Решение по дело №14/2021 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 260091
Дата: 1 юли 2021 г.
Съдия: Деляна Пейкова
Дело: 20215600900014
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 29 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ……..                01.07.2021 г.                      гр. Хасково

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ОКРЪЖЕН  СЪД  ХАСКОВО …………..........……….……......................…………….... състав   

на  двадесет и първи  юни ….…………………………… две  хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в състав :

                                                           

                                                  Председател : ДЕЛЯНА  ПЕЙКОВА

                                                           

секретар ………… Радостина Кабадалиева …….………………………………………………… 

прокурор ………………………… .…..........…...............................................……………….......

като разгледа докладваното от ............................председателя ……...…..................……….…….

т. дело    14 ............ по описа за  2021  год., …...…....................………………….................….

 

 

Предявен е иск от НАП гр.****против „Парс България“ ЕООД – ***, ЕИК **** и М. К. С., временен синдик на „Парс България“ ЕООД, гр. ***,  с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ.

В исковата молба ищецът твърди, че е кредитор на обявеното в несъстоятелност дружество „Парс България“ ЕООД и че има приети вземания в размер на 35 743.02 лева, от които главница в размер на 25 133.63 лева и начислени към 23.09.2020 г. лихви в размер на 10 609.39 лева, дължими въз основа на справки-декларации, описани подробно в исковата молба. Твърди, че по отношение на тези вземания е наложен запор от Национална агенция по вписванията, надлежно вписан в Централния регистър на особените залози, поради което така приетите вземания се ползвали с привилегията по чл. 722, ал. 1, т.1 от ТЗ. Неправилно синдикът вписал вземанията с ред на удовлетворяване по т.6, в който смисъл било и произнасянето на ОС – Хасково с Определение № 260021/13.01.2021 г., постановено по т.д № 69/2020 г. Твърди, че е налице правен интерес от предявяването на настоящия иск. Моли съда да постанови решение, с което да бъде постановена поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т.1 от ТЗ на публични вземания в общ размер на 35 743.02 лева, от които главница в размер на 25 133.63 лева и начислени към 23.09.2020 г. лихви в размер на 10 609.39 лева. Моли да бъдат присъдени и направените по делото разноски.

 С допълнителна искова молба ищецът поддържа изложеното в исковата молба.

 В срок е постъпил писмен отговор от ответника М. К. С., временен синдика на „Парс България“ ЕООД – Хасково в открито производство по несъстоятелност. Синдикът М. К. С. оспорва подадената искова молба. Твърди, че по делото не са налице доказателства, които да установяват, че тези вземания са били обезпечени със запор, надлежно вписан в Централния регистър на особените залози и че представеното удостоверение за вписване касае извършено вписване, след като е било постановено решение за откриване на производство по несъстоятелност, поради което не ползва ищеца от привилегията на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Твърди, че всички тези доводи са били обсъждани от предходен съдебен състав в производството по обжалване на списъка с неприетите вземания. Моли съда да постанови решение, с което да остави без уважение претенцията на Национална агенция за приходите.

В допълнително подадения писмен отговор синдикът М. К. С. поддържа становището си, изразено в писмения отговор.

В срок не е постъпил писмен отговор от ответника „Парс България“ ЕООД - Хасково.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 260011 от 27.08.2020 г., постановено по т.д. № 69/2020 г. по описа на ХОС е открито производство по несъстоятелност на „ Парс България“ ЕООД гр. Хасково.

С Определение № 260021 от 13.01.2021 г., постановено по т.д. № 69/2020 г. ХОС е оставил без уважение подаденото от НАП София възражение против списъка на предявените и приети от синдика вземания в частта касаеща поредността на вземането, включено от синдика в списъка на предявените и приети вземания по реда на чл.722 ал.1 т.6 от ТЗ в размер на 35 743.02 лв.

По делото са приложени писмени доказателства, видно от които е, че за ответното дружество са възникнали задължения за плащания към НАП и че е образувано изп.д. № ********* по описа на НАП – ТД Пловдив, офис Кърджали. По цитираното изпълнително дело с Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С190026-022-0072596/16.08.2019 г. издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Хасково са наложени обезпечителни мерки по реда на ДОПК  запор върху следното имущество/активи на дружеството -  наличия и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, вкл. и съдържанието на касетките,както и суми, представени за доверително управление, находящи се в  „Банка ДСК“ в размер на 40068.08 лв./  л.41/. Постановлението е вписано  в Централния регистър за особените залози на 08.09.2020 г.- удостоверение № 1373258/08.09.2020 г. на ЦРОЗ л.15/.  

Спорният по делото въпрос е ползват ли се с привилегията по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ вземанията на НАП София   в общ размер на 35 743.02 лева, от които главница в размер на 25 133.63 лева и начислени към 23.09.2020 г. лихви в размер на 10 609.39 лева., за обезпечението на които са наложени обезпечителни мерки по реда на ДОПК с  Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С190026-022-0072596/16.08.2019 г. издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, вписано  в Централния регистър за особените залози на 08.09.2020 г.- удостоверение № 1373258/08.09.2020 г. на ЦРОЗ. Настоящият съдебен състав намира,че тези вземания не са ползват с привилегията по т.1 на чл.722 ал.1 от ТЗ

В чл.722 ал.1 от ТЗ е уредена поредността при извършване на разпределение на осребреното имущество, като вземания, обезпечени със залог или ипотека, или запор, или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози се изплащат по т.1, преди всички останали вземания.  Публичноправни вземания на Държавата и общините, като данъци, такси, задължителни осигурителни вноски и др., възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност се удовлетворяват с поредност по т.6. Няма спор, че процесните  публичноправни вземания на Държавата са възникнали до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Тези вземания следва да се изплащат с поредност по т.6. Те не се ползват с привилегия по т.1,т.като към датата на постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност - 27.08.2020 г. тези вземания не са били обезпечени със залог или ипотека, или запор, или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози. Вписването  е извършено на 08.09.2020 г., т.е след датата на съдебното решение. Съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗОЗ вписаното обстоятелство се счита известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването, поради което ищецът, в качеството на заложен кредитор, не може да противопостави на останалите кредитори на несъстоятелния длъжник, в качеството им на трети добросъвестни лица, наличието на особен залог, който е вписан след откриване на производството по несъстоятелност. Още повече, че съгласно чл. 638, ал. 4, изр. 3 от ТЗ, не се допуска налагане на обезпечителни мерки по реда на ГПК или ДОПК върху имуществото на длъжника, след откриване на производството по несъстоятелност. Вписването в ЦРОЗ на 08.09.2020 г. на постановлението на публичния изпълнител не поражда правно действие, т.като същото е последващо вписването на 02.09.2020 г. в ТР на решението на съда по несъстоятелността за откриване на производство по несъстоятелност. Ето защо тези вземания следва да бъдат удовлетворени с поредност по т.6, а не по т.1, както твърди ищецът.

С оглед на изложеното съдът намира,че предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.

Водим от горното съдът

 

                                               Р           Е          Ш        И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от НАП гр.****против „Парс България“ ЕООД – ***, ЕИК **** и М. К. С., временен синдик на „Парс България“ ЕООД, гр. ***, иск  с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ като неоснователен и недоказан.

            Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                     СЪДИЯ: