РЕШЕНИЕ
№ 1832
гр. Пловдив, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330112428 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от
Кодекса на труда, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Н. И. Г., ЕГН ********** е предявила срещу ответника Община Пловдив, р-н
Северн, ЕИК 0004715040065 иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 5815,48 лева,
представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на н. у. за периода 16.09.2020-
12.02.2021г., законна лихва и разноски.
Твърди се, че влязло в сила решение по гр.д. № 11794/20г. по описа на пРс, ХV гр.с.
у.то на ищцата било признато за незаконно, като й било присъдено поисканото от нея обезщетение
за оставане без работа за периода 04.09.2020г. – 15.09.2020г. в размер на 492,86 лева.
Твърди се, че в процесния период ищцата е останала без работа вследствие на
незакононото у..
Ето защо моли да й се присъди горепосочената сума – обезщетение за оставане без
работа за процесния период, в размер на 5815,48 лева. Претендира законна лихва и разноски.
В срок за писмен отговор такъв от ответника е постъпил. Взема се становище за
неоснователност на иска, тъй като ищецът не е доказал да е останал без работа за процесния
шестмесечен период. Представя се платежно нареждане за заплатено обезщетение за оставане без
работа в размер на 492,86 лева, с което е заплатено присъденото с влязлото в сила решение
обезщетние.
1
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
За да бъде уважен искът по чл. 225, ал. 1 от КТ е необходимо да се установи, че
трудовото правоотношение между страните е било прекратено, че у.то на ищеца е било признато за
незаконно и като такова отменено, че за процесния период ищецът е останал без работа и размера
на последното БТВ за пълен раб. месец, база за изчисляване на обезщетението, респ. размера на
самото обезщетение.
Между страните не се спори и се установява от приложеното гр. дело № 11794/20г. по
описа на ПРС, ХV гр. с-в, че ищецът е работил по ТПО с ответника на длъжност „гл.а.” в Община
Пловдив, р-н Северен, като ТПО е прекратено на осн. член 71, ал. 1 от КТ, като у.то на ищеца, е
признато за незаконно и отменено, ищецът е възстановен работа и му е присъдено обезщетение за
периода 04.09.2020г. – 15.09.2020г.
Видно е от представената в оригинал трудова книжка на ищцата, от датата на у.то до
12.02.2021г. ищецът не е работил другаде. Възстановеното ТПО с ответника е прекратено на
28.05.2021г.
Предвид дотук изложеното съдът намира, че с влязло в сила решение със сила на
пресъдено нещо е установено, че у.то на ищеца е незаконно, и същото е отменено, поради което в
случай, че е останал без работа, обезщетението по чл. 225 от КТ му се дължи. В случая безспорно
се установи факта на оставане без работа, поради което искът за целия процесен период се явява
доказан по основание. Същият се явява доказан и по размер, тъй като от заключението на в.л. В.,
изслушано производството по гр.д. № 11794/20г., приложено към настоящото дело се установява,
че за периода 04.09.2020-04.03.2021г. обезщетението по член 225, ал. 1 от К възлиза на 6900 лева
брутна сума, от тях следва да се приспаднат присъдените за периода 04.09.2020г. – 15.09.2020г.
492,86 лева, като обезщетението възлиза на 5818,48 лева.
По делото не са ангажирани никакви доказателства от страна на ответника за
изплащането на сумите на ищеца, не се и твърди такова, поради което искът по чл. 225, ал. 1 от КТ
се явява изцяло доказан и по основание, и по размер.
Претендирана е законната лихва, вземането е лихвоносно и исковата молба има х-р на
покана, не е налице забава на кредитора, поради което на ищеца ще се присъди законната лихва
върху процесното обезщетение от завеждане на исковата молба – 27.07.2021г. до окончателното
му плащане.
С оглед изхода на спора ищецът има право на разноски за адв. възнагражедние в размер
на 630 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху
уважения иск, в размер на 4 % от присъдената на ищеца сума. В случая дължимата ДТ по делото
възлиза на сумата от 232,74 лева.
Така мотивиран, съдът
2
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Пловдив, р-н Северен, ЕИК 0004715040065 да заплати на Н. И. Г.,
ЕГН ********** следните суми: сумата в размер на 5818,48 лева, представляваща обезщетение на
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за периода
16.09.2020-12.02.2021г., в който ищецът е останал без работа вследствие на у.то, което е признато
за незаконно с влязло в сила на 16.04.2021г. Решение № 306/30.03.2021г., постановено по гр. дело
№ 11794/2020г. по описа на Пловдивски районен съд, XV-ти гр. с-в, ведно със законната лихва
върху сумата от 5818,74 лева, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда –
27.07.2021г., до окончателното му плащане, както и сумата от 630 лева разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Община Пловдив, р-н Северен, ЕИК 0004715040065 да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 232,74 лева държавна
такса върху уважените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от датата на постановяването му – 27.10.2021г., на осн. чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/_______________________
3