№ 7562
гр. София, 13.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. Г.ЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110105964 по описа за 2022 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от И. Х. Ш. срещу А. Ц. И., с
която е предявен осъдителен иск с правно основание 108 ЗС с искане да се признаване за
установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на 1/4 ид. ч. на основание
универсално правоприемство от наследодателя Христо Василев Христов и с искане за
осъждане на ответника да предаде владението върху 1/4 ид. ч. от правото на собственост
върху следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.2046.174, с
адрес съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-
18-3/11.01.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК (последно изменение, засягащо
недвижимия имот, от 08.11.2016 г.): гр. София, община Столична, район „Панчарево“, ул.
„2-ра“ № 8, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м), целият с площ съгласно скица от 1230 кв. м, при
съседи: обекти с идентификатор 68134.2046.175, 68134.2046.176, 68134.2046.1245,
68134.2046.2565, 68134.2046.3607 и 68134.2046.173, а съгласно документи за собственост:
съставляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с планоснимачен номер 174, находящ се в с. Бистрица,
Столична община, район „Панчарево“, местност „в.з. Малинова долина“, целият с площ по
документи за собственост от 1075 кв. м и при съседи: Евдокия Димитрова Х., Иванка
Димова Афар и от две страни - улици, заедно с построените в поземления имот СГРАДА с
идентификатор 68134.2046.174.2 съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18- 3/11.01.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК
(последно изменение, засягащо недвижимия имот, от 08.11.2016 г.), адрес на сградата,
разположена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.2046.174: гр. София, община
Столична, район „Панчарево“, ул. „2-ра“ № 8, трайно предназначение: жилищна сграда -
1
еднофамилна, със застроена площ от 94 кв. м, бр. етажи: 2, и СГРАДА с идентификатор
68134.2046.174.3 съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-3/11.01.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК (последно изменение,
засягащо недвижимия имот, от 08.11.2016 г.), адрес на сградата, разположена в ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 68134.2046.174: гр. София, община Столична, район „Панчарево“,
ул. „2-ра“ № 8, трайно предназначение: хангар, депо, гараж, със застроена площ от 34
(тридесет и четири) кв. м, бр. етажи: 1.
Ищецът твърди, че е собственик на ¼ ид.ч. от гореописания недвижим имот на
основание универсално правоприемство, вследствие настъпила на 15.09.2015 г. смърт на
Христо Василев Христов. Излага, че родителите й са придобили имота по време на
сключения помежду им брак чрез позоваване на изтекла придобивна давност, обективирана
в нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 5, том VII,
дело № 97/1993 г. по описа на нотариус Димитър Танев - IV нотариус при Софийска
нотариална служба към Втори районен съд. Останалите 3/4 идеални части сочи, че са били
собственост на преживялата съпруга на Христо Христов и нейна майка - Зорка Петрова Х.
(починала на 30.10.2016 г.), въз основа на осъществило се универсално правоприемство и
обособяването на личен дял на преживелия съпруг. Сочи, че ответникът се легитимира като
титуляр на посочените 3/4 идеални части на деривативно правно основание - договор за
издръжка и гледане от 11.10.2016 г., обективиран в нотариален акт за прехвърляне срещу
задължение за гледане и издръжка, вписан в Служба по вписванията - гр. София под вх. per.
№ 62427/11.10.2016 г., акт № 29, том 145, дело № 45324/2016 г. Съгласно цитирания договор
Зорка Х., действаща чрез пълномощника А. И., който сключил договора сам със себе си,
прехвърлила притежаваните 3/4 идеални части от процесния имот срещу задължението
ответникът да поеме гледането и издръжката й докато е жива, като полага грижи и внимание
към нея, в здраве и болест, като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила
досега, лично или чрез трето лице. Поддържа, че действителността на посочена сделка е
оспорена посредством отрицателен установителен иск, за което било образувано исково
производство по гр.д. 52313/2021 г. по описа на СРС, 161-ви състав. Твърди, че на
07.10.2016 г. посредством нотариално завещание № 16, том I, per. № 32430, дело № 16,
съставено от нотариус Румен Димитров, per. № 274 в НК, с район на действие - СРС, адрес
на кантората: гр. София, ул. „Любен Каравелов“ № 13, вписано в книга за извършените в
района нотариални завещания на Служба по вписванията - гр. София под вх. №
795/10.10.2016 г., том I, акт № 116, Зорка Х. се е разпоредила безвъзмездно за след смъртта
си с цялото си имущество в полза на А. И.. Излага, че правото на възстановяване на
запазена част от наследственото имущество е упражнено, като въз основа на предявен
конститутивен иск е образувано гр. д. № 45411/2021 г. на CPC, 148 състав. Поддържа, че при
иск по чл. 108 ЗС, предявен от съсобственик срещу друг съсобственик за идеална част от
съсобствен недвижим имот, съдът може да уважи искането за предаване владението върху
претендираната идеална част, когато ответникът е установил фактическа власт върху имота,
надхвърляща правата му, като твърди, че процесният случай е именно такъв, доколкото
поведението на ответника при опити на ищцата и нейния съпруг за посещаване на имота,
2
сочило на едностранно установена фактическа власт върху целия имот с намерение за
своене, изключващо владението на другия съсобственик. В подкрепа на последното сочи, че
ответникът е направил изявление, че ищцата няма право да бъде в къщата и да изнася
каквито и да било вещи оттам. Сочи, че ответникът и неговия син, физически са я изгонили
от процесния имот, когато направила опит за достъп до имота в началото на лятото през
2019 г. Твърди, че ответникът упражнява фактическа власт върху цялата съсобствена вещ
без правно основание и не допуска ищцата също да упражнява непосредствена фактическа
власт съобразно правата й. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът сочи, че не е дал повод за
завеждане на делото. Не оспорва, че ищцата е собственик на 1/4 ид.ч. от процесния имот и
твърди, че неведнъж й е предлагал да уредят отношенията си. Сочи, че ищцата има ключове
от имота, които не били сменяни след смъртта на майката на ищцата. Твърди, че ищцата
живее в друго населено място и не посещава процесния имот от деня на погребението на
майка й. Оспорва да е изнасял вещи на ищцата и сочи, че само е почистил къщата. Твърди,
че ищцата сама си изнесла вещите след погребението на майка си, включени в
наследствената маса. Излага, че притежава собствена къща в съседство, където живеел и
твърди, че не ползва процесния имот, а още по-малко имал намерение да свои целия. Сочи,
че се стараел да поддържа двора и да извършва спешните ремонти, в които ищцата не
взимала участие. С оглед изложеното, счита иска за неоснователен и излага, че ищцата е
свободна да ползва притежаваните от нея ид.ч. от имота.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа страна.
От приетия Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност №
5, том VII, дело № 97/1992г. от 13.05.1993г. се установява,че Христо Василев Христов е
признат за собственик на неурегулирано дворно място, находящо се в с. Бистрица, Софийска
област, м. – вилна зона „Малинова долина“, съставляващо имот с пл. № 174, кад. л. № 741 с
740, с площ от 1075 кв.м., заедно с построената в него сграда на етаж и полуетаж, две бараки
и гараж, при съседи: Евдокия Димитрова Х., Иванка Димова Афар и от две страни улици.
От приетото удостоверение за наследници на Христо Василев Христов се установява,
че същият е починал на 14.09.2015г. и е оставил за наследници Зорка Петрова Х. /съпруга/ и
ищцата И. Х. Ш. /дъщеря/.
От приетото удостоверение за наследници на Зорка Петрова Х. се установява, че
същата е починала на 30.10.2016г. и е оставила за свой единствен наследник ищцата И. Х.
Ш. /дъщеря/.
От приетото нотариално завещание от 07.10.2016г. № 16, том I, рег. № 32430, дело №
16/2016г. от 07.10.2016г. се установява, че Зорка Петрова Х. е завещала на ответника А. Ц.
И. процесния поземлен имот заедно с изградените в него сгради.
3
По делото са налице данни и за образувани съдебни производства за прогласяване
нищожността на договора за гледане и издръжка, както и за възстановяване на запазена част,
които са висящи. Предмет на настоящото производство, обаче, е единствено собствената на
ищцата 1/4 ид.ч. по силата на наследственото й правоприемство от Христо Василев
Христов.
От показанията на св. Марсел Ш. /съпруг на ищцата/ се установява, че след смъртта на
майката на ищцата /Зорка Петрова Х./ свидетелят и ищцата били посещавали процесния
имот два пъти. Първият път бил при смъртта на Зорка Х., като отишли в понеделник,
преспали във вилата, след това във вторник отишли на погребението и отново преспали във
вилата. Къщата била обърната наопаки, имало торби със смет навсякъде. Ответникът
посрещнал свидетеля в една малка стаичка препълнена с торби със смет, но не разговаряли
със свидетеля. Свидетелят се опитал да разбере ситуацията, но нищо повече. В имота имало
вещи на ищцата и на свидетеля, когато го посетили, защото били живели там в продължение
на няколко години. Ищцата се опитала да си вземе нейна покривка, но ответникът казал, че
нямала право да я взима, защото всичко било негово. Вторият път дошли в София, защото
ответникът им съобщил, че имало кражба в къщата. Това се случило две или три години
след смъртта на Зорка Х.. Били в полицейското управление, след това отишли отново във
вилата, където били ответникът заедно с друг човек. Когато влезли във вилата, ответникът и
синът му веднага дошли след тях и заставали на вратите, за да не видят какво има в
помещенията. Те допуснали ищцата и свидетеля във вилата, последните отворили вратите и
видели, че всичко било пълно с нови мебели. Качили се на горния етаж, където отсядали,
когато идвали в София, свидетелят и ищцата отключили със собствен ключ и влезли в
стаята, а ответникът и синът му стояли пред стаята, за да следя какво ще направи вътре.
Свидетелят не могъл да погледне какво има на тавана, защото било заключено, след това,
когато излезли на двора, синът на ответника изблъскал свидетеля за да напусне, докато
ответникът изблъскал ищцата. Свидетелят и ищцата искали да вземат вещи от къщата, тъй
като били ходили там всяко лято в продължение на 40 години, но не успели да ги вземат.
Станало им ясно, че нямало какво да правят повече там, тъй като нямало как да отидат без
ответника да е там, а той следял всичко от балкона. Свидетелят живеел със съпругата си в
село близо до гр. Севлиево и в последно време не идвали в София, а по-рано идвали всяко
лято. След смъртта на майката на ищцата спрели да идват в София. Ответникът не бил
предлагал на ищцата да изкупи неговия дял от имота, а бил предложил да изкупи нейния
дял, но ищцата не била съгласна с предложената цена. След смъртта на майката на ищцата
не се били грижели за имота, защото не били идвали в София. Не били ходили във вилата,
защото нямало вече какво да правят там. Не са се ангажирали с поставяне на охрана за
имота и други подобни разходи, тъй като ответникът бил собственик на 3/4 части от него и
тях това не ги интересувало.
От показанията на св. Йорданка Димитрова Божинова се установява, че същата познава
ищцата и нейните майка и баща, както и че свидетелката е съсед на процесния имот. При
смъртта на майката на ищцата, последната дошла в къщата заедно със съпруга си, след това
4
дошли още един път, но имали някакви неприятности с ответника. Това било преди две или
три години, през лятото, искали да си вземат някакви вещи. От техния разказ свидетелката
знае, че ответникът не ги бил допуснал до къщата и ги бил избутвал от нея. След смъртта на
Зорка, ответникът непрекъснато влизал в къщата и не се криел. Не може да каже какво
правил ответника в къщата, не знае дали в момента някой живее в нея. Знае, че в нея влизат
хора, но не знае какви. Не била виждала ответника да прави ремонти на двора и къщата,
дворът бил пълен с неща на ответника.
От показанията на св. Михаил Йосифов Христов се установява, че същият е съсед на
имота през една ограда и познава ответника, а ищцата познава задочно, знае коя е. В имота
живели Зорка и Христо, докато ответникът живеел няколко къщи по-надолу. Познавал Зорка
и Христо от дете, а след смъртта на Зорка никой не живеел в къщата. Свидетелят не бил
влизал в къщата но външно тя била започнала да се руши. След смъртта на Зорка, за къщата
се грижел ответникът. Знае, че освен ответника, къщата е и на дъщерята на Зорка, не бил
чувал ответника да заявява, че имотът е само негов. Не знаел за предложение да си уредят
взаимоотношенията. След смъртта на Зорка не бил виждал дъщеря й и съпруга на дъщеря й
да идват в имота. Знае, че къщата има и друг собственик от своите баба и дядо, знае, че
Зорка приписала на ответника част от къщата, тъй като се бил грижел за нея и знае, че има
заведени съдебни дела. Свидетелят не живеел постоянно в квартала, ходил веднъж на една-
две седмици, през уикенда, както и през цялото лято.
От показанията на св. Стефан Петров Караджов се установява, че същият познава
ответника, но не познава ищцата. Живее в Панчарево, но понеже били приятели с
ответника, ходел 1-2 пъти месечно на гости при него. Знае, че ответникът с неговите деца
гледали една болна жена, която се казвала Зорка и знае, че след това тя му била приписала
част от една къща, която била различна от къщата, в която ответникът живеел. Тя се
намирала от другата страна на улицата, на 50 метра от неговата къща. Тъй като ответникът
често излизал извън София за да се грижи за родителите си, в тези случаи оставял на
свидетеля ключ, за да се грижи за къщата и да храни едно куче, което било останало от
Зорка. Къщата била много стара, една от стените била с паднала мазилка, тухлите се били
изронили, имало опасност да се срути стената. Тогава свидетелят помогнал на ответника да
направи кофраж, за да не се срути сградата. Помогнал му и да направи хидроизолация на
терасата. Свидетелят сочи, че ответникът не живеел в тази къща, той живеел в собствената
си къща, докато процесната била необитаема. Знае, че на ответника била завещана част от
къщата, но не били коментирали собствеността на къщата. Чувал е, че другата част от
къщата била на дъщерята на Зорка, като го знае от ответника. Къщата не била обитавана
постоянно, а когато свидетелят отивал да види ответника, той понякога бил в нея.
Въз основа на събраната по делото доказателствена съвкупност, съдът намира за
установено следното от правна страна.
По така предявения иск, в доказателствена тежест на ищцата е да установи, че
притежава 1/4 ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот на твърдяното
основание, както и че ответникът владее нейните идеални части от имота.
5
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е налице годно правно
основание да упражнява фактическата власт върху имота, както и възраженията си, че
посещава имота единствено с оглед неговата поддръжка.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните
обстоятелства: че ищцата е собственик на 1/4 ид.ч. от процесния имот основание
универсално правоприемство, вследствие настъпила на 15.09.2015 г. смърт на Христо
Василев Христов и Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
давност № 5, том VII, дело № 97/1993 г. по описа на нотариус Димитър Танев - IV нотариус
при Софийска нотариална служба към Втори районен съд.
Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват по категоричен
начин от обсъдения по-горе нотариален акт от 1993г., с който Христо Василев Христов е
придобил процесния имот, както и от приетото удостоверение за наследници на Христо
Василев Христов.
Спорът в настоящото производство се концентрира върху въпроса за владението върху
процесния имот от страна на ответника. В тази насока съдът намира следното.
Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 3/2020г. на ОСГК на ВКС, при
иск по чл. 108 ЗС, предявен от съсобственик срещу друг съсобственик за идеална част от
съсобствен недвижим имот, съдът може да уважи искането за предаване владението върху
претендираната идеална част, когато ответникът е установил фактическа власт върху имота,
надхвърляща правата му и с това е нарушил владението на ищеца. Според мотивите на
тълкувателното решение, интерес от иск по чл. 108 ЗС ще е налице както когато ответникът
упражнява фактическа власт върху цялата съсобствена вещ и не допуска ищеца също да
упражнява фактическа власт съобразно правата му, така и когато владението на ищеца не е
отнето напълно, но е нарушено поради надхвърляне правата на ответника, доколкото
основанието да се владее един имот е обусловено от обема на притежаваното право. Без
значение е дали ответникът се явява владелец или държател на частите на ищеца.
В конкретната хипотеза единственият източник на информация относно твърдяното от
ищцата противопоставяне на ответника да ползва имота съобразно правата й са показанията
на св. Марсел Ш.. Показанията на св. Йорданка Божинова са изцяло производни в тази част,
като пресъздават единствено казаното от ищцата и нейния съпруг, без свидетелката да е
присъствала на събитията, поради което се явяват лишени от доказателствена стойност.
Относно показанията на св. Ш. следва да се посочи, че дори да бъде игнорирана
заинтересоваността на свидетеля от изхода на спора като съпруг на ищцата, от предадените
от него сведения не се установява ответникът да е възпрепятствал ищцата да ползва имота
съобразно нейните части, нито да е установил фактическа власт върху имота, надхвърляща
неговите права в съсобствеността. Свидетелят сочи, че след смъртта на Зорка Х. той и
ищцата са посетили процесния имот два пъти. Първият път – при погребението на Зорка Х.,
т.е. през м. октомври-ноември на 2016г., свидетелят и ищцата са останали да преспят в
продължение на две нощи в процесния имот, без да бъдат обезпокоявани от ответника,
6
отишли са на погребението, след което са си тръгнали. Възникналият спор относно
собствеността на конкретна движима вещ, находяща се в къщата /покривка/ не води до
извод за препятстване ползването на имота, нито за надхвърляне обема от права на
ответника. За това не говори и обстоятелството, че в къщата е имало торби „със смет“ още
повече, че от показанията на свидетеля не се установява какво в действителност е имало в
тези торби, чии са били те и поради каква причина са се намирали в къщата.
При второто посещение на неуточнена дата две или три години след смъртта на Зорка
Х. ищцата и свидетелят са посетили имота по конкретен повод – защото ответникът им се е
обадил да им каже, че е имало кражба в къщата. При това посещение ищцата и свидетеля
отново са били допуснати до имота, като са отключили имота и помещенията в него със
собствен ключ. Действително, в показанията си свидетелят сочи, че при това посещение
ответникът и синът му са се държали враждебно по отношение на ищцата и свидетелката,
като са вървели след тях и са ги следели какво правят, и в крайна сметка, след излизане на
двамата на двора, са ги избутали, за да ги накарат да си тръгнат. В случая, обаче,
възникването на спор между страните при тяхната среща в имота е напълно логично и
житейски разбираемо предвид факта, че ищцата е единствен наследник по закон на Зорка
Х., която би получила собствеността върху целия имот след нейната смърт, докато
ответникът е наследник по завещание и приобретател по транслативна сделка, които
лишават ищцата от нейните наследствени права, като същевременно ответникът е и лице
извън родствения кръг на ищцата и нейната майка. Показателни в тази насока са както броят
на образуваните от ищцата срещу ответника съдебни производства, така и обстоятелството,
че ищцата е отклонила предложението на ответника да изкупи нейния дял. Всички тези
обстоятелства сочат, че след смъртта на Зорка Х. отношенията между страните са били
силно обтегнати по повод придобитите от ответника 3/4 ид.ч. от правото на собственост
върху имота, които са предмет на други съдебни производства. Както е уточнено в
съдебната практика /Решение № 97 от 19.10.2020г. по гр.д. № 325/2020г. на ВКС, I г.о., ГК/,
битовите спорове между съсобствениците и влошените отношения между тях са без
значение за установяването, респективно прекъсването на владението върху имота. От
значение в случая е обстоятелството, че ищцата е дошла в имота, защото именно ответникът
й се е обадил, че ответникът и неговия син не са препятствали възможността на ищцата да
влезе в имота, че ищцата е отключила имота със собствен ключ, който е останал в нейно
владение и не се твърди, нито се доказва ключалките на имота да са били сменяни, че при
съприкосновението ответникът нито е заявил, че имотът е негов, нито е забранил на ищцата
и свидетеля да идват за в бъдеще в него. При това положение обстоятелството, че след
възникнал конфликт между страните при посещението им, ищцата и свидетелят са били
избутани от двора на имота, не води до извод нито за установяване на владение на
ответника върху чуждите идеални части, нито за възпрепятстване на тяхното ползване.
Касае се за инцидент с битов характер, който е показателен единствено за липсата на
разбирателство между съсобствениците и влошените отношения между тях.
Останалите сведения на св. Ш. също не водят до различен извод. Обстоятелството, че
7
при посещението къщата е била обзаведена няма отношение към владението, нито върху
нарушаване правата на ищцата в съсобствеността. Тук е мястото да се отбележи, че
постановките на цитираното по-горе тълкувателно решение не изключват правото на всеки
съсобственик да си служи с цялата обща вещ, установено в чл. 31, ал. 1 ЗС, включително
като създава необходимите условия за това. Те предвиждат, че ревандикацията на идеални
части е допустима тогава, когато това право на ответника засяга правото на ищеца, каквото
положение не е налице при обзавеждане на съсобствения имот от страна на ответника. Що
се касае до изявлението на свидетеля, че той и ищцата не успели да си вземат вещи от
имота, следва да бъде уточнено, че свидетелят не сочи за какви вещи става въпрос, нито
поради каква причина не са успели да ги вземат – дали защото са намерили въпросните
вещи, но ответникът не им е позволил да ги вземат, дали защото не са ги намерили, или
защото изобщо не са се намирали в къщата поради някаква причина /в тази връзка е нужно
да се припомни, че поводът за посещението е извършена кражба от къщата/. При всички
положения, обаче, няма основание да се приеме, че поведението на ответника и неговия син
вследствие на възникналия конфликт е възпрепятствало ищцата и свидетеля да вземат от
къщата това, което са търсели, тъй като от показанията се установява, че той и ищцата са
били избутани да напуснат имота, едва след излизането си на двора.
При това положение по делото не се установява твърдението на ищцата, че ответникът
възпрепятства ползването й. Напротив, установи се, че ищцата разполага с ключ от имота,
че въпреки обтегнатите отношения и възникналия конфликт, не е била възпрепятствана да
го ползва както при първото, така и при второто й посещение, както и че ответникът е
признал нейните права, като е направил предложение да изкупи нейния дял от имота.
Обстоятелството, че след второто посещение ищцата се е отказала да посещава повече
имота, тъй като не е искала да се среща с ответника, е вследствие на нейната преценка и не
може да доведе до извод за препятстване на нейното ползване от ответника.
Същевременно от показанията на св. Михаил Христов и св. Стефан Караджов се
установява, че ответникът притежава друг имот на близко разстояние от процесния, в който
живее постоянно. По отношение на това обстоятелство показанията им не се опровергават
от тези на св. Ш. и св. Божинова. Следователно ответникът не е ползвал процесния имот за
задоволяване на своите жилищни нужди, нито по делото има доказателства да го е
предоставил за ползване на трето лице или да е извършвал в него някаква друга дейност,
която да предполага надхвърляне на неговите собствени права в съсобствеността. За този
извод е без значение въпросът колко често ответникът е посещавал имота и какво е правил
при посещенията си.
Ето защо съдът намира, че от събраната по делото доказателствена съвкупност не се
установи отнемане на владението на ищцата върху имота, нито нарушаване на нейната
идеална част в съсобствеността. Предявеният осъдителен ревандикационен иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен, като с оглед безспорния характер на правото на
ищцата, то следва да бъде признато изрично.
По разноските.
8
При този изход от спора, право на разноски има единствено ответникът. Същият е
сторил разноски за единствено адвокатско възнаграждение в размер на 530 лева, платени
изцяло в брой, които следва да му бъдат присъдени.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Ц. И., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. София, ж.к. „Младост 2“, бл. 209А, вх. 4, ет. 4, ап. 56, че И. Х. Ш., с ЕГН:
**********, с адрес: общ. Севлиево, с. Градница, ул. „Васил Левски“ № 46, е собственик по
наследяване от Христо Василев Христов на 1/4 идеална част от правото на собственост
върху следните недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.2046.174,
с адрес съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-3/11.01.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК (последно изменение, засягащо
недвижимия имот, от 08.11.2016 г.): гр. София, община Столична, район „Панчарево“, ул.
„2-ра“ № 8, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м), целият с площ съгласно скица от 1230 кв. м, при
съседи: обекти с идентификатор 68134.2046.175, 68134.2046.176, 68134.2046.1245,
68134.2046.2565, 68134.2046.3607 и 68134.2046.173, а съгласно документи за собственост:
съставляващ поземлен имот с планоснимачен номер 174, находящ се в с. Бистрица,
Столична община, район „Панчарево“, местност „в.з. Малинова долина“, целият с площ по
документи за собственост от 1075 кв. М. и при съседи: Евдокия Димитрова Х., Иванка
Димова Афар и от две страни - улици, заедно с построените в поземления имот СГРАДА с
идентификатор 68134.2046.174.2 съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18- 3/11.01.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК
(последно изменение, засягащо недвижимия имот, от 08.11.2016 г.), адрес на сградата,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.2046.174: гр. София, община
Столична, район „Панчарево“, ул. „2-ра“ № 8, трайно предназначение: жилищна сграда -
еднофамилна, със застроена площ от 94 кв. М., бр. етажи: 2, и СГРАДА с идентификатор
68134.2046.174.3 съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-3/11.01.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК (последно изменение,
засягащо недвижимия имот, от 08.11.2016 г.), адрес на сградата, разположена в поземлен
имот с идентификатор 68134.2046.174: гр. София, община Столична, район „Панчарево“, ул.
„2-ра“ № 8, трайно предназначение: хангар, депо, гараж, със застроена площ от 34 кв. м., бр.
етажи: 1.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Х. Ш. срещу А. Ц. И. осъдителен иск с правно основание
чл. 108 ЗС за предаване владението върху 1/4 идеална част от така описаните недвижими
имоти.
ОСЪЖДА И. Х. Ш. да заплати на А. Ц. И. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 530
лева, представляваща сторените по делото разноски.
9
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10