Р Е
Ш Е Н
И Е
№.......
гр.В.Търново, 05.03.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на шести февруари през две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№2603 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по предявени при
условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правното основание чл.422 ал.1 вр чл.415
ал.1 от ГПК вр. чл 79 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът излага твърдения, че сключил с
ответника договор за мобилни услуги № ****** от 21.07.2017г., съгласно който на ответника е
предоставен мобилен телефонен номер ***** и мобилно устройство, като предоставянето на
устройството било уредено с договор за лизинг от 21.07.2017 г., съгласно който
общата лизингова цена на вещта е 91,27 лв. с ДДС, платима на 23 месечни
лизингови вноски, всяка в размер на 2,99 лв. с ДДС. Ищецът твърди, че
ответникът не е изпълнил точно задълженията си по договора и ищецът пристъпил
към едностранно предсрочно прекратяване на договора. Ищецът твърди, че е
издадена фактура № **********/25.10.2017 г. за отчетния период 25.09.2017 г. - 24.10.2017
г. за сумата 46,22лв. за абонаментна такса и ползвани услуги и сумата 2,99лв.
за лизингова вноска, като общото задължение по фактурата, след приспадане на
надвнесена сума от 4,01лв., възлиза на 45,20лв. Ищецът твърди, че е издадена и фактура
№ **********/25.11.2017 г. за отчетния период 25.10.2017 г. - 24.11.2017 г. за сумата
44,72 лв. за абонаментна такса и ползвани услуги и сумата 2,99лв. за лизингова
вноска, като общото задължение по фактурата възлиза на 47,71лв. Сочи се, че
след предсрочно прекратяване на договора, поради изпадане на длъжника в забава,
е издадена фактура №**********/25.01.2018г. за сумата в общ размер 224,94лв.. -
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за услуга, 53,82 лв. -
предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски за предоставеното мобилно
устройство. Твърди, че обявяването на предсрочна изискуемост на неначислените
лизингови вноски е уредено в чл.12 от ОУ на договорите за лизинг, като
предпоставка е неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в
т.ч. свързаните договори за мобилни услуги. Сочи, че начислената неустойка не е
предмет на производството, а само сумата от 53,82лв. по последната посочена
фактура-остатък от лизингови вноски. Ищецът твърди, че за горепосочените
вземания в общ размер 146,73 лв., представляваща претендирана стойност по
горепосочените фактури за абонаменти такси, услуги и предсрочно изискуем
остатък от лизинговите вноски за предоставеното мобилно устройство се е снабдил
със заповед за изпълнение по частно гражданско дело № ****г. по описа на ВТРС, срещу която
длъжникът е подал възражение по чл.414, ал.2 ГПК, което обосновава правния му
интерес от предявяване на настоящия иск. Предвид на изложеното отправя искане
до съда да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
сумата от 146,73лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по частно
гражданско дело № 1833/2019 г. по описа на ВТРС. Претендира разноски за
исковото и заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е
депозирал отговор на исковата молба. В съдебно заседание ответникът се явява
лично и оспорва исковите претенции, като твърди, че е заплатил предварително
три абонаментни вноски при сключване на договора, както и че не е имал интернет
с добро качество през цялото време на денонощието.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен в заверен
препис договор за мобилни услуги, сключен на 21.07.2017г. между ищцовото
дружество в качеството оператор и ответника в качеството потребител, като предмет на договора е предоставяне от
страна на ищцовото дружество-оператор мобилни услуги, при стандартен месечен
абонамент в размер на 20,99лв., като договора
е с първоначален срок-24 месеца, считано от 21.07.2017г. до 21.07.2019г.
В договора е посочено, че в случай на
прекратяването му през първоначалния срок за която и да е СИМ карта/и, посочени
в него, по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи
неустойка в размер на стандартните за
съответния абонаментен план месечни абонаменти. Във всички случаи, когато е
предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно този договор,
потребителят дължи и разликата между цената на устройството без абонамент
съгласно последно актуалната ценова листа на оператора за съответното
устройство към момента на прекратяване на договора.
На 21.07.2017г. страните по
делото са сключили и договор за лизинг, съгласно който лизингодателят-ищцовото
дружество се задължава при условията на договора и Общите условия, да
предостави на лизингополучателя-ответника Р.П.К. за временно и възмездно ползване
на мобилно устройство, описано в договора, като лизингополучателят се задължава
да заплати обща лизингова цена в размер на 91,27 лв., която лизингополучателят
се задължава да заплати, както следва: първоначална вноска в размер на 22,5лв.
и още 23 месечни лизингови вноски в размер на 5,99 лв. всяка от тях. Договорът
за лизинг влиза в сила от датата на подписването му. В чл.10 от договора за лизинг е посочено, че
всяка от страните може да го развали в случай на неизпълнение на задължения на
страна по договора. В чл.12 от договора е предвидена възможност за предсрочна
изискуемост, като в случай на неизпълнение на задължение за плащане от страна
на лизингополучателя, лизингодателят има право в съответствие с разпоредбите на
договора, ОУ, с писмено предизвестие до лизингополучателя да обяви месечните
вноски за предсрочно изискуеми и/или да поиска
връщане на устройството.
По делото е представена
декларация-съгласие от ответника относно
получаване на екземпляр от ОУ на Теленор България ЕАД, както и ценова
листа от 21.07.2017г. за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти.
По
делото са представени фактура №********** от 25.10.2017г. на стойност 49,21лв.,
за отчетен период 25.09.2017г.-24.10.2017г., включваща сумата 17,49лв.-месечна
абонамента такса, 21,03лв. други услуги, както и сумата 2,99лв.-лизингова
вноска за мобилно устройство; фактура №********** от 25.112017г. за отчетен
период 25.10.2017г.-24.11.2017г., на стойност 47,71лв., включваща сумата
17,49лв.-месечна абонамента такса, 19,03лв. други услуги, както и сумата
2,99лв.-лизингова вноска за мобилно устройство; фактура
№**********/25.01.2018г., на стойност 224,94лв., която включва неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги/която не е предмет на
претенция в настоящото
производство/, както и остатък от лизингови вноски в общ размер 53,82лв. ,
която сума се претендира за заплащане от ответника.
На 19.06.2019г. ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника Р.П.К.. Въз основа на заявлението е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 20.06.2019г. по ч.г.гр.д.№1833/2019г.
на Великотърновски районен съд против длъжника Р.П.К. за заплащане на сумата 146.73 лв. /сто четиридесет и шест
лева и седемдесет и три ст./, представляващи главница – неизпълнени парични
задължения по договор за мобилни услуги №********* и Договор за лизинг от
21.07.2017 г., индивидуализирани по размер и
основание във фактури: №**********/25.10.2017г.;
№**********/25.11.2017г.; №**********/25.01.2018 г.; ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда 19.06.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски за
сумата 25 лв. /двадесет и пет лева/ - платена държавната
такса и сумата 360 лв. /триста и шестдесет лева/- адвокатско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника и същият е подал възражение
по чл.414 от ГПК и след дадени от съда указания на заявителят, последният е
предявил настоящите положителни
установителни искове.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че размерът на задълженията на ответника са на стойност 371,67лв.,
в т.ч. абонаментна такса за периода 25.08.2017г.-24.12.2017г.-29,90лв.,
начислени услуги ****, извън
абонамента за периода 25.08.2017г.-24.12.2017г-40,06лв., лизингови вноски за
периода 25.08.2017г.-24.12.2017г.-62,79лв., ДДС-13,98лв. и неустойка предсрочно
прекратяване на договор-224,94лв.
От приетото за установено от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявените при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422
ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл 79 ал.1 от ЗЗД са допустими - предявени са от
лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено
нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК, срещу която е подадено възражение от длъжника.
Предявените положителни установителни
искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата,
материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. По тези искове следва с пълно доказване ищеца,
твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото
съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да
докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В настоящото производство ищецът предявава искови претенции за установяване дължимост на вземания за стойността на месечните
абонаментни планове, за стойност на предоставени услуги, извън абонаментния план за процесния период и за стойността на лизинговите вноски за
предоставеното
мобилно устройство.
Между страните не е спорно и от представените по делото доказателства се установява, че ищецът и ответника са били в облигационни правоотношения,
регулирани от Общи условия, като ответникът е имал качеството абонат и
потребител на услуги от мобилния оператор, съгласно т. 1 и т. 49 от ДР на
Закона за електронните съобщения. По силата на договора за мобилни услуги от
21.07.2017г. ищецът се е
задължил да предоставя на ответника, в качеството му на абонат и потребител на
мобилни услуги, договорените основни и допълнителни електронни съобщителни
услуги по предпочетените тарифни планове за предоставения телефонен
номер. От своя страна, ответникът е поел задължение да заплаща за срока на
договорите съответната месечна абонамента такса. Уговорената в договора
абонаментна такса представлява минималната цена, която абонатът следва да
заплаща всеки месец през действието на договора, за това, че операторът е
поддържал своите телекомуникационни системи в изправност и по начин, че да не
се възпрепятства достъпа на абоната до използването на предоставените услуги, поради което съдът приема, че същата се дължи независимо от това дали
абонатът реално ги е потребил. В настоящото производство ответникът не оспори сключването на договора за
мобилни услуги, запознаването с общите условия, поради което съдът приема, че доколкото по делото не са ангажирани доказателства за
обратното, договорът за мобилни услуги валидно е обвързвал страните по него
и ответникът дължи заплащането на абонаментните такси по този договор за отчетните периоди, независимо дали е
ползвал мобилни услуги и независимо от техния обем. Падежът на тези задължения
е настъпил на посочените във фактурите дати. Възражението на ответника, че не дължи заплащане на
претендираните суми, с твърдения, че е предплатил три вноски, останаха недоказани.
Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорена от
страните, ответникът има задължение за процесния период, което включва
неплатени суми по абонаментни такси, като от страна на ответника не бяха
ангажирани доказателства, установяващи авансово заплащане на претендираните
суми. По отношение на
използваните услуги, извън месечния абонамент, ответникът не оспорва тяхното предоставяне от
страна на ищеца, поради което дължи заплащането им. Възражението на ответника
касае само качеството на интернета и същото е недоказано, а освен това
предоставената услуга за интернет, видно от заключението на експертизата е
включена в абонаментната такса и за нея ищецът не дължи заплащане извън
договорения абонамент. В
случая ищецът е изпълнил задължението си да издаде процесните фактури, в които
е посочил стойността на фиксираната абонаментна такса, на използваните услуги,
извън месечния абонамент, както и стойността на съответните лизингови вноски,
като към всяка от фактурите има приложение с детайлна информация за всеки от
посочените компоненти. Падежът на тези задължения също е настъпил на посочените
във фактурите дати, като по делото не са ангажирани доказателства за заплащането им, поради което съдът намира, че ответникът дължи на ищеца
сумата 92,91лв. ,включваща абонаментни такси
и предоставени услуги извън абонаментния план, за процесния период.
По исковата претенция за установяване дължимост на лизинговите вноски, съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установи наличие на облигационни правоотношения между страните, по сключени между тях на 21.07.2017г. договор за лизинг на устройство. Представения договор като частен диспозитивен документ не е оспорен от ответника и тъй като носи подписите на лицата, посочен в него като издатели, съгласно чл.180 от ГПК съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в същият са направени от тези лица. Същевременно, по силата на чл.20а, ал.1 от ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили, с оглед на което с подписването на процесния договор за лизинг в правната сфера на всяка от страните са възникнали права и задължения. По делото не се оспорва, че ищецът е предоставил лизинговата вещ –*****. Насрещно поетото задължение от страна на ответника по договорите е да заплаща лизинговите вноски за ползването на лизинговата вещ, съгласно включен в договора погасителен план, представляващи първоначална вноска в размер на 22,5лв. и още 23 месечни лизингови вноски в размер на 5,99 лв. всяка от тях. В настоящият случай ищецът претендира установяване дължимост на сумата 53,82лв., като непогасен остатък от месечни лизингови вноски, включен във фактура от 25.01.2018г. Ответникът не доказа, че е заплатил на ищеца претендираните лизингови вноски и не ангажира доказателства за плащане на цялата стойност на лизинговата вещ, поради което дължи посочената сума, представляваща непогасен остатък от месечни лизингови вноски, чийто падеж е настъпил.
С оглед изложеното съдът намира, че иска за установяване дължимост на сумата общо 146,73 лв., включваща суми за вземания за стойността на месечните абонаментни планове, за стойност на предоставени услуги, извън абонаментния план за процесния период и за стойността на лизинговите вноски за предоставеното мобилно устройство, по процесните фактури се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
С оглед основателност на иска за главница за сумата 146,73лв., основателна и е акцесорната претенция за дължимост на законната лихва за забава върху тази главница, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане.
Ищецът е претендирал присъждане
на разноски, като съдът в исковото производство съгласно т.12 на Тълкувателно
решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се произнесе и за разноските в
заповедното производство. В конкретния случай разноските в заповедното
производство, включени в заповедта за изпълнение са 385лв., от които държавна
такса в размер на 25лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 360лв. В
исковото производство направените от ищеца разноски са 75лв. за държавна такса
и 360лв. за адвокатско възнаграждение и 100лв. за възнаграждение за вещо лице.
При това положение общият размер на разноските на ищеца за заповедното и исково
производство възлиза на 920 лв., като с оглед уважаване на исковите претенции,
на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата общо 920 лв. за разноски в заповедното и в настоящото исково
производство.
Ответникът не е претендирал присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Р.П.К., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „Т
Б” ЕАД, ЕИК: *****със седалище и адрес на управление: ********със съдебен
адрес:***, ж. к.*******, сумата от 146.73
лв. /сто четиридесет и
шест лева и седемдесет и три ст./,
представляващи главница – неизпълнени парични задължения по договор за мобилни
услуги №******и Договор за лизинг от 21.07.2017 г., индивидуализирани по размер
и основание във фактури:
№**********/25.10.2017г.; №**********/25.11.2017г.; №**********/25.01.2018 г., включващи суми за вземания за стойността на месечните
абонаментни планове, за стойност на предоставени услуги, извън абонаментния план за процесния период и за стойността на
лизинговите вноски за предоставеното устройство, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението в съда /19.06.2019 г./
до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №750 от 20.06.2019г. по частно гр.дело 1833/2019г
по описа на ВТРС.
ОСЪЖДА Р.П.К., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ
на „Т Б” ЕАД, ЕИК:*******, със седалище
и адрес на управление: **********със съдебен адрес:***, ж. к. „*********** сумата общо 920 лв./деветстотин и двадесет лева/, представляваща разноски за
държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице,
направени в заповедното производство по частно гр.дело 1833/2019г по описа на
ВТРС и в настоящото исково производство.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№1833/2019г.
на ВТРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: