РЕШЕНИЕ
№ 260164 /16.03.2021 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Четвърти
граждански състав,
на шестнадесети февруари, две хиляди
двадесет и първа година,
в публично заседание в следния
състав:
Председател: Милуш Цветанов,
секретар: Елена Драганова,
като разгледа докладваното от
съдията Цветанов гражданско дело номер 2032 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на част ІІ, дял І от ГПК.
Образувано е по искова молба от „РЕ ЛАКС“ ООД с която е предявен отрицателен установителен иск (чл. 124, ал.1, пр.3 ГПК), срещу „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД.
Ищецът твърди, че е потребител, с клиентски номер **********,
на електроенергия, доставяна му от ответника на адрес: гр. Хасково, ул. „Яне
Сандански“, с измервателна точка (ИТН) 1526853, като при заплащане на ежемесечната си сметка
за съответния обект е установил, че ответното дружество му е издало фактура за
допълнително начислена ел. енергия за периода от 02.07.2018г. до 10.09.2018г.
Поддържа, че не е ползвал тази допълнително начислена ел. енергия и че
посочената фактура е издадена без правно основание. Предвид изложеното се иска да бъде постановено
решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че
ищецът не му дължи сумата от 1136,41 лева, представляваща допълнително начислена стойност за минал период - от 02.07.2018г. до 10.09.2018г., за обект, находящ се в гр. Хасково, с измервателна точка 1526853 и
с клиентски номер **********, за която е издадена фактура №
**********/14.09.2020г.
Претендира разноски по делото.
В депозирания в срока по чл. 131 ГПК
отговор на исковата молба ответникът оспорва иска, като твърди, че сумата от
1136,41 лева по фактура № **********/14.09.2020г. се дължи от ищеца на договорно основание, и с оглед корекционна
процедура, извършена в съответствие с предвидените в чл.83, ал.1, т.6 от Закона
за енергетиката правила (ПИКЕЕ). Претендира разноските по производството.
В съдебно заседание и двете страни,
редовно призовани, не се явяват и не изпращат представители, като всяка от тях
предварително е депозирала молба за
даване ход на делото в нейно отсъствие, в която е взела отношение по насрещно
твърдените факти и по доказателствата, а ответникът е направил и искане (възражение)
по чл. 78, ал.5 ГПК.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на
закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
По реда на чл. 146,
ал. 1, т. 3 от ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между
страните е налице облигационно отношение по повод доставката на електрическа
енергия за обекта, съгласно ЗЕ и Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия. Не е спорно и
обстоятелството,
че ответникът е търговско дружество, което притежава лицензия за обществено снабдяване
с електрическа енергия и лицензия за търговия
с електрическа енергия по ЗЕ.
Съгласно приетия по делото констативен протокол №
456938/10.09.2018г., съставен от служители на
"ЕВН България Електроразпределение" ЕАД в присъствието на представител на ищеца - на 10.09.2018г.
е извършена проверка на електромера на обект – кафе на ул. „Яне Сандански“
в гр. Хасково и електромерът е демонтиран. В приложеното към протокола
Заявление за метрологична експертиза № 000029/10.09.2019г. е посочено, че
е скъсана фабричната пломба на главния капак на електромера, а в Протокол от
оглед на средството за измерване при демонтажа от електрическата мрежа е
отбелязано, че електромерът е поставен в платнена торба, запечатана с пломба №
523054 на ЕР ЮГ.
От констативен протокол за метрологична
експертиза на средство за измерване
№ 986/24.08.2020 г. на БИМ, ГД „МИУ", РО – София се установява,
че е констатиран осъществен достъп до вътрешността на електромера, датчикът за регистриране отваряне на капака е закъсен
с тинол и е налице изменение на електрическата схема,
което не съответства на одобрения тип – вследствие на допълнително прибавено
непринадлежащо към схемата електрическо устройство. По
делото е представена и справка за
коригиране на сметката за
електроенергия на ищеца от 09.09.2020 г.
Приложено е писмо изх. №
7926974/14.09.2020г., адресирано до ответника, с което да бъде уведомен за
извършената проверка и резултата от експертизата, както и че на основание чл.
48, ал. 1 и чл. 51, ал.
1 ПИКЕЕ ще му бъде коригирана сметката за ел. енергия за периода от
02.07.2018г. до 10.09.2018г. чрез допълнително начисляване на сума в размер на
1136,41 лв., но към писмото е приложено известие за доставяне от
17.04.2018г. - по-ранна дата от тази на
самото писмо (14.09.2020г.)
От процесната
фактура № **********/14.09.2020 г. се
установява, че тя е издадена от ответника и е за стойност 1136,41 лв. с ДДС - дължима
сума, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на
количеството електрическа енергия за електромера на ищеца за периода от 02.07.2018 г. до
10.09.2018г..
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Между страните е налице правен спор,
възникнал по повод издадена от ответното – на ищцовото
дружество фактура за дължима сума от 1136,41 лева, което е обосновало правният
интерес на ищеца да предяви процесния отрицателен установителен иск.
При този вид искове, за разлика от
всички останали видове, основанието (чл.127, ал.1, т.4 ГПК) не е
индивидуализиращ ги белег. Ето защо правото, което е предмет на иска, се отрича
без оглед на някакво конкретно определено правопораждащо
основание, а с оглед на всички възможни до приключване на устните състезания
негови основания, разбирани като конкретни юридически факти, способни да
породят това право, и които ответникът следва да въведе в процеса.
Твъденията и на ответника, и на ищеца относно дължимостта на процесната сума се основават на правни
съображения, свързани с правото за извършване на едностранна корекция на сметки
на потребителите и спазване на установения за това нормативен ред.
Със ЗИД на Закона за енергетиката (ДВ бр.
54/2012 г.- в сила от 17.07.2012 г.) е въведено законово основание крайният
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, ако е изпълнил задълженията си по
чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, т.е. само при предвиждане в
общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание
за корекция и при налични Правила за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) (така - Решение № 115 от 20.05.2015 г. по гр.д. № 4907/2014 г. на ГК, ІV г.о.
на ВКС; Решение № 111 от 17.07.2015 г. по т.д. № 1650/2014 г. на ТК, І т.о.на
ВКС; Решение № 173 от 16.12.2015 г. по т.д.№ 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и
Решение № 203/15.01.2016 г. по т.д.№ 2605/2014 г. I т.о. на ВКС)
От приетия като доказателство по делото
констативен протокол № 44456938 (л.12)
се установява, че техническата проверка и подмяна на средството за техническо
измерване в имота на ищеца е извършена на 10.09.2018г. Към тази дата
единствените налични действащи разпоредби на ПИКЕЕ (обн. в ДВ,
бр.98/12.11.2013г. и влезли в сила на 16.11.2013г.) са били тези на чл. 48, чл.
49, чл. 50 и чл. 51 - тъй като останалите са били отменени с Решение №
1500/06.02.2017 г. по адм. дело № 2385/2016 г. на
ВАС.
Съгласно чл. 195, ал. 2 АПК, правните
последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен
или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от
компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на
съдебното решение. А в § 2 от ПЗР на новоприетите и сега действащите ПИКЕЕ (обн. в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г.) е предвидено, че
процедурите по преизчисляване на количество електрическа енергия, уведомяване,
фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, които са започнали
въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези
правила, се довършват по реда,
действал към датата на съставяне на констативния протокол.
В
отменените разпоредби на гореобосновано приложимите
към случая предишни ПИКЕЕ(обн. в ДВ, бр.98/12.11.2013г.) се съдържат процедурни правила за надлежно извършване на проверката,
която служи като основание за коригиране на сметката. След отмяната на чл.
41-чл. 44 и чл. 47 ПИКЕЕ на практика е липсвал ред и предпоставки за извършване
на проверка, за метрологичната, функционална и техническа изправност на СТИ,
като специални изисквания за установяване на случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия. Извършените от ответника в тази
връзка действия не са били изрично регламентирани в съответните ПИКЕЕ, поради
което и не са били основани на
закона. Дори да не е бил отменен законовият текст, който предвижда
коригирането на сметката по определена методика, то след отмяната на
текстовете, които уреждат процедурата за констатиране на отклоненията в
нормалното отчитане, е изключена възможността за прилагането му. Доколкото
законодателят не е предвидил друг ред, освен този по ПИКЕЕ, по който да се
извърши самата проверка и коригирането на сметката, то доставчикът е нямал правомощия да извършва
такива действия и извършването им няма юридическа стойност. Този извод
се налага и предвид строгата регулация и държавен контрол над енергийния сектор
с цел да бъдат защитени потребителите от неправомерни действия на
монополистите.
С оглед изложеното, съдът приема, че към
датата на извършената проверка и коригирането на сметката на ищеца за
ответника не е съществувало
законово основание за това. Ето защо начислената с процесната фактура
сума не му се дължи и предявеният отрицателният установителен
иск следва да бъде уважен като основателен.
При този
изход на спора на ищеца следва да бъдат присъдени претендираните
от него разноски, чийто размер и реално извършване се установява от приложените
по делото Договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане – за
внесена държавна такса от 50 лева. Възражението на ответника по чл. 78, ал.5 ГПК - за прекомерност на претендирания като разноски
адвокатски хонорар е неоснователно, доколкото възнаграждението от 350 лв. не
надвишава значително изчисленият съобразно чл.7, ал.2, т.2 НМРАВ минимум от 309,54
лв. и съответства на фактическата и правна сложност на делото.
При тези мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване„ ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул.
”Христо Г. Данов” № 37, че „РЕ
ЛАКС“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. Хасково, пл. „Спартак“ № 8, не му
дължи сумата от
1136,41 лв. с ДДС, представляваща допълнително начислена стойност, вследствие на установено
неизмерване, непълно или неточно измерване
на количеството електрическа енергия за минал период
– от 02.07.2018 г. до 10.09.2018 г., за обект, находящ се в гр. Хасково, ул. „Яне
Сандански“ № 2А, с ИТН
1526853, с клиентски
номер
**********, за която е издадена фактура № **********/14.09.2020 г.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване„ ЕАД, ЕИК
*********, седалище и
адрес на управление: гр.
Пловдив, ул.
”Христо Г. Данов” №
37, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „РЕ
ЛАКС“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. Хасково, пл. „Спартак“ № 8, сумата от 400 лв., представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ не се чете.
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!
Секретар: /П.Н./