Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 25.06.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
VІ-9
СЪСТАВ,
в публично заседание на пети юни
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
при
секретаря Таня Стоянова, като изслуша докладваното от съдия Комитова т.д. № 1458
по описа за 2018 г., И ЗА ДА СЕ
ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
ПРЕДЯВЕНИ СА ОБЕКТИВНО КУМУЛАТИВНО СЪЕДИНЕНИ
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
ЧЛ. 124, АЛ. 1 ОТ ГПК ВЪВ ВР. С ЧЛ. 150, АЛ. 1 ОТ ЗЗД И ЧЛ.
124, АЛ. 1 ОТ ГПК ВЪВ ВР. С ЧЛ. 179, АЛ. 1, ПРЕДЛ. ВТОРО ОТ ЗЗД.
Ищецът „Г.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Д.В.М., чрез
адв. А.Т.,***, Бизнес център, ет. 1, офис 4, с искова молба от 11.07.2018 г., твърди, че на 11.06.2008 г. праводателят на „Г.Т.“ ЕООД - „Т.Т.“, ЕИК *******като длъжник и ипотекарен
длъжник, е подписало Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №122,
том дело №106 от 11.06.2008 год. на нотариус А.Б., с рег. №391 на Нотариалната
камара, вписана в Службата по вписванията с вх. рег. №41535, акт №176, том
XXXIX, дело №2844/2008год., им. п. №344224, с който „Т.Т.“ ЕООД, ЕИК *******е
учредило в полза на „Х.А.-А.Л.“ ЕООД, ЕИК *******/с променено наименование „Х.А.Р.Б.“
ООД/ договорна ипотека за обезпечение на изпълнението на Договор за финансов лизинг
№*********/2008 г., сключен между „Х.А.-А.Л.“
ЕООД като лизингодател и „Т.Т.“ ЕООД като лизингополучател до размер от 982
300.00 евро, заедно с всички лихви, неустойки, такси и разноски до пълното им
изплащане, върху следния недвижим имот: Поземлен имот №250, целият с площ от 5 000 кв.м., от които в
улица-509 кв.м. между улици о.т.45 - о.т.46 - о.т.47 - о.т.51 - о.т.52 - о.т.- о.т.54 по плана на гр. София,
местността бул. "Ломско шосе", идентичен с имот №016051 с начин на
трайно ползване - нива, четвърта категория, с площ от 5 000 кв.м., находящ се в
Столична община, район Връбница, местност „Кюшето“, при съседи: имот №016050 - нива на Столична община,
имот №000022 - път, имот №016052 - нива на СО имот №000010 -пътна мрежа, съгласно картата на землището на с. Връбница по плана за
земеразделяне. По кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед №РД-18-39/20.07.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, имотът
представлява Поземлен имот с идентификатор 68134.2813.51.
Поради неизпълнение на задълженията на лизингополучателя
„Т.Т." ЕООД по ДФЛ №*********/2008 г., Лизингодателят е изпратил на 13.05.2015 г. нотариална покана рег.№2887
том 1 №100 на Нотариус М.Д.С.рег.№621 на НК, с която му дал 14-дневен срок за
изпълнение, както и го е предупредил, че при неизпълнение в този срок и на
основание чл.4 т.1 от Общите условия към договора, ще счита договора за развален. Поканата е била връчена на „Т.Т.“ ЕООД на 14.05.2015 г. Изпълнение не е
направено в дадения 14-дневен срок, който е изтекъл на 28.05.2015 г. Поради
което „Х.А.Р.Б." ООД /понастоящем ЕООД/, е упражнил потестативното си право и е
развалил ДФЛ №*********/2008 г. с „Т.Т.“ ЕООД, поради неизпълнение на задължението за заплащане на лизингови вноски на
основание чл.87 ал.1 от ЗЗД. Доколкото се отнася за вземания за периодични плащания, развалянето на
договора няма обратно действие, а само занапред и от неизправната страна се
дължи обезщетение за вреди от неизпълнение на договора на основание чл.88 ал.1 от ЗЗД. С развалянето на
договора за лизинг е прекъсната облигационната връзка между страните по
договора, както и са отпаднали задълженията, основани на нея.
Упражненото потестативно право на разваляне на процесния
ДФЛ от страна на „Х.А.Р.Б." ЕООД, е съдебно потвърдено с решение на
Арбитражния съд при БТПП от 10.01.2018 г. по ВАД №280/2016 г. С
развалянето на договора за финансов лизинг №*********/2008г. е отпаднало и
основанието на обезпечението — ДФЛ №*********/2008г. е развален, поради което
липсва облигационна връзка, която ипотеката да обезпечава.
От справка в публичния имотен регистър се установява, че
на 16.05.2018 г. „Х.А.Р.Б." ЕООД е отбелязало подновяване на договорната
ипотека от 11.06.2008 г., с вписано подновяване с № от вх.рег.30623 от 16.05.2018 г. № от дв.вх.рег.
30158, Акт том 28, Акт номер 170 от 2018 г., № на описна книга
2238 от 16.05.2018 г. Вписаното отбелязване на подновяване на договорната ипотека е извършено без основание, тъй като ДФЛ №*********/2008 г. е развален от лизингодателя. Това обстоятелство очевидно е спестено от „Х.А.Р.Б.“
ЕООД при подаване на документи за подновяване на ипотеката в Агенцията по
вписванията.
Наред с изложеното според записа в нотариалния акт за договорна
ипотека, срокът на ДФЛ №*********/2008 г., който се обезпечава с договорната ипотека е 72
месеца, т.е. срокът е по-малък от предвидения в закона 10-годишен срок. На
подновяване подлежат само ипотеки, на които крайният срок за погасяване на
задължението е по-дълъг от 10 години.
Твърди се в исковата
молба, че ищцовото дружество е придобило имота с Нотариален акт №27 том II рег.№1809 дело №205 от 02.06.2015 г. на Нотариус Ц.Д.,
рег.№350 на НК, вписан в Службата по вписвания с акт №196, том LXXII дело
№22264/02.06.2015 г., поради което е заинтересовано лице - собственик на имота по
смисъла на закона и има правен интерес от предявяване на настоящия иск. Предвид
изложеното, моли съда да ги призове с ответника на съд и след като се убеди в
основателността и доказаността на изложените обстоятелства, да се признае за установено по отношение на „Х.А.Р.Б."
ЕООД, че ипотечните му права и обезпечително правоотношение -
ипотека върху имущество, учредена с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №122,
том I, рег.№ 5941, дело №106 от 11.06.2008 год. на нотариус А.Б. с per. №391 на
Нотариалната камара, вписана в Службата по вписванията с вх. per. №41535, акт №176,
том XXXIX, дело №2844/2008 год., им. п. №344224, с вписано подновяване с № от вх.рег.30623 от 16.05.2018 г. № от дв.вх.рег. 30158, Акт том 28, Акт номер 170 от
2018 г., № на описна книга 2238 от 16.05.2018 г., НЕ СЪЩЕСТВУВАТ,
тъй като е отпаднало основанието на обезпечението - ДФЛ №*********/2008 г. е
развален, поради което липсва облигационна връзка, която ипотеката да
обезпечава. На основание чл.179 ал.1 пр.2 от ЗЗД
във вр. с чл.19 от Правилника за вписванията, моли съда да постанови заличаване на вписаната с цитирания нотариален
акт договорна ипотека, подновена на 16.05.2018 г. за следния недвижим
имот: Поземлен имот №250 /двеста и петдесет/, целият с площ от 5 000/пет хиляди/кв.м., от
които в улица-509/петстотин и девет/кв.м. между улици о.т.45/четиридесет и
пет/- о.т.46/четиридесет и шест/-о.т.47/четиридесет и седем/ -о.т.51/петдесет и
едно/ - о.т.52/петдесет и две - о.т.53/петдесет и три/-о.т.54/петдесет и
четири/ по плана на гр. София, местността бул. "Ломско шосе",
идентичен с имот №016051/шестнадесет хиляди петдесет и първи/ с начин на трайно
ползване-нива, четвърта категория, с площ от 5 000/пет хиляди/ кв.м.,
находящ се в Столична община, район Връбница, местност „Кюшето", при
съседи: имот №016050-нива на Столична община, имот №000022-път, имот
№01б052-нива на СО имот №000010-пътна мрежа, съгласно картата на землището на
с. Връбница по плана за земеразделяне, който имот по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18- 39/20.07.2011г. на
Изпълнителния директор на АГКК имота представлява Поземлен имот с идентификатор
68134.2813.51. Моли да му бъдат присъдени направените в производството
разноски. Прилага писмени доказателства по опис.
Ответникът „Х.А.Р.Б.“
ЕООД (с предишно наименование „Х.А.-А.Л.“ ООД),
ЕИК
********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Н.Ц.Н.,
чрез юрисконсулт Т.Ц.-М., с отговор на искова молба от 02.11.2018 г., на основание чл. 367, ал.
2, т. 3, предложение първо от ГПК, намира, че предявеният от страна на „Г.Т.“ ЕООД срещу „Х.А.Р.Б.“ ЕООД (с предишно наименование „Х.А.-А.Л.“
ООД) иск, квалифициран като такъв с правно основание чл. 179, ал.1, предложение второ
от ЗЗД във връзка с чл. 19 от Правилника за вписванията (ПВп) е процесуално допустим. На основание чл. 367, ал. 2, т. 3, предложение второ от ГПК, намира предявения от страна на „Г.Т.“ ЕООД срещу „Х.А.Р.Б.“ ЕООД (с предишно наименование „Х.А.-А.Л.“
ООД) иск за неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен изцяло. За да бъде успешно проведен искът по чл. 179, ал. 1,
предложение второ от ЗЗД във връзка с чл. 19 от ПВп е необходимо да е настъпило
погасяване
на ипотечното право въз основа на юридически факти, които са
настъпили след учредяването на ипотеката, като същите могат да бъдат обособени
в две групи, както следва: юридически факти, които погасяват едновременно
ипотечното право и обезпеченото вземане и юридически факти, които представляват
самостоятелни основания за погасяване на ипотечното право.В случая обаче не е налице изпълнение от страна на „Т.Т.“ ЕООД (в несъстоятелност) или от трето лице на задълженията към „Х.А.Р.Б.“ ЕООД, произтичащи от Договор
за финансов лизинг № *********, сключен на 03.06.2008 г., обезпечени с
процесната ипотека. За да има погасителен ефект по отношение на ипотеката, е
необходимо изпълнението на задължението да бъде точно, а именно - да е престирано
съобразно дължимото според Договора за финансов лизинг в количествено и
качествено отношение, на падежа и съобразно правилата за местоизпълнението и
местодоставянето. В случай че има желание ипотеката по отношение на процесния
недвижим имот да бъде заличена, респективно искът по чл. 179, ал. 1,
предложение второ от ЗЗД във връзка с чл. 19 от ПВп да бъде уважен, ищецът „Г.Т.“
ЕООД, в качеството на приобретател на ипотекирания недвижим имот, следва да
изпълни в цялост задължението на „Т.Т.“ ЕООД (н) за плащане, произтичащи от горепосочения Договор за
финансов лизинг. Обстоятелството, че договорната ипотека, обективирана в Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № 122, том I, регистрационен № 5941, дело № 106
от 11.06.2008 г. на А.Б. Балчев, нотариус под регистрационен № 391 на
Нотариалната камара на Република България и Район на действие Районен съд - гр.
София, вписан с входящ регистрационен № 41535, Акт № 176, том XXXIX на Службата
по вписванията - гр. София към Агенцията по вписванията, е учредена за
обезпечаване на задължения на „Т.Т.“ ЕООД (н)
до сума в размер на 982 300.00 EUR не променя този
извод. Неделимостта на ипотеката представлява пречка да се приеме, че
частичното изпълнение до размера, до който е било обезпечено вземането е
основание за погасяване на ипотечното право на ипотекарния кредитор.
В процесния случай не е налице прихващане на вземането на „Х.А.Р.Б.“ ЕООД от „Т.Т.“ ЕООД (н) с насрещно задължение на
„Х.А.Р.Б.“ ЕООД (с предишно наименование „Х.А.-А.Л.“ ООД) към главния длъжник „Т.Т.“
ЕООД (н) или към ищеца в настоящото производство „Г.Т.“ ЕООД, в качеството му на
собственик на недвижимия имот. Не са осъществени следните юридически факти, които биха довели до погасяване на вземането,
обезпечено с процесната ипотека и на ипотечното право, а именно: договор за опрощаване на задължението по смисъла на чл. 108 от ЗЗД, сключен
между „Х.А.Р.Б.“ ЕООД (с предишно наименование „Х.А.-А.Л.“ ООД), в качеството
на „КРЕДИТОР“ и „Т.Т.“ ЕООД, в качеството на „ДЛЪЖНИК“; Не е налице сливане на
качествата кредитор и длъжник в едно лице; Не е налице невиновна невъзможност
за изпълнение от страна на длъжника; Не е налице погасяване по давност на
обезпеченото вземане, произтичащо от Договор за финансов лизинг № *********,
сключен на 03.06.2008 г. между „Х.А.-А.Л.ООД (с настоящо наименование „Х.А.Р.Б.“
ЕООД) и „Т.Т.“ ЕООД (н); Договор за финансов лизинг № *********, сключен на 03.06.2008 г. между „Х.А.Р.Б.“
ЕООД (с предишно наименование „Х.А.-А.Л.ООД) и „Т.Т.“ ЕООД - В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ не е унищожен по съдебен ред като сделка, от която е възникнало обезпеченото вземане; Не
е налице сключен договор за новация. Развалянето на Договор за финансов лизинг № *********, сключен на 03.06.2008
г. между „Х.А.Р.Б.“ ЕООД (с предишно наименование „Х.А.-А.Л.“ ООД) и „Т.Т.“
ЕООД не води до погасяване учредената за
неговото обезпечаване договорна ипотека. Съобразно предвиденото в разпоредбата на чл. 88, ал. 1 от ЗЗД, развалянето
на договора има обратно действие с изключение на онези договори, които са с
продължително или периодично изпълнение, какъвто е договорът за лизинг по
смисъла на чл. 342, ал. 2 от ТЗ. Това обстоятелство налага заключението, че при
развалянето на подобен договор не се стига до погасяване на учредената за
неговото обезпечение ипотека, когато е предвидена отговорност на длъжника за
вредите, причинени от неизпълнението на задължението, доколкото ипотеката обезпечава не само изпълнението, но и последиците от неизпълнението на
задължението и не се погасява, ако
тези вреди не са погасени. Видно от Нотариалната покана на „Х.А.-А.Л.“ ООД, адресирана до „Т.Т.“ ЕООД, вписана под
регистрационен № 2887/13.05.2015 г., том 1, акт 100 в-общия регистър на М.Д.-С.,
нотариус под регистрационен № 621 на Нотариалната камара на Република България
и Район на действие Районен съд - гр. София „на
основание т. 4.1. от Общите условия към Договорите следва да считате Договорите за финансов лизинг № ********* и
*********, за РАЗВАЛЕНИ ПОРАДИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ от Ваша страна“. В цитираната Нотариална покана е посочено, че към 11.05.2015 г.,
включително непогасените задължения на ЛИЗИНГОПОЛУУАТЕЛЯ към ЛИЗИНГОДАТЕЛЯ
възлизат на сума в общ размер на 4
377 183.90 BGN (четири милиона триста седемдесет и седем
хиляди сто осемдесет и три лева и деветдесет стотинки) с включен данък добавена
стойност. Липсата на изпълнение на
задълженията за плащане на „Т.Т.“ ЕООД (н), произтичащи от горепосочения Договор за финансов лизинг се потвърждава и
от приложеното от процесуалния представител на ищеца Решение, постановено на
10.11.2018 г. по вътрешно арбитражно дело № 280/2016 г. по описа на Арбитражния
съд към Българската търговско-промишлена палата. В цитираното Решение лизингополучателят е осъден да заплати на лизингодателя сума в размер на
782 332.00 лв., представляваща частичен иск от 1 454 421.38 лв. С оглед на
посоченото обстоятелство, и предвид посоченото в т. II от процесния Нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека, че „срокът на действие на ипотеката е до пълното
изплащане на главницата, лихвите, неустойките разходи по гореописания договор
за Финансов лизинг“ се налага заключението, че ипотечното
право на „Х.А.Р.Б.“ ЕООД (с предишно наименование „Х.А.-А.Л.“
ООД) към настоящия момент не е
погасено, съответно на това предявеният от
страна на „Г.Т.“ ЕООД иск е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен изцяло.
С оглед гореизложените обстоятелства, предоставените
доказателства и дадената законова възможност, с настоящото моли съда да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения от страна на „Г.Т.“ ЕООД срещу „Х.А.Р.Б.” ЕООД иск с правно
основание чл. 179, ал. 1, предложение второ от ЗЗД във връзка с чл. 19 от ПВп.
С оглед изхода на спора, моли съда на основание чл. 78, ал. 3 във връзка с ал.
8 от ГПК да осъди „Г.Т.“ ЕООД да заплати на „Х.А.Р.Б.” ЕООД (с предишно
наименование „Х.А.-А.Л.’ ООД) разноски за юрисконсултско възнаграждение за
защита и съдействие в настоящото производство в размер на 450.00 BGN на основание чл.
25, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ
(НЗПП), като настоящото искане се счита
за списък на разноските по смисъла
на чл. 80 от ГПК. Прилага писмени доказателства по опис.
Ищецът „Г.Т.“ ЕООД, ЕИК *******,
чрез адв. А.Т., с допълнителна искова
молба от 21.11.2018 г. пояснява подадената искова молба.
Ответникът „Х.А.Р.Б.“
ЕООД, с предишно наименование „Х.А.-А.Л.“ ООД, с ЕИК ********, чрез
юрисконсулт Ралица Александрова Райчева, с допълнителен отговор на
допълнителна искова молба от 18.12.2018 г., поддържа изцяло всичко, изложено в отговора на исковата молба.
Отново моли съда да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения от
страна на „Г.Т.“ ЕООД срещу „Х.А.Р.Б.“ ЕООД (с предишно наименование „Х.А.-А.Л.ООД),
иск.
Съдът като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С
Договор за финансов
лизинг №*********, сключен между „Х.А.-А.Л.”
ЕООД, в качеството на лизингодател и „Т.Т.“ ЕООД, в качеството му на
лизингополучател, лизингодателят предоставя
на лизингополучателя лизингов обект 19 бр. нови градски пътнически автобуси BMC Belde
250 SLF, с покупна цена 2 660 000 евро. Обезпечението е описано и подробно обяснено в Приложение №2 на
Договора. Към договора са представени Погасителен план, Тристранно споразумение
и ОУ за финансов лизинг. Представен
е и Актуален погасителен план към Договор за финансов лизинг № *********.
За обезпечаване изпълнението на Договор за финансов лизинг № *********/2008
г., сключен между „Х.А.-А.Л.“ ЕООД, като лизингодател и „Т.Т.“ ЕООД, като лизингополучател , до размер от 982 300,00 евро, заедно с всички
лихви, неустойки, такси и разноски до пълното им изплащане, с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №122, том I, рег. № 5941, дело №106 от 11.06.2008
г. на нотариус А.Б., с рег. №391 на НК, с
район на действие СРС, вписана в Служба по вписванията-София с вх. рег. №41535,
акт №176, том XXXIX, дело №2844/2008 г., „Т.Т.“ ЕООД е
учредило в полза на „Х.А.-А.Л.“ ЕООД, договорна ипотека върху следния свой собствен недвижим имот, а именно: Поземлен имот № 250 /двеста и петдесет/, целият с площ от 5000 /пет хиляди/ кв.м., от които в улица - 509 /петстотин и девет/ кв.м., между улици о.т. 45/четиридесет и пет/-
о.т. 46/четиридесет и шест/ - о.т. 47/четиридесет и седем/ - о.т. 51/петдесет и едно/ - о.т. 52/петдесет и две - о.т. 53/петдесет и три/- о.т. 54/петдесет и четири/ по
плана на гр. София, местността бул. "Ломско шосе", идентичен с имот
№016051 /шестнадесет хиляди петдесет и първи/, с начин на трайно ползване - нива, четвърта категория, с
площ от 5000 /пет хиляди/ кв.м., находящ се в Столична община, район Връбница, местност „Кюшето“, при
съседи: имот №016050-нива на Столична община, имот №000022-път, имот №016052-
нива на СО имот №000010-пътна мрежа, съгласно картата на землището на с.
Връбница по плана за земеразделяне.
С Нотариална покана с рег. № 2887,
том 1, акт № 100 от 13.05.2015 г. на нотариус М.Д.С., с рег. № 624, с район на действие СРС,
„Х.А.Р.Б.“ ООД, с предишно
наименование „Х.А.-А.Л.“ ООД, е уведомило „Т.Т.“ ЕООД, че към
11.05.2015 г. има просрочени и изискумеи задължения към „Х.А.Р.Б.“
ООД по Договор № *********, в размер на
4 377 183,90 лв. Предоставен е 14-дневен срок от датата на получаване
на поканата за заплащане на задълженията. В случай че до изтичането на указания
срок не бъдат погасени всички задължения, на основание т. 4.1. от ОУ, Договорът
за финансов лизинг № ********* следва да се счита за развален, поради
неизпълнение. Поканата е връчена на „Т.Т.“ ЕООД на 14.05.2015 г., по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК
срещу разписка.
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №27, том II, рег. № 1809, дело № 205 от 02.06.2015 г. на нотариус Ц.Д., с рег. №350 на НК, с район на действие СРС, вписана в Служба по вписванията-София с вх. рег. №31300, акт №196, том LXXII, дело №22264/2015 г., „Т.Т.“ ЕООД е продало на „Г.Т.“ ЕООД следния собствен на дружеството недвижим имот,
находящ се в гр. София, СО, район „Връбница“, на ул. „*******, а именно: Поземлен имот с
идентификатор 68134.2813.51 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени сс Заповед №
РД-18-39/20.07.2011 г. на Изп. директор на АГКК, с площ 5005 кв. м.; трайно
предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: за
ремонт и поддържане на транспортни средства; стар идентификатор – няма; номер
по предходен план – 250; при съседи: поземлени имоти с идентификатори -
68134.2813.52, 68134.2814.188, 68134.2813.50 и 68134.2813.279, който поземлен
имот по доказателствен документ за собственост представлява Поземлен имот № 250 /двеста и петдесет/, целият с площ от 5000 /пет хиляди/ кв.м., от които в улица - 509 /петстотин и девет/ кв.м., между улици о.т. 45/четиридесет и пет/-
о.т. 46/четиридесет и шест/ - о.т. 47/четиридесет и седем/ - о.т. 51/петдесет и едно/ - о.т. 52/петдесет и две - о.т. 53/петдесет и три/- о.т. 54/петдесет и четири/ по
плана на гр. София, местността бул. "Ломско шосе", идентичен с имот
№016051 /шестнадесет хиляди петдесет и първи/, с начин на трайно ползване - нива, четвърта категория, с
площ от 5000 /пет хиляди/ кв.м., находящ се в Столична община, район Връбница, местност „Кюшето“, при
съседи: имот №016050-нива на Столична община, имот №000022-път, имот №016052-
нива на СО имот №000010-пътна мрежа, съгласно картата на землището на с.
Връбница по плана за земеразделяне.
В изпълнение на
Определение от 17.01.2019 г. на СГС, ТО, VI-9 състав, по
т.д. № 1458/2018 г. по описа на СГС, от
СВ-гр. София по делото е представен заверен препис от молба за подновяване
на договорна ипотека от „Х.А.Р.Б.“ ЕООД (с
предишно наименование „Х.А.-А.Л.“ ЕООД), вписано в СВ-гр. София под № 170,
том 28 на 16.05.2018 г., ведно с приложените документи в тома, както и заверено
копие на дело № 2238/16.05.2018 г.
Към доказателствения материал по делото са приобщени още:
Скица на поземлен имот №
15-413213-22.06.2018 г. на СГКК - гр.София; Удостоверение за данъчна оценка с
изх. № **********/29.06.2018 г. на СО, Дирекция „Общински приходи“; Справка по
лице „Т.Т.“ ЕООД от СВ-София, за периода от 01.01.1992 г. до
17.06.2018 г.; Извлечение от ТР за „Г.Т.“
ЕООД; Извлечение от
ТР за „Х.А.Р.Б.“ ЕООД; Решение от 10.01.2018 г. на АС при
БТПП, по ВАД № 280/2016 г.; Решение № 1579 от август 2017 г. на СГС, ТО, VI-6 състав, по т.д. № 6443/2015 г. по описа на СГС; Решение
№ 1381 от 01.06.2018 на САС, ТО, 9 състав, по т. д. № 5024/2017 г. по описа на
САС;; Решение № 380 от 26.02.2019 г. на СГС, ТО, VI-11 състав, по т.д. № 3310/2017 г. по описа на СГС.
По делото
е приета съдебно-счетоводна експертиза,
която като неоспорена, обективно и компетентно дадена, се възприема изцяло от
съда. Вещото лице, след запознаване с материалите по делото, както и с представеното от счетоводството на „Х.А.Р.Б.” ООД извлечение от счетоводните
регистри към 28.02.2019 г. за задълженията по Договор за финансов лизинг №
*********, в което са отразявани възникналите задължения по горепосочения
договор, както и извършените погасявания, е установило, че общият размер
на просрочените суми, дължими от „Т.Т.“ ЕООД (н) към 11.07.2018 г. е 4 390 926,83 лева. Същият е формиран от задължения, възникнали по
Договор за финансов лизинг № *********/03.06.2008 г., за които са издадени
фактури, отразени в експертизата. Общият размер на задълженията „Т.Т.“ ЕООД - в несъстоятелност
към 28.02.2019
г. — дата на
извършване на проверка в счетоводството на „Хета Acer Резалюшън“ ЕООД е 4
381 987,87 лева.
По договор за финансов лизинг
№ *********/03.06.2008 г. са извършени
плащания в общ размер на 4 315 175,75 лева, отразени в заключението, както следва: 3 384 461,28 лева - месечни лизингови
вноски; 412 389,62 лева - първоначална вноска, такса за управление и други
такси, свързани с администриране на договора; 196 818,65 лева - наказателна
лихва; 302 273,45 лева - междинна лихва;18 434,77лева - префактурирани разходи (данък МПС и застрахователни
премии по застраховки „Каско“ и „Гражданска отговорност“ и др.); 797,98 лева -
такса за напомнителни писма.
Към 11.07.2018 г. — дата на подаване на исковата
молба, по Договор за финансов лизинг №
*********/03.06.2008 г. са дължими общо 4 390 926,83 лева, както следва: 3 252 446,29
лева - месечни лизингови вноски; 1 115 838,53 лева - наказателна лихва; 915,33 лева
- такса за напомнителни писма; 21 726,68 лева — префактурирани разходи, в т.ч.:
14 618,95 лева - данък МПС, нотариална покана и такса възстановяване на актив; 107,73 лева - застрахователни премии по
застраховки „Каско“ и „Гражданска отговорност“.
Към 28.02.2019 г - дата на извършване на
проверка в счетоводството на ответника, по Договор за финансов лизинг №
********* от 03.06.2008 г. са дължими суми в размер на 4 381 987,87 лева, от
които: 3 252 446,29 лева - месечни лизингови вноски; 1 115 838,53 лева -
наказателна лихва; 915,33 лева - такса за напомнителни писма; 12 787,72 лева —
префактурирани разходи, в т.ч,: 4 322,31 лева - данък МПС; 465,41 лева - застрахователни премии по
застраховки „Каско“ и „Гражданска отговорност“.
Разликата между дължимите суми
към 11.07.2018 г. и 28.02.2019 г. е 8 938,96 лева. Същата е формирана от
заплатените на 28.12.2018 г. 10 296,64 лева, представляващи суми за
префактурирани разходи и възникнало на 06.12.2018 г. задължение за застраховка
в размер на 1 357,68 лева.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
Съдът е сезиран с искане да бъде признато за установено по отношение на ответното
дружеството, че ипотечните му
права и обезпечително правоотношение - ипотека върху имущество, учредена с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №122,
том I, рег.№ 5941, дело №106 от 11.06.2008 год. на нотариус А.Б. с peг. №391 на НК, вписана в СВп с вх. per. №41535, акт №176, том
XXXIX, дело №2844/2008 г., им. п. №344224, с вписано
подновяване с № от вх.рег.30623 от
16.05.2018 г. № от дв.вх.рег. 30158, Акт том 28, Акт номер 170 от 2018г., № на описна
книга 2238 от 16.05.2018 г., не съществуват, тъй като е отпаднало основанието на обезпечението.
Иска се също така, на основание чл.179 ал.1
пр.2 от ЗЗД във вр. с чл.19 от Правилника за вписванията, да бъде постановено заличаване на вписаната с цитирания по-горе нотариален акт договорна ипотека, подновена на 16.05.2018г. за недвижимия имот, подробно индивидуализиран в ипотечния акт,
собственост на ищцовото дружеството.
ПРЕДВИД ГОРНОТО
И ПО ИСКА С ПРЕДМЕТ ЧЛ. 124 ГПК ВР. 150, АЛ.1 ЗЗД, СЪДЪТ НАМИРА СЛЕДНОТО:
Страните не спорят, а и от доказателстения материал
обсъден при изясняване на делото от фактическа страна е видно, че ищецът е
придобил недвижимия имот, върху който е учредената процесната привилегията, на 02.06.2015 г. Продавач по сделката е търговско
дружество „Т.Т.“ ЕООД, което към настоящия момент е в
открито производство по несъстоятелност.
Няма спор, че между продавача по прехвърлителната
сделката - „Т.Т.“ ЕООД, в качеството му на лизингополучател
и ответното за процеса дружество, като лизингодател, е бил сключен Договор за финансов лизинг №*********/2008 г.
Вземанията по лизинговите вноски, лизингодателят е гарантирал чрез обезпечението с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №122,
том I, рег.№ 5941, дело №106 от 11.06.2008 год. на нотариус А.Б..
Безспорни за производството са и следните
обстоятелства, а именно, че с Нотариална покана с рег. № 2887,
том 1, акт № 100 от 13.05.2015 г. на нотариус М.Д.С., с рег. № 624, с район на действие СРС, „Х.А.Р.Б.“ ООД, с предишно
наименование „Х.А.-А.Л.“ ООД, е уведомило „Т.Т.“ ЕООД, че към
11.05.2015 г. има просрочени и изискуеми задължения към „Х.А.Р.Б.“
ООД по Договор № *********, в размер на
4 377 183,90 лв., като ако не заплати същите в дадения 14-дневен
срок, на основание т. 4.1. от ОУ, Договорът за финансов лизинг № ********* ще
се счита за развален, поради неизпълнение. Безспорво е, че поканата е връчена
на „Т.Т.“ ЕООД на
14.05.2015 г., по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК срещу разписка.
Не е спорно между страните, че изпълнение във връзка с
натрупаните от лизингополучателя към
11.05.2015 г. просрочени и изискуеми задължения в указания с горепосочената покана срок не е последвало, поради което на 28.05.2015 г. е настъпило
развалянето на Договор за финансов лизинг №*********/2008 г.
Във връзка с горното, ищецът аргументира
основателността на иска си, с твърдение, че с упражняване на потестативното си
право и разваляне на ДФЛ №*********/2008 г. с „Т.Т.“ ЕООД, е прекъсната
облигационната връзка между страните по договора, поради което са отпаднали
задълженията, основани на нея или отпаднало е основанието на обезпечението, тъй като ДФЛ №*********/2008 г. е развален, т.е. липсва
облигационна връзка, която ипотеката да обезпечава. В противоположната посока са твърденията на ответника, според когото
развалянето на Договор за финансов лизинг № *********,
сключен на 03.06.2008 г. не води до погасяване учредената за неговото обезпечаване договорна
ипотека. Твърди се, че в случая не е настъпило погасяване на ипотечното право, тъй като не са настъпили юридически факти, които погасяват едновременно ипотечното право и
обезпеченото вземане и/или юридически факти, които представляват самостоятелни основания за
погасяване на ипотечното право.
Съдът във връзка с основния
спорен по делото въпрос намира следното:
По същността си ипотеката представлява
неделимо ограничено вещно право върху недвижим имот, което се учредява с цел обезпечаване на
определено вземане и придобиване на право от кредитора на предпочтително
удовлетворение от цената на ипотекирания имот. Ипотеката
обезпечава вземането независимо от промените, които са станали в него до размера
на сумата, за която е извършено вписването (чл. 174, изр.1 от ЗЗД). Тя следва имота, като при частично погасяване на дълга,
същата продължава да тежи върху целия имот. По
смисъла на чл. 167 от ЗЗД при учредяване на договорната ипотека са поставени
определени изискванията, част от които са свързани с посочване на обезпеченото вземане, падежът му и
размерът на лихвите, ако такива са уговорени. Макар
ипотеката да обезпечава вземане, произтичащо от един срочен договор, действието
й е обвързано не със срока на договора, а с изпълнението на задължението, което
обезпечава, поради което същата следва вземането и се погасява с неговото
погасяване – чл.150, ал.1 от ЗЗД.
Под
погасяване на задължението се има предвид такова развитие на
облигационното отношение, при което облигационното задължение престава да
съществува като субективно гражданско право. Най-честата и желана причина
за погасяване на задължението е изпълнението му -
доброволно осъществяване на дължимата престация. Съществуват обаче и други
обстоятелства, които погасяват задължението, без то да е изпълнено, т. е. без
да е реализирано съответното право на кредитора – напр.прихващане,
подновяване и опрощаване, давност, нищожност, унищожаване, каквито хипотези в производството не се твърдят да са осъществени, респ.
липсват доказателства в подобев смисъл. Правното твърдение на ищеца е, че отпаднало основанието за обезпечение, изведено през факта на
прекъсната по смисъла на чл. 87 от ЗЗД облигационна връзка между страните по ДФЛ №*********/2008 г.
Както бе посочено по-горе, договорната ипотека представлява договор между
кредитора и длъжника по друг договор, от който е възникнало вземане, обезпечавано от нея – в случая, това е сключеният между ответното дружество и „Т.Т.“ ЕООД ДФЛ
№*********/2008 г.
По смисъла на чл. 342,
ал.2 от ТЗ, с договора за финансов лизинг
лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия,
определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу
възнаграждение. За разлика от оперативния лизинг, финансовият лизинг съчетава
мандатния елемент – поръчката на лизингополучателя, с финансово-кредитния
елемент – придобиването на вещта от лизингодателя с негови средства и
последващото й изплащане от лизингополучателя под формата на възнаграждение за
ползването – лизингови вноски. С договора за финансов
лизинг лизингодателят, финансирайки със свои средства
покупката на съответната вещ по поръчка на лизингополучателя, на практика
отпуска кредит на лизингополучателя в размер на покупната цена, като си
осигурява възстановяване на инвестицията чрез заплащане на лизингово
възнаграждение, плащано чрез отделни лизингови вноски на определени интервали
от време. Размерът на лизинговото възнаграждение (общата стойност на лизинговите вноски) е калкулирано по
такъв начин, че покрива първоначалната стойност на актива /вещта/, разноските
на лизингодателя и неговата печалба. При
оперативния лизинг не е налице и мандатен елемент – поръчката на лизингополучателя за придобиване на вещ от
трето лице.. Докато при оперативния лизинг интересът на лизингодателя е
получаване на отделната лизингова вноска, при финансовия лизинг интересът е
получаване на цялото лизингово възнаграждение – в този смисъл е Решение №102/03.08.2010 г. по т.д. № 897/2009 г. по описа на ВКС,
ТО, ІІ-ро Т.О.
Договорът за финансов лизинг е двустранен, възмезден, консенсуален, неформален, срочен, с
продължително (периодично) изпълнение. Съгласно чл. 345, ал. 1 от ТЗ,
лизингополучателят има задълженията на наемател съгласно чл. 232 и чл. 233, ал.
2 от ЗЗД, т.е. да си служи с вещта за определеното
в договора ползване, а при липса на такова – съгласно предназначението й, а
също така е длъжен да плаща цената за това ползване (лизинговите вноски, както
и всички други съпътствуващи експлоатацията на актива разходи). Основното и
най-важно задължение на лизингополучателя е заплащането на цената за ползване
на вещта, което се осъществява чрез престиране на лизингови вноски през
уговорените между страните по договора за лизинг периоди. Друго задължение на
лизингополучателя е това за заплащане на разноските по поддържане на вещта – арг. от чл.
345, ал. 2 от ТЗ. Прекратяването
на лизинговия договор е възможно в различни хипотези –по взаимно
съгласие на страните; с изтичане на срока на действие на договора; с
придобиване на собствеността върху вещта от лизингополучателя по време на
действие на договора; ако лизингованата вещ стане негодна за ползване и др.
Неизпълнението
на договора за лизинг е неосъществяване на престацията с дължимото от
съответната страна. То обхваща всички
форми на неизпълнението – т.е. всяко отклонение от дължимата престация, а не
само пълното неизпълнение.
Развалянето
на договор представлява правото на изправната страна по
двустранен договор да прекрати съществуващата договорна връзка с едностранно
волеизявление, ако е налице виновно неизпълнение от насрещната страна. Формата на разваляне на договора е поставено в зависимост от формата на сключения договор. Когато с
договора се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху
недвижими имоти, развалянето му става по съдебен ред - чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. Договорите, извън посочените в разпоредбата на чл.
87, ал. 3 от ЗЗД подлежат на
извънсъдебно разваляне. Когато договорът е сключен в писмена форма, какъвто е настоящият случай,
предупреждението трябва да се направи също в писмена форма.
По своята правна същност развалянето на договора чрез
едностранно волеизявление съставлява субективно потестативно право и за да
настъпят правните последици в резултат на упражняването му е необходимо
изявлението за разваляне да достигне до неизправния длъжник. Съгласно чл. 88, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, развалянето на договори с продължително или периодично
изпълнение, какъвто е процесния договор за финансов лизинг, няма обратно действие. Т.е. Действието е занапред, като всяка от
страните се освобождава от бъдещите си
задължения, но не и от тези, възникнали, с падеж и с настъпила
изускуемост до датата на прекъсване на облигационната обвързаност между
страните.
Във връзка с горното, съдът прецени и приетото като
писмено доказателство Решение на Арбитражния съд при БТПП от 10.01.2018 г. по ВАД №280/2016 г. От осъдителния диспозитив се установява точния вид и
размер на установените като дължими към лизингодателя суми от страна на
лизингополучателя към 11.05.2015г. (т.е. в периода преди прекратяване на
облигационната връзка) - просрочени и изискуеми задължения, заявени и формирани
от лизингодателя като частични суми по напрупани главници и лихви. Породи това упражненото потестативното право на разваляне на процесния договор от страна на лизингодателя,
е налице.
Точният размер на дължимото вземане на лизингодателя за
периода до прекъсване на облигационната връзка между страните е било предмет на
и на предявена парична претенция в хода на универсалното принудително
изпълнение по отношение на „Т.Т.“ ЕООД (н) в откритото по отношение на това дружество
производство по несъстоятелност. Същата
- по основание и размер, съответства изцяло на
експертното заключение по допусната, изслушана и приета в настоящото настоящото
производство ССчЕ, която като неоспорена, обективна и компетенно дадена се
възприема от съда. От констатациите на вещото лице се установява, че общият размер на просрочените
суми, дължими от „Т.Т.“ ЕООД (н) към
11.07.2018 г. е 4 390 926,83 лева. Същият
е формиран от задължения, възникнали по Договор за финансов лизинг №
*********/03.06.2008 г., за който са издадени фактури, отразени в експертизата.
Общият размер на задълженията „Т.Т.“ ЕООД (н) към 28.02.2019 г. — дата на извършване на
проверка в счетоводството
на „Хета Acer Резолюшън“ ЕООД е 4 381 987,87 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 174 от ЗЗД ипотеката обезпечава вземането независимо от промените,
които са станали в него, но само до размера на сумата, за която е извършено
вписването. В конкретния случай, привилегията, обективирана в
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 122 от 11.06.2008 г., е учредена за обезпечаване на задължения на
„Т.Т.“ ЕООД (н) до сума в размер на 982 300.00 Евро, заедно с
всички лихви, неустойки, такси и разноски до пълното им изплащане.
Предвид
изложеното настоящата съдебна инстанция намира, че към 11.07.2018 г. — дата на подаване на исковата молба, по Договор за финансов лизинг №
*********/03.06.2008 г., за периода преди датата на прекъсване на облигационната
връзка между страните, са дължими общо 4 390 926,83 лева, сред които освен задълженията от 3 252 446,29 лева - месечни лизингови
вноски, неплатени се явяват и задължения в размер на 1 115 838,53 лева - наказателна лихва; 915,33
лева - такса за напомнителни писма; 21 726,68 лева — префактурирани разходи, в
т.ч.: 14 618,95 лева - данък МПС, нотариална покана
и такса възстановяване на актив; 107,73 лева - застрахователни премии по застраховки „Каско“ и „Гражданска отговорност“. С реализираното по чл. 87 от ЗЗД прекъсване на облигационната връзка между страните, не са погасени
всички задължения, основани на нея - възникналите и просрочени такива за
периода, предхождащ настъпване на последиците от упражненото потестативно право и попадащи в обхвата на договореното от страните обезпечение. Поради това искането да бъде признато за установено по
отношение на ответното дружеството, че ипотечните му права и
обезпечително правоотношение - ипотека върху имущество, учредена с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №122,
том I, рег.№ 5941, дело №106 от 11.06.2008 год. на нотариус А.Б. с per. №391 на Нотариалната камара, вписана в Службата по
вписванията с вх. per. №41535, акт №176, том XXXIX, дело №2844/2008год., им. п. №344224, с вписано подновяване с № от вх.рег.30623 от 16.05.2018г. № от дв.вх.рег. 30158, Акт том 28, Акт
номер 170 от 2018 г., № на описна книга 2238 от 16.05.2018 г., не съществуват, тъй като е отпаднало основанието на обезпечението се явява неоснователно,поради което предявеният иск
следва да бъде отхвърлен.
ПО ИСКА С ПРЕДМЕТ ЧЛ. 124 ГПК ВР. ЧЛ.179 АЛ.1 ПР.2 ОТ ЗЗД
ВЪВ ВР. С ЧЛ.19 ОТ ПВ.
Както бе посочено, договорната
ипотека представлява договор между кредитора и длъжника по друг договор, от
който е възникнало вземане, обезпечаващо се с нея, като действието на
вписването на ипотеката трае 10 години от деня, в който то е извършено (чл.
172, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД).
В
разпоредбата на чл. 172 от ЗЗД е предвидена
възможност действието на вписването да бъде продължено, ако вписването се
поднови преди посоченият срок да е изтекъл, или ипотеката да се впише отново,
ако срокът е изтекъл, без да е извършено подновяване (чл.
172, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД), в който
случай ипотеката има ред от новото вписване, като и при двете хипотези
вписването се извършва по молба на кредитора, която трябва да е придружена с
препис от договора или от молбата за учредяване на ипотеката (чл.
172, ал. 3 от ЗЗД). Процедурата по вписване на ипотеката и
необходимите документи е подробно описана в чл. 18 от Правилника за
вписванията.
В настоящия слечай е налице първата описана хипотеза –
десетгодишният срок на действие на вписването не е бил изтекъл до
момента, в който е поискано подновяване на ипотеката.
Вписването
в имотния регистър има две функции – оповестителна, даваща гласност на
подлежащите на вписване актове, и в определени случаи – конститутивно,
когато то е елемент от фактическия състав на договора, както е в случая, без
който ипотечното право не може да възникне и да се породят правните последици
от него, в т.ч. противопоставимост спрямо трети лица,
придобили вещното право след вписване на придобивния акт.
Съгласно
константната практика на Върховния касационен съд (напр. Определение № 69/26.01.2012 г. по ч.т.д. № 818/2011 г. на
ВКС, І Т.О., Определение № 173/09.06.2015 г. по ч.гр.д. № 1254/2015 г.
на ВКС, ІІ Г.О. и Определение №
218/27.04.2017 г. по ч.гр.д. № 331/2017 г. на ВКС, ІV Г.О.), единствено
заличаването на ипотеката по реда на чл. 179 от ЗЗД има конститутивно действие,
поради която причина до момента, в който тя не е заличена, ипотекарният
кредитор има право да я впише наново, а единствената разлика между
подновяването и новото вписване на ипотеката се изразява в
противопоставимостта, респ. реда на ипотеката – подновяването запазва реда на
първоначалното вписване, докато новото вписване води до придобиване на нов ред,
считано от датата на това вписване.
Заличаване на ипотеката е възможно само в лимитивно посочените законови хипотези, а именно:
при съгласие на кредитора, което трябва да
бъде дадено в нотариално заверена форма или въз основа на влязло в законна сила
съдебно решение – чл. 179, ал. 1 от ЗЗД.; Ако
ипотеката е погасена и ипотекарният кредитор отказва да даде съгласие за
заличаването й, ипотекарният длъжник може да предяви отрицателен установителен
иск за установяване на погасяването; Погасяване
на ипотеката при публична продан на недвижимия имот – чл. 175, ал. 1 от ЗЗД,
когато купувачът на публичната продан не се е
съгласил да поеме обезпеченото вземане; По молба на
всяко заинтересовано лице при изтичане на 10-годишния срок на действие на
ипотеката – чл. 172, ал. 1 от ЗЗД; Ако
ипотеката е дадена като обезпечение пред съд, тогава нейното заличаване се
извършва само по силата на изрично съдебно определение или решение – арг. от
чл. 181, ал. 3 от ЗЗД. Законодателят
допуска както пълно, така и частично заличаване на ипотеката. Ако
по съдебен ред се установи, че вписаният акт относно заличаването е
недействителен, тогава ипотеката може да се впише наново. Тя има ред от новото
вписване – чл. 179, ал. 3, изр. второ от ЗЗД.
С оглед предявената искова претенция, искането за
заличаване на договорна ипотека върху недвижим имот учредена с Нотариален акт №122 от 11.06.2008 год. на нотариус А.Б., с вписано подновяване с № от вх.рег.30623 от 16.05.2018 г. № от дв.вх.рег. 30158, Акт том 28, Акт номер 170 от
2018г., № на описна книга 2238 от 16.05.2018 г., е изцяло обусловено от изхода на предявения
в производството отрицателен
установителен иск за установяване погасяване на обезпеченото вземана,
а оттук - и на ипотеката. Поради това,
тъй като иска по чл. 124 ГПК вр. с чл. 150, ал.1 ЗЗД е неоснователен, неоснователно
е и искането по чл. 124 ГПК вр. 179, ал.1, пр. второ ЗЗД.
ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
При този
изход на делото, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, ответникът има право на
сторените по делото разноски. Искането е направено
свеовременно и касае присъждане сума общо в размер на 1 050
лева, от която: 1.) 600 лева – депозит ССчЕ; и 2.) 450 лева - юрисконсултско
възнаграждение, за определяне размера на което са
съобразени въведените в текста на процесуалната норма на чл. 78, ал.8 от ГПК изисквания, както и основанието по чл. 37, ал.1 от ЗПП вр. с чл.25, ал.2
от Наредбата за заплащане на правната
помощ, поради което съдът приема посочената сума
като дължимо за оказаната защита възнаграждение на юрисконсулта.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от „Г.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Д.В.М., чрез
адв. А.Т.,***, Бизнес център, ет. 1, офис 4 против „Х.А.Р.Б.“
ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Н.Ц.Н.,
чрез юрисконсулт Т.Ц.-М., иск с правно
основание чл. 124 ГПК вр. чл. 150, ал.1 от ЗЗД, да бъде
признато за установено по отношение на „Х.А.Р.Б."
ЕООД, че
ипотечните му права и обезпечително правоотношение - ипотека върху имущество, учредена
с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №122,
том I, рег.№ 5941, дело №106 от 11.06.2008 год. на нотариус А.Б. с per. №391 на Нотариалната камара, вписана в Службата по
вписванията с вх. per. №41535, акт №176, том XXXIX, дело №2844/2008год., им. п. №344224, с вписано
подновяване с № от вх.рег.30623 от 16.05.2018 г. № от дв.вх.рег.
30158, Акт том 28, Акт номер 170 от 2018 г., № на описна книга
2238 от 16.05.2018г., не съществуват, тъй като е отпаднало основанието на
обезпечението.
ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от „Г.Т.“ ЕООД,
ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Д.В.М.,
чрез адв. А.Т.,***, Бизнес център, ет. 1, офис 4 против „Х.А.Р.Б.“
ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Н.Ц.Н.,
чрез юрисконсулт Т.Ц.-М., иск с правно
основание чл.124 ГПК вр. 179, ал.1, пр.2 от ЗЗД вр. с чл. 19 от ПВ за постановяване
заличаване на вписаната с Нотариален акт за учредяване договорна ипотека върху недвижим имот
№122, том I, рег.№ 5941, дело №106 от 11.06.2008 год. на нотариус А.Б. с per. №391 на Нотариалната камара, вписана в Службата по
вписванията с вх. per. №41535, акт №176, том XXXIX, дело №2844/2008 год., им. п. №344224, с вписано
подновяване с № от вх.рег.30623 от 16.05.2018 г. № от дв.вх.рег.
30158, Акт том 28, Акт номер 170 от 2018 г., № на описна книга
2238 от 16.05.2018 г. за следния недвижим имот: Поземлен имот №250 /двеста и петдесет/,
целият с площ от 5000/пет хиляди/ кв.м., от които в улица-509 /петстотин и девет/кв.м. между улици о.т.45 /четиридесет и пет/-
о.т.46/четиридесет и шест/-о.т.47 /четиридесет и седем/ -о.т.51 /петдесет и едно/ - о.т.52/петдесет и две - о.т.53/петдесет и
три/-о.т.54/петдесет и четири/ по плана на гр. София, местността бул.
"Ломско шосе", идентичен с имот №016051/шестнадесет хиляди петдесет и
първи/ с начин на трайно ползване - нива, четвърта категория, с площ от 5 000 /пет хиляди/ кв.м.,
находящ се в Столична община, район Връбница, местност „Кюшето", при
съседи: имот №016050 - нива на Столична община, имот №000022 - път, имот №01б052- нива на СО имот №000010 - пътна мрежа, съгласно картата на землището на с. Връбница по плана за
земеразделяне, който имот по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед №РД-18- 39/20.07.2011 г. на Изпълнителния
директор на АГКК имота представлява Поземлен имот с идентификатор
68134.2813.51.,.
ОСЪЖДА „Г.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Д.В.М., чрез
адв. А.Т.,***, Бизнес център, ет. 1, офис 4 да заплати на „Х.А.Р.Б.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от управителя Н.Ц.Н., чрез юрисконсулт Т.Ц.-М.,
на основание чл. 78 ГПК сумата 1 050
(хиляда и петдесет) лева - разноски направени в
производството пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: