Решение по дело №6692/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 121
Дата: 10 януари 2023 г. (в сила от 10 януари 2023 г.)
Съдия: Темислав Малинов Димитров
Дело: 20221100506692
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 121
гр. София, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Членове:Темислав М. Димитров

Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20221100506692 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „В.**“ ЕООД срещу решение №
20206132/02.11.2021 г. по гр.д. № 12851/2020 г. по описа на СРС, I ГО, 118 състав. С
посоченото решение е отхвърлен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, предявен от
„В.**“ ЕООД срещу ЗАД „Б.В. И. Г.“, за осъждането на ответника да заплати в полза
на ищеца сумата в размер на 1765,25 лв. (левова равностойност на 905,26 евро), ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 09.03.2020 г., до
погасяването, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за
застрахователно събитие, ПТП, настъпило на 19.09.2019 г. в Англия, при което е било
увредено застрахованото ППС – „Полуремарке Шмитц“ с рег. № *******,
представляващо покрит риск по силата на договор за застраховка „Каско“, сключен
между страните.
Жалбоподателят - „В.**“ ЕООД, твърди, че решението е неправилно. Сочи
извода на първоинстанционния съд, че не е доказано по делото настъпване на
застрахователно събитие, за неправилен, тъй като от събраните по делото писмени
доказателства и приетото заключение по съдебно-автотехническа експертиза се
установява същото. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено и искът да
бъде уважен. Претендира разноските по производството.
1
Ответникът по жалбата - ЗАД „Б.В. И. Г.“, оспорва жалбата и моли решението
на Софийски районен съд да бъде потвърдено. Претендира разноските по
производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „В.**“ ЕООД с осъдителен иск с
правно основание чл. 405 КЗ за заплащане на сумата в размер на 1765,25 лв. (левова
равностойност на 905,26 евро), ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 09.03.2020 г., до погасяването, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 19.09.2019 г.,
представляващо покрит риск по силата на договор за застраховка „Каско“, сключен
между страните.
Ищецът – „В.**“ ЕООД, твърди, че в срока на застрахователно покритие по
договор за имуществено застраховате, сключен с ответника, е настъпило
застрахователно събитие – ПТП, реализирано на 19.09.2019 г., вследствие на което са
причинени щети по отношение на застрахованото ППС - „Полуремарке Шмитц“ с рег.
№ *******, за което е образувана щета при ответника № 470419191951007. Сочи, че за
причинените щети по отношение на застрахованото имущество ответникът дължи
застрахователно обезщетение в размер на 1765,25 лв. (левова равностойност на 905,26
евро), като ответникът е отказал заплащането на същото, въпреки сключения между
страните договор. Ето защо, предявява посочения по-горе осъдителен иск. Претендира
разноските по производството.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
За основателност на иска в тежест на ищеца е да докаже в кумулативност
следните предпоставки: възникване на валидно застрахователно правоотношение,
настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за
което застрахователят носи риска и в причинна връзка с което са настъпили вреди в
претендирания размер.
Безспорно между страните е обстоятелството, че между тях към датата на
твърдяното събитието е съществувал договор за имуществено застраховане „Каско” с
предмет – процесното ППС. Посоченото се установява и от представената по делото
застрахователна полица № 4704191410000604 видно от която застрахователният
договор по застраховка „Каско“ е сключен при условията на „Пълно каско“. Съгласно
представените по делото общи условия към договора за застраховка, посочената клауза
на застрахователния договор включва риска ПТП.
2
На следващо място, трябва да се установи, че в срока на застрахователно
покритие по договора за имуществено застраховане, е настъпило застрахователно
събитие, което представлява покрит риск по застрахователния договор, което
обстоятелство изрично се оспорва от ответното дружество.
Ищецът (жалбоподател в настоящото производство) твърди, че
застрахователното събитие е реализирано при следните обстоятелства: на 19.09.2019 г.,
около 16:00 часа, в Англия при извършване на маневра в двора на фирма са срязани
двете гуми на застрахованото ППС – полуремарке „Шмитц“ с рег. № *******, поради
наличие на стърчащо желязо. Съгласно приложената към исковата молба фактура, на
20.09.2019 г. в Белгия е извършен ремонт на две от гумите на полуремарке „Шмитц“ с
рег. № *******, като заплатената сума за същия възлиза на 905,26 евро. По делото е
представено уведомление за щета от 22.09.2019 г., подадено от законния представител
на „В.**“ ЕООД, адресирано до ответното дружество, в което е декларирано описаното
в исковата молба събитие. По делото не са ангажирани други доказателствени искания
за установяване на твърдяното застрахователно събитие. В тази връзка следва да се
посочи, че ищецът изрично се е отказал от събирането на гласни доказателства чрез
разпит на свидетел за установяване на оспореното от ответника застрахователно
събитие.
Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа
експертиза, увреждания на гумите на ППС при така декларирания механизъм на ПТП е
възможно да настъпят, но при увредени две гуми на процесното полуремарке същото
не може да се придвижва безопасно от мястото, на което се твърди да е настъпило ПТП
– в Англия, до мястото, където е извършен ремонтът – в Белгия.
Ето защо и на базата на приетите по делото доказателства съдът приема, че не се
установява при условията на пълно и главно доказване настъпването на
застрахователно събитие, представляващо реализирано ПТП на 19.09.2019 г. в Англия,
при което са били повредени две от гумите на застрахованото ППС – полуремарке
„Шмитц“ с рег. № *******, поради наличие на стърчащо желязо. Това е така, тъй като
за установяване на механизма на ПТП по делото е представено единствено
уведомление за щета, подписано от законния представител на ищеца, което обаче е
оспорено от ответника и няма доказателства стойност, тъй като представлява частен
документ, съставен от страна по делото, който съдържа изгодни за съставителя го
факти. Още повече, съгласно заключението на вещото лице по съдебно-
автотехническата експертиза, не е възможно безопасното придвижване на процесното
полуремарке от мястото, на което се твърди да е реализирано ПТП, до мястото, на
което е извършен ремонт, който извод опровергава фактите, изложени от ищеца във
връзка с механизма, при който е увредено ППС.
Следва да се посочи, че първоинстанционното решение съдържа подробни
3
мотиви в тази насока, които настоящата съдебна инстанция споделя и на основание чл.
272 ГПК препраща изцяло към тях.
Следователно, искът с правно основание чл. 405 КЗ следва да се отхвърли
изцяло.
Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна, а
решението на Софийски районен съд – правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски,
като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20206132/02.11.2021 г. по гр.д. № 12851/2020 г.
по описа на СРС, I ГО, 118 състав.
ОСЪЖДА „В.**“ ЕООД, ЕИК *******, да заплати в полза на ЗАД „Б.В. И. Г.“,
ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 100 лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4