Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Плевен,…23.....юли….2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз. състав в публично заседание на..ДВАДЕСЕТ.. и.. ТРЕТИ…ЮНИ
през ДВЕ ХИЛЯДИ
и ДВАДЕСЕТА година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря....ЕВГЕНИЯ…РУСЕВА,…като…разгледа………
докладвано от….съдия…ЯНКУЛОВА…ВЪЗЗ…ГР.Д.№…334....
по…описа…за…2020г,…за да се произнесе, съобрази следното:
Въззивно
гражданско производство по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано на основание въззивна жалба, подадена от адв. В.И. *** – пълномощник на „****“- ЕООД - ответник в първоинстанционното производство по гр.д.№6066/2019г. по описа на
Плевенски районен съд, Гражданско отделение,
срещу постановеното от ХІІІ-ти гр.с-в съдебно Решение №232/14.02.2020г.,
с което са уважени предявените от ищеца Б.К.Б.
от гр.Плевен, ж.к-с „Сторгозия“ ,бл.131, вх.“В“, ап.3, обективно съединени
искове по чл.344,ал.1,т.1,т2 и т.3 от КТ – за признаване на уволнение за
незаконно и отмяна на заповедта за прекратяване на ТПО, за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност и обезщетение за шест месеца, през което уволненият
работник е останал без работа.
Във въззивната
жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и се прави искове да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърлят като
неоснователни предявените искове по чл.344,ал.1 от КТ. Излагат се следните съображения и оплаквания: Неправилно съдът
е признал уволнението за незаконно.
Ищецът като работник при ответника ( понастоящем въззивник) е подал молба до
работодателя за освобождаване от заеманата длъжност, без отработено
предизвестие, върху която е поставена резолюция „Да“ на 31.07.2020г.Съгласно
изложеното в нея, молбата може да бъде квалифицирана като съдържаща изявление
по чл.326,ал.1 от КТ, съгласно която разпоредба служителят може да прекрати
трудовия договор като отправи писмено предизвестие до работодателя. В съответствие с текста на молбата, е
изготвена Заповед №266/31.07.2019г. на управителя на „И****“-ЕООД за
прекратяване на трудовия договор на основание чл.326,ал.1 от КТ, която е
връчена на 31.07.2019г. при отказ на работника в присъствието на двама
свидетели. В случа не е налице нарушение на разпоредбата на чл.333,ал.1,т.3 от КТ, тъй като основанието на което е прекратен трудовия договор не предполага
наличие на закрила.Повторната експертиза, изготвена от в.л. инж. Й.И. е установила, че молбата за прекратяване на
ТПО е подписана от работника. Главният иск по чл.344,ал.1,т.1 от КТ е
недоказан, от което следва, че са неоснователни и останалите акцесорни искове.
Ответникът по
въззивната жалба – Б.К.Б., чрез
пълномощника адв. Б.К. ***, е подал писмен отговор, в който е изразил становище
за неоснователност на същата и моли да бъде потвърдено обжалваното решение.
Страните не са
направили доказателствени искания.
Плевенският окръжен съд, като провери
обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във въззивната жалба и обсъди
събраните доказателства, приема
следното:
Въззивната жалба, подадена от адв. В.И. *** – пълномощник
на „****“-ЕООД със седалище в гр.Плевен -
ответник в първоинстанционното
производство по гр.д.№6066/2019г. по описа на Плевенски районен съд,
Гражданско отделение, срещу постановеното
от ХІІІ-ти гр.с-в съдебно Решение №232/14.02.2019г., е подадена в срок,
срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество
е частично ОСНОВАТЕЛНА, но по съображения, които
са различни от посочените в нея.
Първоинстанционното
производство по гр.д.№6066/2019г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско
отделение, е образувано на основание предявени от
ищеца Б.К.Б., ЕГН-********** с адрес *** ( понастоящем ответник по
въззивната жалба) против ответника „****“-ЕООД, ЕИК-**** със седалище и адрес
на управление в гр.Плевен, ул. „****“ ( понастоящем въззивен жалбоподател),
обективно съединени три броя искове по
чл.344,ал.1 от КТ.
В исковата молба се твърди следното: Ищецът е назначен на работа при ответника на длъжността „шофьор“,
на основание Трудов договор №21712.12.2018г. задълженията му са утвърдени от
работодателя в длъжностната характеристика, неразделна част от трудовия
договор. Ищецът е заболял от туберкулоза . Съгласно епикризата, издадена от
Клиника по пневмология и фтизиатриа,
същият е постъпил в лобница на д01.02.2019г-. и е изписан на 31.05.2019г.- след
120 дни болнични. Тъй като е имал направление за явяване на ТЕЛК, са му дадени
още 4 дни болнични – от 30.08.2019г. до 02.09.2019г. С Експертно решение №2787
от заседание №141 от 03.09.2019г. е
освидетелстван с оценка на работоспособност 100% без чужда помощ, считано от
03.09.2019г. до 01.09.2020г.- за една година. По време на отпуска са му се
обадили от „****“, че е освободен от работа, считано от 12.08.2019г. и,че
трябва да подпише заповедта. На 20.08.2019г. е отишъл да занесе болничните, но му е било отказано да
ги вземат и са потвърдили, че е уволнен. Бил посъветван да не подписва
заповедта за уволнение. Счита, че уволнението ме у незаконно по“много
причини“. Работодателят не се е
съобразил с разпоредбата на чл.333,ал.1,т.3 от КТ. Издаването на болничния
лист, увеличава срока на изпитването.
Петитумът на
исковата молба е да бъде признато уволнението за незаконно и да се
отмени.Ищецът да бъде възстановен на предишната работа или да бъде
трудоустроен; Да му се заплати обезщетение за времето, през което е останал без
работа поради уволнението; Да се извърши поправка на основанието за уволнение,
вписано в Трудовата му книжка.
В срока по
чл131 от ГПК,ответникът „****“-ЕООД със седалище в гр.Плевен,
чрез пълномощника адв. В.И. ***, е подал писмен отговор на исковата молба, в който е изразява становище за неоснователност
на предявените искове и моли да бъдат отхвърлени. Посочва, че ищецът сам е
подал молба до работодателя за
прекратяване на трудовото правоотношение без отработване на предизвестието,
която е квалифицирана по чл.326,ал.1 от КТ, резолирана е от управителя на ответниковото дружество и въз основа на нея е
издадена Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание
чл.326,ал.1 от КТ. Закрилата по чл.333 от Кт, на която ищецът се позовава, е
неприложима при прекратяване на ТПО на основание чл.326,ал.1 от КТ.
Ищецът чрез процесуалния представител е подал „Допълнение към исковата
молба“, регистрирано с Вх.№31677/13.11.2019г., в която е заявил, че не е
подавал молба за освобождаване от заеманата от него длъжност, положеният върху
нея подпис не е негов и е фалшифициран. Направил е искане за назначаване на
графологична експертиза
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, приложено е личното
трудово досие на ищеца, приети са заключения на съдебно-счетоводна експертиза,
на първоначална е повторна графологични експертизи..
Плевенският районен съд, Гражданско отделение, ХІІІ-ти гр.с-в се е
произнесъл с обжалваното Решение №232/14.02.2020г.,
с което е уважил изцяло исковата претенция на ищеца, като е постановил
следното:
-На основание чл. 344, ал. 1, т. 1
от КТ, е признал за незаконно
уволнението на Б.К.Б., ЕГН **********, със Заповед №
266 / 31. 07. 2019 г, издадена от работодателя ****
ЕООД ЕИК/БУЛСТАТ ****, с адрес и
седалище на управление: гр.Плевен, ул.****,
Западна индустриална зона, ЕИК: ****, представлявано от С.А.С. с ЕГН: **********;
-Възстановил е на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ,
Б. К.Б., ЕГН: **********, „на предишната работа“ на длъжността
Шофьор, товарен автомобил, във
фирма **** ЕООД
ЕИК / БУЛСТАТ ****;
-Осъдил е на основание
чл. 215 от КТ, **** ЕООД
ЕИК/БУЛСТАТ ****, да
заплати на Б.К.Б., ЕГН: **********,
сумата от 900 лв,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за три командировки до Румъния
през месец май 2019 г, ведно с лихвата за
забава, считано от 12. 09. 2019 г. до окончателното
изплащане на сумата.
-Осъдил е основание чл.224, ал.1 КТ, ****
ЕООД ЕИК/БУЛСТАТ ****, да заплати
на Б.К.Б., ЕГН: **********, сумата от
510 лв., представляваща неизплатено обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 2019 г, ведно с
лихвата за забава, считано от 12. 09.
2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
-Осъдил е на основание чл. 344,
ал. 1, т. 2 от КТ, ****
ЕООД ЕИК/БУЛСТАТ, да заплати на Б.К.Б.,
ЕГН: **********, сумата от 3060 лв, представляваща обезщетение „за
оставане без работа“ за период от шест месеца, ведно с лихвата за забава,
считано от 12. 09. 2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.
-Осъдил е на основание чл.78, ал.1 от ГПК, **** ЕООД ЕИК/БУЛСТАТ ****, да заплати
на Б.К.Б., ЕГН: **********,
сумата от 500
лв. деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част на
исковата претенция.
-Осъдил е на основание чл.78, ал.6
от ГПК , ****
ЕООД ЕИК/БУЛСТАТ ****, да
заплати по сметка на
Плевенския районен съд държавна такса в размер на 50 лв. и 100 лв. за възнаграждение на вещо лице.
Въззивният съд
приема, че постановеното РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО, частично ДОПУСТИМО и ПРАВИЛНО в допустимата
част.
Във въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с валидността и
допустимостта на обжалваното решение. Съгласно правомощията по чл.269 от ГПК, въззивният
съд не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност на съдебния акт, но установи такива, които
обуславят неговата частична недопустимост.
За да приеме, че обжалваното решение е частично недопустимо, съдът съобрази
следното: Видно от петитума на исковата молба, съдът е сезиран с три броя обективно съединени искове по
чл.344,ал.1,т.1,чл.344,ал.1,т.2 и чл.344,ал.1,т..3 във вр. чл.225 от КТ. Няма
данни исковата молба да е поправяна чрез разширяване на петитума. С обжалваното
решение обаче, освен по предявените искове по чл.344,ал.1 от КТ, съдът се е
произнесъл „плюс петитум“, като е
присъдил в полза на ищеца на основание
чл.215 от КТ незаплатени суми за командировки в Румъния в размер на 900лв.
и на основание чл.224,ал.1 от КТ
обезщетение за неизползван платен годишен в размер на 510лв. Вярно е, че
въпросите във връзка със заплащане на командировките и неизползван платен
годишен отпуск са третирани в хода на съдебното производство, но при положение, че искове за
такива плащания по КТ не са предявени ( видно от текста на исковата
молба), съдът не дължи произнасяне.
Въззивният съд приема, че в частта, в която е постановено „плюс петитум“,
обжалваното решение е недопустимо, поради което на основание чл.270 от ГПК
следва да бъде обезсилено и производството прекратено.
За да се произнесе относно
правилността на обжалваното решение,
съдът съобрази следното:
Безспорни
между страните са следните обстоятелства, които се установяват от
неоспорените писмени доказателства:
На
12.12.2018г. в гр.Плевен, между ответника( понастоящем въззивен
жалбоподател) „****“-ЕООД със седалище и
адрес на управление в гр.Плевен, Западна индустриална зона, ул.“****“, ЕИК- ***,
представлявано от управителя С.А.С. като“работодател“и ищеца( понастоящем ответник по въззивната
жалба) Б.к.Б., ЕГН-********** като „работник“, е сключен Трудов договор
№217/12.12.2018г., по силата на който на
основание чл.67,ал.1 във вр. чл.70,ал.1 от КТ, работникът е назначен на
длъжността“шофьор, товарен автомобил“ с месторабота“****“-Плевен със срок за
изпитване 6 месеца в полза на работодателя, считано от 13.12.2018г. В т.5 е
уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 510.00.лв. с допълнително
възнаграждение за придобит стаж. Съгласно т.6, срокът на предизвестието за
прекратяване на трудовия договор е 60 дни. В длъжностната характеристика, която
е неразделна част от договора са подробни описани правата и задълженията на
работника. От приложеното лично трудово досие на работника, намиращо се на
л.57 и сл. първоинстанционното дело, се установява, че при встъпването си в длъжност
работникът е подписал следните документи
с дата“13.12.2018г.“ – Декларация работодателят да съхранява личните му
данни(л.61); Служебна бележка за проведен начален инструктаж(л.65); декларация
по чл..348,ал.3 от КТ(л.66); Декларация за спазване на фирмена тайна(л.67);
Протокол за постъпване на работа(л.68); Декларация за запознатост (л.69);
Декларация, че е запознат с правилата за безопасност на труда в предприятието(л.70).
През периода
от 01.02.2019г. до 15.05.2019г. работникът Б.К.Б. е бил на стационарно
лечение в Първо отделение на
Клиника по пневнология и фтизиатрия при
УМБАЛ“Д-р Г.Странски“ –ЕАД- гр..Плевен, от където е изписан с диагноза
„Потвърден случай на белодробна туберкулоза с множество каверни“, видно от
медицинската епикриза на л.9 и сл. от делото. Съгласно епикризата, на
болния е даден отпуск поради
нетрудоспособност за периода от 01.02.2019г. до 31.05.2019г.вкл., общо 120 дни;
Съгласно Болничен лист №Е2-*********, издаден от
ЛКК-ЛКК по пневмология и фтизиатрия, ДКБ при УМБАЛ „Д-р Г.Странски“-Плевен,
на въззиваемия Б.Б. е даден отпуск от
4дни за периода от 30.08.2019г. до 02.09.2019г.с диагноза “Туберкулоза на
белите дробове, потвърдена бактериологично с наличие или отсъствие на
културелен рас“.(л.12)
С Експрертно решение №2787, прието с Протокол №141
от 03.02019г. на Трети състав на ТЕЛК към УМБАЛ“Д-р Г.Странски“-ЕАД-Плевен, на
въззиваемия Б.Б. е определена 100%
инвалидност без чужда помощ за период от една година(л.11)
На 31.07.2019г. работодателят е издал Заповед №266/31.07.2019г.,
подписана от управителя С. А.С., за прекратяване на Трудов договор №
217/12.12.2018г., сключен с Б.Б., на основание чл.326,ал.1 от КТ, считано от
31.07.2019г.. Като причина за прекратяване на трудовия договор е записано “Подадена молба, неспазен срок на
предизвестие.“ Със заповедта е разпоредено, че лицето дължи обезщетение на
работодателя на основание чл.220,ал.1 от КТ( за срока на неспазено
предизвестие),без да е посочен размер;
При посещение на
предприятието, на неустановена дата след 31.07.2019г., ответникът по въззивната жалба не е
допуснат.На входа, свидетелката А.Н.Н. –
счетоводител при работодателя, се е опитала да му връчи заповедта за уволнение
№266/31.07.2019г. и да получи подпис от
него върху декларацията за връщане на трудовата книжка. Работникът категорично е отказал да подпише
заповедта за уволнение и отказът е
оформен с подписите на свидетелите Л.М.
( работник в „****“) и М.П.( управител на друго дружество –„***“, което
съгласно показанията й ползва офиси в сградата на работодателя) Въззиваемият обаче е подписал Декларацията за
връчване на трудова книжка при напускане, носеща дата „31.07.2019г“, намираща
се на л.72 от делото.
Спорен е
въпросът, подал ли е
въззиваемият Б.К.Б., в качеството му на работник, в края на м. юли 2019г, Молба
до работодателя за напускане, намираща се на л.71 от делото, имаща следното
съдържание:“Моля да бъда освободен/а от
заеманата от мен длъжност в ръководеното
от Вас предприятие,без отработено презизвестие“ ?
За да се произнесе по спорния въпрос, съдът
съобрази следното:
-От външна страна, молбата за напускане на л.71 ,е оформена по напълно идентичен
начин с документите, намиращи се в трудовото досие на възиваемия, които същият
е подписал при постъпването на работа на 13.12.2018г., бланките за които се
предоставят от работодателя. –(Декларация работодателят да съхранява личните му
данни(л.61); Служебна бележка за проведен начален инструктаж(л.65); декларация
по чл..348,ал.3 от КТ(л.66); Декларация за спазване на фирмена тайна(л.67);
Протокол за постъпване на работа(л.68); Декларация за запознатост (л.69);
Декларация, че е запознат с правилата за безопасност на труда в
предприятието(л.70)). Също така, от външна страна изглежда оформена по
идентичен начин и с изготвената от
работодателя Декларация за връчване на трудовата книжка при напускане, намираща
се на л.72 от делото, която свидетелката А.Н. му е дала да подпише при
опита за връчване на молбата за уволнение,;
-Молбата за напускане е изцяло бланкетна. – В нея
не е посочена длъжността, от която се иска освобождаване; Не е посочена дата,
от която се иска прекратяване на трудовото правоотношение. Не е
индивидуализиран дори пола на подателя, тъй като в молбата е записано „да бъда
освободен/а от заеманата длъжност“;
- В адресната част на молбата като адрес на
работника, е посочен този, който е бил известен на работодателя като отразен в документите, намиращи се в
трудовото досие – „****“, а не новорегистрираният адрес на работника към
края на м. юли -„ Гр.Плевен, ж.к.“***“ , бл.**, вх.“*“, ет.1, ап.3“,
съгласно личната му карта №****,
издадена на 29.07.2019г и отразена в Експертното решение на ТЕЛК ( л.11 от делото),
който адрес е посочен и по настоящето дело.;
- Не е поставена
дата на подаване на молбата и същата не
е регистрирана с входящ номер. При това положение не може да се установи кога същата е подадена, не може да
се установи от кожа теме срока на
предизвестието, както поредността на волеизявленията на работника и на
работодателя и не може да се установят сроковете по чл.326 от КТ;
- Свидетелката А.Н. – счетоводител при
работодателя, твърди в показанията си, че в края на м. юли, при отиване на
работа сутринна, портиерът, когото не може да индивидуализира, й е дал
процесната молба, за която се твърди, че е подадена от въззиваемия Б.Б.. Свидетелката е срещнала друго лице на
име М., който й е казал за намерението
на въззиваемия да напусне, след което тя е предала молбата на „колежката, която
се занимава с това“. – Настоящият съдебен състав не дава вяра на показанията на тази свидетелка, във връзка с подаването и
предвижването на молбата за напускане. – Преди всичко същата е служител в
администрацията на работодателя и е служебно зависима от него. Освен това сочените
от нея факти и обстоятелства, съпоставени с всички данни по делото, изглеждат
недостоверно.- По-логично е въззиваемият, който е работник в предприятието, да
подаде молбата в канцеларията на същото,
или да я предаде на съответното длъжностно лице, да я изпрати по пощата , да
уведоми лично или по телефона
съответното длъжностно лице и пр., а не да оставя молба без дата на
портала и пр.;
-Дори наистина молбата за напускане да е оставена
на портала, необходимо е служебно лице, което се занимава с човешките
ресурси, да се увери в нейната автентичност и да я регистрира с входящ номер,
което в случая не е сторено;
- От
показанията на тримата свидетели –А.Н., Л.М. и М.П. се установява, че
поведението на въззиваемия във връзка с опита да му се връчи заповедта за
уволнение, по категоричен начин е показвало, че същият не желае прекратяване на
трудовото правоотношение и именно затова отказва да подпише заповедта. При
преценката на медицинската документация и свидетелските показания, съдът не
счита, че посещението на работника е било с цел да получи документите си, както
сочи свидетелката Н., а по-вероятно за да
представи болничния лист за периода от 30.08.2019г. до 02.09.2019г, както се
твърди в исковата молба.;
-Изслушаните по делото две графологични експертизи
са противоречиви. – Първоначалната експертиза установява, че подписът върху
молбата за напускане не е положен от въззиваемия Б.Б., а повторната- че е
положен от него;
-Дори на
основание на повторната експертиза, да се приеме, че подписът е положен от въззиваемия,
не може да се установи кога същата е подадена, тъй като няма дата , поставена
от подателя и входящ номер, поставен от работодателя. При това положение, не
може да се установи и дали не е
своевременно оттеглил
волеизявлението си;
- Съдът счита, че е в противоречие с всякаква
житейска и правна логика, работникът Б.Б., при установена тежка
диагноза“туберкулоза“, след ползван отпуск по болест в продължение на 120 дни,
при срочен договор за изпитване, уговорен в полза на работодателя съгласно т.3
от същия, чиито срок предстои да изтече
дори при съобразяване на отпуска по болест съгласно чл.70,ал.4 от КТ,
при предстоящо инвалидизиране от ТЕЛК в началото на м. септември 2019г., в края
на м. юли да иска прекратяване на трудовото правоотношение и то без спазване на
срока за предизвестие с желание да
заплати на работодателя обезщетение за неспазено предизвестие за два месеца
съгласно т.6 от трудовия договор или три месеца съгласно чл.326 от КТ.(?!) С
оглед безспорно установената диагноза“туберкулоза“ и предстоящото
инвалидизиране, трудовото правоотношение
с работника би могло да се прекрати на
много по-благоприятно за него основание, отколкото с едностранно волеизявление,
при неспазено предизвестие и дължимо обезщетение. Това обстоятелство, преценено
с оглед на всички данни по делото, поставя под съмнение действието на работника
за прекратяване на ТПО по негова воля.
Пред вид на
изложеното, въз основа доказателствата по делото, преценени по отделно и в
съвкупност, съдът приема, че молбата за
прекратяване на трудовото правоотношение, резолирана от работодателя на 31.07.2019г.,
не изразява волята на работника Б.Б. за
напускане на работа изобщо и конкретно на посоченото в нея основание. Въз
основа на доказателствата, се налага извод, че работодателят предварително е
разполагал с напълно бланкетна молба без дата, съдържаща подписа на работника и
неговия бивш адрес, която без да
регистрира с входящ номер, съобразявайки
данните за здравословното състояние на
работника, е използвал с цел бързо и удобно за него прекратяване на ТПО , при
това с дължимо от работника обезщетение.
Мотивиран от изложеното, съдът приема, че
въззиваемият Б.Б. в качеството си на работник по трудовото правоотношение, не е
отправил до работодателя едностранно волеизявление за прекратяване на трудовото
правоотношение с предизвестие съгласно чл.326,ал.1 от КТ, в хипотезата без
отработване на предизвестието.
С оглед основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение, работникът не се ползва
със закрила по чл.333 от КТ,
както е приел РС в обжалваното решение.
След като работодателят е прекратил трудовото
правоотношение на основание чл.326,ал.1 от КТ, без работникът да е отправил до него волеизявление,
изразяващо действителната му воля за освобождаване от работа без предизвестие, а
напротив при упорито несъгласие за напускане на работа, прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл.326,ал.1 от КТ е незаконно
и заповедта за уволнение следва да бъде отменена. Следователно, главният
иск по чл.344,ал.1 от КТ е основателен и
доказан. Като последица от това следва
да бъдат уважени и акцесорните искове за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на
обезщетение в размер на 6 месечни трудови възнаграждения, които също са
доказани.
От изложеното е видно, че въззивният съд достига до краен извод,
който е еднакъв с този на
първоинстанцонния, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено в
допустимата му част.
Съдът констатира, че РС не е присъдил правилно таксите, които
работодателят дължи, определяни с решението съгласно чл.78,ал.6 от ГПК.- Тъй
като ищецът е освободен от първоначално внасяне на д.т. съгласно чл.83,ал.1 от ГПК, с оглед изхода на делото, ответникът следва да заплати държавна такса
върху трите уважени искове по чл.344,ал.1,т.1, по чл.344,ал.1,т2 и по чл.344,
ал1,3 във вр. чл.225 от КТ. – Върху първите два иска, д.т. се определя като за
неоценяеми искове, а върху третия е пропорционална в размер на 4% върху присъдената сума. Тъй като РС не е сторил
това, настоящият въззивен състав определя д.т. върху иска за отмяна на
уволнението по чл.344,ал.1,т.1 от КТ в размер на 60лв., по иска за
възстановяване на работа по чл.344,ал.1,т.2 от КТ – д.т. в размер на 60лв. и
върху иска за обезщетение по чл.344,ал.1,т.3 във вр. чл.225,ал.1 от КТ, уважен
в размер на 3060лв.-д.т. от 122.40лв., или общо д.т. по сметка на РС-Плевен
от 242.40лв. Тъй като с обжалваното
решение е присъдена д.т само от 50лв., ответникът „****“-ЕООД следва да бъде
осъден да заплати разликата от 192.40лв. по сметка на РС-Плевен на основание
чл.78,ал.6 от ГПК.
Тъй като при администриране на въззизвана жалба на
ответника, РС не е определил д.т. за обжалване,
последната следва да се определи в размер на половината от дължимата за
първа инстанция от 242.40лв. и
въззивникът да бъде осъден да заплати д.т.за обжалване на ОС-Плевен в
размер на 121.20лв.
По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, ІV-ти въззивен
граждански състав
Р
Е Ш И
:
1.ОБЕЗСИЛВА на
основание чл.270 от ГПК РЕШЕНИЕ №232/14.02.2020Г., на Плевенски районен съд,
Гражданско отделение, ХІІІ-ти гр.с-в, постановено по гр.д.№6066/2019г. В
ЧАСТТА,, в която „****“- ЕООД -Плевен, е осъден да
заплати на основание чл.215 от КТ на Б.К.Б.,
ЕГН: **********, сумата от 900 лв,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за три командировки до Румъния
през месец май 2019 г, ведно с лихвата за
забава, считано от 12. 09. 2019 г.
до окончателното изплащане на сумата И В ЧАСТТА, в
която „****“- ЕООД -Плевен, е осъден да заплати
на основание чл.224 от КТ на Б.К.Б., ЕГН: **********, сумата от
510 лв., представляваща неизплатено обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 2019 г, ведно с
лихвата за забава, считано от 12. 09.
2019 г. до окончателното изплащане на сумата, и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО В
ТАЗИ ЧАСТ.
2.ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.217,ал.1 от ГПК като правилно РЕШЕНИЕ №232/14.02.2020Г., на
Плевенски районен съд, Гражданско отделение, ХІІІ-ти гр.с-в, постановено по
гр.д.№6066/2019г. В останалата ЧАСТ.
3.ОСЪЖДА „****“-
ЕООД, ЕИК-***, със седалище и адрес на управление в гр.Плевен, Западна
индустриална зона, ул.“****“, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски районен съд на
основание чл.78,ал.6 от ГПК държавна такса от още 192.40лв.( сто деветдесет и
два лв. и 40ст) върху уважените искове.
4. ОСЪЖДА „****“-
ЕООД, ЕИК-***, със седалище и адрес на управление в гр.Плевен, Западна
индустриална зона, ул.“****“, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски окръжен съд на
основание чл.78,ал.6 от ГПК държавна такса от 121.20лв.( сто двадесет и един
лв. и 20ст.) за въззивно обжалване.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от връчването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: