстотин/ лева
на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 4 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон като е преквалифицирал
основанието за налагане на административно нарушение на чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1,
т. 4 от ЗДвП и е намалил размера на глобата на 400 /четиристотин/ лева.
Поддържаните касационни основания се субсумират в
изводите, че атакуваното решение е постановено при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Възразява се, че първоинстанционният съд е
преквалифицирал нарушението без да е
ясно въз основа на какви доказателства съдът е установил волята на АНО и за
какво наказание е повдигнато административно-наказателното обвинение спрямо
нарушителя.
Счита се, че в този случай е допуснато нарушение на
материалния закон.
Иска се обжалваното решение на ПРС, като неправилно
и незаконосъобразно да бъде отменено.
Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата – ОД на МВР Пловдив, е
депозирал писмено становище чрез юрисконсулт, в което сочи неоснователност на
касационната жалба, прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
и прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от другата страна.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Пловдив Молев,
изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да не се
уважава.
Касационната жалба е подадена в предвидения за това
преклузивен срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата
се явява ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд
Пловдив е бил Електронен фиш, серия К №
4730287, издаден от ОДМВР Пловдив за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство, с който на В.Ж.Г. на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 4
от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 800
лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за това, че на 11.04.2021
година, в 17:39 часа в гр. Пловдив, пътен възел Скобелева майка, надлеза южно
платно посока изток, при ограничение от
50 км/ч за населено място водача, управлява лек автомобил „Хюндай Купе“ с рег. ****
със скорост 82 км/ч. при отчетен толеранс от 3 км/ч. Горното било заснето с
АТСС ARH
CAM S1, за което е издадено
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 в срок до 07.09.2027г.
и преминало метрологична проверка, за която е съставен протокол №
65-С-ИСИС/28.09.2020г. на БИМ. За използването на АТСС е издаден протокол по
чл. 10 от НАРЕДБА № 8121Z-532 OT 12.05.2015г. за условията
и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата /Наредбата/.
С оспореното решение, районният съд е изменил така
издадения електронен фиш като преквалифицирал нарушението по чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1,
т. 4 от ЗДвП и е намалил размера на глобата от 800 лева на 400 лева. За да
постанови този акт, съдът е преценил, че административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е правилно ангажирана, тъй като извършеното
нарушение е безспорно установено от събраните по делото доказателства, но при
издаване на електронния фиш са допуснати съществени процесуални нарушения.
Изложил е мотиви, че в издадения електронен фиш е посочено, че се касае за
случай на повторност, но административнонаказващият орган не е доказал по безспорен
начин, че посочения в процесния електронен фиш, друг такъв за предходно
нарушение от същия вид е бил влязъл в сила. По този начин е препятствана
преценката относно правната квалификация на административното нарушение, като
такова извършено в условията на повторност. Въз основа на това е приел, че в
случая не е налице квалифициращият елемент от състава, а именно, че нарушението
не е извършено в условията на "повторност". Счел е, че фактите и
обстоятелствата налагат извод, че в конкретния случай е бил реализиран състава
на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, поради което е преквалифицирал същото, като
такова, извършено в хипотезата на чл.
189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП и е намалил размера на
наложената „глоба“ на 400 /четиристотин/ лева.
Обжалваното решение е неправилно като ПРС неправилно
е осъществил преквалификация на административното нарушение при липсата въобще
на посочена правна квалификация с посочен в ЕФ основен състав на нарушена
норма. В конкретния случай въобще липсва посочена правна квалификация
на нарушението, конкретно коя от хипотезите на чл. 182 ал. 1, 2, 3 от ЗДвП е
осъществил водачът, за да му бъде наложено съответното наказание за повторност
на това именно нарушение по чл.182 ал. 4 от ЗДвП. Нормата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е
бланкетна и в тази насока в електронния фиш липсва изобщо привръзка на тази
разпоредба със съответната норма, която запълва бланкета. Оттук следва, че
съдът не би могъл да извърши преквалификация, с което да изправи пропуска на
наказващия орган, тъй като посочването на пълната правна квалификация за първи
път от съда е в противоречие с правото на защита на санкционираното лице в
какъвто смисъл са и направените оплаквания по касационната жалба. Действително,
според Тълкувателно решение № 8/2021 г. на
ВАС въззивният съд може да упражни правомощието си да измени наказателното
постановление, когато наказващият орган е допуснал нарушение на материалния
закон при квалификацията на деянието, но в случая не е налице хипотеза на
неправилно посочена квалификация, а на липса на посочена правна квалификация.
В крайна сметка се налага извода, че е налице нарушение,
за което е приложена санкция, без да е посочена правна квалификация на
нарушението. Такава правна квалификация не е разпоредбата на чл.182, ал.4 от ЗДвП, посочена в ЕФ. Липсата на правна квалификация е абсолютно основание за
отмяна на издадения административнонаказателен акт и не може да се поправи по
пътя на правомощието на съда по чл.63 от ЗАНН за изменение на акта.
По тези съображения обжалваното решение
следва да бъде отменено като бъде отменен изцяло и Електронен фиш, серия К № 4730287, издаден от ОДМВР
Пловдив за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, с който на В.Ж.Г. на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 4
от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 800
лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
При този изход на спора на касатора се
следват претендираните и доказани по делото разноски за тази инстанция в размер
на 600 лева адвокатско възнаграждение. Неоснователно е направеното възражение
от ответната страна за прекомерност на адвокатския хонорар дотолкова доколкото
същият от 600 лева приближава минималния, определен съгласно чл.18, ал.2 във
връзка с чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Воден
от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 1940 от 17.10.2022 г., постановено по а.н.д. № 3537/2022г. по описа на
Пловдивски районен съд, ХIV н.с.
ОТМЕНЯ Електронен фиш, серия К № 4730287, издаден от ОДМВР
Пловдив за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, с който на В.Ж.Г. на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 4
от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 800
лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП
ОСЪЖДА
ОДМВР Пловдив да заплати на В.Ж.Г., ЕГН **********, сумата от 600 лева разноски
по делото.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: