Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
С решение № 521/6.12.2010 г. по гр.д. № 971/2010 г. на ГОРС е осъден „С. С.”- гр.Г.О. да заплати на О. „С.- 96”- гр.Г.О. сумата 1 500 лв., представляваща неизплатен остатък от дължима наемна цена за една стопанска година, считано от 1.10.2008 г. до 1.10.2009 г. по сключен договор за наем на земеделска земя от 1.10.2008 г., ведно със законната лихва,считано от 23.4.2010 г. до окончателното изплащане. С решението е осъден също „С. С.”- гр.Г.О. да заплати на О. „С.- 96”- гр.Г.О. сумата 104.42 лв., представляваща законна лихва върху неиздължената главница от 1500 лв. от 1.9.2009 г. до 23.4.2010 г. С решението е отхвърлен иска по чл. 86 ал.1 от ЗЗД на кооперацията против за разликата от 2.58 лв. до пълния предявен размер 107 лв., като неоснователен и недоказан. С решението е осъден да заплати на кооперацията 109.82 лв. разноски по делото върху уважения размер на исковете. Осъдена е и кооперацията да заплати на ЕГ 0.37 лв. направени разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от исковете. Недоволен от решението е останал „С. С.”- гр.Г.О., който го обжалва, като твърди, че то е неправилно,необосновано и незаконосъобразно- нарушен е материалния закон. Твърди се ,че липсва процесуална легитимация на ищеца за водене на делото, тъй като не е установил ,че тези имоти са му предоставени за отдаване под аренда и затова няма интерес за водене на делото. Освен това се твърди ,че процесните имоти не са индивидуализирани с площ, местност и граници и не е установено право на кооперацията да ги преотдава под наем. Моли да бъде отменено решението и да се отхвърлят предявените искове, като се претендират разноски по делото. По въззивната жалба е постъпил отговор, в който се твърди ,че същата е неоснователна. Твърди се ,че член кооператорите са сключили с кооперацията договор за наем на собствената им зем. земя, внесена и индивидуализирана като дялова вноска. Твърди се ,че ответникът ползва тези 300 дка,обработва ги,получава добиви от тях, ползва за тях парични субсидии от европейските фондове. Твърди се, че наемодателят е изпълнил задълженията си по договора, а наемателят не е изпълнил своите, като не е заплатил сумата 1500 лв., което се признава в съдебно заседание. Твърди се ,че кооперацията съгласно ЗК е компетентна да управлява имотите , предоставени от член кооператорите, като е взето решение на общото събрание от 28.4.2007 г. за отдаването им под наем. И не е необходимо за отдаване на имотите под наем кооперацията да е собственик на същите. Моли да се потвърди решението и се претендират разноски по делото. Великотърновският окръжен съд като се запозна с оплакванията в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото приема за установено следното: Обжалваното решение е постановено по повод исковата молба на О. „С.- 96”- гр.Г.О. против „С. С.”- гр.Г.О.. В нея се твърди ,че между страните е сключен договор за наем на 300 дка земеделски ниви, находящи се в землището на гр.Г.О.: масив № 38 и № 39 в м.М.”, масив № 47 и № 48 в м.Б. и масив № 15 в м.К.”, като срока е една стопанска година- от 1.10.2008 г. до 1.10.2009 г. Твърди се ,че наемателят се е задължил да заплати на ищеца 3000 лв. годишен наем/по 10 лв. на дка, от която сума ответник е заплатил само 1500 лв. Твърди се ,че наемодателят е предал на наемателя зем. земи, последният ги е обработвал,събирал е добивите от тях, но въпреки многократните претенции на кооперацията не е изплатил цялата сума. Моли да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата 15 000 лв. по процесния договор, заедно с обезщетение за забава-зак. лихва от 1.9.2009 г., както и да заплати разноските по делото. В допълнителната си молба ищеца уточнява, че претендираната лихва за забава е за периода от 1.9.2009 г. до 24.4.2010 г. и е в размер на 107 лв. В отговора си ответникът „С. С.”- гр.Г.О. оспорва иска, като твърди ,че договорът за наем е нищожен поради липса на основание и невъзможен предмет. Претендират се разноските по делото. За да постанови обжалваното решение съдията е приел,че основателен и доказан. В мотивите подробно е анализиран договора за наем от 1.10. 2008 г.- както предмета на договора, наемната цена на дка, общата наемна цена, така и задълженията на всяка от страните. Съдията правилно и законосъобразно е приел, че по делото е безспорно установено наличието на валиден договор за наем между страните, както и че същият е сключен от постигане на съгласие между последните по съществените елементи на договора. В тази връзка правилно съдията се е позовал, както на писмените доказателства по делото, които подробно са анализирани, така и на изявленията на ответника, които същият е направил в открито съдебно заседание. Съдията е изложил подробни съображения защо намира за неоснователни възраженията на ответника за нищожност на договора, които въззивният съд напълно споделя. Обширни са и мотивите на районния съд относно изпълнението на процесния догоров, респ. коя страна е изправна и коя не е, като правилне и законосъобразен и извода за основателност и доказаност на предявения иск, както в частта за главницата , така и за претендираната лихва. Въззивният съд с оглед изложеното напълно споделя мотивите, както и крайните изводи на първоистанционния съд и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите му. По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна и недоказана, а обжалваното решение е законосъобразно, обосновано и правилно и като такова следва да бъде потвърдено. При този изход на делото право на разноски има ответникът по жалбата и такива следва да се присъдят в размер на 50 лв., представляващи внесена сума за адвокатски хонорар. Съдът не присъжда по-голяма сума от посочената, тъй като законодателят е предвидил заплащане на разноски по делото, които реално са заплатени от страната в производството, като в настоящия случай в договора за правна защита като внесена сума е посочена 50 лв. Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 521/6.12.2010 г. по гр.д. № 971/2010 г. на ГОРС. ОСЪЖДА „С. С.”- гр.Г.О., ул.”Т.”№4, ЕИК *********, да заплати на О. „С.- 96”- гр.Г.О., ул.”Ц. А.” № 2, ЕИК *********, сумата 50 лева, представляваща направени разноски пред въззивната инстанция. Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |